Помощта към другите – какво да имаме предвид когато помагаме на хората около нас

Помощта към другите – какво да имаме предвид когато помагаме на хората около нас

Помощта към другите - какво да имаме предвид когато помагаме на хората около нас

Последните седмици се случи така, че с няколко човека обсъждахме на дълго и на широко темата за даване (помощта) към другите и днес искам да споделя и с вас някои детайли, които смятам, че е важно да имаме предвид, когато решаваме дали да помогнем на някого или не. 

Във всеки от нас съществува нуждата от принос към другите. От това да бъдеш полезен. И след това (може би) признат. Нуждата от принос, заедно с нуждата от развитие заема най-горната част от пирамидата на Маслоу. И всеки от нас се стреми по един или друг начин да задоволи тази нужда. Може да сте сигурни, че дори и душата на най-закостенелия егоист би се усмихнала от удоволствието, което възниква когато помогнеш на друг човек и видиш, че тази помощ е била наистина съзидателна за него. Защото, остави го другия, помагането е обогатяващо за теб самия. То ти помага да се почувстваш по-можещ и по-значим отколкото си мислиш, че си. А това ти дава енергия. Помага ти да се усмихнеш. И да продължиш по-уверено напред.

Не мисля, че би било грешно да кажем и, че в този свят всичко е устроено около даването и получаването. Или по-скоро – около радостта, която създава този обмен. Тази радост е много по-широка и трае много по-дълго от радостта например да се наядеш, да се наспиш или дори да правиш наистина хубав секс. :)

Даването обаче, помощта към другите е като засяването на семена – ако не посееш семената в правилна почва, по правилния начин, тези семена и трудът, които влагаш в тях, ще бъдат напразно погубени. Хвърлени на вятъра. Често може да чуете някой да казва: „Цял живот помагам на другите и нищо хубаво не съм видял“. Това е така, защото хората обикновено изобщо не съобразяваме действията си така, че помощта ни да бъде наистина съзидателна. По-скоро сме превърнали даването в някакъв акт на саможертва. Някакво задължение. Или пък начин да се разсеем от собствените си проблеми. Помагаме без намерение. Без преценка. Без радост.

Даването, помощта към другите е действие, което изисква уважение и ние следва да се отнасяме отговорно към него. Точно както един човек, който засява семена в земята си би се отнесъл с уважение и отговорност към всяко посято семе в полето си.  

Основаната цел на даването е то да бъде съзидателно. А даването е съзидателно когато е едновременно обогатяващо и за трите страни – и за другия, и за нас, и за живота като цяло. Ако някой от тези три страни по някакъв начин е накърнена от процеса на даване – тогава това даване най-вероятно е ненужно, независимо как то изглежда на повърхността.

По-долу разглеждам малко по-подробно всяка една от тези три насоки: 

