Вече ни е ясно, че ако искаме да променим начина, по който мислим е нужно да променим средата си. Има обаче още едно по-фино следващо ниво, с което може да поработим. Нещо, което действа като fine tuning на главата ни. :) И това е съзнателното наблюдение и справяне с две от най-важните емоции – гняв и обида.

Ето какво имам предвид.

Биохакера Дейв Аспри отива малко по-далече в изследването на мозъците на успешните хора и установява, че тези хора в по-голямата част от времето си просто оперират на други мозъчни честоти – най-вече алфа честоти (алфа се свързва с креативност, интуиция, идейност, стремеж) спрямо хората, които не се представят толкова добре, които оперират най-вече от ниво бета мозъчни вълни (бета се свързва със по-голяма напрегнатост, стрес, оцеляване). След като установява това Аспри започва да изследва защо се получава тази разлика. Кое поддържа мозъка на успешните хора в алфа вълни? Разбира се, външната среда оказва влияние и това е първото нещо, на което е нужно да се обърне внимание, но след това идва именно този fine tunning и той е свързан с вътрешната ни среда. Аспри установява, че алфа вълните в мозъка на хората се потискат най-силно от две емоции – гняв и обида. Следователно, от тук нататък, нашата цел би следвало да е ограничаване на обидата и гнева в емоционалното ни състояние.

Когато стане дума за „гняв и обида“ хората обикновено мислят за големите ситуации, които са ги изкарали извън релси и са ги оставили осезаемо обидени. Истината обаче е, че камъните, които обръщат каруцата ни от алфа към бета са всъщност много дребните, ежедневни ситуации, които се случват без дори да им обърнем внимание, но много последователно се натрупват във времето и ни държат сковани в напрегнатостта, която бета вълните носят на психическо и физическо ниво.

Някой ви е пресякъл с кола на пътя, вие сте се ядосали, теглили сте му една майна, отишли сте на работа, разказали сте на няколко колеги за тъпанара, който сте срещнал по пътя. На работа продължавате да се дразните на колегата, който стои пред вас и мляска. На обяд ви е яд от тая голяма опашка, на която трябва да чакате, за да си вземете яденето. След това озверявате от мейла, с който ви уведомяват за поредното нещо, което трябва да свършите. На прибиране от работа друг тъпанар ви е ядосал и със стъпването в къщи разказвате на жена си как: „Цялата ни държава е такава!“ и така докато заспите. Разбира се, малко преувеличавам в представянето на тези епизоди от деня ни, но това е с цел да ги забележим малко по-ясно. Защото именно тези, наглед „нормални“ ситуации, са ситуациите, които генерират мини емоции на гняв в нас, а на секундата, в която усетим гняв (дори това се случва преди да сме го усетили на физическо ниво) – мозъкът ни е вече е в напрегнати бета вълни. Това повторено много пъти, всеки ден, месеци наред – ето, че вече си имаме периодично повтарящ се модел, който ни държи заковани в състояние на бета напрегнати вълни почти през целия ни ден, всеки ден. А на това ниво мозъчни вълни, каквито и стратегии на майндсет да прилагаме, вероятността да ни хрумне вдъхновяваща мисъл никак не е голяма.

Как се справяме с това?

Как се ограничаваме от моментите, които ни карат да изпитваме обида и гняв.

Първата стъпка, както ни е ясно, е да моделираме външната си среда така, че да намалим елементите й, които дори и минимално ни дразнят. Ако например някой ви дразни във Фб – дайте му unfollow. Ако се дразните на движението сутрин – станете 20 минути по-рано и пътувайте когато няма толкова коли. Ако ви дразнят приказките на някой колега – сложете си слушалки и слушайте музика докато работите. Ако ви дразни опашката на обяд – излезете на обяд в 11:30 ч и се хранете в спокойна обстановка. Ако ви дразнят многото хора и опашките в магазина – пазарувайте в ден и час, в които няма толкова хора. И т.н. Това са някои от нещата, които аз съм правила и правя, за да моделирам средата си, но вие може да измислите неща, които да са по-работещи за вас. Идеята е да разберем, че ние можем да моделираме ежедневието си така, че да намалим поне малко нещата, които ни дразнят и ни държат в бета. С времето ще забележите, че различните хора, места, музика, думи, разговори, филми и всичко около нас ни действа по различен начин – едни ни помагат да поддържаме спокойното си алфа състояние, други ни създават мини дразнения, които ни вкарват в бета. Целта ни е с времето да намаляваме дразнещите фактори и да увеличаваме тези, които ни създават будното спокойствие, което алфа носи.

Следващата стъпка в майсторлъка за справяне с гнева и обидата е да започнем да забелязваме тези емоции и вместо да им позволяваме да ни завъртат в своята спирала – да тренираме да се справяме по-адекватно с тях. Защото няма как да се ограничим на 100% от дразнещите ни елементи, нали? А и истината е, че не винаги външни елементи са виновни за нашия гняв. Често самите ние сме извор за тези емоции. :) 

Начинът, по който се справяме с обидата и гнева, независимо дали е към друг или към себе си, е като започнем да се упражняваме да прощаваме. 

Прошката е начинът за fine tuning на мисленето ни. :)

Прошката със сигурност не е първото нещо, за което се сеща човек когато иска да подобри продуктивността и начина си на мислене, но ако има само едно най-съществено нещо, което определя дали сме в алфа или в бета и съответно определя качеството на мислите и идеите ни – това е именно способността ни да прощаваме. Дейв Аспри определя умението да не допускаме обида и гняв в себе си като „UNFACKWITHABLE“. Той е направил и 7 дневна програма, която струва 15 000$, и в която хората се учат да прощават. :) И повярвайте ми – ако голяма част от най-големите имена в Силициевата долина намират смисъл да плащат по 15 000$ за 7 дни, в които да се научат да прощават, то може би това би било полезно и на нас, нали? :)

Прошката е нещо, което доста детайлно разглеждаме и упражняваме през декември в Програмата за полезни навици и няма да изпадам в подробности, но искам през следващата седмица с вас да си припомним и поупражняваме това умение за прошка. Напоследък усещам тази нужда за себе си и може би за вас също ще бъде полезно.

Ето как се упражняваме:

1. Забелязваме когато възникне момент на обида и гняв. Ситуациите, които описах по-горе (пресичане на пътя, опашка за обяд, допълнителна задача на работа) са базови. Опитайте да започнете да забелязвате такива и други ситуации, които предизвикват недоволство, гняв и обида във вас. Заядлива продавачка в магазина, неуважителен сервитьор, несдържан шеф, недипломатичен колега, прекалено голям трафик и т.н. Също ситуации свързани с нас самите – казали сме някоя глупост, направи ли сме тъпа грешка, не сме се представили достатъчно добре и т.н. Опитайте да забележите промяната в състоянието си когато нещо подобно се случва. В такива моменти ние дори физически се напрягаме, а психически – първото, което може да забележим е как ставаме дребнави – сякаш света ни е свит на топка, която стои в ръцете на някой друг. Ние всъщност искаме да не допускаме тази дребнавост в себе си.
2. Паузираме. Когато забележим, че нещо подобно се случва – паузираме. Спомняме си, че това недоволството, обидата, гнева не са продуктивен за нас модел. Те ни пречат да мислим креативно и мащабно. Т.е. спомняме си, че за нас е по-важно да запазим спокойствието си, отколкото да се поддадем на гнева. Така че вместо да се ядосаме, ние е нужно да направим съзнателен избор да реагираме по нов начин, а именно с разбиране. Излизаме от света на това кое е „правилно“ и „грешно“ за нас и проявяваме разбиране с цел да запазим собствения си вътрешен мир. 
3. Прощаваме. Ако си изградим достатъчно разбиране към другия (или себе си), следващата естествена стъпка е да простим. Това не винаги е лесно, понякога може да ни отнеме няколко дни да се успокоим, да намерим разбиране и да простим, а понякога дори и месеци след дадено събитие ще открием елементи на обида в нас. По-лесно е да изтупаме килима вкъщи отколкото да изтупаме обидата и гнева от себе си, но знаете – колкото повече опитваме, толкова повече ще задобряваме. Прошката е начин да дадем втори шанс. Но не на човека срещу нас, а на себе си. Прошката е начин да дадем втори, трети, пети, десети, хиляден шанс на себе си, да бъдем свободни от гнева и обидата. Тогава сме в позиция, от която може да се докоснем в дълбочина до живота и имаме възможност да създаваме себе си с елегантността на творец.
5. Продължаваме с усмивка напред. Усмивката е „котва“ за ума. В момента, в който се усмихнем за мозъка ни това значи „Всичко е наред„. Ние винаги може да използваме усмивката си, за да внесем малко повече спокойствие в това, което ни е трудно да направим. :)

Далеч съм от мисълта, че с тази или с която и да е друга техника може да изкореним обидата и гнева от живота си на 100%. Това е илюзия. Нашата цел не е да ставаме светци, а просто да живеем и мислим по-вдъхновено, по-мащабно, по-израстващо, за да създаваме по-вълнуваща реалност за себе си. Нашата цел е да вкусим от вътрешния мир и свободата, които идват като резултат от прошката. И постепенно да разширяваме това пространство на свобода в живота си. А това е постижимо.

Целта е ако до сега сме били в 80% гняв и 20% прошка – сега да обърнем тази парадигма. Да живеем 80% в разбиране, прошка и 20% гняв (за разнообразие) :).

Ок!

1. Забелязваме.
2. Паузираме.
3. Прощаваме.
4. Продължаваме с усмивка напред.

Упражняваме това колкото се може повече пъти на ден. Не винаги ще ни се получава, но нас това не ни интересува. Нас ни интересува да се упражняваме колкото се може повече. Ние с вас знаем, че ако следваме процеса, резултатът идва неизбежно.

Let’s do this! : )

Ако тази статия ти е била полезна, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. Или директно се включи заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, където всеки месец оптимизираме с различни полезни навици вътрешната си среда, за да се справяме по-адекватно с емоциите си на гняв и обида – регистрирай се ТУК. :)