Категория: Творчество и креативност

3 насоки за по-ефективно учене

3 насоки за по-ефективно учене

Наскоро човек от групата за полезни навици зададе чудесен въпрос за ефективно учене и днес искамд а споделя с вас 3 насоки, които аз ползвам за по-ефективно учене, които евентуално могат да са по някакъв начин полезни и за вас. :)

1. Създаване на ясно разделение между основно и допълващо учене. За хората, които сме любопитни и искаме да учим нови неща е много лесно да се въвлечем в хиляди обучения, видеа, текстове и т.н. Всичко да ни е интересно, всичко да искаме да научим, и т.н. И тази черта на характера е много ценна! Само, че ако не я организираме – тя започва често да ни натоварва, отколкото реално да извличаме учене и вдъхновение от нея. Затова тук винаги предлагам стратегията да се създаде ясно разделение между основно и допълващо учене. Т.е. избор само на едно основно обучение, върху което се фокусираме, имаме ясно отделено време за него, вникваме в това обучение, може би имаме план за учене и дори е добре да имаме цел, която искаме от това учене. И всичко останало го приемаме като допълващо обучение – т.е. нещо, което четем/гледаме/слушаме спорадично, без да го търсим, без да изискваме детайлност, без да искаме от себе си да го разберем изцяло. То е просто странични информации, която задоволява нуждата ни от новост, от знание и го ползваме за допаминов хит, за радостта, която създава да научиш нещо ново или да прчетеш нещо вдъхновяващо.

Например в този конкретен момент за мен основно учене е слушане на един подкаст на една дама, която много харесвам. Тя има поредица от епизоди, свързани един с друг. Може би са около 40-60 епизода. И всеки ден си слушам по един подкаст. Това е моят фокус. Слушам го бавно. Присъствам за него. Спирам го като чуя нещо важно, мисля си как се отнася за мен и т.н. Всичко останало, което гледам, чета, слушам го правя, просто защото за мен ученето е голяма ценност, съзвада ми радост, но не се въвличам в него. Не го търся (само ако видя нещо случайно). Не се опитвам да разбера ако нещо пропусна. Не си разказвам как ако не се запиша на друго обучение ще пропусна нещо важно. :) Не си разказвам колко е важно да гледам поредното видео в youtube и т.н. Т.e. аз съзнателно знам кое е моето основно обучение и всичко останало го оставям да е просто като бекграунд на основното ми учене.

2. Задаване на ясен и конкретен интервал от време за учене (за основното обучение). За мен най-ценните инструменти за ефективност на време за граници и процеси. Ако нямаш граници, обикновено това води до изгубване. Т.е. ако нямаш ясно регулирано време за учене – или няма да го има и ще си разказваш цял ден как си пропуснал нещо днес, или е твърде много и си с усещане, че това трябва да изисква по-малко време. Много и малкото време са повече свързани със състоянието на ума ни (дали е спокоен или не) отколкото колко време нещо отнема. Когато няма ясни граници кога какво правиш е хаос и умът не е спокоен. Затова силно препоръчвам да си зададеш ясни граници в деня (кога точно, колко време точно) за учене.

Например в този момент работя, после имам някакво движение/спорт, после почивка около 30 минути и след тази почивка за 1 час е моето време за учене. Т.е. имам ясно дефинирано кога започва времето за учене и колко е дълго. То е съобразено с дължината на подкаста, който слушам, но 1 час мисля е добро средно време. Слушам подкаста само тогава, това е моето време за учене. не правя нищо друго, само слушам. Извън това време ако скролвам някъде и видя някое видео, статия или нещо друго – чета, но съзнателно гледам да не се въвличам толкова много, съзнателно не си разказвам колко е важно да гледам това ново видео, тази много важна статия, защото има един момент, в който от вдъхновяващо се превръща в натоварващо. И аз не искам да минавам тази граница. :)

Прецени кой момент от деня е най-подходящ за учене при теб и си създай този ясен прозорец от време за учене. Колкото минеш в него, толкова. Утре пак. :)

3. Опростяване. Тук имам предвид да виждаме общата структура/най-важните опорни точки на нещо и всичко останало да го гледаме като детайли на тази структура. Съответно – силно наблягаме да учим/разберем тази структура/опорни точки и не се изгубваме в детайлността.
Например в курса по съзнателност има 90 статии, но във всички статии има един единствен, един и същи процес, който се разглежда всеки път:
1. Забелязване.
2. Пауза.
3. Избор.
4. Действие.
Във всички статии се разглежда този процес (накрая въвеждам и „намерение“). Това са опорните точки. Във всички статии се разглежда този един единствен процес, просто е за различни ситуации и от различни гледни точки. Т.е. важното в този курс е да се упражняват тези 4 стъпки. А статиите да се четат просто за информация как може да се прилага процеса в различни ситуации. Това помага този процес да улегне в нас. Реално и главното, и общото са важни, но това опростяване, виждане на главните стълбове в едно обучени създава обща картина, контекст, в който ученето се случва по-ясно. Защото ако се гледа отделно, може да не се хване общата картина и това създава объркване, искане още да се мине материали, за да се разбере какво се има предвид, изпадане в детайли и т.н. В случая за съзнателността няма значение ако някоя статия се пропусне (даже 10 статии). Важно е тези 4 стъпки да се научат. Статиите само помагат за това. (Обяснила съм това по някакъв начин в началото, но може и да не се разбира какво имам предвид.)

По същия начин е с всяко обучение. Винаги има някакви опорни точки, който да видим в общото. И наблягаме на тях. Всичко останало обикновено е с цел да помогне на тези опорни точки да ги разберем по-добре и да работят за нас.

Това са моите 3 насоки, които ми помагат да направя доста по-подредено и некумпулсивно ученето си, но заедно с това получавам вдъхновението и задвижването от него. :) Ако ви допадат, може да ги пробвате, за да видите как биха работили за вас или да си ги напаснете по свой собствен начин. :)

Умението, което ти гарантира израстване в работата и живота ти

Умението, което ти гарантира израстване в работата и живота ти

Преди да започна собствена дейност, последната ми работа беше като ръководител проекти в една голяма телекомуникационна компания. Работих там малко над 5 години и освен, че много ми помогна да доразвия уменията си за организиране и планиране, на тази работа развих едно от най-ценните умения на света. Това умение стана толкова ценно за мен, че когато избирам с кой да работя дългосрочно, това е единственото най-важно умение, което търся в хората.

Това е умението да търсиш решение (там където не виждаш да има решение или там, където някой ти казва, че няма решение).

Известно време след като започнах работа в тази фирма, ми дадоха проект, при който трябваше да работя с началника на продажбения отдел. Беше голям проект, аз не знаех почти нищо за него и когато възникнеше някакъв проблем, аз веднага отивах при шефа на продажбения отдел и му казвах: „Имаме този и този проблем. Какво да правя?„

И той винаги ми отговаряше едно и също нещо: „Какво е твоето решение на проблема?„

Когато той ми зададе за първи път този въпрос аз се обидих. Защото… ето ме мен, тази която съм нова и незнаеща, и ето го него, с години опит, нежелаещ да ми помогне, въпреки, че знае какво трябва да се направи!

Мина известно време, през което ми беше ужасно неприятно, когато възникнеше проблем, защото дори и да отида при него за съвет, той винаги ми казваше: „Какво е твоето решение на проблема?„ И чак, когато аз му кажех какво според мен може да се направи, чак тогава той ми казваше какво е ок и какво не е ок да се прави. Това ме изнервяше супер много. Приемах го като неглижиране на мен като човек и тотално нежелание той да ми помогне.

Работата с него в продължение на няколко месеца ми създаваше огромно вътрешно недоволство. Докато един ден, както си седях, възникна поредния проблем с проекта. Този път, преди да отида при него си казах, че дори и да ида при него да го попитам за съвет, той няма да ми помогне. Затова започнах да търся решения сама. Когато намерих няколко решения, отидох при него и му казах: „Имаме този и този проблем. Предлагам да пробваме това решение, а ако то не проработи – предлагам ето това следващо решение. Нека тестваме какво ще стане и ако не проработят и двете, ще обсъдим пак.“

Това беше един от първите пъти, в които го видях усмихнат и заинтересован в разговорите ни. От сегашната си гледна точка много добре разбирам защо. Няма много неща по-хубави от това срещу теб да седи човек, на който наистина му пука да намери решение на това, върху което се работи, да е готов да тества тези решения и да намери това, което наистина работи… без да те занимава с много глупости по пътя!

Тогава обаче не разбирах каква точно беше причината за промяната в отношението му към мен. Но несъзнателно започнах да развивам този модел: има проблем -> бъзро търся решение/решения на проблема -> казвам проблема на екипа и веднага споделям моето предложение за решение.

Не осъзнавах ценноста този модел на мислене и поведение. Докато един ден, в съвсем друг проект, около година след това, един човек дойде при мен и ми каза: „Имаме този и този проблем. Какво да правя?„

И аз съвсем автоматично отговорих: „Какво е твоето решение на проблема?„

Когато директора на продажбения отдел преди години ме попита същото, аз се обидих. Но сега виждах нещата така: човекът, който ме пита какво да прави, не си е мръднал пръста да помисли и потърси решение, и или иска отговор на готово, или иска да изгуби моето време да търся решение на задача, която той трябва да свърши. Разбира се, има неща, които някой трябва да ти ги каже как стават (въпреки, че дори и за тях може да дадеш предложение за решение), НО за повечето неща – ако помислиш логично или просто потърсиш информация как да стане в интернет, в някаква процедура или някъде другаде – ти ще намериш решение!

Преди около 5 години стартирах проект с един партньор. Още в началото не виждах истинска ангажираност от негова страна, но желанието ми да имам партньор в този проект надделя. Един ден възникна поредния проблем, аз му казах какво е нужно да се направи и той пое задачата. След около 4 часа ми писа, че в момента просто няма налично такова решение, което ни трябва. Аз казах „ок“ и въпреки това се заех да потърся и аз някакво решение. След 2 дни и половина търсене, инсталиране и тестване, открих решение. Т.е. от „няма решение“ до „има решение“ в случая стояха около 2 дни време и усилие, които някой да има желание да вложи. Това беше съвсем малък проблем, но беше поредния, който ми показа, че партньорът, който бях избрала или не е готов изцяло да се въвлече в проекта, или просто е човек, който не може да намира решения. Така, след тази ситуация прекратихме взаимоотношения.

Да намираш решения често изисква готовност да вложиш повече време и усилия, отколкото си предполагал, че нещо ще отнеме. И тук не става дума да намериш решение, за да се докажеш на някой (или дори на себе си!), че можеш да намериш решение. Тук дори не става дума да търсиш решение с надеждата, че някой ще ти плати повече за това (когато работиш за себе си така или иначе никой няма да ти плати). Тук става дума да се научиш да намираш решения, за да се превърнеш в човек, който може да решава проблеми. Тогава ти се превръщаш от обикновен пасив, в ценен актив в живота си и в компанията си. Решаването на проблеми е умение, което много малко хора имат. И още по-малко са тези, които не просто искат, а са готови да го развият.

Това е умението, което най-много ми помага да развивам собствените си проекти. Това е и единственото най-важно умение, което търся да видя, когато започвам да работя с някого. Защото, познай какво: проблеми винаги ще възникват (и в живота ти, и в работата ти) и ако ти не се обградиш с хора, при които всеки е готов да решава възникващите проблеми в неговата сфера на отговорност – тогава ти ще трябва да решаваш всички проблеми.

Та, искам да кажа следното:

Ако ти искаш да работиш работа, в която само да изпълняваш това, което някой ти казва (и няма абсолютно нищо лошо в това, ако това е което наистина искаш) – няма никакъв смисъл да се пънеш да развиваш това умение. Но ако ти искаш да израстваш в кариерата си, да качваш позицията в компанията си или искаш да се занимаваш със собствена дейност – по-добре се захващай за работа да изграждаш това умение. Защото ако ти се научиш да намираш решния там, където 95% от хората чакат на готово – ти ще се превърнеш в един от най-ценните активи както за компанията си, така и за собствения си живот! Реално това е играта на живота – преодоляване на проблемите, които възникнат и градене на живот, който си струва да бъде изживян. За напреднали играта е същата, но просто вече го правиш с усмивка. :)

Така че, следващият път, в който възникне проблем, приеми го като твоят шанс да започнеш да развиваш това умение в себе си и когато споделиш проблема на екипа си, бъди готов веднага да предложиш за одобрение поне едно решение на този проблем и готовност да тестваш това решение, за да разбереш дали наистина работи!

После може да ми пишеш какво се е случило. ;)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Как да накараш живота да ти харесва?

Как да накараш живота да ти харесва?

В този свят има само едно единствено нещо, което притежава интелигентност по-голяма от всеки човек, група, корпорация или каквото и да било друго на планетата. И това е Животът сам по себе си.

Животът съществува вече над 13,8 билиона години. От просто празно пространство, газове и вода в момента около нас има хора, сгради, паркове, коли, самолети, небостъргачи, райски острови, шумни градове, тихи улици. Всичко.

Всичко.

Наскоро една дама ми каза: „Не харесвам реалността такава каквато е.“

Всички сме си мислили за това, нали? Че реалността не отговаря на това, което искаме да е. И това ни дразни. Разстройва ни.

Ето обаче как изглеждат нещата отстрани – на настоящия момент му е било необходимо 13,8 билиона години да се случи за нас днес, в този момент, а единственото, което ние правим с него е да го осъждаме през своята малка перспектива. Харесва ми. Не ми харесва.

Все едно хората сме се събрали като някакво жури, което нон стоп оценява дали Животът си върши добре работата или не. И сме толкова заети да осъждаме живота, че вече дори не знаем как да го живеем. Камо ли пък – как да му се наслаждаваме.

Разбирате, че в една такава ситуация, няма как животът да ти харесва, нали?

Та, как тогава да накараш живота да ти харесва?

Първо – спри да осъждаш живота. Той е тук много преди теб и ще бъда много след теб. За цялото това време той е доказал, че се справя повече от перфектно, дори и когато ние не можем да видим това през нашата тясна перспектива. Така че, когато нещо „лошо“ се случи или нещо не е според твоите очаквания, не бързай да съдиш. Не бързай да реагираш. Не бързай да си създаваш проблеми. Не драматизирай. Животът не ти е давал обещание, че ще прави всичко по твоя начин, веднага, на секундата, както ти го искаш. Ако нещо не се получава, пробвай пак. Пробвай по друг начин. Пробвай нещо друго. Намери какво работи. Единственото, което ти гарантирам, че не работи е да се бориш с реалността. Защото тя е такава, какво е. И когато се бориш с нея, ти губиш в 100% от случаите.

Второ – гледай си работа. Всеки от нас има само няколко основни задължения и ако се концентрираме върху тях ние ще се чувстваме добре. Това са:

  • да се грижим за себе си – адекватна храна, движение, сън, почивка, медитация и т.н. – основните полезни навици. Ако физиологията ти страда, животът не е приятен. И ако на 20 години си могъл да си позволиш да подлагаш тялото си на амортизиращи неща и то да се възстановява бързо, то след 30тата ти година – това започва да става трудна задача.
  • да вършим нещата, които обичаме. Дали като основна работа или като хоби, няма значение. Както си го направиш. Но да отделяш време да правиш нещата, които истински обичаш е основна насока, която прави живота докосващ душата ни и удовлетворяващ. В момента, в който си кажеш, че имаш по-важни неща от нещата, които обичаш да правиш е моментът, в който животът ти започва да става неприятен. Ти не е нужно да страдаш, но ако избереш това за себе си, животът няма как да ти противоречи.
  • дисциплина. Може би сте забелязали, че да се грижиш за себе си, да поддържаш полезни навици и да вършиш нещата, които обичаш изисква дисциплина. Гравитацията, която при нас хората се проявява като „мързел“, ежедневно иска да ни смали, да ни накара да сведем глава, да останем малки и дребни, да не реализираме това, което искаме да реализираме. В един така устроен свят – ако нямаш достатъчно дисциплина си „чао“. Животът е тук от 13,8 билиона години. Това е играч на високо ниво. Ако искаш да играеш с него, ще трябва да проявиш фокус и дисциплина в това, което правиш. А не да се водиш по лесната и увличаща гравитация надолу. Дали можеш да го направиш – разбира се! Дали ще избереш да го направиш – не знам. Само ти можеш да решиш това.

Хората понякога наричат нещата, които им харесва да се случват „синхроничности“. Това не са синхроничности, другари. Това е интелигентността на живота в действие. Късметът е функция на живота, която достъпваш, когато спреш да осъждаш реалността и започнеш да си гледаш работа.

И ако го направиш – обещавам ти, че ти ще накараш живота да ти харесва. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Венета

Имаш много идеи, но не действаш по нито една от тях?

Имаш много идеи, но не действаш по нито една от тях?

 

Едно от основните неща, които ми казват хората, с които работя е:

„Имам супер много идеи и заедно с това не правя нищо по тях. Не знам откъде да започна. Не знам коя е по-важна. Не мога да се концентрирам да започна, апък дори и да започна – нямам постоянтсво да продължа.“

Ок! 

Нека разгледаме какво всъщност се случва тук.

Има два начина, по които може да подходим. Първият – аз мога да ви дам чудесни, изпитани, работещи стратегии как да започнете, какви стъпки да предприемете, как да имате постоянство в действията си напред и т.н. Но истината е, че всичко това, колкото е мега добро до е – то никога няма да проработи, ако вие нямате съзнателност какво се случва в главата ви. 

Ето какво имам предвид.

Причината за нашата неспосоност да се концентрираме и да изпълняваме целите си последователно, НЕ е това, че имаме много идеи или че нямаме правилната стратегия. Причината за нашата неспособност да се концентрираме и да действаме е продукт на един прекалено хаотичен и неспокоен ум. Когато умът ни е спокоен, това което следва да направим изплува на повърхността и ние имаме естествен подтик да го направим, без да се чудим дълго какво да правим и без някой да ни „мотивира“ да го правим.

Т.е. ние често си мисли, че проблемът ни идва от това, че имаме търде много идеи и това ни обърква кое да подхванем, какво да правим, но реално проблемът е нашият неспокоен ум. Нещо повече – многото идеи са резултат от нашия неспокоен ум!

Това шокира хората, защото… Не е ли супер да имаш много идеи?!?

Ами, всъщност не е супер!

Особено ако не можеш да действаш по никоя от тях!

Многото идеи са просто резултат от много мислене, that’s it!

От друга страна – когато умът ни е спокоен, най-съществената за нас идея и действие възникват на повърхността. Тогава ние не се чудим, маем, премисляме как, какво, кога, къде, а то е усещането сякаш е ясно, сякаш знаеш, сякаш няма смисъл дори да го мислиш. Нещо като: „Да, точно от тук започвам!“

В момента, в който задържим спокойствието на своя ум – нашата естествена вътрешна мъдрост възниква и ние знаем кое е нужно да направим в този момент. И всичко останало сякаш изведнъж остава на заден план, без да размива идеята, към която пристъпваме сега. Така и нашият капацитет за фокус, постоянство и креативност се отваря. И ние имаме достъп до енергипта и вътрешния ресурс да случим това, което искаме.

Основният начин да успокояваме ума си и да си създаваме този спокоен, но продуктивен вътрешен климат е практиката на медитация. Тя ни учи да се откъсваме от милионния поток на мисленето си, от хаотичността на ума си и така да даваме пространство на яснотата да възникне за нас и да ни придвижи към действие. Медитацията ни помага да не преследваме всяка мисъл, само защото е възникнала в главата ни. Тя ни помага да отсяваме само тези идеи, които изплуват на повърхността. И да се ангажираме с много малко от тях, за да имаме ресурса и капацитета реално да действаме. Защото това, което наистина има значение и наистина носи резултати е действието. :)

Та, вторият подход, който за мен е важно да споделям с хората е именно това – да имат практика,с която да успокояват ума си. Практика, която не ги въвлича в много идеи, а ни дава възможност да видим коя е нашата най-добра следваща стъпка и да имаме вътрешен подтик да я направим. Съзнавайки, че както живота, така и нашите идеи се реализират в действието.

Регистрирай се да получаваш други мои статии ТУК. През май месец започваме да практикуваме навика за ежедневна медитация и ако искате за един месец да попрактикувате заедно с нас – очаквам ви ТУК. Да се научим да създаваме спокойствие и яснота в главата си е едно от най-съществените неща, в които може да инвестираме и вярвам, че този модул определено може да ви бъде от полза. Започваме в петък, 01.05.! :))) Програмата е изцяло он-лайн, така че може да се включите отвсякъде и да се упражнявате в удобно за вас време! :) Цената за целия месец участие е 40лв. Очаквам ви заедно да създаваме пространство за своята лична яснота и своя естествен подтик да действаме ТУК! :)

Жива ли е твоята идея?

