Продуктивността е любима тема на голяма част от нас. Отваряш google, пишеш „продуктивност“ и може да прекараш следващите 30-40 години от живота си, опитвайки се да организираш графика и ежедневието си по най-добрия възможен начин. Гледаш, анализираш, планираш, подреждаш. По някое време дори може да си помислиш, че вече наистина си подредил всичко по най-перфектния начин за теб. И точно тогава, хоп – нещо се обърква и ти отново си на опашката да търсиш как „още малко“ да подобриш продуктивността си.
Светът е пълен със системи, стратегии, тактики, софтуери, приложения и т.н., които да ни превърнат в продуктивни машини. И аз вярвам, че с учене, експерименти и адаптация всеки от нас може да създаде за себе си система, която наистина да му помага да се движи бързо и целеустремено напред.
И все пак, до момента не съществува система за продуктивност, която да може да ти инжектира вдъхновение, когато стоиш пред монитора и нямаш желание да се захванеш с абсолютно нищо от това, което те очаква. Няма система за продуктивност, която да може да се справи с чувството ти на обърканост и несигурност, за това от къде изобщо да започнеш и как да продължиш. Няма система за продуктивност, която да може да те успокои от неуспешните ти опити до сега и да може да те убеди, че всъщност си заслужава да опиташ отново.
Това, което със сигурност мога да ви кажа е, че колкото и да търсите, едва ли ще откриете най-добрата система за продуктивност, която да ви гарантира сигурен успех. Има обаче 3 качества, които всеки от нас може да развива в себе си, и които смятам, че биха могли да превърнат почти всяка една система за продуктивност, в наистина работещ инструмент за постигане на цели. Ето кои са тези 3 качества:
- Да се научим да работим с любов. Наложеното обществено вярване, което хората следваме без да се замислим как ни влияе е, че работата е нещо неприятно. Всеки иска да бъде айляк. Всеки иска да бъде „свободен“. Модерно е. Затова ние бягаме от работата. Чакаме да стане 17ч. да си тръгнем от работа. После чакаме да стане сряда. После чакаме да стане петък. И междувременно, докато чакаме, докато вършим работата си, дори и тя да ни харесва, ние си разказваме истории в главата и помежду си как нямаме търпение да свършим работа. Другари, ние можем да бъдем наистина продуктивни само ако правим това, което искаме да правим. Но ако постоянно си разказваме, че не искаме да работим – ние няма как да сме максимално продуктивни. Интересното е, че дори когато всъщност си харесваме работата, ние често отново си разказваме как не искаме да работим, просто защото несъзнателно следваме наложеното обществено вярване. Да, човек не е създаден да работи. Но работата е създадена за човек, за да може той да израства. За да може той да изрази себе си. Работата е основен инструмент, чрез който хората даваме своя принос и получаваме незаменимо удовлетворение. Затова за нас е важно да започнем съзнателно да си променяме отношението към работата. Как обаче да стане това? Като започнем да се упражняваме да работим с любов. Като приемем работата си като подиум, на който може да покажеш кой всъщност си ти. Като тренираме умението да работим с благодарност от възможността да изразим себе си. Да работиш с любов не значи да се напъваш да работиш нещо, което изобщо не ти харесва. Ако правиш нещо, което тотално не те кефи или вече изцяло ти е омръзнало, никой не ти е виновен. Тогава твоята задача е да се махнеш от там възможно най-скоро. Да работиш с любов не означава и да ходиш на работа винаги ентусиазиран и готов да покориш света. Защото няма как да си винаги „топ“. Да работиш с любов означава просто да можеш всеки ден да откриваш смисъл и радост в това, което работиш. Да се научиш да обичаш това, което си избрал да правиш. Един добър въпрос, който може да ни възникне е: Добре, а как да работим с любов когато имаме да изпълняваме задача, която изцяло не ни харесва? Отговорът е – като тренираме да работим с любов дори когато задачата, която изпълняваме не ни харесва. Някои хора си залагат „награди“, за да се мотивират да изпълнят някаква дейност, която не им харесва, но това не работи за новото поколение по-съзнателни хора. При минимализма например, хората търсим удовлетворение не през притежаването, а през живеенето на самия живот. И тъй като работата е много голяма част от живота ни, тогава за нас основна практика става да тренираме да работим с любов, дори когато не обичаме това, което е нужно да направим. В такива моменти нашата задача не е да изпълним това, което не ни харесва. А наша задача става да намерим смисъл и радост в това да изпълним задачата дори и тя да не ни харесва. Изисква се зрялост, за да може човек да поддържа две изцяло противоположни идеи в главата си и да е Ок, че и двете са истина. Но с практика се получава. Тогава моята награда не е телефонът, колата, пътешествието или там каквото