Ето как 20 минутна разходка влияе на мозъка

Ето как 20 минутна разходка влияе на мозъка

Ето как 20 минутна разходка влияе на мозъка

Представете си, че имате най-модерната, уникална и функционална кола на света, но я използвате само, за да отидете до работа и обратно.

Тъпо, нали?

Всъщност точно така се отнасяме с тялото си когато не му даваме достатъчно движение.

През последните 50 години ползата и разбирането за нуждата от здравословно хранене се разпространи по цял свят. Разбрахме, че има храни, които съдържат много минерали и полезни хранителни вещества, и храни, в които почти липсват такива полезни елементи. Стигнахме до извода, че за да се храним здравословно е необходимо да приемаме разнообразни по състав продукти. И колкото те са по-натурални, толкова по-добре за нас.

Всъщност, всичко това важи и за движението.

Когато човек не се движи, или така да се каже е на „двигателна диета“, той започва да чувства глад за движение. Обикновено този глад се усеща най-осезаемо от хора, които са имали даден активен период в живота си, но в последствие са спрели да се движат достатъчно. Тогава те усещат как тялото им се сковава и могат наистина да почувстват разликата от липсата на двигателна активност. За хората обаче, които не са свикнали да са двигателно активни – този „глад“ почти няма да бъде усетен. Обикновено тези хора имат убеждението, че спорта и активното движение „не е за тях“ :).

Осезаем или не, двигателният глад винаги се проявява и е нещо, което ни показва, че имаме малко и ниско качество на движение в ежедневието си. Като резултат получаваме различни заболявания, като остеопороза, проблеми с коленете, гърба или тазовата област, чести главоболия, схващания, сърдечни или най-често – храносмилателни проблеми.

Такъв глад може да възникне или ако нямаме никаква физическа активност или ако извършваме само едни и същи движения, без да включваме целия им спектър.

Хората, които имат много ниска физическа активност, обикновено смятат, че спорта не е тях. Всъщност обаче, истината е, че те просто не са открили правилния за тях вид спорт и трябва да експериментират, докато намерят онова нещо, което ги мотивира да ходят отново и отново на тренировки. Независимо дали това ще е фитнес, йога, плуване, баскетбол, футбол, кросфит, аеробика, народни танци, кизомба, латино танци, модерни танци, домашни тренировки, тичане, дълги разходки, просто намерете начин да внесете движение в живота си. Дори само през деня да вървите един километър повече от обикновеното, е от значение. Всяка крачка е от значение!

Погледнете как само 20 минутна разходка въздейства върху ума, спрямо това да седим на едно място:

p7gpfamluddimbtx4nyc

Умът става по-буден и креативен. Умората намалява. Енергията ни се увеличава. Аналогичното, критичното и идейното ни мислене се подобрява.

Всичко това може да получите само срещу 20 минути разходка на ден :)

Всяка крачка е от значение!

Ако пък вече правите упражнения във фитнеса, някоя кросфит, пилатес или йога зала, играете народни танци, аеробика или друго – чудесно!

Нека обаче уточним – „упражнение“ не е еквивалент на „движение“.

Движение е всичко, което тялото може да прави – от свиване на палеца, през намигване, та чак до вдигане на 100кг от лежанка и бягане по 50 км.

От друга страна зад „упражнение“ стои доста по-свит обхват от дейности – например бягане, аеробика, фитнес, йога и прочие.

Ако разчитаме само на упражнения по един час на ден, това значи, че имаме 7 часа седмично движение от възможни 168 часа. Това значи около 4% от цялото ни време. В останалите 96% ние седим в един и същи стол или на един и същи диван, по един и същи начин – най-вероятно пред компютъра. А така подлагаме на глад нашите мускули, костна система и всички клетки в тялото си.

Да правим едни и същи упражнения ежедневно и да мислим, че се движим оптимално е все едно да ядем всеки ден само картофи и да казваме, че се храним здравословно. Затова и хората, които правят винаги едни и същи упражнения и тези, които не се упражняват, често биват засягани от едни и същи физиологични проблеми.

Т.е. макар да сме свикнали да ги поставяме под общ знаменател, „движение“ е много по-обширно понятие от „упражнение“.  Има наистина много движения, които са есенциално важни за съществуването и развитието на нашето тяло, които не бихме нарекли упражнения. Ето защо, освен да се упражняваме е важно да намерим начин да се движим по всички възможни начини и във всяко възможно време. Например:

                  – да ползваме бюро, върху което работим изправени;

                  – да вървим до работа;

                  – да се качваме и слизаме пеша по стълбите до апартамента си;

                  – понякога да седим на пода, вместо на дивана;

                  – да клякаме;

                  – да се катерим;

                  – да висим на ръцете си.

Това са все натурални движение и ние имаме нужда от тях, точно както имаме нужда от повече натурални хранителни продукти. Те оказват влияние върху храносмилателната ни система, кръвообръщението ни, а дори и за това каква част от гените си може да оползотворим.

Движението е едно от най-мощните средства за подобряване цялостното физическо и ментално състояние на човек. То играе изключително важна роля в съвременния начин на живот, където обездвижването, напрежението, стресът, апатията и липсата на щастие са обгърнали голяма част от мислите и поведението ни. Движението подобрява снабдяването на кръвта, мозъка, нервите и тъканите с кислород. То поддържа мускулите и костите здрави, и прави ставите и сухожилията гъвкави. Дава енергия на тялото и повишава резистентността му към болестотворни фактори. Избистря ума и повишава мотивацията и целенасочеността на човек.

Представете си как бихте се чувствали ако вместо да седите по 8 часа на ден, вие се движите по 8 часа на ден. Щеше ли това да окаже влияние върху болежките ви? Върху настроението ви? Върху храносмилането ви? Върху дневния стрес и напрежение? Върху болките в кръста?

Всички ние трябва да се стремим да ядем колкото се може по-големи порции от движение и да ги приемаме възможно най-често.

Изберете някаква двигателна активност, която най-много ви допада, изберете кога да я изпълнявате и започнете с 10 минути на ден. Ако с времето усетите, че имате нужда от повече – увеличете времето. Но истината е, че е най-важно да започнете.

Което може да направите още сега!

Станете, протегнете се и клекнете 3 пъти :)

Всяка крачка е от значение. Направете тази крачка напред! :)

А ако искате да изградите навика за повече движение в ежедневието си – очаквам ви заедно с нас ТУК. Започнахме в сряда 01.07., а вие може да се включите онлайн заедно с нас  ТУК и да изпълнявате насоките в удобно за вас време. :)

Промяна в състоянието ни = Промяна в живота ни

Промяна в състоянието ни = Промяна в живота ни

Промяна в състоянието ни = Промяна в живота ни

Да поддържаме „продуктивно състояние“ е едно от нещата, на които почти никой не обръща достатъчно внимание.

Хората, които живеят наистина спокойно и продуктивно са тези, които са дисциплинирани в това да забелязват, когато са извън доброто си състояние. Забелязването и контролирането на състоянието ни е #1 инструментът, който ни помага (или ни пречи) да имаме успех в това, което сме тръгнали да правим. Никоя стратегия на света няма да ни помогне ако не сме в доброто си състояние.

Има огромна разлика, когато човек е в своето най-хубаво състояние. С енергия. С много увереност. С усещане за мир, благодарност, силен фокус и т.н. Сравнено когато този човек е в състояние на страх, мозъчна мъгла, разсейвания, депресия и т.н.

Всеки от нас постоянно е в някакво състояние. И ако вие намерите себе си в ниско, безпокойно, тревожно, неприятно състояние – то най-вероятно е започнало или защото не сте си движили тялото скоро, или защото си повтаряте едни и същи негативни мисли отново, отново и отново.

За да променим състоянието си, може да направим две неща:

  • Раздвижваме тялото си. Съзнателно ставаме и се раздвижваме по някакъв начин. Дишане, тренировка, разходка, джъмпинг джакс, стречинг – всяко нещо, което ни раздвижва може да се използва.
  • Съзнателност за това какво мислим. Забележете негативните мисли, които въртите в главата си. Вместо да се сграбчваме в тях и да се повличаме по тях – какво ако не им вярваме? Какво ако това, което си мислите не е истина? Какво ако има други възможности за вас? Ако не вярвате че това, което мислите е истина – какво става възможно за вас?

