Едно от нещата, които повечето хора искаме да имаме в живота си е повече лекота. Ако можем да живеем и изпълняваме целите си с повече лекота – това определено ще ни помогне не само да се чувстваме по-приятно в ежедневието си, но и ще сме много уверени да продължаваме напред, когато е трудно и когато целите ни отнемат повече време от очакваното или не се случват изцяло както искаме.

От работата ми до сега бих казала, че създаването на лекота е най-вече свързано с начина ни на мислене. Разбира се, ние може да създадем много ясна, проста и подравнена за нас стратегия да живеем, да изпълним нещо или да се справим с някакъв проблем (което определено ще създаде повече лекота в изпълнението), но нещото, което ни поддържа в лекота докато изпълняваме това, което искаме е най-вече начин на мислене. Затова днес искам да споделя 3 насоки, свързани с начина ни на мислене, които по мои наблюдения създават наистина осезаема лекота в ежеднеието ни и в изпълнението на целите ни.

Ето кои са те:

• Разбирането, че лекотата в живота ни не идва от това, че е лесно. 

Ние обикновено слагаме равенство между това да ни е лесно и да ни е леко. Когато обаче мозъкът ни мисли за това нещо да е „лесно“, ние реално търсим това нещо да е „перфектно“. А то (каквото и да е) много рядко е перфектно. Затова и може да забележим, че ако чакаме да е „лесно/перфектно“ ние винаги ще сме 1 или 2, или 5 седмици от времето, в което „всичко ще е наред“ (всичко ще е перфектно/лесно). И това време никога не идва за никой от нас.

Например, преди няколко години забелязах в себе си, че постоянни си разказвам нещо от сорта на: „само тези две седмици да минат и всичко ще е Ок„. По едно време обаче забелязах, че аз си повтарям това повече от година, а „тези две седмици“ никога не минават. Защото след тях идват нови две седмици, с нови трудни и хаотични неща за преодоляване, и с ново чакане тези две седмици да минат, за да може всичко да е Ок. :)

Сигурна съм, че не съм сама в това мислене, нали? Много от нас чакаме „онази“ седмица в която всичко ще е наред и най-накрая всичко ще е лесно!

И тази седмица никога не идва. :)

Лесното в живота ни ще идва и ще си отива. Ние обикновено нямаме контрол върху това. А ако се опитваме да контролираме всичко да е лесно, тогава става още по-трудно. :) Или пък постоянно чакаме „тази седмица“, когато всичко ще е „лесно“ и между временно живеем живота си сега в недоволство и нежелание да е това, което е, защото чакаме да стане лесно. Този начин на мислене създават нещастие в нас и просто не е добър вариант. Следователно, нещото, което искаме да имаме консистентно в живота си не е „лесното“, а умението да внасяме „лекота“, както в трудните, така и в лесните моменти от живота ни.

Та, дори самото осъзнаване, че вече не е нужно да чакаме да ни е лесно, не е нужно да чакаме „онази седмица“, за да имаме лекота в живота си, създава лекота и отпускане в нас. И ние се отваряме за възможността да имаме лекота сега, независимо дали е лесно или не. :)

• Решение, че сме Ок да ни е трудно.

Според мен има само едно нещо, което създава най-силна лекота в живота ни и то е приемане на това, което се случва.

Ако опитаме да забележим малко по детайлно откъде идва „трудното“ в живота ни, ще забележим, че то не идва от това, което се случва (фактическите обстоятелства), а винаги идва от нашето нежелание то да се случва. Ние не харесваме това, което се случва. Не искаме да е такова каквото е. С усещане сме, че не сме го избрали и това ни кара мислено да се борим с него. Т.е. нашето вътрешно съпротивление към това, което се случва превръща едно фактическо обстоятелство в трудно преживяване за нас. 

А понякога от нашето вътрешно съпротивление се хвърляме да действаме в хиляди посоки, за да направим от трудното „лесно“ или да го изкотролираме и обикновено като резултат получаваме още по-голям хаос и изтощение. :)

Трудното, както и лесното ще идва и ще си отива в живота ни. Това е сигурно, колкото е сигурно, че всяка година зимата ще настъпи за нас. Трудното е част от сезоните на живота ни. Тогава, ако искаме да имаме повече лекота в живота си, следва да вземем ясно решение, че сме ок, когато е трудно. ОК сме със зимата в живота ни. А не да се борим с нея, когато възникне и да искаме да я няма. Защото трудното става наистина трудно, само когато създаваме съпротивление към него.