Жива ли е твоята идея?

 

Част от нещата, които правят живота ни, живот, който си струва да бъде изживян е това да реализираме идеите, които усещаме, че сърцето ни приканва да реализираме. 

Знам го, защото всеки път когато пиша дори и една статия, като тази – това е една идея, макар малка, която реализирам. И реализирайки я, това веднага осезаемо ми създава усещане за смисъл, за радост и усещане за живот. 

Вашето сърце може би не ви приканва да седите и да пишете статии, но знам… сигурна съм, че ви приканва да реализирате нещо. И то може би ви приканва да го реализирате отдавна. 

Какво да направя? Откъде да започна?

Обикновено това е един от първите въпроси, които ми задават хората, с които работим по реализиране на идеите им.

Днес няма да ви занимавам с планове, насоки, стъпки по изпълнени и т.н. Днес искам да обърнем внимание на нещо, което идва преди всичко останало. И то е въпросът: А твоята идея жива ли е?

От около 10 години реализирам свои идеи, като последните 5г. го правя като работа. И това, което все повече осъзнавам е, че идеите, които най-много са ме вдъхновявали и държали „будна“, са идеите, които са се превръщали в най-успешни проекти. Идеите обаче, които са ми били скучни или някакси времето, мястото, мотивацията ми за тях е минала – нито са ми били приятни за реализация, нито са ми донесли много в замяна.

След един такъв проект се сетих, че преди години бях гледала едно интервю с Норбеков, който разказваше как от много време има идея за някаква книга. Започнал я е, но не я довършва, просто защото… няма вдъхновение за това. Тогава си помислих, че това е голяма глупост, дори глезотия! Но с времето и с опита си разбирам, че една идея наистина има своето време, място и… капацитет за живот.

Или както Брус Липтън казва: всичко, включително идеите ни, има енергия. И всичко, включително идеите ни, търси повече от тази жизнена енергия. За да се реализират.

Ето го и АХА момента:

Идеите, които наистина те вдъхновяват търсят жизнена енергия. И те я намират в теб! Ти си този, който може да им даде живот.

Когато една идея е жива, тя резонира с теб. Т.е. ти даваш енергия на идеята, но и тя дава енергия на теб. Вие двамата сте повече, отколкото ако сте разделени!

Преди да започнете да мислите за изпълнение, за планове и т.н., запитайте се: Моята идея жива ли е?

Как разбирате дали вашата идея е жива?

Много просто! Гледате тези 4 насоки:

  • Усещане в тялото: като мислиш за тази идея те побиват тръпки или ти се свива корема сякаш имаш любовна среща… Накратко: чувстваш се добре! :)
  • Увеличена енергия: да мислиш или да говор за тази идея те събужда, ободрява, усмихва! Може да седиш и да си мислиш за нея с часове.
  • Синхроничности: животът постоянно ти праща най-различни намигвания, който отново и отново те подсещат за твоята идея. Думи в разговор, думи в песен, която слушаш, картина на билборд и т.н.
  • Не си отива: някой мисли идват и си отиват, но мисълта за тази идея сякаш просто постоянно възниква в главата ти. :)

Ако отговаряте на горните 4 насоки – значи вашата идея е жива! И най-важното нещо, което следва да направите е да предприемете вдъхновяващи действия по изпълнението й. Защото ако не го направите, ако системно не обръщате внимание на идеята си, идеята ви малко по малко ще умира! И една част от вас никога няма да живее. Едно от най-важните условия за приятно и вдъхновено реализиране на идеи е да… хванем вълната докато нашата идея е жива. Тогава всичко се случва много по-лесно, много по-приятно и много по… въздействащо както за нас самите, така и за хората, които биха се докоснали до това, което реализираме. :)

Част от нещата, които правят живота ни, живот, който си струва да бъде изживян е това да реализираме идеите, които усещаме, че сърцето ни приканва да реализираме. И ако вие сега сте разбрали, че вашата идея е жива – искам веднага да планирайте следващата си стъпка по изпълнението й! :)

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. :) В момента нямам свободни места в групата ми за реализиране на идеи, но ако имате интерес, пишете ми на info@venetadimitrova.com, за да ви имам предвид. В групата се срещаме 2 пъти в месеца, за да обсъдим спънки по реализацията, решения и планиране на задачите за следващите 2 седмици. Всеки за своята идея, според свободното си време и ангажименти. :) 

3 причини защо сме постоянно уморени

3 причини защо сме постоянно уморени

 

Естественото състояние на хората е да сме в приятното си, усмихнато състояние (поне в по-голямата част от времето си). Това обаче, което се забелязва е, че хората сме все по-изморени. Цял ден, всеки ден. Което веднага сваля състоянието ни и ние преживяваме света от една много по-ниска, стеснена, безинтересна перспектива. И ние започваме да свикваме с това положение толкова много, че го приемаме за „нормално“ и може да прекараме години там.

Днес искам да ви споделя 3 насоки, които съм забелязала, че създават (и натрупват) голяма умора и ако не обърнем внимание на тези насоки, то тази наша умора и ниско състояние може да продължи много дълго.

Ето и 3 от основните насоки, които силно ни изморяват:

1. Постоянно реагираме на несигурностите ни, неадекватностите ни и страховете ни. Ние искаме да сме перфектни, да изглеждаме перфектно, искаме да се докажем пред другите, че заслужаваме, искаме те да ни одобрят, крием частите от нас, които мислим, че не са наред и от които се срамуваме. Носим маски, хабим енергия да се правим на някой който не сме, от страх че може да ни изоставят, уволнят, наранят, подиграват. Бъхтим, искаме да се справим с всичко сами от неспособност да помолим за по мощ. От страх, че ще ни помислят за слаби. Въртим, реагираме, циклим върху негативните си истории за нашата недостатъчност, неспособност, незначителност, неадекватност. Събуждаме се вечер от тези истории. Задълбаваме в тях ежедневно. Отдаваме им времето и енергията си. И т.н и т.н. И всичко това безумно ни изморява. Без дори да забележим!

Решението тук е първо съзнателност – изобщо да забележим, че всичко това се случва с нас. Не да го живеем, а да го забележим, да го видим отстрани. Да забележим как се случва и как ни изморява. И второ – след като забележим, да се отпуснем. Да си спомним, че всички имаме своите несигурности и неадекватности, и че това е ок. Това е нещото, което ни прави хора. Да си спомним, че не е нужно да се доказваме на който и да било за каквото и да било. Да си спомним, че не е нужно да се сравняваме. Да си спомним да бъдем автентични и да си позволим да бъдем такива. Да не ни е срам от себе си, а да се гордеем със себе си. Да бъдем нищо по-малко от най-добрия и най-подкрепящия приятел за себе си, който бихме могли да имаме. И, разбира се, поставяне на граници с всеки и за всичко, което сметнем, че е под това което искаме да толерираме в живота си.

2. Не правим това, което ни носи радост. Ние дори може би не знаем какво точно ни носи радост, защото постоянно правим това, което трябва да правим и почти не си позволяваме да правим това, което искаме да правим. Защо това се случва? За всеки е различно и вие може да изследвате сам за себе си. Идеята тук е да осъзнаем, че сме изморени от всичкото трябва в живота ни. И съзнателно да си позволим, съзнателно да създадем време да правим неща, които искрено искаме, които биха ни създали радост и ни карат да се усещаме естествено усмихнати, живи. Това създава енергия, усещане за живот в нас!

Тук може да се включи и умора от това, че не работим по вдъхновяващи за нас проекти. И умора, когато не учим нови интересни за нас неща, умения. Развитието е основна, много важна нужда за нас хората и ако не учим нови неща, и не работим по вдъхновяващи за нас проекти – душата ни започва да атрофира и създава апатия в нас. Ако в момента работите по проект, който смятате за важен, но твърде много ви сваля състоянието – опитайте да вкарате повече радост в останала част от деня си. Или паузирайте малко този проект, докато се подравните към жизнеността си и тогава преценете дали наистина искате да продължите, дали има нужда да се промени в изпълнението, да е по друг начин.

3. Тялото ни е във възпаление. Ако приемем мисленето, състоянието и психологията ни като софтуер, то този софтуер няма как да работи адекватно ако хардуера е на издъхване. Нездравословна храна, пушене, пиене, липса на достатъчно и различно движение, недостатъчен или недобър сън, липса на адекватна и достатъчна почивка, пиене на хапчета, хранителни нетолерантности, дефицити на витамини и минерали. Всичко това създава силно възпаление в тялото ни и брутално съсипва биологията ни. А когато биологията ни не е ок, нервната ни система почти няма шанс да се саморегулира и да се справя добре със стреса. Не ме интересува колко ви е все тая за здравословния начин на живот. Ако искате да имате усещане за живот – тогава следва да подобрите храненето, движението, спането и почивката си. Кодовите думи, както винаги тук са: полезни навици.

Другари, не знам за какво си мечтаете в този живот. Но знам, че за каквото и да си мечтаете, ако сте постоянно изморени – то ще се случи много бавно и трудно, ако изобщо се случи. Затова – всеки път, когато се почувствате изморени за твърде дълго време – обърнете внимание на това. Дефинирайте откъде идва. И си набележете стъпки как отново да се подравните към по-жизненото си състояние. Не просто, за да изпълните проекта, който сърцето ви привива да случите, а за да усещате живот в себе си, докато вървите напред!

И не забравяйте, че всички сме заедно по този път напред. :)

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. :)  Или директно се запишете за Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)

Как да стартираме по-бързо проекта си

Как да стартираме по-бързо проекта си

 

Наскоро се видях с приятел, който много отдавана иска да започне един свой проект… но се чувства блокирал.

Като много хора, които искат да започнат блог, да снимат видеа или да стартират някакъв друг творчески или бизнес проект – той се чувства блокирал от претоварването, от нуждата да взима хиляди решения, от бездействието си и какво ли още не.

По-долу ще споделя 3 стъпки, които могат да ви помогнат да преодолеете тези бариери и да стартирате по-бързо проекта си. Защото в крайна сметка единственото, което има значение е да реализирате проекта, който сърцето ви подсказва. Това е, което ще създаде смисъл и ще промени живота ви. Какво ще кажат другите, как ще изглеждате пред тях, какво някой ще си помисли и т.н. – всичко това е второстепенен булшит, който няма никакво значение.

Ок.

Нека накратко видим кои са основните бариери, които спират хората да стартират бързо  проекта си и как може да ги преодолеем:

  • Усещане за претрупаност. Ясно е, че всички имаме много неща за вършене, но ако се концентрираме върху огромната купчина, която стои пред нас – това със сигурност създава непреодолимо усещане за товар, което просто те блокира. Ключът към преодоляване на това препятствие е да вземете само една стъпка. Концентрирате се единствено върху нея. Избирате едно малко действие и започвате. Вие знаете къде искате да стигнете занапред. А може би не знаете – все едно. Важното е фокусът да е изцяло върху правенето на текущата една стъпка. После следващата. И т.н.
  • Не знаете как да започнете. Истината е, че няма значение как ще започнете. Това, което има значение е да предприемете действие и да започнете. Веднъж започнете ли – вие по всяко време може да промените посоката, ако по пътя се окаже, че нещо друго трябва да се направи. Например: Не знам как да стартирам блог – дали да започна да пиша статии, дали да си купя домейн, дали да избера тема за сайта ми, дали да чета първо статии как се блогва??? Няма значение с какво точно ще започнеш. Просто избираш едно и започваш. 
  • Нерешителност при трудни избори. За да преодолеете тази пречка – при труден избор, просто изберете опцията, която ви създава вдъхновение и вътрешен мир/отпускане, и действайте. Аз често казвам, че е по-добре със 100км/ч в грешната посока, отколкото да стоим блокирали на кръстопът. Да, вие може да вземете грешно решение (макар че ти никога не знаеш дали едно решение е наистина „грешно“), но взимайки решение и действайки – ти поне ще научиш дали това решение е правилно за теб или не и ще продължиш напред, а няма да седиш и да се чудиш, блокирайки се още повече. Ние винаги учим по-бързо чрез правене. По-късно ти винаги може да вземеш друго решение и да промениш посоката. Освен това – тренирайте да не се обвинявате толкова ожесточено за недобрите си решения и по-бързо да си прощавате за тях. Абсолютно никой друг не ви съди толкова строго за тях, колкото вие самите.
  • Нуждата да направим нещата по най-правилния начин (перфекционизъм). Перфекционизмът е просто отговор на нашето усещане за несигурност. Че може би няма да бъдем приети. Че може би ще бъдем отхвърлени. Нуждата всичко да е перфектно е фантазия. Никой няма нужда от твоя перфекционизъм. То е единствено и само еротична идея в твоя си ум. Единственото, от което имаме нужда е да започнеш и да пуснеш проекта си – след това може да доизкусуряваш колкото си искаш.
  • Чакаме подходящия момент. Това е още отлагане и несъзнателно реагиране на нашата несигурност. Ето я изненадата  (която, разбира се, не е никаква изненада) – всеки момент е едновременно неподходящ и подходящ. Всеки момент е просто… момент. Действайки, ние правим този момент подходящ. Т.е. ние не чакаме момента, ние чакаме себе си. Да действаме.
  • Страх от провал. Ние всички имаме този страх. Не знаем как ще се развият нещата, защото просто не е възможно да знаем. Ние искаме да можем да контролираме резултата. Но не можем. И честно казано – би било доста скучно ако винаги можехме да контролираме резултата от това, което правим. В реалността има нещо красиво в това да не знаем, ако прегърнем това незнание и се концентрираме върху това просто да реализираме нещото, което сърцето ни подканва да реализираме. Да започнем и да направим първата крачка. А по пътя даваме достатъчно любов и съчувствие към себе си. И доверие, че каквото и да се случи, ти ще си Ок. Дори и нещо да се обърка – ти можеш да се справиш с това. Ние винаги може да измислим нещо, да се справим и да продължим напред.
  • Не знаеш как да го направиш и дали изобщо можеш да го направиш. Това отново е следствие от несигурността. Напомни си, че никой не знае дали може или не може да направи нещо предизвикателно. Ние просто опитваме и разбираме. Просто започваме. Правим една крачка. После следващата. Това всеки може да го направи. И разбира се, потърси помощ, когато не знаеш нещо или имаш нужда от това. 
  • Отлагане на започването, за да четеш/учиш всичко за това как да започнеш. Отново несигурност, която ни кара да отлагаме. Цялото подготвяне на света не е сравнимо с действието и реалното правене. Нещо повече: колкото повече четем – толкова повече се блокираме и толкова повече бариери ни възникват. Може да се справите с тази пречка, използвайки горните съвети – просто започвате, правите първата крачка, доверявате се, че каквото и да стане – може да се справите и продължавате напред. 

Ок, това са горе-долу основните бариери, които спират повечето хора да започнах проекта си (понякога с години). Вие може дори да видите някои общи теми: основното е – усещане за страх и несигурност.

Нека видим как бихме могли да се справим с това чрез съзнателност, така че в крайна сметка да стартираме проекта си… по-бързо:

  1. Даваме си позволение да усетим страха и несигурността си. Това е като мини медитация. Когато усетите страх от провал или някакъв вид несигурност, която ви блокира да действате по проекта си (обикновено се усеща като стрес, нерешителност, отбягване на нещо, което уж ви е важно) – паузирайте за 2 минути и си позволете да почувствате това усещане на страх, стрес, несигурност. Не бягаме, не се разсейваме с нещо, а съзнателно оставаме в ситуацията. Не си разказваме истории за това колко лошо се чувстваме, колко сме натоварени, колко е несигурно всичко и т.н., а просто опитваме да усетим как се чувстваме физически в този момент на страх и несигурност. Наблюдаваме какво се случва с тялото ни. С любопитство. Това, което ще забележим за тези 2 минути е, че нашето усещане за страх и несигурност, ако му дадем малко пространство – то постепенно намалява. Ще забележим, че ние сме абсолютно Ок в тази ситуация на страх и несигурност, и вместо да отлагаме и бягаме – ние можем да предприемем стъпка напред. 
  2. Избираме една стъпка, която да направим. Даваме си 1 минута, за да изберем една стъпка: да напишем структурата с няколко точни на курса си, да се обадим на 2-ма, 3-ма човека, които знаем, че могат да ни съдействат, да купим материалите, които са ни необходими или каквото и да е по вашия проект. Вие може да имате 10 неща за правене по този проект (или 100). Това няма значение – просто изберете едно. Което и да е. Дори и да е „грешно“ няма значение. Просто изберете. Съзнателно не позволяваме на страхът и несигурността ни, да ни спират. Осъзнаваме, че може да чувстваме страх и несигурност и да сме тотално Ок с това. Затова просто избираме стъпката, която да направим. 
  3. Действаме. Залагаме си на таймера 20 минути и действаме. Изцяло потъваме в изпълнението на стъпката, която сме избрали. За тези 20 минути не си позволявайте да се разсеете с Фб, мейла или нещо друго. За тези 20 минути единственото, което има значение за вас е вашата стъпка. Фокус единствено върху изпълнението на вашата стъпка с уважение, с потъване в дейността, с усмивка. Това са само 20 минути, така че всичко е наред, може да се справим.

След като 20-те минути свършат – може да си дадете 5- 6 минути почивка, да се поразтегнете, да направите няколко клека и да усетите – как беше за вас тази стъпка. Какво се получи, какво не? Какво повече научихте? Трябва ли следващата стъпка да е различна или да продължите с това? Трябва ли нещо да се адаптира за вас? Усещате ли се добре, че все пак започнахте? След това, ако имате време – може да направите още 20 минути действие. Ако не – запишете си в графика кога ще е следващият път за действие и до този момент – забравете за проекта си (т.е. не се обвинявайте, че нищо не правите, защото имате ясен план в графика си кога ще го правите).

Ето така стартирате вашия проект по-бързо. Като предприемате по една стъпка и поддържате движението си напред. Обръщайки внимание на това, че с времето – от тези уж малки стъпки, вие натрупвате прогрес! И това ви окуражава да продължавате. Всеки. Ден. Търсейки съдействие, когато имате нужда. Проявявайки разбиране и съчувствие към себе си, когато има нужда. Припомняйки си, че единственото, което е важно за вас, е да реализирате проекта, който сърцето ви подтиква да реализирате. Усещайки страха и несигурността по пътя. Но избирайки да продължите напред. С усмивка, посредата на страха и нестабилността си.

Това е една красива история. 

Това е историята за реализиране на твоя важен за теб проект. :)

Най-важната полза от изграждането на полезни навици е именно, че те създават в нас спокойно физическо, емоционално и ментално състояние, на база на което ние имаме повече будност, енергия и решителност да действаме и изпълняваме проектите си. )) Ако до сега не сте опитвали целенасочено да изграждате полезни навици в ежедневието си или искате да надградите вече започнатите – очаквам ви заедно с мен в Програмата за полезни навици Alephia. :) До неделя 29.12. може да се включите на намалена цена от 20лв. за модул или 210лв. за всички модули, за цяла година обучение по изграждане на полезни навици! :))) Запиши се с мен тук: alephia.net и започваме на 01.01.2020г. :)

2 практики за по-съзнателен живот в социалните мрежи

2 практики за по-съзнателен живот в социалните мрежи

 

Напоследък все повече хора ми казват нещо от сорта на: Венета, трябва да постваш повече готини снимки във Фейсбук. Добре е за маркетинга ти. Добре е за персоналния ти брандинг! :) Дори аз самата се хващам, че все повече ми възникват такива мисли.

