Умението, което ти гарантира израстване в работата и живота ти

Умението, което ти гарантира израстване в работата и живота ти

Преди да започна собствена дейност, последната ми работа беше като ръководител проекти в една голяма телекомуникационна компания. Работих там малко над 5 години и освен, че много ми помогна да доразвия уменията си за организиране и планиране, на тази работа развих едно от най-ценните умения на света. Това умение стана толкова ценно за мен, че когато избирам с кой да работя дългосрочно, това е единственото най-важно умение, което търся в хората.

Това е умението да търсиш решение (там където не виждаш да има решение или там, където някой ти казва, че няма решение).

Известно време след като започнах работа в тази фирма, ми дадоха проект, при който трябваше да работя с началника на продажбения отдел. Беше голям проект, аз не знаех почти нищо за него и когато възникнеше някакъв проблем, аз веднага отивах при шефа на продажбения отдел и му казвах: „Имаме този и този проблем. Какво да правя?

И той винаги ми отговаряше едно и също нещо: „Какво е твоето решение на проблема?

Когато той ми зададе за първи път този въпрос аз се обидих. Защото… ето ме мен, тази която съм нова и незнаеща, и ето го него, с години опит, нежелаещ да ми помогне, въпреки, че знае какво трябва да се направи!

Мина известно време, през което ми беше ужасно неприятно, когато възникнеше проблем, защото дори и да отида при него за съвет, той винаги ми казваше: Какво е твоето решение на проблема? И чак, когато аз му кажех какво според мен може да се направи, чак тогава той ми казваше какво е ок и какво не е ок да се прави. Това ме изнервяше супер много. Приемах го като неглижиране на мен като човек и тотално нежелание той да ми помогне.

Работата с него в продължение на няколко месеца ми създаваше огромно вътрешно недоволство. Докато един ден, както си седях, възникна поредния проблем с проекта. Този път, преди да отида при него си казах, че дори и да ида при него да го попитам за съвет, той няма да ми помогне. Затова започнах да търся решения сама. Когато намерих няколко решения, отидох при него и му казах: „Имаме този и този проблем. Предлагам да пробваме това решение, а ако то не проработи – предлагам ето това следващо решение. Нека тестваме какво ще стане и ако не проработят и двете, ще обсъдим пак.“

Това беше един от първите пъти, в които го видях усмихнат и заинтересован в разговорите ни. От сегашната си гледна точка много добре разбирам защо. Няма много неща по-хубави от това срещу теб да седи човек, на който наистина му пука да намери решение на това, върху което се работи, да е готов да тества тези решения и да намери това, което наистина работи… без да те занимава с много глупости по пътя!

Тогава обаче не разбирах каква точно беше причината за промяната в отношението му към мен. Но несъзнателно започнах да развивам този модел: има проблем -> бъзро търся решение/решения на проблема -> казвам проблема на екипа и веднага споделям моето предложение за решение.

Не осъзнавах ценноста този модел на мислене и поведение. Докато един ден, в съвсем друг проект, около година след това, един човек дойде при мен и ми каза: „Имаме този и този проблем. Какво да правя?

И аз съвсем автоматично отговорих: „Какво е твоето решение на проблема?

Когато директора на продажбения отдел преди години ме попита същото, аз се обидих. Но сега виждах нещата така: човекът, който ме пита какво да прави, не си е мръднал пръста да помисли и потърси решение, и или иска отговор на готово, или иска да изгуби моето време да търся решение на задача, която той трябва да свърши. Разбира се, има неща, които някой трябва да ти ги каже как стават (въпреки, че дори и за тях може да дадеш предложение за решение), НО за повечето неща – ако помислиш логично или просто потърсиш информация как да стане в интернет, в някаква процедура или някъде другаде – ти ще намериш решение!

Преди около 5 години стартирах проект с един партньор. Още в началото не виждах истинска ангажираност от негова страна, но желанието ми да имам партньор в този проект надделя. Един ден възникна поредния проблем, аз му казах какво е нужно да се направи и той пое задачата. След около 4 часа ми писа, че в момента просто няма налично такова решение, което ни трябва. Аз казах „ок“ и въпреки това се заех да потърся и аз някакво решение. След 2 дни и половина търсене, инсталиране и тестване, открих решение. Т.е. от „няма решение“ до „има решение“ в случая стояха около 2 дни време и усилие, които някой да има желание да вложи. Това беше съвсем малък проблем, но беше поредния, който ми показа, че партньорът, който бях избрала или не е готов изцяло да се въвлече в проекта, или просто е човек, който не може да намира решения. Така, след тази ситуация прекратихме взаимоотношения.

Да намираш решения често изисква готовност да вложиш повече време и усилия, отколкото си предполагал, че нещо ще отнеме. И тук не става дума да намериш решение, за да се докажеш на някой (или дори на себе си!), че можеш да намериш решение. Тук дори не става дума да търсиш решение с надеждата, че някой ще ти плати повече за това (когато работиш за себе си така или иначе никой няма да ти плати). Тук става дума да се научиш да намираш решения, за да се превърнеш в човек, който може да решава проблеми. Тогава ти се превръщаш от обикновен пасив, в ценен актив в живота си и в компанията си. Решаването на проблеми е умение, което много малко хора имат. И още по-малко са тези, които не просто искат, а са готови да го развият.

Това е умението, което най-много ми помага да развивам собствените си проекти. Това е и единственото най-важно умение, което търся да видя, когато започвам да работя с някого. Защото, познай какво: проблеми винаги ще възникват (и в живота ти, и в работата ти) и ако ти не се обградиш с хора, при които всеки е готов да решава възникващите проблеми в неговата сфера на отговорност – тогава ти ще трябва да решаваш всички проблеми.

Та, искам да кажа следното:

Ако ти искаш да работиш работа, в която само да изпълняваш това, което някой ти казва (и няма абсолютно нищо лошо в това, ако това е което наистина искаш) – няма никакъв смисъл да се пънеш да развиваш това умение. Но ако ти искаш да израстваш в кариерата си, да качваш позицията в компанията си или искаш да се занимаваш със собствена дейност – по-добре се захващай за работа да изграждаш това умение. Защото ако ти се научиш да намираш решния там, където 95% от хората чакат на готово – ти ще се превърнеш в един от най-ценните активи както за компанията си, така и за собствения си живот! Реално това е играта на живота – преодоляване на проблемите, които възникнат и градене на живот, който си струва да бъде изживян. За напреднали играта е същата, но просто вече го правиш с усмивка. :)

Така че, следващият път, в който възникне проблем, приеми го като твоят шанс да започнеш да развиваш това умение в себе си и когато споделиш проблема на екипа си, бъди готов веднага да предложиш за одобрение поне едно решение на този проблем и готовност да тестваш това решение, за да разбереш дали наистина работи!

После може да ми пишеш какво се е случило. ;)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *