Категория: Позитивни утвърждения

Най-ценният въпрос, който да си зададем в предизвикваща ежедневна ситуация

Най-ценният въпрос, който да си зададем в предизвикваща ежедневна ситуация

За доста от нас, всеки ден се случват малки или големи ситуации, които предизвикват несигурностите ни, чувството, че не сме достатъчно добри в нещо или че не сме достатъчно добри изцяло като хора.

Тези ситуации освен, че ни карат да се чувстваме зле в момента на случването им, но заедно с това ние започваме да си разказваме истории около тях, свързваме ги с предишни ситуации, приемаме ги лично, правим ги да изглеждат големи и така освен, че увеличаваме времето си в негативни емоции, но и още повече подхранваме несигурностите си и чувството, че нещо не е ок с нас.

Например, онзи ден бях за първи път в един ресторант до нас. Сервитьорката, която ме посрещна изглеждаше напълно незаинтересована от мен. Мисля, че дори не ме поздрави и просто автоматично ме насочи към една маса. След това с видимо нежелание ми взе поръчката. А накрая, когато я попитах нещо – тя ме погледна неприятно, престорено се усмихна и отговори нещо тотално друго.

Аз, разбира се, веднага скочих в истории – „Може би нещо аз не изглеждам достатъчно добре, може би в този ресторант хора като мен не са добре дошли, може би им заемам място, което са искали да дадат на друг човек, може би искат да си починат и аз се натрапвам?!? От там започнах да се сещам за всички други ситуации от седмицата, които са предизивкали несигурностите ми, и така още повече да си затъвам в историите?!?

В смисъл… знаете колко негативни истории в минута може да генерира мозъка, нали?

И всичко това от ЕДНА малка предизвикваща несигурностите ни ситуация. Която ако не забележим и позволим да ни афектира – може да ни накара да се чувстваме зле часове и дни наред.

Разбира се, за вас ситуацията може да е изцяло различна, но процесът като цяло изглежда нещо такова:

Някаква дребна или голяма предизвикваща ситуация се случва –> Ние започваме да си разказваме истории как ние сме зле, как другите са зле, как живота е зле –> Започваме да свързваме тази ситуация с отминали ситуации и да си потвърждаме, че ние сме зле, че другите са зле, че живота е зле –> Чувстваме се зле, желанието ни за творческа работа намалява, правим задачите си с неприятно усещане недоволство, защото нали… ние не ставаме, другите не стават, живота не става… нищо не става –> И така може да продължим доста дълго надолу в негативна спирала.

Днес искам да ви споделя ЕДИН въпрос, който може да прекъсне този цикъл още в зародиш. И въпросът е:

Каква би била моята реакция ако АЗ съм най-заслужаващият любов, най-достойният за грижа и най-достойният за уважение човек в света?

Когато чуем този въпрос, всичките ни несигурности сякаш се успокояват. Цялото кълбо от чувства, че нещо с нас не е наред, отшумява. И вече не става дума за НАС. Просто защото е ясно, че ние сме ОК.

По този начин процесът вече изглежда така:

Някаква дребна или голяма предизвикваща ситуация се случва –> Ние започваме да си разказваме истории как ние сме зле, как другите са зле, как живота е зле –> Забелязваме какво се случва и си спомняме, че ние всъщност не искаме да подхранваме несигурности си, а искаме да изградим стабилна подкрепа и вяра в себе си и затова си задаваме въпроса: Каква би била моята реакция ако АЗ съм най-заслужаващият любов, най-достойният за грижа и най-достойният за уважение човек в света?

Тогава вече може да погледнем истината в лицето. Другият човек може би просто има лош ден и не е на кеф, може би му е последният ден на работа и няма търпение да си тръгне, може би снощи се е напил и не може да се контролира добре, може би си е такъв по принцип, може би току що се е ядосал на нещо и т.н. А може би наистина лично нас не ни харесва. Какъвто и да е случая – няма значение. Ние не караме тяхното поведение да значи нещо за нас като личности. Просто защото ние знаем, че ние СМЕ достойни за уважение, достойни за грижа, достойни за внимание.

Повечето от негативните истории, които си разказваме за себе си и ни карат да се чувстваме зле се базират на вярването ни, че не сме достатъчно заслужаващи да бъдем обичани, че не сме наистина достойни да бъдем уважавани, че не сме достатъчно важни някой безусловно да ни отдаде внимание и да се погрижи за нас.

Това е лъжата, през която повечето от нас интерпретираме ежедневните ситуации, които ни се случват.

И днес искам с вас да утвърдим в себе си, че това Е лъжа и да започнем да си разказваме по-подхранващи и окуражаващи истории за себе си. Може да направим това като във всяка една малка или голяма предизвикваща ситиация си зададем въпроса:

Каква би била моята реакция ако АЗ съм най-заслужаващият любов, най-достойният за грижа и най-достойният за уважение човек в света?

На следващия ден отидох за обяд в един друг ресторант до нас. Сервитьорката ме посрещна изключително любезно и красиво. Сякаш съм най-желаният клиент на планетата. Тотално различно преживяване. Тотално различно чувство. И аз съзнателно му позволих да бъде истина за мен, защото знам, че аз заслужавам.

Следващият път, когато сте в малка или голяма предизвикваща ситуация (а може би имате такава сега в този момент), задайте си този въпрос и просто наблюдавайте как несигурностите ни намаляват, как прекъсваме цикъла от негативни истории от себе си за себе си и как съзнателно избираме да овластим себе си като заслужаващ уважение, любов и внимание човек.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Приятен и успешен ден,

Венета

Какво е нужно, за да стоиш непоклатим в бурята на най-дълбокия си хаос?

Какво е нужно, за да стоиш непоклатим в бурята на най-дълбокия си хаос?

