Лъжата наречена „Слушай тялото си“
Warning: call_user_func_array() expects parameter 1 to be a valid callback, class 'quick_page_post_reds' does not have a method 'filter_the_content_in_the_main_loop' in /home/formulaz/public_html/wp-includes/class-wp-hook.php on line 308
Леле, за колко неща ме накара да се замисля този ти блог пост! Отначало, когато прочетох заглавието, не бях склонна да се съглася с теб – според мен тялото наистина знае най-добре какво иска – като при животните – боли ги стомахчето, ядат тревичка, усещат къде да легнат, от какво да се пазят…и всичко това на база инстинкт.
После обаче, преди да прочета статията ти, а още размишлявайки върху заглавието ти, си мисля: „Да де, ама човекът с течение на времето, с тези нови технологии, които ни поснасят всичко на тепсия и карайки ни да мислим все по-малко и да чувстваме инстинктите си все по-малко, не дава на тялото си да „мисли“, тогава наистина може би е по-добре да не го слушаме“…
И сега, когато вече изчетох и текста….май отново всичко опира до НАВИЦИТЕ, не мислиш ли?! Според Калин всичко отива на хаос, но пък не е ли вярно и обратното, че в природата винаги има баланс?! Аз лично, мисля, че трябва да слушаме тялото си, но ако и начинът ни на живот е по-близък до природата – в 21ви век обаче, в една европейска развита /или по-малко/ страна като нашата, е много трудно да си близко до природата – ето защо от време – на време, трябва ние сами с волята си да „говорим “ на тялото си /пиене на вода, спортуване, логически задачи / игри, разходки сред природата, слушане на музика/, така че , когато наистина ни се наложи /в случай на умора, болест или друго/, то да ни насочи как да гледаме. Това е моето мнение :)
Да, Гери, мисля, че до тях опира :) За мен навиците са най-съществената част от живота ни – съдбата ни ако щеш. :)
И да, и аз съм на твоето мнение за нещата в 21ви век, с цялата ми любов и към природата, но трябва да призная и към всички технологии на 21-ви век. :) Винаги и всичко може да обърнем в наша полза „със своята смелост и воля“ :)
А относно инстинктите, за които ти говориш, сега се сетих за Любомир Розенщайн, който казва така – „Животните знаят какво е болка, какво е страх и какво е бягство, но не знаят какво е да се чувстваш зле. Да се чувстваш зле е рафиниран, човешки деликатес. Той е нещо различно от инстинкта за оцеляване и от всички останали инстинкти, които ни карат да бягаме, когато има нужда, да се страхуваме, когато има нужда, да плачем, когато има нужда. Ние не можем да отрежем от себе си страданието, болката, мъката, нещастието – те са част от живота, също такава като радостта, усмивката и тихото доволство от добре изминалия ден. Ние не можем да отрежем от себе си дори и лошите мисли и понякога депресията, защото и те са част от живота – по същия начин, по който на земята има и бури, и нощи, и дъждове. Но нашето мислене ни е дадено, за да го научим- да водим себе си из тези лабиринти, да посрещаме промените и да се чувстваме добре.“
Този цитат винаги ми е харесвало да си го припомням когато става дума за инстинкти :)