Ние следва да сме много съзнателни за тези две насоки, които определят състоянието ни. Особено в „неприятна“ ситуация като сегашната. Пътят към промяна на нашата негативност е в промяната в нашето състояние. 

Запитайте се сега – Как е моето физическо състояние? Как е моето ментално състояние? И след това станете и раздвижете тялото си. Когато раздвижваме тялото си, умът ни следва това и променя състоянието си. А когато сме в по-добро ментално състояние – ние започваме да виждаме нещата различно. Започваме да виждаме нови опции за себе си, нови пътища, които ни харесват. Започваме да имаме увереност в себе си и отпимизъм занапред. Това е безценно, другари!

Промяната на състоянието ни е #1 инструментът, който ни помага да подобряваме живота си. Никоя стратегия на света няма да ни помогне ако не сме в доброто си състояние. И за да променим състоянието си не се нуждаем от нищо извън нас. Само това да движим тялото си и да сме съзнателни за мисленето си. 

Let’s do this. ❤️

2 насоки да разберем и взаимодействаме по-добре със стреса

2 насоки да разберем и взаимодействаме по-добре със стреса

2 насоки да разберем и взаимодействаме по-добре със стреса

Последните две години доста задълбах в това да разбера по-добре стреса и днес искам да ви споделя обобщено най-важното, което знам до този момент.

Ние обикновено мислим, че стресът е нещо свързано единствено с психологията ни, но реално стресът е физиологична реакция на организма, която възниква в следствие на нещо, което правим с тялото си или интерпретациите, които задаваме на това, което се случва. Както знаем, този стрес може да бъде полезен или вреден. Когато става дума за вреден стрес (дистрес), става дума най-общо за стрес, който ни създава неспокойство, тревожност, свиване, паника, контракция в тялото, твърде голяма умора или нещо подобно. Т.е. в този момент ние се намираме в т.нар. „бягай или се бий“ режим на нервната система. Ако за дълго време пребиваваме предимно в този режим: първо – нашето тяло и мозък запаметяват това състояние и все по-често ни вкарват в него дори без реална причина. И второ – ние малко по малко физиологично изчерпваме запасите на витамини и минерали от организма си, тъй като той трябва да се справя с извънредни състояния, а чисто психологично – започваме да чувстваме, че трябва да полагаме специални усилия да се успокоим, и че дори и нещо малко може да ни разклати и да ни трябва повече време да „дойдем на себе си“.

Както може би става ясно, двете насоки, на които е нужно да обърнем внимание, за да разберем по-добре стреса и да си взаимодействаме по-добре с него са физиология и психология.

Обикновено, дори когато кажа на хората, че стреса е физиологична реакция, те отново не възприемат физиологията като ключов фактор по темата за стрес. Реално обаче ако вие имате някакво възпаление в тялото си, за което знаете или не знаете, вашият организъм ще хаби изключително много ресурси и енергия да се справя с това възпаление и вие на повърхността ще сте изморени, раздразнителни, неспособни да контролирате достатъчно добре реакциите си в стресови ситуации. Най-вероятно и постоянно ще отлагате задачите си, просто защото тялото комуникира на мозъка, че вие нямате енергия и трябва да си почивате, а не да използвате малкото ресурс, който имате за изпълнение на цели. Изключително трудно е да се бориш с физиологията си. Това е нещо, което може да измени дори идентичността ти. Ако например вземем един радостен екстроверт, който с лекота и без никакво отлагане изпълнява целите си, и изчерпим запасите му на витамин Д и магнезий, този човек ще се превърне в тотален интроверт, който постоянно отлага важните за него задачи, чувства се раздразнен от всяко малко подхвърляне и не може адекватно да отговаря на ситуации, които му създават дори и минимално количество стрес. Или пък ако вземем един спокоен и радостен човек, който не знае че има непоносимост към кофеин, но много обича да пие кафе и го прави два, три пъти на ден, с натрупването на това възпаление от кофеина в организма му и с идването на по-напрегнати дни на работата му, той може да започне да изпитва паник атаки, тревожност, да започне да мисли стеснено и дребнаво, което тотално да го депресира. И това може да се случи единствено и само от кофеина, който за доста хора създава осезаеми психологични ефекти, особено когато се прекалява с него.

