Как да накараш ума да ти помогне в реализиране на целите ти

Как да накараш ума да ти помогне в реализиране на целите ти

 

Често пиша за това, че когато имаме някаква неяснота в живота си – мозъкът ни автоматично запълва тази неяснота със автоматичен страх. Проблемът е, че когато си поставим някаква цел и тръгнем да я изпълняваме, пред нас винаги възникват някакви неясноти. Винаги има несигурност и винаги има моменти, в които не знаем какво точно правим. Та… тогава или блокираш и спираш да изпълняваш проекта си, или продължаваш.

Кое определя дали ти ще блокираш по пътя или ще продължаваш?

Общественото мнение е, че има хора, които просто намират начини и устремено продължават напред. И има други хора, на които просто не им се получава.

Неврологията обаче е на малко по-различно мнение! :)

От гледна точка на неврологията няма значение с какъв талант си се родил или пък какъв точно мозък имаш, а най-вече има значение в какъв режим работи мозъка ти. И тогава има само два варианта:

  1. мозък, който оперира предимно във „fight or flight“ режим и те блокира в изпълнението на целите ти, защото тук си тотално подвластен на страховете си, колкото и нерационални да са те;
  2. мозък, който оперира предимно в „rest and digest“ режим и сканира всичко около теб за варианти, по които да изпълниш максимално бързо и лесно целта си.

Как се махаме от „fight or flight“ и тренираме да стоим повече в „rest and digest“ е много интересна и доста обхватна тема, включаваща физиология, психология и среда, НО всичко започва от едно единствено място – създаването на яснота! Навикът да си създаваме яснота къде се намирам аз, какво реално ми се случва и кои са моите стъпки напред.

Докато вървим напред, ако нямаме яснота, мозъкът ни постоянно стои във „fight or flight“, просто защото той автоматично запълва всички неясноти със страх, а всичко напред по пътя ни е брутално неясно (ако не си създадем яснота). Така, бъдейки в това оцеляващо състояние, ние съвсем несъзнателно започваме да си разказваме истории колко е трудна една цел, как нас не ни бива, как точно ние не ставаме, че не е правилния момент, че няма начин, че ще ни отнеме твърде много време и всички други тъпи истории, които умът ни може да сътвори (от страх = липса на яснота).

Това, което реално се случва е, че мозъкът просто блокира от всички неясноти, които стоят пред нас и ни кара да си мислим, че няма как да продължим. Когато нямаме съзнателност, ние автоматично се ассоциираме с тези мисли, приемаме ги за верни и започваме да подравняваме поведението си в тяхната посока. Така спираме да изпълняваме целите си и се връщаме към сигурното, удобното и познатото.

От друга страна, ако ние си създадем яснота занапред – тогава ние показваме на мозъка си, че ИМА стъпки, по които да вървим напред. Показваме му с въображението си, че ние знаем пътя. Това помага на мозъка ни да се успокои и да премине в „rest and digest“ режим. Т.е. фокусът му вече не е насочен към това какви страшни неща могат да ни се случат и колко е трудно, а ние вече имаме план, имаме планирани стъпки напред, имаме яснота какво ще правим и когато има тази яснота, мозъкът ни се успокоява и започва да се фокусира върху това как да изпълни най-бързо и лесно нашият план, вместо да остава парализиран от страха и незивестността.

Другари, средата около нас е хаос. Ако ние стоим в този хаос, ние ще сме постоянно объркани и подвластни на страховете си. That’s it. Ние просто няма как да надвием 300 000 години еволюирал страх.

Алтернативата е да използваме въображението си и съзнателно да внесем яснота в живота си, за да успокоим мозъка си, че ИМА път напред и ние няма да се изгубим в неизвестността. Яснотата е тотален game changer, защото успокоява ума ни и така премахва объркването и мъглата от живота ни. Яснотата цъка лампата за пътя ни напред и така намалява страховете ни. Когато страховете ни намалеят, в нас се появява кураж да действаме по-смело. Когато действаме – имаме резултати. А вътрешната ни сила в голяма степен се създава именно от това да действаме и да постигаме резултати. Затова за всеки от нас нас е изключително важно да си създава яснота!

Как под дяволите си създаваме яснота?

Създаваме си яснота като просто си изградим дългосрочна визия и ясен план за реализиране на целите ни. Отговаряме си на въпросите какво искам занапред и какъв е плана да го постигна. Да, отговорите на тези въпроси не винаги определят посоката, по която реално ще действаме, но само това, че имаме някаква посока, някакъв план занапред, някаква яснота, успокоява мозъка ни. Така той оставя настрана страховете и започва да мисли по-адекватно и проактивно как да ни придвижва напред към целите ни.

6 принципа за АБСОЛЮТНА продуктивност

6 принципа за АБСОЛЮТНА продуктивност

6 принципа за АБСОЛЮТНА продуктивност

Всяка сутрин се будя твърдо решен да променя света и едновременно с това да си изкарам дяволски добре. Това понякога прави трудно планирането на деня.
Елвин Брукс Уайт

Хората, които са утремени да реализират важен за тях проект или такива, които са натурално абициозни в работата си, много често натискат педала до такава степен, че просто не забелязват как малко по малко започват да се блъскат в стената на пълното изтощение. Умората обаче и изтощението са обратното на това, което ни трябва, за да постигаме по приятен начин истински значимите за нас цели и да живеем живота си с усещане за истинско присъствие, радост и вдъхновение да вървим напред.

 

Когато изтощението дойде – всичко започва да изглежда като неистово бутане нещата да се случат. Нищо не може истински да ни зарадва. Ефективността ни драстично намалява. Да се концентрираме става нещо почти невъзможно. Целите, които преди са ни вдъхновявали, сега ни създават негативност защото сме с усещането, че изобщо не сме способни да ги постигнем. Съответно мотивацията ни да върви напред започва да се изпарява.

Ключът към това да НЕ стигаме до това състояние е да имаме такава ежедневна рутина и планиране на времето ни, което ни осигурява превантивно справяне с изтощението и поддържане на абсолютна продуктивност, която ни помага да постигаме целите си и заедно с това да чувстваме радост, мир, креативност и вдъхновение да вървим напред.

По-долу споделям 6 принципа, които може да приложите веднага в ежедневието си и да повишат в пъти продуктивността и най-доборото ви състояние.

1. Отдаване сериозно внимание на времето за почивка. Нужно е да приемаме почивката си толкова сериозно, колкото приемаме и работата си. Когато сме истински фокусирани и работим по целите си с пълен капацитет – това е много таксуващо за нашата нервна система и физически за тялото ни. Затова е необходимо да си осигуряваме нужната почивка, която да възстанови ресурсите, които сме използвали. А не да продължаваме, напъвайки се да наливаме вода от празна кофа. Дълбоката работа е невъзможна без дълбоко възстановяване. Това означава, че е нужно да добавим почивката в графика си и да поемем пълна отговорност тя наистина да се случи. И под почивка се има предвид активна почивка. Т.е. правене на неща, които ви харесва да правите и които ви помагат да се върнете в състоянието си на истински мир, вдъхновение и красиво състояние. Това може да е разходка, освежаващ душ, разтягане, масаж, сауна, йога, природа и т.н.  За да може да вършим най-добрата си работа следва да сме в най-добрата си енергия и състояние.

2. Направете живота си бинарен. Това означава да сме 100% посветени на работата си, когато работим и 100% откъснати от нея, когато приключим работата си за деня. Във всеки един момент ти или следва да работиш на 100% с пълен капацитет, или следва да си 100% отдаден на пълно възстановяване от работата си. Всичко посредата е сива зона. Зона, в която нито си напълно фокусиран да вършиш адекватно работата си, нито си напълно отпуснат и може да си почивеш, наслъждавайки се на себе си и времето си без работа. Нашата цел е максимално да елиминираме тази сива зона и или да сме изцяло фокусирани в работата си, или да сме изцяло във възстановяване. Никой никога няма да се обърне назад и да съжалява, че не е прекарал повече време скролвайки Инстанграм, докато отговаря на важни за работата му мейли. Определете си ясен и точен прозорец в графика, който ще е 100% отдаден за работа. И си заложете ясен и точен час, в който искате да приключвате работа. Когато този час дойде, може да си имате нещо като ритуал, с който да приключвате деня и да покажете на мозъка си, че е време да превключи от режим на работа към режим възстановяваме, а не той да продължава да мисли за работа часове след приключването й. Дори само да поемете дъх, да издишате и да си кажете: „Край със задачите за днес!„, това може да е достатъчно ментално да приключите работната си част от деня и да преминете към по-отпуснат, възстановителен режим.

3. Направете си план за идеалния ден, който е изцяло подравнен и автентичен за вас. В колко часа искате да се събуждате? Какво ви създава вдъхновение да правите след събуждане? Колко време искате да работите на ден? Колко време искате да почивате на ден? Какво трябва да се случи в деня ви, за да е наистина хубав ден за вас? В каква последователност трябва да се случат дейностите в деня ви, за да са най-много съобразени с вас и ежедневието ви? Какви са нещата, които внасят истинско мир, присъствие, смисъл и напредък в деня ви. Опишете как изглежда един перфектен ден за вас по часове, съобразено с вашата енергия, с нещата, които вас ви карат да се чувствате добре, с времето за работа, което е най-оптимално за вас. И след това всеки ден следете да живеете дните си максимално съобразено с този ден. Аз например ползвам една изключително опростена таблиза за график и там имам описан перфектния ден за мен, където е описано всичко, което е важно за мен да се случи в деня, за да поддържам енергията си в максимално добро състояние, да се движа напред в изпълнение на важните за мен проекти и заедно с това да имам присъствие и радост в живеенето на живота си. Ако нямам много ясен и точен ориентир как искам да изглежда деня ми, за да е наистина удеовлетворяващ за мен, резултатът е, че винаги нещо остава на заден план и това нещо, колкото и малко да е, може да срине цялата ни продуктивност. Например важна част от моя ден е учене на нещо ново. Може да не е учене свързано с работата, а просто научаване на нещо ново и интересно за мен. Затова имам специално отделен час и половина всеки ден само и единствено за учене. И знам, че ако пропусна това време за няколко дни или няколко седмици, защото си разказвам, че през това време трябва да работя, или някой ме е поканил да ида на кафе, или съм решила, че е нужно да върша някаква друга работа – това веднага се отразява на по-малко вдъхновение в деня ми => по-ниска продуктивност => по=бавен прогрес => повече неудовлетворение… и т.н. Т.е. ако аз искам да съм максимално продуктивна (дългосрочно), ученето следва да е част от този ден. Друг пример е с времето ми за работа – знам, че ако работя 8 часа на ден това ми създаваусещане за изтощение и дългосрочно не съм продуктивна. Затова съм си заложила 4-5 часа дълбока фокусирана работа на ден и 1-2 повърхностна работа. И това работи чудесно за мен. Т.е. нужно е да знаете какво прави ВАШИЯ ден наистина продуктивен и наистина вдъхновяващ ден и как е нужно да е организиран по ВАШИЯ си начин. След това да живеете дните си максимално подравнени към този ориентир. Много е изморяващо да не правим нещата по нашия си автентичен начин, съобразен с нашата персоналност и ежедневие. Обратното – когато денят ни е съобразен с последователността, която е приятна за нас, по начина, който е приятен за нас – ние си създаваме достатъчно комфорт, който е стабилна основа за нас след това по-смело и спокойно да стъпваме в дискомфорта, който предизивикателните цели ни създават!

4. Прозорец за дълбока работа всеки ден. Когато не отделяме време да помислим кое е наистина важна за нас работа, тогава може да намерим себе си вършейки хиляди неща, никое от които да няма кой знае каква стойност. Дълбока работа означава работа по наистина вдъхновяваща, наистина важна и създаваща най-голямо въздействие/принос дейност. Работата, която би донесла максимално висок смисъл и резултат за вас. Един прозорец за истински дълбока работа обикновено е около 3 до 5 часа. Повече време започва да отива към изтощение на мозъка, заради интезивния фокус, който е таксуващ за организма ни. И вършим тази работа без разсейвания. Без компулсивно хвърляне в дейности просто защото има нещо за вършене. Отделяме този прозорец и си залагаме намерение, че това е нашата най-важна и съяествена част от работния ни ден. След като този прозорец свърши – може да се заемете с по-несъществените и повърхностни задачи. За мен например дълбока работа е работа по автоматизиране и делегиране на максимално много процеси, за да имам максимално малко участие за в бъдеще. Създаване на съдържание. Създаване на курсове. Създаване на презентации. Работа с клиентите ми. Това е моята зона на гениалност и моята дълбока работа е изцяло отразява това. Много е важно през тези 3 – 5 часа да нямаме никакво разсейване през това време. Колкото повече тренираме разсейване през денп си, толкова повече се отучаваме да вършим истински дълбока и фокусирана работа!

5. Ясна дефиниция какво е нужно да се случи в деня, за да е успешен ден + дефиниране на ясни и прости задачи за деня. Когато нямаме ясна дефиниция какво е нужно да се случи в рамките на този ден, за да бъде той успешен – тогава колкото и неща да сме свършили, те никога не ни изглеждат достатъчно! И това ни създава усещане за проваленост. Ето защо to do листите просто не работят и ВИНАГИ е по-добре да се работи с график, които ясно показва задачите само за деня! Дан Съливан например казва, че при планиране на деня е нужно задачите да отнемат максимум 60-70% от времето ни за работа. По този начин ако се окаже, че тези задачи изискват повече време за изпълнение, ние имаме достатъчно време, за да ги приключим и да се чувстваме успешни за деня. А ако наистина ги приключим в планираното време – ние ще сме си свършили задачите и ще имаме даже време да отговарим на спонтанните вдъхновения, които ни възникват през деня. Така отново се чувстваме успешни! А както може би сте забелязали, има огромна разлика да си лягаш вечер с усещането, че си успял този ден вместо с усещането, че пак не си свършил всичко планирано за деня и се чувстваш провален. Ако нямаме ясна дефиниция какво е нужно да се случи в деня, за да е успешен – всичко изглежда като едно безкрайно бутане на списък със задачи към някаква далечна крайна цел, което е много изморяващо. Важно е и задачите ни за деня да са много ясно и просто описани. Т.е. като си видиш задачата да знаеш какво и как е нужно да се направи, а не да прекарваш време в чудене, да трябва да търсиш допълнително информация, да недоволстваш, че задачата е тверде неясна или твърде обща, или твърде сложна. Преди да започнаеш седмицата си не трябва да се чудиш какво ще правиш, кога ще го правиш и как ще го направиш. Ако се чудиш – нужно е първо да организираш и дефинираш задачите си. Например аз всяка неделя планирам следващата седмица и целта е да имам много ясен план кой ден какво правя и задачите ми да са описани много просто и ясно, така че когато дойде време за тях, директно да започна работа по тях. Т.е. аз отделям специално време, за да организирам хаоса и да си създам опростен и ясен път напред, което брутално силно намалява стреса и неудовлетворението през седмицата. Ако погледнете графика си и няма нужда да мислите какво, как, кога и т.н. трябва да правите, а всичко е подредено, ясно, просто и сте говори да действате – това е признак за добре подготвен и описан график.

6. Спринт на работни сесии. Почивката е важна не само за една/две седмици или след работа, но и ПО време на работа. За да си осигурим почивка по време на работа най-добрата стратегия е да работим на спринтове за работа редувани със спринтове за почивка. Да речем преценили сте, че работиния ви ден ще е 6 часа. Залагате си таймер за тези 6 часа: 50 минути работна сесия и 10 минути почивка. По време на работната сесия не правите нищо друго освен да работите по задачата заложена в графика ви. Задавате си намерение, че това време е изцяло посветено на тази задача и през тези 50 минути се фокусирате само и единствено върху нея. През тези 50 минути не отваряте ФБ, не отваряте инстаграм, не отваряте мейла си, нищо. Само работите по задачата си. Когато алармата в края на 50-те минути звънне – имате 10 минути почивка, в които може да правите каквото си искате. Фб, инстаграм, мейла, танцуване, разтягане, хапване, нещо забавно, каквото ви дойде на ум. Разбира се – една от тези почивки може да е не 10, а 20-30 минути за обяд. Ползвайте тези спринтове както за дълбоката си работа, така и за повърхностните си задачи. Тези регулярни 10 минути почивка са изключително ценни и решаващи за нивото на енергията ни през деня. Ако на края на деня се чувствате изморени и без желание да правите каквото и да е – това 90% е защото не сте имали достатъчно кратки почивки през деня, които да поемат стреса от фокусирана работа и в които да можете да се подравните към продуктивно то си състояние. Ако на всеки 50 минути, вие много сериозно и отдадено си спазвате 10 минутната почивка, ще забелжите, че имате доста повече енергия и каппацитет за следработните си ангажименти. Знам, че някой хора казват как този принцип на 50/10 спринтова не може да пасне за тяхната работа, но… проявете малко креативност и нагласете този принцип така, че да работи за вас според вашето ежедневие и естество на работа. :)

Ок, другари! Нещата стоят така: ако не планирате ежедневието и рутината си да помагат на продуктивността ви, да ви създават вдъхновение, енергия, смисъл и радост – не очаквайте, че това ще се случи „естествено“. Естествената природа на живота е ХАОС! И ако в този хаос вие искате да имате свой собствен ред – трябва да имате план как ще го създадете. Един идиот с план, може да победи дори и най-талантливия гений, който подценява планирането.

 

Използвайте тези 6 принципа, за да планирате ежедневието и работата си и ви гарантирам, че продуктивността ви ще се подобри в пъти повече. Ще сте по-вдъхновени. Усещането ви за смисъл и цел в живота ще се увеличи. Ще се поддавате по-малко на дребни разсейвания. Ще напредвате по важните за вас проекти. И едновременно с това ще може да усетите радостта от това да си настоящ и наистина да живееш и радваш на живота. 
Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)
Най-работещата стратегия за успех в света

Най-работещата стратегия за успех в света

Най-работещата стратегия за успех в света

Когато работя с хора, независимо дали по изграждане на навици, създаване на визия, реализиране на идея или друга тема, ясно се разграничават два типа хора:

  • Такива, които се хвърлят на хиляди обучения и започват да следват „по учебник“ всяка стратегия, която им се даде.
  • Такива, които взимат една стратегия, която им допада и я нагласят така, че да им е приятна, удобна, вдъхновяваща и работеща за тях самите.

Без да ви бавя, директно ви казвам, че тези които успяват най-много (а и пътя им е най-приятен) са втория тип хора.

Това, което се случва с първия тип хора е следното: хващат една стратегия и като не проработи пробват друга. След това пробват трета, четвърта, пета и т.н. Влизат в една постоянна въртележка на търсене на „най-добрата“ стратегия за изграждане на полезни навици, за създаване на визия, за реализиране на идея, за отслабване, за маркетиране, за намиране на партньор, за увеличаване на парите си и т.н, и т.н. И когато не намерят тази перфектна стратегия – те решават, че нещо с тях не е наред и се отказват.

Така!

Ето как стоят нещата в реалността: много рядко някоя стратегия, която не е създадена от теб самия ще работи за теб самия на 100%! Възможно е, но се случва рядко.

Това, което обаче работи ВИНАГИ е следното: взимаш една (ЕДНА) стратегия, която ти резонира и по пътя я нагласяш така, че да ти е приятна, удобна, вдъхновяваща и работеща ЗА ТЕБ!

Защо трябва да я правиш приятна, удобна и вдъхновяваща за теб? Не трябва ли да блъскаш здраво, да доказваш, че можеш, да стоиш нон стоп в зоната си на дискомфорт? Не, не трябва. Ако стратегията не е приятна, удобна и вдъхновяваща за теб, тя ще те измори. Дългосрочно ще вземе живота от теб и ще те кара да се чувстваш супер неприятно. Което със сигурност значи, че няма да я следваш задълго и няма да работи за теб.

Как да направиш една стратегия работеща за теб? Първо – избери човек и стратегия, които усещаш приятни и наистина полезни за теб. Убеди се, че този човек е искрен, а не е просто добър маркетолог, който постоянно ти измисля нови проблеми, за да ти продава нови решения. И второ – след като си заложиш цел и следваш дадената ти стратегия, всяка неделя отдели един час и се запитай три въпроса: Кое се получи добре? Кое не се получи добре? Какво мога да променя следващата седмица, за да го направя по приятно, лесно, вдъхновяващо и работещо за мен? На база на тези 3 въпроса ти постоянно нагласяш действията си така, че да са приятни за теб и после чрез резултатите от тези действия откриваш кое е наистина работещо за теб и кое не. Следвайки този процес ти откриваш ТВОЯТА работеща стратегия, която едновременно ти е приятна и ти носи желания резултат.

В Програмата за полезни навици има само едно нещо, което упражняваме повече от всеки навик в Програмата и то е: саморефлексия. На всеки 7 дни се питаме: Кое се получи добре? Кое не се получи добре? Какво мога да променя следващата седмица, за да го направя по приятно, лесно, вдъхновяващо и работещо за мен? И по този начин ти откриваш стратегия създадена ОТ теб ЗА теб. Ето това, другари е най-работещата стратегия на света за теб.

Спри да си губиш времето и да следваш хиляди хора и хиляди стратегии! Това е супер изморяващо и обезкуражаващо!

Независимо дали искаш да изграждаш полезна рутина в деня си, дали искаш да създадеш и реализираш своя визия, дали искаш да отслабнеш, дали искаш да намериш партньор, да подобриш връзката си, да реализираш идеята си и т.н. – просто бъди от втория тип хора. Избери ЕДНА стратегия, която ти допада и я направи да работи за теб. Направи я най-добрата стратегия на света за теб! ;)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. ?

8 дейности, които ни губят много време и енергия

8 дейности, които ни губят много време и енергия

8 дейности, които ни губят много време и енергия

Основна насока, която съобразявам и със себе си, и с хората, с които работя е да имаме повече присъствие, време и енергия, за да действаме с ясна глава и вдъхновено сърце в насоките, които са важни за нас.

Първата стъпка да имаме тези неща е да видим къде ненужно ги хабим. Затова днес искам да обърнем внимание на 8 насоки, които супер много хабят времето и енергията ни. Ето кои са те:

1. Безпокоене. Безпокойството не е решило нито един проблем в света. Но е изгубило огромна част от времето и енергията на повечето от нас. Безпокойството е начин ние да страдаме сега за бъдеще, което дори не се е случило! Просто обърнете внимание колко време хабите в безпокойство, в „ако“-та, в премисляне на страшни сценарий. Вместо това, нещото което карам хората да правят е да седнат, да си напишат визия, да си направят план и да насочите цялата си енергия в мислене и действие по тази визия и план. Защото тя е наравно (ако не и повече) вероятна с всички страшни сценарии, които могат да се въртят в главата ви.

2. Буферни дейности. Буферните дейности са дейностите, които ни „помагат“ да се разсеем от важното, защото ни е дискомфортно да се обърнем към него и да го адресираме. Гледане на телевизия, дълги разговори по телефона, социални медии, обикаляне на магазините, чоплене на семки и т.н.

3. Угаждане на хората. Това е времето, в което правим неща, за да се харесаме на другите. Не защото за нас тези дейности са важни и радващи, а защото трябва да ги правим, тъй като смятаме, че това ще създаде комфорт на някой друг. Тези дейности не само ни губят ценно време, но и често създават в нас усещането, че другият човек/другите хора са по-важни от нас, а ние сме по-незначителни (все пак инвестраме време и усилия да угаждаме на тях, а не на себе си). Искам да започнем да интегрираме в себе си идеята, че ние на никой не сме длъжни за нищо. И никой не е длъжен на нас. Дори хората от семейството ни. Ние следва да използваме времето си за неща, които са радващи и движещи за нас, а не за някой друг. И да се научим да поставяме граници за нещата, които не ни е приятно да правим и губят твурде много от времето ни.

4. Нерешителност или взимане на решение и после постоянно мислене дали това решение е правилно. Много по-добре е просто да го сложите в графика си, да го изпълните и да видите дали работи, вместо да го отлагате, да се чудите дали е добро решение, да мислите за алтернативи преди изобщо да сте пробвали. Да стоиш с дни и да мислиш дали това може да е добро или да не е добро решение, губи много време и жизнена енергия. А когато вземете едно решение – отсичайте го категорично и забравете за всички опции оставени зад гърба си. Приемете, че това е най-правилното решение и насочете цялата си енергия в него. Ако не се получи – чак тогава може да тествате друго.

5. Обърканост или пренатовареност. Много е неприятно да сме в период на обърканост или пренатовареност, но вместо да седим и да се вайкаме, може да сме проактивни като първо разтребим всичко, което вече не ни носи смисъл, след това да си набележим различни вдъхновяващи пътища напред и да предприемем действия по тях, за да започнем да си създаваме яснота на къде сърцето ни се чувства най-щастливо и реализирано.

6. Осъждане, неприемане на себе си и другите. Оплакване, клюкарене, продължително анализиране на ситуации, които не ни засягат, постоянно даване на мнение за нещо, обсъждане на живот на други хора. Всичко това е още един от инструментите, които несъзнателно използваме, за да отлагаме да действаме във важните за нас насоки, от които може би ни е страх или ни е твърде дискмфортно.

7. Съжаление.Трябваше да стане така или трябваше да стане онака, трябваше да имам това или трябваше да имам онова. Всеки път, когато тръгнем по спирала надолу със съжалението, това започва да ни създава чувство за срам, за вина, за недоволство, за мозъчна мъгла. А това изобщо не е добро място, в което да стоим. Съжалението тотално ограбва състоянието ни, вкарвани в голямо циклене и ние започваме да се чувстваме изключително зле. Научете си да си прощавате. Ние сме просто човешки същества, които правят каквото могат и понякога грешат. И това е Ок. Бъдете добър и подкрепящ родител за себе си. Дайте си разбиране, простете си, създайте нова визия напред и действате.