И забелязах, че всеки път когато чуя или помисля за това, в главата ми възникват две истории, които прочетох много отдавна, но които са оставили доста голям отпечатък в начина, по който поствам снимки и пиша постовете си във фейсбук. Това са две практики, които смятам, че са ми помогнали да запазя сравнително добра съзнателност в социалните мрежи и да бъда максимално обективна, и истинска. Споделям днес тези практики с вас, защото смятам, че може би биха били полезни и за вас. :)

Първата история е от будизма. В тази история млад будист моли по-възрастните и мъдри будисти в един манастир да го приемат в тяхното общество. Те приемат и той започва да се обучава при тях. След около една година, за да провери дали младежът е напреднал в развитието си, един от учителите го кани със себе си на разходка в планината. Вечерта идва, те остават да спят на открито, а сутринта рано, учителят буди момчето и го кани да гледат изгрева. Сядат на място с прекрасна гледка, тишината е пленяваща, утрото е свежо, небето е чисто и Слънцето започва да изгрява. :) Ученикът, пленен от красотата на изгрева казва: Учителю, какъв прекрасен изгрев! Какъв фантастичен старт на деня, каква благодат за нашите сетива. Това е истинска нирвана! :)

На същият ден, двамата се връщат вечерта в манастира и учителят споделя на другите монаси: Момчето още не е готово да го приемем в обществото си. Ученикът бил изключително разочарован от това решение и помолил негов приятел да отиде и да попита какво е направил грешно, че не го приемат. Тогава учителят споделил, че когато нещо в живота ни се случва, ако човек все още автоматично следва желанието си да му поставя оценки „хубаво“ или „лошо“, да го разказва (на себе си или на друг човек), да създава истории за него – значи този човек все още не умее да живее живота в неговата пълнота. Защото докато живота се случва, ако ти си зает с това да разказваш какво се случва, ти всъщност не го живееш, а живота минава покрай теб. :)

В случая, докато момчето гледа изгрева, вместо да преживее този изгрев с тялото си, със сетивата си, с емоциите си, той се чувства по някакъв начин длъжен да изкаже мнението си за изгрева. И докато това се случва, той не живее дълбочината на този момент, а момента просто преминава покрай него. Ти не можеш едновременно да преживееш истински един момент, докато ментално създаваш оценки и говориш за него. Тогава ти НЕ живееш живота, а просто разказваш това, което виждаш. Тогава животът не минава през теб, а покрай теб. И предвид, че всичко в този живот е временно (точно както момента на изгрева) – ако ние не присъстваме истински за повечето моменти в живота си, всичко ще мине, без изобщо да разберем какво е всъщност усещането да бъдеш жив. Какво е усещането да присъстваш в интензитета на живота. :)

Практика за упражнение:

Когато видите нещо красиво (или грозно), опитайте да забележите какво точно се случва с вас. Опитайте да забележите как умът ви веднага създава история за това, което вижда. Опитайте да забележите желанието си да споделите своята оценка, да я изкажете на глас. Или пък желанието си веднага да снимате момента, за да го публикувате във Фейсбук. И опитайте да не реагирате на това желание. Спомнете си, че вместо да оставите живота да премине покрай вас (разказвайки за него, снимайки го, споделяйки го), можете да присъствате за него. Да усетите какво всъщност ви носи този момент, как ви кара да се чувствате, какъв интензитет създава във вас. Особено ако този момент е наистина красив.

И обърнете внимание – какво е усещането да живееш живота, изцяло да присъстваш за него, докато се случва, вместо да го снимаш, оценяваш, разказваш или споделяш? :) Кои са моментите в ежедневието ви, които са наистина красиви и си струва да преживеете пълноценно? И как може да увеличите тези моменти в деня си?

Ако бихме могли по-наситено да присъстваме за красивите моменти в живота си, те биха оставили по-голям отпечатък в нас. Това всъщност ни помага да започнем да усещаме доста по-дълбока благодарност към живота.

 

Втората история е от едно споделяне на Екхарт Толе. Той разказваше как социалните мрежи са идеалният инструмент за егото постоянно да потвърждава своята значимост и да показва своето превъзходство над другите хора, което винаги (винаги!) води до страдание. Защото всяко превъзходство значи разделение, а всяко разделение носи страдание. Като практика за съзнателност, той беше предложил, преди да публикуваме свой пост във ФБ или където и да е другаде, да направим кратка проверка на себе си – защо всъщност публикуваме този пост? За да се покажем като много готини? За да покажем статус, който мислим, че изглежда готино в очите на другите? Или за да се изтъкнем като жертва на живота си? Питаме се – това, което публикувам всъщност полезно ли е за някой друг или просто искам да изтъкна своето превъзходство? Това, което публикувам показва ли истинския, автентичния, реалния мен или някаква моя фантазия, история, която дори не знам дали искам да живея? 

Практика за упражнение:

Когато публикувате във ФБ, опитайте преди да публикувате да си дадете кратка пауза, в която да помислите какво точно искате да изразите с този пост пред другите хора. Използвате този пост, за да затвърдите пред себе си своята стойност? Да покажете нещо, което смятате, че ще ви помогне да изглеждате готин в очите на другите? Този пост полезен ли е за другите? Как може да напишете този пост с уважение, с разбиране, с полезност? Автентично и от сърце? Как може да напишете този пост, така че да отрази истински вас, а не фантазията, която искате да създадете за себе си?

И обърни внимание – какво е за теб усещането да бъдеш истински? Има ли нужда да проявиш кураж да покажеш това, което си, дори с риск да не изглеждаш готин, а даже напротив – може би ще изглеждаш смотан в очите на някои хора. Това ок ли е за теб? По-важно ли е да покажеш себе си, отколкото да покажеш това, което другите биха одобрили? Какво е усещането да бъдеш истинския себе си, докато живота се случва? :)

 

Идеята на тези две практики е да ни помогнат да живеем по-наситено живота си и да развием в себе си повече смелост да бъдем автентични. Разбира се, не е нужно да бъдем винаги съзнателни – нито в живота, нито в социалните медии. Понякога е готино просто да се изфукаш с нещо във Фб, без притеснения дали си истински или не, без прекалено премисляне, без излишни въпроси за съзнателност. :) Лично аз, със сигурност искам да публикувам повече снимки и постове във Фейсбук, и вървя в тази посока. Но в повечето време, в 80% от времето, искам да го правя съзнателно. За мен това е част от практиката ми да живея истински. И част от практиката ми не просто да разказвам живота (във Фб, на приятел или където и да било), а да мога да го живея. Да усещам интензитета му. Да усещам как минава през мен. И с красивите, и с брутално нараняващите ни моменти. Искам да се науча да живея момента така, че всяка дума да изглежда напълно излишна. Да изглежда твърде малка да опише това, което усещаш докато живееш истински, вътре в живота.

Понякога мисля, че най-силният наркотик в цялата Вселена е интензитета на живота – усещането да бъдеш жив – изцяло трезв и присъстващ за това, което се случва. Съзнателно да участваш в процеса на зачеване и раждане на настоящия момент, на това, което наричаме реалност. Двете практики, които споделих са чудесен инструмент да практикуваме тази съзнателност. :)

Ако тази статия ви е харесала – запишете се да получавате и други мои статии ТУК. :)

10 насоки за живеене на по-творчески живот

10 насоки за живеене на по-творчески живот

 

В крайна сметка повярвах на нещо, което се нарича физика на търсенето.

Правилото гласи нещо такова:

Ако си достатъчно смел да изоставиш всичко познато и удобно,
което може да е всичко – от дома ти до старите ти угризения,
и тръгнеш на път в търсене на истината,
бил той вътрешен или външен,
и ако искрено приемеш всичко случващо ти се по пътя като знак,
и ако приемеш всеки срещнат по пътя като учител,
и ако си готов да приемеш и простиш някой трудни истини за себе си,
тогава истината няма да бъде скрита от теб! 

Елизабет Гилбърт

След като 7 поредни години никой не иска да публикува и разпространява текстовете на Елизабет Гилбърт, тя пише „Яж, моли се и обичай“ и на 8-мата година покорява света. Целият свят. Не само с въздействащият си личен мемоар, но и с дълбокото смирение на човек, преглътнал хиляди неуспехи, и въпреки това избрал да продължи да живее творчески и от сърце.

Елезабет Гилбърт е един от много малкото хора, които са изучили в изключителна дълбочина творческия процес, взаимодействието на хората с вдъхновението и двигателната сила в желанието на човек да създава. Всички ние, независимо с какво се занимаваме, създаваме и участваме в творческия процес на случване на нещо. На продукт, услуга, взаимоотношение, ястие, каквото и да е. По-доброто разбиране на този творчески процес ще ни помогне да го живеем по-съзнателно и така – да постигаме по-добри крайни резултати. Затова днес споделям с вас 10 насоки за по-творчески живот, които съм научила от превъзходната Елизабет Гилбърт:

  1. Страхът е и ще бъде твоята компания по време на създаването. Има хора, които искат да създадат нещо и просто го правят. Но повечето хора са тези, които искат да създадат нещо, но не го правят. Те обикновено имат някаква много рационална и обоснована причина в главата им защо не го правят. Но ако надникнем под тази рационална причина, това което ще открием е страх. Няма значение какви са причините, рационализациите, историите, които разказваме на себе си или на другите за това защо не правим това, което искаме да правим – под всички обяснения стои страх. Страх, че нямаме таланта, който е необходим. Страх, че не знаем достатъчно по темата. Страх, че това вече е направено по-добре от някой друг. Страх, че хората ще си кажат: „Какви са тези глупости„. Страх, че хората няма да ни харесат или най-лошото – изобщо няма да ни забележат. :) Накратко – когато и да се хванем, че сме в ситуация, в която не правим това, което искаме да правим – това е знак, че пред нас има една огромна купчина страх. И докато стоим пред тази купчина страх, важното нещо, което има да осъзнаем е, че страхът не е пречка да правим това, което искаме. Страхът е компанията, с която вървим напред, докато правим това, което искаме да правим. Главната задача в длъжностната характеристика на страха е да ни държи живи. И той изпълнява чудесно своята работа в ситуации, които застрашават живота ни. Лошото е, че мозъкът ни не прави голяма разлика между истински застрашаваща ситуация и такава, в която сме само леко нервни относно създаването на нещо ново и важно за нас. И тъй като когато създаваме, ние навлизаме в несигурна, неясна и нервна територия за нас – страхът винаги възниква. И когато възникне, нашата работа е да го разпознаем не като враг, а като приятел, който се появява, за да ни предпази от евентуални застрашаващи ситуации. Когато Елизабет Гибърт усеща страхът да се надига в нея, тя започва да си говори с него като с приятел. И звучи нещо такова: „О, добре дошъл при мен Страх – това, че се появяваш е знак, че правя нещо наистина ново и смислено за живота ми. Радвам се, че си тук и че се грижиш за това нищо лошо да не ми се случи. Позволявам ти да пътуваш заедно с мен в колата. Докато пътуваме ти имаш право да ме съветваш, да ме предупреждаваш когато нещо може да се оплеска и да ме държиш будна. Но искам да знаеш, че това пътуване не застрашава живота ми, а аз просто се опитвам да напиша своята нова книга. :) Така че, ти имаш право да стоиш на задната седалка, да бараш радиото, да държиш картата или нещо такова. Но ти нямаш право да сядаш на предната седалка в колата и със сигурност не може да държиш кормилото и да управляваш посоката, в която се движим.“ Много често ни се вменява, че трябва да преодоляваме страха, да се борим с него, но другари – това е предварително загубена битка. Защото страхът винаги ще присъства за нас когато правим нещо креативно и ново. Затова нашата задача е да му позволим да върви рамо до рамо с нас, но просто да не му позволяваме да ни управлява. Ако позволим страхът, а не креативността да ни управлява – тогава животът ни би бил много по-малък и безличен, отколкото може да бъде.
  2. Нещо може би вече е създадено, но не е създадено конкретно от теб. Една от най-големите спирачки за хората да създават е мисълта, че: „Това, което искам да направя е вече създадено.“ Тук най-важното е да разберем разликата между оригиналност и автентичност. Да, в повечето случаи, някой някъде вече е направил това, което ти искаш да правиш, но то не е направено от теб. Дори голяма част от творбите на Шекспир са базирани на текстове, които са създадени преди него и той е заимствал от тях. Но той ги е разказал по начин, по който никой друг не ги е казал до тогава. И сега, 500 години след него, ние все още заимстваме идеи от него. Защото това, което всички искаме да кажем е кажи речи едно и също. И постоянно заимстваме идеи помежду си. Но ги разказваме по различен начин. И на нас ни е позволено да добавяме още начини, по които една идеи да бъде предадена. Да добавим своята автентичност в оригиналното. Човек може да прочете една изключително оригинална и новаторска идея, но тя да не го грабне, да не предизвика никакъв отклик в сърцето му. И в същото време – може да прочете една вече позната, дори банално позната идея, но казана по автентичен, искрен начин и тя да предизвика истинска трансформация в живота му. Да промени начина, по който се чувства, начинът, по който мисли. Така, че – да, оригиналността е супер, но автентичността е нещото, което в повечето случаи предизвиква истинско движение и позитивна промяна в живота ни. :) Няма значение дали това, което искаш да правиш е направено вече 100 или 10 000 пъти, ако ти не си го направил – направи го.
  3. Създавай това, което обичаш, за да помогнеш на себе си, а не за да помагаш на другите хора. Когато някой започне да създава нещо често чуваме нещо такова: „Аз искам да създам Х, за да помогна на хората да направят У.“ Виж, ако искаш да напишеш книга, единствено и само, за да помогнеш на мен… моля те, не ми помагай. Защото актът на творчество, актът на създаване има смисъл единствено и само ако носи радост на самия теб. Ако ти ще създаваш нещо, което не те кефи, само и само да донесеш радост на мен – аз няма да имам нужда от това. То не добавя стойност в твоя живот и следователно няма да добави голяма стойност и в моя живот. Когато човек е с добро сърце, често мисли, че има смисъл да създава нещо, което на него му харесва, единствено ако то е и в услуга на други хора. Така сме възпитани, така ни се казва от всички страни – че трябва да питаме хората дали това, което обичаме да правим ще има смисъл за тях. И чак тогава да решим дали да създаваме. В реалността обаче, нещата стоят така – ако аз искам да помагам на хората, аз мога да помагам с пари, с доброволчество, с хранителни продукти и т.н. Но моето творчество, моето създаване, си е мое. Дори и когато моето творчество се случи така, че наистина да помогне и промени живота на другите, то не е в резултат на това, че аз съм седнала и съм си казала: „Крайно време е да седна и да напиша нещо, което изцяло ще промени живота на хората.“ Обикновено когато човек създава нещо наистина задвижващо, то е за да трансформира и да оправи кашата в неговия личен живот, а не за да застане пред другите и да им каже: „Ок, хора, нека най-накрая аз да застана пред вас и да ви дам отговор на всичките ви житейски проблеми.“ Нашето творчество е най-задвижващо, най-вече когато то е средство за нас самите да открием малко повече радост, да открием малко повече смисъл, посока, яснота в живота… за себе си. И тогава, заради това, че аз съм позволила на себе си да следвам своето вдъхновение, да вярвам в любопитството и интуицията си, случайно – това, което съм създала, може да се окаже от полза не само на мен, но и на много други хора. Или както казва Пол Тилич: „Всичко направено с искрена любов към себе си, евентуално се превръща в помощ към другите.“ Затова – когато създаваме, нека се концентрираме повече върху това ние самите да обичаме това, което правим, отколкото върху това да помагаме на хората с това, което създаваме.
  4. Ако наистина си решил да създаваш – ти трябва да избереш кой вкус на лайн***я сандвич най-много ти харесва. Всяка идея, независимо колко приятна, красива и вдъхновяваща изглежда за теб, тя идва с един лайн*н сандвич, който ще трябва да изядеш. Така че, въпросът не е: „Какво обичам да правя?„. По-добрият въпрос е: „Какво обичам да правя толкова много, че да нямам против да изям лайн***я сандвич, който идва с тази дейност?“ Елизабет Гилбърт казва, че дейността, която обича е писането, а лайн***ят сандвич са 7-те години, през които никой не иска да издаде нейните книги. Тя споделя как се е връщала от работа (като сервитьорка, като барманка, като готвачка, като редакторка) и  миришейки на пържени картофи, сяда и започва истинската си работа – да пише, да прави това, което обича. Само, за да се събуди на следващата сутрин и да намери поредния мейл с отказ да бъде публикувана. И тогава се пита: „Ок, аз изобщо искам ли да продължавам да правя това, защото този лайн*н сандвич вече наистина е ужасяващ?“ И отговорът за нея е бил: „Да, искам да продължа.“ И нещото, което е важно да осъзнаем тук е, че – независимо на какъв етап сме, винаги ще има неща, които са трудни за преглъщане. Дори и когато Елизабет Гилбърт е известна, изведнъж се появява сриващо негативно ревю в почетен вестник – ок, това е нейния лайн*н сандвич за този ден. И тогава пак се питаш: „Искам ли да продължа да правя това? Да, все още това наистина си струва за мен.“ Разбира се, ще има много дейности, които започваш и осъзнаваш, че за теб изобщо не си заслужава да продължаваш. И когато за теб изобщо не си струва да изядеш лайн***я сандвич, значи може би това е нещо, което абсолютно няма смисъл за теб да продължаваш. Но в случаите, в които избереш да продължиш, знай, че лайн***ят сандвич никога не свършва, просто се сменят различни вкусове от него. Така, че щом чуеш някой да каже: „Когато следваш страстта си и правиш това, което наистина обичаш (бла бла), всичко ще е лесно.“ – това не означава буквално, че всичко ще е лесно, а значи, че вечер като си легнеш и се замислиш: „По дяволите, има ли изобщо смисъл да продължавам да правя това, въпреки целия този боклук, който трябва да преглътна?„, когато отговорът е: „Да! Да продължа напред си струва повече, отколкото да спра.“  – тогава имаш своето потвърждение, че си на правилния за теб път.
  5. Изгради здравословни взаимоотношения с вдъхновението си. Когато създават, много хора се оставят да бъдат погълнати и понякога дори сринати от вдъхновението си – за да създаваш ти може да решиш да заложиш апартамента си, да продадеш колата си, да вземеш много пари назаем, които изобщо не знаеш дали ще върнеш. Идеята тук е да имаме куража да създаваме, но все пак сме достатъчно съзнателни да използваме вдъхновението до момента, в който то е градивно за нас и да го пуснем, когато то започва да ни завлича. Разбира се, може да използваме част от ресурсите си за създаване, за правене на нещо, което ни кара да се чувстваме живи, но не без да мислим като зрели хора, да рискуваме абсолютно всичко, което имаме – така че ако се провалим, после да нямаме възможност да започнем нещо ново. Вдъхновението е толкова силен феномен, че без да се усетиш, то може така да те завърти, да те накара да хвърлиш всичките си ресурси в различни посоки и да стигнеш до пълно изтощение. И когато стоиш в пълно изтощение на дъното, независимо дали си на загуба или на печалба, вдъхновението ще стои точно там до теб и единственото, което ще ти каже е: „Искаш ли да пробваме пак?“ И тогава ти може да кажеш: „Не, не искам„. Това е твой избор. Но може да кажеш: „Не знам. Искам първо да си почина 2-3 месеца, да осмисля какво точно се случи и тогава да го направя по малко по-интелигентен и безболезнен за мен начин.“ Каквото и да кажеш, ако избереш да продължиш да създаваш – ти трябва да се намериш подходящия за теб начин да взаимодействаш здравословно за себе си с вдъхновението си. Ти трябва да намериш как да пуснеш товара, който носи вдъхновението и да използваш само двигателната му сила. :)
  6. Реализирането на една идея изисква от нас да бъдем порастнали деца. В създаването е добре да имаме искреността, отворения ум и любопитството на дете, но не може да си позволим да бъдем инфантилни – да се сърдим когато се сблъскаме с предизвикателства, да си разказваме постоянно истории, че не се получава, да се оплакваме, че нямаме ресурсите, времето, инструментите, връзките, за да реализираме идеята си и т.н. Да си зрял означава да осъзнаваш, че светът не е само цветя и рози, и че трудното е част от приключението. И тогава, вместо да живееш в някакви фантазии, че изпълнението на целите ти винаги трябва да е лесно и приятно, иначе се отказваш – можеш като зрял човек да прегърнеш реалния живот и да приемеш, че той ти е подготвил доста лайн**и сандвичи. Но от друга страна – да си зрял означава и да не приемаш всичко на живот и смърт. Когато започваш да реализираш някаква своя идея – не да започваш с тежката мисъл, че ти задължително трябва да успееш, а по-скоро да приемаш всичко като експеримент. Започваш нещо просто, за да видиш какво ще се случи. После пробваш друго. Или продължаваш продължаваш същото. Каквото експеримента покаже. Да си зрял, означава да можеш да държиш две изцяло противоположни идеи в главата си и да си ок, че всяка една от тях е истина. Означава едновременно да можеш да обичаш и да мразиш това, което правиш, вместо да се вкопчваш във фантазията, че само трябва да го обичаш. Също така – да си зрял означава да не гледаш на резултата от твоето творчество като на свое „дете“, защото хей – то не е човешко дете. И когато е нужно да го подмениш, коригираш и пуснеш само  в света – го правиш, без да се вкопчваш все едно е само твое. То е просто нещо, не е бебе. И когато е завършено – то е вече независимо. Хората могат да го критикуват, да го атакуват, да не го разберат – това е ок, защото това, което си създал е вече нещо независимо от теб. То започва да си има свой живот. И най-важното – да си зрял означава да можеш да се погрижиш адекватно за себе си, минавайки и през хубавите си, и през лошите си периоди, за да можеш в крайна сметка да продължаваш напред. Създавайки, с усмивка и с достойно вдигната глава. :)
  7. Това, което обичаш да правиш е твоят истински дом. Усещането да правиш нещо, което наистина ти носи смисъл и радост е като усещането да се чувстваш у дома. Когато си у дома не се преструваш на друг, не продаваш нещо на някого, не ти пука как изглеждаш докато го правиш. Ти си у дома и си си ти. Това, което обичаш да правиш е твоят дом. Затова, когато се чувстваш „далеч от дома“, изгубен в света, просто можеш да започнеш да правиш това, което обичаш и ти ще се почувстваш у дома. Ще усетиш уюта и спокойствието на дома. Независимо къде се намираш физически. И независимо с кой си. Или с кой не си. Това усещане, което творчеството дава може да бъде живото-спасяващо за хората, които нямат истински дом.
  8. Когато създаваш – предавай любовта си, а не страховете си. Когато създаваме от страх какво ли другия ще има нужда, дали ще отговорим на очакванията му, дали сме достатъчно достойни да правим това, което искаме да правим и т.н. – това не работи. Хората си имат техните собствени страхове и не е нужно ние да им натрисаме и нашите. Най-малкото нещо, което хората се нуждаят е повече страх – те си имат дори повече отколкото им трябва. Ние нямаме нужда от твоята несигурност, нямаме нужда от ниската ти самооценка, нямаме нужда да ни създаваш още чудене в главите. Всички ние много добре сме се оборудвали с всичко това и без теб. Нещото, от което едновременно и ти, и хората имаме нужда е добър пример – пример на човек, който наистина прави това, което обича да прави. Пример за достойнство, за решителност, за елегантност, за автентичност, за защитаване на това, което е истина за теб и това, в което наистина вярваш. Имаме нужда да те видим да правиш това, което те кара да се чувстваш жив. Дори и да трябва да го правиш, треперейки от страх, че никой няма да те разбере или че няма да получиш някаква очаквана награда накрая. Така че, когато създаваш – прави го от основата на любовта си, а не на страха си.
  9. Не става по-лесно, просто ти ставаш по-добър. Често може да се случи така, че някой излиза и казва на всички, че да създаваш това, което обичаш е лесно и приятно, готино, и т.н. Но този човек забравя да спомене, че преди да стане лесно, той си е скъсал гъза от работа и усилие. И сега нещата са му станали по-лесни, не защото е по-лесно, а защото той е станал по-силен. За друг човек обаче, който тепърва започва да създава, един съвет от сорта на: „всичко трябва да е лесно, за да е правилно“ е всъщност изключително объркващ и неадекватен съвет. При създаването е като при всяка друга смислена дейност – първо влагаш усилие и после, евентуално, става по-лесно. По един гениален начин, целият свят отстъпва пред онзи, които непоколебимо следва това, което иска. И това, дами и господа, е истинската магия на живота – възможността да променяме реалността само със своето непоколебимо намерение и постоянни, последователни действия.
  10. Нужно е да задобреем в изкуството да завършваме това, което започваме да създаваме. В нашите фантазии ние искаме всичко да е перфектно, преди да го споделим със света. В реалния живот обаче – за повечето хора, които ще ползват твоето творчество няма никакво значение дали е перфектно. Единственото, което има значение е дали е завършено и пуснато към света. Перфекционизмът е убиецът на смислени идеи. Той е сериен убиец, който върви около нас и убива радостта, любопитството и експериментаторския дух на всички хора! Перфекционизмът е като високите токчета – изглежда супер фенси да го имаш, но е мега неудобен и нездравословен. Перфекционизмът се представя като добродетел и те кара да се чувстваш, че си специален. Казваш си: „О, не, аз не мога да приключа това, докато не е изцяло изпипано. Аз съм перфекционист.“ Реално обаче, това което всъщност казваш е, че за теб ще бъде изключително трудно не просто да завършиш и пуснеш този проект, но и изобщо да го започнеш. Защото истинският перфекционист е наясно, че резултатът най-вероятно няма да покрие високите му стандарти и затова често решава, че няма смисъл изобщо да започва. За истинския творец обаче, това не важи. За истинския творец е важно да създава – да започва, да завършва идеите си и да ги пуска в света. Това е единствената му отговорност. И той няма отговорност за това всичко да е изпипано, да задоволява всички вкусове, на всеки човек, да бъде нещо мега, гига новаторско. Никой от нас, никъде не е подписвал договор със света, че ще бъде перфектен в това, което прави. Нашата единствена задача е да създаваме това, което създава радост в нас – независимо дали то е умопомрачаващо добро или не. Ние го правим, заради процеса на правене, който ни носи живот – процесът на създаване, на реализация е възнаграждаващ сам по себе си за нас. В този процес на създаване, единственият инструмент, който ти е необходим е прошка към себе си – прощаваш си за моментите, в които не покриваш своите очаквания, оставяш го да е неперфектно и просто продължаваш. Нали разбирате? Най-богатото място на света е гробището, заради всички започнати и недовършени идеи. И ние трябва да обещаем на себе си, че няма да сме поредният човек, който трупа в това богатство, до което никой никога няма да се докосне. Нека започваме и завършваме докрай идеите си, без да ни пука дали са перфектни или не. Защото сме тук за изключително кратко време. Защото сме създатели. А най-важното за един истински създател е просто да създава. That’s it.