Независимо какво правим, независимо какво искаме, незавсимо колко се стараем – периодите на хаос винаги ще възникват.

Това е естествената суровина, от която се създава живота.

Трудно е да останем спокойни и стабилни през тези периоди. Особено ако са свързани с наистина големи за нас раздели, загуби, наранени сърца.

Но, има един начин, по който може да се справим!

Ta… как можеш да стоиш напълно стабилен и непоклатим в бурята на най-дълбокия си хаос?

Отговорът е: с дълбока непоклатима вяра.

Не вяра, която или имаш, или не, която усещаш или не усещаш в себе си.

Става дума за вяра, която практикуваш всеки ден.

Събуждаш се. Знаеш какво искаш. И въпреки всичките съмнения, дискомфортни емоции, критика, липса на подкрепа (чужди или свои) – ти дълбоко вярваш в това, което искаш и избираш да вършим натам. Пускайки всичкото ненужно тегло, създадено единствено от липса на доверие.

Тази вяра имам предвид.

„Добре, а какво ако не се получи?“ – е въпрос, който, често възниква тук.

И ето те отново теб, които практикуваш да не вярваш. Теб, който практикуваш съмнение.

Та, днес пиша, за да те попитам – практикува ли своята дълбока вяра днес?

Защото това е нещото, което те държи напълно стабилен и непоклатим в бурята на най-дълбокия ти хаос? И тове е нещото, което ти помага да продължиш напред към това, което истински искаш.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Приятен и успешен ден,

Венета

My rules are my game changers #3

My rules are my game changers #3

 

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)

Бъди естествен в бизнеса, в това, което правиш и в начина, по който го правиш – сякаш говориш с близък приятел.

Мисли в 10х размер! If you have a 10-year plan of how to get [somewhere], you should ask: Why can’t I do this in 6 months?

Take a deep breath. Enjoy life. You are never gonna be perfect.

Тренирай да бъдеш куражлия! Дори хората да ти се смеят на това, което опитваш, какво от това? След 100 години нищо няма да има значение освен дали си се веселил и дали създал нещо стойностно.

Тренирай умението си да се доверяваш. Довери, че Вселената ще се погрижи за теб. Ако ти дадеш най-доброто от себе си и тя ще направи същото за теб.

Поддържай висок стандарт! Ако приемеш нещо по-малко от най-доброто, най-вероятно ще го получиш. Внимавай мислите, думите и действията ти да са в съответствие с високия стандарт, който искаш да поддържаш.

Когато страдаш спомни си формулата: Болка + Съпротивление = Голяма болка. И тогава опитай да махнеш съпротивлението от уравнението. Опитай да се отвориш за болката. Опитай да я оставиш да мине през теб. Когато съпротивлението го няма, болката не е толкова голяма.

Когато имаш труден период – грижи се повече за себе си. Умението да живееш добре е да живееш не въпреки болката, а заедно с нея.

If you are not on the scene, in the discomfort, sweating with me – then I am NOT interested in your feedback!

Рамките, критериите и правилата не просто ограничават възможностите ти. Те ти пречат изобщо да ги видиш.

Усмивката не е задължителна. Но много помага.

Приемаш, че другите са прави, дори и да не са прави. Харесваш другите, дори и да не ги харесваш. Те са част от историята, в която играеш.

Няма правила. Правилата се създават в действие и се променят според ситуацията.

Не е проблем да не знам какво се случва, защото знам, че каквото и да се случва аз мога да го превърна в добра история.

Аз мога да съм всякакъв. Ако не знам кой съм – просто започвам да правя нещо и в правенето откривам кой съм.

Не съществува такова нещо като блокаж. Съществува единствено мисълта, че съм блокирал.

Ти си на сцената, за да помагаш и да се радваш заедно с другия.

Хората са Богове, които спят и сънуват, че не са Богове. Събудете се.

Не е нужно да делим, не е нужно да се борим един друг – има ресурси за всички нас. Има за всички!

Живей живота си с ясно и категорично намерение. Живей деня си с ясно и категорично намерение. Например, кажи си „Днес възнамерявам да бъда радостна!“. И всеки път когато в деня намериш 1 свободна секунда – спомняй си това намерение.  Казвай си го отново. Ще познаете кое е правилното намерение за вашия ден ако то създава ентусиазъм, енергия и трепет във вас – тогава ум и сърце се синхронизират в едно.

Не споделяме своите намерения с другите хора! Това хаби от енергията ни и после нямаме енергия за изпълнение, за докарване на нещата до край. Споделяме единствено когато вече е станало.

Щастието изисква дисциплина на ума. Изисква се увереност, категоричност, решителност. Чуденето разклаща енергията ни.

Всеки човек има вграден механизъм за щастие. Нарича се съвест.

Не давайте прекалено голям кредит на щастието. Не е нужно винаги да си щастлив, за да живееш добре. Нещастието е неразделна част от живота ни. И нашата работа е просто да се научим да го преживяваме по-здравословно.

При времето всяка една минута е ценна минута. Ти как прекарваш минутите си?

Фокус към целта. Към теб самия. За останалото бъди кон с капаци. Никой друг и нищо друго не те интересува. За да бъдеш успешен трябват жертви. Една от тези важни жертви е да се освободиш от реакцията си към това какво ще кажат другите.

Човекът с харизма е ярък, слънчев, знае какво иска и го постига с любов. Заразява другите с ентусиазъм. Не се обижда, не се доказва, не оставя неща, за които да се обръща назад. Просто върви напред.

You are working hard 20% and rest 80% ot the time. This 80% is time for leaning and active rest. When you dedicate 80 percent of your energy to rest and self-improvement, then you have a lot of fodder and a very sharp saw to use during the time you’re actually working. You’re thinking 10X bigger than everyone else. You’re operating under short timelines and high pressure. You can tax yourself to extremes while you work because you spend lots and lots of time resting and preparing.

You need to rest when thing are bad AND when things are good. Because something will always come NEXT if you let it. Be very intentional about building rest into your business. If needed – take one week off every month and don’t accept calls on Fridays.

When you show up for yourself, success will show up for you.

If you want healthy relationships, you need to become the kind of person that has healthy relationships.

In a world you can be anything, be king.

Ние имаме забележителната възможност да бъдем тук, на тази планета, и да творим. Ти какво искаш да създадеш? Направи си план и започвай още сега!

Хората по целия свят гледат нагоре и чакат Бог.

А Бог чака нас.

Концентрирай се върху това, което можеш да направиш и дай най-доброто от себе си. Ако ние изпълним нашата част и Бог ще изпълни неговата. Бог не прави грешки.

Умението да се доверяваш, да си взаимодействаш с живота. С нулева гаранция. Можеш ли го? Упражняваш ли го?

When you are wondeing how to act ask these:

  1. How will I feel about my decision in 10 minutes?
  2. How will I feel about my decision in 10 months?
  3. How will I feel about my decision in 10 years?

Уязвимост означава да имаме интелигентността да останем в сърцето си. Отварянето от сърцето е плавно, бавно движение. Интелекта обаче изисква бързо движение. Умът и сърцето действат в различен ритъм. Нашата работа е от тези два различни ритъма да създадем увличаща и мелодична песен. :)

Ако искаме да задълбочим, но в сърцето ни има прекалено много гордост, прекалено много доказване, правота, защита – връзката няма как да се задълбочи. Няма значение дали другия е уязвим – ти самият трябва да си уязвим. Свързването на ниво ум (доказване, правота, его) е готино за интелекта, но свързването на ниво сърце (уязвимост) е великолепно, тогава е истинска интимност. Всичко това – да го кажеш е едно нещо, но да го позволиш в себе си – съвсем друго.

„Vision“ is the ability to talk about the future with such clarity it is as if we are talking about the past.

So, my suggestion as a tool to help you move forward, is to get clear — What are you trying to do, broadly in your whole life? Then reduce it down to this year… This month… This week… This day… This hour… And right now.

Целите трябва да събуждат сетивата – ресурсите ни. Целите оздравяват тялото когато са силни, когато са лично твои, когато те събуждат.

Каквото и да правиш – внедри удоволствие в деня си. Това следва да е задължителна част от твоя ден. Задължителна част от графика ти. Още от сутринта да знаеш – какво удоволствие ще имам днес – любима музика, масаж, игра с котката, спорт или… какво?

Вселената е изобилна, а ако ти не си – колко точно си свързан с Вселената?

Ако мисленето ти е, че финансовата част е решена, тогава може да правиш каквото искаш.

Get clear on your priorities.

Говорим на себе си като на приятел, без автоматичен негативен диалог! Вярваме в себе си! Не се саботираме, а се подкрепяме. Откачаме се от историите, които си разказваме за себе си и които не ни служат.

Създаваме си образ на себе си, който е приятен, горд, успешен. Харесваме си се! Чувстваме, че заслужаваме да бъдем обичани, да реализираме целите си. Вярваме в себе си. Нищо друго не ни интересува.

Когато се хванем с негативна мисъл – веднага я заменяме веднага с нещо приятно, окуражващо. Съзнателно отделяме време за това да имаме приятен вътрешен диалог!

Забелязвам негативните си вярвания (придобити от семейството, хората около нас, обществото, от нас самите).

И не им вярвам!

Когато говорим – обръщаме внимание да използваме приятни, свежи, спокойни думи. Думите въздействат върху емоционалното и физическото ни тяло.

Поддържаме неутралност – нещо хубаво се случва – ок! Нещо лошо се случва – пак ок! намаляваме важност за исканото. Имаш или нямаш – хубаво ти е! Независимо от килограми, от това или онова, имам или нямам – хубаво ми е. Ако аз давам най-доброто от себе си  вярвам, че Вселената е мъдра и прави най-доброто.

Животът е красив в своята неочакваност и постоянни промени.
Обичам го за студ, обичам го за топлина.
Обичам приятелите си и неприятелите също.
Обичам да обичам. Това право е моето и на никой не го давам.

За част 3 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК. Втора част ТУК.

Ако тази статия ви допада – харесайте страницата ми във Фейсбук ТУК и се запишете да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :) Традиционно в началото на декември ще пусна промоционална цена за записване в Програмата за 2018-та година. За мен е важно натрупването, което се получава от всички модули, затова ако имате желание да се включите е най-добре да преминете през всички навици. Очаквам ви заедно с нас да създаваме живот, който си струва да бъде изживян! :)

My rules are my game changers #2

My rules are my game changers #2

 

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)

Всяко вдъхновение идва с енергията, която ни е необходима да го реализираме. За да грабнем и запазим тази енергия обаче е нужно да действаме ВЕДНАГА по изпълнението. И след това да правим последващи, ако ще и малки крачки напред. В другия случай – ако вдъхновението дойде и ние отложим – например запишем си някъде идеята и нищо не правим по нея – енергията нужна ни за изпълнение се губи. И ако някой ден се върнем да прочетем написаното и искаме да го изпълним – ще се усеща като „трудна работа“ :)

Ако едно вдъхновение дойде и вие не реагирате веднага, това вдъхновение ще иде при друг човек. Вдъхновението търси хора с вдигната ръка, готови веднага да действат по реализацията. Живота няма време да се бави и да ни чака. Той иска да се случва.

Have long term vision, but focus on immediate action.

Личностното развитие се състои само в две последователни стъпки:
  1. Поемане на лична отговорност – че твоя живот зависи от теб, че можеш да правиш това, което искаш и можеш да променяш света около теб. И е твоя отговорност да го правиш;
  2. Обединяване с други хора, за да създавате по-големи неща.

Само желание да правиш нещо не стига. Трябва да можеш да преодоляваш гравитацията. Трябва да можеш да преодоляваш естествената склонност на нещата да падат, да се разрушават, да деградират. Трябва да умееш да преодоляваш граници – своите собствени и тези, които светът ти поставя регулярно.

Човек е своето най-голямо ограничение – за бизнеса си, за връзките си, за приятелствата си, за приключенията си. Ако искаме да получим повече – ние самите трябва да станем повече. Tова понякога значи да изхвърлиш старите си дрехи, да изоставиш старата си среда, да идеш на места, на които до сега не си ходил и т.н. Да започнеш да мисли като човека, който искаш да бъдеш.

Ако искаш да печелиш 6 цифрена сума на месец, мислиш ли като човек, който печели  6 цифрена сума на месец? Държиш ли се като човек, който печели 6 цифрена сума на месец? Обличаш ли се като човек, който печели  6 цифрена сума на месец? Говориш ли като човек, който печели  6 цифрена сума на месец?

Интуицията е енергията, която те движи, но ти достатъчно подвижен ли си? Отговаряш ли на поканите за танц от живота? Правиш ли своите крачки танцът да продължи?

333 – 3 неща за благодарност, 3 неща, които трябва да направиш днес, за да си успешен, 3 неща, които искаш деня да ти предостави. :)

Отпусни се, наслаждавай се на всичко и запомни: което на теб не ти харесва, на подсъзнанието ти му харесва! Подсъзнанието е невинно.

Аз съм ОК такава каквато съм. Да се пуснеш не означава да се примириш. Означава да се успокоиш там където си и от тази позиция на спокойствие да действаш смело и с кураж напред.

Ако нещо спре да ми доставя радост, започвам да мисля за промяна. Животът е твърде кратък, за да го живеем с кисела физиономия.

Моето мото е: Живей весело, а парите ще дойдат.

Ричард Брансън

Вижте къде се намирате по тази скала и как бихте могли да се качите по-нагоре:

  • срам – това, което съм аз не е ок. От какво ме е срам?
  • вина – това, което правя не е ок. За какво чувствам вина?
  • обвиняване – кой обвинявам за това, което се случва?
  • тъга – какво ми се искаше да бъде, за какво тъгувам?
  • страх – от какво точно ме е страх в този момент?
  • желание – ако имах магическа пръчка какво щях да създам за себе си?
  • гняв – когато желаното не се случи
  • самообладание – поемане на отговорност и осъзнаване, че мога да променя нещата.
  • неутралност – разбирам, че каквото е, Е.
  • кураж – Ако имах кураж, какво бих направил? Ако не те беше страх, че ще те отхвърлят, че ще ти се смеят, че ще се провалиш – какво щеше да направиш? Нашите ограничаващи вярвания и страхове ни пречат да се отдадем на вдъхновението. Какво би направил ако имаше повече кураж?
  • готовност, решителност – когато сме готови, когато решим наистина да действаме, когато тръгнем напред, тогава ще намерим начин да го направим! Даваш най-доброто от себе си, всеки ден, колкото и малко да е то понякога.
  • приемане – може ли да приемеш това, което се случва? Ок ли си да приемеш резултата какъвто и да е той? Ти си направил всичко по твоите сили, дал си най-доброто от теб – тогава можеш ли да приемеш, че това, което се случва е най-правилното и да приемеш резултата за правилен какъвто и да е той? Сигурен си, че ако си дал най-доброто от себе си, резултатът ще бъде най-добрия за теб.
  • пускане, потокът
  • любов
  • радост
  • просветление

Как се качваме нагоре по стълбата – като си задаваме по-вдъхновяващи въпроси. Ако си задаваме по-вдъхновяващи въпроси започвам да мислим по-различно, да се чувстваме по-различно, да действаме по-различно и следователно – да получаваме по-различни резултати. :)

Един чудесен въпрос е: Какво трябва да направя днес, за да… (получа това, което искам)?

Here’s an overview of the five steps to Energy Clearing according to Christie Sheldon:
1. Connect to a higher power
2. Identify the problem you need to solve. Find from whom did you get it – your father, mother, yourself?
3. Locate the energetic source of the problem on your body
4. Clear the „heavy“ or „stuck“ energy
5. Install a new empowering belief

The clearer you are, the more connected to life you are.

Извинявай. Моля те, прости ми. Благодаря. Обичам те.

Това е универсален начин да държим чисто пространството си. Няма значение последователността на думите.

Колко по-чист си от негативни убеждения, толкова по-бързо постигаш резултати.

Write down often about your dreams and goals. Maybe every morning.
You can write them in present tense.
Write down what needs to HAPPEN in order for you to achieve your dreams.
Write down your plans and strategies.
Write down people you need to meet who will help you along your way.
Write down the knowledge, skills, and abilities you’ll need to develop to make it happen.

Създаваш си яснота какво искаш. И работиш по това да махаш вярванията, които те спират да действаш. Всеки път когато нещо те спира – това е мястото, в което е нужно да се вгледаш. Знаеш какво искаш. Не си измисляй причини защо не го правиш.

Продължаваш да следваш целите си и своята истина когато другите се съмняват в теб. Продължаваш да следваш целите си и когато ти самия се съмняваш в себе си.

Какво прави Джо Витале, за да генерира успехи постоянно?

  1. Активна благодарност.  Хубаво е да се отделя по един час на ден за благодарност. Също така през целия ден съзнателно спираме, за да изразим благодарност за всеки момент. „Активна благодарност“ значи, че наблюдаваш, забелязваш и изразяваш благодарност за различни моменти през целия ден. Благодариш преди да си получил. Защото осъзнаваш, че ти вече живееш чудото. Всичко е ок. И от тази позиция, че всичко е наред се молим, а не умоляваме;
  2. Молим, но не се вкопчваме. Пускаме, защото Бог може да ти донесе нещо по-подходящо – не се вкопчваш, ти психологически си спокоен, благодарен;
  3. Осигуряваме си време насаме – отваряме се за получаване на идеи, иначе не ги забелязваме. От целия шум идеите не могат да стигнат до нас, не може да ги различим. Затова трябва целенасочено да създадем време и пространство за това. Създаваме време, за да получаваме идеи – далеч от хора, от телефон, от интернет. Време, в което не говориш с друг, не си говориш сам, не си пееш, просто позволяваш идеите да дойдат. Може да дойде идея за книга, за музика, за статия, за програма, за лекция, за продукт, за услуга, за сайт…
  4. Вдъхновено действие ВЕДНАГА. Когато имаме подтик да направим нещо – да го направим – то идва от вдъхновението. Веднага щом получим идеята – правим някакво действие по нея, защото идеите са подарък. Третираме ги като свещено нещо, като съобщение от Вселената за нас. Когато действаме веднага – по този начин се качваме на енергийната вълна, която е дошла с идеята, за да бъде тя изпълнена. Ако оставим идеята за после – тя губи от енергията си. Затова задължително правим първата крачка – за да хванем енергията, иначе се ако я оставим за после ще се усеща като усилена работа;
  5. Учим се да сме ОК с това да поискаме помощ от видими и невидими сили. Молим от позиция на благодарност. Не ни е срам да поискаме помощ от други хора. Казваме и молитва към онова, в което вярваме – насочете ме, помогнете ми.

Ако знаеш, ако вярваш, ако си убеден, че няма нищо невъзможно – започваш да гледаш на света по съвсем различен начин.

Опитвай се да усещаш кога вълната на живота е нагоре и кога надолу. Когато е нагоре – давай всичко от себе си, сърфирай. Когато е надолу – изчакай спокойно.

За част 2 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК.

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :)

Джо Витале, д-р Хю Лен, методът Ho’oponopono или как практиката на Благодарност може да ни излекува

Джо Витале, д-р Хю Лен, методът Ho’oponopono или как практиката на Благодарност може да ни излекува

 

В тази статия ви споделям една история по истински случай, която силно ме впечатли и която показва нагледно лечебната сила на благодарността. :)

Повечето от вас може би познават Джо Витале – той е много харизматичен човек, автор на книги, понякога наричан „Буда на Интернет“ заради  комбинацията от духовност и бизнес нюх, които притежава. :) Чрез поредица от странни „съвпадения“, той намира различни свои призвания, започва да реализира всяко от тях и това му помага да стигне до огромна слава и успехи. :)

Разказът, който днес ви споделям е именно от живота на Джо Витале. Това е история по истински случай за един терапевт, който през 1984г. кандидатства за работа в клиника за криминално проявени и психично болни хора в Хавай. Този терапевт твърдял, че може да излекува всички ментално, емоционално и физически болни хора, осъдени като криминални лица в тази клиника, ползвайки някакъв неконвенционален, алтернативен, лечебен метод.

Пациентите в тази болница били толкова агресивни, арогантни и несъзнателни в действията си, че в повечето случаи се налагало да ги връзват за краката и ръцете, най-вече когато имало някой на посещение при тях, за да не го нападнат. Повечето сестри и психиатри в клиниката просто не успявали да се справят с напрежението и стреса от всичко това и в повечето случаи напускали работа. В резултат, в болницата постоянно имало огромно текучество на персонал, което управителите просто недоумявали как да променят.

Един ден се появил въпросният терапевт, който кандидатствал за работа в клиниката, твърдейки, че може да излекува абсолютно всички пациенти. Той казал, че докато е в клиниката е съгласен да се среща и общува с пациентите в местата където се обядва, по коридорите или навън при разходките, но няма да работи с тях лице в лице по единично. Хората от клиниката се почудили как този доктор ще работи с този ти пациенти отдалечено, но се съгласили и го назначили, защото и без това били отчаяни. Приели го в болницата и го оставили да си върши неговите неща както той си прецени.

Няколко месеца след това пациентите, повече от които било наистина нужно да бъдат връзвани и упоявани, за да не буйстват (всеки, който има или е имал познат с подобно заболяване знае, че нещата в някои случаи наистина излизат извън всякакъв контрол – казвам това и от свой собствен опит), започнали да се държат по-добре и вече нямало нужда всеки ден да бъдат упоявани. Месец след месец тяхното положение все повече и повече се подобрявало, докато в един момент лекарите дори били склони да обявят доста от пациентите за излекувани и съвсем нормални! В рамките от година до две години, повечето от пациентите били освободени. След точно 4 години всички пациенти били пуснати на свобода, а клиниката затворила врати!

Когато някой човек чуе тази история и разбере, че тя е реален случай, първото, което му идва на ум е:

Как по дяволите това е възможно?!? Това е лъжа!

Дори и за хората, които се занимават с алтернативни терапии, лечения, различни практики за подобряване на здравето, дори и за тези, за които подобни чудеса са нещо нормално и са свикнали да виждат какво ли не в своя живот, дори и те биха се зачудили как това изобщо се е случило. Как така някакъв терапевт, отива в толкова тежка психиатрична клиника в Хавай и излекува ментално, емоционално и физически всички криминално проявени пациенти без дори да се среща и говори с тях.

:)

Джо Витале чува няколко поредни пъти тази история от различни източници и накрая решава, че трябва да намери този терапевт, за да го разпита какво всъщност се е случило в тази болница, защото до този момент тази история се разказвала само като някаква далечна легенда, за която просто приемаш, че се е случило и толкоз – без реално някой да проучи фактите и да документира случая. Витале намира контактите на терапевта и се свързва с него по телефона. Човекът потвърждава, че всичко това е пълната истина и всичко се е случило така както „легендата” разказва. Витале разбира се, настоял  терапевтът да му разкаже повече за случая и да му обясни как точно се е случило всичко това. Терапевтът му отговорил, че както в тази клиника, така и  във всичко друго, единственият метод, който прилага е да … разчиства. :)

Д-р Хю Лен, терапевтът, разказал, че работата, която трябвало да свърши в клиниката била само да разчисти всички негативни програми, ограничаващи убеждения, лоши нагласи, изживени болки, подтиснати емоции и чужди непотребни мнения, които някога от някъде всеки пациент бил придобил и които по някакъв начин са успели да го разболеят – физически, емоционално, ментално или духовно. Терапевтът казал, че единственото, което е направил в клиниката е да разчисти тези негативни програми и ограничаващи убеждения от пациентите, и така те са оздравели. Неговият метод работел така – взимал болничния лист на всеки отделен пациент, за да разбере какъв е конкретния проблем при него. По този начин той започвал да усеща страха, агресията, мъката, болката, уплахата, негативността в този пациент и знаел, че ако той успеел да изчисти … да разтреби тези усещания от самия себе си, това по някакъв начин директно изчиствало тези негативности в пациента, което пък веднага подобрявало състоянието му.

Витале, разбира се, като всеки „трезво мислещ“ човек искал някакво по-логично обяснение. Но колкото повече задълбавал с въпроси как точно действа този метод на практика, толкова повече терапевтът му казвал, че за да излекуваш един човек от някаква болест просто трябва да усетиш неговите негативни програми и да успееш да ги изчистиш в себе си. :)

Д-р Хю Лен обяснил, че този метод на лечение се нарича Ho’oponopono и всъщност представлява нищо друго освен начин всеки от нас да поеме 100% отговорност за своя живот. Това значи, че ако нещо или някой се появи в нашето поле, в което се намираме в момента (с други думи – който и да се появи и каквото и да се случи в нашия живот), ние сме 100% отговорни за това нещо! И независимо дали то ни харесва или не – ние трябва да го приемем и да го „изчистим/отработим”. Терапевтът Хю Лен добавил, че методът Ho’oponopono е част от метода да създаваш своята собствена реалност, за която са писали изключително много хора.

Наясно съм, че всичко описано по горе няма да бъде прието от много хора, дори може би и от тези, които привидно приемат концепцията, че ние сами създаваме своята реалност. Каквото и да си говорим, умът на човек, в своите по-дълбоки убеждения отхвърля мисълта, че хората наистина могат да създават реалността около себе си. Отхвърляйки това обаче, човек реално отхвърля и не поема тази 100% отговорност за своя живот, която методът Ho’oponopono изисква, за да бъде ефективен и да може чрез себе си да излекуваме всеки друг човек.

Идеята за метода Ho’oponopono предполага, че ако в нашия живот се появи болен човек (независимо дали той е бегъл познат или много близък роднина), то ние трябва да поемем 100% отговорност за това и да осъзнаем, че появата на този човек значи, че ние имаме някаква „болна” програма (мисъл, вярване, убеждение, модел на поведение, реакция, думи ползвани ежедневно и прочие), която го е „създала” в нашата реалност. Тази „болна” програма може да е изградена в нас от нас самите или да сме я наследили от родители, баби, дядовци, средата, в която сме избираме да се движим или от другаде. Д-р Хю Лен казва, че тези негативни програми са по-силни, по-дълбоки, по-влиятелни и по-наслоени върху нас, отколкото изобщо може да си представим. Но истината е, че в момента, в който един болен човек се появи в нашата реалност, няма значение от къде сме придобили болната програма, която го е създала. Единственото, което има значение е да поемем 100% отговорност и да изчистим тази програма в себе си, за да излекуваме както нас самите, така и болния човек, появил се в нашия свят. Терапевтът казва, че за да изчистим всяка негативна програма чрез метода Ho’oponopono е нужно единствено и само да ползваме 4 фрази, които ежедневно да си повтаряме като утвърждения с мисъл към болния човек. Тези 4 фрази са:

Извинявай;

Моля те, прости ми;

БЛАГОДАРЯ!

Обичам те.

Д-р Хю Лен споделя, че в тези 4 фрази е цялата есенция на метода Ho’oponopono. И, че тези 4 фрази са средството за цялостно почистване на абсолютно всички негативни програми в съзнанието ни.

Когато хората, независимо дали вярват или не в този метод, все пак решават да го тестват и да започнат да си повтарят тези утвърждения, в началото обикновено възниква отхвърляне на тези фрази. Умът веднага започва да бъде изключително рационален и да поставя всичко, което му се вижда невъзможно под въпрос и критика. Например ако вземем „Извинявай”, то някой би казал – „Ами, че аз какво съм направил, че да се извинявам?”. Или пък „За какво да искам някой да ми прости при положение, че нищо не съм му направил?”, „Изобщо не искам прошка от никого, за нищо не съжалявам!” е друго доста често изказване за много хора. :)

Всъщност обаче, казвайки тези послания те не са насочени към някой друг, а към нас самите. Чрез тях всеки един от нас иска извинение от самия себе си за това, че не е бил достатъчно осъзнат и е допуснал в съзнанието си различни негативни програми и ограничаващи убеждения. Чрез „Моля те, прости ми.”, всеки един от нас иска прошка от самия себе си, че е пропуснал да поддържа чисто своето пространство на любов, изобилие, радост, разбирателство и чистота в съзнанието си. С „Благодаря” ние се обръщаме към Вселената, Бог, висшия разум или както искате го наречете – с Благодарност за това, че все пак сме стигнали до осъзнаването, че тези ограничаващи модели съществуват и че ние имаме 100% възможност да ги премахнем.  И накрая завършваме с „Обичам те!”, защото … кажете вие защо? Представете си само за една секунда, ако целия този вътрешен диалог, който постоянно се върти във вашата глава включва единствено и само фразата „Обичам те”. Можете ли изобщо да си го представите? Можете ли да си представите какви биха били последствията? Обичам те, обичам те, обичам те! Да, за някой хора не е проблем да казват „Обичам те” на друг, но как стои въпросът когато трябва да го кажем сами на себе си? Цялата ни нагласа към нас самите би могла да се промени само ако тази фраза присъства поне малко в ежедневния ни мисловен диалог. Не само това – ами и отношението ни към другите драстично би се променило. Представете си само ако преди да започнете разговор с когото и да е, независимо дали харесвате този човек или не – представете си ако започвате всеки ваш разговор с едно мислено „Обичам те” към отсрещния. Помислете. Как това би променило ежедневието ви, нагласата ви към вас самите и хората около вас? Има ли изобщо нужда да отговарям защо завършваме с „Обичам те!„? Завършваме с него, защото „Обичам те!” е всичко, което ни е нужно.

Това е другари. Цялата философия на метода Ho’oponopono е, че повтаряйки си тези четири фрази, ние може да излекуваме себе си и хората около нас. И моля ви … изобщо няма значение дали точно вие вярвате или не, че това е възможно. Това е реален случай от преди 30 години. Опитайте се да изчистите ума си от всички свои вярвания, минали опити, „доказателства” за това какво може и какво не. Опитайте се, както будистите казват – да поддържате ум на начинаещ – човек, който във всеки момент забравя всичко, което знае, всичко, което някога от някого е научил и просто се оставя на настоящия момент. Ако успеем да забравим всичко и да видим настоящия момент с вече наистина трезв поглед – ще видим, че това, което настоящия момент ни предлага е именно благодарност и любов, защото те са най-добрите ни лекарства! Нашите най-целебни лекарства са една мисъл разстояние. :) Думите на благодарност и любов ни променят из основи. Нагласите, излъчването, усещанията, чувството ни за пълноценност – всичко във и около нас се променя! Поддържайки практиката на благодарност и любов в ежедневието си ние постоянно лекуваме негативните програми, които са се натрупали с времето – в себе си, в близките си, в познатите си, в града си, в държавата си, в света…  Чрез всяка една от тези фрази ние почистваме съзнанието си, пространството си, живота си, съдбата си! Пречистващата сила, която има един човек простил всичко на себе си и другите, и изпълнен изцяло с „Благодаря” и „Обичам те!” е огромна. Той има силата да влияе позитивно на всички около него и следователно всеки от нас трябва да се стреми да бъде такъв човек чрез всяка мисъл, дума и действие! 

А ако искаме да помогнем на свой близък, който има физически или психосоматични проблеми, вместо да се опитваме да му помогнем с думи и „наливане на ъкъл“ как да си живее живота, по-добре да ограничим максимално напътствията си, може би дори да се отдалечим физически от човека и просто да отделяме няколко момента всеки ден в размисъл за този човек, използвайки четирите фрази на метода Ho’oponopono:

Извинявай;

Моля те, прости ми;

БЛАГОДАРЯ!

Обичам те;

Няколко години по-късно д-р Хю Лен става съавтор на Джо Витале и те заедно издават книгата „Без граници“, която описва детайлно метода Ho’oponopono и неговото приложение. Книгата се разпространява безплатно и ако ви интересуват повече детайли и фактология за метода – може да я изтеглите от ТУК и да се информирате (книгата е на английски).

В Програмата за изграждане на полезни навици цял април месец ще отделим, за да изграждаме навика за Благодарност, утвърждения и любов в живота ни. :) Дори и ако мислите, че всичко това е „вятър работа” ви каня да опитате поне за един месец в живота си да поддържате ум на начинаещ и се включете заедно с нас в тази практика на благодарност и любов. След това сами ще прецените дали ще я запазите дългосрочно в живота си или не. Всичко е 100% ваш избор. :) Очакваме ви в Програмата ни за полезни навици – може да се регистрирате ТУК.

Ако ви е писнало от баналности – прочетете това

Ако ви е писнало от баналности – прочетете това

Когато за пръв път прочетох „Шлифоващият диаманти“ от Геше Майкъл Роуч („геше“ е титла и значи нещо от сорта на „магистър по будизъм“) бях изцяло вдъхновена от начина, по който този човек е успял на практика да обвърже бизнеса и духовността, така че те да изглеждат като едно цяло, а не като отделни аспекти от живота. Най-много, разбира се, ми направи впечатление това, което той казва за химикалката – че ако се замислим, една химикалка представлява едно нещо за човек, но представлява съвсем друго нещо за едно куче. Което значи, че тази химикалка сама по себе си не представлява нищо, до момента, в който някой дойде и й придаде някакъв смисъл, който обаче той сам си определя. И всичко това е валидно не само за химикалката, но за абсолютно всеки от нас и за абсолютно всичко около нас. Всеки човек и всяка ситуация сами по себе си не са нито добри, нито лоши – единствено и само когато някой се появи във или около тях, той избира какво определени да им даде. Това, че нещата нямат присъща природа, будистите наричат „пустота“ и е един от четирите основни принципа в тяхната философия. Геше Майкъл казва, че ако човек разбере само това, той ще намери щастието.

