3 начина да се справим с хората, от които се чувстваме засегнати или обидени

3 начина да се справим с хората, от които се чувстваме засегнати или обидени

3 начина да се справим с хората, от които се чувстваме засегнати или обидени

Да се чувстваме засегнати и обидени от някого е едно от най-неприятните и изморяващите неща. Стоиш, разказваш си истории, преживяваш ги отново и отново, проектираш себе си в най-различни неразбрани от другия роли, а накрая – денят е свършил без да си обърнал внимание на нещо наистина продуктивно.

Тъпо, нали?

Но това да се чувстваме засегнати от нещо, което е казал или направил някой друг е реална ситуация, която обикновено усещаме наистина нараняваща и има нужда да й обърнем внимание, да я срещнем с разбиране, а не да я потиснем и да я оставим да живее некотролируемо в тялото и в главата ни. Затова днес с вас искам да разгледаме 3 начина, по който малко по-съзнателно да погледнем на тези ситуации и вместо да отдаваме твърде много от времето, енергията, вниманието (а и здравето!) си на тях, да намерим спокойствие и да продължим напред. 

Хората, от които в даден момент може да се почувстваме обидени или засегнати са най-различни: някой, който нахално ни е прередил в магазина; някой, който се е отнесъл грубо с нас на регистратурата, в ресторанта, в офиса; някой, който ни е пресякъл пътя с колата или седи до нас и говори на висок тон неща, които изобщо не искаме да слушаме. Може да е и приятел, който никога не опитва да ни разбере, който ни слага етикети, които на нас не ни харесват, който постоянно закъснява за срещи, който не ни изслушва и не ни помага, когато имаме нужда. И т.н.

В такива ситуации ние започваме да мислим, че тези хора нарушават начина, по който трябва да се държат с нас. И това ни обижда. Засягаме се.

Нормално, всички сме така. Освен може би Садгуру, за който предполагам вече нищо няма значение. :)

Но, ако ние позволяваме да се обиждаме и засягаме постоянно от такива ситуации, ние ще си стоим перманентно ядосани и разгневени. И животът ни няма да бъде кой знае колко красиво преживяване… Затова, ние може да изберем да се справяме по-съзнателно и спокойно с тези ситуации. Точно този момент, за мен е момент, в който никак не съм добра в съзнателното и спокойно справяне с тези ситуации, но мога да споделя 3 начина, които използвам и които наистина много ми помагат. :)

  1. Мисли мащабно. Този слоган не звучи като практика по съзнателност, но е точно такъв! Представете си едно 2 годишно дете, което не получава играчката или сладоледа си на минутата, на която го е поискал. Този проблем представлява цяла Вселена за това дете, защото то няма никаква по-голяма перспектива и… тази ситуация направо го изкарва от релси. Горе долу това представлява светът на едно 2 годишно дете. Като възрастни, ние знаем, че това е много малък проблем и знаем, че има много други неща, които в този момент това 2 годишното дете може да направи, за да се чувства дори още по-добре от имането на тази играчка или сладолед. Това е лесно за нас да го осъзнаем, защото ние имаме по-голяма перспектива. Но когато се почувстваме засегнати от някого, нашата перспектива се смалява. Това малко засягане се превръща в нещо огромно и изцяло ни изкарва извън релси. Точно като 2 годишно дете. Та, ако в този момент си спомним да погледнем през по-голямата си перспектива (мисли мащабно), ние може да видим, че това малко засягане има много малко значение в голямата картина на живота ни. Още повече в картината на живота, които искаме да създадем. Не си струва да се изнервяме за нещо толкова несъществено. Затова, в момента, в който се хванем, че сме потънали в някакво мимолетно подхвърляне от някой друг, припомняме си: мисли мащабно. Разширяваме перспективата си, пускаме обидата, защото нямаме време да носим чужд товар и продължаваме напред. :)
  2. Не приемай нищо лично. Това е много банален съвет, но всеки път когато си спомня да го приложа на практика, се успокоявам. Представете си, че вървите по някакъв път и покрай вас се движат предмети напред и назад. Вие не очаквате от тези предмети да се отнасят по определен начин с вас, защото това са просто предмети. Така че вие вървите напред спокойно, без да се засягате как даден предмет се върти, какво прави или нещо подобно. В живота обикновено е горе-долу същото: другите хора си циркулират около вас и изобщо нямат намерение да ви засегнат. В по-голямата част от времето им, те дори не мислят за вас. Те казват, правят, вървят напред, назад около вас, но по техния си път. И всичко това няма много общо с вас. Затова, отново – не се нагърбваме с товар, който не е наш, пускаме обидата и продължаваме напред.
  3. Мислена прегръдка. Това е за напреднали, почти стигнали Садгуру. :) Трудно е, но е нещо, което може да трансформира изцяло начина, по който се чувстваме към човека, който ни е засегнал и обидил. Ето една примерна ситуация: някой човек казва нещо, което ме засяга. Усещам го сякаш някакво копие се забива в гърдите ми и реагирам изцяло автоматично, инстинктивно. Казвам си: Тъпанар! Как смее?! Няма ли никаква съобразителност за това аз как ще се почувствам?! И т.н. Разбира се, парадокса в тази ситуация е, че аз също нямам съобразителност за това как другия се чувства – само моите чувства имат значение за мен (стеснена перспектива). Та, ако аз забележа тази моя автоматична реакция, ако паузирам и си спомня да опитам да разбера другия, може би това, което ще видя е, че той в този момент е изплашен, уморен, наранен или всичко това заедно. Или мога да видя, че той проявява несъобразителност към мен като механизъм, с който се справя с някакъв негов страх. Или е несъобразителен, защото това е бил преобладаващия начин на отношение към него през целия му живот и той само това познава като „адекватно“ поведение. Или не познава друг начин да комуникира освен критика и слагане на етикети. Когато усетим, че това разбиране към другия се заражда в нас, ние веднага усещаме успокоение в себе си. Започваме дори да изпитваме емпатия към него. В този момент, ментално (а в някои случаи може и физически) го прегръщаме. Т.е. аз проявявам съпричастност към другия човек, защото аз самата знам какво е да се чувстваш несигурен, изплашен, паникьосан. Знам какво е да реагираш нараняващо към друг, без изобщо да разбираш, че го нараняваш. От страх ти да не бъдеш наранен. И си спомням, че това е най-подходящия момент за разбиране и прегръдка. :)