Само когато започнем да създаваме, светът ни приема на сериозно и започва да играе с нас.

Елизабет Гилбърт

Бих искала да завърша тази статия със следното – обикновено мислим, че създаването е с цел ние да създадем нещо в света. И това е така. Но е половината истина. Пълната истина е, че ние създаваме едновременно, за да създадем нещо в света и да създадем самите себе си. Колкото нашето творчество е наш продукт, толкова и ние самите сме продукт на своето творчество. Ние, вече порастнали, сме креативната идея, която нашите бъдещи проекти имат за нас. :) Ние създаваме себе си, докато създаваме това, което обичаме да правим.

Е, надявам се, че горните насоки са създали във вас малко по-голямо разбиране и яснота за творческия процес. Може би някой са валидни изцяло за вас, други – не чак толкова. При всеки е различно. Единственото изцяло общо, което имаме всички помежду си е, че независимо какво работим и на какъв етап от живота си сме – да се занимаваме с нещо творческо е един от най-съществените избори, които може да направим, за да създадем качествена промяна в ежедневието си. Ако искате за един месец да се поупражнявате и да поразбудите създателското в себе си – очаквам ви заедно с мен в Програмата за изграждане на полезни навици. От 01.01.2020г започнахме модула за творчество и креативност, в който ще се упражняваме през целия януари. Цената за участие, за целият месец е 40лв и може да се регистрирате ТУК. :)

Най-важният навик за повече креативност в живота ни

Най-важният навик за повече креативност в живота ни

 

За да бъде отворен за креативността, човек трябва да умее да използва усамотението си. Той трябва да може да преодолява страха от това да бъде сам.

Роло Мей, писхолог и философ

Креативността е изключително интересна тема. Всеки, който се занимава с нещо творческо (а всяка дейност съдържа нещо творчество) най-вероятно понякога се е питал – как точно работи вдъхновението? Как точно се случва? Как най-въздестващите създатели, които ние познаваме създават значимите си творби?

Разбира се, ние няма как да изследваме живота на абсолютно всички велики творчески личности. Но дори и да вземем някаква извадка от тези създатели, на които най-много се възхищаваме, можем от техният живот да изведем някои общи принципи, някои навици, повтарящи се модели, които да ни помогнат да разберем кои са най-преките пътища, които могат да ни отведат до креативността.

И ако го направим, ако изследваме навиците на някаква група креативни хора – това, което ще открием е, че има един навик, който се откроява повече от всеки друг. Независимо дали става дума за предишни или настоящи творчески личности – има един навик, който най-много се откроява в живота им, в цитатите им, в споделянията им.

Този навик е усамотението.

Времето за усамотение е най-важният навик, който подхранва креативност в живота ни. Това е №1 навик на всички изразено творчески личности.

По-долу ви каня да разгледаме малко по-подробно този навик, а след това ще разгледаме и втория по важност навик № 2 за подхранване на креативността ни. :) Ще забележите, че тези два навика на пръв поглед изглеждат противоречиви, но всъщност човек не би могъл дългосрочно да поддържа будна и свежа креативността си ако не намери начин да вплете тези два навика едновременно в ежедневието си. :)

Ок, нека първо разгледаме малко по-подробно навик № 1 – усамотението.

Креативността, другари, процъфтява в усамотение. В тишината човек може да чуе мислите си, може да изследва по-задълбочено хрумванията си, може да се фокусира, може да прави връзки и да осъзнава по-бързо.

Ето какво казват някои творчески личности относно това свещено за тях време:

Креативността понякога ме връхлита по време на интензивен фокус и много работа, но по-често се случва когато имам свободно време в графика си. И тъй като графикът ми е изключително зает, това което правя е да си заделям малки отпуски за тишина. По време на тези ваканции се презареждам и фокусирано мисля за креативните проблеми, които имам да решавам. Затова и съзнателно отделям време за такива ваканции. С намерение създавам в главата си пространство за креативността. Най-добрият пример за такава ваканция е уикенд в колибката на родителите ми. Намира се на 90 минути от дома ми. Имам съвсем малко неща за правене там. Един каменист плаж и нашата малка, стара къща. Разхождам се, катеря се, подремвам, чета. Имам и интернет, в случай че ми потрябва, но идеята е да остана в тишина. Да освободя пространство в мозъка ми, което креативността да запълни.

 

Чейс Жарвин, фотограф
Любимият навик, който предизивква креативността ми е да бягам сам по нанагорнища. :)

 

Матей Цегловски – художник, автор

Когато съм напълно себе си, напълно сам и в добро настроение – например когато пътувам в някоя карета, когато се разхождам след като добре съм си хапнал или вечер, когато не мога да заспя – ето в такива случаи идеите ми идват най-често и най-изобилно.

Волфганг Амадеус Моцарт 

Въпреки, че имам стриктен работен график, отделям време за дълги разходки покрай брега, за да мога да чуя какво точно се случва в главата ми. Ако работата не ми върви добре, лягам по средата на работния ден и гледам втренчено в тавана, докато слушам и визуализирам това, което се случва в главата и въображението ми. Аз живея в самота, която е болезнена за младите, но е блажена за зрелите.

Алберт Айнщайн

Нужно е да се махнете от стаята, в която работите. Просто седнете някъде и слушайте. Всъщност дори не е нужно да слушате, а просто да изчакате. Научете се да бъдете тихи, спокойни, усамотени. Светът съвсем свободно ще ви се разкрие. Той няма друг избор – просто ще се падне от екстаз в краката ви.

Франц Кафка

Умът е по-остър и по-интензивен в уединение и ненарушено усамотение. Оригиналността процъфтява в пространство, свободно от външните влияния, които осакатяват творческия ни ум. Да бъдеш сам – това е тайната на всички открития. Тогава се раждат идеите.

Никола Тесла

Човек е машинален в обществото и е вдъхновен в уединение.

Гьоте

Без добро усамотяване, никаква сериозна и велика работа не е възможна да се случи.

Пабло Пикасо

Креативността в същността си е самотно занимание. За някои е благословия. За други – проклятие. В реалността, тя е просто умението да достигнем най-дълбоко в душата си и да изтръгнем една своя идея от там.

Лу Дорфсман

Йоузеф Хайдн, един от най-известните музиканти на Австрия, е бил известен с това, че не просто се е изолирал от обществото, но се е изолирал дори и от други композитори, и трендове в музиката. По този начин, както той пише, е бил „принуден да бъде оригинален„. :)

Едни от най-завладяващите творчески произведения, идеи, бизнеси, проекти са създадени в усамотение. Когато сме сами най-силно можем да усетим истинския себе си, да се докоснем да своята лична истина, до своите истински стремежи. Някои от най-великите философи са известни с дългите разходки, които са правили ежедневно и по време на които са достигали до едни от най-големите си прозрения.

Времето за усамотение е изключително полезен навик за ежедневието ни, затова и през целия месец октомври, в Програмата за полезни навици, единствената ни практика е кръг на усамотение, поне за 10 минути на ден. Някои от ползите да оставаме насаме са:

  • време за размисъл;
  • време за саморефлексия – време за анализ относно това какво сме направили, кое е проработило за нас, кое не, как продължаваме;
  • време, в което имаме възможност да застанем лице в лице с вътрешните си демони и да намираме начини да се справяме с тях;
  • време за разпускане, за тишина;
  • време, в което създаваме пространство в главата си, така че да може да забележим по-ясно личните си хрумвания и идеи;
  • време, в което се изолираме от въздействието на другите хора, техните думи, техните мисли, техните вярвания, техните насоки и имаме възможност да чуем, да осъзнаем нашите лични мисли, думи, вярвания, насоки;
  • времето насаме помага по-лесно да си спомним малките детайли от деня си, за които сме благодарни и които детайли се изгубват във въртележката на ежедневието ако не спрем и съзнателно не ги потърсим;
  • времето насаме е време, в което можем да канализираме по-добре емоциите си със съзнателност, с неутралност, с прошка.

Времето насаме, уединението е навик №1, който подхранва креативността ни и ние следва съзнателно, и с намерение да планираме и отделяме това време за себе си. :)

Нека сега обърнем внимание и на втория по важност навик за нашата креативност. :)

На пръв поглед изглежда противоречиво, но навик №2, който подхранва креативността ни е: свързаност. :) Това означава време за свързване с други хора – четенето на това, което са писали вдъхновяващи личности, общуването с интересни хора, взаимодействието ни с тях.

Очевидно, уединението и свързването са два тотално различни навика. Ключът обаче, които ние с вас търсим, е намиране на най-доброто съотношение, лично за нас самите, за изпълнение и на двата навика. :) И обикновено изисква съзнателност да се наблюдаваме и да забележим добре по колко ориентировъчно време от всеки навик е пълноценно за нас да изпълняваме. Колко време е градивно и красиво за нас да бъдем насаме и колко време ни се отразява добре да имаме свързаност в някое от нейните форми. И след това съзнателно да разделим, планираме и изпълним тези навици. Да си кажем „това е време за усамотение, това е време за свързване„.

И двата навика са съществено важни за нас, защото ние обикновено се вдъхновяваме отвън, но създаваме отвътре. Ето какво споделят някои от творческите личности относно времето за свързване:

Да разглеждам работата на други фотографи ме вдъхновява. И не става дума да разглеждам само за музеи и сгради. Говоря за списания, книги, улично изкуство, музика и т.н. Всичко, което ме кара да мисля критично и новаторски за света. Вдъхновението може да дойде отвсякъде.

Чейс Жарвин

Изградила съм си навик да се отдалечавам от креативната си работа. Това ми дава доста голямо презареждане. През това време не правя нищо друго освен да съм майка, съпруга и да съм си себе си. Това време на отдалечаване ми помага да събирам и обмислям какво е наистина важно в живота ми и в работата ми, и ми дава изключително вдъхновение. Когато после се върна към работата си, много по-ясно и бързо забелязвам и премахвам недобавящите стойност задачи, и се фокусирам само върху онова, което най-много искам и което най-много ми е важно. 

 

Али Едуърдс, автор, дизайнер

Усамотението и свързването са двата най-важни навика за подхранване на креативността ни. И нашата работа е да открием и да си осигурим правилната за нас пропорция за изпълнение на тези два навика.

:)

Освен тях, разбира се, има и други полезни навици, които подпомагат креативния ни гении. Ето някои от тях:

Фелисия Дей: Планирам си така графика, че първото нещо, което правя за деня да е със сигурност нещо креативно, а не нещо, което правя за външния свят. Това ми дава усещане, че аз съм създател, а не човек, който само отговаря на мейли.

Най-продуктивна съм когато съм безкомпромисна с графика си. Буквално всичко е по часове – един час тренировка, 30 минути търсене на информация в интернет и т.н. По някаква причина, когато съм по този начин дисциплинирана, придобивам чувство за контрол, което чувство иначе нямам, предвид, че сама организирам графика си.

 

Али Едуърдс: Постоянно си водя бележки. Много съм добра в това. Изключително е важно за мен да записвам идеите си когато ми дойдат на ум. Иначе, доказано е, те изчезват мнооого бързо. Използвам телефона си, компютъра и тефтер да записвам мисли и идеи веднага когато ми хрумнат. После ги прехвърлям в графика си.

Чейс Жарвин:

  • Живейте креативен живот всеки ден. Аз например снимам няколко снимки или видео почти всеки ден. Няма значение камерата. Обикновено даже използвам телефона си. Да снимам ме кара да се чувствам креативен.
  • Намалете си очакванията. Не се критикувайте за резултатите от креативните ви начинания. Понякога креативността ви е на макс – чудесно! В други случаи обаче не е. Когато се занимаваш професионално с творчество понякога е трудно, защото ти се плаща да си креативен, но ще си спестиш доста самосъжаление ако се научиш да си ок с моментите, в които не си чак толкова креативен.
  • Когато започна да се чувствам изхабен, знам, че ми е време за някакво приключение. Време да прекъсна за малко рутината. Например започвам да карам по различен път от работа до вкъщи.  Променям нещо в ежедневието си. Пробвам някакъв нов спорт.
  • Търся начини, по които да се забавлявам. Забавлението ни вдъхновява. Само работа и никакво забавление ме прави доста скучен човек.
  • Важно е живеене на креативен живот като цяло. Очаквайте от себе си да имате такъв живот. Вярвайте, че сте креативен човек. Бъдете сигурен, че сте! Направете това убеждение важно убеждение за вас. :)

Е, другари, това са двете важни насоки, които искам да споделя с вас относно творчеството. Ако искате за един месец да поупражнявате малко повече творчество в ежедневието си, да си изградите по-добро разбиране за вдъхновението и креативния процес във вашия личен живот – заповядайте заедно с нас в модула за творчество и креативност. :) Започваме на 01.01., цената за всички ежеднвени послания, статии по най-важните теми и чудесен уебинар е 30лв. Програма се изпълнява онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да изпълнявате насоките в удобно за вас време. :) Включете се заедно с нас ТУК. :)

3-те качества, които са ти нужни, за да бъдеш наистина продуктивен

3-те качества, които са ти нужни, за да бъдеш наистина продуктивен

 

Продуктивността е любима тема на голяма част от нас. Отваряш google, пишеш „продуктивност“ и може да прекараш следващите 30-40 години от живота си, опитвайки се да организираш графика и ежедневието си по най-добрия възможен начин. Гледаш, анализираш, планираш, подреждаш. По някое време дори може да си помислиш, че вече наистина си подредил всичко по най-перфектния начин за теб. И точно тогава, хоп – нещо се обърква и ти отново си на опашката да търсиш как „още малко“ да подобриш продуктивността си.

Светът е пълен със системи, стратегии, тактики, софтуери, приложения и т.н., които да ни превърнат в продуктивни машини. И аз вярвам, че с учене, експерименти и адаптация всеки от нас може да създаде за себе си система, която наистина да му помага да се движи бързо и целеустремено напред.

И все пак, до момента не съществува система за продуктивност, която да може да ти инжектира вдъхновение, когато стоиш пред монитора и нямаш желание да се захванеш с абсолютно нищо от това, което те очаква. Няма система за продуктивност, която да може да се справи с чувството ти на обърканост и несигурност, за това от къде изобщо да започнеш и как да продължиш. Няма система за продуктивност, която да може да те успокои от неуспешните ти опити до сега и да може да те убеди, че всъщност си заслужава да опиташ отново.