някой ми казва, че трябвало да си заложа. Моята награда става изпълнението на самата дейност. Уча се това, което правя да бъде възнаграждаващо само по себе си. Ако ти не се научиш да обичаш процеса, през цялото време ще страдаш. И дори да постигнеш целта си, ще го чувстваш като някакъв вид изнасилване, само и само да постигнеш някаква си награда. Ако ние с вас можем да се научим да работим с любов, ако можем да обичаме процеса на изпълнение – ние ще можем нещо, което е невъзможно за над 80% от хората – ние ще можем да изпълняваме целите си с усмивка и удовлетворение, дори когато изпълняваме задачи, които не ни харесват. Помисли тогава – как ти днес можеш да започнеш да тренираш да работиш с любов? Какво например ако днес приемеш за привилегия да изпълняваш задачите в графика си? Какво ако приемеш работата си днес като подиум да изразиш себе си? Като възможност да покажеш кой си. И обърни внимание какво за теб е усещането да даваш най-доброто от себе във всяка задача? Какво е усещането да обичаш това, което правиш? Как можеш да се влюбваш всеки ден в това, което правиш? Как от тук насетне можеш да тренираш да работиш с любов?
- Да тренираме вярата си. Преди около 5 години започнах да тренирам да правя стойка на ръце. За всеки, който тренира стойка на ръце идва един наистина интересен момент, когато ти вече можеш да правиш стойката на ръце, но можеш да я правиш само ако имаш стена зад себе си. Ако например си посредата на някоя стая или на поляна – не можеш да застанеш на ръце. Но ако зад теб има стена – стойката ти се получава перфектно. :) Реално, на теб стената изобщо не ти трябва, за да си направиш стойката на ръце, но самата мисъл, че имаш стена зад себе си, ти дава спокойствието и сигурността да успееш да застанеш с лекота на ръце. Известно време наблюдавах тази интересна ситуация и си казах, че ако аз намеря някакъв вид стена в живота си, която да ми дава спокойствието и сигурността както стената при стойката на ръце, тогава аз ще имам феноменално добра опора, от която да изпълнявам абсолютно всички мои цели с много повече смелост и увереност! Като помислих малко реших, че мога да имам тази стена ако си създам група от близки приятели, с които имаме общи интереси, заедно се развиваме и които ми помагат, и подкрепят. Или ако имам подходящ партньор, който наистина ме разбира и окуражава. Или ако имам повече пари, които да ми дават сигурност. В последните 5 години се опитвах да намеря стена в тези насоки, но се оказа, че никое от тях не ми дава постоянното спокойствие и стабилност, от които имам нужда. В един момент може да намериш опора в тях, но в следващия – това, на което разчиташ да те държи прав, може да се окаже нещо, което за секунди да те срине и да те накара да се чувстваш в пъти по-нестабилен, отколкото си бил преди. Истината е, че всичко, което е извън нас е плаващи пясъци. И в същото време, кой изобщо го устройва варианта, в който, както една приятелка банално каза: „да намериш стената вътре в себе си„. Защото как по дяволите да намериш стабилност в себе си, като се чувстваш тотално нестабилен? Нали именно за това търсиш стена! Тогава, вече не се сещам какво точно четох, когато изведнъж зацепих, че моята стена наистина не е нещо вътре в мен. Не е и нещо извън мен. Моята стена е моята вяра. Вярата в мен и вярата в света около мен. Вярата е онова наситено усещане, че каквото и да се случва, ти знаеш, сигурен си, убеден си, че можеш да се справиш. Това не е вярата, че всичко ще бъде напред. Това е вярата, че всичко Е наред сега, в този момент, такова каквото е. Страх те е, чувстваш се нестабилен, объркан, може би дори отчаян, но едновременно с това знаеш, че всичко е наред. Дори и да съм посредата на най-големия хаос в живота ми, ако аз вярвам, че всичко е наред, такова каквото е – това вече ми дава спокойствието да продължавам да изпълнявам моите цели, давайки най-доброто от себе си. А ако аз давам най-доброто от себе си, колкото и малко да е то в някои дни, аз имам пълното право да вярвам, че това, което получавам като резултат е най-доброто за мен. And that’s it! В един свят, построен изцяло от несигурност и хаос, вярата, колкото и ефимерно и нематериално да звучи, е единствената стабилна опора, на която човек би могъл да стъпи. Помисли само – как се чувстваш когато наистина вярваш в себе си? Как се чувстваш когато сякаш целия свят стои зад гърба ти и ти помага да реализираш себе си? Какво е усещането да се чувстваш напълно отчаян и въпреки това да знаеш, без никакво съмнение, че всичко всъщност Е напред? Какво е усещането да се отпуснеш с доверие в това, което се случва сега? Опитай съзнателно да почувстваш какво е усещането да вярваш безрезервно в себе си. И в света около теб. И опитай да запомниш това усещане на доверие, на вяра и да го използваш в ежедневието си, докато взимаш решенията си и докато правиш всяка следваща стъпка напред.
