Категория: Даване

Помощта към другите – какво да имаме предвид когато помагаме на хората около нас

Помощта към другите – какво да имаме предвид когато помагаме на хората около нас

 

Нуждата от принос, заедно с нуждата от развитие заема най-горната част от пирамидата на Маслоу. И всеки от нас се стреми по един или друг начин да задоволи тази нужда. Може да сте сигурни, че дори и душата на най-закостенелия егоист би се усмихнала от удоволствието, което възниква когато помогнеш на друг човек и видиш, че тази помощ е била наистина съзидателна за него. Защото, остави го другия, помагането е обогатяващо за теб самия. То ти помага да се почувстваш по-можещ и по-значим отколкото си мислиш, че си. А това ти дава енергия. Помага ти да се усмихнеш. И да продължиш по-уверено напред.

Във всеки от нас съществува нуждата от принос към другите. От това да бъдеш полезен. И след това (евентуално) признат.

Даването обаче, помощта към другите е като засяването на семена – ако не посееш семената в правилна почва, по правилния начин, тези семена и целия труд, които влагаш в тях, ще бъдат напразно погубени. Хвърлени на вятъра. Често може да чуете някой да казва: „Цял живот помагам на другите и нищо хубаво не съм видял“. Това е така, защото хората обикновено изобщо не съобразяваме помощта ни да бъде наистина съзидателна. По-скоро сме превърнали даването в някакъв акт на саможертва. Някакво задължение. Или пък начин да се разсеем от собствените си проблеми.

Помагаме без намерение. Без преценка. Без съзнателност. А даването към някой друг е действие, което изисква мисъл. Точно както един човек, който засява семена в земята си би се отнесъл с мисъл и отговорност към посятите семена в полето си.  

Основаната цел на даването е именно да бъде съзидателно. А даването е съзидателно когато е едновременно обогатяващо и за трите страни – и за другия, и за нас, и за живота като цяло. Ако някоя от тези три страни по някакъв начин е накърнена от процеса на даване – тогава това даване най-вероятно е ненужно, независимо как то изглежда на повърхността.

По-долу разглеждам малко по-подробно всяка една от тези три насоки: 

