„Дисциплина“ не е най-секси думата на света. Повечето хора мислят, че дисциплината ограбва свободата им и я приемат като нещо, което внася повече напрежение отколкото радост в живота им.

В реалността обаче е точно обратното. Живот, в който не развиваш качеството дисциплина обикновено е живот, в който се въртиш в кръг. Живот, който не води до никъде, защото стоиш единствено на повърхността.

Именно дисциплината е нещото, което ти помага да задълбаеш в някакви насоки и така имаш възможност да усетиш дълбочината, интензитета, наситеността, богатството на това, което присъства под повърхността. Под лесният и удобен слой на реалността, който е достъпен за всички. Дисциплината ни помага да навлезем в сърцето на нещата. Независимо за какво става дума.

Когато живеем с разбирането, че дисциплината е това, което ни помага да се докосваме и да взимаме повече от живота, тогава самото качество дисциплина се превръща само по себе си в цел за нас. А всяка цел ни помага да се чувстваме много по-будни и живи в ежедневието си.

Днес искам да споделя няколко начина, по които аз упражнявам дисциплина в моето ежедневие и с които вие може да експериментирате и да тренирате дисциплина във вашия си живот. :)

1. Изпълнявам планираните си задачи, дори когато не съм в настроение да ги изпълнявам. Отлагането да изпълняваме заложените си цели е толкова често срещан проблем, че вече хората са го приели за нещо „нормално“. Основната рационализация, с която отлагаме обикновено е нещо от сорта на: „Точно сега не съм в подходящо състояние да свърша това.“ или „Точно сега не усещам, че е момента да започна“.  На повърхността ти имаш добро оправдание да отложиш, но това, което реално се случва е, че задачата, която си си планирал да направиш най-вероятно е трудна, прекалено неясна или неприятна за вършене, и ти без да мислиш автоматично я отлагаш и започваш да вършиш нещо друго, което е лесно и което вече ти е ясно как става. Започваш да чистиш къщата, да си лакираш ноктите, да четеш поредната „много важна“ статия в интернет и т.н. вместо просто да започнеш с това, което си си обещал да направиш. Ето как стоят нещата – ако постоянно чакаш да си в настроение или да си уверен, за да изпълниш планираните си задачи, ти никога няма да довършваш целите си до край. Даже и до средата не е ясно дали ще стигнеш. Затова, вместо да отлагаш, превърни в своя практика следното: избираш важна за теб задача, залагаш си конкретно време за изпълнението й в графика ти и когато това време дойде – веднага започваш да работиш по задачата си, независимо в какво настроение си, независимо дали нещо друго „спешно“ изисква вниманието ти, независимо дали се чувстваш уверен или не. Когато настъпи заложеното врем – твоя мисия става да изпълниш заложената ти задача. През това време – не си позволяваш да влизаш във ФБ, в мейла си, не си позволяваш да чистиш, да хапнеш нещо малко и т.н. Просто сядаш и си изпълняваш задачата. Твоята е твопта мисия. Да, трудно е, неясно е, може би дори е неприятно. И въпреки това, гарантирам ти, че ти можеш да започнеш и да изпълниш задачата си.
2. Спортуваш дори когато изобщо не ти се спортува. Това е подобно на отлагането. Ние постоянно отлагаме спортуването поради хиляди причини (чувала съм ама наистина много добри оправдания защо човек не спортува). Движението обаче е нещо феноменално важно за менталното, емоционалното и физическото ни здраве. То е като да си миеш зъбите. Дори и да не си ги миеш всеки ден, би ли останал без да си миеш зъбите две седмици? По същия начин, ако не се упражняваш физически седмица, две – тялото ти започва да атрофира. Затова, вместо постоянно да отлагате спорта – изберете си конкретни дни от седмицата и конкретно време, и си заложете това време за спортуване. Когато това време дойде – ставаш и отиваш да спортуваш. Независимо дали се чувстваш отпаднал, независимо дали те мързи, независимо колко е лошо навън времето, независимо колко „спешни“ неща имаш за вършене. Ще видиш, че след тренировка ще се чувстваш мнооого по-добре! Но дори и да не се чувстваш осезаемо по-добре от тренировката си – ти осезаемо задобряваш в качеството си дисциплина, което ежедневно подобрява животата ти с грандиозни стойности.