В момента, в който затворих книгата „Шлифоващият диаманти“ искрено пожелах да си поговоря с този човек. И по едно стечение на обстоятелствата след няколко месеца наистина се срещнах с него. :) След това му прочетох повечето книги, ходих на лекция, две, следях youtube клипчетата му. Изобщо … всичко, както си му е реда, когато тръгнеш да издигаш някого в култ. :)

И винаги и навсякъде той говореше за химикалката. За всеки проблем, винаги от нея изхождаше.

Ето и една моя снимка с него от 2013г., където може да видите, че той химикалката си я държи постоянно … за да си му напомня за пустотата на нещата. :)

Geshe Maikal Rouch

Един ден сякаш обаче ми омръзна да слушам за тази химикалка. Гешела (както го наричат всички) постоянно и навсякъде повтаряше едно и също, и сякаш вече нямаше какво ново да науча от него. “Аз това вече си го знам” беше отговорът на всяка негова нова изява и всичко негово вече ми се струваше повече от банално.

Така да се каже – връзката ни приключи!

След около половин година срещнах една негова пряка ученичка и в разговора с нея й споменах, че вече не следя изявите на Геше Майкъл, защото усещам, че нищо ново да не научавам от него. А човек все пак трябва да усвоява нови знания! Да се развива! Да дава на ума си нова информация, която кой знае – може пък да реши най-големите му проблеми! Нали това е целта? Да учим нещо ново, а не да въртим банални филми в главата си.

Тогава тя ми каза, че според будистите, за да може едно послание не просто да бъде чуто, а да стигне до съзнанието на човек по такъв начин, че РЕАЛНО да повлияе на мислите, думите, изборите, действията и живота му като цяло, то той трябва да чуе това послание поне (поне!) 700 пъти.

“По дяволите Гешела, това не беше ми го казал!” ми беше първата мисъл.

Прибирайки се, се почувствах ужасно тъпо, защото когато се върнах назад – да, може би знаех абсолютно всичко за принципа на химикалката, но почти нищо от тази идеология не практикувах в ежедневието си – нито чрез мисленето си, нито чрез думите си, още по-малко чрез действията си. То беше някакво знание, което бях научила, просто си знаех, но не прилагах на практика. Не прилагах, защото не беше залегнало в съзнанието ми като убеждение, което да ръководи действията ми. А не беше залегнало в съзнанието ми, защото въпреки, че ми беше омръзнало да го слушам и го мислех за банално, очевидно не бях го чувала достатъчно пъти, така че количествената маса да превърне това послание от обикновена красива идеология в убеждение, което наистина да ръководи мислите, изборите и действията ми, и съответно най-накрая да получа желаните резултати.

Не знам дали думите на тази жена бяха капката, която за мен превърна идеологията в убеждение, но след нея си поставих за цел наистина да приложа наученото на практика. Резултатите не закъсняха. Малко по малко започнах да критикувам по-малко, да намалявам осъждането към другите и себе си, да изслушвам хората, да забелязвам възможностите, да печеля пари от тях, да създавам стойност за другите хора и да съм полезна и т.н. и т.н.. Неща, които винаги съм искала да изградя, но … все не ми се получаваше, защото постоянно гонех новото и различното и всяко минало знание ми се виждаше банално.

Всъщност всичко това, което преди ми се струваше банално, сега, когато го прилагам на практика и виждам резултатите, е нещо хипер вдъхновяващо, дори и да е послание, което чувам за милиарден път. Защото когато си усетил силата на едно послание чрез собствените си действия и резултати, това послание се превръща в преживяна истина, в изстрадана болка, в поредната подредена част от пъзела на живота ти. Превръща се във важно убеждение и в огромно вдъхновение за напред. Изобщо … когато започнеш да прилагаш в ежедневието си едно послание, което те вдъхновява, то се превръща във всичко друго, но не е и в баналност. (Звучи банално, нали? :) Само за тези, които не са го изживели обаче …)

Ето защо ако дадено послание ви вдъхновява и ентусиазира, но понеже го срещата за хиляден път и ви се струва банално, това единствено и само значи, че не прилагате това послание в живота си. Значи единствено и само, че не живеете това послание. Защото ако го прилагате и изживеете резултатите от него, просто няма как да останете неутрални за него. Няма как да го наречете баналност.

Банални неща не съществуват, драги, съществуват само неизживени истини! :)

Затова…не се дразнете на баналности! Когато чуете нещо, което ви харесва и искате да го имате в живота си като качество, убеждение или каквото и да е друго, независимо за кой път го чувате и независимо, че „вие тия неща си ги знаете“ – отделете му малко време, изследвайте го малко повече, полейте го още веднъж с вниманието си и изчакайте своя „700-тен път“, когато то ще се превърне в непоклатим принцип в живота ви. Ако посланието много ви харесва и го искате в живота си – напишете го на лист и залепете този лист на най-видното място в своя дом! :)

Ще разберете, че сте стигнали своя 700-тен път, когато дори и да чувате това послание за милиарден път, то всеки път ще извиква във вас емоция на радост и ентусиазъм от истината, която носи! :)

Това е и една от целите на Програма за изграждане на навици – да си припомняме още веднъж и още веднъж онези банални може би послания, които обаче ако изградим и наистина живеем в живота си, ще подобрят качеството ни на живот с изключителни стойности. В Програмата всеки ден си повтаряме тези важни послания по различни начини, за да може в един момент от красива идеология те да се превърнат в убеждения, които повлияват всяка наша мисъл, решение и действие, така че да постигнем това, което искаме. :) Заповядайте в Програма за изграждане на навици – приключението на 700-тинте пътища към по-щастлив живот! Може да се регистрирате за 20.00лв на месец ТУК.:)