Това, което със сигурност мога да ви кажа е, че колкото и да търсите, едва ли ще откриете най-добрата система за продуктивност, която да ви гарантира сигурен успех. Има обаче 3 качества, които всеки от нас може да развива в себе си, и които смятам, че биха могли да превърнат почти всяка една система за продуктивност, в наистина работещ инструмент за постигане на цели. Ето кои са тези 3 качества:

  1. Да се научим да работим с любов. Наложеното обществено вярване, което хората следваме без да се замислим как ни влияе е, че работата е нещо неприятно. Всеки иска да бъде айляк. Всеки иска да бъде „свободен“. Модерно е. Затова ние бягаме от работата. Чакаме да стане 17ч. да си тръгнем от работа. После чакаме да стане сряда. После чакаме да стане петък. И междувременно, докато чакаме, докато вършим работата си, дори и тя да ни харесва, ние си разказваме истории в главата и помежду си как нямаме търпение да свършим работа. Другари, ние можем да бъдем наистина продуктивни само ако правим това, което искаме да правим. Но ако постоянно си разказваме, че не искаме да работим – ние няма как да сме максимално продуктивни. Интересното е, че дори когато всъщност си харесваме работата, ние често отново си разказваме как не искаме да работим, просто защото несъзнателно следваме наложеното обществено вярване. Да, човек не е създаден да работи. Но работата е създадена за човек, за да може той да израства. За да може той да изрази себе си. Работата е основен инструмент, чрез който хората даваме своя принос и получаваме незаменимо удовлетворение. Затова за нас е важно да започнем съзнателно да си променяме отношението към работата. Как обаче да стане това? Като започнем да се упражняваме да работим с любов. Като приемем работата си като подиум, на който може да покажеш кой всъщност си ти. Като тренираме умението да работим с благодарност от възможността да изразим себе си. Да работиш с любов не значи да се напъваш да работиш нещо, което изобщо не ти харесва. Ако правиш нещо, което тотално не те кефи или вече изцяло ти е омръзнало, никой не ти е виновен. Тогава твоята задача е да се махнеш от там възможно най-скоро. Да работиш с любов не означава и да ходиш на работа винаги ентусиазиран и готов да покориш света. Защото няма как да си винаги „топ“. Да работиш с любов означава просто да можеш всеки ден да откриваш смисъл и радост в това, което работиш. Да се научиш да обичаш това, което си избрал да правиш. Един добър въпрос, който може да ни възникне е: Добре, а как да работим с любов когато имаме да изпълняваме задача, която изцяло не ни харесва? Отговорът е – като тренираме да работим с любов дори когато задачата, която изпълняваме не ни харесва. Някои хора си залагат „награди“, за да се мотивират да изпълнят някаква дейност, която не им харесва, но това не работи за новото поколение по-съзнателни хора. При минимализма например, хората търсим удовлетворение не през притежаването, а през живеенето на самия живот. И тъй като работата е много голяма част от живота ни, тогава за нас основна практика става да тренираме да работим с любов, дори когато не обичаме това, което е нужно да направим. В такива моменти нашата задача не е да изпълним това, което не ни харесва. А наша задача става да намерим смисъл и радост в това да изпълним задачата дори и тя да не ни харесва.  Изисква се зрялост, за да може човек да поддържа две изцяло противоположни идеи в главата си и да е Ок, че и двете са истина. Но с практика се получава. Тогава моята награда не е телефонът, колата, пътешествието или там каквото някой ми казва, че трябвало да си заложа. Моята награда става изпълнението на самата дейност. Уча се това, което правя да бъде възнаграждаващо само по себе си. Ако ти не се научиш да обичаш процеса, през цялото време ще страдаш. И дори да постигнеш целта си, ще го чувстваш като някакъв вид изнасилване, само и само да постигнеш някаква си награда. Ако ние с вас можем да се научим да работим с любов, ако можем да обичаме процеса на изпълнение – ние ще можем нещо, което е невъзможно за над 80% от хората – ние ще можем да изпълняваме целите си с усмивка и удовлетворение, дори когато изпълняваме задачи, които не ни харесват. Помисли тогава – как ти днес можеш да започнеш да тренираш да работиш с любов? Какво например ако днес приемеш за привилегия да изпълняваш задачите в графика си? Какво ако приемеш работата си днес като подиум да изразиш себе си? Като възможност да покажеш кой си. И обърни внимание какво за теб е усещането да даваш най-доброто от себе във всяка задача? Какво е усещането да обичаш това, което правиш? Как можеш да се влюбваш всеки ден в това, което правиш? Как от тук насетне можеш да тренираш да работиш с любов?
  2. Да тренираме вярата си. Преди около 5 години започнах да тренирам да правя стойка на ръце. За всеки, който тренира стойка на ръце идва един наистина интересен момент, когато ти вече можеш да правиш стойката на ръце, но можеш да я правиш само ако имаш стена зад себе си. Ако например си посредата на някоя стая или на поляна – не можеш да застанеш на ръце. Но ако зад теб има стена – стойката ти се получава перфектно. :) Реално, на теб стената изобщо не ти трябва, за да си направиш стойката на ръце, но самата мисъл, че имаш стена зад себе си, ти дава спокойствието и сигурността да успееш да застанеш с лекота на ръце. Известно време наблюдавах тази интересна ситуация и си казах, че ако аз намеря някакъв вид стена в живота си, която да ми дава спокойствието и сигурността както стената при стойката на ръце, тогава аз ще имам феноменално добра опора, от която да изпълнявам абсолютно всички мои цели с много повече смелост и увереност! Като помислих малко реших, че мога да имам тази стена ако си създам група от близки приятели, с които имаме общи интереси, заедно се развиваме и които ми помагат, и подкрепят. Или ако имам подходящ партньор, който наистина ме разбира и окуражава. Или ако имам повече пари, които да ми дават сигурност. В последните 5 години се опитвах да намеря стена в тези насоки, но се оказа, че никое от тях не ми дава постоянното спокойствие и стабилност, от които имам нужда. В един момент може да намериш опора в тях, но в следващия – това, на което разчиташ да те държи прав, може да се окаже нещо, което за секунди да те срине и да те накара да се чувстваш в пъти по-нестабилен, отколкото си бил преди. Истината е, че всичко, което е извън нас е плаващи пясъци. И в същото време, кой изобщо го устройва варианта, в който, както една приятелка банално каза: „да намериш стената вътре в себе си„. Защото как по дяволите да намериш стабилност в себе си, като се чувстваш тотално нестабилен? Нали именно за това търсиш стена! Тогава, вече не се сещам какво точно четох, когато изведнъж зацепих, че моята стена наистина не е нещо вътре в мен. Не е и нещо извън мен. Моята стена е моята вяра. Вярата в мен и вярата в света около мен. Вярата е онова наситено усещане, че каквото и да се случва, ти знаеш, сигурен си, убеден си, че можеш да се справиш. Това не е вярата, че всичко ще бъде напред. Това е вярата, че всичко Е наред сега, в този момент, такова каквото е. Страх те е, чувстваш се нестабилен, объркан, може би дори отчаян, но едновременно с това знаеш, че всичко е наред. Дори и да съм посредата на най-големия хаос в живота ми, ако аз вярвам, че всичко е наред, такова каквото е – това вече ми дава спокойствието да продължавам да изпълнявам моите цели, давайки най-доброто от себе си. А ако аз давам най-доброто от себе си, колкото и малко да е то в някои дни, аз имам пълното право да вярвам, че това, което получавам като резултат е най-доброто за мен. And that’s it! В един свят, построен изцяло от несигурност и хаос, вярата, колкото и ефимерно и нематериално да звучи, е единствената стабилна опора, на която човек би могъл да стъпи. Помисли само – как се чувстваш когато наистина вярваш в себе си? Как се чувстваш когато сякаш целия свят стои зад гърба ти и ти помага да реализираш себе си? Какво е усещането да се чувстваш напълно отчаян и въпреки това да знаеш, без никакво съмнение, че всичко всъщност Е напред? Какво е усещането да се отпуснеш с доверие в това, което се случва сега? Опитай съзнателно да почувстваш какво е усещането да вярваш безрезервно в себе си. И в света около теб. И опитай да запомниш това усещане на доверие, на вяра и да го използваш в ежедневието си, докато взимаш решенията си и докато правиш всяка следваща стъпка напред.
  3. Да умеем да започваме отново. Да създаваш живот, който си струва да бъде изживян не е лесно. Най-сигурното нещо по този път е, че ще се проваляш. Може би не супер брутално, може би не на 100%, но ще се проваляш. Ще измисляш нови пътища. Ще експериментираш. Ще работиш с любов. Ще вярваш в себе си. Ще даваш най-доброто от себе си. И въпреки това ще се проваляш. В момента, в който започнеш да работиш по изпълнението на целите си, ти вече си абониран за някакъв вид провал. И ако в така устроения сигурен сценарии, ти не усъвършенстваш умението си да започваш отново –  ти много бързо ще изгубиш кураж. Ако си тръгнал да постигаш нещо в живота си, но не си готов много пъти да започваш отново, по-добре се откажи още сега. Животът не дава кредит на хора, които не могат да започват отново! Често в Програмата за полезни навици обръщам внимание, че най-великият момент в цялата Вселена е започването. Защото ако не започнеш, ако не направиш първата крачка, нищо друго няма значение. Но освен започването, има и още един наравно велик момент в нашата Вселена. И вторият най-велик момент във Вселената е започването отново. Това не е започване отначало, а е започване отново. Защото то не е някакво ново начало, а е продължение. Да умееш да започваш отново, означава когато нещо не се получи – не да се критикуваш. Не да си разказваш истории колко си зле и как няма смисъл да пробваш отново. А вместо това да проявиш разбиране, че не всеки опит е успешен. И това е Ок. Тогава, без да се отчайваш, без да носиш на гърба миналите си грешки – започваш отново. Подкрепяш се така както би подкрепил най-добрия си приятел в опита му отново да бъде смел. Защото твоят най-добър приятел си си ти. Време ти е да започнеш да се държиш като такъв!

Та, накрая другари, искам да ви кажа следното: Въобще не ме интересува каква система за продуктивност ползвате. Не ме интересува дали целите, които си залагате са умопомрачително гигантски или твърде малки. Не ме интересувам колко ви е неясно, страшно или несигурно изпълнението на вашите проекти. Ако нямате горните 3 качества – всяка система за продуктивност ще бъде безполезна и най-вероятно ще се провалите. Затова моето най-искрено пожелание към себе си и към всички вас е във всеки удобен момент, в който си спомним да го правим – да тренираме да работим с любов. Да тренираме да вярваме в себе си. И когато (не ако, а когато) нещо не се получи – да тренираме с усмивка да започваме отново. Това ще изисква от нас доста съзнателност, доста вътрешна сила и доста кураж. Но ако задобреем достатъчно в тези три умения, ние с вас, другари, ще бъдем unstopabble, сигурна съм! :)

А това според мен е една наистина вълнуваща възможност за нас! :)

Нали?

Разбира се, че е!

Хайде сега да се захващаме за работа, че от много приказки полза няма! :)

Днес е последният ден, в който може да се запишете на намалена цена в 90-дневния курс по минимализъм и опростяване на ежедневието! :) Ако ви е време да разтребите непотребното от дома си и да внесете повече яснота, ред и целенасоченост в ежедневието си – очаквам ви ТУК. Днес е последния ден с 30% намаление и може да се регистрирате за 97лв. :)

Причина номер 1, заради която не изпълняваме целите си

Причина номер 1, заради която не изпълняваме целите си

 

Независимо дали искаш да започнеш да спортуваш, да започнеш да ставаш рано сутрин, да започнеш да пишеш книгата, за която отдавна мислиш, да бъдеш по-постоянен в изпълнението на свой проект или каквото и да било друго, има само едно единствено нещо, което ти пречи да го направиш.

Това нещо е съпротивлението.

Колкото и много да искаме да реализираме плановете си, съпротивлението е нещото, което незабелязано изскача и ни отдалечава от правенето на нещата, които искаме да правим и които обикновено даже ни доставят радост да правим.

Ако в графика си имаш спорт, но не отидеш да тренираш, защото „имаш много работа“ – това е форма на съпротивление. Ако на всичките си приятели разказваш колко много се вдъхновяваш от своята идея, но не залагаш време в графика си, в което реално да седнеш и да започнеш да реализираш тази идея – това е форма на съпротивление. Ако много искаш да се развиеш в професията си, но така и не се записваш на никакво обучение – това е форма на съпротивление. Накратко – ако не поемаш ясен и категоричен ангажимент да правиш това, което искаш да правиш – това е форма на съпротивление.

Съпротивлението, в някоя от неговите форми винаги се появява и то е причина номер 1, заради която не изпълняваме целите си.

Ако полюбопитстваме малко повече и погледнем какво точно стои зад съпротивлението, това което ще открием е страх. Страхът от това „какво ли ще си кажат хората… какво ще стане ако не съм достатъчно добър… какво ако не се справя… какво ако хората не ме харесат… какво ако се проваля… какво ако… ако… ако„. Всички тези наши страхове съвсем незабелязано активират инстинктивната ни система „бягай или се бий“. Т.е. – веднага щом някой от тези страхове бъде засегнат на несъзнателно ниво, моменталната ни, автоматична реакция е да избягаме. Не в буквалния смисъл „да избягаме“, но реално правим същото – вместо да се заемем с това, което сме планирали, се захващаме да правим нещо друго, което ни е познато, удобно и лесно – отиваме да хапнем, звънкаме на приятел да си побъбрим, четем безцелно статии в интернет, решаваме, че точно сега има нужда да идем до магазин или до тоалетна, скролваме фейсбук или правим някое друго любимо наше разсейване, само и само да не започнем дейността, която активира страховете ни. Накрая сме толкова изморени от разсейванията си, че обикновено умората става нашето финално оправдание да не действаме по това, което на съзнателно ниво искаме да действаме.

Този порочен кръг може да продължи години.

Без дори да забележим какво ни се случва.

Хубавото е, че когато знаем, че съпротивлението съществува, когато го назовем и започнем да бъдем съзнателни за него, т.е. когато започнем да го забелязваме – ние можем да го преодолеем. Ние можем да създаваме, да започваме и да довършваме нещата до край, въпреки съпротивлението. :)

Днес искам да разгледаме именно това – как да преодоляваме съпротивлението така, че да започваме и да бъдем постоянни в проектите, които искаме да изпълним. :)

Ето как се упражняваме:

  1. Планираме време, в което ще работим единствено и само по проекта, по който иска да ме работим. Няма значение дали е свързано с учене, с работа по своя идея, с трениране, с творчество, с оптимизиране на някаква вече съществуваща стратегия или каквото и да е. Просто определяме конкретно време в графика си, в което ще работим само и единствено върху това. Може да е 20 минути на ден, може да е два пъти седмично по 2 часа или 4 пъти седмично по 40 минути, или друго време, което съответства на вашия график и особености на дейността. Много често преодоляваме съпротивлението и отлагането като просто поставим задачата си в графика. Лично аз толкова много съм свикнала с графика си, че ако нещо не е записано в него – 99% сигурно е, че няма да го направя, защото ако не е записано най-вероятно ще го забравя. А дори и да си го спомня – моята нагласа е, че нещата в графика ми са с приоритет и следователно всичко останало ще бъде пренебрегнато. Така че, запишете задачата в графика си и започнете да гледате на този ангажимент като на един от най-важните ангажименти за деня ви! Тренирайте да защитавате времето за тази своя важна задача от всичко останало, което изскача и изисква вашето внимание.
  2. Когато дойде време за задачата – веднага започваме изпълнението й. Не отлагаме, не се разсейваме, не си намираме нещо друго „по-важно“ за вършене. Когато дойде времето да започнем нашата задача си спомняме, че тази задача всъщност е важна за нас. Спомняме си, че това са само няколко минути и тези минути са едни от най-важните в деня ни. Учим се да третираме момента на започване като най-великият момент във Вселената и започвайки, се опитваме да потънем в това, което правим. Да му се отдадем изцяло.
  3. Когато ни възникне импулс да прекъснем/да се разсеем, вместо да последваме този импулс автоматично – паузираме! Не бягаме, а  паузираме и забелязваме какво се случва с нас в този момент! Забелязваме съпротивлението, което иска да ни отдалечи от изпълнението на нещо, което е важно за нас. Забелязваме желанието си да избягаме от изпълнението на задачата си. Забелязваме импулса да се разсеем. Ако не забележим съпротивлението и автоматично последваме импулса си за разсейване – ние оставаме в порочния кръг. Но ако забележим съпротивлението, се случва нещо велико – тогава се появява нещото наречено избор – тогава вече имаме избор дали да се поддадем на съпротивлението или да го преодолеем!
  4. Спомняме си, че можем да преодолеем съпротивлението. Спомяме си, че каквото и да правим, съпротивлението със сигурност се появява в някоя от неговите форми. То винаги присъства в дейности, които си струват да бъдат изпълнение. Особено в дейности, които са значими и важни да бъдат изпълнение. И когато се появи, когато го забележим – единственото, което е нужно да направим е да си спомним, че вместо да му се поддадем, ние всъщност може да го преодолеем. Да си спомним, че имаме още няколко планирани минути работа и можем да поработим още малко. Спомняме си, че ние искаме да изпълним своята задача. Че тя е наистина важна за нас. Казваме си: „Хей, имам още 20 минути, мога да се справя! Аз мога да продължа с изпълнението на задачата си!“ :)
  5. Продължаваме изпълнението на задачата си с усмивка. :) Връщаме се към задачата си и опитваме отново да потънем в това, което правим. Да му се отдадем изцяло. Продължаваме дейността си с благодарност за възможността в тези няколко минути да правим нещо, което ни развива, нещо което докосва сърцето ни, което ще ни донесе радост и което може би ще бъде от полза на други хора. Да работим по значим за нас проект, независимо колко е малък, е едно от най-красивите неща, които имаме възможността да ни се случи в този живот. :)

Всеки от нас е способен на доста неща, но ако постоянно се поддаваме на съпротивлението, те никога няма да се родят на този свят! Никога няма да докоснат и подобрят живота ни. Никога няма да усетим вътрешното удовлетворение, онова усещане за стойност, което ни изпълва само когато започваме и довършваме до край идеите, които ни вълнуват.

Единственото, което трябва да направим, за да реализираме тези идеи е да се упражняваме да преодоляваме съпротивлението! И с всеки път ще ставаме все по-добри в тази не лека, но вълнуваща задача! С времето и практиката преодоляването на съпротивлението става наша присъща природа, която ни помага по-смело и отдадено да изпълняваме целите си до край. Разбира се, позволени са 20% съгрешения, но както знаем – те са само за заигравка! :)

Един от най-впечатляващите ефекти на тази практика е, че когато ти започнеш да преодоляваш съпротивлението, започваш да вдъхновяващ и хората около теб да правят същото!

Домашното за следващата седмица е да поставите в графика си точно и конкретно време за изпълнение на ваш проект или промяна, която искате да направите. А когато дойде време за изпълнение – следвайте горните стъпки, спомняйки си: „Аз мога да се справя. Аз мога да изпълня задачата си за днес!“ :)

Ако тази статия ви е харесала – запишете се да получавате други мои статии ТУК. :) Или се включете в Програмата за изграждане на полезни навици където с всеки полезен навик тренираме да преодоляваме съпротивлението съзнателно и най-вече – с усмивка. :) Може да се запишете заедно с нас ТУК. :)

7 принципа в умението да довършваме нещата до край

7 принципа в умението да довършваме нещата до край

 

Ако умът ти не е замъглен от несъществени дейности, значи си в най-добрия сезон от твоя живот.

~Wu-Men

Когато някой приятел ми сподели своя идея, която смята да реализира, аз се вдъхновявам. Чувствам вътрешно нетърпение да видя тази идея изпълнена на практика. Вярвам, че един от най-раздвижващите и израстващи начини да прекарваме времето си е именно като работим за това наш проект да бъде реализиран. :)

Когато обаче след няколко месеца попитам докъде е стигнала тази идея – обикновено тя или изобщо не е започнала, или ако е започнала – не е помръднала и една стъпка напред към изпълнението си.

Кофти ситуация, нали?

Искаш да реализираш своя идея, но просто не се получава!

Защо се случва така?

Като човек, който доста е наблюдавал подобни сценарии, както в другите така и в себе си – мога да ви кажа, че идеите не се превръщат в реалност и проектите се влачат безкрайно дълго, поради една единствена причина – прекалена сложност. :)

Например, искаш да напишеш статия или дори кратка книжка – започваш, пишеш някои основни неща, но се сещаш, че трябва да добавиш и това, и онова, и трето, и пето. Добавяш материали от един автор, от друг, от трети. Добавяш свои размисли. Всичко ти се вижда „много важно“ да бъде споменато и следователно ти „не можеш“ да го пропуснеш въпреки, че вече се чувстваш изгубен в хаоса на цялата тази информация.  Заедно с това всеки ден се събуждаш с нова идея как статията да стане още по-добра – и започваш да редактираш, да редактираш, да редактираш. В крайна сметка се изморяваш и изоставяш всичко. Да напишеш няколко страници статия може да се превърне в толкова натоварваща дейност, че да отнеме дни, дори седмици, и накрая да се откажеш да пишеш каквото и да е.

Или пък искаш да създадеш курс и освен съдържанието на своя курс, започваш да правиш сайт за него, подходящ дизайн, структура, да търсиш опции за маркетинг, партньорства, методи за разрастване. Започваш да четеш и слушаш идеи на специалисти, неспециалисти, приятели, колеги и т.н. и т.н. В един момент всички тези странични дейности около курса стават толкова много, толкова неприятни и натоварващи, че ги чувстваш като бреме на гърба си, от което се оказваш неспособен да направиш дори една крачка напред! И така изпълнението просто спира!

Другият вариант е да се впрегнеш и да започнеш да бачкаш по всичко така, че да е изпипано до най-малкия детайл, и след месеци работа да откриеш себе си в ситуация, в която твоят продукт все още не е „достатъчно добър“.

По същия начин може да срещнете програмист, които работи по свой софтуер не месеци, а години наред (имам няколко такива случая), само за да разбере, че Google вече са пуснали продукт, който прави неговия софтуер изцяло нерелевантен и остарял. Проблемът: програмистът е разширявал и разширявал сложността и функциите на своя продукт, но така и не го е пуснал на пазара, защото иска да бъде перфектния продукт, който някога е правен.

Разбрахте какво имам предвид, нали?

Сложността, която ние сами си създаваме или позволяваме да ни бъде наложена от другите около нас – създава такъв огромен товар върху нас, че ние рано или късно (повече рано отколкото късно) стигаме до момент, в който просто се отказваме да довършим своя проект до финал.