Та, ако нашето тяло (хардуера ни) не е оптимизирано, то няма как да поеме майндсета (софтуера), който ние искаме, за да сме оптимистични, дейни, категорични, постигащи целите си. И, разбира се, справящи се адекватно със стреса, който идва от средата около нас и който идва при реализиране на важните за нас проекти.

Физиологичния стрес възниква най-общо, когато в организма ни има някакъв вид възпаление. То може да е от хранителни дефицити на витамини и минерали, от непоносимост към някаква храна, от недобро състояние на микробиома ни, може да е страничен ефект от прием на лекарства, от липса на движение или твърде много движение, от некачествен или недостатъчен сън.

За да намалим стреса, който идва от физиологията ни препоръчвам пет основни неща, които разбира се са банални, но… както казах – брутално трудно е да се бориш с биологията си, затова по-добре да играем по правилата и да уважаваме тялото си, за да може и то да ни подкрепи в живеенето на живот, който си струва да бъде живян:

  • здравословно хранене и добавки. Няма най-добър или най-лош режим на хранене. Може би е най-добре човек да си направи тест за хранителни непоносимости и да започне да се храни с храните, които индивидуално неговият организъм най-добре обработва. Относно добавките – това е личен избор (или наложително ако откриете с изследване, че имате дефицит). Някой хора ще ви кажат, че няма нужда от добавки, но аз лично смятам, че ако можеш да си оптимизираш хардуера и можеш да помогнеш на тялото си да работи по-добре за по-дълго време (което да помогне на мозъка ти да работи по-добре за по-дълго време), направи го. Да, има хора, които природно са супер здрави и издръжливи, и нямат нужда от добавки, но аз не съм от тях и затова си взимам добавките. 
  • подходящо движение. Ако вие сте в по-стресов период, по-добре заложете на по-ниско интензивно физическо натоварване. Защото спорта създава стрес в тялото, а ако вие вече имате достатъчно – многото и интензивен спорт ще влоши състоянието ви. Освен, разбира се, ако не се възстановявате с достатъчно почивка, добра храна и сън, което обаче е почти невъзможно да се случи, когато имаме наистина натоварен период. От друга страна, ако сте в по-спокоен период – може да си позволите повече физическа дейност, за да държи мозъка по-буден. Биохакерът Дейв Аспри препоръчва всеки ден по-бързо ходенето за 20 минути на ден, 1 път на седмица нещо интензивно като спринтове, 1 път упражнения с тежести и в останалите дни стречинг. Ако сте на заседнало работно място – може да използвате таймер като marinaratimer.com, за да ви подсеща на всеки 50 минути да взимате 10 минути за раздвижване.
  • качествен сън. Тъмна спалня, ниска температура, никаква светлина и уреди в стаята, кафе до 14ч, без храна около 2 часа преди лягане, използване на спалнята само за сън и секс. И поддържане на еднакви часове за лягане и ставане (защото тялото и умът обичат рутината). Това са основните неща, с които може да подобрите качеството на спането си.
  • достатъчно време за възстановяване. Почивка, разбира се. Която следва да се планира и да се спазва! Ежедневно това е време за центриране и размисъл, а в по-големите ваканции е време за отдалечаване, размисъл, нови перспективи. 
  • дишане. Хората, които могат адекватно да управляват стреса са хора, които са добри в дишането. Основното тук е да свикнем да дишаме повече с корема (включва „rest and difest“ режима на нервната система), а не с гърдите (включва „fight or flight“). И като цяло… да дишаме. В моя курс по съзнателност, почти във всяка статия има напомняне: „вдишваме, издишваме„. За да свикнем да дишаме в трудните си секунди време, а не да държим дъха си, ченето си и тялото си в контракция, без да забелязваме, че го правим.

За да добиете представа за състоянието на организма си може да си свалите приложението Welltory, което мери сърдечния ритъм и неговите вариации, и на тази база ви дава информация за състоянието на физиологията и нервната ви система. Ако видите, че имате преобладаващи добри резултати – супер! Но ако видите, че имате преобладаващо лоши резултати – направете си изследвания и се погрижете за тялото си, защото иначе няма как да очаквате да сте спокойни и продуктивни, и да се справяте адекватно със стреса.