  • За да помагаме – нужно е човекът първо да ни е помолил да му помогнем (даването да е наистина обогатяващо за другия). Ако човекът не ви е помолил, а вие му помагате, защото „знаете, че той има нужда от помощта ви“ или някоя друга история, която си разказвате – тогава вашата помощ обезсилва другия човек. Прави го слаб. Вял. Отнемаме му възможността сам да се справи с нещо трудно и така да израсте. Защото самия акт на помощ идва със заявката, че другият човек е слаб в този момент. И ако този човек не е готов да признае слабостта си, твоята помощ ще го срине още повече. Когато помагаме без да са ни помолили – обикновено казваме, че го правим заради другия, но всъщност го правим заради себе си – заради нуждата си да сме полезни, да се почувстваме по някакъв начин значими и важни. Или, за да се почувстваме заети. Такава помощ обаче много рядко е съзидателна за другия. Затова – бъдете съзнателни от каква точно позиция помагате. Ако един човек не ви е помолил – не му помагайте, за да задоволявате собствените си нужди и след това да го карате да се чувства виновен, че сте му дали непоисканата ви помощ. Ако някой не те е помолил, дори и да му е трудно – остави го! Вместо това – иди наспи се, помисли за себе си, за собствените си цели, за това как да ги постигнеш, пий едно кафе и започни да реализираш тези цели. Заеми се със себе си! От там насетне – ако някой толкова има нужда от теб – той ще те намери.
  • Когато помагаме – нужно е да следим дали нашата помощ се използва градивно (даването да е обогатяващо за живота). Някои хора може да ви казват, че имат нужда от помощта ви, но когато им помогнете – те пропиляват тази помощ. Хвърлят парите ви на вятъра. Не използват връзките, които сте създали за тях. Не се отнасят отговорно към знанието, което сте им споделили. И т.н. Когато помагаме на човек, които системно пропилява помощта ни – тогава наше задължение е да спрем да му помагаме. Дори и той да ни моли да продължим. Дори и той да ни е много близък. Ако продължим да помагаме на човек, който не използва помощта ни съзидателно – тогава просто подхранваме образа на жертва и в него, и в себе си. Тогава всичко става една огромна загуба на време! Една огромна загуба на енергия. В такива случки човекът, който помага обикновено казва: „Всичко правя за него, искам да го науча на „правилния“ път, а той какво, нищо не прави? Неблагодарник!“ Неблагодарник обаче може да се каже, че си ти самия, защото не уважаваш правото на другия да страда! Все пак ако един човек не използва получената помощ, значи той избира да страда. И ти трябва да уважиш този избор, а не да се правиш на спасител! На този свят спасители не съществуват. Хората сами спасяват себе си. И то само ако пожелаят да го направят! Ако един човек не използва помощта ни съзидателно, значи той не желае сам да си помогне. Тогава ти, колкото и да се пънеш, нищо не можеш да направиш. Тогава хвърляш помощта си на вятъра. Ако човекът използва нашата помощ, за да реализира някакъв вид прогрес (учи, развива се, печели пари или нещо подобно) – тогава нашата помощ е желателна. Но ако даваме помощ и тя се пропилява – по-добре да спрем да помагаме.
  • Когато даваме, важно е да даваме безкористно и от сърце (даването да е обогатяващо за нас самите). Имам предвид да се научим да даваме с радост от самото даване. Не с мисълта, че ще се похвалим как сме помогнали на другия. Не с тънката сметка, че ще получим нещо в замяна. Не да даваме, защото се чувстваме задължени да го правим или виновни ако не го направим. А да даваме с благодарност, че изобщо е възникнала за нас възможност да бъдем от полза за някой друг. С благодарност от възможността да отворим сърцето си за нещо извън нас. Да се разширим, споделяйки себе си. Понякога си мисля, че умението да даваш с радост – или го имаш, или го нямаш. Но не е така. Това е умение, като всяко друго, което човек съзнателно може да възпита в себе си. Това умение изисква да опиташ да усетиш дълбочината на радостта от това да помогнеш на друг. Дори и с нещо малко. И съзнателно да избереш да разшириш това усещане в себе си. Можеш да го направиш като в различни ситуации, вместо да отвръщаш глава, избираш да бъдеш полезен. И то не от позицията „помагам“, а по-скоро от позицията да „служа“. Когато даваме с такава неподправена любов – тогава даването и помощта се превръщат в израстване. Тогава част от нас вече живее и се развива извън нас. И това ни създава усещане за мащабност. Кара ни да се чувстваме по-смислени. По-свързани. По-големи. Тогава и даденото от нас добро се връща по 100 в живота ни. Точно както едно засято семе израства по 100 в полето на градинаря и дава плодове. :) Може би помощта за нас няма да се върне от същото място, по същия начин, но със сигурност ще се върне по най-подходящи за нас начин, в най-подходящия момент. :)
  • Даване за подхранване самия процес на даване. Това е бонус насока, но смятам, че е интересна да й се обърне внимание. :) Един красив начин да усетим енергията на даването е като помагаме на хора, които помагат (служат) на много други хора. :) Това може да се случи по различни начини. Аз например го правя като дарявам пари на хора, които създават безплатни ресурси, които след това са от полза на широк кръг потребители. Например често дарявам пари на няколко дами, които правят безплатни видеа по йога и други видове тренировки, които са достъпни за всички хора в интернет. Понякога дарявам пари на блогъри, които пишат полезни статии, също достъпни за всеки човек в интернет. Да инвестираш чрез даване в себе си или в друг човек е супер, но при даването ние също имаме възможността, помагайки на един човек, да подобряваме живота на много други хора. И това носи изключително удовлетворение, радост и смисъл в дните ни. :) 

Накратко – даването има смисъл, най-вече когато е съзидателно за нас, за другия и за живота като цяло. Когато даваме на правилния човек, от доброто си сърце и тази помощ е наистина градивна – тогава този обмен на даване и получаване създава трансформация, от която всички страни остават обогатени. Тогава даването внася такава елегантност в живота ни, която ни помага по-добре да осмислим и разберем, че сме тук, за да си бъдем от полза един на друг. За да израстваме заедно. В сърцата си. И в мисленето си. :)

Ако тази статия ти е харесала, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. Или се включи заедно с нас в Програмата за полезни навици ТУК. През декември подробно разглеждаме даването като важна компонента от живеенето на един по-удовлетворяваш и смислен живот. :)

Шон Акхор и 5-те начина, по които може да подобрим щастието си

Шон Акхор и 5-те начина, по които може да подобрим щастието си

shawn-achor

За да бъдем щастливи ни трябват точно две неща – (1) да си създаваме щастие тук и сега и (2) да имаме визия за бъдещето, по която да работим с вдъхновение. Като винаги започваме първо от създаване на щастие тук и сега, и след това ъпгрейдваме като си създаваме визия, по която да работим занапред. Без щастие тук и сега половината ни ум все едно не работи и в такава ситуация ние обикновено дори не може да видим каква визия бихме могли да имам занапред.