  • За да помагаме – нужно е човекът първо да ни е помолил да му помогнем (даването да е наистина обогатяващо за другия). Ако човекът не ви е помолил, а вие му помагате, защото „знаете, че той има нужда от помощта ви“ или някоя друга история, която си разказвате – тогава вашата помощ обезсилва другия човек. Прави го слаб. Вял. Отнемаме му възможността сам да се справи с нещо трудно и така да израсте. Защото самия акт на помощ идва със заявката, че другият човек е слаб в този момент. И ако този човек не е готов да признае слабостта си, твоята помощ ще го срине още повече. Когато помагаме без да са ни помолили – обикновено казваме, че го правим заради другия, но всъщност го правим заради себе си – заради нуждата си да сме полезни, да се почувстваме по някакъв начин значими и важни. Или, за да се почувстваме заети. Такава помощ обаче много рядко е съзидателна за другия. Затова – бъдете съзнателни от каква точно позиция помагате. Ако един човек не ви е помолил – не му помагайте, за да задоволявате собствените си нужди и след това да го карате да се чувства виновен, че сте му дали непоисканата ви помощ. Ако някой не те е помолил, дори и да му е трудно – остави го! Вместо това – иди наспи се, помисли за себе си, за собствените си цели, за това как да ги постигнеш, пий едно кафе и започни да реализираш тези цели. Заеми се със себе си! От там насетне – ако някой толкова има нужда от теб – той ще те намери.
  • Когато помагаме – нужно е да знаем дали нашата помощ ще се използва градивно (даването да е обогатяващо за живота). Някои хора може да ви казват, че имат нужда от помощта ви, но когато им помогнете – те пропиляват тази помощ. Хвърлят парите ви на вятъра. Не използват връзките, които сте създали за тях. Не се отнасят отговорно към знанието, което сте им споделили. И т.н. Когато помагаме на човек, които системно пропилява помощта ни – тогава наше задължение е да спрем да му помагаме. Дори и той да ни моли да продължим. Дори и той да ни е много близък. Ако продължим да помагаме на човек, който не използва помощта ни съзидателно – тогава просто подхранваме образа на жертва и в него, и в себе си. Тогава всичко става една огромна загуба на време! Една огромна загуба на енергия. В такива случки човекът, който помага обикновено казва: „Всичко правя за него, искам да го науча на „правилния“ път, а той какво, нищо не прави? Неблагодарник!“ Неблагодарник обаче може да се каже, че си ти самия, защото не уважаваш правото на другия да страда! Все пак ако един човек не използва получената помощ, значи той избира да страда. И ти трябва да уважиш този избор, а не да се правиш на спасител! На този свят спасители не съществуват. Хората сами спасяват себе си. И то само ако пожелаят да го направят! Ако един човек не използва помощта ни съзидателно, значи той не желае сам да си помогне. Тогава ти, колкото и да се пънеш, нищо не можеш да направиш. Тогава хвърляш помощта си на вятъра. Ако човекът използва нашата помощ, за да реализира някакъв вид прогрес (учи, развива се, печели пари или нещо подобно) – тогава нашата помощ е желателна. Но ако даваме помощ и тя се пропилява – по-добре да спрем да помагаме.
  • Когато даваме, да знаем, че е  от сърце (даването да е обогатяващо за нас самите). Истината е, че ако проверим себе си, ние ясно може да забележим кога сме Ок да помогнем и кога не сме Ок. Идеята тук е да помагаме само на хората и каузите, на които усещаме, че наистина искаме да помогнем. А не да го правим по задължение. Или с мисълта, че после ще се похвалим как сме помогнали на някой. Или пък с тънката сметка, че ще получим нещо в замяна. Т.е. не да даваме, защото се чувстваме задължени да го правим или виновни ако не го направим. А да дадем защото истински усещаме, че искаме да помогнем на този човек, за тази ситуация. И така даваме с благодарност, че изобщо е възникнала за нас възможност да бъдем от полза за някой друг. С благодарност от възможността да отворим сърцето си за нещо извън нас. Да се разширим, споделяйки себе си. Да усетим дълбочината на радостта от това да помогнеш на друг човек. Дори и с нещо малко. И съзнателно да избереш да разшириш това усещане в себе си. Дори може да опитаме да мислим не от позицията „помагам“, а по-скоро от позицията да „служа“. Когато даваме с такава неподправена любов – тогава даването и помощта се превръщат в израстване. И това ни създава усещане за мащабност. Кара ни да се чувстваме по-смислени. По-свързани. По-големи. Тогава даването е обогатяващо за нас. Тогава и даденото от нас добро се връща по 100 в живота ни. Точно както едно засято семе израства по 100 в полето на градинаря и дава плодове. :) Може би помощта за нас няма да се върне от същото място, по същия начин, но със сигурност ще се върне по най-подходящи за нас начин, в най-подходящия момент. :)
  • Даване за подхранване самия процес на даване. Това е бонус насока, но смятам, че е интересна да й се обърне внимание. :) Един красив начин да усетим енергията на даването е като помагаме на хора, които помагат (служат) на много други хора. :) Това може да се случи по различни начини. Аз например го правя като дарявам пари на хора, които създават безплатни ресурси, които след това са от полза на широк кръг потребители. Например често дарявам пари на няколко дами, които правят безплатни видеа по йога и други видове тренировки, които са достъпни за всички хора в интернет. Понякога дарявам пари на блогъри, които пишат полезни статии, също достъпни за всеки човек в интернет. Да инвестираш чрез даване в себе си или в друг човек е супер, но при даването ние също имаме възможността, помагайки на един човек, да подобряваме живота на много други хора. И това носи изключително удовлетворение, радост и смисъл в дните ни. :) 

 

Накратко – даването има смисъл, най-вече когато е съзидателно за нас, за другия и за живота като цяло. Когато даваме на правилния човек, от доброто си сърце и тази помощ е наистина градивна за всички – тогава този обмен на даване и получаване създава трансформация, от която всички страни остават обогатени. Тогава даването внася такава елегантност в живота ни, която ни помага по-добре да осмислим и разберем, че сме тук, за да си бъдем от полза един на друг. За да израстваме заедно. В сърцата си. И в мисленето си. :)

Ако тази статия ти е харесала, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

My rules are my game changers #3

My rules are my game changers #3

 

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)

Бъди естествен в бизнеса, в това, което правиш и в начина, по който го правиш – сякаш говориш с близък приятел.

Мисли в 10х размер! If you have a 10-year plan of how to get [somewhere], you should ask: Why can’t I do this in 6 months?

Take a deep breath. Enjoy life. You are never gonna be perfect.

Тренирай да бъдеш куражлия! Дори хората да ти се смеят на това, което опитваш, какво от това? След 100 години нищо няма да има значение освен дали си се веселил и дали създал нещо стойностно.

Тренирай умението си да се доверяваш. Довери, че Вселената ще се погрижи за теб. Ако ти дадеш най-доброто от себе си и тя ще направи същото за теб.

Поддържай висок стандарт! Ако приемеш нещо по-малко от най-доброто, най-вероятно ще го получиш. Внимавай мислите, думите и действията ти да са в съответствие с високия стандарт, който искаш да поддържаш.

Когато страдаш спомни си формулата: Болка + Съпротивление = Голяма болка. И тогава опитай да махнеш съпротивлението от уравнението. Опитай да се отвориш за болката. Опитай да я оставиш да мине през теб. Когато съпротивлението го няма, болката не е толкова голяма.

Когато имаш труден период – грижи се повече за себе си. Умението да живееш добре е да живееш не въпреки болката, а заедно с нея.

If you are not on the scene, in the discomfort, sweating with me – then I am NOT interested in your feedback!

Рамките, критериите и правилата не просто ограничават възможностите ти. Те ти пречат изобщо да ги видиш.

Усмивката не е задължителна. Но много помага.

Приемаш, че другите са прави, дори и да не са прави. Харесваш другите, дори и да не ги харесваш. Те са част от историята, в която играеш.

Няма правила. Правилата се създават в действие и се променят според ситуацията.

Не е проблем да не знам какво се случва, защото знам, че каквото и да се случва аз мога да го превърна в добра история.

Аз мога да съм всякакъв. Ако не знам кой съм – просто започвам да правя нещо и в правенето откривам кой съм.

Не съществува такова нещо като блокаж. Съществува единствено мисълта, че съм блокирал.

Ти си на сцената, за да помагаш и да се радваш заедно с другия.

Хората са Богове, които спят и сънуват, че не са Богове. Събудете се.

Не е нужно да делим, не е нужно да се борим един друг – има ресурси за всички нас. Има за всички!

Живей живота си с ясно и категорично намерение. Живей деня си с ясно и категорично намерение. Например, кажи си „Днес възнамерявам да бъда радостна!“. И всеки път когато в деня намериш 1 свободна секунда – спомняй си това намерение.  Казвай си го отново. Ще познаете кое е правилното намерение за вашия ден ако то създава ентусиазъм, енергия и трепет във вас – тогава ум и сърце се синхронизират в едно.

Не споделяме своите намерения с другите хора! Това хаби от енергията ни и после нямаме енергия за изпълнение, за докарване на нещата до край. Споделяме единствено когато вече е станало.

Щастието изисква дисциплина на ума. Изисква се увереност, категоричност, решителност. Чуденето разклаща енергията ни.

