Какво е нужно, за да стоиш непоклатим в бурята на най-дълбокия си хаос?

Какво е нужно, за да стоиш непоклатим в бурята на най-дълбокия си хаос?

Независимо какво правим, независимо какво искаме, незавсимо колко се стараем – периодите на хаос винаги ще възникват.

Това е естествената суровина, от която се създава живота.

Трудно е да останем спокойни и стабилни през тези периоди. Особено ако са свързани с наистина големи за нас раздели, загуби, наранени сърца.

Но, има един начин, по който може да се справим!

Ta… как можеш да стоиш напълно стабилен и непоклатим в бурята на най-дълбокия си хаос?

Отговорът е: с дълбока непоклатима вяра.

Не вяра, която или имаш, или не, която усещаш или не усещаш в себе си.

Става дума за вяра, която практикуваш всеки ден.

Събуждаш се. Знаеш какво искаш. И въпреки всичките съмнения, дискомфортни емоции, критика, липса на подкрепа (чужди или свои) – ти дълбоко вярваш в това, което искаш и избираш да вършим натам. Пускайки всичкото ненужно тегло, създадено единствено от липса на доверие.

Тази вяра имам предвид.

Добре, а какво ако не се получи?“ – е въпрос, който, често възниква тук.

И ето те отново теб, които практикуваш да не вярваш. Теб, който практикуваш съмнение.

Та, днес пиша, за да те попитам – практикува ли своята дълбока вяра днес?

Защото това е нещото, което те държи напълно стабилен и непоклатим в бурята на най-дълбокия ти хаос? И тове е нещото, което ти помага да продължиш напред към това, което истински искаш.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Приятен и успешен ден,

Венета

Имаш много идеи, но не действаш по нито една от тях?

Имаш много идеи, но не действаш по нито една от тях?

 

Едно от основните неща, които ми казват хората, с които работя е:

„Имам супер много идеи и заедно с това не правя нищо по тях. Не знам откъде да започна. Не знам коя е по-важна. Не мога да се концентрирам да започна, апък дори и да започна – нямам постоянтсво да продължа.“

Ок! 

Нека разгледаме какво всъщност се случва тук.

Има два начина, по които може да подходим. Първият – аз мога да ви дам чудесни, изпитани, работещи стратегии как да започнете, какви стъпки да предприемете, как да имате постоянство в действията си напред и т.н. Но истината е, че всичко това, колкото е мега добро до е – то никога няма да проработи, ако вие нямате съзнателност какво се случва в главата ви. 

Ето какво имам предвид.

Причината за нашата неспосоност да се концентрираме и да изпълняваме целите си последователно, НЕ е това, че имаме много идеи или че нямаме правилната стратегия. Причината за нашата неспособност да се концентрираме и да действаме е продукт на един прекалено хаотичен и неспокоен ум. Когато умът ни е спокоен, това което следва да направим изплува на повърхността и ние имаме естествен подтик да го направим, без да се чудим дълго какво да правим и без някой да ни „мотивира“ да го правим.

Т.е. ние често си мисли, че проблемът ни идва от това, че имаме търде много идеи и това ни обърква кое да подхванем, какво да правим, но реално проблемът е нашият неспокоен ум. Нещо повече – многото идеи са резултат от нашия неспокоен ум!

Това шокира хората, защото… Не е ли супер да имаш много идеи?!?

Ами, всъщност не е супер!

Особено ако не можеш да действаш по никоя от тях!

Многото идеи са просто резултат от много мислене, that’s it!

От друга страна – когато умът ни е спокоен, най-съществената за нас идея и действие възникват на повърхността. Тогава ние не се чудим, маем, премисляме как, какво, кога, къде, а то е усещането сякаш е ясно, сякаш знаеш, сякаш няма смисъл дори да го мислиш. Нещо като: „Да, точно от тук започвам!“

В момента, в който задържим спокойствието на своя ум – нашата естествена вътрешна мъдрост възниква и ние знаем кое е нужно да направим в този момент. И всичко останало сякаш изведнъж остава на заден план, без да размива идеята, към която пристъпваме сега. Така и нашият капацитет за фокус, постоянство и креативност се отваря. И ние имаме достъп до енергипта и вътрешния ресурс да случим това, което искаме.

Основният начин да успокояваме ума си и да си създаваме този спокоен, но продуктивен вътрешен климат е практиката на медитация. Тя ни учи да се откъсваме от милионния поток на мисленето си, от хаотичността на ума си и така да даваме пространство на яснотата да възникне за нас и да ни придвижи към действие. Медитацията ни помага да не преследваме всяка мисъл, само защото е възникнала в главата ни. Тя ни помага да отсяваме само тези идеи, които изплуват на повърхността. И да се ангажираме с много малко от тях, за да имаме ресурса и капацитета реално да действаме. Защото това, което наистина има значение и наистина носи резултати е действието. :)

Та, вторият подход, който за мен е важно да споделям с хората е именно това – да имат практика,с която да успокояват ума си. Практика, която не ги въвлича в много идеи, а ни дава възможност да видим коя е нашата най-добра следваща стъпка и да имаме вътрешен подтик да я направим. Съзнавайки, че както живота, така и нашите идеи се реализират в действието.

Регистрирай се да получаваш други мои статии ТУК. През май месец започваме да практикуваме навика за ежедневна медитация и ако искате за един месец да попрактикувате заедно с нас – очаквам ви ТУК. Да се научим да създаваме спокойствие и яснота в главата си е едно от най-съществените неща, в които може да инвестираме и вярвам, че този модул определено може да ви бъде от полза. Започваме в петък, 01.05.! :))) Програмата е изцяло он-лайн, така че може да се включите отвсякъде и да се упражнявате в удобно за вас време! :) Цената за целия месец участие е 40лв. Очаквам ви заедно да създаваме пространство за своята лична яснота и своя естествен подтик да действаме ТУК! :)

23 въпроса и отговора за навика на ежедневна медитация

23 въпроса и отговора за навика на ежедневна медитация

 

От първи май в Програмата за полезни навици започнахме модула за медитация и фокусът ни този месец е да задобреем във взаимодействието с ума си. :) Тези дни се сетих, че имам готини насоки за практиката на медитация от Лео Бабаута (човекът, от който аз съм се учила) и за допълнителна мотивация днес реших да споделя тези съвети заедно с вас. Те са във форма на въпроси и отговори, и смятам, че някои от тях може да са ви наистина полезни за поддържане на по-постоянна практика на медитация в ежедневието ви. :)

Обикновено когато започнем някакъв навик, в началото сме мотивирани и не е нужно да полагаме кой знае какво усилие да спазваме навика. В дългосрочен план обаче, съпротивлението винаги възниква и тогава, за да продължим мотивирано практиката си е добре да задълбочим разбирането си за ползите от конкретния навик, за различните начини на изпълнение в нашето си ежедневие, триковете за преодоляване на спънките по пътя и т.н. По този начин, понякога ще отпадаме от навика, но в дългосрочен план – винаги ще се приравняваме към него и така ще получаваме ползите му за нашето здраве и будно състояние. 

По-долу са 23 въпроса и отговора относно навика за ежедневна медитация. Разгледайте ги, експериментирайте ги и намерете кои са работещите лично за вас стратегии, които ви помагат да поддържате ежедневната си практика на медитация в дългосрочен план. :)

 

Постоянно забравям когато трябва да медитирам – как мога да си спомням?