Ок!

Втората насока за по-добро взаимодействие със стреса е психологията ни. Интерпретациите ни, начинът ни на мислене. Психологическият стрес възниква най-общо в отговор на неизвестността и автоматичните негативни мисли, емоции и поведения, които незабелязано въртим. 

Реалността се създава момент за момент. Неизвестността е същинската природа на живота. Проблемът е, че когато мозъка усети неизвестност (несигурност, нестабилност), той веднага я запълва със страх. И ако ние нямаме достатъчно съзнателност да забележим какво се случва в главата ни и стратегия как да се справим, ние навлизаме в автоматични негативни сценарии, които генерират негативни емоции и следователно – създават контракция, стрес в тялото. Разбира се, цялото това време, в което ние реагираме на неизвестността, разказваме си истории, справяме се с мислите, емоциите и поведенията си, е доста време. И често на повърхността ние сме с усещането, че нямаме време, че закъсняваме да свършим всичко друго.

Основните начини да се справим с неизвестността са:

  • Приемането й. :) Звучи очевидно, но повечето от нас имаме проблем с приемането на несигурността и липсата на гаранции от живота. Лично за мен да приема неизвестността значи да развия доверие в живота, че ако давам най-доброто от себе си, получавам най-доброто за мен. 
  • Създаване на дългосрочна визия занапред. Имането на дългосрочна визия занапред не е полезно, просто защото е модерно. Когато мозъкът ни има картина занапред, това му дава яснота и следователно му създава спокойствие. Бъдещето вече не е толкова неизвестно и тъмно. Това помага да изключим режима „бягай или се бий“ и да включим режима „спокойствие“. Истината е, че дори да имате най-добрия седмичен график на света, ако нямате дългосрочна визия, вие ще изпитвате стрес. Просто защото на бекраунд мозъкът ви е вцепенен от неизвестността на бъдещето, за която няма никаква картина. Да, разбира се, може би не всичко от визията ви ще се осъществи, но това няма значение. Фактът, че имате някаква картина занапред, това, че имате някаква яснота, някакъв път е достатъчно, за да даде спокойствие на мозъка. 
  • План график с приоритизация и адекватно разпределение на времето. Когато това, което искаме и имаме да правим стои само в главата ни – всичко ни изглежда хаотично, голямо, объркано. Съответно – създава ни стрес. Ето защо е нужно да имаме график, в който ясно да приоритизираме кое е наистина важно да се прави и да определим конкретно време за изпълнението му. Оставяйки буфери от време, в които да може да реагираме на нещо непредвидено или когато дадена задача ни отнема повече време. След това действаме по плана без много да се чудим (дългото чудене създава огромен стрес), правим си регулярна саморефлексия и оптимизираме плана си, когато има нужда. Работата с график отново създава спокойствие в нас, което увеличава способността ни да се справяме по-бързо и по-лесно със стреса от средата и от изпълнението на целите си. Може да ползвате моя темплейт за визия, график и бюджет тук (хаосът във финансите създава също стрес ако не седне човек да въведе яснота за приходи, разходи, спестявания и начини за оптимизация).

Начинът да се справим с автоматичните негативни мисли, емоции, поведения е чрез подходяща среда и съзнателност.

  • Средата около нас. Ако средата около теб (града, в който живееш, квартала, блока, дома ти, офиса ти, съседите ти, приятелите ти, партньора) те дразни, ти по цял ден незабелязано тренираш гняв, дразнение и неприятни мисли. Тялото ти запомня тези мисли и емоции, и с времето започва да ги предизвиква, дори когато си в съвсем спокойна ситуация и няма изобщо защо да се дразниш или стресираш. Ето защо е изключително важно съзнателно да избираме и създаваме средата, в която пребиваваме. Ако тя е вдъхновяваща, спокойна, подредена, чиста, красива, усмихваща – такива ще са и нашите мисли. Какъвто е input-a такъв е и output-a.
  • Съзнателност. Да бъдем съзнателни най-вече означава да забелязваме мислите, емоциите и поведенията си и съзнателно да правим избор кое ни е полезно от тях и кое не. В този свят реалността е фикция. Тя е 10% факти и 90% интерпретации. Ако нямаме съзнателност ние навлизаме в автоматични негативни спирали без изобщо да разберем какво ни се случва, заради склонността на мозъка да мисли негативно. Но ако имаме съзнателност, ние може да забележим какво се случва в главата ни, да вдишаме, издишаме и да направим съзнателен избор каква история да продължим да си разказваме. Зрелите, съзнателни хора в 80% от времето си избират да изпитват качествени емоции и да си разказват окуражаващи, подкрепящи истории. А в останалите 20% е ок да теглиш една на някой, защото все пак сме хора и това също влиза в all inclusive пакета на Земята. :)