Един приятел често казва: Трудно е да сме заедно. Но е по-хубаво! Харесва ми да си го припомням от време на време. :)

Опитайте тези трикове следващия път, когато се почувствате засегнати или обидени от някого. И усетете как това веднага създава спокойствие в нас. Забелязваме, паузираме, практикуваме, пускаме, усмихваме се и продължаваме напред. Каква невероятна възможност да заякнем усещането си на стабилност вътре в себе си и заедно с това да запазим добри отношенията си с другите, нали? :)

Ако сте готови за практика: очаквам ви в модула за прошка и даване, който започваме от 01.12.2019г. в Програмата за полезни навици. Един месец ще тренираме да прощаваме, да пускаме обидата по-лесно и по-бързо, за да имаме капацитет за нещата, които са наистина важни за нас. :) Програмата се изпълнява онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да работите в свое собствено темпо. Цената е 30лв. за целия месец участие и ви очаквам заедно с нас ТУК. :)

5 товара, които е нужно да пуснем, ако искаме да вървим по-лесно напред

5 товара, които е нужно да пуснем, ако искаме да вървим по-лесно напред

5 товара, които е нужно да пуснем, ако искаме да вървим по-лесно напред

Мисля, че когато създаваме живот, който си струва да бъде изживян, най-важното нещо, за което е нужно системно да се грижим е здравето ни. Ние сме тук да създаваме, да помогнем нещо да се случи в света. Но когато една идея дойде при нас, ние трябва да сме достатъчно здрави – физически, ментално и емоционално, за да можем да грабнем тази идея, да я започнем и да я довършим до край. Ако не сме достатъчно здрави – не бихме стигнали далеч. Затова, в началото, преди да мислим за каквито и да било фенси и ню ейдж стратегии – най-добре е първо да се погрижим за трите най-важни стълба на здравето си – хранене, движение и сън. Тези три стълба ни дават основата, от която имаме нужда, за да можем да превърнем живота си в един процес на постоянно създаване и усъвършенстване.

Ако не решим тези 3 стълба, те за нас винаги ще са един постоянен товар, който ни дърпа надолу. Вместо да са гориво, което ни движи напред.

Ок. След като уточнихме най-важното, искам сега да обърнем внимание и на някои малко по-незабележими товари в живота ни, които смятам, че е важно да започнем по-ясно да забелязваме и малко по малко да ги пускаме, за да се придвижваме по-бързо и спокойно напред.

Ето кои са те:

  1. Товарът на щастието. На нас от всякакви страни ни се набива, че трябва да сме щастливи, че трябва да преследваме щастието, да искаме щастието, да се стремим към щастието. Това ни се внушава от филми, от мотивиращи послания, от литературата, от всякъде. Нещото обаче, което се забравя да се спомене е, че умението да бъдеш щастлив до огромна степен включва в себе си умението да си ок с моментите когато си нещастен. Ние живеем в дуален свят и да не обичаш нещастието и болката, означава да не обичаш цялостта на живота. Когато човек оперира така, че да бяга към щастие и да бяга от нещастие – това е класически пример за fight or flight състояние. Когато си в rest and digest състояние ти си спокоен, независимо какво ти се случва. То за теб е просто опитност. Ти си ок и с щастието, и с нещастието. Ти си цялостен. Хората понякога ме питат как успявам да съм „винаги щастлива“. Реално, единствената разлика между мен и един нещастен човек е, че аз съм ок с нещастието си. Аз съм ок с мъката си, с тъгата си, с депресиите си, с нестабилностите си. Аз не искам тях да ги няма. Напротив. За мен те са част от цялостното ми преживяване на живота, а аз искам нищо по-малко за себе си, от това да живея цялостно. Да преживея целия спектър емоции и след това съзнателно да мога да избера къде да присъствам. Да мога здравословно и градивно да канализирам това нещастие. Затова пускам желанието си да бъда само щастлива, пускам този огромен товар и позволявам на нещастието да присъства в мен. Аз съзнателно му позволявам да бъде. И когато му позволя да бъде, то от товар се превръща в подарък за мен. Защото тогава за мен се отваря едно огромно пространство с нови възможности, които нещастието ми предлага, и които ги няма когато съм се вперила само в щастието. Ние с вас е нужно да се научим да сме ок с нещастието си, толкова колкото сме ок с щастието. Тогава светът става по-цялостен. Тогава ние ставаме по-цялостни. Когато пуснем товара от желанието си да бъдем винаги щастливи – тогава за нас се отваря едно огромно пространство с нови възможности, от които до сега сме бягали.
  2. Товарът на знанието. Мисля, че един от принципите, които най-много ми помага в живота е това да се държа съзнателно неинформирана. Докато по-голямата част от света страда от FOMO (страх да не пропуснат нещо), аз с намерение държа информацията на страна от себе си. Ако едно нещо (информация, събитие, разговор или каквото и да е друго) не ми помага да направя крачката, която в момента искам да направя – значи тази информация не ми е необходима. Това, че може би ще ми потрябва занапред – не е от значение. Защото когато стигна „напред“, най-вероятно ще получа по-добра информация. Затова, няма смисъл да си товаря системата и да се разсейвам от това, което ми е важно в момента. Ако консумираме прекалено много информация, това освен, че ни създава объркване, но и създава в нас чудене, притеснение, че всичко трябва да направим сега, че всичко е важно сега, а ние дори не знаем откъде да започнем и тотално блокираме. Когато съзнателно отхвърляме информация и се концентрираме само върху стъпката, която е нужно да направим сега – това създава в нас яснота, спокойствие и фокус напред. Товарът на знанието е брутален, най-вече, защото е незабележим. А и така са ни учили – трябва да знаем, да сме подготвени, да имаме план. Но, както Айнщайн казва: „Всеки глупак може да знае. Важното е да разбереш.“ А ние разбираме само онова, което можем веднага да приложим на практика. Останалото само те блокира. Да, разбира се – нужно е да имаме план, нужно е да имаме идея в главата си какво предстои, но не ти е нужно да го знаеш, да отделяш времето и вниманието си сега за нещо, което ще ти трябва в бъдеще (а може би няма да ти трябва). Затова пусни товарът, който създава желанието да знаеш всичко и се концентрирай да знаеш само това, което ти е нужно за крачката от твоя план, която правиш сега. Като бонус ще получиш повече свободно време – само заради това, че не знаеш това, което не ти е нужно да знаеш. :)
  3. Товарът от съмнението в себе си и света. Един ден през 2013г. седях в колата на един приятел.  Разказвах му, че искам да напускам тогавашната си работа и че ще си намеря нещо ново. Той ми каза, че намирането на работа е трудно и ме попита дали мисля, че наистина ще мога да си намеря бързо добра работа. Аз му казах: „Еми, разбира се, че ще си намеря веднага работа, кой не би искал човек като мен.“ И аз наистина го вярвах, без съмнение, но чак когато се прибрах вкъщи се замислих, че това всъщност е мое залегнало убеждение, което ми помага. Което винаги ми е помагало. И въпреки, че тогава той имаше много повече сигурност и ресурси в живота си от мен – той имаше съмнение в себе си, че той би могъл да го направи. А аз имах непоколебимо доверие. Да оперираш на база съмнение в себе си и живота, и да оперираш на база доверие в себе си и живота е качествено различен начин, по който живееш дните и живота си. Ситуацията с този приятел за мен стана емблема на моето непоколебимо доверие. В основата си съмнението е страх. А всеки страх в основата си е страх от несигурността. Страх от това дали ще може да се справим. И ако ние съзнателно елиминираме (или поне намалим) този страх, за нас се отваря пространство, в което можем да бъдем спокойни, да създаваме, да се свързваме с други важни за нас хора, да действаме проактивно, да успяваме. Антиподът на съмнението е доверието. Доверието, че каквото и да се случи – ти можеш да се справиш. И доверието, че светът те подкрепя. Нашата работа с вас е да тренираме да имаме желязно доверие в себе си и света. Но, другари, искам да е кристално ясно – доверие от въздух не се създава! Само на пост, медитация и празни приказки – не става. За да изградим това непоколебимо доверие, за което аз ви говоря, е нужно да започнем да даваме най-доброто от себе си, колкото и малко или много да е то в дадения за мен момент. Ако ти даваш най-доброто от себе си, ти имаш пълното право да вярваш, че това, което се случва е най-доброто за теб. И аз ти гарантирам, че е така.
  4. Товарът на вдъхновението. Единствената разлика между един професионалист и един аматьор е вдъхновението. Първо – аматьорът седи и чака вдъхновението, за да започне и довърши проектите си, докато професионалистът се събужда сутрин, сяда си на задника и сам си създава вдъхновение, за да работи по това, което му е важно. Прочетете биографиите само на няколко велики създателя и ще ви стане ясно – всички измислят какви ли не маймунджалъци, за да преодоляват мързела и гравитацията в живота им. За да продължават да създават нещо стойностно. Вдъхновението не се чака, то се създава. Как? С рутина. Добре обмислената, градивна и адаптирана към нас и ежедневието ни рутината, създава в живота ни инерция, която ни движи напред дори когато не ни се движи напред. Второ – аматьорът се оставя да бъде погълнат и понякога дори сринат от вдъхновението си, докато професионалистът е достатъчно съзнателен, за да използва вдъхновението до момента, в който то е градивно за него и да го пусне, когато то го завлича. Вдъхновението е толкова силен феномен, че без да се усетиш, то може така да те завърти, да те накара да хвърлиш всичките си ресурси в различни посоки, да дадеш наистина всичко, докато стигнеш до пълно изтощение. И когато стоиш в пълно изтощение на дъното, независимо дали си на загуба или на печалба, вдъхновението ще стои точно там до теб и единственото, което ще ти каже е: „Искаш ли да пробваме пак?“ Ти трябва да се научиш как здравословно за себе си да взаимодействаш с вдъхновението си. Ти трябва да намериш как да пуснеш товара, който носи вдъхновението и да използваш само двигателната му сила. :)
  5. Товарът на гнева. Ако наблюдавате мозъка си на ЕЕГ машина докато изпитвате емоция на гняв, това, което ще видите е че тази емоция най-силно потиска алфа и тета (креативните) мозъчни вълни в мозъка, което моментално ни изкарва от творческо, спокойно и креативно състояние. Един неврофийдбек терапевт може да съди за менталните ни модели по точно 2 до 5 секунди отрязък на нашето ЕЕГ. Във всеки един момент от нашето ежедневие нещо се случва в главата ни и ние формираме тези модели. С всяка мисъл, с всяка емоция, с всяка наша реакция, във всяка секунда ние тренираме градивен или деградивен модел в нашия мозък. Това означава, че когато някой ви пресече пътя и вие изберете да се разгневите, да го напсувате, да продължите да си разказвате истории за тази случка и т.н. – вие всъщност тренирате гневно състояние и потискате алфа и тета вълните в мозъка си. Когато мозъкът ви забележи, че вие тренирате това гневно състояние много пъти, в много ситуации (както казахме, за мозъка са достатъчни дори кратки ситуации от 2 до 5 секунди) – за него това е сигнал, че явно живеете в заплашваща среда и започва да ви кара да възприемате и интерпретирате все повече и все повече ситуации като нещо неприятно и разгневяващо. Това от своя страна ви води в състояние на хроничен fight or flight. Гневът, другари, е най-високата емоционална цена за нас. Ние с вас не може да напредваме достатъчно бързо в живота, ако по пътя си не се научим да пускаме товара от обидата и гнева. За нас е изключително важно да се научим да прощаваме. Да тренираме прошка всеки ден, на всеки, за всичко. Ако има само едно нещо, което да подобри емоционалното ви здраве – това е прошка. Тя е задължителна!

Та, така.

Без да се офлянкваме повече – ти още сега трябва да решиш. Ще продължаваш ли да мъкнеш тези 5 товара върху себе си. Или ще ги пуснеш и ще продължиш да живееш като един малко по-свободен човек. Човек, който няма нужда да бъде вечно щастлив. Няма нужда да знае повече отколкото му е необходимо. Човек, който не е роб на вдъхновението си. Който всеки ден тренира доверие и прошка към себе си и останалите.

Ти още сега трябва да решиш. И да продължиш.