Най-доброто решение е да поставите медитацията в графика си като отделна задача и да започнете да гледате на нея като на важен ангажимент. Ако не използвате график – може да си направите напомняне на телефона за всеки ден или да си направите някакви физически напомняния. Например, ако използвате възглавничка за медитация – сложете я някъде където със сигурност ще я видите през деня – посредата на хола ви или кухнята може би. :) Друг начин е да си сложите писмена бележка на място, където със сигурност ще я видите и ще се сетите да си направите медитацията – огледалото в банята, до кафе машината, на лаптопа, на масата където закусвате или някъде другаде удобно за вас. Лично за мен е най-подходящо да се сложи в графика, за да не отнема прекалено много внимание, но изберете кой подход работи за вас (или комбинация от подходи). :)

 

Не мога да медитирам, защото постоянно пътувам (или имам нещо друго, което постоянно нарушава рутината ми)?

Ние може да медитираме навсякъде, дори когато пътуваме. Пътуването определено прави нещата по-хаотични и заети, и е трудно да се създава нов навик в тези условия. Въпреки това, реално медитацията е един от навиците, които са най-удобни за изпълнение по време на пътуване. Просто сядаш на дивана (на леглото, на стола или където и да си) и медитираш за 2 минути. Това е. :)

 

Трудно ми е да се фокусирам върху дъха си – това подобрява ли се с практиката?

Да. Това е една от най-големите ползи на медитацията – с практиката задобряваме в това да поддържаме фокуса и вниманието си във важната за нас посока. В началото на практиката разбираш, че не си добър във фокусирането и насочване на вниманието си, и това може да е малко неприятно за осъзнаване. Но ние никога не сме добри в нещо когато започваме да го упражняваме. Затова практикуваме и постепенно задобряваме все повече. :)

 

10 минути практика на ден достатъчно ли е или е нужно времето да се увеличи до към половин час?

Да, 10 минути са достатъчни. Това е практика. Повече практика може би ще ни помогне да напреднем по-бързо, но малко практика е по-добре от нищо. :) Ако практикуваме нула минути, ще ставаме все по-зле в практиката си. Затова по-добре да практикуваме, пък било то и за много малко. :)

 

Много ми е трудно да потискам постоянния поток от мисли, който възниква в главата ми по време на медитация. Знам, че това предизвикателство винаги ще присъства, но кога мога да очаквам да стане малко по-лесно?

Не се опитвай да потискаш мислите си. Те просто възникват и си отиват, точно както някакъв звук възниква в средата около нас и после изчезва. Те са временни. Реално – това, в което задобряваме е не да потискаме мислите си, а да започнем да ги забелязваме и да се научим да не реагираме на тях. Учим се да гледаме на мислите си като на нещо, което се случва и което ние наблюдаваме, но не участваме. След като забележим някоя мисъл, оставяме я да си мине и връщаме фокуса си към дъха или тялото ни.

 

Не съм сигурен какво точно е нужно да правя по време на медитация – какво да очаквам, как да задълбоча практиката си?

Основната ни практика е да започнем да забелязваме когато умът се разсее с някаква мисъл, емоция, усещане, история. Когато това се случи, просто се усмихваме и връщаме вниманието си към дъха ни. Опитваме да забележим съпротивлението, което може би ще ни възникне докато стоим и практикуваме. Да забележим подтиците си да станем и да правим нещо друго. Да забележим дискомфорта, който може да ни се появи. И просто не реагираме на всички тези импулси, а оставаме да практикуваме. Нашата практика в този момент е най-важното нещо на света за нас. Затова каквото и да се случва – ние се връщаме към практиката си и продължаваме. 

 

Каква е разликата между водена медитация и медитация в тишина? Има ли значение какво ще избера? Едната по-ефективна ли е от другата?

Водената медитация е добър избор за хората, които имат нужда от структура. Понякога, когато навлизаме в непозната територия е хубаво някой с повече опит да ни води. И двете медитации са добри, но реално след като сме медитирали за известно време, най-вероятно вече няма да имаме нужда от водене. Тогава може да практикуваме и експериментираме самостоятелно. По-скоро това е препоръчително в дългосрочен план. 

 

При медитация правя 5 секунди вдишване и 5 секунди издишване за около 2 минути. Това ок ли е?