Този проблем другари, има решение!

През последните години реализирах няколко важни за мен проекта и през това време много съзнателно наблюдавах кои са принципите, които ми помагат да довършвам нещата до край. Днес споделям тези принципи с вас и вярвам, че ако ги приложите за свой проект – ще имате постоянен прогрес с него и той скоро ще бъде изпълнен до край!

7 принципа в умението да довършваме нещата до край

1. Хващаш вълната на енергията. Когато една идея дойде при теб, тя идва с енергията, която ти е необходима, за да я изпълниш. Проблемът тук е, че когато идеята дойде, ние използваме генерираната енергия не, за да започнем да действаме по нея, а за да мислим дали тази идея е правилна, как точно ще се справим, какво ще кажат хората, дали идеята ще ни донесе достатъчно смисъл, слава, пари. Обсъждаме идеята си със знайни и незнайни приятели, и познати какво мислят, пък какво не мислят за нея. Накрая, понякога месеци, а често и години след като идеята ти е възникнала – цялото това мислене и говорене те е изморило толкова много, че просто нямаш енергия за изпълнение. А когато нямаш енергия за изпълнение – всяка дейност ти се вижда като „усилена работа“ и в крайна сметка се отказваш.

Да хванеш вълната на енергията означава да си достатъчно съзнателен да действаш по изпълнението на своята идея докато тя е все още силна и енергизираща за теб. Тогава изпълнението все още се усеща като игра и можеш бързо да набереш инерция, която в бъдеще да те движи дори когато стане по-трудно. Затова – зае**ваш прекаленото обмисляне, подготвяне и чакане, и започваш да действаш! Всеки ден си залагаш да работиш 40 минути по изпълнението на твоята идея и действаш с реални стъпки напред. Действайки, дори и с миниатюрни крачки, поддържаш енергията си на ниво за довършване на проекта до край.

2. Поддържаш обхвата на проекта си възможно най-простичък. Когато започнеш да правиш нещо ще ти дойдат хиляди идеи как може да го направиш още по-добре. Заедно с това хората около теб ще се надпреварват да ти дават акъл как може да подобриш и това, и онова, и трето, и десето. Твоята задача в този момент е да игнорираш абсолютно всички и абсолютно всичко, и да се съсредоточиш върху изпълнението на екзистенциалния минимум на твоята идея.

Искаш да имаш перфектен сайт, да имаш готино съдържание, подкаст, добре поддържана ФБ страница, нюзлетър, мембършип план и т.н.? Зарежи всичко и се концентрирай единствено и само върху създаване на готино съдържание!

Искаш видеата ти да са с красив фон, да имат надписи върху тях, да имаш перфектния стайлинг, музиката да бъде перфектно подбрана, да си подготвен с рекламна стратегия за тези видеа? Зарежи всичко и се концентрирай единствено и само върху това да си пуснеш телефона, и да снимаш видео!

Да, разбира се, че идеята ти може да се надгражда с хиляди мега яки подобрения, но е много важно да осъзнаеш, че докато твоят проект не е финализиран в основният му базов вариант, всичко допълнително ти създава усещане за по-голям товар върху теб. А колкото по-голям товар усещаш върху себе си, толкова по-голяма е вероятността да се откажеш. Затова още сега изхвърли всички розови фантазии, които си насъбрал за своя проект и започни да изпълняваш базовата версия. Когато базовата ти версия е финализирана – чак тогава може да си позволиш да подобряваш.

Ако в даден момент усещаш, че проектът ти започва да става прекалено натоварващ – веднага се върни към екзистенциалния минимум!

3. Прегръщаш философията „достатъчно добро“. Перфекционизмът е враг №1 на това да довършваме нещата до край. Да сме прекалено загрижени или критични към незначителни подробности и да се притесняваме как всичко трябва да е „изпипано“ – това е рецептата, по която никога не довършваме нещата до край.

Мантрата, която е важно да си повтаряш докато вървиш към финала е следната – done is better than perfect. Затова – ако се хванеш, че забиваш в подробности, които те парализират, изнервят и зациклят – кажи си: „Майната му на перфекционизма!“ и го направи да е просто „достатъчно добро“.

Да е „достатъчно добро“ означава да видиш, че нещо е изпълнено не на 100%, а на 80% както „трябва“ и ти съзнателно избираш да продължиш напред, а не да коригираш до безкрай оставащите 20%. Спомняш си, че винаги може да подобриш своя проект в следващата му версия и просто продължаваш към финала!

4. Създай си увереност, че умът ти ще измисли това, което в момента не знаеш. При изпълнението на един проект хората често блокират от мисълта, че не знаят как ще изпълнят до край идеята си. Казват си: „По дяволите, как ще направя Х, У или Z?„. И понеже не им идва на ум как ще изпълнят тези дейности, те се отказват преди изобщо да са започнали да ги правят.

За щастие аз още преди години се натъкнах на клипче на една от любимките ми – Мариса Пиър, в което тя сподели как очакването, че умът ще измисли какво трябва да направи, му помага той наистина да измисли решение когато има нужда от него. Например, първата книга на Мариса Пиър предизвиква огромен интерес и от издателството й предложили договор за издаване на втора книга. Тя си нямала на идея какво ще пише във втората си книга, но приела договора, защото знаела, че когато седне и започне да пише, умът й ще измисли какво да има в тази книга.

Така и станало! :)

По същият начин когато вечер заспивам и усетя, че влизам в прекалено притеснение какво ще пиша на следващия ден или как точно ще изпълня някаква дейност, си спомням, че умът ми ще го измисли когато седна и започна да го правя. Това ме успокоява и аз с увереност мога да продължа своя проект без предварително да се парализирам, че не знам какво и как ще направя.

5. Изгаряш всички мостове назад. Преди около 5 години слушах интервю с един от най-известните комедианти Луис СК:

  • Кога за последно ти се прииска да се откажеш? – попита репортерката;
  • Тази сутрин – отговори Луис СК – Все пак оцелях и съм тук отново! :)

Истината е, че колкото и да обичаш своя проект, и каквито, и тактики да прилагаш – идва момент, в който става трудно и ти се отказва. И ако още в началото не си се договорил много ясно и категорично със себе си, че няма да се върнеш назад каквото и да става – ти ще се откажеш. 99% от хората се отказват, защото техния проект е в графата „може би“ и в съзнанието си те държат опцията да се откажат. Така, когато трудният момент дойде – те винаги избират по-лесното и просто спират изпълнението!

За кратки проекти това може би не е от решаващо значение, но за по-дългосрочни проекти  – още със започването е нужно да вземеш ясно и категорично решение, че започваш изпълнението на своя проект и продължаваш докато го финализираш! Да, по време на изпълнението може да делегираш много от дейностите, които са започнали да те дразнят на някой друг, но ти съзнателно изгаряш всички мостове назад и отрязваш всяка опция да се откажеш. Твоята единствена посока е напред! Приемаш това като нещо, което не подлежи на никакви уговорки или компромиси. И довършва идеята си до край.

6. Създаваш си ясен план за изпълнение. Повечето хора оставят реализирането на своята идея когато имат свободно време или когато имат вдъхновение да работят по нея. Това е аматьорският начин да работиш по изпълнението на своите идеи.

Ако наистина искаш да видиш идеята си реализиране ти трябва много прост и ясен план. И планът е следния – избираш си тригер и се договаряш със себе си, че независимо какво се случва – след като тригера се случи сядаш и работиш по проекта си 40 минути на ден, всеки ден. Това е! Приемаш тези 40 минути когато важен и неотменим ангажимент от своя ден. Няма чудене, няма умствени уговорки дали да работиш по проекта си или не – когато тригера се случи, каквито и да са условията – просто сядаш и 40 минути работиш за изпълнението му. Изморен си, спи ти се, ядосан си, болен си, тъжно ти е, празнува ти се – няма значение какво се случва – когато тригерът се случи, каквито и да са условията – просто сядаш и 40 минути работиш по проекта си.

Разбира се – тук също не търсим перфекционизъм, а работим по позната вече формула – 80% спазваме правилото, 20% съгрешаваме с кеф! :)

7. Правиш проекта си публичен. Бързо. В крайна сметка твоята цел е да изпълниш своя проект в някакъв работен вариант и да го пуснеш към хората, които ще го ползват възможно най-бързо.

Ама как така? Аз искам да го направя да е хубав, да има и това, и онова? Трябва ми време!

Дишай! Така или иначе никога няма да бъде перфектно. Така или иначе само 33% от хората ще го харесат! Това са закони. Дори и когато си мислиш, че си направил нещо перфектно – ще се събудиш след два месеца, ще го погледнеш и ще имаш поне 300 идеи за подобрение. Затова е важно още сега да се концентрираш върху екзистенциалния минимум на своята идея, да прегърнеш философията „достатъчно добро“, да финализираш основната версия на проекта си и да го направиш публичен. От там нататък ако искаш цял живот подобрявай каквото ти скимне по него!

Та, така. Това са моите 6 принципа да довършвам нещата до край. Ако в момента имате идея, която събужда енергия във вас – изпробвайте тези принципи и бих се хванала на бас, че скоро вашата идея ще има значителен прогрес! :)

Ако стане така – пишете, ще се радвам да чуя за вашия напредък! :)

А ако искате да развивате своята увереност, постоянство и умение да довършвате нещата до край – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, която започва от 01.01.2018г. Това е Програма, в която всеки месец изграждаме различен полезен навик. По този начин подсилваме вътрешната си среда, трупаме вяра в себе си и кураж да реализираме целите си до край, въпреки оправданията и разсейванията си. :) От 05-ти до 30.12.2017г. може да се включите на намалена цена от 20лв. на месец и 210лв за цялата Програма – за всички модули надграждащо, интересно и разбуждащо обучение по изграждане на полезни навици. :) Очаквам ви заедно с нас да си създаваме живот, който си струва да бъде изживян в alephia.net! :)

My rules are my game changers #3

My rules are my game changers #3

 

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)

Бъди естествен в бизнеса, в това, което правиш и в начина, по който го правиш – сякаш говориш с близък приятел.

Мисли в 10х размер! If you have a 10-year plan of how to get [somewhere], you should ask: Why can’t I do this in 6 months?

Take a deep breath. Enjoy life. You are never gonna be perfect.

Тренирай да бъдеш куражлия! Дори хората да ти се смеят на това, което опитваш, какво от това? След 100 години нищо няма да има значение освен дали си се веселил и дали създал нещо стойностно.

Тренирай умението си да се доверяваш. Довери, че Вселената ще се погрижи за теб. Ако ти дадеш най-доброто от себе си и тя ще направи същото за теб.

Поддържай висок стандарт! Ако приемеш нещо по-малко от най-доброто, най-вероятно ще го получиш. Внимавай мислите, думите и действията ти да са в съответствие с високия стандарт, който искаш да поддържаш.

Когато страдаш спомни си формулата: Болка + Съпротивление = Голяма болка. И тогава опитай да махнеш съпротивлението от уравнението. Опитай да се отвориш за болката. Опитай да я оставиш да мине през теб. Когато съпротивлението го няма, болката не е толкова голяма.

Когато имаш труден период – грижи се повече за себе си. Умението да живееш добре е да живееш не въпреки болката, а заедно с нея.

If you are not on the scene, in the discomfort, sweating with me – then I am NOT interested in your feedback!

Рамките, критериите и правилата не просто ограничават възможностите ти. Те ти пречат изобщо да ги видиш.

Усмивката не е задължителна. Но много помага.

Приемаш, че другите са прави, дори и да не са прави. Харесваш другите, дори и да не ги харесваш. Те са част от историята, в която играеш.

Няма правила. Правилата се създават в действие и се променят според ситуацията.

Не е проблем да не знам какво се случва, защото знам, че каквото и да се случва аз мога да го превърна в добра история.

Аз мога да съм всякакъв. Ако не знам кой съм – просто започвам да правя нещо и в правенето откривам кой съм.

Не съществува такова нещо като блокаж. Съществува единствено мисълта, че съм блокирал.

Ти си на сцената, за да помагаш и да се радваш заедно с другия.

Хората са Богове, които спят и сънуват, че не са Богове. Събудете се.

Не е нужно да делим, не е нужно да се борим един друг – има ресурси за всички нас. Има за всички!

Живей живота си с ясно и категорично намерение. Живей деня си с ясно и категорично намерение. Например, кажи си „Днес възнамерявам да бъда радостна!“. И всеки път когато в деня намериш 1 свободна секунда – спомняй си това намерение.  Казвай си го отново. Ще познаете кое е правилното намерение за вашия ден ако то създава ентусиазъм, енергия и трепет във вас – тогава ум и сърце се синхронизират в едно.

Не споделяме своите намерения с другите хора! Това хаби от енергията ни и после нямаме енергия за изпълнение, за докарване на нещата до край. Споделяме единствено когато вече е станало.

Щастието изисква дисциплина на ума. Изисква се увереност, категоричност, решителност. Чуденето разклаща енергията ни.

Всеки човек има вграден механизъм за щастие. Нарича се съвест.

Не давайте прекалено голям кредит на щастието. Не е нужно винаги да си щастлив, за да живееш добре. Нещастието е неразделна част от живота ни. И нашата работа е просто да се научим да го преживяваме по-здравословно.

При времето всяка една минута е ценна минута. Ти как прекарваш минутите си?

Фокус към целта. Към теб самия. За останалото бъди кон с капаци. Никой друг и нищо друго не те интересува. За да бъдеш успешен трябват жертви. Една от тези важни жертви е да се освободиш от реакцията си към това какво ще кажат другите.

Човекът с харизма е ярък, слънчев, знае какво иска и го постига с любов. Заразява другите с ентусиазъм. Не се обижда, не се доказва, не оставя неща, за които да се обръща назад. Просто върви напред.

You are working hard 20% and rest 80% ot the time. This 80% is time for leaning and active rest. When you dedicate 80 percent of your energy to rest and self-improvement, then you have a lot of fodder and a very sharp saw to use during the time you’re actually working. You’re thinking 10X bigger than everyone else. You’re operating under short timelines and high pressure. You can tax yourself to extremes while you work because you spend lots and lots of time resting and preparing.

You need to rest when thing are bad AND when things are good. Because something will always come NEXT if you let it. Be very intentional about building rest into your business. If needed – take one week off every month and don’t accept calls on Fridays.

When you show up for yourself, success will show up for you.

If you want healthy relationships, you need to become the kind of person that has healthy relationships.

In a world you can be anything, be king.

Ние имаме забележителната възможност да бъдем тук, на тази планета, и да творим. Ти какво искаш да създадеш? Направи си план и започвай още сега!

Хората по целия свят гледат нагоре и чакат Бог.

А Бог чака нас.

Концентрирай се върху това, което можеш да направиш и дай най-доброто от себе си. Ако ние изпълним нашата част и Бог ще изпълни неговата. Бог не прави грешки.

Умението да се доверяваш, да си взаимодействаш с живота. С нулева гаранция. Можеш ли го? Упражняваш ли го?

When you are wondeing how to act ask these:

  1. How will I feel about my decision in 10 minutes?
  2. How will I feel about my decision in 10 months?
  3. How will I feel about my decision in 10 years?

Уязвимост означава да имаме интелигентността да останем в сърцето си. Отварянето от сърцето е плавно, бавно движение. Интелекта обаче изисква бързо движение. Умът и сърцето действат в различен ритъм. Нашата работа е от тези два различни ритъма да създадем увличаща и мелодична песен. :)

Ако искаме да задълбочим, но в сърцето ни има прекалено много гордост, прекалено много доказване, правота, защита – връзката няма как да се задълбочи. Няма значение дали другия е уязвим – ти самият трябва да си уязвим. Свързването на ниво ум (доказване, правота, его) е готино за интелекта, но свързването на ниво сърце (уязвимост) е великолепно, тогава е истинска интимност. Всичко това – да го кажеш е едно нещо, но да го позволиш в себе си – съвсем друго.

„Vision“ is the ability to talk about the future with such clarity it is as if we are talking about the past.

So, my suggestion as a tool to help you move forward, is to get clear — What are you trying to do, broadly in your whole life? Then reduce it down to this year… This month… This week… This day… This hour… And right now.

Целите трябва да събуждат сетивата – ресурсите ни. Целите оздравяват тялото когато са силни, когато са лично твои, когато те събуждат.

Каквото и да правиш – внедри удоволствие в деня си. Това следва да е задължителна част от твоя ден. Задължителна част от графика ти. Още от сутринта да знаеш – какво удоволствие ще имам днес – любима музика, масаж, игра с котката, спорт или… какво?

Вселената е изобилна, а ако ти не си – колко точно си свързан с Вселената?

Ако мисленето ти е, че финансовата част е решена, тогава може да правиш каквото искаш.

Get clear on your priorities.

Говорим на себе си като на приятел, без автоматичен негативен диалог! Вярваме в себе си! Не се саботираме, а се подкрепяме. Откачаме се от историите, които си разказваме за себе си и които не ни служат.

Създаваме си образ на себе си, който е приятен, горд, успешен. Харесваме си се! Чувстваме, че заслужаваме да бъдем обичани, да реализираме целите си. Вярваме в себе си. Нищо друго не ни интересува.

Когато се хванем с негативна мисъл – веднага я заменяме веднага с нещо приятно, окуражващо. Съзнателно отделяме време за това да имаме приятен вътрешен диалог!

Забелязвам негативните си вярвания (придобити от семейството, хората около нас, обществото, от нас самите).

И не им вярвам!

Когато говорим – обръщаме внимание да използваме приятни, свежи, спокойни думи. Думите въздействат върху емоционалното и физическото ни тяло.

Поддържаме неутралност – нещо хубаво се случва – ок! Нещо лошо се случва – пак ок! намаляваме важност за исканото. Имаш или нямаш – хубаво ти е! Независимо от килограми, от това или онова, имам или нямам – хубаво ми е. Ако аз давам най-доброто от себе си  вярвам, че Вселената е мъдра и прави най-доброто.

Животът е красив в своята неочакваност и постоянни промени.
Обичам го за студ, обичам го за топлина.
Обичам приятелите си и неприятелите също.
Обичам да обичам. Това право е моето и на никой не го давам.

За част 3 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК. Втора част ТУК.

Ако тази статия ви допада – харесайте страницата ми във Фейсбук ТУК и се запишете да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :) Традиционно в началото на декември ще пусна промоционална цена за записване в Програмата за 2018-та година. За мен е важно натрупването, което се получава от всички модули, затова ако имате желание да се включите е най-добре да преминете през всички навици. Очаквам ви заедно с нас да създаваме живот, който си струва да бъде изживян! :)

My rules are my game changers #2

My rules are my game changers #2

 

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)

Всяко вдъхновение идва с енергията, която ни е необходима да го реализираме. За да грабнем и запазим тази енергия обаче е нужно да действаме ВЕДНАГА по изпълнението. И след това да правим последващи, ако ще и малки крачки напред. В другия случай – ако вдъхновението дойде и ние отложим – например запишем си някъде идеята и нищо не правим по нея – енергията нужна ни за изпълнение се губи. И ако някой ден се върнем да прочетем написаното и искаме да го изпълним – ще се усеща като „трудна работа“ :)

Ако едно вдъхновение дойде и вие не реагирате веднага, това вдъхновение ще иде при друг човек. Вдъхновението търси хора с вдигната ръка, готови веднага да действат по реализацията. Живота няма време да се бави и да ни чака. Той иска да се случва.

Have long term vision, but focus on immediate action.

Личностното развитие се състои само в две последователни стъпки:
  1. Поемане на лична отговорност – че твоя живот зависи от теб, че можеш да правиш това, което искаш и можеш да променяш света около теб. И е твоя отговорност да го правиш;
  2. Обединяване с други хора, за да създавате по-големи неща.

Само желание да правиш нещо не стига. Трябва да можеш да преодоляваш гравитацията. Трябва да можеш да преодоляваш естествената склонност на нещата да падат, да се разрушават, да деградират. Трябва да умееш да преодоляваш граници – своите собствени и тези, които светът ти поставя регулярно.

Човек е своето най-голямо ограничение – за бизнеса си, за връзките си, за приятелствата си, за приключенията си. Ако искаме да получим повече – ние самите трябва да станем повече. Tова понякога значи да изхвърлиш старите си дрехи, да изоставиш старата си среда, да идеш на места, на които до сега не си ходил и т.н. Да започнеш да мисли като човека, който искаш да бъдеш.

Ако искаш да печелиш 6 цифрена сума на месец, мислиш ли като човек, който печели  6 цифрена сума на месец? Държиш ли се като човек, който печели 6 цифрена сума на месец? Обличаш ли се като човек, който печели  6 цифрена сума на месец? Говориш ли като човек, който печели  6 цифрена сума на месец?