8. Сравнение с живота на другите хора. Чудесно е, когато гледаме другите за вдъхновение, но искам с вас да започнем да ставаме много съзнателни за това дали тези, които гледаме наистина ни вдъхновяват или незабелязано ни карат да се чувстваме незначителни, малки, неспособни да имаме това, което искаме. Защото има огромна разлика между хора, които наистина ни вдъхновяват да действаме и постигаме нещата които искаме, и хора, които само подсилват несигурностите ни и ни карат да стоим в един постоянен кръг на „поправяне на себе си“. Но най-важното е да спрем да сравняваме живота си с другите и да започнем да го живеем.

Другари, искам с вас да започнем ясно да забелязваме, когато хабим време и енергия в тези ограбващи насоки, съзнателно да ги прекратяваме и да насочваме времето и енергията си в обогатяващи, подсилващи и вдъхновяващи за нас насоки. Това значи съзнателно да се обърнем към насоките и дейностите, които може би са дискомфортни в момента за нас, но са важни за нас и е важно да им обърнем внимание. Защото това се дейностите и насоките, които наистина биха създали удовлетвореност, усмивка и смисленост в живота ни. А това, което ще открием, когато започнем да обръщаме внимание на тези насоки и дейности е – че те изобщо не са толкова трудни, колкото сме си мислели. :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред! :)))

Ако искате да направите разтребване на пространството си и да си поставите нови вдъхновяващи насоки занапред – очаквам ви в моя курс по минимализъм и опростяване на ежедневието. Това е единствения по рода си курс, където стъпка по стъпка ви водя как съзнателно да разтребите и подредите средата около себе си, а след това да организирате времето и финансите си така, че всяка насока в живота ви да е фокусирана върху това, което ви създава смисъл и истинска усмивка в дните. Курсът е изключително вдъхновяващ, създаващ много външно пространство и огромна вътрешна свобода. :) Курсът се изпълнява изцяло онлайн и остава за вас завинаги, така че може да го започнете когато пожелаете и да преглеждате материалите винаги занапред. :) Ако имате въпроси, пишете ми на info@venetadimitrova.com или директно се регистрирайте ТУК, за да се възползвате от намалената цена в момента. :)

7 сковаващи навика, които тотално ни блокират

7 сковаващи навика, които тотално ни блокират

7 сковаващи навика, които тотално ни блокират

Обикновено пиша и говоря за полезни навици, които ни помагат да бъдем по-будни, по-активни и по-живи. От другата страна на уравнението обаче стоят лошите ни навици, някои от които ежедневно сриват самочувствието, потенциала и представянето ни. Днес искам с вас да обърнем внимание именно на тези лоши навици, защото посочването им ни помага по-ясно да ги забележим в себе си и следователно по-лесно да ги преодоляваме, за да може във важни за нас ситуации да продължаваме по-бързо и уверено напред.

Ок!

Ето 7 от най-сковаващите навика, които тотално ни блокират:

  1. Перфекционизъм. Знам, че всички сте усещали сковаването от перфекционизма си и въпреки това в следващи ситуации отново се хващате за него, сякаш не си спомняте вредността му. Вярването, че когато правим нещо то трябва да е перфектно и всеки детайл трябва да е изпипан иначе няма смисъл да го правим. Това е един от най-блокиращите начини на мислене. Всички, които си разнасят перфекционизма на пиадестал или изобщо не започват това, което искат да правят или си създават толкова много вътрешен стрес, че губят време, нерви и енергия, които правят живота им безрадостен, бавен и труден. Когато създадох Програмата за полезни навици, моят перфекционизъм ме накара да я редактирам цялата, защото трябваше да е… перфектна. След като изгубих цяла една година в редакции, намерих себе си на място, в което моят перфекционизъм ми каза, че е добре пак да я редактирам, защото имам нови идеи как да стане още по-перфектна! Тук вече осезаемо усетих напрежението и спирачките от перфекционизма си. Осъзнах, че влизам в цикъл и съзнателно го прекратих. Прекратих и всички редакции. Нещо повече – обещах си, че никога повече няма да редактирам нищо, а просто ще продължавам напред. Като резултат от това решение – вместо да губя още време и да цикля на едно място в безкрайни редакции, аз създадох още два брутално готини курса по минимализъм и съзнателност. Сега, когато хората споделят колко добре им действат тези курсове, на мен ми става ясно едно нещо – никой няма нужда от нашия перфекционизъм, другари! Единственото, което има нужда е да реализираме това, което сърцето ни насочва и правейки го – да бъдем от полза на хората около нас. Да, ще има хора, които ще предизвикват перфекционизма ви отново, но вас ви интересуват хората, на които може да помогнете, а не хората, които ви критикуват за всяка малка грешка. Помислете сега – къде перфекционизмът ви блокира във вашата работа, във вашата връзка, във живеенето ви? Усещате ли напрежението в себе си – от желанието всичко да е перфектно, да се представите перфектно, да бъдете перфектни? И усещате ли как идеята да изхвърлите перфекционизма и да бъдете истински ви отпуска и създава спокойствие?
  2. Постоянно съмнение в себе си. Какво ако не се справя? Какво ако не се получи? Сигурно ще изглеждам тъпо в очите на другите. Малък е шанса да се справя. Аз дори не знам как да започна. Ако нямаме съзнателност какво си разказваме в главата – ние се отказваме още преди да сме се зарадвали, че някаква красива идея ни е навестила! Целият този негативен вътрешен диалог със себе си е изключително обезсърчаващ! Изпълнението на една идея и дори изпълнението на едно действие изисква от нас енергия. И ако ние вкарваме 80% от енергията си в съмнения и истории, че няма да се справим – как очаквате да случите тази идея? Как очаквате да изпълните това действие? Другари, как излизаме от този навик на обезсърчаващо съмнение? Като започнем да си казваме: „Да, мога да го направя!“ Дори и когато не знаем как ще го направим! Ние просто вярваме, че ще намерим начин. Защото вярваме в себе си. Развиваме брутална, непокталима, стоманена вяра в себе си. Ако нещо не се получи – коригираме действията си, подхода си, плана си и  опитваме пак. Ако напълним мозъка си с мисли и вярвания, че можем – съмнението намалява, самоувереността ни се увеличава и от това състояние ние действаме и получаваме резултати.
  3. Отлагане. На повърхността ние може да имаме хиляди причини за отлагане, но в реалността основната причина за отлагането е страх, че няма да се справим с нещо, което ние възприемаме като трудно. А страхът е химична реакция в тялото ни, с която несъзнателният ни ум ни държи в комфортната зона, защото смята, че ако излезем извън нея – ще бъдем наранени. That’s it. Отлагането се преодолява в две стъпки. 1 – създаваме ясен план и график за изпълнение на това, което искаме да изпълним. 2 – когато дойде време за изпълнение според графика ни – просто сядаме и го изпълняваме. Не се борим със страха, не се борим с мислите, че искаме да отложим, не се борим, че „изведнъж“ са възникнали други „важни“ неща за вършене. Не се борим с нищо. Само си казваме: „Да, страх ме… да, усещам, че искам да отложа отново… да, забелязвам, че нещо друго иска да открадне вниманието ми – но аз мога да седна и да изпълня планираната си стъпка. Аз избирам да изпълня графика си. Това е важно за мен.“ И започваме. 
  4. Сравняване с другите хора. Всеки от нас има различен начин, по който реализира това, което иска. Някои хора са по-бързи в едно, по-бавни в друго. За някои хора е добре да действат веднага, за други е важно да си дадат време за размисъл. Безсмислено е да се сравняваме, защото сме различни. Ако гледаме някой успешен човек и си казваме „Кой съм аз, че да се меря с него?“ – това е изключително потискащо и омаловажаващо нас. Ние имаме други предимства, друг начин на представяне, друга харизма, друга очарователност. И вместо да омаловажаваме и блокираме себе си, разказвайки си, че никога няма да сме като този или онзи човек, по-добре да се фокусираме върху това да реализираме себе си, по своя си начин. Друг начин да шифтнем блокиращото сравняване е като видим някой успешен – вместо да се сравняваме и блокираме, да си кажем, че щом той е постигнал този успех – значи това е възможно и за нас. Експериментирайте и вижте кой е вашия начин да неутрализирате парализиращото сравняване!
  5. Натоварване с прекалено много задачи. Аз съм огромен фен на работата с график и първото, което правя с хората, с които работя е да организираме графика им. Един от най-големите проблеми, които виждам е, че хората си слагат твърде голям списък със задачи в графика и понеже съвсем естествено няма как да изпълнят всички задачи, накрая на деня те се чувстват като провалени, неуспешни хора. Хайде сега станете на другия ден, натоварени с усещането, че нямате никакви успехи и опитайте да имате успешен ден. Не става! Увеличете този цикъл за една година и ще имате един отчаян от себе си човек, който постоянно се чувства провален, независимо колко много върши! Просто, защото той вижда само това, което не е направил и тотално не осъзнава какво Е направил. Както казва Дан Съливън от Strategic coach – това не е игра на продуктивност, колкото е игра на това да знаем как да накараме графика си да ни помага да се чувстваме успешни. Започваме ли деня с усещането, че сме успешни и имаме прогрес – това е състоянието, което ни помага да вървим напред и да не се огъваме лесно пред проблемите.
  6. Прибързани предположения и решения. Важно е винаги да вярваме В себе си, но е важно не винаги да вярваме НА себе си. Всеки от нас гледа на света през призмата на своя опит, ограничаващи вярвания, страхове и потиснатости, които често ни карат да правим бързи заключения и да взимаме бързи решения, които ни създават още повече проблеми и сковавания. Ок е да взимаме бързи, инстинктивни решения в области, в които сме добри и се усещаме в силата си. Но в областите, в които усещаме, че имаме някакви спънки или когато сме в нова територия – независимо какво ни казва инстинкта, е добре да си дадем време за размисъл. Защото това, което ни казва инстинкта в тези по-слаби за нас области, много често идва от страха и ограниченията ни, а не от интуицията, която ни насочва. Преспете една вечер. Ако е нужно преспете повече вечери. Кажете на другите, че искате малко време да си помислите и тогава ще им дадете отговор. Даваме си достатъчно време, в което да погледнем на ситуацията от различни ъгли, за да може да вземем адекватно решение, за което след това да не съжаляваме. 
  7. Неспазване на навиците, които ни правят успешни. Това се случва много често и обикновено съвсем без да забележим. Някой започва рутина от полезни навици, в него се заражда усещане за будност, за енергичност, за живот. Започва да действа. Започва да получава добри резултати и… по някое време спира да изпълнява полезните си навици, защото си мисли, че тези навици вече на него не му трябват. Малко по малко будността, яснотата напред и успехите намаляват. Защо? Защото сме спрели да правим това, което ни дава живот. Самата дума „навик“ означава нещо, което правим регулярно. Може би не всеки ден, но достатъчно пъти, за да получим полезния ефект от него. А когато спрем този навик, съвсем естествено полезния ефект от него също изчезва. Аз няколко пъти съм отпадала от полезната си рутина за по-дълго време и от първа ръка знам колко неприятни са последствията. В момента, в който осъзнаем, че това се е случило – просто започваме полезните си навици отново. Описваме какво, как и къде искаме да изпълняваме като зареждаща рутина, слагаме си го в графика и с малки стъпки действаме в посока отново да си изградим зареждащата и вдъхновяващата за нас рутина. Знам, че е неприятно отново да започваме отново, но в крайна сметка животът е приключение, а не организирана екскурзия. :)

Важно е да се фокусираме върху това да изграждаме полезни навици и да поддържаме рутината, която ни дава будност, яснота и усещане за живот. Но понякога е наистина полезно да посочим поведенията, които ни дърпат назад (както 7-те посочени по-горе), за да може да ги забележим по-ясно в себе си и съзнателно да се откачаме от тях, за да продължаваме по-бързо и жизнено напред! :)

Това е другари! :) Запишете се да получавате мои статии ТУК. За всичко останало – очаквам ви заедно с мен в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК, където всеки месец упражняваме по един полезен навик, който създава в нас будност, енергичност и вдъхновение да правим това, което искаме да правим, без да се поддаваме толкова много на страховете и съмненията си. С натрупването на всички навици – те създават в нас много красиво усещане за смелост и дейност в живота ни. Тази Програма всеки ден ми напомня да поддържам своята полезна рутина и да имам куража да продължавам напред дори в трудните и объркани моменти. :) Включете се заедно с мен днес ТУК. :)

Как да стартираме по-бързо проекта си

Как да стартираме по-бързо проекта си

Как да стартираме по-бързо проекта си

Наскоро се видях с приятел, който много отдавана иска да започне един свой проект… но се чувства блокирал.

Като много хора, които искат да започнат блог, да снимат видеа или да стартират някакъв друг творчески или бизнес проект – той се чувства блокирал от претоварването, от нуждата да взима хиляди решения, от бездействието си и какво ли още не.

По-долу ще споделя 3 стъпки, които могат да ви помогнат да преодолеете тези бариери и да стартирате по-бързо проекта си. Защото в крайна сметка единственото, което има значение е да реализирате проекта, който сърцето ви подсказва. Това е, което ще създаде смисъл и ще промени живота ви. Какво ще кажат другите, как ще изглеждате пред тях, какво някой ще си помисли и т.н. – всичко това е второстепенен булшит, който няма никакво значение.

Ок.

Нека накратко видим кои са основните бариери, които спират хората да стартират бързо  проекта си и как може да ги преодолеем:

  • Усещане за претрупаност. Ясно е, че всички имаме много неща за вършене, но ако се концентрираме върху огромната купчина, която стои пред нас – това със сигурност създава непреодолимо усещане за товар, което просто те блокира. Ключът към преодоляване на това препятствие е да вземете само една стъпка. Концентрирате се единствено върху нея. Избирате едно малко действие и започвате. Вие знаете къде искате да стигнете занапред. А може би не знаете – все едно. Важното е фокусът да е изцяло върху правенето на текущата една стъпка. После следващата. И т.н.
  • Не знаете как да започнете. Истината е, че няма значение как ще започнете. Това, което има значение е да предприемете действие и да започнете. Веднъж започнете ли – вие по всяко време може да промените посоката, ако по пътя се окаже, че нещо друго трябва да се направи. Например: Не знам как да стартирам блог – дали да започна да пиша статии, дали да си купя домейн, дали да избера тема за сайта ми, дали да чета първо статии как се блогва??? Няма значение с какво точно ще започнеш. Просто избираш едно и започваш. 
  • Нерешителност при трудни избори. За да преодолеете тази пречка – при труден избор, просто изберете опцията, която ви създава вдъхновение и вътрешен мир/отпускане, и действайте. Аз често казвам, че е по-добре със 100км/ч в грешната посока, отколкото да стоим блокирали на кръстопът. Да, вие може да вземете грешно решение (макар че ти никога не знаеш дали едно решение е наистина „грешно“), но взимайки решение и действайки – ти поне ще научиш дали това решение е правилно за теб или не и ще продължиш напред, а няма да седиш и да се чудиш, блокирайки се още повече. Ние винаги учим по-бързо чрез правене. По-късно ти винаги може да вземеш друго решение и да промениш посоката. Освен това – тренирайте да не се обвинявате толкова ожесточено за недобрите си решения и по-бързо да си прощавате за тях. Абсолютно никой друг не ви съди толкова строго за тях, колкото вие самите.
  • Нуждата да направим нещата по най-правилния начин (перфекционизъм). Перфекционизмът е просто отговор на нашето усещане за несигурност. Че може би няма да бъдем приети. Че може би ще бъдем отхвърлени. Нуждата всичко да е перфектно е фантазия. Никой няма нужда от твоя перфекционизъм. То е единствено и само еротична идея в твоя си ум. Единственото, от което имаме нужда е да започнеш и да пуснеш проекта си – след това може да доизкусуряваш колкото си искаш.
  • Чакаме подходящия момент. Това е още отлагане и несъзнателно реагиране на нашата несигурност. Ето я изненадата  (която, разбира се, не е никаква изненада) – всеки момент е едновременно неподходящ и подходящ. Всеки момент е просто… момент. Действайки, ние правим този момент подходящ. Т.е. ние не чакаме момента, ние чакаме себе си. Да действаме.
  • Страх от провал. Ние всички имаме този страх. Не знаем как ще се развият нещата, защото просто не е възможно да знаем. Ние искаме да можем да контролираме резултата. Но не можем. И честно казано – би било доста скучно ако винаги можехме да контролираме резултата от това, което правим. В реалността има нещо красиво в това да не знаем, ако прегърнем това незнание и се концентрираме върху това просто да реализираме нещото, което сърцето ни подканва да реализираме. Да започнем и да направим първата крачка. А по пътя даваме достатъчно любов и съчувствие към себе си. И доверие, че каквото и да се случи, ти ще си Ок. Дори и нещо да се обърка – ти можеш да се справиш с това. Ние винаги може да измислим нещо, да се справим и да продължим напред.
  • Не знаеш как да го направиш и дали изобщо можеш да го направиш. Това отново е следствие от несигурността. Напомни си, че никой не знае дали може или не може да направи нещо предизвикателно. Ние просто опитваме и разбираме. Просто започваме. Правим една крачка. После следващата. Това всеки може да го направи. И разбира се, потърси помощ, когато не знаеш нещо или имаш нужда от това. 
  • Отлагане на започването, за да четеш/учиш всичко за това как да започнеш. Отново несигурност, която ни кара да отлагаме. Цялото подготвяне на света не е сравнимо с действието и реалното правене. Нещо повече: колкото повече четем – толкова повече се блокираме и толкова повече бариери ни възникват. Може да се справите с тази пречка, използвайки горните съвети – просто започвате, правите първата крачка, доверявате се, че каквото и да стане – може да се справите и продължавате напред. 

Ок, това са горе-долу основните бариери, които спират повечето хора да започнах проекта си (понякога с години). Вие може дори да видите някои общи теми: основното е – усещане за страх и несигурност.

Нека видим как бихме могли да се справим с това чрез съзнателност, така че в крайна сметка да стартираме проекта си… по-бързо:

  1. Даваме си позволение да усетим страха и несигурността си. Това е като мини медитация. Когато усетите страх от провал или някакъв вид несигурност, която ви блокира да действате по проекта си (обикновено се усеща като стрес, нерешителност, отбягване на нещо, което уж ви е важно) – паузирайте за 2 минути и си позволете да почувствате това усещане на страх, стрес, несигурност. Не бягаме, не се разсейваме с нещо, а съзнателно оставаме в ситуацията. Не си разказваме истории за това колко лошо се чувстваме, колко сме натоварени, колко е несигурно всичко и т.н., а просто опитваме да усетим как се чувстваме физически в този момент на страх и несигурност. Наблюдаваме какво се случва с тялото ни. С любопитство. Това, което ще забележим за тези 2 минути е, че нашето усещане за страх и несигурност, ако му дадем малко пространство – то постепенно намалява. Ще забележим, че ние сме абсолютно Ок в тази ситуация на страх и несигурност, и вместо да отлагаме и бягаме – ние можем да предприемем стъпка напред. 
  2. Избираме една стъпка, която да направим. Даваме си 1 минута, за да изберем една стъпка: да напишем структурата с няколко точни на курса си, да се обадим на 2-ма, 3-ма човека, които знаем, че могат да ни съдействат, да купим материалите, които са ни необходими или каквото и да е по вашия проект. Вие може да имате 10 неща за правене по този проект (или 100). Това няма значение – просто изберете едно. Което и да е. Дори и да е „грешно“ няма значение. Просто изберете. Съзнателно не позволяваме на страхът и несигурността ни, да ни спират. Осъзнаваме, че може да чувстваме страх и несигурност и да сме тотално Ок с това. Затова просто избираме стъпката, която да направим. 
  3. Действаме. Залагаме си на таймера 20 минути и действаме. Изцяло потъваме в изпълнението на стъпката, която сме избрали. За тези 20 минути не си позволявайте да се разсеете с Фб, мейла или нещо друго. За тези 20 минути единственото, което има значение за вас е вашата стъпка. Фокус единствено върху изпълнението на вашата стъпка с уважение, с потъване в дейността, с усмивка. Това са само 20 минути, така че всичко е наред, може да се справим.

След като 20-те минути свършат – може да си дадете 5- 6 минути почивка, да се поразтегнете, да направите няколко клека и да усетите – как беше за вас тази стъпка. Какво се получи, какво не? Какво повече научихте? Трябва ли следващата стъпка да е различна или да продължите с това? Трябва ли нещо да се адаптира за вас? Усещате ли се добре, че все пак започнахте? След това, ако имате време – може да направите още 20 минути действие. Ако не – запишете си в графика кога ще е следващият път за действие и до този момент – забравете за проекта си (т.е. не се обвинявайте, че нищо не правите, защото имате ясен план в графика си кога ще го правите).

Ето така стартирате вашия проект по-бързо. Като предприемате по една стъпка и поддържате движението си напред. Обръщайки внимание на това, че с времето – от тези уж малки стъпки, вие натрупвате прогрес! И това ви окуражава да продължавате. Всеки. Ден. Търсейки съдействие, когато имате нужда. Проявявайки разбиране и съчувствие към себе си, когато има нужда. Припомняйки си, че единственото, което е важно за вас, е да реализирате проекта, който сърцето ви подтиква да реализирате. Усещайки страха и несигурността по пътя. Но избирайки да продължите напред. С усмивка, посредата на страха и нестабилността си.

Това е една красива история. 

Това е историята за реализиране на твоя важен за теб проект. :)

Най-важната полза от изграждането на полезни навици е именно, че те създават в нас спокойно физическо, емоционално и ментално състояние, на база на което ние имаме повече будност, енергия и решителност да действаме и изпълняваме проектите си. )) Ако до сега не сте опитвали целенасочено да изграждате полезни навици в ежедневието си или искате да надградите вече започнатите – очаквам ви заедно с мен в Програмата за полезни навици Alephia. :) До неделя 29.12. може да се включите на намалена цена от 20лв. за модул или 210лв. за всички модули, за цяла година обучение по изграждане на полезни навици! :))) Запиши се с мен тук: alephia.net и започваме на 01.01.2020г. :)

Ключът към самоорганизацията: план-график! (включен темплейт)

Ключът към самоорганизацията: план-график! (включен темплейт)

Ключът към самоорганизацията: план-график! (включен темплейт)

Една от основните насоки, за които най-често говоря е изграждане на отговорност към себе си. И обикновено имам предвид отговорност към себе си за реализиране на промените и проектите, които са важни за нас. Т.е. – идеята е не да търсим отговорност към някой друг, за да изпълняваме това, което е важно за нас (т.нар. accountability partner), а съзнателно да изградим отговорност към себе си, да създадем спешност вътре в себе си, да реализираме важните за нас промени и проекти.

Сет Годин има едно много готино изказване по този случай, което звучи нещо такова: изпълнението с отговорността към друг е изпълнение на база вина, а изпълнението с отговорност към себе си е изпълнение на база на нашата вътрешна ангажираност да случим това, което е наистина важно за нас да бъде случено. 

Това е зрялост. Това е надрастване на чакането някой друг постоянно да те бута да правиш това, което ти искаш да правиш. Това е поемане на отговорност към себе си (а не към Иван от отсрещния блок) да реализираш подтиците на сърцето си.

Ок. Как я изграждаме тая самоорганизация?

Това ме попита една приятелка наскоро.

Другари, има хиляди майндсет стратегии и т.н., за да се случи това, но истината е, че има един единствен инструмент, който помага да изградим самоорганизация и това е графика. Ако ти нямаш ясен график кога ще изпълняваш важната за теб промяна (например полезен навик) или кога коя стъпка от проекта си ще изпълниш – ами, тази промяна или проект няма да се получи. От сега ти го казвам! Или ще се получи, но толкова бавно, толкова разточено във времето, толкова хаотично, че по някое време ще започнеш да се чудиш дали изобщо искаш да го изпълниш това нещо.

Изпълнението без график изглежда така:

Искаш да изпълниш някаква промяна/навик/проект. Чудиш се от къде да започнеш. Започваш да гледаш другите, започваш да се сравняваш с тях, губиш самоувереност. Отказваш се. По някое време самоувереността ти се връща, почваш да мислиш пак за проекта си. Искаш да направиш това и онова, и трето, и пето. Объркваш се. Не знаеш от къде да започнеш. Отлагаш. Преценяваш да разучиш/обмислиш/обсъдиш още малко нещата. Излиза нещо „много“ спешно. Отлагаш. Започваш отново. Чудиш се, не си сигурен как ще направиш всичко. Правиш нещо малко по изпълнението. Крачка напред! Браво! Но нещо друго важно е излязло пак. Отлагаш.

И така нататък. Когато всичко е в главата ти, без да е разписано ясно и видимо в график лично за теб, това винаги създава хаос и още повече обърканост. И по-важното: почти никакъв резултат.

Но ти, разбира се, си разказваш, че графика не е за теб, защото ти си творчески човек, ти не искаш да се „ограничаваш“ с графици и тем подобни мисли те налягат, които общо взето след около 1000 години човешка история, доказала, че графикът работи, са безполезни мисли.

Изпълнението с график изглежда така:

Имаш график с описани всички важни за теб дейности за деня, седмицата, месеца. Избираш полезен навик, който искаш да въведеш в деня си или си разписваш стъпките по проекта, който искаш да изпълниш. Избираш подходящо време за навика/стъпката от проекта в графика ти, съобразено с другите ти задачи. Слагаш си го в графика. Като дойде времето, го изпълняваш.

That’s it. 

Да, може нещо да не се получи от първия път. Може да установиш, че ти е трябвало повече време отколкото си мислел. Може да трябва да се направи нещо, което не си предвидил. Може много неща да се случат. Но ти имаш график, който гледаш всеки ден с твоята задача вътре. Виждаш я, следиш я, правиш някакви стъпки към нея и щом е в графика ти: ти ще я изпълниш. Ако нямаш график всичко ти е в главата, всичко ти изглежда важно и спешно, и в паниката си да покриеш имагинерно оцеляващи нужди, ти отлагаш важното. Графикът внася яснота в ден ти и следователно внася спокойствие. Когато имаш график ти съзнателно може да прецениш какво да сложиш в него, вместо да се поддаваш на моментните паники за спешност. Когато нямаш график, ти казваш на всичко „Да“ и се заемаш с несъществени неща. Но когато имаш график и когато нещо ново се появи или някой те помоли за нещо: ти първо отваря графика си и виждаш дали наистина имаш време за това. Така започваш да се учиш не само да приоретизираш, но и да уважаваш времето си! Самият факт, че работиш с график и вътре виждаш, че имаш написана важна за теб задача, те кара понякога по-бавно, но със сигурност да я изпълняваш.