За обикновената практика по медитация не е необходимо да се диша в определена структура. Може да дишаш нормално, без нуждата да контролираш дъха си. Не е нужно да дишаш по-бавно от обикновено, просто фокусираш вниманието си в усещането, което дъхът ни създава. 

 

Ако сега медитирам за 2-3 минути на ден, кога е ок увелича практиката си до 20-30 минути на ден?

2-3 минути е ок за един месец, но ако усетиш, че можеш малко повече – може да увеличиш практиката си постепенно. Идеята не е да имаме по-дълга практика, а да формираме навик за практика. Когато формираш навик – постоянството е по-важно от продължителността. 

Ако искаш да медитираш за 20 минути – ок, направи го. Но ако усетиш, че става трудно – върни се към 5 минутна практика или дори 2 минутна практика. Продължителността не е важна в началото.

 

Как да държим умът си далеч от разсейванията?

Ние не можем да държим умът си далеч от разсейванията. Той ще се разсейва постоянно. Това, което ние правим е да забележим когато разсейването се случи. Ето защо броенето на дъха може да бъде полезно – то ни помага по-лесно да забележим разсейването. 

Когато разсейването възникне, просто го отбелязваме. Усмихваме се. И се връщаме към дъха си. Това ще става постоянно. Реално ние практикуваме – т.е. повтаряме едно и също нещо много, много пъти. В случая повтаряме това да забелязваме разсейването и да се връщаме към дъха си (към практиката си, към важното за нас в този момент).

 

Никога не съм медитирал с отворени очи. Може ли да ме насочиш как е най-добре да се случи това? Нужно ли е да се фокусирам в нещо или ако се фокусирам прекалено много ще навредя на практиката си?

Ако медитираш с отворени очи не е нужно да се фокусираш върху нищо. Просто остави погледа си пред теб. Вместо да насочваш внимание върху това, което виждаш, насочи вниманието към себе си – към дъха и тялото си.

 

Докато медитирам обикновено започвам да мисля за самата медитация. Например ако броя вдишванията и издишванията, се фокусирам върху броенето. Също така мисля за това как ще след медитацията ще опиша как се чувствам. Въпросът ми е – мисленето за медитацията, за процеса на учене по време на медитация, ок ли е?

Нормално е когато правим нещо да ни възникнат мисли за това как го правим. Всички го правим постоянно. :) Мисленето за медитацията е същото като мисленето за всяко друго нещо – това е нашият ум, който се е разсеял от дъха ни. В този случай отново – просто забелязваме разсейването и се връщаме към дъха си. Мислите за медитацията ще дойдат отново и ние пак практикуваме – забелязваме разсейването и връщаме вниманието си към дъха. 

 

Имам чувството, че не мога да медитирам с отворени очи.

Да си с отворени очи по време на медитация не е съществено важно – това просто един от начините за медитация. Чувствай се свободен да затвориш очи или докато си с отворени очи – леко се концентрирай върху клепачите си и нека това бъде твоята медитация – да държиш вниманието си върху клепачите и да държиш очите си отворени. :)

 

Опитвам да се фокусирам върху дъха си, да броя вдишванията и издишванията си, но стигам най-много до 10 и трябва да започна отначало, защото умът ми се разсейва. Как да се справя с това?

Първо – умът винаги се разсейва, това е нормално, всичко го правим. И второ – това, което медитацията ни показва е, че това разсейване се случва. Нашият ум винаги се разсейва, независимо дали медитираме, работим, водим разговор с някого или каквото и друго да правим. Но обикновено ние ние не забелязваме това разсейване. Медитацията ни помага да забелязваме по-ясно когато се разсейваме, да забелязваме какво точно ни разсейва, да забелязваме какво точно правим когато се разсеяме. Реално ние практикуваме да забелязваме когато разсейването се случва. Т.е. – това, че забелязваш разсейването си е чудесно.

