На света няма система за продуктивност, която да решава някои от най-фундаменталните проблеми, с които се сблъскваме ежедневно в изпълнението на задачите си. Такива са например:

• Да се захващаме с различни маловажни задачи, вместо да започнем работа по важен за нас проект.
• Постоянно да се отдаваме на разсейвания, вместо да останем фокусирани и да довършим трудната задача, която сме започнали.
• Умората и нежеланието да се захванем с някоя трудна и сложна задача.

В основата си, всички тези проблеми се свеждат до едно и също нещо – имаме някаква задача за правене, но бягаме от нея (разсейваме се с нещо несъществено, заемаме се с някаква дребва задача или просто не правим нищо, защото нямаме енергия).

Всеки от нас се е сблъсквал с някои от горните феномени и е оставал разочарован от себе си, че не може да се справи адекватно с тях. Затова днес искам да разгледаме малко по-подробно тези ситуации и да опитаме да забележим какво точно се случва в тях.

Съзнателност е именно това – умението да забележим какво реално се случва с нас в дадена ситуация и да направим съзнателен избор как да реагираме на това, което се случва. Изборът е функция на съзнателността. Ако нямаме съзнателност, ние нямаме избор, а просто реагираме автоматично според инстинктите и заучените си модели. Целта днес е да забележим по-ясно какво се случва с нас и така да може да направим по-добър избор за себе си.

В ситуациите, в които се сблъскваме с нашето отлагане и то ни оставя победени (или твърде изморени) обикновено причината е или нашата стратегия, или нашият майндсет. Ето двата най-чести сценария:

1. В графика си имаме повече задачи, които НЕ ни радват, не отразяват силните ни страни и не ни създават естествена мотивация и вдъхновение. Ако е така – това е стратегически проблем и нашата главна цел следва да бъде разтребване и организиране графика ни. Да направим нужните изтривания на задачи, автоматизации и делегиране, за да може тези неприятни за нас задачи, които не отразяват нашите силни страни, да заемат максимум 20-30% от графика ни (дори 10% е добра цел, към която да се стремим!). Ако в графика си имаме важни и вдъхновяваща за нас задачи е много по-лесно да се справяме с менталните съпротивления, които ни възникват по пътя и да напредваме. Но ако в графика си имаме неприятни и безинтересни за нас задачи, става твърде тежко и почти невъзможно да работим с майндсета си, за да поддържаме мотивацията си и да продължаваме дългосрочно напред.
2. Имаме задачи, които ни вдъхновяват в 70-80% от графика си, но въпреки това отлагаме. Ако ние сме наясно, че графика ни е зает със задачи, които са наистина ценни за нас, имаме точно определно време за тяхното изпълнение И въпреки това ние отлагаме – тогава е ясно, че отлагането е свързано не със стратегията или организацията ни, а с майндсета ни. Това, което се случва в тези ситуации е, че мозъкът ни възприема тези задачи като твърде сложни, трудни, неясни, стресиращи, не знаем от къде да започнем, не знаем как другите ще реагират и мозъкът ни започва да генерира негативни мисли, разсейвания, съмнения и страхове. Ние приемаме тези разсейване, съмнение и страх като истина и отлагаме (бягаме от трудното). Всички правим това и то е естествено да се случва винаги, когато предизвикваме себе си с изпълнение на задачи, които са важни за нашето сърце (ако не бяха важни, приеснението нямаше да е там и мозъкът ни нямаше да бяга от трудното). В тези ситуации, най-ценният (и бих казала единствено работещ) инструмент, чрез който можем да минем през тези пречки и да напредваме по една малка стъпка напред всеки ден, е съзнателност. Това е частта, която ще разгледаме днес. :)

Ако обърнем внимание на нашия ден, ще забележим, че ние се сблъскваме с отлагането постоянно, по много пъти на ден, но обикновено не забелязваме какво се случва с нас.

Ето как изглежда несъзнателното изпълнение на важна за нас задача и процеса на отлагане:

1. Избираме важна задача, която да изпълним в дадения ден.
2. Започваме да изпълняваме задачата.
3. Възниква ни желание да се разсеем – идва ни мисъл, че спешно трябва да се заемем с някоя друга „дребна“ задача, да си проверим мейла, да хапнем нещо, да пием вода. Или телефонът ни звъни и ние мислим, че е много важнод а отговорим. Или някой ни пише във фейсбук. Или колега идва да ни каже нещо и ни разсейва. Или нещо друго се случва.
4. Ние НЕ забелязваме какво се случва с нас и без да се замислим автоматично отговаряме и последваме разсейването.
5. След известно време се сещаме, че преди това сме започнали нещо важно, но вече сме във въртележката на хаоса (или мързела, или умората) и просто няма как да продължим…

На следващия ден се случва същото.