Тези планини, които носиш, трябваше само да ги изкачиш.

Найва Зебиан

През декември месец започваме да разглеждаме навика за прошка, който е един от най-важните за емоционалното ни здраве. Ако искате за един месец да поупражнявате умението си да прощавате и умението да давате към другите, заповядайте заедно с нас. Започваме в събота, 01.12.2018г. :) Програмата се изпълнява онлайн, така че може да се включите от всякъде. Таксата за целия месец, за всички материали е 30лв и може да се регистрирате ТУК. :)

Fine tuning за повече вдъхновение в мисленето ни. :)

Fine tuning за повече вдъхновение в мисленето ни. :)

Fine tuning за повече вдъхновение в мисленето ни. :)

Вече ни е ясно, че ако искаме да променим начина, по който мислим е нужно да променим средата си. Има обаче още едно по-фино следващо ниво, с което може да поработим. Нещо, което действа като fine tuning на главата ни. :) И това е съзнателното наблюдение и справяне с две от най-важните емоции – гняв и обида.

Ето какво имам предвид.

Биохакера Дейв Аспри отива малко по-далече в изследването на мозъците на успешните хора и установява, че тези хора в по-голямата част от времето си просто оперират на други мозъчни честоти – най-вече алфа честоти (алфа се свързва с креативност, интуиция, идейност, стремеж) спрямо хората, които не се представят толкова добре, които оперират най-вече от ниво бета мозъчни вълни (бета се свързва със по-голяма напрегнатост, стрес, оцеляване). След като установява това Аспри започва да изследва защо се получава тази разлика. Кое поддържа мозъка на успешните хора в алфа вълни? Разбира се, външната среда оказва влияние и това е първото нещо, на което е нужно да се обърне внимание, но след това идва именно този fine tunning и той е свързан с вътрешната ни среда. Аспри установява, че алфа вълните в мозъка на хората се потискат най-силно от две емоции – гняв и обида. Следователно, от тук нататък, нашата цел би следвало да е ограничаване на обидата и гнева в емоционалното ни състояние.

Когато стане дума за „гняв и обида“ хората обикновено мислят за големите ситуации, които са ги изкарали извън релси и са ги оставили осезаемо обидени. Истината обаче е, че камъните, които обръщат каруцата ни от алфа към бета са всъщност много дребните, ежедневни ситуации, които се случват без дори да им обърнем внимание, но много последователно се натрупват във времето и ни държат сковани в напрегнатостта, която бета вълните носят на психическо и физическо ниво.

Някой ви е пресякъл с кола на пътя, вие сте се ядосали, теглили сте му една майна, отишли сте на работа, разказали сте на няколко колеги за тъпанара, който сте срещнал по пътя. На работа продължавате да се дразните на колегата, който стои пред вас и мляска. На обяд ви е яд от тая голяма опашка, на която трябва да чакате, за да си вземете яденето. След това озверявате от мейла, с който ви уведомяват за поредното нещо, което трябва да свършите. На прибиране от работа друг тъпанар ви е ядосал и със стъпването в къщи разказвате на жена си как: „Цялата ни държава е такава!“ и така докато заспите. Разбира се, малко преувеличавам в представянето на тези епизоди от деня ни, но това е с цел да ги забележим малко по-ясно. Защото именно тези, наглед „нормални“ ситуации, са ситуациите, които генерират мини емоции на гняв в нас, а на секундата, в която усетим гняв (дори това се случва преди да сме го усетили на физическо ниво) – мозъкът ни е вече е в напрегнати бета вълни. Това повторено много пъти, всеки ден, месеци наред – ето, че вече си имаме периодично повтарящ се модел, който ни държи заковани в състояние на бета напрегнати вълни почти през целия ни ден, всеки ден. А на това ниво мозъчни вълни, каквито и стратегии на майндсет да прилагаме, вероятността да ни хрумне вдъхновяваща мисъл никак не е голяма.

Как се справяме с това?

Как се ограничаваме от моментите, които ни карат да изпитваме обида и гняв.

Първата стъпка, както ни е ясно, е да моделираме външната си среда така, че да намалим елементите й, които дори и минимално ни дразнят. Ако например някой ви дразни във Фб – дайте му unfollow. Ако се дразните на движението сутрин – станете 20 минути по-рано и пътувайте когато няма толкова коли. Ако ви дразнят приказките на някой колега – сложете си слушалки и слушайте музика докато работите. Ако ви дразни опашката на обяд – излезете на обяд в 11:30 ч и се хранете в спокойна обстановка. Ако ви дразнят многото хора и опашките в магазина – пазарувайте в ден и час, в които няма толкова хора. И т.н. Това са някои от нещата, които аз съм правила и правя, за да моделирам средата си, но вие може да измислите неща, които да са по-работещи за вас. Идеята е да разберем, че ние можем да моделираме ежедневието си така, че да намалим поне малко нещата, които ни дразнят и ни държат в бета. С времето ще забележите, че различните хора, места, музика, думи, разговори, филми и всичко около нас ни действа по различен начин – едни ни помагат да поддържаме спокойното си алфа състояние, други ни създават мини дразнения, които ни вкарват в бета. Целта ни е с времето да намаляваме дразнещите фактори и да увеличаваме тези, които ни създават будното спокойствие, което алфа носи.

Следващата стъпка в майсторлъка за справяне с гнева и обидата е да започнем да забелязваме тези емоции и вместо да им позволяваме да ни завъртат в своята спирала – да тренираме да се справяме по-адекватно с тях. Защото няма как да се ограничим на 100% от дразнещите ни елементи, нали? А и истината е, че не винаги външни елементи са виновни за нашия гняв. Често самите ние сме извор за тези емоции. :) 

Начинът, по който се справяме с обидата и гнева, независимо дали е към друг или към себе си, е като започнем да се упражняваме да прощаваме

Прошката е начинът за fine tuning на мисленето ни. :)

Прошката със сигурност не е първото нещо, за което се сеща човек когато иска да подобри продуктивността и начина си на мислене, но ако има само едно най-съществено нещо, което определя дали сме в алфа или в бета и съответно определя качеството на мислите и идеите ни – това е именно способността ни да прощаваме. Дейв Аспри определя умението да не допускаме обида и гняв в себе си като „UNFACKWITHABLE“. Той е направил и 7 дневна програма, която струва 15 000$, и в която хората се учат да прощават. :) И повярвайте ми – ако голяма част от най-големите имена в Силициевата долина намират смисъл да плащат по 15 000$ за 7 дни, в които да се научат да прощават, то може би това би било полезно и на нас, нали? :)

Прошката е нещо, което доста детайлно разглеждаме и упражняваме през декември в Програмата за полезни навици и няма да изпадам в подробности, но искам през следващата седмица с вас да си припомним и поупражняваме това умение за прошка. Напоследък усещам тази нужда за себе си и може би за вас също ще бъде полезно.