Как се справяме с това? Първо – просто забелязваме, че разсейването се случва. Това е съществено. Просто наблюдаваме какво се случва, без да се въвличаме в разсейването. Може да си кажем: „О, умът ми пак се разсея – интересно. Мислих за това какво е нужно да купя от магазина довечера.“ След това се усмихваме и се връщаме към дъха си. Отново, отново и отново. :)

Това е нашата практика и това е феноменално умение, в което да задобряваме всеки ден. :)

 

Ок ли е да медитираме с релаксираща инструментална музика или е по-добре да сме в тишина?

Ок е да медитираме по начина, по който ни харесва. Няма „правилен“ начин за медитация. Ако музиката те вдъхновява да медитираш – ползвай я. Макар че, за дългосрочна медитация препоръчвам да сме без музика, ако не ни е много наложително. Медитацията не винаги е време за релаксация, а е по-скоро време, в което практикуваме да забелязваме и съзнателно да насочваме своето внимание.

 

Правя медитацията си очно преди лягане. Това ок ли е?

Да, разбира се. Щом това време за медитация работи за теб – чудесно. :)

 

За колко минути е най-добре да медитираме и колко пъти на ден?

Когато започваме е добре да са 2 минути на ден, един път. След около месец може да увеличите практиката си до 5-10 минути на ден. После 15 минути, после 20. 

Най-добре е ако можем да медитираме през целия ден. :) Не седяща медитация, но практикуване на съзнателност през целия ден. Забелязваме разсейванията си, не реагираме, а просто просължаваме с важните за нас задачи. 

 

Кога всъщност можем да усетим реални ефекти от медитацията?

Представи си, че практикуваш пиано – в началото практикуваш много лесни комбинации и после започваш да практикуваш по-трудни. С медитацията е същото – ние постепенно задобряваме в умението си да бъдем съзнателни. Когато станем добри в това умение, ние можем да пренесем тази съзнателност във всички останали сфери на нашия живот. Нещата се случва с надграждане – първо задобряваме в своята съзнателност, после започваме да я използваме може би в работата си, после задобряваме още повече и започваме да я ползваме и във взаимоотношенията си. Ползите от медитацията и от увеличената съзнателност стават все по-големи по-големи с всяка наша практика. :)

 

По-добре ли е да ползваме таймер за медитацията си?

Не е необходимо, но ако се хванеш, че постоянно се чудиш колко време остава за медитацията ти – по-добре е да ползваш таймер. Просто да премахнеш чуденето за времето. 

 

Искам да променя начина, по който гледам на света и да не се асоциирам толкова много с егоистичния ум. Седящата медитация ще ми помогне ли?

Мястото, от където можеш да започнеш е именно седящата медитация. Когато задобреем в медитацията, ние започваме да виждаме по-ясно какво точно се случва с ума ни, защото вече сме доста по-съзнателни за това, което се случва. Едно от нещата, които умът прави е да ни поставя (егото) в центъра на всичко. Когато забележим това, за нас вече възниква възможност да променим гледната си точка и да изберем друга перспектива. С постоянната промяна на перспективата ни, ние започваме да създаваме промяна в начина, по който умът ни вижда света около нас.

 

Не обичам да ставам рано сутрин. Усещам, че умът ми не е достатъчно събуден за медитация и не ми харесва да медитирам веднага след събуждане. Да продължавам ли да опитвам или да променя нещо?

Опитай да медитираш следобяд или вечерта, или в друго време и открий кое е най-подходящото време за теб за медитация. Ако практиката ни е две минути, реално ние може да медитираме навсякъде, по всяко време – така че експериментирай и открий кой е твоят личен най-подходящ момент, когато медитацията е най-приятна за теб. :)

 

Нужно ли е да практикуваме срещу бяла стена?

Не е нужно да се практикува срещу яла стена. На мен ми помага, защото визуално няма разсейвания, но може да медитираш и на дивана, без значение какво е пред теб. Това, което има значение е да следим къде е вниманието ни и да връщаме фокуса към дъха си.

 

Медитациите с мантра по-добри ли са от медитациите с фокус към дъха?