Така не само не напредваме по това, което е важно за нас, но малко по малко губим доверие в себе си, че изобщо може да се справим с тази важна за нас задача. Или важната задача вече не ни изглежда толкова важна и я изоставяме.

Когато използваме съзнателност, за да се справим с отлагането, това което реално правим е да се упражняваме да забелязваме подтиците си да се разсеем и желанието си да избягаме от трудното, и да не им се поддаваме толкова лесно. :)

Ето как практикуваме съзнателност в изпълнението на важна за нас задача без да отлагаме:

1. Избираме важна задача, която да изпълним в дадения ден.
2. Изчистваме бюрото си от всички разсейващи елементи, листчета и т.н. Оставяме само това, което ни е нужно за изпълнението на нашата задача. Затваряме всички браузери, освен този, с който работим. Слагаме телефона си на самолетен режим.
3. Настройваме таймера за 50 минути и си задаваме намерение, че това са нашите 50 минути за концентрирана работа.
4. Започваме изпълнението на задачата.
5. Когато умът ни иска да се разсее с някое от изброените по-горе неща или с някое друго наше любимо разсейване – ние забелязваме, че това се случва и паузираме за момент.
6. Паузираме. Вдишаме, издишаме и си спомняме, че това всъщност са нашите 50 минути за фокусирана работа. Оптваме да забележим – защо ни е възникнало желание да се разсеем? Може би задачата е твърде сложна, може би изпитваме несигурност, може би мислим, че не се справяме добре, може би се усещаме уморени и недостатъчно фокусирани? Може би ни дразни това, което правим? Каква точно е историята, която си разказвате за това, което се случва? Опитайте да пуснете историята, която си разказвате. В реалността това е просто още една задача – дали е трудна или лесна няма значение. Тази задача е важна за нас. Дискомфортът не е кой знае колко страшен и не е нужно да бягаме от него. Ние със сигирност може да се справим с тази задача.
7. Съзнателен избор. Спомняме си, че вместо да се поддадем на желанието си за разсейване – ние може да изберем да продължим с изпълнението на важната за нас задача. Ние имаме само още може би 30 минути изпълнение, а след това може да се разсейваме с каквото искаме. Сзънателно избираме да се върнем към изпълнението на важната за нас задача, защото знаем, че това е важно за нас. Усмихваме се и продължаваме работата си по нея с благодарност, че имаме възможност да работим по нещо, което вълнува сърцето ни. И сме горди със себе си, защото всеки момент на съзнателност е момент на победа за нас! :)
8. Таймерът звъни, 50-те минути са свършили и ние може да се разсеем с каквото си искаме. :)

След почивка от около 10 минути, в които може да се разсеете с каквото си искате, може да настроите таймера за още една серия от 50 минути и да продължите работата си по важния за вас проект. Но дори и една 50 минутна сесия е огромен успех и ние знаем, че сме направили своята важна стъпка напред за днес по нашия важен проект. И това е успех за нас.

Обобщено – когато използваме съзнателност, за да се справим с отлагането първо задобряваме в това да забелязваме подтиците си да се разсеем и да избягаме от трудното. И след това се упражняваме вместо да следваме тези подтици – да изберем да се върнем към нашия фокус и да продължим с изпълнението на важната за нас задача. 

Това е изключително вдъхновяващ и съзнателен начин да се справим с отлагането. Все пак, имайте предвид, че никой от нас не е перфектен в тази практика, така че не очаквайте от себе си от днес за утре да минавате 50 минути без никакво разсейване и отлагане. :) Най-вероятно отначало изобщо няма да забелязвате подтика си за разсейване и ще се хващате чак след като вече сте се разеяли и отложили. А дори и когато забележите подтика си за разсейване – ще срещате съпротивление да се върнете към задачата си. Това е част от играта! Това е част от процеса, в който ние постоянно упражняваме избора си да присъстваме повече във важното, отколкото за несъщественото в живота си. И с всеки наш избор, ние задобряваме в оставането и довършването до край на важните за сърцето ни задачи.

С времето и опита, ние неусетно развиваме задълбочено наблюдение върху себе си и дисциплина да изпълняваме важните за нас задачи – две качества, които не само ще ни помагат да изпълняваме целите си без отлагане, но и могат да ни помогнат да подобрим всички останали сфери в живота си! :)

Каква чудесна възможност за нас, нали?!

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

От 01.08. започваме изграждането на навика за управление на времето, енергията и продуктивността си. Това е един от най-важните, но и интензивни модули в Програмата за изграждане на полезни навици. Ще съставим свой цялостен план – довършване на недовършеното, визия напред и работа с график за по-продуктивно изпълнение на задачите ни. :) Ще работим всеки ден по малко и накрая на месец август ще имаме много по-голяма яснота каква е визията ни занапред и как да я изпълним. :) Цената за целия месец участие с ежедневни насоки, статии по най-важните теми и чудесен уебинар е 30лв. Заповядайте заедно с нас ТУК. :)