Всеки човек има вграден механизъм за щастие. Нарича се съвест.

Не давайте прекалено голям кредит на щастието. Не е нужно винаги да си щастлив, за да живееш добре. Нещастието е неразделна част от живота ни. И нашата работа е просто да се научим да го преживяваме по-здравословно.

При времето всяка една минута е ценна минута. Ти как прекарваш минутите си?

Фокус към целта. Към теб самия. За останалото бъди кон с капаци. Никой друг и нищо друго не те интересува. За да бъдеш успешен трябват жертви. Една от тези важни жертви е да се освободиш от реакцията си към това какво ще кажат другите.

Човекът с харизма е ярък, слънчев, знае какво иска и го постига с любов. Заразява другите с ентусиазъм. Не се обижда, не се доказва, не оставя неща, за които да се обръща назад. Просто върви напред.

You are working hard 20% and rest 80% ot the time. This 80% is time for leaning and active rest. When you dedicate 80 percent of your energy to rest and self-improvement, then you have a lot of fodder and a very sharp saw to use during the time you’re actually working. You’re thinking 10X bigger than everyone else. You’re operating under short timelines and high pressure. You can tax yourself to extremes while you work because you spend lots and lots of time resting and preparing.

You need to rest when thing are bad AND when things are good. Because something will always come NEXT if you let it. Be very intentional about building rest into your business. If needed – take one week off every month and don’t accept calls on Fridays.

When you show up for yourself, success will show up for you.

If you want healthy relationships, you need to become the kind of person that has healthy relationships.

In a world you can be anything, be king.

Ние имаме забележителната възможност да бъдем тук, на тази планета, и да творим. Ти какво искаш да създадеш? Направи си план и започвай още сега!

Хората по целия свят гледат нагоре и чакат Бог.

А Бог чака нас.

Концентрирай се върху това, което можеш да направиш и дай най-доброто от себе си. Ако ние изпълним нашата част и Бог ще изпълни неговата. Бог не прави грешки.

Умението да се доверяваш, да си взаимодействаш с живота. С нулева гаранция. Можеш ли го? Упражняваш ли го?

When you are wondeing how to act ask these:

  1. How will I feel about my decision in 10 minutes?
  2. How will I feel about my decision in 10 months?
  3. How will I feel about my decision in 10 years?

Уязвимост означава да имаме интелигентността да останем в сърцето си. Отварянето от сърцето е плавно, бавно движение. Интелекта обаче изисква бързо движение. Умът и сърцето действат в различен ритъм. Нашата работа е от тези два различни ритъма да създадем увличаща и мелодична песен. :)

Ако искаме да задълбочим, но в сърцето ни има прекалено много гордост, прекалено много доказване, правота, защита – връзката няма как да се задълбочи. Няма значение дали другия е уязвим – ти самият трябва да си уязвим. Свързването на ниво ум (доказване, правота, его) е готино за интелекта, но свързването на ниво сърце (уязвимост) е великолепно, тогава е истинска интимност. Всичко това – да го кажеш е едно нещо, но да го позволиш в себе си – съвсем друго.

„Vision“ is the ability to talk about the future with such clarity it is as if we are talking about the past.

So, my suggestion as a tool to help you move forward, is to get clear — What are you trying to do, broadly in your whole life? Then reduce it down to this year… This month… This week… This day… This hour… And right now.

Целите трябва да събуждат сетивата – ресурсите ни. Целите оздравяват тялото когато са силни, когато са лично твои, когато те събуждат.

Каквото и да правиш – внедри удоволствие в деня си. Това следва да е задължителна част от твоя ден. Задължителна част от графика ти. Още от сутринта да знаеш – какво удоволствие ще имам днес – любима музика, масаж, игра с котката, спорт или… какво?

Вселената е изобилна, а ако ти не си – колко точно си свързан с Вселената?

Ако мисленето ти е, че финансовата част е решена, тогава може да правиш каквото искаш.

Get clear on your priorities.

Говорим на себе си като на приятел, без автоматичен негативен диалог! Вярваме в себе си! Не се саботираме, а се подкрепяме. Откачаме се от историите, които си разказваме за себе си и които не ни служат.

Създаваме си образ на себе си, който е приятен, горд, успешен. Харесваме си се! Чувстваме, че заслужаваме да бъдем обичани, да реализираме целите си. Вярваме в себе си. Нищо друго не ни интересува.

Когато се хванем с негативна мисъл – веднага я заменяме веднага с нещо приятно, окуражващо. Съзнателно отделяме време за това да имаме приятен вътрешен диалог!

Забелязвам негативните си вярвания (придобити от семейството, хората около нас, обществото, от нас самите).

И не им вярвам!

Когато говорим – обръщаме внимание да използваме приятни, свежи, спокойни думи. Думите въздействат върху емоционалното и физическото ни тяло.

Поддържаме неутралност – нещо хубаво се случва – ок! Нещо лошо се случва – пак ок! намаляваме важност за исканото. Имаш или нямаш – хубаво ти е! Независимо от килограми, от това или онова, имам или нямам – хубаво ми е. Ако аз давам най-доброто от себе си  вярвам, че Вселената е мъдра и прави най-доброто.

Животът е красив в своята неочакваност и постоянни промени.
Обичам го за студ, обичам го за топлина.
Обичам приятелите си и неприятелите също.
Обичам да обичам. Това право е моето и на никой не го давам.

За част 3 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК. Втора част ТУК.

Ако тази статия ви допада – харесайте страницата ми във Фейсбук ТУК и се запишете да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :) Традиционно в началото на декември ще пусна промоционална цена за записване в Програмата за 2018-та година. За мен е важно натрупването, което се получава от всички модули, затова ако имате желание да се включите е най-добре да преминете през всички навици. Очаквам ви заедно с нас да създаваме живот, който си струва да бъде изживян! :)

My rules are my game changers #2

My rules are my game changers #2

 

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)

Всяко вдъхновение идва с енергията, която ни е необходима да го реализираме. За да грабнем и запазим тази енергия обаче е нужно да действаме ВЕДНАГА по изпълнението. И след това да правим последващи, ако ще и малки крачки напред. В другия случай – ако вдъхновението дойде и ние отложим – например запишем си някъде идеята и нищо не правим по нея – енергията нужна ни за изпълнение се губи. И ако някой ден се върнем да прочетем написаното и искаме да го изпълним – ще се усеща като „трудна работа“ :)

Ако едно вдъхновение дойде и вие не реагирате веднага, това вдъхновение ще иде при друг човек. Вдъхновението търси хора с вдигната ръка, готови веднага да действат по реализацията. Живота няма време да се бави и да ни чака. Той иска да се случва.

Have long term vision, but focus on immediate action.

Личностното развитие се състои само в две последователни стъпки:
  1. Поемане на лична отговорност – че твоя живот зависи от теб, че можеш да правиш това, което искаш и можеш да променяш света около теб. И е твоя отговорност да го правиш;
  2. Обединяване с други хора, за да създавате по-големи неща.

Само желание да правиш нещо не стига. Трябва да можеш да преодоляваш гравитацията. Трябва да можеш да преодоляваш естествената склонност на нещата да падат, да се разрушават, да деградират. Трябва да умееш да преодоляваш граници – своите собствени и тези, които светът ти поставя регулярно.

Човек е своето най-голямо ограничение – за бизнеса си, за връзките си, за приятелствата си, за приключенията си. Ако искаме да получим повече – ние самите трябва да станем повече. Tова понякога значи да изхвърлиш старите си дрехи, да изоставиш старата си среда, да идеш на места, на които до сега не си ходил и т.н. Да започнеш да мисли като човека, който искаш да бъдеш.

Ако искаш да печелиш 6 цифрена сума на месец, мислиш ли като човек, който печели  6 цифрена сума на месец? Държиш ли се като човек, който печели 6 цифрена сума на месец? Обличаш ли се като човек, който печели  6 цифрена сума на месец? Говориш ли като човек, който печели  6 цифрена сума на месец?

Интуицията е енергията, която те движи, но ти достатъчно подвижен ли си? Отговаряш ли на поканите за танц от живота? Правиш ли своите крачки танцът да продължи?

333 – 3 неща за благодарност, 3 неща, които трябва да направиш днес, за да си успешен, 3 неща, които искаш деня да ти предостави. :)

Отпусни се, наслаждавай се на всичко и запомни: което на теб не ти харесва, на подсъзнанието ти му харесва! Подсъзнанието е невинно.

Аз съм ОК такава каквато съм. Да се пуснеш не означава да се примириш. Означава да се успокоиш там където си и от тази позиция на спокойствие да действаш смело и с кураж напред.

Ако нещо спре да ми доставя радост, започвам да мисля за промяна. Животът е твърде кратък, за да го живеем с кисела физиономия.

Моето мото е: Живей весело, а парите ще дойдат.

Ричард Брансън

Вижте къде се намирате по тази скала и как бихте могли да се качите по-нагоре:

  • срам – това, което съм аз не е ок. От какво ме е срам?
  • вина – това, което правя не е ок. За какво чувствам вина?
  • обвиняване – кой обвинявам за това, което се случва?
  • тъга – какво ми се искаше да бъде, за какво тъгувам?
  • страх – от какво точно ме е страх в този момент?
  • желание – ако имах магическа пръчка какво щях да създам за себе си?
  • гняв – когато желаното не се случи
  • самообладание – поемане на отговорност и осъзнаване, че мога да променя нещата.
  • неутралност – разбирам, че каквото е, Е.
  • кураж – Ако имах кураж, какво бих направил? Ако не те беше страх, че ще те отхвърлят, че ще ти се смеят, че ще се провалиш – какво щеше да направиш? Нашите ограничаващи вярвания и страхове ни пречат да се отдадем на вдъхновението. Какво би направил ако имаше повече кураж?
  • готовност, решителност – когато сме готови, когато решим наистина да действаме, когато тръгнем напред, тогава ще намерим начин да го направим! Даваш най-доброто от себе си, всеки ден, колкото и малко да е то понякога.
  • приемане – може ли да приемеш това, което се случва? Ок ли си да приемеш резултата какъвто и да е той? Ти си направил всичко по твоите сили, дал си най-доброто от теб – тогава можеш ли да приемеш, че това, което се случва е най-правилното и да приемеш резултата за правилен какъвто и да е той? Сигурен си, че ако си дал най-доброто от себе си, резултатът ще бъде най-добрия за теб.
  • пускане, потокът
  • любов
  • радост
  • просветление

Как се качваме нагоре по стълбата – като си задаваме по-вдъхновяващи въпроси. Ако си задаваме по-вдъхновяващи въпроси започвам да мислим по-различно, да се чувстваме по-различно, да действаме по-различно и следователно – да получаваме по-различни резултати. :)

Един чудесен въпрос е: Какво трябва да направя днес, за да… (получа това, което искам)?

Here’s an overview of the five steps to Energy Clearing according to Christie Sheldon:
1. Connect to a higher power
2. Identify the problem you need to solve. Find from whom did you get it – your father, mother, yourself?
3. Locate the energetic source of the problem on your body
4. Clear the „heavy“ or „stuck“ energy
5. Install a new empowering belief

The clearer you are, the more connected to life you are.

Извинявай. Моля те, прости ми. Благодаря. Обичам те.

Това е универсален начин да държим чисто пространството си. Няма значение последователността на думите.

Колко по-чист си от негативни убеждения, толкова по-бързо постигаш резултати.

Write down often about your dreams and goals. Maybe every morning.
You can write them in present tense.
Write down what needs to HAPPEN in order for you to achieve your dreams.
Write down your plans and strategies.
Write down people you need to meet who will help you along your way.
Write down the knowledge, skills, and abilities you’ll need to develop to make it happen.

Създаваш си яснота какво искаш. И работиш по това да махаш вярванията, които те спират да действаш. Всеки път когато нещо те спира – това е мястото, в което е нужно да се вгледаш. Знаеш какво искаш. Не си измисляй причини защо не го правиш.

Продължаваш да следваш целите си и своята истина когато другите се съмняват в теб. Продължаваш да следваш целите си и когато ти самия се съмняваш в себе си.

Какво прави Джо Витале, за да генерира успехи постоянно?

  1. Активна благодарност.  Хубаво е да се отделя по един час на ден за благодарност. Също така през целия ден съзнателно спираме, за да изразим благодарност за всеки момент. „Активна благодарност“ значи, че наблюдаваш, забелязваш и изразяваш благодарност за различни моменти през целия ден. Благодариш преди да си получил. Защото осъзнаваш, че ти вече живееш чудото. Всичко е ок. И от тази позиция, че всичко е наред се молим, а не умоляваме;
  2. Молим, но не се вкопчваме. Пускаме, защото Бог може да ти донесе нещо по-подходящо – не се вкопчваш, ти психологически си спокоен, благодарен;
  3. Осигуряваме си време насаме – отваряме се за получаване на идеи, иначе не ги забелязваме. От целия шум идеите не могат да стигнат до нас, не може да ги различим. Затова трябва целенасочено да създадем време и пространство за това. Създаваме време, за да получаваме идеи – далеч от хора, от телефон, от интернет. Време, в което не говориш с друг, не си говориш сам, не си пееш, просто позволяваш идеите да дойдат. Може да дойде идея за книга, за музика, за статия, за програма, за лекция, за продукт, за услуга, за сайт…
  4. Вдъхновено действие ВЕДНАГА. Когато имаме подтик да направим нещо – да го направим – то идва от вдъхновението. Веднага щом получим идеята – правим някакво действие по нея, защото идеите са подарък. Третираме ги като свещено нещо, като съобщение от Вселената за нас. Когато действаме веднага – по този начин се качваме на енергийната вълна, която е дошла с идеята, за да бъде тя изпълнена. Ако оставим идеята за после – тя губи от енергията си. Затова задължително правим първата крачка – за да хванем енергията, иначе се ако я оставим за после ще се усеща като усилена работа;
  5. Учим се да сме ОК с това да поискаме помощ от видими и невидими сили. Молим от позиция на благодарност. Не ни е срам да поискаме помощ от други хора. Казваме и молитва към онова, в което вярваме – насочете ме, помогнете ми.

Ако знаеш, ако вярваш, ако си убеден, че няма нищо невъзможно – започваш да гледаш на света по съвсем различен начин.

Опитвай се да усещаш кога вълната на живота е нагоре и кога надолу. Когато е нагоре – давай всичко от себе си, сърфирай. Когато е надолу – изчакай спокойно.

За част 2 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК.

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :)

Шон Акхор и 5-те начина, по които може да подобрим щастието си

Шон Акхор и 5-те начина, по които може да подобрим щастието си

 

За да бъдем щастливи ни трябват точно две неща – (1) да си създаваме щастие тук и сега и (2) да имаме визия за бъдещето, по която да работим с вдъхновение. Като винаги започваме първо от създаване на щастие тук и сега, и след това ъпгрейдваме като си създаваме визия, по която да работим занапред. Без щастие тук и сега половината ни ум все едно не работи и в такава ситуация ние обикновено дори не може да видим каква визия бихме могли да имам занапред.

Когато вече постигнем задоволително щастие тук и сега, за да разширим това усещане е нужна визия. Този пост обаче е за това как да положим основата – щастливи в настоящето. :)

Споделям едно изключително забавно и смислено видео на Шон Акхор – автор на книгата „Предимството да бъдеш щастлив“ и общо взето отдал голяма част от живота си в изучаване на щастието.

Това, което много ми харесва в това видео е как Шон Акхор казва, че не трябва да се задоволяваме с това какво е средното ниво на щастие (или на каквото и да било друго) е да се опитваме да се приравним към него. Защото точно това правят средните стойности – изтриват the wirdows, които са над тях и все едно ги няма. За целите на статистиката, представете си – „нормално“ значи „средно“?! Вместо това идеята е да видим какво правят малкото, които са над средното ниво и да търсим начини как всички хора да се приравнят към тях. Така цялото „средно ниво“ ще се качи по-нагоре и това ще стане нашето ново „нормално“. :) Това е Великанска идея! :)

В крайна сметка – само 10% от щастието ни зависи от външните обстоятелства и 90% зависи от това как интерпретираме тези обстоятелства. И за да ги приемаме позитивно, следва освен да преследваме визията си напред, да си набавяме щастие тук и сега. Как? Шон Акхор дава 5 начина:

  • изразяване на благодарност :)
  • писане на дневник
  • физически упражнения
  • някакъв вид медитация, визуализация
  • спонтанни жестове на доброта към хората около нас :)

Ако правим някое от тези дейности поне по 2 минути на ден е установено, че умът променя структурата, невронните си връзки и започва да сканира света повече за позитивните моменти, отколкото за негативните, което го кара да работи по-успешно, творчески и продуктивно. :) Науката нарича това невропластика – способността на ума да се променя.

Изключително забавно и смислено видео. :) Има субтитри и на български. :)

Кажете сега – от кога започвате да упражнявате своята благодарност? :) Ако желаете включете се заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици където заедно упражняваме благодарност всеки ден. :)

 

На този свят спасители не съществуват. Хората сами спасяват себе си.

На този свят спасители не съществуват. Хората сами спасяват себе си.

 

Който и да си, каквато и сила да имаш, каквото и да правиш – ти по никакъв начин не може да помогнеш на друг човек ако той не иска сам да си помогне. Дори и другият привидно да те моли за помощ, дори и да се жалва, че много иска нещо, ако не е готов сам да си го набави – всичко ще бъде една огромна загуба на време! Една огромна загуба на енергия. И то независимо дали става дума за най-близък човек или просто за познат.

След такива случки човекът, който помага обикновено казва: „Всичко правя за него, искам да го науча на „правилния“ път, а той какво, нищо не прави? Неблагодарник!“

Неблагодарник обаче може да се каже, че си ти самия, защото първо не оставяш живота и човека да си свършат взаимната работата, и второ не уважаваш правото на другия да страда! Все пак ако той въпреки всички „правилни“ съвети не избира да си помогне, значи той избира да страда. И ти трябва да уважиш този избор, а не да се правиш на спасител!

Ако някой не е готов сам да се спаси – остави го! Вместо това – иди наспи се, помисли за себе си, за целите си, за това как да ги постигнеш, поспи пак, пий едно кафе и започни да си действаш. Погрижи се за себе си! От там насетне ако някой толкова има нужда от теб – той ще те намери. И ако е готов сам да си помогне – няма да има нужда от много думи – действията ще преобладават, защото човека сам ще последва добрия пример, ще използва адекватно твоята помощ и сам ще се спаси. Когато действията преобладават – по това ще познаете ако някой е готов да приеме вашата помощ!

До тогава – ти нищо не може да направиш. Изборът е в него. Ако се пънеш преди това да спасяваш някого… най-много да посещаваш тоалетната по-често, друго абсолютно нищо няма да се случи! :) Затова спри да „спасяваш“ хората. На този свят спасители не съществуват. Хората сами спасяват себе си.

Амин!