И двете са ок. Реалната практика е тренираме вниманието си, така че обектът на внимание няма важно значение. Може да е мантра, дъхът, звук или нещо друго. 

След известно време, може да опиташ и медитация без обект или както в зен се нарича „просто седяща медитация“. В началото обаче е важно да тренираме вниманието си с някакъв обект. 

 

Ок, другари, Това бяха насоките за медитация, които исках да споделя с вас. Надявам се те да са създали повече разбиране и вдъхновение да продължите своята лична практика на медитация и да я поддържате в дългосрочен план. :) 

Ако пък искате за един месец да се поупражнявате в практиката на медитация заедно с нас – може да се включите ТУК. Започнахме от сряда, 01.05., но вие може да се включите днес, да наваксате първите дни и довършите месеца с нас. :) Програмата се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да изпълнявате насоките в удобно за вас време. Цената е 30лв. за целия месец и може да се регистрирате днес ТУК. :)

My rules are my game changers #3

My rules are my game changers #3

 

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)


Бъди естествен в бизнеса, в това, което правиш и в начина, по който го правиш – сякаш говориш с близък приятел.


Мисли в 10х размер! If you have a 10-year plan of how to get [somewhere], you should ask: Why can’t I do this in 6 months?


Take a deep breath. Enjoy life. You are never gonna be perfect.


Тренирай да бъдеш куражлия! Дори хората да ти се смеят на това, което опитваш, какво от това? След 100 години нищо няма да има значение освен дали си се веселил и дали създал нещо стойностно.


Тренирай умението си да се доверяваш. Довери, че Вселената ще се погрижи за теб. Ако ти дадеш най-доброто от себе си и тя ще направи същото за теб.


Поддържай висок стандарт! Ако приемеш нещо по-малко от най-доброто, най-вероятно ще го получиш. Внимавай мислите, думите и действията ти да са в съответствие с високия стандарт, който искаш да поддържаш.


Когато страдаш спомни си формулата: Болка + Съпротивление = Голяма болка. И тогава опитай да махнеш съпротивлението от уравнението. Опитай да се отвориш за болката. Опитай да я оставиш да мине през теб. Когато съпротивлението го няма, болката не е толкова голяма.


Когато имаш труден период – грижи се повече за себе си. Умението да живееш добре е да живееш не въпреки болката, а заедно с нея.


If you are not on the scene, in the discomfort, sweating with me – then I am NOT interested in your feedback!


Рамките, критериите и правилата не просто ограничават възможностите ти. Те ти пречат изобщо да ги видиш.


Усмивката не е задължителна. Но много помага.


Приемаш, че другите са прави, дори и да не са прави. Харесваш другите, дори и да не ги харесваш. Те са част от историята, в която играеш.


Няма правила. Правилата се създават в действие и се променят според ситуацията.


Не е проблем да не знам какво се случва, защото знам, че каквото и да се случва аз мога да го превърна в добра история.


Аз мога да съм всякакъв. Ако не знам кой съм – просто започвам да правя нещо и в правенето откривам кой съм.


Не съществува такова нещо като блокаж. Съществува единствено мисълта, че съм блокирал.


Ти си на сцената, за да помагаш и да се радваш заедно с другия.


Хората са Богове, които спят и сънуват, че не са Богове. Събудете се.


Не е нужно да делим, не е нужно да се борим един друг – има ресурси за всички нас. Има за всички!


Живей живота си с ясно и категорично намерение. Живей деня си с ясно и категорично намерение. Например, кажи си „Днес възнамерявам да бъда радостна!“. И всеки път когато в деня намериш 1 свободна секунда – спомняй си това намерение.  Казвай си го отново. Ще познаете кое е правилното намерение за вашия ден ако то създава ентусиазъм, енергия и трепет във вас – тогава ум и сърце се синхронизират в едно.


Не споделяме своите намерения с другите хора! Това хаби от енергията ни и после нямаме енергия за изпълнение, за докарване на нещата до край. Споделяме единствено когато вече е станало.


Щастието изисква дисциплина на ума. Изисква се увереност, категоричност, решителност. Чуденето разклаща енергията ни.


Всеки човек има вграден механизъм за щастие. Нарича се съвест.


Не давайте прекалено голям кредит на щастието. Не е нужно винаги да си щастлив, за да живееш добре. Нещастието е неразделна част от живота ни. И нашата работа е просто да се научим да го преживяваме по-здравословно.


При времето всяка една минута е ценна минута. Ти как прекарваш минутите си?


Фокус към целта. Към теб самия. За останалото бъди кон с капаци. Никой друг и нищо друго не те интересува. За да бъдеш успешен трябват жертви. Една от тези важни жертви е да се освободиш от реакцията си към това какво ще кажат другите.


Човекът с харизма е ярък, слънчев, знае какво иска и го постига с любов. Заразява другите с ентусиазъм. Не се обижда, не се доказва, не оставя неща, за които да се обръща назад. Просто върви напред.


You are working hard 20% and rest 80% ot the time. This 80% is time for leaning and active rest. When you dedicate 80 percent of your energy to rest and self-improvement, then you have a lot of fodder and a very sharp saw to use during the time you’re actually working. You’re thinking 10X bigger than everyone else. You’re operating under short timelines and high pressure. You can tax yourself to extremes while you work because you spend lots and lots of time resting and preparing.


You need to rest when thing are bad AND when things are good. Because something will always come NEXT if you let it. Be very intentional about building rest into your business. If needed – take one week off every month and don’t accept calls on Fridays.


When you show up for yourself, success will show up for you.


If you want healthy relationships, you need to become the kind of person that has healthy relationships.


In a world you can be anything, be king.


Ние имаме забележителната възможност да бъдем тук, на тази планета, и да творим. Ти какво искаш да създадеш? Направи си план и започвай още сега!


Хората по целия свят гледат нагоре и чакат Бог.

А Бог чака нас.


Концентрирай се върху това, което можеш да направиш и дай най-доброто от себе си. Ако ние изпълним нашата част и Бог ще изпълни неговата. Бог не прави грешки.


Умението да се доверяваш, да си взаимодействаш с живота. С нулева гаранция. Можеш ли го? Упражняваш ли го?


When you are wondeing how to act ask these:

  1. How will I feel about my decision in 10 minutes?
  2. How will I feel about my decision in 10 months?
  3. How will I feel about my decision in 10 years?

Уязвимост означава да имаме интелигентността да останем в сърцето си. Отварянето от сърцето е плавно, бавно движение. Интелекта обаче изисква бързо движение. Умът и сърцето действат в различен ритъм. Нашата работа е от тези два различни ритъма да създадем увличаща и мелодична песен. :)


Ако искаме да задълбочим, но в сърцето ни има прекалено много гордост, прекалено много доказване, правота, защита – връзката няма как да се задълбочи. Няма значение дали другия е уязвим – ти самият трябва да си уязвим. Свързването на ниво ум (доказване, правота, его) е готино за интелекта, но свързването на ниво сърце (уязвимост) е великолепно, тогава е истинска интимност. Всичко това – да го кажеш е едно нещо, но да го позволиш в себе си – съвсем друго.


„Vision“ is the ability to talk about the future with such clarity it is as if we are talking about the past.


So, my suggestion as a tool to help you move forward, is to get clear — What are you trying to do, broadly in your whole life? Then reduce it down to this year… This month… This week… This day… This hour… And right now.


Целите трябва да събуждат сетивата – ресурсите ни. Целите оздравяват тялото когато са силни, когато са лично твои, когато те събуждат.


Каквото и да правиш – внедри удоволствие в деня си. Това следва да е задължителна част от твоя ден. Задължителна част от графика ти. Още от сутринта да знаеш – какво удоволствие ще имам днес – любима музика, масаж, игра с котката, спорт или… какво?