Колкото повече неща от горните правим, които ни държат в режим „спокойствие“ на нервната система, толкова по-устойчиви ще сме на стреса от вън и вместо да отдаваме енергията си на вътрешни възпаления в тялото или на негативни истории в главата, ние ще използваме тази енергия за по-мащабно мислене и създаване на живот, който си струва да бъде изживян. :)

И ще забележите, че неща, които преди са ви създавали стрес, сега ги подминавате с лекота и оптимистично отношение. А в крайна сметка – това е единственото, което има значение, нали? :)

Ако сте готови за ъпгейд на физиологията и психологията си, очаквам ви в Програмата за изграждане на полезни навици. От 06 до 29.12.2019г. може да се включите на намалена с 33% цена от 20лв. за един модул или 210лв. за всички модули, за цялата година! Може да се възползвате от намалението днес ТУК. :)

Шон Акхор и 5-те начина, по които може да подобрим щастието си

Шон Акхор и 5-те начина, по които може да подобрим щастието си

shawn-achor

За да бъдем щастливи ни трябват точно две неща – (1) да си създаваме щастие тук и сега и (2) да имаме визия за бъдещето, по която да работим с вдъхновение. Като винаги започваме първо от създаване на щастие тук и сега, и след това ъпгрейдваме като си създаваме визия, по която да работим занапред. Без щастие тук и сега половината ни ум все едно не работи и в такава ситуация ние обикновено дори не може да видим каква визия бихме могли да имам занапред.

Когато вече постигнем задоволително щастие тук и сега, за да разширим това усещане е нужна визия. Този пост обаче е за това как да положим основата – щастливи в настоящето. :)

Споделям едно изключително забавно и смислено видео на Шон Акхор – автор на книгата „Предимството да бъдеш щастлив“ и общо взето отдал голяма част от живота си в изучаване на щастието.

Това, което много ми харесва в това видео е как Шон Акхор казва, че не трябва да се задоволяваме с това какво е средното ниво на щастие (или на каквото и да било друго) е да се опитваме да се приравним към него. Защото точно това правят средните стойности – изтриват the wirdows, които са над тях и все едно ги няма. За целите на статистиката, представете си – „нормално“ значи „средно“?! Вместо това идеята е да видим какво правят малкото, които са над средното ниво и да търсим начини как всички хора да се приравнят към тях. Така цялото „средно ниво“ ще се качи по-нагоре и това ще стане нашето ново „нормално“. :) Това е Великанска идея! :)

В крайна сметка – само 10% от щастието ни зависи от външните обстоятелства и 90% зависи от това как интерпретираме тези обстоятелства. И за да ги приемаме позитивно, следва освен да преследваме визията си напред, да си набавяме щастие тук и сега. Как? Шон Акхор дава 5 начина:

  • изразяване на благодарност :)
  • писане на дневник
  • физически упражнения
  • някакъв вид медитация, визуализация
  • спонтанни жестове на доброта към хората около нас :)

Ако правим някое от тези дейности поне по 2 минути на ден е установено, че умът променя структурата, невронните си връзки и започва да сканира света повече за позитивните моменти, отколкото за негативните, което го кара да работи по-успешно, творчески и продуктивно. :) Науката нарича това невропластика – способността на ума да се променя.

Изключително забавно и смислено видео. :) Има субтитри и на български. :)

Кажете сега – от кога започвате да упражнявате своята благодарност? :) Ако желаете включете се заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици където заедно упражняваме благодарност всеки ден. :)

 

Лъжата наречена „Слушай тялото си“

Лъжата наречена „Слушай тялото си“

sprete da slushate tqloto si

В здравословни среди има една много известна полулъжа и тя се казва: „Слушай тялото си”.

