Който и да си, каквато и сила да имаш, каквото и да правиш – ти по никакъв начин не може да помогнеш на друг човек ако той не иска сам да си помогне. Дори и другият привидно да те моли за помощ, дори и да се жалва, че много иска нещо, ако не е готов сам да си го набави – всичко ще бъде една огромна загуба на време! Една огромна загуба на енергия. И то независимо дали става дума за най-близък човек или просто за познат.

След такива случки човекът, който помага обикновено казва: „Всичко правя за него, искам да го науча на „правилния“ път, а той какво, нищо не прави? Неблагодарник!“

Неблагодарник обаче може да се каже, че си ти самия, защото първо не оставяш живота и човека да си свършат взаимната работата, и второ не уважаваш правото на другия да страда! Все пак ако той въпреки всички „правилни“ съвети не избира да си помогне, значи той избира да страда. И ти трябва да уважиш този избор, а не да се правиш на спасител!

Ако някой не е готов сам да се спаси – остави го! Вместо това – иди наспи се, помисли за себе си, за целите си, за това как да ги постигнеш, поспи пак, пий едно кафе и започни да си действаш. Погрижи се за себе си! От там насетне ако някой толкова има нужда от теб – той ще те намери. И ако е готов сам да си помогне – няма да има нужда от много думи – действията ще преобладават, защото човека сам ще последва добрия пример, ще използва адекватно твоята помощ и сам ще се спаси. Когато действията преобладават – по това ще познаете ако някой е готов да приеме вашата помощ!

До тогава – ти нищо не може да направиш. Изборът е в него. Ако се пънеш преди това да спасяваш някого… най-много да посещаваш тоалетната по-често, друго абсолютно нищо няма да се случи! :) Затова спри да „спасяваш“ хората. На този свят спасители не съществуват. Хората сами спасяват себе си.

Амин!