5 товара, които е нужно да пуснем, ако искаме да вървим по-лесно напред

5 товара, които е нужно да пуснем, ако искаме да вървим по-лесно напред

5 товара, които е нужно да пуснем, ако искаме да вървим по-лесно напред

Мисля, че когато създаваме живот, който си струва да бъде изживян, най-важното нещо, за което е нужно системно да се грижим е здравето ни. Ние сме тук да създаваме, да помогнем нещо да се случи в света. Но когато една идея дойде при нас, ние трябва да сме достатъчно здрави – физически, ментално и емоционално, за да можем да грабнем тази идея, да я започнем и да я довършим до край. Ако не сме достатъчно здрави – не бихме стигнали далеч. Затова, в началото, преди да мислим за каквито и да било фенси и ню ейдж стратегии – най-добре е първо да се погрижим за трите най-важни стълба на здравето си – хранене, движение и сън. Тези три стълба ни дават основата, от която имаме нужда, за да можем да превърнем живота си в един процес на постоянно създаване и усъвършенстване.

Ако не решим тези 3 стълба, те за нас винаги ще са един постоянен товар, който ни дърпа надолу. Вместо да са гориво, което ни движи напред.

Ок. След като уточнихме най-важното, искам сега да обърнем внимание и на някои малко по-незабележими товари в живота ни, които смятам, че е важно да започнем по-ясно да забелязваме и малко по малко да ги пускаме, за да се придвижваме по-бързо и спокойно напред.

Ето кои са те:

  1. Товарът на щастието. На нас от всякакви страни ни се набива, че трябва да сме щастливи, че трябва да преследваме щастието, да искаме щастието, да се стремим към щастието. Това ни се внушава от филми, от мотивиращи послания, от литературата, от всякъде. Нещото обаче, което се забравя да се спомене е, че умението да бъдеш щастлив до огромна степен включва в себе си умението да си ок с моментите когато си нещастен. Ние живеем в дуален свят и да не обичаш нещастието и болката, означава да не обичаш цялостта на живота. Когато човек оперира така, че да бяга към щастие и да бяга от нещастие – това е класически пример за fight or flight състояние. Когато си в rest and digest състояние ти си спокоен, независимо какво ти се случва. То за теб е просто опитност. Ти си ок и с щастието, и с нещастието. Ти си цялостен. Хората понякога ме питат как успявам да съм „винаги щастлива“. Реално, единствената разлика между мен и един нещастен човек е, че аз съм ок с нещастието си. Аз съм ок с мъката си, с тъгата си, с депресиите си, с нестабилностите си. Аз не искам тях да ги няма. Напротив. За мен те са част от цялостното ми преживяване на живота, а аз искам нищо по-малко за себе си, от това да живея цялостно. Да преживея целия спектър емоции и след това съзнателно да мога да избера къде да присъствам. Да мога здравословно и градивно да канализирам това нещастие. Затова пускам желанието си да бъда само щастлива, пускам този огромен товар и позволявам на нещастието да присъства в мен. Аз съзнателно му позволявам да бъде. И когато му позволя да бъде, то от товар се превръща в подарък за мен. Защото тогава за мен се отваря едно огромно пространство с нови възможности, които нещастието ми предлага, и които ги няма когато съм се вперила само в щастието. Ние с вас е нужно да се научим да сме ок с нещастието си, толкова колкото сме ок с щастието. Тогава светът става по-цялостен. Тогава ние ставаме по-цялостни. Когато пуснем товара от желанието си да бъдем винаги щастливи – тогава за нас се отваря едно огромно пространство с нови възможности, от които до сега сме бягали.
  2. Товарът на знанието. Мисля, че един от принципите, които най-много ми помага в живота е това да се държа съзнателно неинформирана. Докато по-голямата част от света страда от FOMO (страх да не пропуснат нещо), аз с намерение държа информацията на страна от себе си. Ако едно нещо (информация, събитие, разговор или каквото и да е друго) не ми помага да направя крачката, която в момента искам да направя – значи тази информация не ми е необходима. Това, че може би ще ми потрябва занапред – не е от значение. Защото когато стигна „напред“, най-вероятно ще получа по-добра информация. Затова, няма смисъл да си товаря системата и да се разсейвам от това, което ми е важно в момента. Ако консумираме прекалено много информация, това освен, че ни създава объркване, но и създава в нас чудене, притеснение, че всичко трябва да направим сега, че всичко е важно сега, а ние дори не знаем откъде да започнем и тотално блокираме. Когато съзнателно отхвърляме информация и се концентрираме само върху стъпката, която е нужно да направим сега – това създава в нас яснота, спокойствие и фокус напред. Товарът на знанието е брутален, най-вече, защото е незабележим. А и така са ни учили – трябва да знаем, да сме подготвени, да имаме план. Но, както Айнщайн казва: „Всеки глупак може да знае. Важното е да разбереш.“ А ние разбираме само онова, което можем веднага да приложим на практика. Останалото само те блокира. Да, разбира се – нужно е да имаме план, нужно е да имаме идея в главата си какво предстои, но не ти е нужно да го знаеш, да отделяш времето и вниманието си сега за нещо, което ще ти трябва в бъдеще (а може би няма да ти трябва). Затова пусни товарът, който създава желанието да знаеш всичко и се концентрирай да знаеш само това, което ти е нужно за крачката от твоя план, която правиш сега. Като бонус ще получиш повече свободно време – само заради това, че не знаеш това, което не ти е нужно да знаеш. :)
  3. Товарът от съмнението в себе си и света. Един ден през 2013г. седях в колата на един приятел.  Разказвах му, че искам да напускам тогавашната си работа и че ще си намеря нещо ново. Той ми каза, че намирането на работа е трудно и ме попита дали мисля, че наистина ще мога да си намеря бързо добра работа. Аз му казах: „Еми, разбира се, че ще си намеря веднага работа, кой не би искал човек като мен.“ И аз наистина го вярвах, без съмнение, но чак когато се прибрах вкъщи се замислих, че това всъщност е мое залегнало убеждение, което ми помага. Което винаги ми е помагало. И въпреки, че тогава той имаше много повече сигурност и ресурси в живота си от мен – той имаше съмнение в себе си, че той би могъл да го направи. А аз имах непоколебимо доверие. Да оперираш на база съмнение в себе си и живота, и да оперираш на база доверие в себе си и живота е качествено различен начин, по който живееш дните и живота си. Ситуацията с този приятел за мен стана емблема на моето непоколебимо доверие. В основата си съмнението е страх. А всеки страх в основата си е страх от несигурността. Страх от това дали ще може да се справим. И ако ние съзнателно елиминираме (или поне намалим) този страх, за нас се отваря