3. Оставете се да почувствате малко глад. Обикновено хората се паникьосваме когато огладнеем, ставаме като crumpy cat и веднага отиваме да си хапнем нещо, каквото и да е, за да потушим глада. Това, което мога да ти кажа със сигурност е, че ти можеш да постоиш гладен и това да не е края на света. Затова, когато ти се появи глад, паузирай за момент и прояви малко любопитство към глада. Какво е усещането да си гладен? Как точно се чувстваш? Мога да те уверя, че да си гладен не е толкова страшно. Всъщност даже, да си гладен е доста разбуждащо усещане! Разбира се, целта на тази практика не е да се умориш от глад (не го препоръчвам!). Целта е да покажеш на себе си, че малко дискомфорт няма да съсипе живота ти. А дори напротив – ще го ободри! В този смисъл – когато огладнееш и особено когато си свикнал веднага да хапнеш нещо боклучаво – нека твоя практика бъде да не консумираш тази джънк храна, а да изчакаш малко и после да хапнеш нещо качествено. Упражняваш се едновременно да си съзнателен какво слагаш в тялото си и да си ок с малки еприоди на дискомфорт.
4. Говори с някого за нещо, за което ти е трудно да говориш. За мен последната година беше изпълнена с нуждата от провеждане на трудни разговори. През това време основна цел за мен беше не да си заравям главата в пясъка и да отбягвам тези разговори, а да поема инициативата тези разговори да се случат. Понякога ми е отнемало седмица, две докато уточня със себе си какво точно искам да кажа и какъв точно резултат искам от всеки разговор. Но аз знам, че е важно този разговор да се проведе и просто го правя. Повечето хора избягваме трудните разговори, защото те не са никак забавни. Те са си направо страшни! Особено, когато става дума за близки хора. Но, това да ги избягваш води до най-различни видове проблеми – поддържане на напрежение от дадена ситуация, неизясняване на обидни взаимоотношения, неясни договорености, оставане във връзки, които не ни развиват и т.н. Така че, вместо да си заравяме главата в пясъка, нашата практика е следната: Когато имаш проблем с нещо или някой, вместо да си разказваш този проблем в главата, да се дразниш и да си създаваш дългосрочно напрежение в себе си – покани човека да изговорите конкретния въпрос. Бъди мил и да прояви разбиране към другата страна. Да видиш ситуацията с очите на другия, спрямо неговата позиция и място, в което се намира в момента. Но проведи този разговор със сигурност, независимо колко ти е трудно. Може просто да кажеш: „Хей, имам желание да обсъдим с теб… “ и започваш. Кажи как се чувстваш, без да обвиняваш другия, без да го караш да се чувства виновен или да го караш да влиза в отбранителна позиция. Попитай как той се чувства в тази ситуация. И опитайте заедно да намерите решение, което е ок и за двете страни. Аз не съм никак добра в комуникацията и съответно често прецаквам здравата някои от тези разговори, но въпреки това опитвам да се подобрявам и виждам прогрес. Най-важното от цялата работа е, че ако наистина започнеш разговор по една наболяла за теб тема или тема, която просто искаш да изкажеш и изясниш с другия – само тази крачка вече изключително помага да намалиш напрежението в себе си по въпроси, които иначе ти създават огромна тежест. Да провеждаш трудни разговори е един чудесен начин да тренираш дискомфорт и дисциплина.
5. Поддържайте в ежедневието си някакъв полезен навик. Едно от най-предизвикателните неща за хората е да поддържат в ежедневието си даден полезен навик дългосрочно. Лесно е да изпълняваш един полезен навик за седмица, две, дори за месец. Но какво мислите за това да поддържате един навик за 2 месеца? Или за 3? След тези три месеца реално става доста по-лесно да се поддържа този навик, но голяма част от хората се отказват прекалено рано. Вместо това, вие може да направите следното – изберете един полезен навик, който искате да изградите и поемете отговорност да го спазвате за 2 месеца. Може да е само 5 минути на ден, но го изпълнявате по едно и също време всеки ден. Когато часа за изпълнение настъпи – ставаш и изпълняваш навика, дори да е само за 5 минути. В моята Програма за изграждане на полезни навици всеки месец упражняваме по един полезен навик, но тъй като са 12 навика, обикновено хората след месец, два започват да се отказват. И именно това е идеята и една от най-голямите ползи на Програмата за полезни навици – да започнеш, да ти стане трудно, да се откажеш, но след това следейки ежедневните послания от Програмата – отново да започнеш с изпълнението на поредния полезен навик. Защото поддържането на дългосрочни полезни навици има малко общо с изграждането на навика и много общо с връщането към навика, когато неминуемо отпадаме от него. :) Именно и затова хората, които са цяла година в Програмата за полезни навици имат възможност да усетят реално как се случва този процес и да задобреят в това след като отпаднат да се връщат отново в играта и да продължат напред! Което пък отваря за тях пространство да създават хиляди други чудесни промени в живота си. :)
