Когато за пръв път прочетох „Шлифоващият диаманти“ от Геше Майкъл Роуч („геше“ е титла и значи нещо от сорта на „магистър по будизъм“) бях изцяло вдъхновена от начина, по който този човек е успял на практика да обвърже бизнеса и духовността, така че те да изглеждат като едно цяло, а не като отделни аспекти от живота. Най-много, разбира се, ми направи впечатление това, което той казва за химикалката – че ако се замислим, една химикалка представлява едно нещо за човек, но представлява съвсем друго нещо за едно куче. Което значи, че тази химикалка сама по себе си не представлява нищо, до момента, в който някой дойде и й придаде някакъв смисъл, който обаче той сам си определя. И всичко това е валидно не само за химикалката, но за абсолютно всеки от нас и за абсолютно всичко около нас. Всеки човек и всяка ситуация сами по себе си не са нито добри, нито лоши – единствено и само когато някой се появи във или около тях, той избира какво определени да им даде. Това, че нещата нямат присъща природа, будистите наричат „пустота“ и е един от четирите основни принципа в тяхната философия. Геше Майкъл казва, че ако човек разбере само това, той ще намери щастието.

В момента, в който затворих книгата „Шлифоващият диаманти“ искрено пожелах да си поговоря с този човек. И по едно стечение на обстоятелствата след няколко месеца наистина се срещнах с него. :) След това му прочетох повечето книги, ходих на лекция, две, следях youtube клипчетата му. Изобщо … всичко, както си му е реда, когато тръгнеш да издигаш някого в култ. :)

И винаги и навсякъде той говореше за химикалката. За всеки проблем, винаги от нея изхождаше.

Ето и една моя снимка с него от 2013г., където може да видите, че той химикалката си я държи постоянно … за да си му напомня за пустотата на нещата. :)

Един ден сякаш обаче ми омръзна да слушам за тази химикалка. Гешела (както го наричат всички) постоянно и навсякъде повтаряше едно и също, и сякаш вече нямаше какво ново да науча от него. “Аз това вече си го знам” беше отговорът на всяка негова нова изява и всичко негово вече ми се струваше повече от банално.

Така да се каже – връзката ни приключи!

След около половин година срещнах една негова пряка ученичка и в разговора с нея й споменах, че вече не следя изявите на Геше Майкъл, защото усещам, че нищо ново да не научавам от него. А човек все пак трябва да усвоява нови знания! Да се развива! Да дава на ума си нова информация, която кой знае – може пък да реши най-големите му проблеми! Нали това е целта? Да учим нещо ново, а не да въртим банални филми в главата си.

Тогава тя ми каза, че според будистите, за да може едно послание не просто да бъде чуто, а да стигне до съзнанието на човек по такъв начин, че РЕАЛНО да повлияе на мислите, думите, изборите, действията и живота му като цяло, то той трябва да чуе това послание поне (поне!) 700 пъти.

“По дяволите Гешела, това не беше ми го казал!” ми беше първата мисъл.

Прибирайки се, се почувствах ужасно тъпо, защото когато се върнах назад – да, може би знаех абсолютно всичко за принципа на химикалката, но почти нищо от тази идеология не практикувах в ежедневието си – нито чрез мисленето си, нито чрез думите си, още по-малко чрез действията си. То беше някакво знание, което бях научила, просто си знаех, но не прилагах на практика. Не прилагах, защото не беше залегнало в съзнанието ми като убеждение, което да ръководи действията ми. А не беше залегнало в съзнанието ми, защото въпреки, че ми беше омръзнало да го слушам и го мислех за банално, очевидно не бях го чувала достатъчно пъти, така че количествената маса да превърне това послание от обикновена красива идеология в убеждение, което наистина да ръководи мислите, изборите и действията ми, и съответно най-накрая да получа желаните резултати.

Не знам дали думите на тази жена бяха капката, която за мен превърна идеологията в убеждение, но след нея си поставих за цел наистина да приложа наученото на практика. Резултатите не закъсняха. Малко по малко започнах да критикувам по-малко, да намалявам осъждането към другите и себе си, да изслушвам хората, да забелязвам възможностите, да печеля пари от тях, да създавам стойност за другите хора и да съм полезна и т.н. и т.н.. Неща, които винаги съм искала да изградя, но … все не ми се получаваше, защото постоянно гонех новото и различното и всяко минало знание ми се виждаше банално.

Всъщност всичко това, което преди ми се струваше банално, сега, когато го прилагам на практика и виждам резултатите, е нещо хипер вдъхновяващо, дори и да е послание, което чувам за милиарден път. Защото когато си усетил силата на едно послание чрез собствените си действия и резултати, това послание се превръща в преживяна истина, в изстрадана болка, в поредната подредена част от пъзела на живота ти. Превръща се във важно убеждение и в огромно вдъхновение за напред. Изобщо … когато започнеш да прилагаш в ежедневието си едно послание, което те вдъхновява, то се превръща във всичко друго, но не е и в баналност. (Звучи банално, нали? :) Само за тези, които не са го изживели обаче …)

Ето защо ако дадено послание ви вдъхновява и ентусиазира, но понеже го срещата за хиляден път и ви се струва банално, това единствено и само значи, че не прилагате това послание в живота си. Значи единствено и само, че не живеете това послание. Защото ако го прилагате и изживеете резултатите от него, просто няма как да останете неутрални за него. Няма как да го наречете баналност.

Банални неща не съществуват, драги, съществуват само неизживени истини! :)

Затова…не се дразнете на баналности! Когато чуете нещо, което ви харесва и искате да го имате в живота си като качество, убеждение или каквото и да е друго, независимо за кой път го чувате и независимо, че „вие тия неща си ги знаете“ – отделете му малко време, изследвайте го малко повече, полейте го още веднъж с вниманието си и изчакайте своя „700-тен път“, когато то ще се превърне в непоклатим принцип в живота ви. Ако посланието много ви харесва и го искате в живота си – напишете го на лист и залепете този лист на най-видното място в своя дом! :)

Ще разберете, че сте стигнали своя 700-тен път, когато дори и да чувате това послание за милиарден път, то всеки път ще извиква във вас емоция на радост и ентусиазъм от истината, която носи! :)

Това е и една от целите на Програма за изграждане на навици – да си припомняме още веднъж и още веднъж онези банални може би послания, които обаче ако изградим и наистина живеем в живота си, ще подобрят качеството ни на живот с изключителни стойности. В Програмата всеки ден си повтаряме тези важни послания по различни начини, за да може в един момент от красива идеология те да се превърнат в убеждения, които повлияват всяка наша мисъл, решение и действие, така че да постигнем това, което искаме. :) Заповядайте в Програма за изграждане на навици – приключението на 700-тинте пътища към по-щастлив живот! Може да се регистрирате за 20.00лв на месец ТУК.:)