Писала съм много за работата с график и в Програмата за изграждане на навици и в курсовете ми по минимализъм и съзнателност, затова сега няма да влизам в подробности. Днес си направих ъпдейт на графика, който ще ползвам за 2020-та година и го споделям с вас, защото смятам, че може да ви е полезен. Използвам обикновен опростен ексел, за да следя всичко на едно място и ми върши огромна работа. Може да изтеглите темплейта от ТУК и да си го ползвате. Ако тази форма на график ви допада: чудесно! Ако тази форма не ви допада: променете я, нагодете я, така че да ви пасне за вас и да ви върши работа. В моя темплейт, освен седмичен график ще намерите и още няколко шийта, които може да са ви полезни: визия, планиране на тримесечие и бюджет. 

Ок!

Свалете темплейта, използвайте го и ми пишете дали ви е бил полезен. :) И, разбира се, регистрирайте се за други мои статии ТУК. :)

Не оставяй нищо, за което да съжаляваш – стратегия за удовлетворяващ живот

Не оставяй нищо, за което да съжаляваш – стратегия за удовлетворяващ живот

Не оставяй нищо, за което да съжаляваш - стратегия за удовлетворяващ живот

Преди около година гледах видео с Джеф Безос, който разказваше за процесът, по който той е взел решение дали да създаде Амазон или не. Когато го чух осъзнах, че аз доста често използвам абсолютно същия процес за взимане на решения, просто до тогава не бях му дала наименование и не бях го използвала съзнателно. Този процес се състои само от един въпрос, но този един въпрос е достатъчен, за да направи изборът ни изключително лесен.

Процесът се нарича: „Минимизиране на нещата, за които бих съжалявал в живота си“ и въпросът, който си задаваш когато се чудиш дали да направиш нещо или не, е: „След години (20-30-50), бих ли съжалявал ако не опитам да направя това?

Обикновено хората имаме хиляди посоки, които искаме да опитаме. Сто неща, които искаме да започнем тук и сега, веднага. Дори аз, като върл минималист, който се старае да бъде фокусиран само върху най-важното, имам шийт в графика си, в който описвам всички насоки, които са ми интересни и с които искам да експериментирам. И постоянно го допълвам с още и още, и още неща. Така, на повърхността, въпросът „За какво бих съжалявал ако не опитам да го направя или не опитам да го реализирам?“ изглежда много труден. Но истината е, че ако постоим за малко по-дълго с този въпрос в себе си, в съзнанието ни ще се откроят само няколко неща. Може би само две-три. Само тези, за които сърцето ни е наистина любопитно. И всички останали насоки някак ще изглеждат бледи до тях. 

В момента, в който пиша тази статия започват да текат моите последни 2 месеца в Индонезия. През това време тук имам възможност да направя хиляди интересни и вдъхновяващи неща. Хиляди неща, за които хората постоянно ме съветват, че е „хубаво“ да опитам. Но когато сутрин се събудя, отворя си дневника и подравнено към себе си се попитам: „За какво наистина ще съжаляваш ако не го направиш през тези два месеца?“ – в съзнанието ми изникват само две неща. Само две. И всичко останало ми изглежда незначително спрямо тях. 

Тези две неща не са най-приятните и най-лесните, които мога да избера да правя на красив тропически остров на края на света. Ако трябва да съм честна – мързи ме и до последно избягвах да си задам важния въпрос, и да застана лице в лице реалността. Но тези две неща са нещата, за които наистина не бих си простила ако поне не опитам да направя през тези два месеца. Затова в този момент, те се превръщат моя мисия. Не е задължително да успея, но е задължително да опитам. Направих каквото е необходимо – освободих графика си почти изцяло за тях, заделих си необходимите пари, както казва Брене Браун: „Избрах куражът пред комфортът“ и започвам да ги изпълнявам. :)

Да живееш със съжаление, че не си казал или не си направил това, което наистина си искал да кажеш и направиш е ужасяващо. То е усещане, което смалява и сгърчва живота ти.

Обичах този човек, но никога не му казах, че го обичам. След това цял живот съжалявах и се чудих какво ли щеше да бъде ако бях му го казала.

Никога не направих първата крачка, защото твърде много ме беше страх. 

Наистина исках да реализирам идеята си, но все отлагах да го направя.

Никога не потърсих работа, която наистина да ми харесва, защото ме беше страх да пусна сигурното.

Винаги исках да опитам какво е да свиря на пиано, но никога не се записах за уроци, защото мислех, че са твърде скъпи за мен. Сега наистина ми се иска да бях опитал. 

Съжалението е сковаващо. Мисълта, че не си опитал нещо, което системно е присъствало като идея в теб ще те преследва цял живот. Затова, когато нещо излезе на повърхността като важно – по-добре съзнателно да направим така, че страхът от съжалението да не го направим, да е по-голям от страха да опитаме.

За мен 34 години отлетяха брутално бързо. Следващите 30г. са на около 60 секунди разстояние от сега. Дали да живееш живот пълен със съжаление или не, е въпрос на избор. Аз избирам да минимизирам максимално нещата, за които бих съжалявала. Ти може да избереш същото за себе си!

За какво наистина ще съжаляваш, че поне не опиташ да го направиш? Кои са думите, идеите, преживяванията, за които най-много би съжалявал, че не си казал и не си направил в твоя живот?

Ако искаш – използвай дневник, за да изкараш хаоса от главата си и да добиеш повече яснота. Ще видиш, че ако останеш за малко повече време с този въпрос – за теб, за този момент, ще се откроят само няколко неща, които наистина искаш да направиш. Приеми тези неща като своя мисия. И действай. :)

От 01.08.2019г. започнахме модула за управление на времето и ако искате за един месец малко по-целенасочено да поработите върху създаване на ваш план за изпълнение на това, което искате да направите – очаквам ви заедно с нас ТУК. През целия август ще работим върху създаването на свой цялостен план – с довършване на всичко, което имаме недовършено и изграждане на визия занапред. Програмата се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите от всякъде и по всяко време. Цената за целия месец, за всички материали е 30лв. и може да се запишете ТУК.

3-те ценности, които те държат стабилен, цялостен и истински

3-те ценности, които те държат стабилен, цялостен и истински

3-те ценности, които те държат стабилен, цялостен и истински

За последните 4 месеца посетих огромно количество събития свързани с успех, бизнес, съзнателност и водене на смислен живот. Във всички тези събития, едно нещо постоянно изплуваше на повърхността и в крайна сметка се открои много ярко за мен. Това нещо е нуждата, всеки за себе си, да определи ценностите, които правят живота му наистина смислен и го движат напред.

В началото, когато чувах лекторите да говорят за ценности, не разбирах какво точно се има предвид и защо изобщо ми е нужно да ги определям. Не виждах никаква ползата от тях. Все ми беше тая какви са ми ценностите. Малко по малко обаче разбрах, че ценностите са всъщност нашите пътеводни звезди. Те ни помагат да разберем какво точно не е наред, когато чувстваме, че нещо не е наред. Помагат ни да се съберем, когато се чувстваме разпиляни. И ни помагат отново да се задвижим напред, дори и в много трудни за нас моменти.

Отне ми известно време да наблюдавам, поразмишлявам и установя кои са моите ценности, но сега, когато ги имам – те ми помагат да се чувствам много по-цялостно и стабилно в кожата си. Помагат ми да оставам подравнена към себе си и своята лична истина. А това е важно, защото единствено от състоянието ни, в което чувстваме пълна стабилност, цялостност и лична истина, ние сме способни да вършим най-добрата и най-въздействащата си работа. :)

Днес искам да споделя с вас кои са моите 3 ценности, които ме движат напред и защо са ми важни. След това, ако прецените, че би било полезно за вас – може и вие за себе си да опитате да определите вашите ценности, които да внесат в живота ви повече усещане за стабилност, цялостност и лична истина. :)

  1. Съзнателност. В живота ни се случват изключително много неща, без изобщо да забележим. Повечето от тях нямат кой знае какво значение за качеството ни на живот и щастието ни, но други – са наистина съществени. Тук, в блога, съм писала доста за това какво значи съзнателност, но в контекста на движещите ни ценности – съзнателност за мен означава да имаме навика постоянно да се питаме дали всичко е ок с нас. Вървя ли във вдъхновяваща за мен посока, как се чувствам, напредвам ли в живота си, чувствам ли смисъл, имам ли яснота – това са част от важните насоки, които ако не следим, остават на заден план, без да забележим и може след 5, 10, 20 години да се събудим недоволни и изключително далеч от това, което някога сме искали да създадем в живота си. Затова е важно постоянно да проверяваме дали всичко е ок с нас. Ако всичко е ок – супер, продължаваме напред. Но ако не е ок, дори и да е нещо малко – нашата задача е веднага да внесем съзнателност, за да разберем какво всъщност се случва с нас, какво точно не е наред и след това да определим за себе си начини, по които отново да се подравним към онова, което усещаме истина за себе си – което ни носи спокойствие, радост, енергия и задвижване напред. 
  2. Автентичност. Да си автентичен за мен означава две неща. Първо – да държиш мисли, думи и действия в една посока. Без да се поддаваш на това какво другите очакват от теб да кажеш, да бъдеш, да мислиш, да правиш, да работиш. И второ – да откриваш твоите лични стратегии за успех. Другите хора постоянно ни продават „работещи“ стратегии, но те са работещи най-вече за тях. За нас може да работят, може и да не работят. Затова, когато искаме даден резултат в живота си – гледаме другите, но ако усетим, че тяхната стратегия не ни е съвсем по мярка и ни създава напрежение, вместо да се напъваме да ни пасне – нашата работа с вас е да експериментираме различни варианти и да откриваме своите автентични начини да правим това, което правим и да бъдем успешни в него. Не както „трябва“ да го направим, а както искаме да го направим. Ако нещо не те кефи – сядаш и разписваш различни варианти как може да проработи за теб. Просто намираш своя начин да го реализираш. Автентичност означава да имаш куража да бъдеш истински и да живееш живота по твоите си стратегии и правила. 
  3. Продуктивност. Животът се реализира в действието. До скоро в мен все още имаше объркване кое всъщност е по-важно – бъденето или правенето. В реалността – не е нужно нито да сме изцяло в бъденето, нито да сме изцяло в правенето. Магията е всеки ден да откриваме състоянието си на бъдене (своята автентичност) и от тази позиция да правим нещата, които са важни за нас да ги направим. Двете са си взаимно необходими и в постоянна синергия. Когато имаме тази синергия, ние реализираме най-приятно и удовлетворяващо своя напредък. Да бъда продуктивна за мен означава да действам от спокойното си състояние и докато действам – да давам най-доброто от себе си. „Най-доброто от себе си“ е различно в различните дни, но всеки от нас има вътрешен барометър и много добре знае дали дава най-доброто от себе си или не. Когато даваме най-доброто от себе си, при каквито и да са обстоятелствата, дори и да е много малко за конкретния момент – ние сме честни към себе си и избягваме самоосъждане, самозаблуда и самосъжаление. :)

Това са моите 3 водещи ценности, които ми служат като пътеводни звезди. Ако някое от тези три ценности не е изпълнена, аз не се чувствам добре. Ако не съм съзнателна, усещам, че все едно някой друг контролира мен и живота ми, и това отнема много от личната ми сила. Ако не съм автентична започвам да усещам голяма вътрешна разпокъсаност и чувство, че не си тежа на място, че нямам стабилност. Ако не действам, започвам прекалено да се чудя и това ме обърква, губя инерция и влизам в летаргия, което ме кара да се чувствам зле.

Когато усетя, че нещо не е наред, вместо да се лутам и прекалено дълго да се чудя какво не е наред – аз просто проверявам коя от ценностите ми е нарушена и веднага мога да се приравня към нея и на момента да се почувствам по-добре, по-стабилни, по-цялостна и по-истинска. И уверено да продължа напред.

Ценностите ни са именно това – пътеводни звезди, които ни помагат да разберем какво не е наред, когато чувстваме, че нещо не е наред. Помагат ни да се съберем, когато се чувстваме разпиляни. И ни помагат отново да се задвижим напред, дори и в много трудни за нас моменти. :)

Опитай сега да определиш кои са твоите 3 ценности, които да се превърнат в твоите пътеводни звезди на живота. :) Дори и да установите, че имате повече от 3 ценности – изберете само 3. По този начин ги запомняме по-лесно и поддържаме фокуса в ума си. За в бъдеще може да промените някоя от ценностите, ако усещате, че нещата са се променили за вас, но винаги се стремим да държим само 3 най-важни ценности, които да ни служат като пътеводни звезди за живеене на стабилен, цялостен и истински живот. :)

Ако искаме да живеем живота си приравнени към своите истински ценности – за нас е от съществена значимост да изградим повече съзнателност в ежедневието си. Съзнателност означава да имаме ясно виждане за мислите, емоциите и поведението си, и да можем във всеки момент да ги приравняваме в желаната от нас посока.

Новото ми обучение ще бъде именно за изграждане на по-голяма съзнателност в ежедневието ни. Целта на това обучение ще бъде да си изградим по-задълбочено разбиране за мисленето, емоциите и поведението си, за да можем съзнателно да управляваме състоянието си, а от там и начина, по който живеем. В 21-ви век по-важно от това да учим нови умения е да се научим да управляваме менталното и емоционалното си състояние. :) За да получите информация за пускането на курса и да се възползвате от първоначалната намалена цена – запишете се за мейл листата ми ТУК. :) 

Как да се справим с разсейванията и отлагането при изпълнение на важен за нас проект

Как да се справим с разсейванията и отлагането при изпълнение на важен за нас проект

Как да се справим с разсейванията и отлагането при изпълнение на важен за нас проект

Всеки от нас има проект, за който знае, че е наистина важно да бъде изпълнен или идея, която трябва да започне, за да разбере поне какво може да излезе от нея. И истината е, че ние не сме на Земята, за да си клатим краката. Ние сме ко-създатели на света. И част от главните ни задължения е да превръщаме идеите си в реалност , за да помагаме на света да се придвижва дори и с минимални крачки напред.

В един идеален свят, всички ние, всяка сутрин щяхме да се събуждаме, постоянно мотивирани да работим по своите важни проекти, да преодоляваме с лекота всяко обстоятелство, да не се поддаваме на съмненията и разсейванията си, да знаем с пълна убеденост правилните за нас решения и да отмятаме тасковете в графика си както Чък Норис отмята дните в календара си – с размах. :)

Само че, реалността е малко по-различна. В реалността ние сме бомбардирани от постоянни разсейвания,  несъзнателни жертви сме на инстинктивните си желания да се хвърляме във всяка посока, в която възникне следващата ни нотификация, без да забележим се въвличаме в хиляди ниско стойностни задачи, които сякаш безконтролно се увеличават в графика ни, и така постоянно намираме следващата изключително важна причина (рационализация), че точно днес е „наистина невъзможно“ да работим по важния за нас проект, който сме планирали. И така всеки ден. Докато животът ни започне да се усеща твърде тежък, изморяващ, объркан. И разбира се – безсмислен. Защото когато не работим по важните за сърцето си проекти – ние всъщност не работим по реализацията на самите себе си и душата ни започва постепенно да атрофира.

Пиша тази статия, за да напомня на себе си и на вас, че е безкомпромисно важно, с много голяма съзнателност и с много голяма дисциплина да блокираме за себе си време, в което да работим по изпълнението на важните за нас проекти. Тези, за които усещаме ясен повик да реализираме. Защото ако не го направим – една светлина в нас няма да бъде запалена. Една част от нас ще спре да живее. Но по-важното – една част от живота на много други хора няма да намери това, от което истински има нужда… защото ние сме били прекалено заети с разсейванията и отлагането си, вместо да се фокусираме и от любовта си да създадем качествената промяна, която знаем, че е нужно да създадем. 

Разбирате за какво говоря, нали?

Нужно е да спрем да използваме времето си само за ежедневни, ниско-стойностни, не носещи дълбоко удовлетворение задачи. И да отворим пространство в графика си за това, което наистина има смисъл.

Ок.

По-долу ви споделям стратегията, която да ни помогне да започнем (или да продължим) да работим по важните за нас проекти, дори в условия да огромни разсейвания и голямо вътрешно желание за отлагане. Използвайте тези стъпки като гайдлайн – тествайте, адаптирайте за себе си и намерете коя е последователността, която придвижва лично вас по-бързо и безкомпромисно напред. Това, което мога да ви кажа със сигурност е, че ние сме достатъчно силни и можещи, за да преодолеем разсейванията и отлаганията си. :)

  1. Избираме ден от седмицата, в който си залагаме да работим по своя важен проект. Умът ни има най-голяма мотивация за действие, когато има най-категорични граници. Категорични граници означава да изберем конкретен ден, конкретен час и конкретна продължителност за работа по проекта ни. Затова – първата стъпка е просто да изберете един ден от седмицата (или ако можете – заложете си два или три дни в седмицата), в които ще работите по проекта си.
  2. Избираме конкретен час за работа по важния за нас проект. Може да заложите конкретен час или да си изберете тригер, веднага след който да започнете работа по вашия важен проект. Важното е да има яснота кога точно започвате изпълнението.
  3. Избираме конкретна продължителност за сесията, в която ще работим по важния за нас проект. Отново – границите дават свобода и спокойствие на ума ни, затова е важно още в началото да определим ясна и конкретна продължителност за времето, в което ще работим по проекта си в избрания ден и час. Най-добре е да си заложим сесия от 40 или максимум 50 минути работа, като задължително използваме таймер (например този ТУК). Ако за един ден може да си заложите две сесии по 50 минути с 10 минути почивка между тях – супер, ако не – залагате си една сесия от 40/50 минути за деня и маркирате в графика си (и в главата си) това време като абсолютен топ приоритет за деня. Все едно имате огромна болка в зъба и ангажимента е да отидете на зъболекар. :) 
  4. Когато денят и часът за работа дойдат – пускаш таймера и започваш работа. That’s it. Избраният ден, час и продължителност не подлежат на договорки. Те стават закон за нас. Това означава, че когато избраното от нас време дойде – за нас всичко останало спира да съществува! Eдинственото, което има значение е да седнем на мястото си, да пуснем таймера и да започнем работа по важния за нас проект. В този момент, изпълнението на тази сесия от 50 минути се превръща за нас в мисия. Няма нищо по-важно на света от това да седнем и да започнем сесията си. Защитаваме изпълнението на тази сесия от всяко разсейване и трудност, които може да ни възникнат. И просто започваме.
  5. Потъваме в дейността, в изпълнението на задачата си. :) След като започнем изпълнението – опитваме да потънем в изпълнението на своята задача. Да усетим радостта, енергията, която носи – усещането да правиш това, което наистина искаш да правиш и което е наистина важно за теб. Тотално присъстваме в изпълнението на този важен за сърцето ни проект. :)
  6. Когато ни възникне желание за разсейване или отлагане – практикуваме съзнателност. Ние още в началото сме наясно, че докато изпълняваме важния за нас проект ще ни възникне желание да се разсеем, да се откажем, да отложим. Но ние вече уточнихме, че може да преодолеем това. И всъщност единственото, което е нужно да направим е следното – когато ни възникне желание да се разсеем, вместо автоматично да отворим любимото си разсейване, е нужно да си спомним, че ние всъщност може да не последваме желанието си за разсейване и може да продължим с изпълнението на проекта си. Просто забелязваме желанието си за разсейване,  за трудност да продължим, за желание да спрем – вдишваме, издишваме и избираме да не му се поддадем. Спомняме си кое е наистина важно за нас. Спомняме си, че имаме още може би само 20 минути и че със сигурност може да продължим. Ако умът ни се е хванал за идеята, че точно в момента трябва да провери нещо спешно – запишете го на лист за проверка след сесията и се върнете към работата по проекта си. Ако усетим, че боксуваме на едно място и това и стресира – повтаряме си мантрата „По-добре свършено, отколкото перфектно“ и продължаваме напред. Ако усетим, че твърде усложняваме изпълнението и това ни напряга – спомняме си да поддържаме нещата прости и се придържаме само към основното. Ако усетим, че ни е трудно изпълнението – казваме си с категоричен тон: „Аз мога да се справя!“ и продължаваме напред. Ако усетим, че искаме да се откажем – казваме си: „Аз мога да продължа. Имам само още 20 минути. Мога да се справя.“ и се връщаме към изпълнението на проекта си. :) Най-важното в тази точка е да забележим когато нещо (мисъл, усещане, емоция) възникне и иска да открадне вниманието от нашия важен проект и да не му се поддадем автоматично. А съзнателно да си спомним, че може да продължим.
  7. Потъваме отново в изпълнението на задачата си. След като сме забелязали желанието си за разсейване или отлагане и не сме му се поддали – може да се усмихнем. Всеки момент на съзнателност за нас е момента на победа. На важното над посредственото. Вдишваме, издишваме и продължаваме с изпълнението на важния за нас проект. Връщаме се към мисията си. Към изпълнението на задачата си. Имаме още малко време – затова потъваме отново в дейността. Изгубваме се в нея. Това се превръща в нашата медитация. :)
  8. Когато таймерът даде сигнал за край – приключваме сесията си. След края може да си дадем 20-30 секунди време, в които отново да осъзнаем, че за тези 50 минути ние всъщност наистина може да преодолеем разсейванията си и че за нас е наистина усмихващо и удовлетворяващо да го направим. И да изберем да работим по важния за нас проект. Да изпълним тази задача. Позволяваме си да почувстваме щастието от това да присъстваме за нещо, което е наистина важно за нас. Да му дадем времето и вниманието си. За 50 минути. :) Какво е усещането да напредваш по важен за теб проект? Какво е усещането да бъдеш господар на разсейванията си. Какво е усещането да чувстваш желание да отложиш, но да вземеш съзнателно и категорично решение да продължиш? Не защото трябва да го направиш. А защото искаш да го направиш. :)

Може да направиш една сесия от 50 минути или ако случайно имаш време – може да направиш и втора сесия за деня. В началото може би някое разсейване ще е твърде силно и въпреки съзнателността – ще го последваме. Няма проблем – просто се върнете към изпълнението на проекта си. Гарантирам ви, че с практиката ще задобряваме. Нужно е само да следваме плана си – в деня, в часа – пускаме таймера, започваме изпълнението и всичко друго спира да съществува за нас, освен изпълнението на нашата 50 минутна сесия. Малко по малко тази 50 минутна сесия ще се превърне в наистина свещено пространство за нас, в което ще бъдем напълно и изцяло отдадени на реализацията на своя проект. Докато вкусим тържеството на завършека му. :)

И тогава ще разберем, че наистина е имало смисъл да го направим. Че ние реално можем да го направим. :)

Много са причините (оправданията), които поставяме пред изпълнението на важните за сърцето ни проекти. Но изпълнението на важните за сърцето ни проекти е основното нещо, което превръща живота ни в живот, който наистина си струва да бъде изживян. И аз знам със сигурност, че ние с вас не само заслужаваме, но и на 100% можем да живеем точно такъв живот. Нужно е само да спрем да играем на дребно и да вземем категорично решение да реализираме тези проекти. :)

Най-гениалното нещо, което направихме беше – да не се отказваме да продължаваме напред.

Дей З

Пуснете си любимата музика и да започваме с плана! :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :) А ако искате да започнете по-съзнателно и целенасочено да създавате живот, който си струва да бъде изживян – очаквам ви заедно с мен в Програмата за полезни навици ТУК. :) 

7 начина да подобрим дисциплината си

7 начина да подобрим дисциплината си

7 начина да подобрим дисциплината си

„Дисциплина“ не е най-секси думата на света. Повечето хора мислят, че дисциплината ограбва свободата им и я приемат като нещо, което внася повече напрежение отколкото радост в живота им.

В реалността обаче е точно обратното. Живот, в който не развиваш качеството дисциплина обикновено е живот, в който се въртиш в кръг. Живот, който не води до никъде, защото стоиш единствено на повърхността.

Именно дисциплината е нещото, което ти помага да задълбаеш в някакви насоки и така имаш възможност да усетиш дълбочината, интензитета, наситеността, богатството на това, което присъства под повърхността. Под лесният и удобен слой на реалността, който е достъпен за всички. Дисциплината ни помага да навлезем в сърцето на нещата. Независимо за какво става дума.

Когато живеем с разбирането, че дисциплината е това, което ни помага да се докосваме и да взимаме повече от живота, тогава самото качество дисциплина се превръща само по себе си в цел за нас. А всяка цел ни помага да се чувстваме много по-будни и живи в ежедневието си.

Днес искам да споделя няколко начина, по които аз упражнявам дисциплина в моето ежедневие и с които вие може да експериментирате и да тренирате дисциплина във вашия си живот. :)

  1. Изпълнявам планираните си задачи, дори когато не съм в настроение да ги изпълнявам. Отлагането да изпълняваме заложените си цели е толкова често срещан проблем, че вече хората са го приели за нещо „нормално“. Основната рационализация, с която отлагаме обикновено е нещо от сорта на: „Точно сега не съм в подходящо състояние да свърша това.“ или „Точно сега не усещам, че е момента да започна“.  На повърхността ти имаш добро оправдание да отложиш, но това, което реално се случва е, че задачата, която си си планирал да направиш най-вероятно е трудна, прекалено неясна или неприятна за вършене, и ти без да мислиш автоматично я отлагаш и започваш да вършиш нещо друго, което е лесно и което вече ти е ясно как става. Започваш да чистиш къщата, да си лакираш ноктите, да четеш поредната „много важна“ статия в интернет и т.н. вместо просто да започнеш с това, което си си обещал да направиш. Ето как стоят нещата – ако постоянно чакаш да си в настроение или да си уверен, за да изпълниш планираните си задачи, ти никога няма да довършваш целите си до край. Даже и до средата не е ясно дали ще стигнеш. Затова, вместо да отлагаш, превърни в своя практика следното: избираш важна за теб задача, залагаш си конкретно време за изпълнението й в графика ти и когато това време дойде – веднага започваш да работиш по задачата си, независимо в какво настроение си, независимо дали нещо друго „спешно“ изисква вниманието ти, независимо дали се чувстваш уверен или не. Когато настъпи заложеното врем – твоя мисия става да изпълниш заложената ти задача. През това време – не си позволяваш да влизаш във ФБ, в мейла си, не си позволяваш да чистиш, да хапнеш нещо малко и т.н. Просто сядаш и си изпълняваш задачата. Твоята е твопта мисия. Да, трудно е, неясно е, може би дори е неприятно. И въпреки това, гарантирам ти, че ти можеш да започнеш и да изпълниш задачата си.
  2. Спортуваш дори когато изобщо не ти се спортува. Това е подобно на отлагането. Ние постоянно отлагаме спортуването поради хиляди причини (чувала съм ама наистина много добри оправдания защо човек не спортува). Движението обаче е нещо феноменално важно за менталното, емоционалното и физическото ни здраве. То е като да си миеш зъбите. Дори и да не си ги миеш всеки ден, би ли останал без да си миеш зъбите две седмици? По същия начин, ако не се упражняваш физически седмица, две – тялото ти започва да атрофира. Затова, вместо постоянно да отлагате спорта – изберете си конкретни дни от седмицата и конкретно време, и си заложете това време за спортуване. Когато това време дойде – ставаш и отиваш да спортуваш. Независимо дали се чувстваш отпаднал, независимо дали те мързи, независимо колко е лошо навън времето, независимо колко „спешни“ неща имаш за вършене. Ще видиш, че след тренировка ще се чувстваш мнооого по-добре! Но дори и да не се чувстваш осезаемо по-добре от тренировката си – ти осезаемо задобряваш в качеството си дисциплина, което ежедневно подобрява животата ти с грандиозни стойности.
  3. Оставете се да почувствате малко глад. Обикновено хората се паникьосваме когато огладнеем, ставаме като crumpy cat и веднага отиваме да си хапнем нещо, каквото и да е, за да потушим глада. Това, което мога да ти кажа със сигурност е, че ти можеш да постоиш гладен и това да не е края на света. Затова, когато ти се появи глад, паузирай за момент и прояви малко любопитство към глада. Какво е усещането да си гладен? Как точно се чувстваш? Мога да те уверя, че да си гладен не е толкова страшно. Всъщност даже, да си гладен е доста разбуждащо усещане! Разбира се, целта на тази практика не е да се умориш от глад (не го препоръчвам!). Целта е да покажеш на себе си, че малко дискомфорт няма да съсипе живота ти. А дори напротив – ще го ободри! В този смисъл – когато огладнееш и особено когато си свикнал веднага да хапнеш нещо боклучаво – нека твоя практика бъде да не консумираш тази джънк храна, а да изчакаш малко и после да хапнеш нещо качествено. Упражняваш се едновременно да си съзнателен какво слагаш в тялото си и да си ок с малки еприоди на дискомфорт.
  4. Говори с някого за нещо, за което ти е трудно да говориш. За мен последната година беше изпълнена с нуждата от провеждане на трудни разговори. През това време основна цел за мен беше не да си заравям главата в пясъка и да отбягвам тези разговори, а да поема инициативата тези разговори да се случат. Понякога ми е отнемало седмица, две докато уточня със себе си какво точно искам да кажа и какъв точно резултат искам от всеки разговор. Но аз знам, че е важно този разговор да се проведе и просто го правя. Повечето хора избягваме трудните разговори, защото те не са никак забавни. Те са си направо страшни! Особено, когато става дума за близки хора. Но, това да ги избягваш води до най-различни видове проблеми – поддържане на напрежение от дадена ситуация, неизясняване на обидни взаимоотношения, неясни договорености, оставане във връзки, които не ни развиват и т.н. Така че, вместо да си заравяме главата в пясъка, нашата практика е следната: Когато имаш проблем с нещо или някой, вместо да си разказваш този проблем в главата, да се дразниш и да си създаваш дългосрочно напрежение в себе си – покани човека да изговорите конкретния въпрос. Бъди мил и да прояви разбиране към другата страна. Да видиш ситуацията с очите на другия, спрямо неговата позиция и място, в което се намира в момента. Но проведи този разговор със сигурност, независимо колко ти е трудно. Може просто да кажеш: „Хей, имам желание да обсъдим с теб… “ и започваш. Кажи как се чувстваш, без да обвиняваш другия, без да го караш да се чувства виновен или да го караш да влиза в отбранителна позиция. Попитай как той се чувства в тази ситуация. И опитайте заедно да намерите решение, което е ок и за двете страни. Аз не съм никак добра в комуникацията и съответно често прецаквам здравата някои от тези разговори, но въпреки това опитвам да се подобрявам и виждам прогрес. Най-важното от цялата работа е, че ако наистина започнеш разговор по една наболяла за теб тема или тема, която просто искаш да изкажеш и изясниш с другия – само тази крачка вече изключително помага да намалиш напрежението в себе си по въпроси, които иначе ти създават огромна тежест. Да провеждаш трудни разговори е един чудесен начин да тренираш дискомфорт и дисциплина.
  5. Поддържайте в ежедневието си някакъв полезен навик. Едно от най-предизвикателните неща за хората е да поддържат в ежедневието си даден полезен навик дългосрочно. Лесно е да изпълняваш един полезен навик за седмица, две, дори за месец. Но какво мислите за това да поддържате един навик за 2 месеца? Или за 3? След тези три месеца реално става доста по-лесно да се поддържа този навик, но голяма част от хората се отказват прекалено рано. Вместо това, вие може да направите следното – изберете един полезен навик, който искате да изградите и поемете отговорност да го спазвате за 2 месеца. Може да е само 5 минути на ден, но го изпълнявате по едно и също време всеки ден. Когато часа за изпълнение настъпи – ставаш и изпълняваш навика, дори да е само за 5 минути. В моята Програма за изграждане на полезни навици всеки месец упражняваме по един полезен навик, но тъй като са 12 навика, обикновено хората след месец, два започват да се отказват. И именно това е идеята и една от най-голямите ползи на Програмата за полезни навици – да започнеш, да ти стане трудно, да се откажеш, но след това следейки ежедневните послания от Програмата – отново да започнеш с изпълнението на поредния полезен навик. Защото поддържането на дългосрочни полезни навици има малко общо с изграждането на навика и много общо с връщането към навика, когато неминуемо отпадаме от него. :) Именно и затова хората, които са цяла година в Програмата за полезни навици имат възможност да усетят реално как се случва този процес и да задобреят в това след като отпаднат да се връщат отново в играта и да продължат напред! Което пък отваря за тях пространство да създават хиляди други чудесни промени в живота си. :)
  6. Обръщаме се с лице към проблемите си. Когато имаме проблем, много често съвсем старателно избягваме да мислим за него. Провери дали някое от следните твърдения е валидно за теб: имаш повече излишни килограми, които все отлагаш да адресираш, протакаш работата по важен за теб проект от твърде много време, отлагаш да седнеш и най-накрая да внесеш малко повече яснота и ред във финансите си, изморен си и наистина неудовлетворен от някаква насока в твоя живот, но не ти се занимава да решиш този въпрос. Всичко това са изключително некомфортни ситуации, за които на нас изобщо не ни се мисли. Отбягвайки ги обаче, задълбаваме още повече проблемите си и животът ни става още по-неприятен. Вместо това, опитай се да прегърнеш проблема като възможност да преминеш към следващия етап от живота си. Т.е. – не се правиш, че проблема го няма, не бягаш от ситуациите, в които този проблем възниква, а се обръщаш директно лице в лице с него. Позволяваш си да видиш този проблем. Признаваш, че този проблем съществува в твоя живот. И започваш да внасяш яснота около него. Изясняваш си какво всъщност представлява този проблем? От къде точно идва? Как можеш да преодолееш този проблем? Какви са възможните опции за теб? Коя е следващата ти крачка? Когато застанеш лице в лице с проблемите си ще установиш, че това никак не е приятно. Но не е толкова неприятно колкото си си мислил, че е! После дори ще се радваш, че си го направил. И по-важното – ще развиеш сила, кураж и дисциплина да се справяш с проблемите си и занапред.
  7. Упражнявай се да обичаш процеса, а не само резултата. Да си дисциплиниран до голяма степен означава да си изградиш разбирането, че ти не се нуждаеш от някаква невероятна награда (резултат), за да си свършиш работата, която е наистина важна за теб. И да осъзнаеш, че във всяка дейност има вградена награда. Т.е. изпълнението на дейността е възнаграждаваща сама по себе си. Например, ако си си заложил да се храниш здравословно, не е необходимо в края на седмицата за „награда“ да отидеш да се наядеш с пържени картофи и бишкотена торта. Твоята реална награда е да се наслаждаваш на това, че си избрал да се храниш с подхранваща тялото ти храна. Твоята награда не са пържените картофи накрая на седмицата. Твоята награда не са дори свалените килограми. Твоята награда е процесът да се храниш със здравословна храна и така да показваш уважение към тялото си. Ако спортуваш, твоята награда не е това, че коремът ти може би ще стане по-плосък след няколко седмици. Твоята награда е радостта от движението, което за теб е възможност да внесеш повече будност и раздвиженост в тялото и ума си. Ако изпълняваш свой проект, твоята награда не е това, че може би ще спечелиш хиляди левове от този проект. Твоята истинска награда е възможността да изразиш себе си правейки това, което сърцето ти те насочва да направиш. Та, идеята е да започнем да обичаме процеса, а не само резултата. Каквато и дейност да правим, всяка минута да откриваме радостта от изпълнението на тази дейност. Да усещаме как самата дейност е възнаграждаваща сама по себе си за нас. Дори в моментите когато тази дейност е ужасно неприятна. Тогава става малко по-трудно да усетиш радостта от процеса, но нас това не ни притеснява, защото ние с вас не сме хора, които бягат от трудното! :)

Ок, другари, това са 7-те насоки, които смятам за феноменално чудесни в практикуването на повече дисциплина в ежедневието ни. В началото никоя от тях не е лесна, но в крайна сметка – нали за това практикуваме! :)

Означава ли всичко написано дотук, че животът ни трябва да бъде само дисциплина, без никакво забавление? Разбира се, че не! :) Но ако може да направим така, че животът ни да бъде по-наситен, интензивен и радостен, защо да не изберем да задобреем в нещо като дисциплината, което със сигурност ще ни се отплати в дългосрочен план? :)

Аз съм all in! :)

А ти? :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Умението да живееш с мисия всеки ден от живота си

Умението да живееш с мисия всеки ден от живота си

Умението да живееш с мисия всеки ден от живота си

Да живееш с мисия е супер. Кара те да се чувстваш като супер герой и прави живота ти много по-цветен, раздвижен и интересен. :)

Ако изхвърлим всички напудрени определения за мисия, ще установим, че да живееш с мисия означава просто да живееш с намерение. А да живееш с намерение означава просто да си определиш нещо, което искаш да направиш и наистина да го направиш.

Човек не открива своята мисия. Защото мисията не е някоя бутилка каменица, която седи в някой бар и те чака да я „откриеш“, и да си заживеете щастливо занапред. Мисията е нещо, което създаваш. Всеки ден.

Мисия означава да си поставиш намерение да направиш нещо, да поемаш отговорност да го направиш и наистина да го направиш. Да го направиш с цялата отдаденост, желание и любов, които може да откриеш в себе си в даден момент, колкото и малко да са те в някои от дните ти.

Ето няколко примера за това как човек създава своята мисия:

  • Ако отлагаш важен за теб проект повече от 6 месеца – тогава твоята мисия е да опишеш точките за изпълнение на този проект и да определиш 4 дни от седмицата, в които да отделяш по 40 минути сутрин, за да работиш по точките от твоя проект. В тези 40 минути не може да отлагаш, не може да зацикляш в перфекционизъм, не може да позволяваш да се разсейваш. Твоята най-важна мисия, твоят най-голям приоритет е в тези 4 дни от седмицата, в тези 40 минути е да работиш по този проект, докато го изпълниш до край.
  • Ако в последните седмици те е налегнала мозъчна мъгла, мързел или липса на енергия – твоята мисия е за следващите 3 месеца, да спортуваш 3 пъти в седмицата по 25 минути. В тези 3 дни, когато дойде времето ти за спорт – твоята мисия е да станеш и да изпълниш тренировката си, без каквито и да е умствени уговорки.
  • Ако в последните 6 месеца не си си почивал и усещаш, че продуктивността ти е паднала – твоята мисия е веднага да излезеш за 3 дни в отпуск, без дори да се докосваш да абсолютно никаква работа. Твоята мисия е за тези 3 дни да правиш единствено и само неща, които ти носят кеф и удоволствие.
  • Ако усещаш, че имаш нужда от по-голяма самоувереност – твоята мисия е за 1 месец да започнеш всеки ден да даваш сам на себе си много малки обещания и да полагаш много големи усилия да спазиш тези обещания към себе си. Например, ако си кажеш, че днес цял ден ще използваш стълбите, а не асансьора – твоята мисия днес е да вървиш само по стълбите и наистина да спазиш това обещание. Ако си кажеш, че ще се обади на някого за нещо – твоята мисия за днес е да звъннеш и да говориш с този човек, колкото и дискомфортен да е за теб този разговор. Ако кажеш, че днес ще вървиш 10 000 крачки – твоята мисия днес е наистина да извървиш тези 10 000 крачки. И т.н.
  • Ако отдавна мислиш, искаш, фантазираш да подобриш финансовото си състояние – твоята мисия за следващите 3 месеца е да определиш 3 дни в седмицата, в които по 30 минути да работиш по финансите си. Т.е., твоята мисия в тези 3 месеца е да описваш всички разходи, които правиш, да разгледаш детайлно къде, за какво и колко точно пари харчиш, да премахнеш всички излишни разходи, да започнеш да спестяваш, да започнеш да мислиш как да печелиш повече пари и да тестваш всеки абсурден, полуабсурден или всъщност малко по-адекватен начин да печелиш повече пари. :) Накратко – твоята мисия в следващите 3 месеца е в 3 дни от седмицата по 30 минути да добиеш кристална яснота къде се намираш по отношение на финансите си и да започнеш да експериментираш варианти за подобрение.
  • Ако се чувстваш изключително претоварен и имаш усещането, че се въртиш в кръг – твоята мисия тогава е да прегледаш и разтребиш абсолютно всички остарели и вече недобавящи стойност дейности в деня ти. Всички ангажименти, които те задъхват, изморяват, не те радват достатъчно и не ти носят достатъчно значима стойност – out. Същото може да направиш и с хората около теб. Твоята мисия е да направиш така, че 80% от дейностите в твоя ден да ти носят смисъл. Дейностите, които ти носят смисъл не винаги са най-лесните и готини за изпълняване дейности, но ние с вас сме се разбрали, че не сме хора, които бягат от трудното, така че това нас не ни интересува! Нашата мисия е да намерим начин и да си организираме графика така, че повечето дейности да ни носят смисъл, радост и движение напред. That’s it. Да разтребиш и опростиш графика си е една от най-важните мисии, които човек може да си постави!
  • Ако усещаш, че връзката с партньора ти или с близък важен за теб приятел се разваля и става все по-слаба – твоята най-важна мисия в следващия 1 месец е по един ден от всяка седмица да правиш нещо, което да зарадва този човек и да ви помага отново да се сближите! В този един ден от седмицата, твоята мисия, твоят най-голям приоритет е да накараш този човек да се почувства наистина специален!
  • Ако усещаш, че нещо от прекалено дълго отнема твоя вътрешен мир – твоята мисия е в рамките на 1 месец, абсолютно всеки ден, веднага след ставане по 15 минути да пишеш в тетрадка всичко, което мислиш, да си създаваш яснота какво точно не е наред, как би искал да бъде, какво би могъл да направиш, за да подобриш положението си. Твоята мисия в този 1 месец е докато пишеш да бъдеш брутално честен със себе си, да се освободиш от самосъжалението, негативизма, тъпите истории, които си разказваш, оправданията, обидата, гнева, вината, да разбереш каква е крачката, която трябва да направиш напред, и да я направиш.
  • Ако повече от 6 месеца искаш да създадеш някаква промяна в живота си, но не знаеш какво точно да правиш – твоята мисия е в рамките на 1 месец, всеки ден по 20 минути да създадеш някаква визия и план занапред, да започнеш да изпълняваш този план и да го донастройваш в движение (това ще правим през август в Програмата за полезни навици и тази година нямам търпение да започнем! )
  • Имай предвид, че мисията ти в някои от дните може да бъде да лежиш мързелашката цял ден и да не ти дреме за нищо и за никой! Понякога дори мисията ти може да е най-накрая да теглиш една м**на на някой, който отдавна те дразни и вгорчава живота ти! Вие знаете, че имаме право на 20% съгрешения и не забравяйте, че тези 20% са си задължителни! :)

Разбираш, нали?

Мисията не пада от небето. Нито пък я търсиш „дълбоко в себе си“. Ти създаваш своята мисия когато си заложиш да направиш нещо и когато намираш начини да останеш концентриран и наистина да изпълниш това нещо до край.

Най-трудното на това да имаш мисия е, че е прекалено лесно да се откажеш от нея. Прекалено лесно е да се поддадеш на лесната и увличаща негативност и мързел. Прекалено лесно е перфекционизмът да те блокира. Прекалено лесно е да се разсееш с нещо ново, много „важно“, което изскача, изисква вниманието ти и без да забележиш те отдалечава от твоята мисия.

Така действа гравитацията. Тя те кара да склониш глава. Да се въртиш в кръг. Да бягаш само към лесното и новото. Да не довършваш нещата до край. Да се предадеш.

Когато човек живее несъзнателно, автоматично, той много бързо се поддаваш на гравитацията, на мързела, на разсейванията си, без дори да забележи какво му се случва. И магията просто приключва. Тогава да имаш мисия става невъзможно.

Но ако ти се упражняваш да бъдеш съзнателен, ти вече умееш малко по-добре да се справяш с лесните и увличащи разсейвания. Ако ти се упражняваш да бъдеш съзнателен, значи вече малко по-добре забелязваш пречките и изкушенията, които ти възникват по пътя и вместо да им се поддаваш толкова лесно, ти всъщност започваш да откриваш начини, чрез които, каквото и да ти се случва, да оставаш подравнен към това, което си поел отговорност да направиш. Подравнен към своята мисия. Не винаги се получава, разбира се, но ние тук не търсим някаква невротична перфектност. Ние се стремим 80% да спазваме намерението си и 20% да ни е все тая. И така да продължаваме прогресивно напред.

Моята мисия за днес е да напиша тази статия. Имам два спринта по 50 минути за писане и 2 пъти по 10 минути почивка. Каквото напиша за това време – това ще е. Пише ли ми се днес статия? Не особено! Аз обичам да пиша, но точно днес умът ми изключително настойчиво се опитва да ме убеди, че има много други важни неща за вършене от писането на тази статия. Но тази статия е моята мисия за днес и аз съзнателно не позволявам на нищо, колкото и спешно да ми се струва то, да ме отдалечи от нея.

Ако четеш моя блог, значи ти също си човек, който се упражнява да бъде съзнателен. Значи ти със сигурност си човек, който още сега може да избере своята мисия за днес и да започнеш да я изпълняваш. С цялата отдаденост, желание и любов, които може да откриеш в себе си днес, колкото и малко да са те в този момент.

Затова избирай своята мисия за днес и действай! Няма кой да те чака! :)

Ако твоята мисия е да си създадеш визия занапред и да се научиш по-добре да организираш и управляваш времето си – от 01.08.2019г започваме модула за създаване на визия и управление на времето, и цял месец ще работим върху тази тема. :) Програмата се изпълнява онлайн, така че може да се включиш отвсякъде, а цената за целия месец участие е 30лв! Може да се регистрираш заедно с нас ТУК. :) 

2 умствени стратегии за по-голямо спокойствие и продуктивност при изпълнение на проектите ни

2 умствени стратегии за по-голямо спокойствие и продуктивност при изпълнение на проектите ни

2 умствени стратегии за по-голямо спокойствие и продуктивност при изпълнение на проектите ни

Нашата идентичност се състои от мисли, емоции и модели на поведения. Тази наша идентичност създава нашата реалност. Ако искаме да променим нашата реалност е нужно да променим нашата идентичност. Т.е. – да променим нашите мисли, емоции и модели на поведение. Да искаме да създадем нова реалност със старата си идентичност, няма как да се случи. Ние следва, както казва психологът Ерих Фром – „да родим себе си“, да създадем нов аз. Всяко следващо ниво на живота ни, изисква нова версия на нашето аз.

На практика това означава, че когато забележим в себе си мисловен, емоционален или поведенчески модел, който ни пречи да получаваме желаните резултати, нашата работа е веднага да измислим нов, по-ефективен модел, с който да заменим стария и така да се придвижваме напред. Да създаваме ново аз и като следствие – нова реалност.

Изключително просто, но никак не е лесно. :)

Моят стремеж е малко по малко да автоматизирам този процес на постоянно подобрение. Т.е. когато забележа нещо в мисленето ми, в поведението ми или в средата около мен, което ми пречи да се движа напред, първата ми задача е веднага да измисля нов модел, някаква тактика, чрез която да преодолея този бъг във вътрешната или външната си системата, за да мога по-лесно да продължа напред. Понякога заимствам тактики за справяне от други хора, а понякога сама си измислям идеи, чрез които да заменя един неработещ модел с такъв, който ми помага да постигам желаните резултати. :)

Днес искам да ви споделя 2 умствени стратегии, които съм открила и които много ми помагат да работя по-спокойно и по-продуктивно. Мисля, че те са универсални и могат да бъдат от голяма полза и на вас. :) Те са:

  1. Умението да имаме доверие на мозъка си, че ще измисли каквото има да измисли. :)
  2. Умението да вярваме, че ако даваме най-доброто от себе си, ние получаваме най-добрия резултат (какъвто и да е той).

По-долу разглеждам малко по-подробно всяка от тези стратегии.

 

Умението да имаме доверие на мозъка си, че ще измисли каквото има да измисли. :)

Ето ви една стандартна ситуация – когато започнем да изпълняваме дадена цел възникват една камара неща за вършене и много неясни ситуации, което съвсем естествено създава в нас съмнението дали изобщо ще можем да измислим как по дяволите да изпълним всичко, което възниква за изпълнение. В тази ситуация, ако оставим възникналото съмнение да завладее главата ни, то може изцяло да ни блокира и дори да ни спре да изпълняваме своята цел.

Тук първата ни задача е да забележим, че това съмнение, историите които си разказваме колко много неща има за вършене, че не знаем как да изпълним тези задачи, колко много време ще отнеме и т.н. – тези мисли всъщност ни блокират и ние веднага трябва да измислим нов модел, който ни позволява да продължим по-леко напред. Ако не забележим, че съмнението ни блокира – ние слизаме надолу по спирала и най-вероятно се отказваме от изпълнението на целта, но ако забележим, че съмнението ни спира – тогава ние вече може да потърсим, да полюбопитстваме за нови мисловни модели, които да ни помогнат да продължим напред.

Новият полезен модел, с който ви предлагам да експериментирате е да започнете да имате доверие, пълно доверие на мозъка си, че когато тръгнете да изпълнявате една стъпка – той със сигурност ще измисли как да я изпълни. Със сигурност! Представи си например как мислиш за себе си, че ти си българин. Ти това го знаеш, с абсолютна убеденост. Ти не се чудиш „абе аз българин ли съм или не„, ти знаеш, с абсолютна убеденост, че си българин. В нашия нов полезен мисловен модел търсим същото състояние на абсолютна убеденост, че когато започнем да изпълняваме една стъпка, мозъкът ни ще измисли как да я изпълни. Т.е. – ти вече не се чудиш дали ще измислиш как ще стане дадено нещо, дали ще стане и т.н. Ти вече знаеш, ти си убеден, че мозъкът ти със сигурност, когато е необходимо, ще измисли каквото е необходимо да се направи за изпълнение на тази стъпка.

Да имаш доверие в мозъка си, че ще измисли каквото има да измисли създава в нас спокойствие и от позицията на това спокойствие ние можем много по-лесно да продължи напред и реално да изпълняваме целта си.

Как изглежда това на практика?

Когато например аз писах основното съдържание на Програмата за полезни навици трябваше около една година, почти всеки един ден, около 350 дни да пиша нещо ново, което да е едновременно полезно и интересно. Разбира се, първите месеци го карах на вдъхновение, но рано или късно дойде момент, в който съмнението се прокрадна в мен и забелязах, че в главата ми зачестяват мислете от сорта на: „Ами аз утре какво ще пиша? Нямам идея какво да пиша. Ами ако нищо добро не ми хрумне?“ И забелязах, че колкото повече си го мисля, толкова повече се стресирам дали наистина ще измисля нещо. Тези мисли очевидно не ми помагаха, затова веднага започнах да мисля за друг модел, който да ми помага да продължавам напред.

Точно по това време имах „късмета“ (слагам късмет в кавички, защото късметът винаги е заслужен и изработен, той е функция на живота, която възниква като резултат, а не като причина) да попадна на едно видео на Мариса Пиър, може би един от най-известните хипнотерпевти в Лондон. Тя сподели как съмнението действа деструктивно на мозъка, обърква го, шашка го, и нашата задача е единствено да се научим да вярваме в мозъка си. Когато тя издава първата си книга, още на представянето й се появява човек, който й предлага договор за втора книга. Тя споделя, че си няма на идея какво ще пише в тази втора книга, дори на ум не й идва какво съдържание ще пише, но тя казва „ДА, приемам офертата!“ защото знае, сигурна е, че когато седне да пише тази втора книга, мозъкът й ще го измисли.

Yes, is that simple!