Т.е. лекотата в живота ни идва най-вече от това, че не се борим с това, което се случва, а сме Ок с него. Когато вземем решение, че сме Ок с трудното, тогава моментално лекотата възниква за нас. Не защото това, което се случва е лесно. Не защото искаме да се случва. А просто защото вече не се борим с него. Не си разказваме, че не е Ок да се случва. Не търсим да го правим лесно. А просто сме Ок с каквото се случва. Ние може да сме в центъра на най-трудната и неприятната ситуация в живота си, но ако сме Ок с това, което се случва, ние ще минем през нея много по-лесно, отколкото ако сме в постоянно съпротивление и нежеление да се случва това, което се случва.

Най-важното уточнение, което искам да направя тук (и винаги правя това уточнение, когато става дума за „приемане“) е че приемане НЕ значи примирение. Т.е. ние НЕ се примиряваме с това, което не искаме (в случая „трудното“ очевидно е това, което не искаме)! Нито пък използваме приемането като начин да не поемаме отговорност и да не действаме към това, което искаме. Напротив – ние много ясно знаем какво искаме, имаме план и действаме по него. Но, когато по пътя ни възникне нещо, което „не е наред/трудно/не Ок“, вместо да започваме да се борим с него, да не искаме да е там, да си разказваме колко не е Ок да се случва, ние просто избираме да сме Ок с него. Не защото се примиряваме с него, а защото то просто е това, което се случва и следователно то е това през, което трябва да минем. И това е Ок.

Нашето позволение да се случва това, което се случва, създава лекота както вътре в нас, така и в ситуацията извън нас (тя вече не изглежда толкова интензивна). И ние може да сме сигурни, че по този начин ще минем не само по-леко, но и по-бързо през ситуацията, която ни се случва.

• Знанието, че по един или друг начин, бавно или бързо ще минем през това, което е.

Когато нещо неприятно и тежко се случи, ние често автоматично започваме да мислим, че това трудно нещо ще бъде завинаги и ние винаги ще се чувстваме с толкова голяма тежест колкото се чувстваме сега. Това е нормално, защото когато негативните емоции ни обземат, това силно стеснява перспективата ни и ние буквално не може да видим никакви опции за себе си.

Но ако в този момент може да си спомним, че по един или друг начин, бавно или бързо, ние ще минем през това, което се случва – това намалява интензитета на ситуацията ни и ние сме способни да минем през нея с повече лекота.

Понякога забелязвам, че хората имаме съпротивление около това да вярваме в себе си, че може да минем успешно през нещо трудно, което се случва сега. И лично за мен в такива случаи не е нужно да „вярваш в себе си“ (защото това създава допълнително съпротивление, с което трябва вътрешно да се справяш). Затова просто „знаеш“, че по един или друг начин, бавно или бързо, ще минеш през него. Тогава нашата задача не е да „вярваме в себе си“, а просто да не се вкопчваме в това, което се случва, да не му създаваме негативно значени какво значи за нас и за живота ни, и просто да му позволим да мине без да се огелпваме в съпротивление и негативност около него.

Това са 3-те стъпки за създаване на повече лекота в живота ни. Разбирането, че лекотата идва не от това да ни е лесно, а от това да сме Ок с което се случва и да знаем, че по един или друг начин, бавно или бързо ще минем през него.

Знаете, че сте минали през тези три стъпки успешно, когато усетите вътрешно отпускане и лекотата естествено възникне вътре във вас.

След 5 минути усещането за тежест отново може да възникне и тогава вие отново може да минете през тези 3 стъпки.

Правим това колкото пъти е нужно за нас, толкова.

Колкото повече си спомняме да внасяме моменти на лекота в деня си, толкова за по-дълги периоди ще успяваме да усещаме тази лекота в ежедневието си. И толкова по-лесно ще се хващаме, когато незабелязано създаваме тежест и напрежение в себе си. :)