- Да умеем да започваме отново. Да създаваш живот, който си струва да бъде изживян не е лесно. Най-сигурното нещо по този път е, че ще се проваляш. Може би не супер брутално, може би не на 100%, но ще се проваляш. Ще измисляш нови пътища. Ще експериментираш. Ще работиш с любов. Ще вярваш в себе си. Ще даваш най-доброто от себе си. И въпреки това ще се проваляш. В момента, в който започнеш да работиш по изпълнението на целите си, ти вече си абониран за някакъв вид провал. И ако в така устроения сигурен сценарии, ти не усъвършенстваш умението си да започваш отново – ти много бързо ще изгубиш кураж. Ако си тръгнал да постигаш нещо в живота си, но не си готов много пъти да започваш отново, по-добре се откажи още сега. Животът не дава кредит на хора, които не могат да започват отново! Често в Програмата за полезни навици обръщам внимание, че най-великият момент в цялата Вселена е започването. Защото ако не започнеш, ако не направиш първата крачка, нищо друго няма значение. Но освен започването, има и още един наравно велик момент в нашата Вселена. И вторият най-велик момент във Вселената е започването отново. Това не е започване отначало, а е започване отново. Защото то не е някакво ново начало, а е продължение. Да умееш да започваш отново, означава когато нещо не се получи – не да се критикуваш. Не да си разказваш истории колко си зле и как няма смисъл да пробваш отново. А вместо това да проявиш разбиране, че не всеки опит е успешен. И това е Ок. Тогава, без да се отчайваш, без да носиш на гърба миналите си грешки – започваш отново. Подкрепяш се така както би подкрепил най-добрия си приятел в опита му отново да бъде смел. Защото твоят най-добър приятел си си ти. Време ти е да започнеш да се държиш като такъв!
Та, накрая другари, искам да ви кажа следното: Въобще не ме интересува каква система за продуктивност ползвате. Не ме интересува дали целите, които си залагате са умопомрачително гигантски или твърде малки. Не ме интересувам колко ви е неясно, страшно или несигурно изпълнението на вашите проекти. Ако нямате горните 3 качества – всяка система за продуктивност ще бъде безполезна и най-вероятно ще се провалите. Затова моето най-искрено пожелание към себе си и към всички вас е във всеки удобен момент, в който си спомним да го правим – да тренираме да работим с любов. Да тренираме да вярваме в себе си. И когато (не ако, а когато) нещо не се получи – да тренираме с усмивка да започваме отново. Това ще изисква от нас доста съзнателност, доста вътрешна сила и доста кураж. Но ако задобреем достатъчно в тези три умения, ние с вас, другари, ще бъдем unstopabble, сигурна съм! :)
А това според мен е една наистина вълнуваща възможност за нас! :)
Нали?
Разбира се, че е!
Хайде сега да се захващаме за работа, че от много приказки полза няма! :)
Днес е последният ден, в който може да се запишете на намалена цена в 90-дневния курс по минимализъм и опростяване на ежедневието! :) Ако ви е време да разтребите непотребното от дома си и да внесете повече яснота, ред и целенасоченост в ежедневието си – очаквам ви ТУК. Днес е последния ден с 30% намаление и може да се регистрирате за 97лв. :)