Ето как се упражняваме:

1. Забелязваме когато възникне момент на обида и гняв. Ситуациите, които описах по-горе (пресичане на пътя, опашка за обяд, допълнителна задача на работа) са базови. Опитайте да започнете да забелязвате такива и други ситуации, които предизвикват недоволство, гняв и обида във вас. Заядлива продавачка в магазина, неуважителен сервитьор, несдържан шеф, недипломатичен колега, прекалено голям трафик и т.н. Също ситуации свързани с нас самите – казали сме някоя глупост, направи ли сме тъпа грешка, не сме се представили достатъчно добре и т.н. Опитайте да забележите промяната в състоянието си когато нещо подобно се случва. В такива моменти ние дори физически се напрягаме, а психически – първото, което може да забележим е как ставаме дребнави – сякаш света ни е свит на топка, която стои в ръцете на някой друг. Ние всъщност искаме да не допускаме тази дребнавост в себе си.
2. Паузираме. Когато забележим, че нещо подобно се случва – паузираме. Спомняме си, че това недоволството, обидата, гнева не са продуктивен за нас модел. Те ни пречат да мислим креативно и мащабно. Т.е. спомняме си, че за нас е по-важно да запазим спокойствието си, отколкото да се поддадем на гнева. Така че вместо да се ядосаме, ние е нужно да направим съзнателен избор да реагираме по нов начин, а именно с разбиране. Излизаме от света на това кое е „правилно“ и „грешно“ за нас и проявяваме разбиране с цел да запазим собствения си вътрешен мир. 
3. Прощаваме. Ако си изградим достатъчно разбиране към другия (или себе си), следващата естествена стъпка е да простим. Това не винаги е лесно, понякога може да ни отнеме няколко дни да се успокоим, да намерим разбиране и да простим, а понякога дори и месеци след дадено събитие ще открием елементи на обида в нас. По-лесно е да изтупаме килима вкъщи отколкото да изтупаме обидата и гнева от себе си, но знаете – колкото повече опитваме, толкова повече ще задобряваме. Прошката е начин да дадем втори шанс. Но не на човека срещу нас, а на себе си. Прошката е начин да дадем втори, трети, пети, десети, хиляден шанс на себе си, да бъдем свободни от гнева и обидата. Тогава сме в позиция, от която може да се докоснем в дълбочина до живота и имаме възможност да създаваме себе си с елегантността на творец.
5. Продължаваме с усмивка напред. Усмивката е „котва“ за ума. В момента, в който се усмихнем за мозъка ни това значи „Всичко е наред„. Ние винаги може да използваме усмивката си, за да внесем малко повече спокойствие в това, което ни е трудно да направим. :)

Далеч съм от мисълта, че с тази или с която и да е друга техника може да изкореним обидата и гнева от живота си на 100%. Това е илюзия. Нашата цел не е да ставаме светци, а просто да живеем и мислим по-вдъхновено, по-мащабно, по-израстващо, за да създаваме по-вълнуваща реалност за себе си. Нашата цел е да вкусим от вътрешния мир и свободата, които идват като резултат от прошката. И постепенно да разширяваме това пространство на свобода в живота си. А това е постижимо.

Целта е ако до сега сме били в 80% гняв и 20% прошка – сега да обърнем тази парадигма. Да живеем 80% в разбиране, прошка и 20% гняв (за разнообразие) :).

Ок!

1. Забелязваме.
2. Паузираме.
3. Прощаваме.
4. Продължаваме с усмивка напред.

Упражняваме това колкото се може повече пъти на ден. Не винаги ще ни се получава, но нас това не ни интересува. Нас ни интересува да се упражняваме колкото се може повече. Ние с вас знаем, че ако следваме процеса, резултатът идва неизбежно.

Let’s do this! : )

Ако тази статия ти е била полезна, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. Или директно се включи заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, където всеки месец оптимизираме с различни полезни навици вътрешната си среда, за да се справяме по-адекватно с емоциите си на гняв и обида – регистрирай се ТУК. :)

Как негативните емоции разрушават мозъка и организма ни

Как негативните емоции разрушават мозъка и организма ни

amigdala

В книгата си „Промени своите навици, за да промениш своя живот“ Том Корли посочва последните научни изследвания свързани с това как се създават навиците и как влияят те на нашия живот. Той също така обръща внимание на навиците, които ни саботират и пречат да успяваме в живота.

Един от най-широко разпространените навици, които създава живот на нищета е навикът да се поддаваме на негативни емоции, като например омразата.

Ето какво се случва когато оставим да бъдем въвлечени по спиралата… на долу.

Амигдалата е част от вътрешната средна част на мозъка, позната като лимбична система. Тя е богата на невро рецептори за кортизол – стрес хормона. Също така тя се възприема като командния и контролен център на емоционалната част от мозъка ни, основно негативните ни емоции. Тя контролира „бий се или бягай“ състоянието на човек и се активира от негативните ни емоции. Веднъж активирана – нивата на кортизола в организма ни се увеличават и това създава физически и психически стрес. Краткият стрес е добро нещо. Той ни прави по-будни да забележим ако има някаква заплаха около нас, която може да ни нарани или убие. Когато обаче ние се държим здраво за негативите си емоции като омраза, гняв, страх, завист или песимизъм, тогава нивата на кортизол остават постоянно високи, което води да състоянието наречено хроничен стрес.

Хроничният стрес има всякакви вредни последствия върху организма ни, но най-важните са: високо кръвно налягане, мудна имунна система и намалена активност на префронталния кортекс. Високото кръвно налягане може да доведе до сърдечен удар или инсулт. Мудната имунна система може да доведе до различни инфекции, вируси, респираторни заболявания, сърдечно-съдови заболявания и дори рак. А намалената активност на префронталния кортекс уврежда:

  • Способността ни за учене;
  • Способността ни да взимаме бързи и адекватни решения;
  • Планиране за в бъдещето;
  • Поведението ни в социална среда;
  • Контролът върху импулсивните ни подтици;
  • Нарушения в краткосрочната и дългосрочната памет.

Ние задействаме амигдалата, несъзнателната част от нашия мозък, когато се поддаваме на негативни емоции като омраза, гняв, страх, завист или песимизъм. Когато това се случи, съзнателната част от мозъка ни, префронталния кортекс отстъпва.

Когато амигдалата вземе контрола, нашият фокус и будност се стесняват. В следствие на това нашата способност да учим намалява. Ставаме възприемчиви единствено и само за проблемите, и буквално сме неспособни да видим възможностите, които са около нас.

Вие в какво емоционално състояние сте през по-голямата част от деня си? За какво мислите, какво говорите, какви емоции изпитвате най-често?

Хората, които постоянно чувстват омраза, гняв, страх, завист или песимизъм буквално оперират само с половината си мозък. И като резултат от това страда цялата им когнитивна система – те не намират начин да се оправят финансово добре, не са доволни от работата си, изграждат не удовлетворяващи връзки, не са способни да учат нови неща и да се развиват, не могат да видят решенията и възможностите около тях. Резултатът е един не щастлив и разочароващ живот.

Изводът: Начинът ни на мислене е критичен за нашия успех. Да се оставяме да бъдем погълнати от негативни емоции е навик, който ни подкопава. И този подкопаващ навик постоянно търси неща в средата около нас, които да създават в нас негативни емоции. Ако оставим ума си на самотек той ще намери негативното във всичко в нашия живот. Има безброй много неща и хора, които да мразим. Има безброй много неща и хора, на които да се ядосваме. От които да ни е страх. На които да завиждаме. Ние всеки ден сме бомбардирани от външната среда с неща и хора, които да ни създават негативи емоции.

В тази ситуация ние имаме само два избора:

  1. Да се поддадем на тези неща и хора;
  2. Да ги игнорираме.

Полезният навик, който ни гарантира успех в живота е да бъдем непрекъснато бдителни за това да поддържаме позитивен начин на мислене и да игнорираме нещата и хората около нас, който ни предизвикват негативни емоции. Не трябва да оставяме никаква опора за негативните си емоции. Трябва да следим да бъдем позитивни и оптимистични. Винаги. Или поне в 80% от времето си. Нашият успех, здраве и щастие зависят от това. :)

Ако искате да изграждате полезни навици които ни помагат да създаваме и поддържаме в себе си една наистина силна, и позитивна вътрешна среда – очаквам ви заедно с нас на alephia.net. :)

Как да изградиш доверие към себе си за създаване на позитивна промяна.

Как да изградиш доверие към себе си за създаване на позитивна промяна.

Column59-trustdimishing-BingImage-free to use or share

 

Когато от дълго време искаме да създадем някаква позитивна промяна в живота си, но все се проваляме, хората губим доверие в себе си, спираме да вярваме, че можем да бъдем постоянни и отговорни, търсим си оправдания с времето, с момента, с астрология и кой знае какво още. Но все пак вътрешно се чувстваме виновни и понякога дори отвратени от неспособността си да се справим.

Това със сигурност не е добра основа, от която бихме могли наистина да изградим нещо полезно в живота си.

Когато прекъсваме лош навик или започваме полезен такъв, ако още в началото не вярваме, че може да издържим дълго, то най-вероятно няма да успеем. Ще се съмняваме в себе си във всеки един момент, когато нещата станат малко по-трудни и напрегнати. Когато ни се иска да се откажем, част от нас веднага ще каже: „Ооо, знаех си, че така ще стане. Ти си мекошав, не можеш да се справиш, нали ти казах?!“ И ти се отказваш – палиш цигара, не отиваш в залата, изпускаш си нервите и т.н… вместо просто да се придържаш към позитивната промяна и да пребориш желанието да се откажеш.

Как може да стане това? Как можем да се придържаме към полезните навици и промени в живота си?

Като започнем да вярваме в себе си, че можем! :)

Ако вярваш в себе си, че може да се придържаш към своята полезна промяна, ти ще се чувстваш уверен, че дори и да стане трудно – ти ще се справиш. Ако вярваш в себе си, дори и когато дойде моментът, в който искаш да се откажеш (а той ще дойде… много пъти), знаеш, че ще го преодолееш. А дори и да се провалиш, ако вярваш в себе си – ще започнеш отначало! Ще прецениш какви са били грешките ти преди това, ще намериш как да ги избегнеш и ще опиташ пак. Но най-вече – ти просто вярваш, че ще може да се справиш.

Това e разликата между имането и нямането на доверие в себе си. Голяма е разликата. Решаваща крайния резултат бих казала дори.

Откъде, по дяволите, идва това недоверие към нас самите?

Идва от това, че постоянно се критикуваме, постоянно въртим един тъп вътрешен диалог, че не сме достатъчно ставащи, можещи, обичани, достойни, заслужаващи. И говорейки си по този начин – си създаваме неприятни вярвания за нас самите. Когато стане така, че нещо не ни се получи – което мога да ви кажа без съмнение, че се случва и на най-дисциплинираните, отговорни и любящи хора – тогава използваме тази ситуация, за да се осъждаме и критикуваме отново. „Пак ли? Пак ли не успя да се справиш като хората? Какво не е наред с теб? Искаше ми се поне малко по-добре да се справиш. За нищо не ставаш.“ Това е диалога, който често върви в главите ни.

За някои от нас това е гласът на властните ни, изискващи родителите. Или на единия родител. Или на брат ни, сестра ни, някой съученик, учител, роднина, или това е един общ глас, който приобщава всички хора, които са ни критикували и осъждали през годините. Малко по малко това става нашия начин да общуваме със себе си. Проваляме се в някоя положителна промяна, която започваме и веднага се критикуваме. Не си казваме: „Ок, това е просто нещо, което се случи и трябва да видя как да му въздействам следващия път„, а генерализираме случката и си казваме: „Ето, съвсем ясно е, че аз не съм достатъчно отговорен, просто не ставам.