пространство, в което можем да бъдем спокойни, да създаваме, да се свързваме с други важни за нас хора, да действаме проактивно, да успяваме. Антиподът на съмнението е доверието. Доверието, че каквото и да се случи – ти можеш да се справиш. И доверието, че светът те подкрепя. Нашата работа с вас е да тренираме да имаме желязно доверие в себе си и света. Но, другари, искам да е кристално ясно – доверие от въздух не се създава! Само на пост, медитация и празни приказки – не става. За да изградим това непоколебимо доверие, за което аз ви говоря, е нужно да започнем да даваме най-доброто от себе си, колкото и малко или много да е то в дадения за мен момент. Ако ти даваш най-доброто от себе си, ти имаш пълното право да вярваш, че това, което се случва е най-доброто за теб. И аз ти гарантирам, че е така.
  4. Товарът на вдъхновението. Единствената разлика между един професионалист и един аматьор е вдъхновението. Първо – аматьорът седи и чака вдъхновението, за да започне и довърши проектите си, докато професионалистът се събужда сутрин, сяда си на задника и сам си създава вдъхновение, за да работи по това, което му е важно. Прочетете биографиите само на няколко велики създателя и ще ви стане ясно – всички измислят какви ли не маймунджалъци, за да преодоляват мързела и гравитацията в живота им. За да продължават да създават нещо стойностно. Вдъхновението не се чака, то се създава. Как? С рутина. Добре обмислената, градивна и адаптирана към нас и ежедневието ни рутината, създава в живота ни инерция, която ни движи напред дори когато не ни се движи напред. Второ – аматьорът се оставя да бъде погълнат и понякога дори сринат от вдъхновението си, докато професионалистът е достатъчно съзнателен, за да използва вдъхновението до момента, в който то е градивно за него и да го пусне, когато то го завлича. Вдъхновението е толкова силен феномен, че без да се усетиш, то може така да те завърти, да те накара да хвърлиш всичките си ресурси в различни посоки, да дадеш наистина всичко, докато стигнеш до пълно изтощение. И когато стоиш в пълно изтощение на дъното, независимо дали си на загуба или на печалба, вдъхновението ще стои точно там до теб и единственото, което ще ти каже е: „Искаш ли да пробваме пак?“ Ти трябва да се научиш как здравословно за себе си да взаимодействаш с вдъхновението си. Ти трябва да намериш как да пуснеш товара, който носи вдъхновението и да използваш само двигателната му сила. :)
  5. Товарът на гнева. Ако наблюдавате мозъка си на ЕЕГ машина докато изпитвате емоция на гняв, това, което ще видите е че тази емоция най-силно потиска алфа и тета (креативните) мозъчни вълни в мозъка, което моментално ни изкарва от творческо, спокойно и креативно състояние. Един неврофийдбек терапевт може да съди за менталните ни модели по точно 2 до 5 секунди отрязък на нашето ЕЕГ. Във всеки един момент от нашето ежедневие нещо се случва в главата ни и ние формираме тези модели. С всяка мисъл, с всяка емоция, с всяка наша реакция, във всяка секунда ние тренираме градивен или деградивен модел в нашия мозък. Това означава, че когато някой ви пресече пътя и вие изберете да се разгневите, да го напсувате, да продължите да си разказвате истории за тази случка и т.н. – вие всъщност тренирате гневно състояние и потискате алфа и тета вълните в мозъка си. Когато мозъкът ви забележи, че вие тренирате това гневно състояние много пъти, в много ситуации (както казахме, за мозъка са достатъчни дори кратки ситуации от 2 до 5 секунди) – за него това е сигнал, че явно живеете в заплашваща среда и започва да ви кара да възприемате и интерпретирате все повече и все повече ситуации като нещо неприятно и разгневяващо. Това от своя страна ви води в състояние на хроничен fight or flight. Гневът, другари, е най-високата емоционална цена за нас. Ние с вас не може да напредваме достатъчно бързо в живота, ако по пътя си не се научим да пускаме товара от обидата и гнева. За нас е изключително важно да се научим да прощаваме. Да тренираме прошка всеки ден, на всеки, за всичко. Ако има само едно нещо, което да подобри емоционалното ви здраве – това е прошка. Тя е задължителна!

Та, така.

Без да се офлянкваме повече – ти още сега трябва да решиш. Ще продължаваш ли да мъкнеш тези 5 товара върху себе си. Или ще ги пуснеш и ще продължиш да живееш като един малко по-свободен човек. Човек, който няма нужда да бъде вечно щастлив. Няма нужда да знае повече отколкото му е необходимо. Човек, който не е роб на вдъхновението си. Който всеки ден тренира доверие и прошка към себе си и останалите.

Ти още сега трябва да решиш. И да продължиш.

Тези планини, които носиш, трябваше само да ги изкачиш.

Найва Зебиан

През декември месец започваме да разглеждаме навика за прошка, който е един от най-важните за емоционалното ни здраве. Ако искате за един месец да поупражнявате умението си да прощавате и умението да давате към другите, заповядайте заедно с нас. Започваме в събота, 01.12.2018г. :) Програмата се изпълнява онлайн, така че може да се включите от всякъде. Таксата за целия месец, за всички материали е 30лв и може да се регистрирате ТУК. :)

One thought on “5 товара, които е нужно да пуснем, ако искаме да вървим по-лесно напред

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *