Независимо какво правим, независимо какво искаме, незавсимо колко се стараем – периодите на хаос винаги ще възникват.
Това е естествената суровина, от която се създава живота.
Трудно е да останем спокойни и стабилни през тези периоди. Особено ако са свързани с наистина големи за нас раздели, загуби, наранени сърца.
Но, има един начин, по който може да се справим!
Ta… как можеш да стоиш напълно стабилен и непоклатим в бурята на най-дълбокия си хаос?
Отговорът е: с дълбока непоклатима вяра.
Не вяра, която или имаш, или не, която усещаш или не усещаш в себе си.
Става дума за вяра, която практикуваш всеки ден.
Събуждаш се. Знаеш какво искаш. И въпреки всичките съмнения, дискомфортни емоции, критика, липса на подкрепа (чужди или свои) – ти дълбоко вярваш в това, което искаш и избираш да вършим натам. Пускайки всичкото ненужно тегло, създадено единствено от липса на доверие.
Тази вяра имам предвид.
„Добре, а какво ако не се получи?“ – е въпрос, който, често възниква тук.
И ето те отново теб, които практикуваш да не вярваш. Теб, който практикуваш съмнение.
Та, днес пиша, за да те попитам – практикува ли своята дълбока вяра днес?
Защото това е нещото, което те държи напълно стабилен и непоклатим в бурята на най-дълбокия ти хаос? И тове е нещото, което ти помага да продължиш напред към това, което истински искаш.
Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)
Приятен и успешен ден,
Венета