Ще обясня защото това е полулъжа като започна с един цитат на Калин Терзийски:

Всеки физик би ни обяснил, че всичко на тоя свят се стреми да падне, всичко на тоя свят се стреми да изстине, всичко на тоя свят се стреми да угасне…енергиите деградират, губят се и редът се превръща в хаос.

И да, замислете се, гравитацията наистина изисква от всяка система да падне на долу. А естествените процеси на тази Земя изискват падналото да се разложи и избледнее.

Човекът сам по себе си, със своето тяло, ум и душа също е система, като всяка друга, върху която влияят както гравитацията, така и естествените процеси. Те изискват от нас да паднем…да се разложим или по човешки му – да ни хване мързела и да ни държи, докато избледнеем. Това са естествени процеси. 

Само Човекът – със своята смелост и воля – е борец срещу хаоса и ентропията. Той взима паднали на земята неща и ги вдига на високо. Пали свещи и осветява в мрака. Подрежда нещата и се бори срещу хаоса.

Човекът с усилие на волята може и да се пребори с лесната и увличаща омраза и презрение и да ги замени с любов.

…така продължава цитатът на Калин Терзийски.

Но нека ви обясня какво общо има това с полулъжата „Слушай тялото си“. Ще дам два примера от собствения ми живот:

1. Единият от случаите е от преди около 5 години. След няколко последователни интензивни тренировки, много ме заболя кръста и реших, че един месец няма нищо да спортувам и ще почивам. След като месеца мина, кръста пак ме наболяваше, но по-страшното беше, че тялото ми свикна да не прави нищо. Гравитацията малко по малко си беше свършила работата. Усещах, че съм по-скована и гъвкавостта ми сякаш се беше изпарила, но толкова ме беше хванал мързелът, че изобщо не ми се тръгваше пак да тренирам. Заедно с това обаче нервността ми се беше увеличила, нетолерантността ми, пренебрежението и други мои лоши качества също се бяха увеличили, които спорта някак ми помагаше да преодолея. И понеже ясно започнах да усещам разликата в себе си между това да спортувам и това да не спортувам, то с 300 зора се наканих да ходя пак да тренирам, колкото и да ме мързи. След като две седмици отлагах, накрая един ден след работа тръгнах пеша към залата и на половината път се разплаках. Вървях и си ревях повече от километър. Смятайте колко много ме мързеше. Не ми се ходеше да тренирам. Исках да слушам тялото си и да се разположа на някой диван без да правя нищо. Това беше единственото нещо, което тялото ми казваше. Стигнах до залата и започнахме с тренировката. След точно 1 час всичко беше различно! Кислорода и движението си бяха свършили работата. Животът моментално доби съвсем, ама съвсем различен, доста по-радостен облик. Тогава за пръв път разбрах, че НЕ трябва да слушаме тялото си.