И това се повтаря отново. И отново. Всеки път когато се случи се чувстваме още по-зле с нас самите, доверието ни към себе си все повече намалява и така увеличаваме възможността отново да се провалим. Ако изобщо се престрашим да пробваме. Този модел на поведение може да е изразен само в една или няколко области в живота ни, а в останалите да се чувстваме успешни. Но случили се – може да продължи с години.

Как да върнем доверието в себе си, че може да се справим?

Ето 4 насоки за това:

  1. Изгради си най-накрая разбирането, че провалът НЕ Е причина да се критикуваш. Това е много важно да се осъзнае. Ако само едно нещо запомните от тази статия – нека бъде това: когато нещо не се получи, не означава, че ние не ставаме, а означава, че трябва да променим нещо. Само това, нищо повече. Ако хвърлиш топка, която да мине в обръч, но не успееш – това не значи, че за нищо не ставаш. Значи, че трябва да промениш нещо. Може би да се приближиш малко. Може би да хвърлиш топката по различен начин. Може би да се засилиш. Или да уголемиш отвора на обръча. Или да намериш някой, който да помогне. Тази игра няма правила. Ние можем да намерим различни пътища, по които нещо да се случи. Това, че не сме се справили е просто индикатор, че нещо в нашия досегашен метод трябва да се промени;
  2. Прости си за миналите грешки. Преди да започнеш да вярваш в себе си отново трябва да минеш през изминалите си провали и лошите усещания, които те ти носят. Отделете 10-20 минути за това. Повечето от нас сме се хванали за някакви свои грешки и стискаме здраво само и само да си напомняме, че не ставаме. Да, прецакал си се, провалил си нещо, не си се представил добре, не си успял отново да останеш постоянен в нещо. Това е ОК. Това не е причина веднага да се критикуваш и да се чувстваш зле от себе си. Разбери, че това е ОК. И го пусни. Кажи си, че ти си ОК, че грешката не е в теб, а метода, който си ползвал. И просто трябва да промениш подхода. Само това.
  3. Започни да даваш и да спазваш обещания към себе си. Тази част изисква повече време, защото доверието не е нещо, което се възстановява за един ден. Давайте някакви малки обещания към себе си. Ама наистина малки. Например ако искате да започнете да спортувате, кажете си, че е нужно само да качвате стълбите до апартамента си. Само това. След това направете всичко възможно да спазите това обещание. Или ако искате да се храните по-здравословно, кажете си, че е нужно да изядете само един плод на ден. Само това. След това направете всичко възможно да спазите това обещание. Правим малки обещания и големи усилия да ги спазим. С времето това дава възможност да усетиш себе си като човек, на който може да се има доверие. И това доверие нараства всеки ден.
  4. Започни да разпознаваш глупавите истории в главата си. Когато започваме някаква позитивна промяна в живота си, обикновено сме мотивирани и започваме да си разказваме как ще бъдем на 100% изпълнителни, как „от утре никога повече няма да…“ и т.н. Това са прекалено идеалистични представи, които след това ни карат да се чувстваме зле когато „съгрешим“. Истината е, че ако ще правим дългосрочна позитивна промяна още от началото е ясно, че ние няма да бъдем на 100% изрядни, а ще се проваляме, ще чийтваме, ще има трудни моменти и т.н. И това е ОК. Просто трябва да сме с ясен поглед от начало и да даваме най-доброто от себе си, а не да изискваме да бъдем перфектни. Ако си дал най-доброто, на което си бил способен в този момент, колкото и да е било малко то – това е успех.
  5. Научи се да минаваш спокойно през трудните периоди. Когато създаваш някаква позитивна промяна в живота си винаги ще има моменти когато „не се чувстваш сякаш ти се прави това“, когато ти се отказва, когато пропуснеш два, три дни, заради всякакви причини. И не ти се започва отначало. Първо, осъзнай, че тези моменти са моменти на ниска мотивация и ще е нужно да вложим още малко екстра усилие, за да ги преодолеем. Второ, забележи негативните мисли, които може би ще ти дойдат на ум, че не можеш да се справиш или рационалността на ума, който може би ще опита да те убеди, че няма нужда да го правиш. Не обръщай внимание на тези мисли. Трето – кажи си, че единственото, което е нужно да направиш е да вложиш само малко екстра усилие – помоли приятел за помощ, влез в някоя група, в която хората вече правят това и ще ти дадат кураж, сложи си някаква голяма награда, направи го като предизвикателство с други хора или нещо друго, което ще ти помогне да намериш това екстра усилие в себе си. То е там. :)

Това са 5 не много лесни за упражняване стъпки, но всъщност хич не са и много трудни. :) Нали разбирате? Можеш да си върнеш доверието към себе си, а когато наистина вярваш в себе си – нищо не може да ти се опре. :)

Ако искате да получавате мои статии на своя мейл, може да се запишете ТУК.

 

5 техники, чрез които да тренираме да не допускаме обида в себе си.

5 техники, чрез които да тренираме да не допускаме обида в себе си.

marisa_peer_form_partnership_with_brain-compressed

Споделям едно видео за 5 техники, чрез които да тренираме да не допускаме обида в себе си: :)))

Например, ако някой ни каже, че не изглеждаме добре или че не ни седи добре някоя дреха, или че прическата ни е зле, или, че не се справяме добре с дадена работа, може да ползваме следните 5 тактики за различни ситуации:

  1. Казваме: „Благодаря, че го сподели“. Като кажем така, това показва, че сме ок другия да си има мнение, но ние пък имаме право да не го приемем. :)
  2. Казваме: „Би ли повторил какво каза, защото не можах да разбера какво искаш да кажеш?“. В повечето случаи хората се усещат, че са казали нещо обидно и едва ли ще го повторят, защото най-вероятно ще се почувстват неловко, а и ще се усетят, че едва ли го мислят наистина.
  3. Казваме: „Искаш да ме накараш да се чувствам зле от себе си ли?“. Обикновено когато някой ни направи забележка ние го приемаме като обида, но много често другия ни казва тази забележка, защото иска да ни обърне внимание, че може да се справим и по-добре, и ни подтиква да се подобрим. Т.е. казвайки ни забележка, те мислят, че са ни от полза, макар да не ползват разбираем подход. :) Затова вместо автоматично да се обиждаме, може да попитаме човека директно дали иска да ни накара да се чувстваме зле или всъщност иска да каже нещо окуражително. :)
  4. Ако човека ни каже: „Да, искам да знаеш колко си зле“ :). Тогава ние директно казваме: „Ок съм с това, може да мислиш каквото прецениш, просто аз имам право да не го допусна в себе си като обида“.
  5. Ако преценим, че е адекватно може да кажем: „Така и така си споделяме, знаеш ли, че критичните хора всъщност критикуват най-много и най-силно себе си? Докато продължаваш да ме критикуваш за дрехите, за работата ми и за всички други неща – това само показва колко ти не си задоволен от това, което ти правиш.“ :)