Така аз започнах да прилагам абсолютно същата стратегия в писането на Програмата си. Kогато се хванех, че в главата ми възникнат притеснителни мисли какво ще пиша на другия ден, дали ще го измисля, дали ще е интересно, дали ще е полезно и т.н., само като забележа, че съмнението и чуденето се прокрадват в главата ми, веднага спирам всички вътрешни полемики, и категорично заявявам доверието си в мозъка ми.  Казвам си: „Аз знам, че утре като седна да пиша със сигурност ще ми дойде чудесна идея и ще го напиша!„. Това беше основна тактика, чрез която успях да завърша основата на Програмата за полезни навици. :)

Стратегията да вярваш в своя мозък, че ще измисли каквото има да измисли, когато има да го измисли, винаги работи! Винаги. :)

Може да си представите мозъка като най-добрия служител във вашата компания. Най-добрия служител има качествата, има усета, има знанията, има подхода, има контактите да си изпълни работата по най-перфектния начин, но ако шефът му (т.е. ти) не вярваш на този служител (постоянно имаш съмнения дали той ще се справи, постоянно го поставяш под въпрос) – еми, очевидно твоят най-добър служител няма да си върши добре работата. Но ако си спомниш, че ти имаш най-добрия топ пърформър в целия свят за твоята конкретна компания, ако му дадеш своето доверие – тогава ти очевидно може да му имаш доверие, че той със сигурност ще измисли най-доброто решение за теб.

Помисли си сега за нещо, за което се съмняваш, че ще измислиш как ще стане. И опитай да премахнеш съмнението. Изхвърли историите които си разказваш колко е сложно, дълго, тежко и не знам си какво. Осъзнай, че тези истории те блокират. И опитай да повярваш, че мозъкът ти ще измисли решение. Просто знаеш, сигурен си, абсолютно убеден си, че когато започнеш да го правиш – мозъкът ти със сигурност ще намери начин да го изпълниш.

И се усмихни! :)

Какво е усещането за теб да бъдеш напълно убеден, да вярваш без никакво съмнение, че мозъкът ти ще измисли твоите стъпки напред, в момента, в който има нужда да ги изпълни? Какво е усещането да живееш в пълна убеденост, че когато имаш нужда мозъкът ти ще намери правилното решение за теб? Какво е усещането, че ти няма нужда да се притесняваш, а просто да действаш и да имаш доверие, че мозъкът ти ще измисли как да направиш следващата крачка напред? 

Опитайте съзнателно да почувствате какво е усещането на пълна убеденост, на пълно доверие, че мозъкът ти ще измисли каквото е нужно. Дори да усетиш това състояние на убеденост само за 0,00001 секунди, опитай да го забележиш когато се случи, опитай да запомниш какво е това усещане, какво е чувството да бъдеш в състояние на пълно доверие. :)

Тръгнеш ли да вървиш, пътят се появява.

Руми

Ок.

Нека видим втората стратегия.

 

Умението да вярваме, че ако даваме най-доброто от себе си, ние получаваме най-добрия резултат (какъвто и да е той).

Както стана ясно по-горе – ние вече не се чудим, а действаме и имаме доверие, че мозъкът ни в движение ще измисли това, което в момента не ни е ясно. Когато действаме ние получаваме резултати. Когато резултатите ни харесват – всичко е супер готино. :) Когато обаче резултатите не ни харесват често изпадаме в самообвинение или самосъжаление, че не се е получило това, което сме очаквали. И понякога това ни вкара в нова негативна спирала.

Каквото и да правим, ние винаги ще имаме моменти, в които резултатите, които получаваме не са ни по вкуса. Тогава да съжаляваш и да се самообвиняваш, че не си постигнал желания резултат, е още един мисловен модел, който ни блокира и следователно трябва да го заменим с нов по-адекватен модел.

Някой гуру от отминала ера би ни казал просто да намалим очакванията си. Но това не работи! Това е тъпо. Ние не можем да си позволим да живеем с ниски очаквания за себе си и живота си!

На нас ни трябва мисловен модел, с който едновременно да държим високи стандарти, но заедно с това, когато получаваме „не добри“ резултати, да не се отчайваме.

Новият мисловен модел, който ви предлагам е просто да започнем да имаме доверие, че ако ние сме дали най-доброто от себе си, резултатът, какъвто и да е той, е най-добрият на този етап за нас. Може би този резултат е просто междинен, а не краен. Ние може би е нужно да научим нещо по пътя, да придобием някакви нови умения, които да ни подготвят по-добре занапред.

Т.е. – нашата част от сделката със света е каквото и да правим, да даваме най-доброто от себе си. Дори и това „най-добро“ да е много малко за този момент. Ако го правим, ако си изпълняваме нашата част от задълженията, ако даваме най-доброто от себе си, то ние може да сме абсолютно сигурни, че резултатът, който сме получили е най-добрият за нас. Независимо дали според нашите преценки този резултат е добър или не е.

Да вярваме, че ако даваме най-доброто от себе си, получаваме най-доброто за себе си, ни дава огромно спокойствие и ни позволява да продължим напред. Няма вина, няма самобичуване, няма въртене в кръг „дали-или“ – просто знаеш, че това е най-добрия резултат за теб в този момент и продължаваш напред!

Един чудесен въпрос, който може да ни възникне тук и който да опитаме да изследваме за себе си е – Как знаеш, че си дал най-доброто от себе си?

Истината е, че никой не може да ти каже дали даваш или не даваш най-доброто от себе си. То е вътрешно усещане. Ти може да кажеш на всички хора около теб, че си пробвал всички възможни варианти, че си дал всичко от себе си, че си направил всичко, което си могъл. И тези хора може би ще ти повярват. Но ако ти вътрешно знаеш, че е имало дори и едно малко нещо, което не си му обърнал внимание, не си се опитал да направиш – значи не си дал най-доброто от себе си. Значи се самозалъгваш. Но ако знаеш, че наистина си дал всичко от себе си и си пробвал всеки възможен и невъзможен вариант – значи наистина си дал най-доброто от себе си. И тогава може да си позволиш да си абсолютно спокоен, че какъвто и да е резултатът, дори и да „ужасен“ – той е най-добрият резултат за теб в този момент.

Помисли си за някакъв резултат, който си получил наскоро и не си харесал. Дал ли си най-доброто от себе си да получи желания резултат или не? Какво е усещането когато не даваш най-доброто от себе си? Как се чувстваш? И какво е усещането да знаеш вътрешно, убедено, че си пробвал всичко, на което си бил способен на този етап, с тези знания, които си имал?

Ако искаш най-доброто, което светът може да ти предложи, първо предложи своето най-добро.

Нийл Доналд Уолш

Независимо дали става дума за работа, за взаимоотношения, за лични проекти или за каквото и да е друго – това са 2 стратегии, които могат да ви помогнат вместо да навлизате в съмнения и въртене в кръг, да продължавате по пътя си напред. Т.е. – това са стратегии, с които по-спокойно и продуктивно да изпълняваме целите си. В основата си, другари – с тези стратегии ние всъщност тренираме Вярата си. Тренираме умението да вярваме в себе си и да вярваме, че светът около нас ни помага да успяваме. Когато създаваме нова идентичност, нов себе си, нови мисловни или поведенчески модели, дори нови взаимоотношения, ние навлизаме в нестабилна и несигурна зона, и единствено вярата в себе си и вярата в света около нас биха могли да ни дадат стабилността, от която имаме нужда, за да може по-спокойно и по-уверено да създаваме новия себе си и живота си. :)

Да имаш доверие, че мозъкът ти със сигурност ще измисли това, което има да измисли и да имаш доверие че ако даваш най-доброто от себе си, то резултатите, които получаваш са най-добрите за теб (независимодали са „лоши“ или „добри“) – потренирайте тези две стратегии следващата седмица и ми пишете дали ви помагат да работите по-спокойно и по-смело по проектите си! :)

Ако тази статия ти е била полезна, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Двете главни предпоставки да постигаме по-лесно целите си

Двете главни предпоставки да постигаме по-лесно целите си

Двете главни предпоставки да постигаме по-лесно целите си

Когато говорим за постигане на цели, едно от първите неща, които може да чуем е „нужни са ти мотивация и воля„. Мотивацията и волята обаче са ментални ресурси, които много бързо се изчерпват. Те могат да послужат за стартиране и задвижване на една цел, но ако целта е дългосрочна – волята и мотивацията ни постепенно намаляват, докато в един момент обикновено намираме себе си в ситуация, в която трябва да полагаме прекалено големи усилия, за да правим дори и минимални крачки напред. Разбира се, ние може да продължим да бутаме нещата да се случват, дори и когато мотивацията и волята ни са много ниски, но това е сигурна рецепта да направим живота си изключително неприятен и тежък.

Излиза, че старата парадигма да разчитаме на мотивация и воля за изпълнение на целите си, не работи!

И в същото време хората продължаваме да разчитаме на тях и очакваме прогрес.

Защо се получава така? Защо разчитаме на мотивация и воля, за да постигаме целите си, при положение, че те очевидно не са оптималните инструменти за нас?

Ако изследваме малко по-задълбочено този въпрос ще забележим, че в живота ни възниква нуждата от мотивация и воля, за да изпълним една цел, само в два случая:

  • Когато не сме взели категорично решение, че искаме да постигнем конкретната цел.
  • Когато не сме създали подходяща среда, в която тази цел да се изпълнява по-естествено, бързо и лесно.

Когато човек не е взел категорично решение дали иска да постигне дадена цел или не, то в главата му постоянно присъства чудене: „Да го направя ли, да не го ли направя. Дали има смисъл. Дали е подходящо. Колко ли време ще ми отнеме, дали си заслужава.“ и т.н. Когато това чудене присъства в твоята глава, ти вместо реално да изпълняваш целта си, голяма част от твоето време и енергия се изхабява единствено и само в това да обсъждаш вътрешно със себе си дали искаш тази цел или не. Ти, най-вероятно без да разбереш, се заставяш всеки ден да взимаш едно и също решение, което е изключително изморително (всяко решение за мозъка е стрес, а когато взимаш едно и също решение всеки ден е още по-голям стрес). Ако не си взел категорично решение да постигнеш една цел, на теб постоянно ще ти трябва мотивация и воля да се убеждаваш, „че има смисъл, че можеш, че е хубаво да се случи“ и т.н. безумни неща, които идват в следствие от постоянното чудене. Това е като да работиш в голяма компания и 80% от времето ти да е заето в заседаване на глупави срещи и само 20% да е реална работа. Тъпо, нали?

Каква е алтернативата на това чудене и тегаво изпълнение на целите ни?

Алтернативата е да вземем категорично решение дали действаме към постигане една цел или не. Че не си сигурен, че имаш колебания, че не знаеш дали си заслужава – това е ок да присъства, но не е ок да се превръща в спирачка на изпълнението. Ако седиш в чуденето няма как да разбереш дали си заслужава. По-добре да действаш и в движение да решаваш колебанията си, и да откриваш дали си заслужава.

Да вземеш категорично решение означава да изхвърлиш от главата си всички уговорки „дали или“ и да приемеш, че решението е взето – действаш по изпълнение на целта без колебание, без връщане назад. И в момента, в който се хванеш, че отново се чудиш: „Дали да го направя или да не го направя?“ – спомняш си, че ти вече си взел категорично решение, моментално прекратяваш всякакви умствени уговорки и се концентрираш върху действието – правиш следващата крачка напред.

 

Паузирай за няколко секунди сега и помисли за конкретна твоя цел – постоянно се чудиш дали, или, как, кога, защо да я изпълниш, или си взел категорично решение да я изпълниш и просто действаш?

Може би си мислиш, че точно ти не си човек, който умее да взима категорични решения?

Чудесно!

Време е да разбереш, че никой от нас не е! Дефолтната настройка на всеки човешки мозък е да се чуди, да запълва неяснотата със страх, да бяга от промяната. Ако ти избираш мозъка да те контролира – продължавай да се чудиш и да си мислиш, че „ти си си такъв“. Ако обаче си решил ти да контролираш мозъка си – тогава започвай да се упражняваш да взимаш категорични решения. И на мен не ми е лесно да застана срещу 300 мил. години еволюирала негативност и чудене (демек нашия мозък), но се упражнявам и колкото повече се упражнявам, толкова повече задобрявам в това умение.

 

Ок.

Продължаваме!

Втората причина, заради която хората използваме неефективните си ресурси мотивация и воля за постигане на цели е защото не си изграждаме среда, която да подпомага изпълнението на целите ни. Дори нещо повече – обикновено, без да си даваме сметка, оставаме в среда, която всъщност доста забавя, а понякога и изцяло пречи на изпълнението на целта ни.

Писала съм подробно за фактора „среда“ в живота ни. Сега само ще обърна внимание на това как 3-те елемента на средата могат да пречат или подпомагат постигането на една цел. Трите елемента на външната среда са (1) физическата среда, (2) хората, с които общуваме и (3) менторите (хората, от които се учим и взимаме съвети):

  • Физическата среда. Ако целта ти е да спортуваш, но си избрал да тренираш в зала, която е на 20 минути с кола от твоя дом/офис, или ако трябва да пътуваш с реис до там в час пик – в началото ще си мотивиран и ще го правиш, но дългосрочно тези пречки във физическата среда, които трябва да минеш, за да стигнеш до залата най-вероятно ще те откажат да спортуваш или ще трябва да изкараш от някъде голямо количество воля, за да ходиш на тренировки въпреки препядствията, което е доста неприятно усещане. Ако обаче намериш зала, която е на минути от дома или офиса ти, или решиш да тренираш вкъщи – тогава средата около теб прави по-лесно и естествено изпълнението на твоята цел да спортуваш. Друг пример – ако искаш да създадеш повече яснота за приоритетите в живота си, но в дома ти имаш хиляди непотребни вещи и е постоянно разхвърляно – тази среда, тази външна бъркотия създава объркване и стрес на мозъка ни и на нас би ни било доста трудно да работим за яснотата си, ако умът ни хаби енергия да се бори с целия този външен хаос. На повърхността обикновено хората си мислят, че бъркотията не е кой знае какъв проблем, но истината е, че мръсотията, трупането на непотребни вещи, разхвърляността, и бъркотията не са само физически, те са просто отражение на бъркотията в менталното, емоционалното и духовното ни състояние. Когато съзнателно създаваш за себе си по-свежа, по-чиста, по-опростена и по-подредена физическа среда, това автоматично създава в главата ти ново, чисто, подредено пространство, в което приоритетите ти по-ясно и осезаемо да изпъкват и да те вдъхновят. Домът ни, офисът ни, колата ни, дрехите ни, храната ни, чашата, от която си пием кафето – ако тези „дребни“ детайлни не подкрепят ментално, емоционално и физически нашата цел да се случи, то голяма част от времето и енергията ни ще отива просто в преодоляване на пречките, които тези уж малки детайли създават. От друга страна – съзнателното подбиране на всички тези елементи на външната физическа може да помогне много за това нашата цел да се случи по-лесно и бързо.
  • Хората, с които общуваме (тук включвам книгите, които четем и видеата, които гледаме). Ако твоята цел е да постигнеш финансова свобода, но хората, с които общуваш са хора, които правят неразумни покупки, харчат пари несъзнателно, не следят финансите си,  не мислят как да оптимизират разходите си, казват, че „веднъж се живее“ и си купуват скъпи неща с различни оправдания и т.н., то по някое време и ти ще започнеш да вярваш в тези неща и да мислиш, че целта да постигнеш финансова свобода е доста трудна или дори глупава. Ще започнеш да се чудиш дали има смисъл да продължаваш, да убеждаваш наново себе си,ч е има смисъл, да полагаш големи усилия, за да направиш дори и минимална крачка по тази цел. Представи си обаче ако си смениш средата и общуваш само с хора, които вече са постигнали финансова свобода, с такива, с които е нормално да работиш за финансовата си свобода, с такива, за които е наистина важно да я постигнат. Ако си в такава среда за теб също ще бъде „нормално“ да работиш за финансовата си свобода, за теб това ще е взето категорично решение – всички около теб го правят и за теб става естествена част от ежедневието ти да мислиш и да действаш в тази посока. Всеки от нас има огледални неврони в мозъка си, чрез които само за няколко седмици, съвсем незабелязано, прихващаме мисленето, маниерите, изразяването, куража, смелостта, подхода, стратегиите на хората около себе си. Хората, с които избираме да общуваме определят какво е за нас „нормално“ и от там нататък ние виждаме и действаме в света на базата на това, което за нас е „нормално“. Ако за хората около теб не е „нормална“ целта, която си тръгнал да постигаш – ти ще трябва да ползваш мотивация и воля да се бориш (вербално или не) с възгледите на тази среда, за да оправдаваш целта си. А ако за хората около теб твоята цел е нещо нормално, постижимо, реално, ако за тях подобна цел е ежедневие – тогава за теб стъпките към тази цел ще се случват съвсем естествено и по-лесно – няма да има пред кой да защитаваш целта си, да обясняваш смисъла й, да губиш време да убеждаваш другите и себе си, че си струва и т.н. Разбирате каква огромната разлика има между двата типа приятели, нали? За повечето хора е много стресираща идеята да сменят средата си, да сменят хората с които общуват, но истината е, че за всяко изкачване на ново ниво, на нас ни трябват ново ниво хора. И ако другите са избрали да не вървят напред, то ти също трябва да направиш своя избор – да останеш с тях или да вървиш напред за реалното изпълнение на целите си.
  • Менторите – хората, от които учим (или липсата им). Забелязвам и в себе си, и в другите как прекарваме дни наред да се чудим дали да направим нещо или да не го направим, как да го направим, кое е правилното нещо да направим и т.н. Реално ние можем да си спестим всичкото това време и цялото това чудене като просто си организираме среща с двама, трима човека, които вече са по-напред от нас и могат да ни дадат конкретни насоки, по които да вземем своето решение в пъти по-бързо. Ако ние не се свързваме да черпим опит от тези, които вече са напред, това значи, че разчитаме на себе си постоянно да откриваме топлата вода, което е абсолютна загуба на време. На каквото и ниво да си, над теб винаги, винаги има поне двамата, трима човека, с които може да се свържеш, да поискаш съвет и това да те придвижи по-бързо напред. Ако сам откриваш топлата вода – ти ще се движиш бавно и ще са ти необходими доста мотивация и воля да продължаваш напред. Да откриваш сам топлата вода освен, че е тъпо, но и е много трудно и обезкуражаващо. Ако обаче се свържеш с правилните (наблягам на това „правилните!“) ментори за теб – няма да е нужно да прекарваш дни наред в чудене, няма да измисляш топлата вода, тогава много по-бързо ще се придвижваш напред и това ще подновява ентусиазма и вдъхновението ти да постигаш целта си.

Ако не искаме да разчитаме на воля и мотивация за постигане на целите си, трябва да седнем и съзнателно, с намерение да създадем среда около нас, която е подкрепяща и правеща лесно изпълнението на нашата цел. Да създадеш правилна среда за изпълнение на целта си е като да подготвиш правилната почва за покълване и израстване на едно растение. Не може да засееш лале в пясък. Това е подготовка, неподлежаща на коментар.

 

Хората често споделят „мъдростта“, че мислите създават живота ни. Но ако изследваме това послание в дълбочина ще разберем, че то не е изцяло правилно, защото би следвало да има нещо, което създава мислите ни, нали така? Има нещо, което определя дали на мен ще ми възникне качествена мисъл или тъпа мисъл? И това нещо, което е предпоставка за нашите мисли, е средата!

Ако аз съм в качествена среда на мен ще ми възникват повече качествени мисли и идеи. Ако аз съм в некачествена среда, на мен ще ми възникват повече несъздаващи стойност мисли и идеи. Логично е – какъвто е input-a, такъв е и output-a.

Ние сме продукти на средата, в която съзнателно или несъзнателно избираме да живеем.

Огледай се сега около теб. Това е твоят свят.

В каква среда покълват твоите мисли, вярвания, твоят живот?

Тази среда подходяща ли е за постигането на твоята цел?

 

Двете главни предпоставки да постигаме по-лесно целите си са умението да взимаме категорични решения относно изпълнението на целите си и с намерение да създадем среда около себе си, която да прави изпълнението на тези цели по-лесно и естествено. Тези две стъпки са начин да автоматизираме изпълнението на целта си без да разчитаме на мотивация и воля. Така прогресът ни ще се случва много по-естествено и вдъхновяващо дори за нас самите. 

 

Каква е твоята цел?

Ще продължаваш ли да водиш вътрешни дебати в главата си дали ще я изпълниш или не, или взимаш категорично решение да реализираш тази цел?

Ако взимаш категорично решение – какво е нещото, което ще промениш в своята среда, за да направиш тази цел по-лесна и естествена за изпълнение? :)

Ако тази статия ти е била полезна, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. Или директно се включи заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, където всеки месец работим по това да оптимизираме вътрешната и външната си среда – регистрирай се ТУК. :)

Какво значи за мозъка ни „да имаш яснота“ и какво е нужно да знаем когато търсим яснота за живота си?

Какво значи за мозъка ни „да имаш яснота“ и какво е нужно да знаем когато търсим яснота за живота си?

Clarity

Всички говорят, че да имаш яснота в живота си е сила. Но какво точно прави яснотата, за да наречем, че тя е сила? Защо тя е game changer? И какви са особеностите, които е нужно да имаме предвид когато търсим яснота в живота си?

Днес искам с вас да разгледаме по-детайлно тези въпроси, защото смятам, че адекватното им разбиране помага изключително много на това да си залагаме и постигаме значими за нас цели, без да се офлянкваме прекалено дълго в мислене и чудене.

Ок!

Първото, което е нужно да забележим в себе си е, че хората в по-голямата част от времето си не живеем обективно в реалността, а живеем през историите, които си разказваме. Да си разказваме истории за хората около нас и за това, което се случва около нас е естествен процес, чрез който мозъка опитва да си обясни и сложи в рамки това, което се случва. За да не хаби много енергия и да обмисля много варианти, мозъкът автоматично избира една интерпретация на това, което вижда и ние наричаме това „реалност“. Т.е. – историите, които си разказваме не винаги са истина, но ние обикновено не ги подлагаме на съмнение и директно вярваме в тях. Така за нас те стават „неоспорима“ истина, която наричаме реалност и според която изцяло зависи начинът, по който преживяваме света. :)

Тънкостта, която е нужно да разберем тук е, че историите, които си разказваме обикновено съдържат 2-3 факта и всичко останало ние запълваме със своите страхове. Вече на всички е ясно, че автоматичната настройка на мозъка е „бягай или се бий“, което означава, че когато си разказваме една история и има нещо, което не е ясно, то мозъкът автоматично започва да мисли: „тук сигурно ще стане нещо страшно!„. :) В реалността – вероятността да стане нещо страшно или нещо хубаво е 50 на 50, но понеже мозъкът мисли негативно, за да ни предпази от болка и хабене на енергия, той веднага казва: „бягай, тук сигурно е много страшно!“ :) Така, когато хората правят нещо и се появи прекалено голяма неяснота (а кога не се появява? :)), повечето от тях спират да се занимават с това, просто защото мозъкът им запълва цялата тази неяснота със страхове, които ние възприемаме за реалност. Реалността обаче в повечето случаи е съвсем друга.

Това е като да вървиш сам в 2 часа през нощта по тъмна улица, без никакви светлини наоколо. Ти може много добре да познаваш тази улица, но самият факт, че е тъмно, създава в мозъка неяснота, която той автоматично запълва със страх и така на ум ти хрумват всички милиарди варианти, по които може нещо лошо да ти се случи. В реалността вероятността да се случи нещо лошо и вероятността всичко да е ОК е 50 на 50. По исторически данни ти си минавал хиляди пъти по тази улица и (най-вероятно) никога не ти се е случвало нещо лошо. Дори още повече – в последните 100 (сто!) години злополуките на тази улица са (най-вероятно) от 0 до 5. Всичко това увеличава вероятността в тази нощ всичко да е ОК с теб на 99,9%. Т.е. ако мислим логично би следвало притеснението ни да е минимално. Но ние рядко се обръщаме към логиката и създаването на яснота. Вместо това мислим на автопилот. Обикновено просто е тъмно и теб просто те е страх. Просто защото когато има неяснота, мозъкът веднага я запълва с най-лошия сценарии. Ти вярваш на него и вървиш напред, но скован от страха.

Това не значи, че си страхливец. Не значи, че не можеш да минеш улицата спокойно. Не значи, че никога повече не трябва да вървиш по тъмни улици. Значи, че просто не познаваш достатъчно добре мозъка, за да вървиш по-спокойно напред. По улицата. Или в живота си. Няма значение, едно и също е.

Какво прави яснотата?

Яснотата цъка лампите на улицата. И в живота ти. Тя ти дава възможност да забележиш, че автоматичната, несъзнателна мисъл как нещо може да се прецака НЕ Е единствената вероятност. Ако си създадеш яснота – т.е. ако седнеш, начертаеш няколко евентуални стъпки напред, представиш си ги, планираш ги – това вече дава възможност на мозъка ти да забележи, че вероятността всичко да е ОК е на равно възможна, а понякога дори е в пъти по-възможна отколкото нещо да се прецака. Тогава цялото ти тяло, цялата ти психика си отдъхва и ти започваш да вървиш по-спокойно напред.

Ето защо например е толкова важно да имаме и поддържаме план занапред. Ако нямаш план занапред, мозъкът ти автоматично запълва хилядите неясноти в главата ти с милиони страшни сценарии и на повърхността ти стоиш скован и реактивен. Без дори да разбереш защо по дяволите си толкова объркан и хаотичен. Даже може да си помислиш, че по принцип си си такъв. :) Но – не, не си. Ако седнеш и си направиш план занапред, което всъщност означава да седнеш и да си създадеш яснота – това дава структура на мозъка. Цъка лампата. Осветява пътя. Тогава мозъкът се успокоява, страховете отиват на заден план, ние започваме да забелязваме възможностите нещата всъщност да се получат и съвсем естествено ставаме по-целенасочени, активни, действащи.

Яснотата е сила, защото премахва объркването и мъглата. Яснотата цъка лапмата и така намалява страховете ни по пътя напред. Когато не ни е страх, действаме по-смело. Когато действаме – имаме резултати. А силата е именно в това да действаме и да постигаме резултати. Затова – яснотата е сила.

Неяснотата създава страх. Яснотата предизвиква смелост.