6. Обръщаме се с лице към проблемите си. Когато имаме проблем, много често съвсем старателно избягваме да мислим за него. Провери дали някое от следните твърдения е валидно за теб: имаш повече излишни килограми, които все отлагаш да адресираш, протакаш работата по важен за теб проект от твърде много време, отлагаш да седнеш и най-накрая да внесеш малко повече яснота и ред във финансите си, изморен си и наистина неудовлетворен от някаква насока в твоя живот, но не ти се занимава да решиш този въпрос. Всичко това са изключително некомфортни ситуации, за които на нас изобщо не ни се мисли. Отбягвайки ги обаче, задълбаваме още повече проблемите си и животът ни става още по-неприятен. Вместо това, опитай се да прегърнеш проблема като възможност да преминеш към следващия етап от живота си. Т.е. – не се правиш, че проблема го няма, не бягаш от ситуациите, в които този проблем възниква, а се обръщаш директно лице в лице с него. Позволяваш си да видиш този проблем. Признаваш, че този проблем съществува в твоя живот. И започваш да внасяш яснота около него. Изясняваш си какво всъщност представлява този проблем? От къде точно идва? Как можеш да преодолееш този проблем? Какви са възможните опции за теб? Коя е следващата ти крачка? Когато застанеш лице в лице с проблемите си ще установиш, че това никак не е приятно. Но не е толкова неприятно колкото си си мислил, че е! После дори ще се радваш, че си го направил. И по-важното – ще развиеш сила, кураж и дисциплина да се справяш с проблемите си и занапред.
7. Упражнявай се да обичаш процеса, а не само резултата. Да си дисциплиниран до голяма степен означава да си изградиш разбирането, че ти не се нуждаеш от някаква невероятна награда (резултат), за да си свършиш работата, която е наистина важна за теб. И да осъзнаеш, че във всяка дейност има вградена награда. Т.е. изпълнението на дейността е възнаграждаваща сама по себе си. Например, ако си си заложил да се храниш здравословно, не е необходимо в края на седмицата за „награда“ да отидеш да се наядеш с пържени картофи и бишкотена торта. Твоята реална награда е да се наслаждаваш на това, че си избрал да се храниш с подхранваща тялото ти храна. Твоята награда не са пържените картофи накрая на седмицата. Твоята награда не са дори свалените килограми. Твоята награда е процесът да се храниш със здравословна храна и така да показваш уважение към тялото си. Ако спортуваш, твоята награда не е това, че коремът ти може би ще стане по-плосък след няколко седмици. Твоята награда е радостта от движението, което за теб е възможност да внесеш повече будност и раздвиженост в тялото и ума си. Ако изпълняваш свой проект, твоята награда не е това, че може би ще спечелиш хиляди левове от този проект. Твоята истинска награда е възможността да изразиш себе си правейки това, което сърцето ти те насочва да направиш. Та, идеята е да започнем да обичаме процеса, а не само резултата. Каквато и дейност да правим, всяка минута да откриваме радостта от изпълнението на тази дейност. Да усещаме как самата дейност е възнаграждаваща сама по себе си за нас. Дори в моментите когато тази дейност е ужасно неприятна. Тогава става малко по-трудно да усетиш радостта от процеса, но нас това не ни притеснява, защото ние с вас не сме хора, които бягат от трудното! :)

Ок, другари, това са 7-те насоки, които смятам за феноменално чудесни в практикуването на повече дисциплина в ежедневието ни. В началото никоя от тях не е лесна, но в крайна сметка – нали за това практикуваме! :)

Означава ли всичко написано дотук, че животът ни трябва да бъде само дисциплина, без никакво забавление? Разбира се, че не! :) Но ако може да направим така, че животът ни да бъде по-наситен, интензивен и радостен, защо да не изберем да задобреем в нещо като дисциплината, което със сигурност ще ни се отплати в дългосрочен план? :)

Аз съм all in! :)

А ти? :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)