Интуицията е енергията, която те движи, но ти достатъчно подвижен ли си? Отговаряш ли на поканите за танц от живота? Правиш ли своите крачки танцът да продължи?

333 – 3 неща за благодарност, 3 неща, които трябва да направиш днес, за да си успешен, 3 неща, които искаш деня да ти предостави. :)

Отпусни се, наслаждавай се на всичко и запомни: което на теб не ти харесва, на подсъзнанието ти му харесва! Подсъзнанието е невинно.

Аз съм ОК такава каквато съм. Да се пуснеш не означава да се примириш. Означава да се успокоиш там където си и от тази позиция на спокойствие да действаш смело и с кураж напред.

Ако нещо спре да ми доставя радост, започвам да мисля за промяна. Животът е твърде кратък, за да го живеем с кисела физиономия.

Моето мото е: Живей весело, а парите ще дойдат.

Ричард Брансън

Вижте къде се намирате по тази скала и как бихте могли да се качите по-нагоре:

  • срам – това, което съм аз не е ок. От какво ме е срам?
  • вина – това, което правя не е ок. За какво чувствам вина?
  • обвиняване – кой обвинявам за това, което се случва?
  • тъга – какво ми се искаше да бъде, за какво тъгувам?
  • страх – от какво точно ме е страх в този момент?
  • желание – ако имах магическа пръчка какво щях да създам за себе си?
  • гняв – когато желаното не се случи
  • самообладание – поемане на отговорност и осъзнаване, че мога да променя нещата.
  • неутралност – разбирам, че каквото е, Е.
  • кураж – Ако имах кураж, какво бих направил? Ако не те беше страх, че ще те отхвърлят, че ще ти се смеят, че ще се провалиш – какво щеше да направиш? Нашите ограничаващи вярвания и страхове ни пречат да се отдадем на вдъхновението. Какво би направил ако имаше повече кураж?
  • готовност, решителност – когато сме готови, когато решим наистина да действаме, когато тръгнем напред, тогава ще намерим начин да го направим! Даваш най-доброто от себе си, всеки ден, колкото и малко да е то понякога.
  • приемане – може ли да приемеш това, което се случва? Ок ли си да приемеш резултата какъвто и да е той? Ти си направил всичко по твоите сили, дал си най-доброто от теб – тогава можеш ли да приемеш, че това, което се случва е най-правилното и да приемеш резултата за правилен какъвто и да е той? Сигурен си, че ако си дал най-доброто от себе си, резултатът ще бъде най-добрия за теб.
  • пускане, потокът
  • любов
  • радост
  • просветление

Как се качваме нагоре по стълбата – като си задаваме по-вдъхновяващи въпроси. Ако си задаваме по-вдъхновяващи въпроси започвам да мислим по-различно, да се чувстваме по-различно, да действаме по-различно и следователно – да получаваме по-различни резултати. :)

Един чудесен въпрос е: Какво трябва да направя днес, за да… (получа това, което искам)?

Here’s an overview of the five steps to Energy Clearing according to Christie Sheldon:
1. Connect to a higher power
2. Identify the problem you need to solve. Find from whom did you get it – your father, mother, yourself?
3. Locate the energetic source of the problem on your body
4. Clear the „heavy“ or „stuck“ energy
5. Install a new empowering belief

The clearer you are, the more connected to life you are.

Извинявай. Моля те, прости ми. Благодаря. Обичам те.

Това е универсален начин да държим чисто пространството си. Няма значение последователността на думите.

Колко по-чист си от негативни убеждения, толкова по-бързо постигаш резултати.

Write down often about your dreams and goals. Maybe every morning.
You can write them in present tense.
Write down what needs to HAPPEN in order for you to achieve your dreams.
Write down your plans and strategies.
Write down people you need to meet who will help you along your way.
Write down the knowledge, skills, and abilities you’ll need to develop to make it happen.

Създаваш си яснота какво искаш. И работиш по това да махаш вярванията, които те спират да действаш. Всеки път когато нещо те спира – това е мястото, в което е нужно да се вгледаш. Знаеш какво искаш. Не си измисляй причини защо не го правиш.

Продължаваш да следваш целите си и своята истина когато другите се съмняват в теб. Продължаваш да следваш целите си и когато ти самия се съмняваш в себе си.

Какво прави Джо Витале, за да генерира успехи постоянно?

  1. Активна благодарност.  Хубаво е да се отделя по един час на ден за благодарност. Също така през целия ден съзнателно спираме, за да изразим благодарност за всеки момент. „Активна благодарност“ значи, че наблюдаваш, забелязваш и изразяваш благодарност за различни моменти през целия ден. Благодариш преди да си получил. Защото осъзнаваш, че ти вече живееш чудото. Всичко е ок. И от тази позиция, че всичко е наред се молим, а не умоляваме;
  2. Молим, но не се вкопчваме. Пускаме, защото Бог може да ти донесе нещо по-подходящо – не се вкопчваш, ти психологически си спокоен, благодарен;
  3. Осигуряваме си време насаме – отваряме се за получаване на идеи, иначе не ги забелязваме. От целия шум идеите не могат да стигнат до нас, не може да ги различим. Затова трябва целенасочено да създадем време и пространство за това. Създаваме време, за да получаваме идеи – далеч от хора, от телефон, от интернет. Време, в което не говориш с друг, не си говориш сам, не си пееш, просто позволяваш идеите да дойдат. Може да дойде идея за книга, за музика, за статия, за програма, за лекция, за продукт, за услуга, за сайт…
  4. Вдъхновено действие ВЕДНАГА. Когато имаме подтик да направим нещо – да го направим – то идва от вдъхновението. Веднага щом получим идеята – правим някакво действие по нея, защото идеите са подарък. Третираме ги като свещено нещо, като съобщение от Вселената за нас. Когато действаме веднага – по този начин се качваме на енергийната вълна, която е дошла с идеята, за да бъде тя изпълнена. Ако оставим идеята за после – тя губи от енергията си. Затова задължително правим първата крачка – за да хванем енергията, иначе се ако я оставим за после ще се усеща като усилена работа;
  5. Учим се да сме ОК с това да поискаме помощ от видими и невидими сили. Молим от позиция на благодарност. Не ни е срам да поискаме помощ от други хора. Казваме и молитва към онова, в което вярваме – насочете ме, помогнете ми.

Ако знаеш, ако вярваш, ако си убеден, че няма нищо невъзможно – започваш да гледаш на света по съвсем различен начин.

Опитвай се да усещаш кога вълната на живота е нагоре и кога надолу. Когато е нагоре – давай всичко от себе си, сърфирай. Когато е надолу – изчакай спокойно.

За част 2 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК.

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :)

10-те най-големи пречки пред създаването и как да ги преодолеем.

10-те най-големи пречки пред създаването и как да ги преодолеем.

 

Когато създаваме нещо, независимо дали то е някакъв текст, видео, картина, бизнес, личен проект или каквото и да е друго – ние всички срещаме някакви пречки по пътя си. Тези пречки пред създаването на нещо значимо за нас винаги ще съществуват, винаги ще възникват и ще ни подканват да забавим, да отложим или изцяло да забравим за своя проект.

Но ние, вместо да забавим, отложим или забравим за своя проект – ние всъщност може да продължим.

Единственото най-важно нещо, което следва да си спомним когато някаква пречка възникне е, че ние можем да започнем да работим с тази пречка, може да си изградим процедура, по която да се справим с нея, може да я преодолеем. И така да продължаваме да създаваме.

Нека сега поговорим за това кои всъщност са най-големите пречки пред създаването и как бихме могли да ги преодолеем. Някои от тях може би вие сами сте забелязали в своя процес на създаване, а някои може би ще осъзнаете в редовете по-долу.

Ок, да започваме! :)

1. Разсейвания. Абсолютно всички срещаме този проблем и всички, малко или много падаме победени от него. Единственият начин да се справим с разсейванията е като ги ограничим до нула, zero, nada! Това означава, че преди да седнете да пишете, рисувате, създавате – изгасяте всички излишни табове на браузера, затваряте всички ненужни програми, слагате си телефона на самолетен режим, предупреждавате всички хора около вас, че имате нужда от време без разсейвания, сядате и отваряте само и единствено програмата, която ви е необходима да работите. Само един word файл, само скицника, нищо друго. Ако не работите на компютър – разчистват всичко около вас и оставяте само материалите, които са ви необходими. Само тях. Настройват си таймера за 30 минути, приемате, че това са най-важните 30 минути на света, които са ви отредени за създаване и започвате. Ако ви възникне подтик да се разсеете (да отворите фейсбук, да се обадите на някого, подтик да започнете да правите нещо друго, да пикаете, да ядете или ви възникне някаква разсейваща история за това как „той/тя постъпи с мен, защото …. така и така, ама така и така“ … – не се поддавате на разсейването, не следвайте историята, а само запишете на лист какво разсейване ви се е появило и продължете със създаването. След 30-те минути, когато таймера звънне – браво! Вие имате успешна сесия по създаване! Похвалете си и си позволете да се разсеете с каквото си искате за 10 минути. :) След 10 минути настройте отново таймера си за 30 минути създаване, създайте си усещане за спешност за работа по своя проект и започнете втората си сесия. :) Така може да направите 2, 5, 8 или колкото прецените сесии по създаване. И на всяка сесия гледаме като на свещено  време. Време изцяло и само за създаване. Все едно в тези няколко минути няма нищо по-важно на света от това да създаваме.

2. Фантазиите ни за това колко лесно и приятно ще бъде когато създаваме нещата, които обичаме. Много хора се появяват и казват колко лесно и приятно е да правим нещата, които обичаме и ние си изграждаме едни истории, фантазии, че видиш ли – като започнем и всичко ще ни върви по мед и масло. Така, когато срещнем първата пречка се стъписваме и блокираме. Или пък започваме да се съмняваме, че изобщо това, което правим може би не го обичаме, защото нали… ако го обичаме ще е лесно и приятно. Не. В реалността създаването не е лесно – то е трудно, хаотично и нестабилно. И когато нашата фантазия срещне реалността – нашите надежди рухват. Вместо обаче да позволявате надеждите ви да рухват и да спрете да създавате – вие можете да забележите, че просто вашата фантазия не е реална. И тогава да се обърнете към реалността с благодарност, че е такава каквато е. Че изобщо имате възможност да създадете нещо, което може да подобри живота на хората около вас. Трудно е и хаотично, но въпреки това е прекрасно, вдъхновяващо и дори възбуждащо. Погледнете създаването като дейност, която вкарва живот в нас. Кара ни да се чувстваме живи. Осмисля съществуването ни. С времето и практиката трудното, хаотичното и нестабилното започват да ни изглеждат лесни. И някой ден може би ние също ще разказваме как създаването е нещо лесно. Но то е станало лесно само, защото много пъти вече сме минали от там.

3. Дискомфорт от трудностите и объркването в процеса на създаване. Не е най-комфортното нещо да се занимавам с дейност, която ни създава объркване, не знаем какво точно правим, какво ще излезе и на всичкото отгоре е трудно. Единственият начин да се справим с това е да останем там където сме, правейки това, което правим, а не да бягаме. Когато усетите, че искате да се откажете – паузирайте за момент и усетете дискомфорта. Позволете на ума си да се оплаква. Позволете си да се посамосъжалявате ако ви се иска. Просто останете с тези чувства, усетете ги, вместо да бягате от тях. И докато седите и усещате дискомфорта, това което ще осъзнаете е, че той не е кой знае колко голяма работа. Дискомфорта, трудностите, объркването – срещата с тях не е кой знае какво. Ние можем да продължим да пишем, да създаваме въпреки тях. Заедно с тях! :) Усещаш, че ти се отказва, но просто продължаваш и осъзнаваш, че е ОК да не ти е винаги комфортно. Усещаш, че ти е объркано, но продължаваш и разбираш, че все пак може да намериш ред в хаоса. Че ти можеш да създаваш докато не ти е комфортно и объркано. :)

4. Прекъсванията от други хора. Кажете на хората около вас, че всеки ден от толкова до толкова часа вие работите по важен проект и не може да бъдете прекъсвани. Помолете ги да ви разберат и да се съобразят с вас. Ако работите в open space и усещате, че шумът от другите хора ви създава разсейвания – сложете си слушалки и слушайте инструментална музика (не музика с текст, защото текста разсейва). Или просто излезте и идете някъде където ще имате спокойствието да създавате, дори това да е само за една сесия от 30 минути. :)

5. Не достатъчно време. Всички сме заети. Кой изобщо има време да се фокусира за час или два? Много от хората не започват да създават или се отказват, защото са се хванали на историята, че като почнат трябва да създават 3, 5, 6, 10 часа. Иначе „няма смисъл“ или „не си заслужава“. И тази тежка мисъл, че трябва да се създава толкова време създава такъв товар, че ние не можем дори да започнем. Никога не подценявайте какво може да се постигне с много малки крачки. Мястото, на което бихме могли да стигнем с малки крачки е много по-далеч отколкото ако направим една голяма крачка. Затова – изхвърлете представите си, че трябва да създавате по 3 часа на ден и си заделете само 30 минути на ден. Вие със сигурност имате 30 минути на ден. Намалете малко разсейванията, телевизията, фейсбук, четенето на „важни“ книги и статии, и ще намерите 30 минути. Това са вашите 30 най-важни минути на света, защото са минутите, в които вие ще създавате. Пазете ги от всичко друго, което иска да открадне вашето внимание.

6. Умората. Невъзможно е да се фокусираш и да потънеш в създаването ако си уморен, без вдъхновение, без страст и т.н. нали така? Грешка! :) Ако искаш, ти можеш да създаваш дори и да си уморен, дори ако си без вдъхновение или без страст. Хората можем да бягаме в парка когато сме уморени. Може да проведем важна за нас среща докато сме уморени. Може да помогнем на някой, който спешно има нужда от нас, когато сме уморени. Просто трябва да е достатъчно важно за нас, за да го направим. Така че – запитайте се – Защо искам да създавам? За да помогна на други хора да подобрят нещо в техния живот? За да изразя себе си и творчески порив, който имам? За да постигна свобода? За спечеля пари, които ми трябват за детето ми? За да бъда независим? За да създам нещо свое? Колко важно е това твое намерение за теб? До толкова ли ти е важно, че да го приоритизираш, да отделиш време за него, да преодолееш объркването и разсейванията си? Достатъчно ли е важно за теб, че да оставиш настрана умората си и все пак да отделиш 30 минути? Ако осъзнаеш, че не ти е достатъчно важно – остави го, откажи се. Но ако ти е важно – ти можеш да създаваш, дори и когато си уморен. Когато създаването ти е важно, това, което ще забележиш е, че когато започнеш да създаваш – умората малко по малко преминава, а вдъхновението се появява! :)

7. Перфекционизъм. Ние искаме това, което създаваме да бъде велико! Не просто „добро“, а велико! Съответно, каквото и да започнем да правим ние никога не сме доволни от резултата. Сядаме, започваме и един глас се появява: „Това е пълна тъпотия. Нищо смислено няма да излезе от това. Трябва да се редактира отново. И отново. Невъзможно е да се пусне така, трябва да се коригира. Всичко трябва да е изпипано перфектно!“ Перфекционизмът ни блокира. Тежестта, която той създава е непреодолима! Затова – нашата задача е да смачкаме перфекционизма и да прегърнем идеята за „достатъчно добро„. Завършено е по-добре от перфектно. Всеки път когато усетите, че перфекционизма буквално ви парализира да започвате или завършвате нещо – направете го да е „достатъчно добре“ и го пускайте, публикувайте, пращайте или каквото и там да е действие, което ще направи публично създаденото от вас. Независимо дали все още има грешки, независимо дали има неща за дооправяне, функции за добавяне – правите го публично и го споделяте с другите. След това може да се върнете се и да го коригирайте, ако наистина има нужда от това.

8. Страх от провал. Да представиш пред света това, което идва от сърцето ти е страшно. Да не бъдеш добър в това нещо и да бъдеш отхвърлен ни плаши. Но как изобщо ставаш добър ако не опиташ? И да, не всичко, което правиш ще бъде върха и прието от другите хора. И това е ОК. Не е нужно да гледаме на всичко, което правим все едно е най-важната ни работа, а по-скоро да гледаме на него като на експеримент. Ние просто играем, пробваме, експериментираме. Ако тръгнем с идеята, че просто експериментираме, тогава идеята да се провалим не ни изглежда толкова страшна. Защото всички знаем, че някои експерименти така или иначе се провалят. И това е ОК. След това може да извлечем какво не се е получило и да направим нов експеримент. И после нов. Не казваме на децата – „Човече, спри да пробваш да ходиш, не виждаш ли, че не ти се получава„, нали? Провала, също както дискомфорта не е кой знае колко голяма работа, затова не му придавайте излишна тежест. Погледнете на създаването като на експеримент, като на игра.

9. Грешен фокус. Една от причините, заради които много хора не започват или не довършват това, което създават е, че имат грешния фокус. Те се фокусират не върху тяхното важно „защо пиша, рисувам създавам„, а се фокусират върху това „какво писането, рисуването, създаването ще ми донесе на мен„. Когато имаме този фокус не създавам заради радостта от самото създаване, а натоварваме създаването с нашите очаквания за това колко пари може или не може да спечелим, какви връзки ще ни донесе или няма да ни донесе, колко овации ще получим или няма да получим. Т.е. фокусираме се към това как създаването ще ни се издължи, че сме му отделили време. Това е грешният фокус за човек, който създава нещо стойностно за него. А и перспективата на един човек е толкова ограничена, че той от сегашната си позиция няма как да каже как едно нещо може да се развие занапред и какво може да му донесе.

10. Негативен вътрешен диалог. Ние всички сме изпечени до съвършенство разказвачи на истории в главата си. И едни от най-честите истории, които си разказваме са: „Не мога да направя това. Не ставам за това. Не ми се получава. Ти за кой изобщо се мислиш.“ или „Може да изчака още малко. Не съм сигурен, трябва да го обмисля още малко.“ И т.н. Този тип вътрешен диалог, често оставащ незабелязан, има силата да ни събори, да ни остави провалени! Как се справяме с това? Като започнем да забелязваме! Да забелязваме какво си говорим на нас самите за нас самите. Когато не искате да започнете или да довършите 30 минутната си сесия, вместо веднага да станете от стола и да избягате към своите разсейвания, останете и чуйте какво си казвате. „Не мога да направя това. Не ставам за това. Не ми се получава.“ Слушайте, но не вярвайте непременно на това, което чувате. Умът ви ще измисли всякакви истории, за да ви убеди да избягате от дискомфорта, но вие погледнете на него като на хлапе, което хленчи за 5-тата си близалка. Не е нужно да вярвате на историите, които чувате. Измислете нови истории, които ви помагат да създавате. Когато ви възникне подтик за разсейване в сесията, кажете си: „Ок, имам подтик да се разсея, но аз мога да остана още 20 минути до края. Това са само 20 минути, мога да се справя. Това е важно за мен и мога да го направя.“ Започнете да говорите на себе си така, както бихте говорили на най-добри си приятел, който има нужда от подкрепа и окуражаване в процеса на създаване. Вие така или иначе сте си най-добрия приятел. Следете да си играете ролята добре! :)

 

Създаването на нещо важно за вас е важно за вашият живот. Важно е повече от разсейванията, страха, дискомфорта и дори повече от това, което може да спечелите вие като индивид. Затова – създайте си усещане за спешност за създаване и след това просто започнете – изключете разсейванията, сложете си слушалките, настройте си таймера, забелязвайте подтиците си да прекратите, но не им се поддавайте и просто довършете своята 30 минутна сесия. И така всеки ден. :)

Сложете си тази 30 минутна сесия в графика още сега и гледайте на нея като на един от най-важните ви ангажименти за деня! :)

Ако искате да експериментирате със създаване на нещо, което отлагате отдавна, заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици alephia.net. През януари е модула за творчество и кретивност, в който всеки ден ще се упражняваме да изразяваме себе си чрез създаване на нещо, което усещаме за значимо в нашия живот. :) За повече информация и регистрация – може да видите ТУК. :)

Как да се справим с отлагането чрез съзнателност

Как да се справим с отлагането чрез съзнателност

 

На света няма система за продуктивност, която да решава някои от най-фундаменталните проблеми, с които се сблъскваме ежедневно в изпълнението на задачите си. Такива са например:

  • Да се захващаме с различни маловажни задачи, вместо да започнем работа по важен за нас проект.
  • Постоянно да се отдаваме на разсейвания, вместо да останем фокусирани и да довършим трудната задача, която сме започнали.
  • Умората и нежеланието да се захванем с някоя трудна и сложна задача.

В основата си, всички тези проблеми се свеждат до едно и също нещо – имаме някаква задача за правене, но бягаме от нея (разсейваме се с нещо несъществено, заемаме се с някаква дребва задача или просто не правим нищо, защото нямаме енергия).