Хората, които действат, не че не ги е страх, но те, създавайки си яснота намаляват страха си до минимум и той започва да им се вижда по-преодолим. Така веднага възниква смелост за действие. Това не е бла бла теория да се мотивираме. Това е неврология. Така действа мозъкът. Успехът е химия в мозъка. Само когато осъзнаеш, че шансът за успех е винаги минимум 50%, а в много случаи е доста повече – това вече става една вдъхновяваща мисъл, изискваща незабавно действие, нетърпяща отлагане!

Ок! 

Продължаваме.

Дай да видим сега какви са особеностите, които е нужно да имаме предвид когато си изграждаме яснота:

  1. Яснотата е навик. Яснотата не е нещо, което сядаш и го измисляш веднъж в живота ти. Изграждането на яснота е навик. Всеки ден, всяка седмица, всеки месец, всяка година ти изграждаш яснота. Тъпо е да се каже: „Седнах и си създадох яснота за живота„. Та той дори живота няма 100% яснота за себе си. Всичко се сътворява момент за момент. Не си представяш, че Бог ще гледа театър, който вече знае, нали? Това би било доста тъп театър. В този смисъл – ние не сядаме да си създаваме яснота за живота, а си създаваме яснота за следващите няколко крачки напред. Разбира се – може, и даже ако питате мен, е абсолютно задължително да имаме дългосрочна визия занапред, но яснотата за стъпките, чрез които я изпълняваме се случва малко по малко. Това означава, че няма нужда да мислиш всички детайли от днес та до 10 години напред. Това само ще обърка мозъка ти и ще го скове от цялата неяснота, която има напред. За да избегнем това е нужно да си създаваме яснота само за следващата година напред, месец напред, седмица напред. И да сътворяваме живота си момент по момент. Яснотата е навикът да се питаме: Какво е важно за мен в този момент?, Какви са начините да го постигна?, Има ли нещо, което ме спира? Кои са начините да преодолея това, което ме спира? Какъв е моят точен и ясен план за седмица, месец, година напред? и най-важното – Коя е следващата ми крачка напред?
  2. Яснотата е експеримент. Или както Рей Бредбъри казва: „Животът е умението да пробваш някакви неща, за да видиш дали ще се получат“ :) Всеки един от горните въпроси, дори в един и същи момент, могат да имат няколко отговора. :) Ако несъзнателно се оставим на объркването и чуденето между тези отговори – ние просто създаваме нов следващ слой неяснота, която мозъкът ни да запълни със страх. Затова упражняваме категоричност. Категоричност значи да вземеш едно решение, да отвориш вратата на това решение и да видиш дали е ок. Ако е ок – продължаваш. Ако не е ок – връщаш се, затваряш вратата, взимаш ново решение и отваряш нова врата. Така експериментираш и откриваш коя врата е най-подходяща за теб. Експериментирайки, добиваш яснота коя е най-подходящата стъпка напред. Колкото повече тренираме да си създаваме яснота, толкова по-бързо откриваме правилните за нас отговори на горните въпроси. В един момент започваме да чуваме отговорите толкова ясно, колкото чуваме и въпросите. :)
  3. Яснотата е свързана с ежедневна прошка. Яснотата е инструмент, чрез който по-бързо и съзнателно да създаваме живота си. Но ти не можеш да създаваш живота си, ако не умееш да си прощаваш. Защото никой създател не стига до най-доброто си изобретение от първия път. Ако ти не умееш да си прощаваш за всички неуспешни експерименти, които си правил и ще направиш занапред, ако ти не умееш да пускаш онова, което е „могло да бъде“, но не е станало, заради твои „грешки“ – това буквално замъглява съзнанието ти и ти просто не можеш да гледаш ясно напред. Хората ни е страх да действаме, защото си мислим, че има правилни или грешни решения. Но всъщност няма правилни и грешни решения. Това е просто концепция на ума, опит да бъдем вкарани в рамка. Прошката ни помага да изтрием тази рамка и да продължим да експериментираме свободно. Да продължим да създаваме живота си. Да пуснем обидата, гнева и обвинението (към себе си или към някой друг) и да погледнем ясно и с любопитство напред. А това е единственото, което ни е нужно, за да може да мечтаем и да постигаме целите си.

Всички мечтатели вървим слепи по пътя на своите мечти. Получаваме очилата, които ни помагат да виждаме по-ясно, докато пътуваме напред. :)

Помисли сега – къде в твоя живот усещаш, че има обърканост, хаотичност, неяснота? Къде има страх? Опитай да забележиш негативните истории, които си разказваш. Спомни си, че това е автоматичната, естествена реакция на мозъка – да запълни неяснотите със страх. Спомни си, че възможността да имаш добър резултат е равна и дори по-възможна да се случи. Седни тогава и начертай за себе си няколко стъпки напред. Може би за един месец, за три месеца напред. Дай си позволение да експериментираш. Създай си яснота. И обърни внимание как тази яснота ти помага да се отпуснеш. Да се вдъхновиш. Вече умът не е прикован от страх. Не, напротив – пред теб всъщност се открива път напред. И можеш да продължиш. Можеш да действаш.

Какво е усещането да имаш яснота занапред? Какво е усещането да знаеш какво правиш? И да се отпуснеш в създаването на себе си, докато света също се сътворява около теб и заедно с теб.

Яснотата е сила. Нека я използваме. :)

Ако тази статия ви е била полезна, запишете се да получавате други мои статии ТУК. Или директно се включете заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, където ежедневно си създаваме яснота и вървим съзнателно напред – регистрирай се ТУК. :)

Живот без умствени уговорки.

Живот без умствени уговорки.

Life without compromise

Всички знаем как все повече хора чувстват, че са изгубили себе си. Не знаят какво искат, а дори и да знаят – все нещо не им достига да се мобилизират и да го реализират на практика.

Наблюдавала съм тази ситуация при доста хора и смея да твърдя, че основната причина, заради която се случва това е следната – постепенно и неусетно позволяваме на важното в живота ни да бъде задушено от незначителното. Без да усетим, позволяваме това, което ни носи енергия, радост и разнообразие да избледнее в ежедневието ни и на негово място поставяме сигурното, рутинното, познатото, несъщественото.

Когато потънем в незначителното се случва нещо много интересно – всичко в живота започва да ни се струва незначително. И тъй като всичко ни се вижда незначително – губим мотивация да се пънем за каквото и да било, дори и за нещата, които наричаме „важни“. Започваме да търсим пътя на най-малкото усилие – започваме да искаме много, но да даваме малко.

Навикът да обръщаме внимание на незначителното постепенно осквернява съзнанието ни дотам, че накрая всяка наша мисъл бива белязана от незначителност. Ако сме извършили такова светотатство над себе си – а кой ли не го е правил? – нашият лек би бил чрез будност и съсредоточеност да си възвърнем святостта, да съградим наново храма на мислите и действията си.

Хенри Дейвид Торо

Светът е хаос. Естествената склонност на нещата е да падат, да се разрушават, да деградират. Това е природен закон. Така действа гравитацията. И ако в този хаос ти нямаш ясна и категорична система, която да те държи на повърхността, ти със сигурност ще затънеш в посредствеността на дните, вероятно без изобщо да разбереш какво ти се случва.

Днес искам да ви разкажа за системата, която на мен ми помага да стоя на повърхността. Може би не е най-перфектната система на света и не мога да кажа, че действа винаги и на 100%, но това, което със сигурност мога да ви кажа е, че за последните 3 години това е системата, която ми помага да съм в поне 70…80% от времето си на повърхността. А това е достатъчно, за да бъда над средното ниво. Ето защо смятам, че тази система може да бъде от полза и на вас.

Системата се казва: „Живот без умствени уговорки“ и включва само две стъпки:

  1. Решаваш ясно какво е важно за теб;
  2. Изпълняваш това, което е важно за теб без умствени уговорки!

Преди да кажем няколко думи за тези две точки, искам първо да разгледаме какво значи „Живот с умствени уговорки„.

Да речем решил си, че е важно за теб да започнеш да спортуваш или да започнеш да работиш по свой личен проект, или да заделяш повече време за социален живот, или каквато друга позитивна промяна си решил да създадеш в живота си. Определяш си някакви параметри на тази промяна – например решаваш, че в понеделник, сряда и петък в 17:00ч започваш да спортуваш. Може дори да си избрал в коя зала ще ходиш и вече си спокоен, че планът ти е готов и всичко е измислено!

Първата, втората седмица всичко е наред, защото си мотивиран! Идва третата, четвъртата седмица обаче и в понеделник, малко преди 17:00ч в теб започва да се прокрадва едно чудене: „Спортува ли ми се днес? Май съм малко уморен. Чак до залата да ходя? В този студ? В тази жега? В този дъжд? Пък и тъкмо преди малко хапнах, може би не е най-удобният момент?

Стоп кадър!

Нека изследваме какво точно се случва в тези няколко минути чудене.

Нашата фантазия в този момент е, че чуденето ще ни помогне да вземем най-правилно решение за себе си. Това обаче, което се случва в реалността е, че чудене ни обърква и ни хаби енергия. Чрез чуденето умът ни се опитва да избяга от дискомфорта, усилието, което трябва да положим. В момента на чудене се случват две неща:

  • Когато се чудим дали да направим едно действие, което изисква усилие нашият ум винаги ще измисли много категорични „доказателства“, че е по-добре да не положим това усилие. Защо? Защото такава е природата на ума – той бяга от дискомфорта към удоволствията, от трудното към лесното, от работата към разсейванията;
  • Когато се чудим, това което всъщност правим е да взимаме решение за нещо, за което вече сме взели решение. Лошото е, че функцията „взимане на решение“ е стрес за психиката ни и едно 10 минутно чудене хаби доста ментална енергия, което ни създава усещане за умора и „истинска“ неспособност да положим усилие да направим това, което сме решили да направим. В реалността, мисленето дали да направиш нещо или не, често отнема повече време и ни уморява повече, отколкото ако просто станем и го направим. :)

Ако сега се върнем в горната ситуация, в която към 17 без 10ч. започваме да се чудим дали да спортуваме или не и оставим чуденето да ни омагьоса, то до 17 и 10 умът ни ще е измислил достатъчно причини да не спортуваме, а ние ще сме се изморили толкова от мислене, че ще сме със замъглено съзнание кое е наистина важно за нас да направим и кое не.

Както става ясно, ако се оставим на чуденето – ние може би ще започнем своята позитивна промяна в живота, но едва ли ще можем да я поддържаме за дълъг период от време.

Битката между Човекът и Чуденето/Умствените уговорки дали да направиш нещо, което изисква усилие е предварително решена

И единственият начин да спечелиш дългосрочно тази битка е да елиминираш изцяло чуденето!

Живот без умствени уговорки означава да вземеш решение кое е важно за теб и когато дойде време за изпълнение на важното, просто ставаш и го правиш. Не се чудиш дали имаш желание или не. Не се чудиш дали моментът е подходящ или не. Не се чудиш дали имаш вдъхновение да го направиш или не. В момента, в който си решил, просто ставаш и правиш това, което е важно за теб.  Уморен си, болен си, спи ти се, мързи те, наял си се, жена ти те е изнервила, мъжът ти те е ядосал – няма значение. Просто ставаш и го правиш.

Ето няколко примера за това как аз следвам системата: „Живот без умствени уговорки“:

  • Спорт. Движението е изключително важно за мен. Имам изкривявания по гръбнака и ако не поддържам тялото си гъвкаво, това ме сковава физически, емоционално, психически, всякак. Затова спортът е част от моя живот без умствени уговорки. Взела съм решение, че ще спортувам всеки ден в 16ч. Това е категорично решение – т.е. спортът е в графика ми като задача, която не подлежи на уговорки. Когато стане 16ч. – спирам да правя каквото и да правя, обличам се и започвам да спортувам. Не се чудя, не позволявам на друга задача да измести спорта като нещо „по-важно“, не позволявам някое увличащо разсейване да ме омагьоса и да „забравя“ за важното. Просто ставам и започвам спорта. Дали ми се спортува всеки ден? Естествено, че не! В доста случаи ме мързи, искам да правя нещо по-интересно, по-забавно, да не полагам усилие. Но аз разбирам, че това е гравитацията, мързелът, който ме подканя да склоня глава, да удавя важното в блатото на незначителното. Затова – щом забележа, че започвам да се чудя – веднага спирам умствените си уговорки и започвам да спортувам;
  • Хранене. Това да съм съзнателна с какво точно храня тялото си е нещо наистина важно за мен вече почти 20 години. Усещането за чистота и лекота, която ми създават простите и естествени храни е нещо, което ми дава будност, жизненост и гъвкавост. Затова когато отида в магазина аз не се чудя дали да си купя вафла, сникърс, меденка, някаква консерва или нещо такова. Този въпрос е предварително решен за мен и аз го следвам… без умствени уговорки;
  • Творчество. Творчеството за мен е една от най-важните дейности в този свят, защото развива мисленето ни на създател. То активира дясната част на мозъка ни, което ни помага буквално да мислим с повече умствен капацитет. Когато имаме творчество в живота си, въображението ни се събужда и започваме да забелязваме неща, които иначе изобщо не бихме видели. В моят живот творчеството се изразява основно в писане, но човек може да упражнява всяка друга творческа дейност, която му харесва. Писането е част от моя живот без умствени уговорки. Преди съм писала изключително много, но към настоящия момент пиша веднъж седмично. Дали ми се пише всяка седмица? Разбира се, че не! Понякога грам не ми се сяда! Но ако се оставя на течението, на гравитацията, на мързела – аз може да не пиша цял месец. Или два месеца. Не се знае! Когато позволиш умствените уговорки в живота ти – ти никога не знаеш дали аджаба някога ще направиш това, което е важно за теб!

Спорт, хранене, творчество – това са част от сферите в живота ми, които са в системата: „Живот без умствени уговорки“. В тази система може да сложиш всичко, което прецениш за важно за теб – отношения с партньора, с децата, социален живот, приключения, работа по личен проект, писане на книга и т.н.

Ако е важно за теб да работиш по личен проект – решаваш наример, че ще ставаш в 6:30ч, за да работиш по своя проект 30 минути преди работа и изпълняваш това свое решение без умствени уговорки до тогава докато не приключиш проекта си.

Ако е важно за теб да имаш повече социален живот – решаваш например, че работното ти време приключва в 17:00ч и изпълняваш това свое решение без умствени уговорки.

Живот без умствени уговорки означава да определиш петте или десетте неща, които са важни за теб, да определиш кога ще ги изпълняваш и когато това време дойде – просто сядаш и го правиш. За всичко останало може да си позволиш да бъдеш посредствен. Но за важното – трябва да вземеш категорично решение и да го изпълняваш в 80% от времето си. Ако следвате блога ми или сте в Програмата ми за полезни навици, знаете, че 20% съгрешения са задължителни навсякъде! :)

Та, така!

Животът без умствени уговорки е това, което ти помага да се превърнеш от мечтател в човек, който наистина постига целите си.

Животът без умствени уговорки е това, което ти помага да излезеш от мъглата на незначителното и пред себе си да видиш ярко откроени важните и смислени неща в живота ти, които да бъдат твоята пътеводна светлина занапред.

А не е ли това, което искаш – да имаш ясен ориентир кое е важно за теб и да вървиш уверено към него? :)

Ако е така – определи още сега 5-те категории, които са важни за теб и вземи решение в следващата година да ги изпълняваш без никакви умствени уговорки! :)

Навикът да обръщаме внимание на незначителното постепенно осквернява съзнанието ни дотам, че накрая всяка наша мисъл бива белязана от незначителност. Ако сме извършили такова светотатство над себе си – а кой ли не го е правил? – нашият лек би бил чрез будност и съсредоточеност да си възвърнем святостта, да съградим наново храма на мислите и действията си.

Хенри Дейвид Торо

Ако искате да създадете повече будност, енергичност и кураж за действие в себе си – очаквам ви заедно с мен в Програмата за изграждане на полезни навици! :) Това е Програма, в която всеки месец изграждаме различен полезен навик и по този начин тренираме постоянство, доверие в себе си и кураж да създаваме живота си такъв какъвто за нас си струва да бъде изживян! :) Цената за целия месец участие, за всеки полезен навик е 40лв. на месец, а Програмата се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да я изпълнявате в свое собствено темпо. Очаквам ви заедно с мен ТУК. :)

7 принципа в умението да довършваме нещата до край

7 принципа в умението да довършваме нещата до край

Completion

Ако умът ти не е замъглен от несъществени дейности, значи си в най-добрия сезон от твоя живот.

 ~Wu-Men

Когато някой приятел ми сподели своя идея, която смята да реализира, аз се вдъхновявам. Чувствам вътрешно нетърпение да видя тази идея изпълнена на практика. Вярвам, че един от най-раздвижващите и израстващи начини да прекарваме времето си е именно като работим за това наш проект да бъде реализиран. :)

Когато обаче след няколко месеца попитам докъде е стигнала тази идея – обикновено тя или изобщо не е започнала, или ако е започнала – не е помръднала и една стъпка напред към изпълнението си.

Кофти ситуация, нали?

Искаш да реализираш своя идея, но просто не се получава!

Защо се случва така?

Като човек, който доста е наблюдавал подобни сценарии, както в другите така и в себе си – мога да ви кажа, че идеите не се превръщат в реалност и проектите се влачат безкрайно дълго, поради една единствена причина – прекалена сложност. :)

Например, искаш да напишеш статия или дори кратка книжка – започваш, пишеш някои основни неща, но се сещаш, че трябва да добавиш и това, и онова, и трето, и пето. Добавяш материали от един автор, от друг, от трети. Добавяш свои размисли. Всичко ти се вижда „много важно“ да бъде споменато и следователно ти „не можеш“ да го пропуснеш въпреки, че вече се чувстваш изгубен в хаоса на цялата тази информация.  Заедно с това всеки ден се събуждаш с нова идея как статията да стане още по-добра – и започваш да редактираш, да редактираш, да редактираш. В крайна сметка се изморяваш и изоставяш всичко. Да напишеш няколко страници статия може да се превърне в толкова натоварваща дейност, че да отнеме дни, дори седмици, и накрая да се откажеш да пишеш каквото и да е.

Или пък искаш да създадеш курс и освен съдържанието на своя курс, започваш да правиш сайт за него, подходящ дизайн, структура, да търсиш опции за маркетинг, партньорства, методи за разрастване. Започваш да четеш и слушаш идеи на специалисти, неспециалисти, приятели, колеги и т.н. и т.н. В един момент всички тези странични дейности около курса стават толкова много, толкова неприятни и натоварващи, че ги чувстваш като бреме на гърба си, от което се оказваш неспособен да направиш дори една крачка напред! И така изпълнението просто спира!

Другият вариант е да се впрегнеш и да започнеш да бачкаш по всичко така, че да е изпипано до най-малкия детайл, и след месеци работа да откриеш себе си в ситуация, в която твоят продукт все още не е „достатъчно добър“.

По същия начин може да срещнете програмист, които работи по свой софтуер не месеци, а години наред (имам няколко такива случая), само за да разбере, че Google вече са пуснали продукт, който прави неговия софтуер изцяло нерелевантен и остарял. Проблемът: програмистът е разширявал и разширявал сложността и функциите на своя продукт, но така и не го е пуснал на пазара, защото иска да бъде перфектния продукт, който някога е правен.

Разбрахте какво имам предвид, нали?

Сложността, която ние сами си създаваме или позволяваме да ни бъде наложена от другите около нас – създава такъв огромен товар върху нас, че ние рано или късно (повече рано отколкото късно) стигаме до момент, в който просто се отказваме да довършим своя проект до финал.

Този проблем другари, има решение!

През последните години реализирах няколко важни за мен проекта и през това време много съзнателно наблюдавах кои са принципите, които ми помагат да довършвам нещата до край. Днес споделям тези принципи с вас и вярвам, че ако ги приложите за свой проект – ще имате постоянен прогрес с него и той скоро ще бъде изпълнен до край!

7 принципа в умението да довършваме нещата до край

1. Хващаш вълната на енергията. Когато една идея дойде при теб, тя идва с енергията, която ти е необходима, за да я изпълниш. Проблемът тук е, че когато идеята дойде, ние използваме генерираната енергия не, за да започнем да действаме по нея, а за да мислим дали тази идея е правилна, как точно ще се справим, какво ще кажат хората, дали идеята ще ни донесе достатъчно смисъл, слава, пари. Обсъждаме идеята си със знайни и незнайни приятели, и познати какво мислят, пък какво не мислят за нея. Накрая, понякога месеци, а често и години след като идеята ти е възникнала – цялото това мислене и говорене те е изморило толкова много, че просто нямаш енергия за изпълнение. А когато нямаш енергия за изпълнение – всяка дейност ти се вижда като „усилена работа“ и в крайна сметка се отказваш.

Да хванеш вълната на енергията означава да си достатъчно съзнателен да действаш по изпълнението на своята идея докато тя е все още силна и енергизираща за теб. Тогава изпълнението все още се усеща като игра и можеш бързо да набереш инерция, която в бъдеще да те движи дори когато стане по-трудно. Затова – зае**ваш прекаленото обмисляне, подготвяне и чакане, и започваш да действаш! Всеки ден си залагаш да работиш 40 минути по изпълнението на твоята идея и действаш с реални стъпки напред. Действайки, дори и с миниатюрни крачки, поддържаш енергията си на ниво за довършване на проекта до край.

2. Поддържаш обхвата на проекта си възможно най-простичък. Когато започнеш да правиш нещо ще ти дойдат хиляди идеи как може да го направиш още по-добре. Заедно с това хората около теб ще се надпреварват да ти дават акъл как може да подобриш и това, и онова, и трето, и десето. Твоята задача в този момент е да игнорираш абсолютно всички и абсолютно всичко, и да се съсредоточиш върху изпълнението на екзистенциалния минимум на твоята идея.

Искаш да имаш перфектен сайт, да имаш готино съдържание, подкаст, добре поддържана ФБ страница, нюзлетър, мембършип план и т.н.? Зарежи всичко и се концентрирай единствено и само върху създаване на готино съдържание!

Искаш видеата ти да са с красив фон, да имат надписи върху тях, да имаш перфектния стайлинг, музиката да бъде перфектно подбрана, да си подготвен с рекламна стратегия за тези видеа? Зарежи всичко и се концентрирай единствено и само върху това да си пуснеш телефона, и да снимаш видео!

Да, разбира се, че идеята ти може да се надгражда с хиляди мега яки подобрения, но е много важно да осъзнаеш, че докато твоят проект не е финализиран в основният му базов вариант, всичко допълнително ти създава усещане за по-голям товар върху теб. А колкото по-голям товар усещаш върху себе си, толкова по-голяма е вероятността да се откажеш. Затова още сега изхвърли всички розови фантазии, които си насъбрал за своя проект и започни да изпълняваш базовата версия. Когато базовата ти версия е финализирана – чак тогава може да си позволиш да подобряваш.

Ако в даден момент усещаш, че проектът ти започва да става прекалено натоварващ – веднага се върни към екзистенциалния минимум!

3. Прегръщаш философията „достатъчно добро“. Перфекционизмът е враг №1 на това да довършваме нещата до край. Да сме прекалено загрижени или критични към незначителни подробности и да се притесняваме как всичко трябва да е „изпипано“ – това е рецептата, по която никога не довършваме нещата до край.

Мантрата, която е важно да си повтаряш докато вървиш към финала е следната – done is better than perfect. Затова – ако се хванеш, че забиваш в подробности, които те парализират, изнервят и зациклят – кажи си: „Майната му на перфекционизма!“ и го направи да е просто „достатъчно добро“.

Да е „достатъчно добро“ означава да видиш, че нещо е изпълнено не на 100%, а на 80% както „трябва“ и ти съзнателно избираш да продължиш напред, а не да коригираш до безкрай оставащите 20%. Спомняш си, че винаги може да подобриш своя проект в следващата му версия и просто продължаваш към финала!

4. Създай си увереност, че умът ти ще измисли това, което в момента не знаеш. При изпълнението на един проект хората често блокират от мисълта, че не знаят как ще изпълнят до край идеята си. Казват си: „По дяволите, как ще направя Х, У или Z?„. И понеже не им идва на ум как ще изпълнят тези дейности, те се отказват преди изобщо да са започнали да ги правят.

За щастие аз още преди години се натъкнах на клипче на една от любимките ми – Мариса Пиър, в което тя сподели как очакването, че умът ще измисли какво трябва да направи, му помага той наистина да измисли решение когато има нужда от него. Например, първата книга на Мариса Пиър предизвиква огромен интерес и от издателството й предложили договор за издаване на втора книга. Тя си нямала на идея какво ще пише във втората си книга, но приела договора, защото знаела, че когато седне и започне да пише, умът й ще измисли какво да има в тази книга.

Така и станало! :)

По същият начин когато вечер заспивам и усетя, че влизам в прекалено притеснение какво ще пиша на следващия ден или как точно ще изпълня някаква дейност, си спомням, че умът ми ще го измисли когато седна и започна да го правя. Това ме успокоява и аз с увереност мога да продължа своя проект без предварително да се парализирам, че не знам какво и как ще направя.

5. Изгаряш всички мостове назад. Преди около 5 години слушах интервю с един от най-известните комедианти Луис СК:

  • Кога за последно ти се прииска да се откажеш? – попита репортерката;
  • Тази сутрин – отговори Луис СК – Все пак оцелях и съм тук отново! :)

Истината е, че колкото и да обичаш своя проект, и каквито, и тактики да прилагаш – идва момент, в който става трудно и ти се отказва. И ако още в началото не си се договорил много ясно и категорично със себе си, че няма да се върнеш назад каквото и да става – ти ще се откажеш. 99% от хората се отказват, защото техния проект е в графата „може би“ и в съзнанието си те държат опцията да се откажат. Така, когато трудният момент дойде – те винаги избират по-лесното и просто спират изпълнението!

За кратки проекти това може би не е от решаващо значение, но за по-дългосрочни проекти  – още със започването е нужно да вземеш ясно и категорично решение, че започваш изпълнението на своя проект и продължаваш докато го финализираш! Да, по време на изпълнението може да делегираш много от дейностите, които са започнали да те дразнят на някой друг, но ти съзнателно изгаряш всички мостове назад и отрязваш всяка опция да се откажеш. Твоята единствена посока е напред! Приемаш това като нещо, което не подлежи на никакви уговорки или компромиси. И довършва идеята си до край.