Когато вече постигнем задоволително щастие тук и сега, за да разширим това усещане е нужна визия. Този пост обаче е за това как да положим основата – щастливи в настоящето. :)

Споделям едно изключително забавно и смислено видео на Шон Акхор – автор на книгата „Предимството да бъдеш щастлив“ и общо взето отдал голяма част от живота си в изучаване на щастието.

Това, което много ми харесва в това видео е как Шон Акхор казва, че не трябва да се задоволяваме с това какво е средното ниво на щастие (или на каквото и да било друго) е да се опитваме да се приравним към него. Защото точно това правят средните стойности – изтриват the wirdows, които са над тях и все едно ги няма. За целите на статистиката, представете си – „нормално“ значи „средно“?! Вместо това идеята е да видим какво правят малкото, които са над средното ниво и да търсим начини как всички хора да се приравнят към тях. Така цялото „средно ниво“ ще се качи по-нагоре и това ще стане нашето ново „нормално“. :) Това е Великанска идея! :)

В крайна сметка – само 10% от щастието ни зависи от външните обстоятелства и 90% зависи от това как интерпретираме тези обстоятелства. И за да ги приемаме позитивно, следва освен да преследваме визията си напред, да си набавяме щастие тук и сега. Как? Шон Акхор дава 5 начина:

  • изразяване на благодарност :)
  • писане на дневник
  • физически упражнения
  • някакъв вид медитация, визуализация
  • спонтанни жестове на доброта към хората около нас :)

Ако правим някое от тези дейности поне по 2 минути на ден е установено, че умът променя структурата, невронните си връзки и започва да сканира света повече за позитивните моменти, отколкото за негативните, което го кара да работи по-успешно, творчески и продуктивно. :) Науката нарича това невропластика – способността на ума да се променя.

Изключително забавно и смислено видео. :) Има субтитри и на български. :)

Кажете сега – от кога започвате да упражнявате своята благодарност? :) Ако желаете включете се заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици където заедно упражняваме благодарност всеки ден. :)

 

На този свят спасители не съществуват. Хората сами спасяват себе си.

На този свят спасители не съществуват. Хората сами спасяват себе си.

Horata sami spasyavat sebe si

Който и да си, каквато и сила да имаш, каквото и да правиш – ти по никакъв начин не може да помогнеш на друг човек ако той не иска сам да си помогне. Дори и другият привидно да те моли за помощ, дори и да се жалва, че много иска нещо, ако не е готов сам да си го набави – всичко ще бъде една огромна загуба на време! Една огромна загуба на енергия. И то независимо дали става дума за най-близък човек или просто за познат.

След такива случки човекът, който помага обикновено казва: „Всичко правя за него, искам да го науча на „правилния“ път, а той какво, нищо не прави? Неблагодарник!“

Неблагодарник обаче може да се каже, че си ти самия, защото първо не оставяш живота и човека да си свършат взаимната работата, и второ не уважаваш правото на другия да страда! Все пак ако той въпреки всички „правилни“ съвети не избира да си помогне, значи той избира да страда. И ти трябва да уважиш този избор, а не да се правиш на спасител!

Ако някой не е готов сам да се спаси – остави го! Вместо това – иди наспи се, помисли за себе си, за целите си, за това как да ги постигнеш, поспи пак, пий едно кафе и започни да си действаш. Погрижи се за себе си! От там насетне ако някой толкова има нужда от теб – той ще те намери. И ако е готов сам да си помогне – няма да има нужда от много думи – действията ще преобладават, защото човека сам ще последва добрия пример, ще използва адекватно твоята помощ и сам ще се спаси. Когато действията преобладават – по това ще познаете ако някой е готов да приеме вашата помощ!

До тогава – ти нищо не може да направиш. Изборът е в него. Ако се пънеш преди това да спасяваш някого… най-много да посещаваш тоалетната по-често, друго абсолютно нищо няма да се случи! :) Затова спри да „спасяваш“ хората. На този свят спасители не съществуват. Хората сами спасяват себе си.

Амин!