Всеки от нас се е сблъсквал с някои от горните феномени и е оставал разочарован от себе си, че не може да се справи адекватно с тях. Затова днес искам да разгледаме малко по-подробно тези ситуации и да опитаме да забележим какво точно се случва в тях.

Съзнателност е именно това – умението да забележим какво реално се случва с нас в дадена ситуация и да направим съзнателен избор как да реагираме на това, което се случва. Изборът е функция на съзнателността. Ако нямаме съзнателност, ние нямаме избор, а просто реагираме автоматично според инстинктите и заучените си модели. Целта днес е да забележим по-ясно какво се случва с нас и така да може да направим по-добър избор за себе си.

В ситуациите, в които се сблъскваме с нашето отлагане и то ни оставя победени (или твърде изморени) обикновено причината е или нашата стратегия, или нашият майндсет. Ето двата най-чести сценария:

  1. В графика си имаме повече задачи, които НЕ ни радват, не отразяват силните ни страни и не ни създават естествена мотивация и вдъхновение. Ако е така – това е стратегически проблем и нашата главна цел следва да бъде разтребване и организиране графика ни. Да направим нужните изтривания на задачи, автоматизации и делегиране, за да може тези неприятни за нас задачи, които не отразяват нашите силни страни, да заемат максимум 20-30% от графика ни (дори 10% е добра цел, към която да се стремим!). Ако в графика си имаме важни и вдъхновяваща за нас задачи е много по-лесно да се справяме с менталните съпротивления, които ни възникват по пътя и да напредваме. Но ако в графика си имаме неприятни и безинтересни за нас задачи, става твърде тежко и почти невъзможно да работим с майндсета си, за да поддържаме мотивацията си и да продължаваме дългосрочно напред.
  2. Имаме задачи, които ни вдъхновяват в 70-80% от графика си, но въпреки това отлагаме. Ако ние сме наясно, че графика ни е зает със задачи, които са наистина ценни за нас, имаме точно определно време за тяхното изпълнение И въпреки това ние отлагаме – тогава е ясно, че отлагането е свързано не със стратегията или организацията ни, а с майндсета ни. Това, което се случва в тези ситуации е, че мозъкът ни възприема тези задачи като твърде сложни, трудни, неясни, стресиращи, не знаем от къде да започнем, не знаем как другите ще реагират и мозъкът ни започва да генерира негативни мисли, разсейвания, съмнения и страхове. Ние приемаме тези разсейване, съмнение и страх като истина и отлагаме (бягаме от трудното). Всички правим това и то е естествено да се случва винаги, когато предизвикваме себе си с изпълнение на задачи, които са важни за нашето сърце (ако не бяха важни, приеснението нямаше да е там и мозъкът ни нямаше да бяга от трудното). В тези ситуации, най-ценният (и бих казала единствено работещ) инструмент, чрез който можем да минем през тези пречки и да напредваме по една малка стъпка напред всеки ден, е съзнателност. Това е частта, която ще разгледаме днес. :)

 

Ако обърнем внимание на нашия ден, ще забележим, че ние се сблъскваме с отлагането постоянно, по много пъти на ден, но обикновено не забелязваме какво се случва с нас.

Ето как изглежда несъзнателното изпълнение на важна за нас задача и процеса на отлагане:

  1. Избираме важна задача, която да изпълним в дадения ден.
  2. Започваме да изпълняваме задачата.
  3. Възниква ни желание да се разсеем – идва ни мисъл, че спешно трябва да се заемем с някоя друга „дребна“ задача, да си проверим мейла, да хапнем нещо, да пием вода. Или телефонът ни звъни и ние мислим, че е много важнод а отговорим. Или някой ни пише във фейсбук. Или колега идва да ни каже нещо и ни разсейва. Или нещо друго се случва.
  4. Ние НЕ забелязваме какво се случва с нас и без да се замислим автоматично отговаряме и последваме разсейването.
  5. След известно време се сещаме, че преди това сме започнали нещо важно, но вече сме във въртележката на хаоса (или мързела, или умората) и просто няма как да продължим…

На следващия ден се случва същото.

Така не само не напредваме по това, което е важно за нас, но малко по малко губим доверие в себе си, че изобщо може да се справим с тази важна за нас задача. Или важната задача вече не ни изглежда толкова важна и я изоставяме.

 

Когато използваме съзнателност, за да се справим с отлагането, това което реално правим е да се упражняваме да забелязваме подтиците си да се разсеем и желанието си да избягаме от трудното, и да не им се поддаваме толкова лесно. :)

Ето как практикуваме съзнателност в изпълнението на важна за нас задача без да отлагаме:

  1. Избираме важна задача, която да изпълним в дадения ден.
  2. Изчистваме бюрото си от всички разсейващи елементи, листчета и т.н. Оставяме само това, което ни е нужно за изпълнението на нашата задача. Затваряме всички браузери, освен този, с който работим. Слагаме телефона си на самолетен режим.
  3. Настройваме таймера за 50 минути и си задаваме намерение, че това са нашите 50 минути за концентрирана работа.
  4. Започваме изпълнението на задачата.
  5. Когато умът ни иска да се разсее с някое от изброените по-горе неща или с някое друго наше любимо разсейване – ние забелязваме, че това се случва и паузираме за момент.
  6. Паузираме. Вдишаме, издишаме и си спомняме, че това всъщност са нашите 50 минути за фокусирана работа. Оптваме да забележим – защо ни е възникнало желание да се разсеем? Може би задачата е твърде сложна, може би изпитваме несигурност, може би мислим, че не се справяме добре, може би се усещаме уморени и недостатъчно фокусирани? Може би ни дразни това, което правим? Каква точно е историята, която си разказвате за това, което се случва? Опитайте да пуснете историята, която си разказвате. В реалността това е просто още една задача – дали е трудна или лесна няма значение. Тази задача е важна за нас. Дискомфортът не е кой знае колко страшен и не е нужно да бягаме от него. Ние със сигирност може да се справим с тази задача.
  7. Съзнателен избор. Спомняме си, че вместо да се поддадем на желанието си за разсейване – ние може да изберем да продължим с изпълнението на важната за нас задача. Ние имаме само още може би 30 минути изпълнение, а след това може да се разсейваме с каквото искаме. Сзънателно избираме да се върнем към изпълнението на важната за нас задача, защото знаем, че това е важно за нас. Усмихваме се и продължаваме работата си по нея с благодарност, че имаме възможност да работим по нещо, което вълнува сърцето ни. И сме горди със себе си, защото всеки момент на съзнателност е момент на победа за нас! :)
  8. Таймерът звъни, 50-те минути са свършили и ние може да се разсеем с каквото си искаме. :)

След почивка от около 10 минути, в които може да се разсеете с каквото си искате, може да настроите таймера за още една серия от 50 минути и да продължите работата си по важния за вас проект. Но дори и една 50 минутна сесия е огромен успех и ние знаем, че сме направили своята важна стъпка напред за днес по нашия важен проект. И това е успех за нас.

Обобщено – когато използваме съзнателност, за да се справим с отлагането първо задобряваме в това да забелязваме подтиците си да се разсеем и да избягаме от трудното. И след това се упражняваме вместо да следваме тези подтици – да изберем да се върнем към нашия фокус и да продължим с изпълнението на важната за нас задача. 

Това е изключително вдъхновяващ и съзнателен начин да се справим с отлагането. Все пак, имайте предвид, че никой от нас не е перфектен в тази практика, така че не очаквайте от себе си от днес за утре да минавате 50 минути без никакво разсейване и отлагане. :) Най-вероятно отначало изобщо няма да забелязвате подтика си за разсейване и ще се хващате чак след като вече сте се разеяли и отложили. А дори и когато забележите подтика си за разсейване – ще срещате съпротивление да се върнете към задачата си. Това е част от играта! Това е част от процеса, в който ние постоянно упражняваме избора си да присъстваме повече във важното, отколкото за несъщественото в живота си. И с всеки наш избор, ние задобряваме в оставането и довършването до край на важните за сърцето ни задачи.

С времето и опита, ние неусетно развиваме задълбочено наблюдение върху себе си и дисциплина да изпълняваме важните за нас задачи – две качества, които не само ще ни помагат да изпълняваме целите си без отлагане, но и могат да ни помогнат да подобрим всички останали сфери в живота си! :)

Каква чудесна възможност за нас, нали?!

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

От 01.08. започваме изграждането на навика за управление на времето, енергията и продуктивността си. Това е един от най-важните, но и интензивни модули в Програмата за изграждане на полезни навици. Ще съставим свой цялостен план – довършване на недовършеното, визия напред и работа с график за по-продуктивно изпълнение на задачите ни. :) Ще работим всеки ден по малко и накрая на месец август ще имаме много по-голяма яснота каква е визията ни занапред и как да я изпълним. :) Цената за целия месец участие с ежедневни насоки, статии по най-важните теми и чудесен уебинар е 30лв. Заповядайте заедно с нас ТУК. :)

За хората, които се чудят защо не им идва добра идея какво да правят – със себе си, с живота си и по принцип.

За хората, които се чудят защо не им идва добра идея какво да правят – със себе си, с живота си и по принцип.

 

Другари, това е статия за хората, които се чудят защо не им идва добра идея какво да правят – със себе си, с живота си и по принцип.

Значи – представете си нещата така. Вие сте шеф на компания и имате 10 човека, които работят за вас. 5 от тях са супер точни – идват на време на работа, поемат ангажиментите, които им давате с ентусиазъм, действат веднага по задачите си, отговорни са и завършват всичко до край. Изобщо тва са ви топ служителите. Другите 5 човека постоянно закъсняват, като им дадеш някоя малко по-неприятна задача се мусят, забавят изпълнението, отлагат задачите си, мотат се през деня в разсейвания и почивки да пушат, да клюкарят с другите, и да обсъждат шефа. Сещате се – айляк стайл са – не им се бачка.

Та, кажете сега – ако във вашата фирма дойде някакъв фенси проект, на кой ще го дадете за изпълнение? Ми на тези дето са отговорни, действат и довършват нещата до край.

Абсолютно по същия начин е с компанията наречена Земя. Това е компания, която ежесекундно се развива, постоянно нещо или се проявява на бял свят или се заформя проект за изпълнение. Трябва да се създаде нов вид самолет, нов вид интелигентни къщи, нов дизайн на печка, нова отварачка, нов вид услуга, квото се сетите – нещо постоянно стои на прага да се случи. И сега – Шефа на кой смятате, че ще даде задачата? На кой ще избере да спусне той проекта във вид на идея в главата му? На някой, които има 100 хиляди започнати и недовършени неща, който отлага да действа веднага, който изпада в постоянни чудения, който си губи времето с клюки, оплакване, кибик партита, айляк бири и т.н. вместо да седне и да си свърши всички задачи. Или Шефа ще предпочете да даде готиния проект за изпълнение на някой, който като започне нещо винаги си го довършва, поема пълен ангажимент и отговорност, и дава всичко от себе си проекта да заработи, без да му се вайка през 5 минути и да му обяснява колко трудно и сложно е?

Е! Ясно е.

Ако искате да ви дойде добра идея какво да правите със себе си:

  1. Довършете си всички недовършени ангажименти;
  2. Когато кажете нещо и поемете ангажимент – спазвайте си го на 100%. Думи и действия трябва да са в пълен синхрон. Дори и просто да кажете едно „ще ти се обадя“ – ако не го направите – падате с рейтинга си на добър служител. Слушайте какво приказвате и си изхвърлете празните приказки на боклука;
  3. Премахнете лъжите от живота си – дори и най-безобидните. Как им викаха „бели лъжи“?! Глупости. Те просто заемат пространство в главата ви и ви пречат да чувате. Ако не сте искрени към себе си, другите, живота – не очаквайте искреност и подкрепа от тях. Намерете начин да казвате истината без да засегнете хората. Такъв начин винаги има;
  4. Премахнете оплакването от живота си. Оплакването е начин да поканите страховете ви да поемат управление над живота ви. Когато се хванете, че се оплаквате, сменете си веднага фокуса и си вложете енергията в нещо продуктивно;
  5. Създайте си среда от правилни хора. Правилни хора са тези, които ви вдъхновяват, карат ви да мислите, предизвикват ви да се развивате, понякога ви карат да плачете, но те са тези, които ви помагат да израствате. Махнете безполезните си контакти. Те ще ви накарат да мислите, че нямате потенциал за добри идеи, че и без това няма смисъл, че е твърде рисковано и трудно. Така рано или късно те ще ви унищожат;
  6. Винаги бъдете на време – за среща, за работа, за кафе, за всичко. Или на време, или по-рано. Няма кой да ви чака да се огледате още веднъж в огледалото или да сколнете още веднъж във фейса;
  7. Действайте веднага. Без отлагане, без умствени уговорки от сорта на „Ами ся ако той, ако тя, ама не е ли малко…рано, неудобно, тъпо“. Не е. Действие веднага. Ако имате някакви съмнения – приемате, че сте прави и действате сякаш друга възможност не съществува;
  8. Създайте си достатъчно силна вътрешна среда, за да имате силата да вървите напред с постоянство – полезни храни, спорт, любов, благодарност, прошка, съзнателност за мисли, думи, действия. Всичко което влиза и излиза от нас трябва да носи смисъл (най-малко в 80% от времето). Изграждането на подобна вътрешна консистентност ви е супер нужна, иначе най-вероятно ще се сринете.

Това е. За повече въпроси – свържете се със себе си. :)

Ако желаете да изследвате себе си, да имате повече идеи и кураж да ги реализирате – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)

Паулу Коелю за писането на книги или как дисциплината не спира вдъхновението – тя го създава!

Паулу Коелю за писането на книги или как дисциплината не спира вдъхновението – тя го създава!

Kато оставим на страна снимките със смешни цитати ала Паулу Коелю, всъщност Коелю има доста завладяваща лична история, а това, че успява да преразкаже на изключително достъпен език сложните теми на духовността го прави наистина гениален. :)

От ученик Коелю развива любов към поезията и писането, но родителите му не одобряват тези влеченията на сина си. Така постепенно той се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Родителите му възприемат погрешно непостоянното поведение на сина си и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.

„Вразумен“ от родителите си започва да училище по право в Рио де Жанейро. Напуска го съвсем малко след започването. :) Започва да се движи в средите на хипита и свободомислещи хора и пише статии, проповядващи свобода, но го арестуват за кратко заради поезията му, в която бразилската диктатура вижда заплаха. :) След тези неприятни преживявания Паулу Коелю започва работа в звукозаписна компания и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.

Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Коелю извървява Пътя на Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км и след това събитие той намира сили да напише първата си книга – „Дневникът на един маг“, където описва преживяното. Година и половина след това Коелю издава „Алхимикът“, която има небивал за бразилски писател успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена. :)

През следващите години Паулу Коелю продава над 50 милиона копия от книгите си, преведени на 56 езика, в 150 страни. Коелю е най-продаваният чуждестранен писател в България в началото на 21-ви век. :)

Вижте сега малко откровения от Коелю за трудностите му по отношение писането. :) Или как дисциплината не спира вдъхновението. Тя всъщност го създава! :)

https://www.youtube.com/watch?v=vbgjnshl77g

 

5 причини защо не може да генерирате никакви добри идеи

5 причини защо не може да генерирате никакви добри идеи

Доста хора са ми казвали, че не им идва нито една добра идея на ум и че изобщо не са креативни.

Истината е, че всеки, ама всеки има добри идеи. Може би не толкова често отколкото други, но искате да кажете, че през целия си съзнателен живот сте нямали ама нито една добра идея? Някога?

Естествено, че имате идеи. Просто някъде процеса се е прецакал и вие не ги виждате. :) Ако случайно се намирате в тази ситуация, по-долу ви споделям 5 от основните причини, заради които това се е случило:

1 – Не се упражнявате! Генерирането на идеи е като играенето на табла – умение, което трябва да се изгради. А за да се изгради, трябва да се практикува постоянно. В тази връзка, един от лидерите в генерирането на идеи е Джеймс Алтъчър, който  твърди, че успехът му се дължи на това, че пише по 10 идеи на ден, независимо на каква тема. Той казва, че при писането няма значение дали идеите са „умни“ или „тъпи“. Целта е да извадиш това, което ти е в главата и най-вече да развиеш мускула си, който генерира идеи. Така, казва той, се става машина за идеи. :) Пробвайте. Всеки ден пишете по 10 идеи на различни теми в рамките поне на 100 дни. После сам ще разберете, че твърдението „Нямам никакви идеи“ е било просто блъфиране от ваша страна.

2 – Не правите нищо, за да забележите идеите! Истината е, че всяка ваша мисъл може да е идея…ако я разглеждате като такава. Тук цаката е да сте по-съзнателни за това какви точно са вашите мисли. Гледайте на вашите мисли, така сякаш са хора. Когато те минават покрай вас, оглеждайте ги. Ще забележете, че както има хора, така и има мисли, който ще са ви по-интересни от другите. Не подминавайте тези интересни мисли. Спрете ги. Поканете ги на кафе. Разпитвайте ги за тях самите. Разберете какво е интересното в тях. Така откривате идеите в мислите.

3 – Забелязвате идеите, но не им обръщате внимание! Понякога се сещате за нещо вълнуващо, напипвате някаква идея, но ако тя не е нещо голямо, бляскаво и гениално, решавате, че е прекалено дребна, маловажна или тъпа. Продължавате да мислите за нея, но малко по малко я отбягвате, защото все пак ви изглежда тъпа. И така идеята си заминава, а вие просто за пореден път не сте успели да разпознаете гениалността, защото е била облечена в дрипави дрехи. Ето защо, следващия път когато ви хрумне дрипава идея, която поне малко ви вдъхнови…Спрете я. И отново – поканете я на кафе. Разпитвайте я за нея самата. Разберете какво е интересното в нея. Представете си връзката ви за напред. Какви са вариантите да имате успешно бъдеще заедно? Ако нещо ви грабне – останете малко повече в мислене за тази идея и вижте ще ви хрумне ли план за изпълнение или наистина се отказвате от нея. Нали ви казвам – идеите са като хората. С някой се получава с други – не. Но е хубаво да опознаем всеки, преди да решим става или не за нас. :)

4 – Обръщате внимание на идеята, но не правите нищо за нейното изпълнение! Най-тъжното стечение на обстоятелствата е това да не изпълняваш идеите си. Една от причините да мислите, че нямате никакви идеи е, защото не изпълнявате нито една от тях. Така вие реално „нямате действие“, но го отчитате като „нямане на идеи“. Просто започнете да реализирате идеите си. Така другите идеи също ще започнат да идват при вас, защото за тях, вие ще се превърнете в човека, който ги прави „живи“. :)

5 – Започваш изпълнението на идеята си, но я зарязваш на половината! Забелязал си идея. Започваш да я реализираш, но се отказваш без яснота защо. Ако се откажеш от изпълнението на една идея, то трябва да си абсолютно наясно защо се отказваш и да се откажеш от нея с пълно съзнание, за да си освободиш менталния ресурс за следващата идея. Ако мислите, че може за напред да довършите тази идея, я сложете на „on hold“ и пак спрете да мислите за нея. Но имайте предвид,  че колкото повече идеи имате на „on hold“, толкова по-малко идеи ще ви идват на ум, защото умът обича пустотата. И защото на идеите им трябва пространство, в което да се представят пред вас. Идеите не обичат навалица. :) В най-добрия вариант изпълнявате идеята докато я реализирате или докато не вземете ясното решение, че се отказвате от нея.

Ето, предполагам, че ако сте един от хората, имащи себе си за човек без идеи, вече сте наясно къде е проблемът и какво е решението. Така, че … действайте… върне идеите на ума си! :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :) А ако искате заедно с нас да изграждате полезни навици, които да ви помагат да генерирате повече и по-добри идеи – – очаквам ви заедно с мен в Програмата за полезни навици ТУК. :) 

Как се реализира успешно една идея

Как се реализира успешно една идея

За успешното реализиране на всяка една идея има само два етапа.

1. Грижливо отглеждаш, движиш и вдъхваш сила на идеята си, докато тя стане достатъчно голяма.
2. Когато идеята стане достатъчно голяма, а ти вече нямаш толкова сили, тя започва да отглежда, зарежда и движи теб.

Ето…така изглежда успешната любовна афера между една идея и един човек! :)

Въпреки това в света има чудовищно много самотни идеи. И всяка една от тях има зад гърба си поне един човек, който просто не я е изчакал да порасне. А всеки човек има зад гърба си поне една идея, която го чака да й даде времето и пространството, в които тя да израсте….и да направи него по-силен. :)

По случай 14 февруари, призовавам всички да изберат и дадат любовта си на една своя нереализирана идея и да се погрижат тя да израсте достатъчно голяма, за да стане тази любов споделена! :) OK?

А ако искате заедно с нас да изграждате своето постоянство, за да оставате с идеите за по-дълго – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)