2. Вторият пример е от преди 2 години. Занимавам се с разделно и здравословно хранене от 1998г. За тези години съм тествала каквото ви дойде на ума. Но имаше 2, 3 неща, с които някак си все не успявах да се справя, за да може аджаба да си кажа „Да, ти живееш здравословно“. Едно от тези неща беше пиенето на вода. Не ми се пиеше вода. Дори и след една глътка ми се подуваше корема, ставаше ми тежко и мисълта за 1 литър на ден ми се струваше невъзможна. През годините бях тествала различни варианти, за да се накарам да пия вода – топла вода, вода с лимон, преди ядене, след ядене, на малки глътки, на големи и всякакви трикове. Тялото ми просто отказваше да пие вода. Дори чаша на ден ми идваше много. Реших, че явно имам проблеми с бъбреците. Отидох на лекар, направиха ми изследвания – всичко беше ок. Отидох на втори лекар – пак ок. Накрая приех всичко това за нормално и се отказах. Тялото съвсем ясно ми казваше, че аз от вода нямам нужда. Около година след това случайно срещнах една позната, която взе да ми разказва за новата си диета, която включва 3 литра вода на ден. Бях направо втрещена. Разпитвайки я разбрах, че тя също е имала дискомфорт да пие много вода, но се е оправила с отводняващи билки, които пиеш смесени с водата в продължение на месец и ти помагат тялото да свикне с водата. Защото ако в продължение на години не си пил вода, за тялото тя се превръща в нещо непотребно…..независимо, че именно водата е единствената важна течност за него. Разучих нещата, купих билките (не се сещам точното им име, но сигурно във всяка аптека ги има) и реших, че ще опитам. Да, в първите няколко дни отново имах дискомфорт, но доста по-малък от преди. Продължих така малко повече от месец. За този период свикнах да пия по литър и половина, което за моите 52кг е чудесно, а сравнено с преди, когато и една чаша не пиех – направо върховен успех за мен! За този месец и половина подуванията в корема след хранене намаляха, метаболизма определено ми се регулира доста, започнах да усещам по-голяма концентрация, повече енергия и като цяло тялото ми стана по-гъвкаво и бодро. Всичко, което тялото ми беше говорило години наред се оказа пълна глупост. В момента започвам всеки ден с от 300 до 500мл топла вода, а след това си пия от 3 до 6..7 чаши през деня. Да, не е нужно и да се наливаме с вода – това колко наистина ни е необходимо зависи най-вече от храната, която консумираме, дали се потим много, дали спортуваме, дали работим физическа или умствена работа и т.н. Но в общия случай са необходими поне 4-5 чаши на ден. И това в пъти ми подобрява метаболизма, нямам подуване, чувствам се отлично и най-важното – тялото ми иска водата. То вече ми говори истината, а не ми пробутва гравитационните си лъжи. :)

В крайна сметка искам да кажа следното: Сори, но слушането на тялото е само и единствено за хора, които дълго време са изграждали правилни и здравословни навици в ежедневието си и вече тялото им знае какво да им говори, така че да е от полза на целия организъм. Във всички останали случаи съветът „слушай тялото си” най-често води до отпадналост, мързел и нездравословни резултати. Защото оставиш ли тялото на самотек, стигаме отново до цитата на Калин Терзийки:

Всеки физик би ни обяснил, че всичко на тоя свят се стреми да падне, всичко на тоя свят се стреми да изстине, всичко на тоя свят се стреми да угасне…енергиите деградират, губят се и редът се превръща в хаос.

Само Човекът – със своята смелост и воля – е борец срещу хаоса и ентропията. Той взима паднали на земята неща и ги вдига на високо. Пали свещи и осветява в мрака. Подрежда нещата и се бори срещу хаоса.

От 01.07. започваме да упражняваме навика за повече движение и спорт в ежедневието, който е съществен и ключов навик за цялостно ни здравето. Ако искате за един месец да се научите как да внесете повече движение в деня си, за да подобрите здравето и енергията си  – очаквам ви заедно с нас ТУК. :) Програмата се изпълнява изцяло онлайн, така че мое да се включите от всякъде и да изпълнявате насоките в удобно за вас време. Цената за целия месец участие е 30лв. и може да се запишете ТУК. :)

Какво е общото между стреса и куража?

Какво е общото между стреса и куража?

Физическите ефекти от стреса (учестено дишане, учестен пулс) всъщност са абсолютно същите каквито са физическите ефекти когато се чувстваме изпълнени с много кураж. В този смисъл, когато напрежението ви дойде в повече и усетите стрес, то веднага го предефинирайте и „излъжете себе си“, че вместо стрес, изпитвате огромен кураж да се справите с всичко. :)

Ето един от любимите ми публични личности, Саймън Синек, който в 2 минути разказва за това как се справя със стресови ситуации, а именно – когато е напрегнат, вместо да си казва, че е нервен, той учи себе си, че това състояние е всъщност състояние на ентусиазъм. По този начин той сменя гледната си точка и прави една стресова ситуация да изглежда като ситуация, в която ни очаква нещо ново вълнуващо :)

А за тези от вас, за които темата е повече интересна и искат да навлязат в малко по-големи детайли – ТУК може да намерите едно видео на Кели Макгонигъл, която ще потвърди думите на Синек и научно ще докаже, че стресът всъщност е нещо, което ни помага да живеем по-добре и по-дълго :)

Е, стресирани или ентусиазирани избирате да бъдете?

А ако искате заедно с нас да изграждате навикът да оставате спокойни в напрегнати ситуации – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)