Това последното го потвърждавам от личен опит. :D Аз съм от вечно критикуващите и като някой ми се обиди му казвам да не се дразни, защото аз на себе си го причинявам това 10х пъти. :))) Имам подобрение де, усещам се! :)

Но, да, определено е уникално добра тренировка да не се обиждаш и засягаш, да не допускаш отхвърлянето от хората да те побутне дори и малко от позицията ти на увереност и вяра в себе си. :) Така и все по-малко ще усещаме нужда, че има за какво да прощаваме. :)))

Ако желаете да тренирате в себе си непроницаемост и други полезни навици – може да се включите заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)

„Защото в крайна сметка, всичко което правиш отразява единствено връзката между теб и Бог. То никога не е било и няма да бъде между теб и другите.“

„Защото в крайна сметка, всичко което правиш отразява единствено връзката между теб и Бог. То никога не е било и няма да бъде между теб и другите.“

majka_Tereza

По-долу ви споделям няколко цитата от майка Тереза, които са доста известни, но смятам, че всеки от нас има нужда да си ги припомня често, за да се връща към позицията си на смирение и емпатия към себе си и другите. Нещо, което е важно за поддържане на вътрешния ни покой и усещане за щастие. :)

Част от долните цитати са гравирани на една от стените в „Шишу Баван” – дом за деца на майка Тереза в Калкута.

Хората често са неразумни, ирационални и егоцентрични. Прощавай им и ги обичай, въпреки това.

Ако си мил с хората,  те най-вероятно ще те обвинят в егоизъм и задни мисли. Но ти бъди мил с тях, въпреки това!

Доброто, което правиш, често ще бъде забравяно още утре. Но ти продължавай да правиш добро, въпреки това.

Честността и откровеността ще те направят уязвим и така другите много лесно могат да те наранят. Но ти бъди честен и откровен, въпреки това.

Някои хора имат нужда от твоята помощ, но често ще се нахвърлят върху теб, ако им помогнеш. Дай им твоята помощ, въпреки това!

Ако си успешен може би ще привлечеш към себе си някои фалшиви приятели и някои истински врагове. Но ти се стреми да постигаш големи успехи, въпреки това!

Това, което си градил с години, друг може да разруши само за една нощ. Но ти продължавай да градиш, въпреки това!

Дори най-високопоставеният мъж или жена, с най-великите и мащабни идеи на света може да бъде принизен до земята от някой ниско поставен мъж или жена с ограничен ум. Но ти се стреми да мислиш мащабно и пространствено, въпреки това.

Ако откриеш твоя покой и щастие, някои хора може би ще ти завидят. Но ти бъди мирен и щастлив въпреки това!

Дай на света най-доброто, на което си способен и то никога няма да бъде достатъчно. Но ти продължавай да даваш най-доброто от себе си, въпреки това!

Защото в крайна сметка, всичко което правиш отразява единствено връзката между теб и Бог. То никога не е било и няма да бъде между теб и другите.

– Агнес Гондже Бояджиу (майка Тереза) – родена 26.08.1910г. – починала 5.09.1997г.

Хубаво е да си припомняме тези думи когато намерим себе си в позицията на човек, който съди себе си или другите. Вместо да оставаме прекалено дълго в критиката и яда си – нека се опитваме да интегрираме по-силно емоциите на благодарност и любов в живот си. Да опитаме да ги превърнем в свой навик. Защото именно те са емоциите, които ни вкарват в продуктивно състояние – изкачвайки се на тяхното ниво започваме да виждаме различните решения и полезните възможности, които настоящият момент ни предлага! :)

На този свят спасители не съществуват. Хората сами спасяват себе си.

На този свят спасители не съществуват. Хората сами спасяват себе си.

Horata sami spasyavat sebe si

Който и да си, каквато и сила да имаш, каквото и да правиш – ти по никакъв начин не може да помогнеш на друг човек ако той не иска сам да си помогне. Дори и другият привидно да те моли за помощ, дори и да се жалва, че много иска нещо, ако не е готов сам да си го набави – всичко ще бъде една огромна загуба на време! Една огромна загуба на енергия. И то независимо дали става дума за най-близък човек или просто за познат.

След такива случки човекът, който помага обикновено казва: „Всичко правя за него, искам да го науча на „правилния“ път, а той какво, нищо не прави? Неблагодарник!“

Неблагодарник обаче може да се каже, че си ти самия, защото първо не оставяш живота и човека да си свършат взаимната работата, и второ не уважаваш правото на другия да страда! Все пак ако той въпреки всички „правилни“ съвети не избира да си помогне, значи той избира да страда. И ти трябва да уважиш този избор, а не да се правиш на спасител!

Ако някой не е готов сам да се спаси – остави го! Вместо това – иди наспи се, помисли за себе си, за целите си, за това как да ги постигнеш, поспи пак, пий едно кафе и започни да си действаш. Погрижи се за себе си! От там насетне ако някой толкова има нужда от теб – той ще те намери. И ако е готов сам да си помогне – няма да има нужда от много думи – действията ще преобладават, защото човека сам ще последва добрия пример, ще използва адекватно твоята помощ и сам ще се спаси. Когато действията преобладават – по това ще познаете ако някой е готов да приеме вашата помощ!

До тогава – ти нищо не може да направиш. Изборът е в него. Ако се пънеш преди това да спасяваш някого… най-много да посещаваш тоалетната по-често, друго абсолютно нищо няма да се случи! :) Затова спри да „спасяваш“ хората. На този свят спасители не съществуват. Хората сами спасяват себе си.

Амин!