6. Създаваш си ясен план за изпълнение. Повечето хора оставят реализирането на своята идея когато имат свободно време или когато имат вдъхновение да работят по нея. Това е аматьорският начин да работиш по изпълнението на своите идеи.

Ако наистина искаш да видиш идеята си реализиране ти трябва много прост и ясен план. И планът е следния – избираш си тригер и се договаряш със себе си, че независимо какво се случва – след като тригера се случи сядаш и работиш по проекта си 40 минути на ден, всеки ден. Това е! Приемаш тези 40 минути когато важен и неотменим ангажимент от своя ден. Няма чудене, няма умствени уговорки дали да работиш по проекта си или не – когато тригера се случи, каквито и да са условията – просто сядаш и 40 минути работиш за изпълнението му. Изморен си, спи ти се, ядосан си, болен си, тъжно ти е, празнува ти се – няма значение какво се случва – когато тригерът се случи, каквито и да са условията – просто сядаш и 40 минути работиш по проекта си.

Разбира се – тук също не търсим перфекционизъм, а работим по позната вече формула – 80% спазваме правилото, 20% съгрешаваме с кеф! :)

7. Правиш проекта си публичен. Бързо. В крайна сметка твоята цел е да изпълниш своя проект в някакъв работен вариант и да го пуснеш към хората, които ще го ползват възможно най-бързо.

Ама как така? Аз искам да го направя да е хубав, да има и това, и онова? Трябва ми време!

Дишай! Така или иначе никога няма да бъде перфектно. Така или иначе само 33% от хората ще го харесат! Това са закони. Дори и когато си мислиш, че си направил нещо перфектно – ще се събудиш след два месеца, ще го погледнеш и ще имаш поне 300 идеи за подобрение. Затова е важно още сега да се концентрираш върху екзистенциалния минимум на своята идея, да прегърнеш философията „достатъчно добро“, да финализираш основната версия на проекта си и да го направиш публичен. От там нататък ако искаш цял живот подобрявай каквото ти скимне по него!

Та, така. Това са моите 6 принципа да довършвам нещата до край. Ако в момента имате идея, която събужда енергия във вас – изпробвайте тези принципи и бих се хванала на бас, че скоро вашата идея ще има значителен прогрес! :)

Ако стане така – пишете, ще се радвам да чуя за вашия напредък! :)

А ако искате да развивате своята увереност, постоянство и умение да довършвате нещата до край – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, която започва от 01.01.2018г. Това е Програма, в която всеки месец изграждаме различен полезен навик. По този начин подсилваме вътрешната си среда, трупаме вяра в себе си и кураж да реализираме целите си до край, въпреки оправданията и разсейванията си. :) От 05-ти до 30.12.2017г. може да се включите на намалена цена от 20лв. на месец и 210лв за цялата Програма – за всички модули надграждащо, интересно и разбуждащо обучение по изграждане на полезни навици. :) Очаквам ви заедно с нас да си създаваме живот, който си струва да бъде изживян в alephia.net! :)

10-те най-големи пречки пред създаването и как да ги преодолеем.

10-те най-големи пречки пред създаването и как да ги преодолеем.

590

 

Когато създаваме нещо, независимо дали то е някакъв текст, видео, картина, бизнес, личен проект или каквото и да е друго – ние всички срещаме някакви пречки по пътя си. Тези пречки пред създаването на нещо значимо за нас винаги ще съществуват, винаги ще възникват и ще ни подканват да забавим, да отложим или изцяло да забравим за своя проект.

Но ние, вместо да забавим, отложим или забравим за своя проект – ние всъщност може да продължим.

Единственото най-важно нещо, което следва да си спомним когато някаква пречка възникне е, че ние можем да започнем да работим с тази пречка, може да си изградим процедура, по която да се справим с нея, може да я преодолеем. И така да продължаваме да създаваме.

Нека сега поговорим за това кои всъщност са най-големите пречки пред създаването и как бихме могли да ги преодолеем. Някои от тях може би вие сами сте забелязали в своя процес на създаване, а някои може би ще осъзнаете в редовете по-долу.

Ок, да започваме! :)

1. Разсейвания. Абсолютно всички срещаме този проблем и всички, малко или много падаме победени от него. Единственият начин да се справим с разсейванията е като ги ограничим до нула, zero, nada! Това означава, че преди да седнете да пишете, рисувате, създавате – изгасяте всички излишни табове на браузера, затваряте всички ненужни програми, слагате си телефона на самолетен режим, предупреждавате всички хора около вас, че имате нужда от време без разсейвания, сядате и отваряте само и единствено програмата, която ви е необходима да работите. Само един word файл, само скицника, нищо друго. Ако не работите на компютър – разчистват всичко около вас и оставяте само материалите, които са ви необходими. Само тях. Настройват си таймера за 30 минути, приемате, че това са най-важните 30 минути на света, които са ви отредени за създаване и започвате. Ако ви възникне подтик да се разсеете (да отворите фейсбук, да се обадите на някого, подтик да започнете да правите нещо друго, да пикаете, да ядете или ви възникне някаква разсейваща история за това как „той/тя постъпи с мен, защото …. така и така, ама така и така“ … – не се поддавате на разсейването, не следвайте историята, а само запишете на лист какво разсейване ви се е появило и продължете със създаването. След 30-те минути, когато таймера звънне – браво! Вие имате успешна сесия по създаване! Похвалете си и си позволете да се разсеете с каквото си искате за 10 минути. :) След 10 минути настройте отново таймера си за 30 минути създаване, създайте си усещане за спешност за работа по своя проект и започнете втората си сесия. :) Така може да направите 2, 5, 8 или колкото прецените сесии по създаване. И на всяка сесия гледаме като на свещено  време. Време изцяло и само за създаване. Все едно в тези няколко минути няма нищо по-важно на света от това да създаваме.

2. Фантазиите ни за това колко лесно и приятно ще бъде когато създаваме нещата, които обичаме. Много хора се появяват и казват колко лесно и приятно е да правим нещата, които обичаме и ние си изграждаме едни истории, фантазии, че видиш ли – като започнем и всичко ще ни върви по мед и масло. Така, когато срещнем първата пречка се стъписваме и блокираме. Или пък започваме да се съмняваме, че изобщо това, което правим може би не го обичаме, защото нали… ако го обичаме ще е лесно и приятно. Не. В реалността създаването не е лесно – то е трудно, хаотично и нестабилно. И когато нашата фантазия срещне реалността – нашите надежди рухват. Вместо обаче да позволявате надеждите ви да рухват и да спрете да създавате – вие можете да забележите, че просто вашата фантазия не е реална. И тогава да се обърнете към реалността с благодарност, че е такава каквато е. Че изобщо имате възможност да създадете нещо, което може да подобри живота на хората около вас. Трудно е и хаотично, но въпреки това е прекрасно, вдъхновяващо и дори възбуждащо. Погледнете създаването като дейност, която вкарва живот в нас. Кара ни да се чувстваме живи. Осмисля съществуването ни. С времето и практиката трудното, хаотичното и нестабилното започват да ни изглеждат лесни. И някой ден може би ние също ще разказваме как създаването е нещо лесно. Но то е станало лесно само, защото много пъти вече сме минали от там.

3. Дискомфорт от трудностите и объркването в процеса на създаване. Не е най-комфортното нещо да се занимавам с дейност, която ни създава объркване, не знаем какво точно правим, какво ще излезе и на всичкото отгоре е трудно. Единственият начин да се справим с това е да останем там където сме, правейки това, което правим, а не да бягаме. Когато усетите, че искате да се откажете – паузирайте за момент и усетете дискомфорта. Позволете на ума си да се оплаква. Позволете си да се посамосъжалявате ако ви се иска. Просто останете с тези чувства, усетете ги, вместо да бягате от тях. И докато седите и усещате дискомфорта, това което ще осъзнаете е, че той не е кой знае колко голяма работа. Дискомфорта, трудностите, объркването – срещата с тях не е кой знае какво. Ние можем да продължим да пишем, да създаваме въпреки тях. Заедно с тях! :) Усещаш, че ти се отказва, но просто продължаваш и осъзнаваш, че е ОК да не ти е винаги комфортно. Усещаш, че ти е объркано, но продължаваш и разбираш, че все пак може да намериш ред в хаоса. Че ти можеш да създаваш докато не ти е комфортно и объркано. :)

4. Прекъсванията от други хора. Кажете на хората около вас, че всеки ден от толкова до толкова часа вие работите по важен проект и не може да бъдете прекъсвани. Помолете ги да ви разберат и да се съобразят с вас. Ако работите в open space и усещате, че шумът от другите хора ви създава разсейвания – сложете си слушалки и слушайте инструментална музика (не музика с текст, защото текста разсейва). Или просто излезте и идете някъде където ще имате спокойствието да създавате, дори това да е само за една сесия от 30 минути. :)

5. Не достатъчно време. Всички сме заети. Кой изобщо има време да се фокусира за час или два? Много от хората не започват да създават или се отказват, защото са се хванали на историята, че като почнат трябва да създават 3, 5, 6, 10 часа. Иначе „няма смисъл“ или „не си заслужава“. И тази тежка мисъл, че трябва да се създава толкова време създава такъв товар, че ние не можем дори да започнем. Никога не подценявайте какво може да се постигне с много малки крачки. Мястото, на което бихме могли да стигнем с малки крачки е много по-далеч отколкото ако направим една голяма крачка. Затова – изхвърлете представите си, че трябва да създавате по 3 часа на ден и си заделете само 30 минути на ден. Вие със сигурност имате 30 минути на ден. Намалете малко разсейванията, телевизията, фейсбук, четенето на „важни“ книги и статии, и ще намерите 30 минути. Това са вашите 30 най-важни минути на света, защото са минутите, в които вие ще създавате. Пазете ги от всичко друго, което иска да открадне вашето внимание.

6. Умората. Невъзможно е да се фокусираш и да потънеш в създаването ако си уморен, без вдъхновение, без страст и т.н. нали така? Грешка! :) Ако искаш, ти можеш да създаваш дори и да си уморен, дори ако си без вдъхновение или без страст. Хората можем да бягаме в парка когато сме уморени. Може да проведем важна за нас среща докато сме уморени. Може да помогнем на някой, който спешно има нужда от нас, когато сме уморени. Просто трябва да е достатъчно важно за нас, за да го направим. Така че – запитайте се – Защо искам да създавам? За да помогна на други хора да подобрят нещо в техния живот? За да изразя себе си и творчески порив, който имам? За да постигна свобода? За спечеля пари, които ми трябват за детето ми? За да бъда независим? За да създам нещо свое? Колко важно е това твое намерение за теб? До толкова ли ти е важно, че да го приоритизираш, да отделиш време за него, да преодолееш объркването и разсейванията си? Достатъчно ли е важно за теб, че да оставиш настрана умората си и все пак да отделиш 30 минути? Ако осъзнаеш, че не ти е достатъчно важно – остави го, откажи се. Но ако ти е важно – ти можеш да създаваш, дори и когато си уморен. Когато създаването ти е важно, това, което ще забележиш е, че когато започнеш да създаваш – умората малко по малко преминава, а вдъхновението се появява! :)

7. Перфекционизъм. Ние искаме това, което създаваме да бъде велико! Не просто „добро“, а велико! Съответно, каквото и да започнем да правим ние никога не сме доволни от резултата. Сядаме, започваме и един глас се появява: „Това е пълна тъпотия. Нищо смислено няма да излезе от това. Трябва да се редактира отново. И отново. Невъзможно е да се пусне така, трябва да се коригира. Всичко трябва да е изпипано перфектно!“ Перфекционизмът ни блокира. Тежестта, която той създава е непреодолима! Затова – нашата задача е да смачкаме перфекционизма и да прегърнем идеята за „достатъчно добро„. Завършено е по-добре от перфектно. Всеки път когато усетите, че перфекционизма буквално ви парализира да започвате или завършвате нещо – направете го да е „достатъчно добре“ и го пускайте, публикувайте, пращайте или каквото и там да е действие, което ще направи публично създаденото от вас. Независимо дали все още има грешки, независимо дали има неща за дооправяне, функции за добавяне – правите го публично и го споделяте с другите. След това може да се върнете се и да го коригирайте, ако наистина има нужда от това.

8. Страх от провал. Да представиш пред света това, което идва от сърцето ти е страшно. Да не бъдеш добър в това нещо и да бъдеш отхвърлен ни плаши. Но как изобщо ставаш добър ако не опиташ? И да, не всичко, което правиш ще бъде върха и прието от другите хора. И това е ОК. Не е нужно да гледаме на всичко, което правим все едно е най-важната ни работа, а по-скоро да гледаме на него като на експеримент. Ние просто играем, пробваме, експериментираме. Ако тръгнем с идеята, че просто експериментираме, тогава идеята да се провалим не ни изглежда толкова страшна. Защото всички знаем, че някои експерименти така или иначе се провалят. И това е ОК. След това може да извлечем какво не се е получило и да направим нов експеримент. И после нов. Не казваме на децата – „Човече, спри да пробваш да ходиш, не виждаш ли, че не ти се получава„, нали? Провала, също както дискомфорта не е кой знае колко голяма работа, затова не му придавайте излишна тежест. Погледнете на създаването като на експеримент, като на игра.

9. Грешен фокус. Една от причините, заради които много хора не започват или не довършват това, което създават е, че имат грешния фокус. Те се фокусират не върху тяхното важно „защо пиша, рисувам създавам„, а се фокусират върху това „какво писането, рисуването, създаването ще ми донесе на мен„. Когато имаме този фокус не създавам заради радостта от самото създаване, а натоварваме създаването с нашите очаквания за това колко пари може или не може да спечелим, какви връзки ще ни донесе или няма да ни донесе, колко овации ще получим или няма да получим. Т.е. фокусираме се към това как създаването ще ни се издължи, че сме му отделили време. Това е грешният фокус за човек, който създава нещо стойностно за него. А и перспективата на един човек е толкова ограничена, че той от сегашната си позиция няма как да каже как едно нещо може да се развие занапред и какво може да му донесе.

10. Негативен вътрешен диалог. Ние всички сме изпечени до съвършенство разказвачи на истории в главата си. И едни от най-честите истории, които си разказваме са: „Не мога да направя това. Не ставам за това. Не ми се получава. Ти за кой изобщо се мислиш.“ или „Може да изчака още малко. Не съм сигурен, трябва да го обмисля още малко.“ И т.н. Този тип вътрешен диалог, често оставащ незабелязан, има силата да ни събори, да ни остави провалени! Как се справяме с това? Като започнем да забелязваме! Да забелязваме какво си говорим на нас самите за нас самите. Когато не искате да започнете или да довършите 30 минутната си сесия, вместо веднага да станете от стола и да избягате към своите разсейвания, останете и чуйте какво си казвате. „Не мога да направя това. Не ставам за това. Не ми се получава.“ Слушайте, но не вярвайте непременно на това, което чувате. Умът ви ще измисли всякакви истории, за да ви убеди да избягате от дискомфорта, но вие погледнете на него като на хлапе, което хленчи за 5-тата си близалка. Не е нужно да вярвате на историите, които чувате. Измислете нови истории, които ви помагат да създавате. Когато ви възникне подтик за разсейване в сесията, кажете си: „Ок, имам подтик да се разсея, но аз мога да остана още 20 минути до края. Това са само 20 минути, мога да се справя. Това е важно за мен и мога да го направя.“ Започнете да говорите на себе си така, както бихте говорили на най-добри си приятел, който има нужда от подкрепа и окуражаване в процеса на създаване. Вие така или иначе сте си най-добрия приятел. Следете да си играете ролята добре! :)

 

Създаването на нещо важно за вас е важно за вашият живот. Важно е повече от разсейванията, страха, дискомфорта и дори повече от това, което може да спечелите вие като индивид. Затова – създайте си усещане за спешност за създаване и след това просто започнете – изключете разсейванията, сложете си слушалките, настройте си таймера, забелязвайте подтиците си да прекратите, но не им се поддавайте и просто довършете своята 30 минутна сесия. И така всеки ден. :)

Сложете си тази 30 минутна сесия в графика още сега и гледайте на нея като на един от най-важните ви ангажименти за деня! :)

Ако искате да експериментирате със създаване на нещо, което отлагате отдавна, заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици alephia.net. През януари е модула за творчество и кретивност, в който всеки ден ще се упражняваме да изразяваме себе си чрез създаване на нещо, което усещаме за значимо в нашия живот. :) За повече информация и регистрация – може да видите ТУК. :)

Как да използваме съзнателност, за да се справим с отлагането.

Как да използваме съзнателност, за да се справим с отлагането.

Как да използваме съзнателност, за да се справим с отлагането.

На света няма система за продуктивност, която да решава някои от най-фундаменталните проблеми, с които се сблъскваме ежедневно в изпълнението на задачите си. Такива са например:

  1. Да се захващаме с различни маловажни задачи вместо да започнем работа по важен за нас проект;
  2. Постоянно да се отдаваме на разсейванията си вместо да останем фокусирани и да довършим трудната задача, която сме започнали;
  3. Умората и нежеланието да се захванем с някоя трудна и сложна задача.

Всички тези неща се свеждат до едно и също – имаме важна и трудна задача за правене, но бягаме от нея  – разсейваме се с някоя глупост или се заемем с нещо несъществено, или просто не правим нищо, защото нямаме енергия.

Всеки от нас се е сблъсквал с някои от горните феномени и е оставал разочарован от себе си, че не може да се справи адекватно с тях. Нека обаче надникнем по-отблизо в този проблем и да опитаме да забележим какво всъщност се случва в тази ситуация.

Съзнателността е именно това – умението да забележим какво реално се случва с нас в дадена ситуация и да направим съзнателен избор как да реагираме на това, което се случва. Изборът е функция на съзнателността. Ако нямаме съзнателност, ние нямаме избор, а реагираме автоматично и несъзнателно според заучените си модели – така както винаги сме реагирали до момента.

Та, в ситуацията с изпълнението на важна за нас задача, ако обърнем внимание ще забележим, че ние се сблъскваме с проблема „бягане от трудното“ постоянно, по много пъти на ден, но обикновено не забелязваме какво се случва с нас.

Ето как изглежда несъзнателното изпълнение на важна за нас задача и процеса на отлагане:

  1. Избираме важна задача, която сме решили да изпълним днес;
  2. Започваме да изпълняваме задачата;
  3. Възниква ни желание да се разсеем – да започнем някоя друга по-лесна задача, да си проверим мейла, да хапнем нещо, да пием вода или телефона ни звъни, или някой ни пише във фейсбук, или колега идва до нас и ни разсейва, или нещо друго;
  4. Не забелязваме какво се случва с нас и без да се замислим автоматично следваме разсейването;
  5. След известно време се сещаме, че преди това сме започнали нещо важно, но вече сме във въртележката на хаоса или мързела и просто няма как да продължим…

На следващия ден се случва същото. Накрая губиш доверие в себе си, че може да се справиш или важната задача вече не ти се вижда толкова важна и я изоставяш.

Когато използваме съзнателност – тогава се упражняваме да забелязваме подтиците си за разсейване и желанието си да избягаме от трудното, и тренираме да не им се поддаваме толкова лесно. :)

Ето как практикуваме съзнателност в изпълнението на важна за нас задача и така упражняваме умението си да не отлагаме:

  1. Избираме важна задача, която сме решили да изпълним днес.
  2. Изчистваме бюрото си от всички разсейващи елементи, листчета и т.н. Оставяме само това, което ни е нужно за изпълнението на нашата задача. Затваряме всички браузери, освен този, с който работим. Слагаме телефона си на самолетен режим.
  3. Настройваме таймера за 50 минути концентрирана работа.
  4. Започваме изпълнението на задачата си.
  5. Когато умът ни иска да се разсее – забелязваме, че това се случва и паузираме за момент.
  6. Вдишаме, издишаме и насочваме внимание към това което се случва. Запитваме се защо искаме да се разсеем? Защо искаме да избягаме от изпълнението на задачата си? Какъв дискомфорт ни се е появил? Може би задачата е прекалено сложна, може би изпитваме несигурност, може би мислим, че не се справяме добре, може би се усещаме уморени? Може би ни дразни това, което правим? Каква е историята, която си разказвате за това, което се случва?
  7. Опитайте да пуснете историята, която си разказвате. В реалността това е просто още една задача – дали е трудна или лесна я прави начина, по който гледаме на нея. Дискомфортът не е кой знае колко страшен и не е нужно да бягаме от него.
  8. Спомняме си, че вместо да се поддадем на желанието си за разсейване – ние може да ИЗБЕРЕМ да продължим с изпълнението на важната за нас задача. Така или иначе имаме само 50 минути изпълнение, а след това може да се разсейваме с каквото си искаме.
  9. Връщаме се към изпълнението на важната за нас задача с усмивка! :)
  10. Таймерът звъни, 50-те минути са свършили и ние може да се разсеем с каквото си искаме. :)

След почивката ако искате може да настроите таймера за още една серия от 50 минути и да продължите работата си по важния за вас проект. Но дори и една 50 минутна сесия е огромен успех предвид това, че 90% от хората изцяло се отказват от изпълнението.

Когато използваме съзнателност, за да се справим с отлагането първо задобряваме в това да забелязваме подтиците си да се разсеем и да избягаме от трудното. След това вече се упражняваме вместо да следваме тези подтици – всъщност да изберем да продължим с изпълнението на задачата си. Гениално упражнение! :)

Накратко процесът изглежда така – настройваме таймера си за 50 минути и започваме да изпълняваме важната си задача. Когато ни възникне разсейваща мисъл си казваме: „А, пак ми възникна желание да се разсея.“ Спомняме си, че вместо да последваме желанието си за разсейване, може да продължим с изпълнението на задачата си. Връщаме се към изпълнението с усмивка. :) След приключването на 50 минутния работен интервал се разсейваме с каквото си искаме. След това ако имате желание  – правим още една 50 минутна сесия, в която да практикувате съзнателност в изпълнението на важната за нас задача. :)

Имайте предвид, че никой от нас не е перфектен в тази практика, така че не очаквайте от себе си как от днес за утре ще минавате 50 минути без никакво разсейване. Най-вероятно отначало изобщо няма да забелязвате подтика си за разсейване, а ще се хващате след като вече сте се разеяли. А дори и да забележите подтика си за разсейване – ще срещате съпротивление да се върнете към задачата си. Това е част от играта! Но с практиката се задобрява в оставането със задача и нейното изпълнение. С опитите и практиката без да усетите ще развиете наблюдение върху себе си и дисциплина – качества, които не само ще ви помагат да изпълнявате задачите си без отлагане, но и ще подобрят всички останали сфери в живота ви! :)

Ако искате да развивате своята съзнателност чрез изграждане на полезни навици в ежедневието си – заповядайте заедно с нас в Програмата за полезни навици, която стартира от 01.01.2018г. Това е Програма, в която всеки месец изграждаме различен полезен навик. По този начин подсилваме вътрешната си среда, трупаме увереност, постоянство, вяра в себе си и кураж да реализираме целите си до край, въпреки оправданията и разсейванията си. :) От 05-ти до 30.12.2017г. може да се включите на намалена цена от 20лв. на месец и 210лв за цялата Програма – за всички модули надграждащо, интересно и разбуждащо обучение по изграждане на полезни навици. :) Очаквам ви заедно с нас да си създаваме живот, който си струва да бъде изживян в alephia.net! :)

Какво да правим когато имаме много за правене.

Какво да правим когато имаме много за правене.

3-super-powerful-time-management-tips-for-when-life-is-just-too-much

Прекалено много работа и прекалено малко време да я свършиш.

Това е вечният проблем, който занимава повечето хора. Нещата за вършене са безкрайни, а дните ни са прекалено къси.

Как може да се справим с това по някакъв сносен, разумен начин?

По-долу ви предлагам 5 начина, с които може да експериментирате. :)

  1. Осъзнайте, че не можете да направите всичко точно в този момент. Може би имаш да правиш 20 неща или 100, или повече, но трябва да си спомниш, че няма как да направиш всичките точно сега. Даже може би няма да може да свършиш задачите си в рамките на деня. Колко задачи може да изпълниш в този момент? Една. Само една.

Това е напомняне, което да ни освободи от тежкотоварната мисъл, че трябва да направим всичко точно сега. Няма как да стане. Затова по-добре да се фокусираме само върху едно нещо. Избираш една задача и се фокусираш върху нея. Колкото и другите ти задачи да изглеждат спешни, няма как да бъдат свършени точно сега. Може да ги делегираш, може да ги елиминираш, може да ги отложиш, но не можеш ти да ги изпълниш в този момент. Затова, фокусирай се върху едно нещо и вложи цялото си внимание в него. Това е най-надеждният начин да свършиш работата си.

  1. Използвай многото си задачи като възможност да практикуваш съзнателност. По средата на целия този стрес и усещане за претовареност ти имаш възможността да тренираш умението си да бъдеш съзнателен.

Когато усетиш тревожността от многото задачи да се задава – обърни внимание на това как усещаш физически тялото си. Огледай се около теб и забележи обкръжаващата среда – звуци, светлина, предмети, усещания. Усети какви са усещанията в тялото ти докато умът върти историите на заетост.

Да си под стрес и напрежение не е най-готиното усещане на света, но не е и краят на света. Стресът може да е твоят тригер да се подсещаш, че е време да потренираш съзнателност. Да излезеш от историите в главата си и да влезеш в усещанията на тялото си. За 10 секунди, не повече. Просто наблюдавай как се чувстваш, какви физически усещания имаш. Погледни какво се случва около теб – виж предметите, светлината, звуците. За този кратък период ти си се събудил от историите на ума си и присъстваш в момента такъв какъвто е. Това носи отпуснатост и спокойствие. И ти помага да продължиш с изпълнението на задачата си по-леко.

  1. Избери най-важната задача, върху която да се фокусираш. Когато сме много заети, много често се заемаме да правим много и различни малки неща. На нас ни изглежда, че отмятаме много неща от списъка си, но всъщност се въртим като кокошки напред назад без да вършим нищо, което носи голям смисъл.

Ако ще се фокусирате върху една задача най-добре това да бъде значима задача. Нещо, което ще има по-голяма стойност за деня, за бизнеса, за живота ти. И тази задача най-вероятно не е да отговаряш на маловажни мейли или да отговаряш на коментари във фейсбук. Важен мейл, с който ще спечелиш клиент, стъпка за изпълняване на важен за теб проект, да помогнеш на някого в нужда – това са задачи с висок приоритет. Понякога е трудно да определиш коя задача е най-важна, но ако помислиш ще видиш кои са маловажни и кои са по-важни. Избери една от втория списък и започвай.

Дори и да избереш най-важната задача все пак маловажните задачи си стоят. Да отговориш на някой мейл, да пуснеш някаква поръчка, да изчистиш кухнята и т.н. Аз обикновено изпълнявам тези задачи между големите задачи, като начин да си почина. Изпълни важната задача с фокус и после се отпусни с някоя дребна задача за вършене. Идеята е да не отлагаме важните задачи, вършейки всички маловажни задачи.

  1. Забелязвай желанията си да се разсееш и не им се поддавай. Докато изпълняваш своята важна задача опитай да забележиш моментите, в които ти се иска да се разсееш – да отвориш мейла си, да отвориш фейсбук, да започнеш някаква друга задача, да хапнеш нещо или някое друго любимо разсейване. Когато ти се появи желание за разсейване вместо автоматично да му се поддадеш, паузирай за секунда. Просто забележи желанието си за разсейване. Спомни си, че вместо да последваш желанието си да се разсееш, може да избереш да продължиш и да изпълниш задачата си. Направи това.
  2. Освободете се от напрежението с усмивка. Да имаш много за вършене и да искаш да свършиш всичко, възможно най-скоро, може да попречи на това да изпълним задачите си. :) Това наше желание да свършим всичко на веднъж ни създава тежък товар и ни блокира да действаме. Но ние може да пуснем този товар.

Забележете какво си мислите, че трябва да направите (вашият идеал) и просто го пуснете. Вместо това си кажете, че няма идеал кога и как трябва да изпълните задачите си. Обърнете внимание как това намалява безпокойството ви. :) Пуснете напрежението с усмивка. Отпуснете се в този момент с много за вършене, вместо да искате да избягате от него. Усмихнете се сега, вместо да чакате щастието да дойде на някоя незнайна дата. :)

Та, в крайна сметка тези предложения ще изчистят ли графика ви от ангажименти? Не. Ние винаги ще имаме много неща за вършене и малко време да ги изпълним. Ако работата имаше край, дядо ви щеше вече да я е свършил. :)

Но това, с което ще ви помогнат горните подходи е да изпълнявате задачите си по-спокойно, отпуснато и уверено в средата на цялата вихрушка от ангажименти. Животът е прекалено кратък, за да го живеем стресирани. И няма смисъл да си пилеем времето, притеснявайки се колкото много имаме за вършене. Вместо това може да се отпуснем и да изпълним това, което можем в този момент. С усмивка. А след това да продължим към следващата си задача. :)

От 01.08. започваме изграждането на навика за управление на времето, енергията и продуктивността си. Това е един от най-важните, но и интензивни модули. Ще съставим свой цялостен план – с довършване на недовършеното, с визия напред и с фокус към това да освободим ума си не да отлага, а да действа. :) Ще работим всеки ден по малко, ще имаме чудесен гост за месечния уебинар, а таксата за целия месец е 25лв. :) Заповядайте заедно с нас ТУК.

14 начина да преминем от безпокойство към самоувереност.

14 начина да преминем от безпокойство към самоувереност.

joy

Постоянно отлагане. Обърканост за бъдещето. Тревожност. Тъга със или без причина. Липса на доверие в себе си.

Всички тези неприятни мисли и модели на поведение тръгват от безпокойството, и подкопават самоувереността ни, пречат ни да постигаме своите мечти, пречат ни дори изобщо да мечтаем…

И все пак, те са част от нас. Безпокойството е част от желанието ни да се развиваме, да успяваме, да бъдем обичани. То е част от това, че искаме да направим нещо значимо с живота си. Нормално е да се притесняваме за всичко това. Ако нямаме никакви амбиции за живота си, само тогава не бихме имали за какво да се безпокоим. Т.е. въпросът тук не е да игнорираме безпокойството и да не ни пука за нищо, а да се научим да управляваме това безпокойство, така че то да не ни парализира.

Извън всички стратегии за справяне с безпокойството, тъгата, тревожността, депресията и т.н. има само две важни неща, които трябва да знаете:

Първото най-важно нещо, което трябва да знаете е, че тези „негативни“ състояния са абсолютно нормални! :) Те са част от нашия стремеж да имаме по-добър живот… за себе си, за партньора си, за децата си, за хората около нас. Ако сте човек, който придава смисъл на това което прави, напълно нормално е да имате моменти на напрегнатост и тревога. И това е знак, че ви пука, а не че не ставате. :)

Второто важно нещо, което трябва да знаете е, че вие може да преодолеете тези негативи състояния. Когато изпаднем в безпокойство или тревожност мозъкът ни буквално спира да мисли и ние наистина не може да видим никакъв изход, никаква светлина. Това е нормално. В тези моменти единственото, което трябва да си спомните е, че хората сме много по способни отколкото си мислим и може да се справяме с много по-големи предизвикателство отколкото си мислим. Спомнете си, че този отрязък от време на безпокойство е временна ситуация. И тя ще отмине. Със сигурност ще отмине!

Тези две уточнения бяха, за да се успокоим. Когато сме в безпокойство е важно да се успокоим. Много е важно да си спомним, че каквото и да преживяваме е нормално и че може да се справим. Със сигурност можем!

Нека сега споделя още 14 начина, които по принцип биха направили живота ни по-спокоен и ведър, и определено могат да ни помогнат в някои по-напрегнати моменти на безпокойство:

  1. Поемете 100% отговорност за живота си и за това, че може да се справите, каквото и да става. Защо е важно да поемем отговорност? Защото докато не поемем лична отговорност за себе си, все ще очакваме, че някой друг ще ни даде съвет, ще ни излекува, ще ни зарадва и т.н. Когато очакваме някой друг да се погрижи за нас ние даваме своята сила на този човек, а ние се чувстваме още по-слаби. Това не значи да не искаме съдействие от приятел, познат или специалист. Може да поискаме съвет, но трябва с цялото си същество да знаем, че ние можем, че поемаме 100% отговорност да се справим със своята ситуация. Опитайте още сега и усетете магията на отговорността. Помислете си за нещо, за което се тревожите и се чувствате в безизходица. Кажете си: „Поемам отговорност за себе си. Аз мога да се справя с тази ситуация и го правя!“ Няма как да не усетите прилива на сила и увереност, че ДА – може да се справите!
  2. Намерете си фраза, която да ви закотвя в спокойно състояние. Трябва да е нещо, което чувствате, че лично на вас ви действа успокояващо и създава във вас усещане за стабилност, увереност и будност. Изберете си дума или фраза, която приляга на вас и на това, което ви тревожи. Може да е: „Аз мога да се справя!“ или „Аз съм уверен и стабилен!„, или „Аз съм бодър и усмихнат!„. Пробвайте с различни думи и фрази и усетете коя най-много ви влияе и вдъхва спокойствие и кураж в моментите, когато имате нужда. Думите имат изключително влияние върху психиката ни. Намерете вашата! Аз използвам фразата“Отпусни се“ и „Аз мога, аз съм спокойна„. Веднъж имах период на по-силно безпокойство, в който често се будех нощем и това да си повтарям до безкрай „отпусни се“ като абсолютна команда към себе си ми помагаше да заспя по-бързо от успокоителни. :) Просто намерете, усетете думата или фразата за вашия конкретен случай и тя буквално ще се превърне във ваше лекарство! :) Повтаряйте си я всеки път когато усетите, че неприятното усещане се надига във вас. Умът ви трябва да свикне, че когато му зададете команда, той трябва да се подчинява на нея. Най-лесно това се случва с дума или фраза.
  3. Когато усетите, че ви наляга безпокойство – вземете един лист и напишете всички постижения и успехи, които сте постигнали до момента. Спомнете си как сте се чувствали тогава. Спомнете си с колко много неща сте се справили до сега! Останете за малко в това пространство на гордост, на почит към себе си. Похвалете се. Това почти веднага ни успокоява и ни вдъхва кураж! :)
  4. Всеки ден си набележете една дума или дейност, която ви носи усещане за смисъл и целенасоченост. Запишете я на един лист и я сложете на видно за вас място. Поглеждайте я няколко пъти на ден и обмисляйте различи аспекти от нея. Помислете как може да я инкорпорирате повече в живота си. Това добавя смисъл към дните ни, а когато виждаме смисъл усещането за безпокойство се трансформира в усещане за ентусиазъм.
  5. Прозявайте се и се разтягайте на час поне по веднъж. Това „загася“ центъра за безпокойство в мозъка ни и намалява стреса. ;)
  6. Спрете да мислите за бъдещето! Мислете и живейте в херметизирания участък на днешния ден. Безпокойството почти винаги е свързано с някакви илюзорни истории, които ние си разказваме за бъдещето. Обикновено тези истории са толкова страшни, че едва ли някога ще се случат, но ние настойчиво ги въртим в главата си и затъваме. Както казахме под стрес и напрежение предната част на мозъка ни абсолютно не работи, което значи, че ние не може нито да взимаме рационални решения, нито да си създаваме ясна и адекватна визия за напред. Най-доброто нещо, което може да направим в тази ситуация е да спрем да мислим за бъдещето и да се концентрираме единствено и само в херметизирания участък на днешния ден. Поне докато не се усетите спокойни и стабилни. 
  7. Дефинирайте и си залагайте много прости и ясни задачи за деня. Сложно описаните задачи ни объркват и ни създават измислено безпокойство. Ако задачата е сложна – раздробете я на възможно най-малки стъпки. Нека задачите ви за деня бъдат максимално прости и ясни, за да не създават допълнителна обърканост в ума ви. Изпълнявайте стъпките една по една, без да бързате и без да мислите за следващата. Потопете се във всяка стъпка сякаш тя е най-важното нещо на света за вас в този момент! Всеки път когато се хванете с безпокойство, проверете дали не сте си задали прекалено голяма и сложа задача без да я раздробите. Или че мислите за всички останали неща, които има да вършите, а не за това, което вършите в момента.
  8. Всяка сутрин си пишете 3 неща, за които сте благодарни от предния ден. Изследванията показват, че само след 7 дни на благодарност самоувереността ни се покачва за 3 месеца напред. Това е задължително упражнение! Всеки ден! :)
  9. Когато забележите негативна мисъл – представете си как я пускате по течаща река до вас и тя си заминава. Противно на това, което много психотерапевти казват – изследванията свързани с дейността на мозъка показват, че отбягването на негативни мисли действа много силно и ефективно. Така че – когато хванете себе да въртите някакви истории на безпокойство, страх или съмнение, просто си кажете „Стига!„, вземете мислено тези мисли, пуснете ги по реката до вас и вижте как те си заминават.
  10. Ако негативните мисли все още натрапчиво остават с вас – използвайте когнитивно преформулиране. Запитайте се: Тук не преувеличавам ли малко? Не обръщам ли внимание на прекалено малки и несъществени детайли? Това, за което се безпокоя нещо случило ли се е, нещо реално ли е или някаква история, която просто съм си втълпил? Спомнете си, че това да се безпокоим за един проблем, не решава проблема. Търсенето на решения и поддържане на позитивно отношение е това, което стимулира излизането от ситуацията във вашия мозък! :)
  11. Ако и преформулираето не подейства, практикувайте съзнателност. Седнете, отпуснете се и наблюдавайте какво се случва без да осъждате ситуацията, себе си, мислите си или усещанията си като „добри“ или „лоши“. Просто наблюдавайте какво се случва, без да реагирате и без да слагате етикети. Съзнателността учи мозъка ни да се диасоциира от емоциите и стимулира частта от него, която отговаря за успеха и любовта към себе си. :) Просто вижте ситуацията, в която сте сякаш е извън вас, сякаш изобщо не може да ви засегне.
  12. Все още ви гонят негативни мисли? Приемете ги! Един от ефективните методи за справяне с емоционални проблеми и ситуации е просто да ги приемем. Да си кажем: „Ок, тава се случва и е Ок да се случва. Не е нужно да се боря. Мога да се отпусна точно тук – в средата, във вихъра на тези емоции, мисли, ситуации. Отпускам се и приемам, че това е което е в този момент и е единственото най-добро нещо, което може да ми се случи!“ Появете разбиране към себе си и другите засегнати от ситуацията. Ако има нужда простете… на себе си и останалите. Проявяването на разбиране и прошка са едни от най-мощните инструменти, които помагат на ума ни да влезе в алфа вълни и така се балансира и успокоява.
  13. Дръжте се заети. Напоследък е модерно да сме против заетостта, но истината е, че това да се поддържаме заети е един от най-ефективните начини да се отървем от безпокойството и да си генерираме повече радост. Същественото, на което трябва да обърнем внимание е да сме заети с дейности, които са ни приятни и, които ни носят смисъл, а не просто да сме заети с каквото и да е. В книгата си „Как да се отървем от безпокойството и да се радваме на живота„, Дейл Карнеги отделя цяла една глава на темата да поддържаме себе си заети, за да се отървем от негативните мисли и тревожността. В един от най-известните курсове по Щастие и удовлетвореност в Coursera – Life of happiness and fullfilement се обръща внимание, че заетостта е основен фактор в това хората да се поддържаме в радостно състояние на духа. :)
  14. Дайте си достатъчно време за възстановяване. Ако много продължително време сме били под стрес и сме стигнали до някакъв вид криза е важно да знаем, че е нужно време на организма и на мозъка ни да се възстановят. (Тук може да видите интересно видео по темата) Когато сме под стрес постоянно умират неврони и след това отнема време докато се възстановят и почнем да мислим отново трезво :), да бъдем креативни или творчески настроени. Трябва да проявите разбиране към тялото си и ума си и да проявите търпение при възстановяване. След по-тежка стресова криза отнема около 4 до 7 месеца отново да се усетим „на себе си“. Начините, по които може да се подпомогнем са: да се заемем с учене на нови, интересни за нас неща, да намалим стреса, да се движим поне по 10 000 крачки на ден, да се наспиваме добре независимо дали е 8 или 12 часа, да правим повече секс, да си хапваме по малко черен шоколад, повече зелени салати и да пием Омега 3, които помагат на клетките ни да се възстановят от стреса. :)

Това са 14 инструмента, с които може да експериментирате и да видите кое работи за вас и кое не. Някои подходи ще работят в едни ситуация, други – в други ситуации. Но важното е, че има много инструменти, с които да работим със себе си, да се справим с безпокойството и възпитаваме самоувереност. Затова е важно да се успокоим, да вярваме, че може да се справим и да бъдем търпеливи по пътя. И всичко ще бъде наред! :)

Запишете се да получавате и други мои статии ТУК. :)))

Венета :)

Малките правила в умението да действаш.

Малките правила в умението да действаш.

word-in-action-logo

Най-краткият отговор е да го направиш.

Ърнест Хемингуей

Хората прекалено често стоим в бездействие. Постоянни разсейвания, прекален перфекционизъм, съмнения, препланиране. Отново и отново. Всичко това ни отдалечава от движението напред.

Разбира се, не е нужно да действаме постоянно в трескава надпревара с времето, но това, което забелязвам е, че хората буквално се изгубват в разсейванията, които постоянно ги заливат и така изгубват от поглед кое е наистина важно за тях и как да го постигнат.

Защо хората не действат?

Защото са прекалено заети да четат и обсъждат с часове информация, която може би е интересна, НО не е съществена за тях на този етап. После започват да вършат сумати безсмислени неща, за да избягат от дискомфорта да започнат важното. Накрая си лягат заети със съмнения, премисляне и чудене.

И това може да продължи месеци. Дори години бездействие. Дори може да се превърне в нещо „нормално“ за тях.

Днес припомням няколко малки правила в умението да действаме. Просто няколко напомняния, за които да се подсещаме когато усетим, че прекалено сме зациклили в бездействието.

  1. Отпишете се от 70% от блоговете и хората, които следите. Оставете единствено тези, които са ви от полза за сегашните ви действия. Това е едно от най-съществените неща, които трябва да направите, защото повечето хора буквално потъват в блато от „интересна“ информация, която ги държи в постоянно консумиране, а не създаване на собствен продукт. Когато постоянно консумираш информация, ставаш тежък и объркан. Колкото и да е интересна една статия, курс, ако на вас в този момент не ви помага за следващата ви крачка – значи вас не ви интересува. Вашата цел е малка крачка напред. Всичко останало е второстепенно и може да го прави те САМО ако остане време СЛЕД действието по вашата цел.
  2. Забравете перфекционизма. Перфекционизма е най-големият враг на действието. Едно от нещата, които най-силно спират хората да действат е еротичната фантазия на ума, че това, което правиш трябва да е велико, да е хипер мега готино. И така сам си създаваш такъв голям товар, че от него не можеш да се изправиш и да направиш дори минимална крачка. Много е важно да не позволяваме на перфекционизма да ни спре да действаме. Осиновете идеята за „достатъчно добро“ и изхвърлете перфекционизма.
  3. Не обмисляйте прекалено дълго. Да помислиш малко, за да си създадеш някаква малко по-ясна представа на къде си се запътил и защо правиш това е Ок. Но прекалено дългото мислене най-често ни вкарва в бездействие и въртене в кръг. Някои хора изпадат в прекалено обмисляне дали крачката, която искат да направят е „правилна“ или не. Истината е, че дори да си се запътил със 100км/ч в грешната посока е по-добре отколкото да стоиш и да бездействаш. Защото дори и да си в грешната посока, ти все пак се движиш и по пътя ще виждаш знаци, ще се упътваш и ако има нужда – ще промениш курса. Но ако бездействаш – ти си седнал на средата на едно кръстовище и само поемаш блъсъците на тези, които минават покрай теб. Ако прекалено дълго си стоял в бездействие дори няма значение на къде ще тръгнеш. Няма значение дали ще е правилно или грешно. Единственото, което има значение е да тръгнеш на някъде. Да започнеш да се движиш. И в движението да се ориентираш за посоката.
  4. Просто започваш. Цялото планиране и мислене на света няма да те преместят от точка А в точка Б. Независимо колко малка и колко несигурна е – ТРЯБВА да направим първата крачка. Трябва да усвоим момента на започване. Ако започнем, ако тръгнем – стъпките и посоката започват да се изясняват. Независимо колко несигурни и объркани се чувстваме – третираме момента на започване като най-важния момент в цялата Вселена!
  5. Правиш малки стъпки. Да си зададеш прекалено голяма задача може да убие действието. Защото голямата задача е задушаваща. Малките стъпки винаги работят. Миниатюрни стъпки, които да те движат напред. Всяка малка стъпка е успех, който те води към следващия успех. Много е важно да си планираме малки стъпки. Такива, които може да изпълним за 10… 15 минути са чудесни. Те са малки крачки напред. Те отговарят на идеята „достатъчно добро“.
  6. Не бъркайте заетостта с действие. Това, че правите много неща не значи, че правите нещо важно. Когато се хванете, че правите прекалено много неща, това е добро напомняне да спрете и отново да се фокусирате върху важната ви дейност.
  7. Негативното мислене няма да ви закара никъде. Съмнения в себе си. Желание да прекратиш дейността, заради несигурност или страх. Да си казваш, че е Ок да се разсееш „малко“ и че ще свършиш работата „после“. Тези мисли ни саботират. Бъдете съзнателни за тях. Забелязвайте ги и ги изхвърляйте. Позитивното мислене, колкото и старомодно да звучи, работи. Реално мисленето е нашият вътрешен диалог, а каквото си говорим сами на себе си има много смешния навик да се превръща в реалност. :)
  8. Говоренето не е действие. Освен ако действието, което трябва да направите е някоя презентация или лекция. Или ако сте водещ на някое предаване. :) Във всички други случаи говоренето си е просто говорене. Комуникацията и изказването на това, което искаш да направиш са важни, но нека не ги бъркаме с действие.
  9. Планирането не е действие. Естествено, че имаш нужда от план. Планът е нужен, за да имаме яснота какво всъщност правим. Просто опитайте да направите своя план по-бързо и веднага започнете първата малка стъпка.
  10. Четенето за това как да действаме не е действие. Това, което четете е статия за действието, но това, че си я прочел не е толкова важно. Важно е да действаш. Затова залавяй се за работа веднага! :)
  11. Понякога да не действаш е по-добре.  Това е малко в контра на всички горни точки, но ако намерите себе си в ситуация, в която се въртите в кръг с действията си, в която си причинявате повече вреда, отколкото добро или от прекалено дълго време не получавате желаните резултати – спрете и помислете дали действията ви са нужни. Всъщност – добра идея е още в началото на всяко едно действие да се питаме – Това действие нужно ли е? Идеята е да правим само тези действия, които са нужни.

Хайде сега да се залавяме за работа! :)

Говоренето няма да ти сготви манджата.

Японска поговорка

Големите очаквания са предпоставка за голям успех.

Големите очаквания са предпоставка за голям успех.

High achievement

Едно от най-разпространените мнения е, че очакванията са нещо лошо, което „винаги“ водело до разочарование. Тъпото тук е, че хората приемаме подобни становища съвсем буквално, без дори да ги поставим под съмнение.

„Без очаквания? Чудесно! И без това ме мързи днес…да живея без очаквания ми звучи добре, премахва отговорността от мен, пък и звучи някак духовно…приемам го!“

Всъщност, да си поставяме ниски очаквания е най-точната рецепта за провал. Ниските очаквания ни държат в съмнения, чудене, страх и недоверие в собствените възможности. Как изобщо човек може да израства в атмосфера на ниски очаквания? Ами, не може!

В компании като Google напълно целенасочено поддържат среда на грандоманско мислене. Наричат го moonshot (стреляне към звездите) мислене и чрез него подтикват хората да мислят за продукти и услуги, които решават проблемите на поне 5 милиона човека в света. Мислите ли, че подобна хипер продуктивна среда би могла да се изгради и поддържа на основата на становища от сорта на: „Мислете за продукти, решаващи проблем на над 5 милиона човека, но моля ви – нямайте големи очаквания!“

WTF?

Желанието, убеждението и очакването. Това според Хосе Силва са най-важните свойства на ума. Обърнете внимание как за всяко от тях ни е вменено от обществото, че е неправилен принцип в живота ни. И в същото време Силва и хиляди други грандиозно успешни хора твърдят, че без тези умствени нагласи ние сме по-малко способни, по-малко възприемчиви, с по-малко любов и любопитство към света и като резултат – успехите ни биха били значително по-ниски и незадоволителни. Желанието, убеждението и очакването са инструменти, които ни помагат да започнем да използваме повече и по-ефективно ума си. Помагат ни да фантазираме. Помагат ни да имаме визия. Помагат ни да си създадем яснота за напред. Помагат ни да се поддържаме във вдъхновено, интензивно, творческо състояние, от позицията на което ние се чувстваме и действаме като създатели.

Ниските очаквания раждат повече консуматори. Високите очаквания раждат повече създатели.

Това, което реално се има предвид когато се казва да нямаме очаквания е да не обвързваме щастието си от резултата на нашите очаквания. Т.е. ако очакванията ни се реализират – чудесно – продължаваме още по-напред! Политаме още по-високо! Ако очакванията ни не се сбъднат – пак чудесно – просто опитваме пак! Трябвало е да придобием някакъв опит, който ще ни е нужен за напред. Чудесно, просто опитваме пак. :) Защото един лош резултат не е точка на живота, а запетая, поемане на дъх, ободряване, засилка.

Да развием умението си да живеем в позитивно очакване – ето това е една от game changing промените в начина ни на мислене, които може феноменално да подобри менталното, емоционалното и дори физическото ни състояние!

Умението да оставаме консистентни.

Умението да оставаме консистентни.

Consistency-700x325

Напоследък тренирам умението си да НЕ реагирам веднага на това, което се случва. Не отговарям веднага на мейл. Не отварям веднага получено съобщение. Не вдигам телефона само, защото е звъннал. Не се ядосвам само, защото някой е направил нещо. Не се карам само, защото някой ми се кара на мен. Не изпълнявам една задача веднага след като някой поиска това от мен. Не купувам веднага щом ми се появи желание да купя. НЕ чета всяка „важна“ статия от страх да не изтърва нещо важно. НЕ се включвам във всевъзможни събития за кой знае какво, колкото и да е „интересно“. Не се разсейвам веднага щом ума ме подтикне да се разсея. Просто НЕ реагирам веднага на това, което се случва. Изчаквам малко и след това на трезво преценявам.

Повечето хора са в постоянно реагиране на някакви стимули създадени от ума им, от другите хора, от рекламите, от телефона им, от фб нотификациите им. Постоянно хабене на енергия да реагираш на неща, 95% от които няма смисъл да реагираш, защото не носят стойност, отминават или се решават самостоятелно с времето. Накрая хората казват: „Нямам енергия за нищо“. Не че нямаш енергия, а просто реагираш на всичко около теб БЕЗ да има нужда да го правиш, което е изключително изморяващо и на повърхността си изморен.

Само си представете живот, в който НЕ отговаряте на всеки стимул. Не давате вниманието си на всеки и всичко, което го изисква. Това е живот с повече енергия. Консистентен, наситен живот.

Затворете очи. Представете си, че в главата ви, зад очите ви, има магнит. Издърпайте с този магнит цялото си внимание, което сте дали в хиляди разнопосочни посоки. Усетете се събран, консистентен от това, че вниманието ви е във вас. Че не сте разпилян. Че сте стабилен. Продължете така за напред като много внимателно следите да не реагирате и да не отдавате вниманието си на незначителни неща.

Оставаме консистентни като просто спрем да се разпиляваме на всички страни.

Заповядай заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици в ежедневието ни ТУК.