Вселената е изобилна, а ако ти не си – колко точно си свързан с Вселената?


Ако мисленето ти е, че финансовата част е решена, тогава може да правиш каквото искаш.


Get clear on your priorities.


Говорим на себе си като на приятел, без автоматичен негативен диалог! Вярваме в себе си! Не се саботираме, а се подкрепяме. Откачаме се от историите, които си разказваме за себе си и които не ни служат.


Създаваме си образ на себе си, който е приятен, горд, успешен. Харесваме си се! Чувстваме, че заслужаваме да бъдем обичани, да реализираме целите си. Вярваме в себе си. Нищо друго не ни интересува.


Когато се хванем с негативна мисъл – веднага я заменяме веднага с нещо приятно, окуражващо. Съзнателно отделяме време за това да имаме приятен вътрешен диалог!


Забелязвам негативните си вярвания (придобити от семейството, хората около нас, обществото, от нас самите).

И не им вярвам!


Когато говорим – обръщаме внимание да използваме приятни, свежи, спокойни думи. Думите въздействат върху емоционалното и физическото ни тяло.


Поддържаме неутралност – нещо хубаво се случва – ок! Нещо лошо се случва – пак ок! намаляваме важност за исканото. Имаш или нямаш – хубаво ти е! Независимо от килограми, от това или онова, имам или нямам – хубаво ми е. Ако аз давам най-доброто от себе си  вярвам, че Вселената е мъдра и прави най-доброто.


Животът е красив в своята неочакваност и постоянни промени.
Обичам го за студ, обичам го за топлина.
Обичам приятелите си и неприятелите също.
Обичам да обичам. Това право е моето и на никой не го давам.


За част 3 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК. Втора част ТУК.

Ако тази статия ви допада – харесайте страницата ми във Фейсбук ТУК и се запишете да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :) Традиционно в началото на декември ще пусна промоционална цена за записване в Програмата за 2018-та година. За мен е важно натрупването, което се получава от всички модули, затова ако имате желание да се включите е най-добре да преминете през всички навици. Очаквам ви заедно с нас да създаваме живот, който си струва да бъде изживян! :)

My rules are my game changers #2

My rules are my game changers #2

 

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)


Всяко вдъхновение идва с енергията, която ни е необходима да го реализираме. За да грабнем и запазим тази енергия обаче е нужно да действаме ВЕДНАГА по изпълнението. И след това да правим последващи, ако ще и малки крачки напред. В другия случай – ако вдъхновението дойде и ние отложим – например запишем си някъде идеята и нищо не правим по нея – енергията нужна ни за изпълнение се губи. И ако някой ден се върнем да прочетем написаното и искаме да го изпълним – ще се усеща като „трудна работа“ :)

Ако едно вдъхновение дойде и вие не реагирате веднага, това вдъхновение ще иде при друг човек. Вдъхновението търси хора с вдигната ръка, готови веднага да действат по реализацията. Живота няма време да се бави и да ни чака. Той иска да се случва.

Have long term vision, but focus on immediate action.


Личностното развитие се състои само в две последователни стъпки:
  1. Поемане на лична отговорност – че твоя живот зависи от теб, че можеш да правиш това, което искаш и можеш да променяш света около теб. И е твоя отговорност да го правиш;
  2. Обединяване с други хора, за да създавате по-големи неща.

Само желание да правиш нещо не стига. Трябва да можеш да преодоляваш гравитацията. Трябва да можеш да преодоляваш естествената склонност на нещата да падат, да се разрушават, да деградират. Трябва да умееш да преодоляваш граници – своите собствени и тези, които светът ти поставя регулярно.


Човек е своето най-голямо ограничение – за бизнеса си, за връзките си, за приятелствата си, за приключенията си. Ако искаме да получим повече – ние самите трябва да станем повече. Tова понякога значи да изхвърлиш старите си дрехи, да изоставиш старата си среда, да идеш на места, на които до сега не си ходил и т.н. Да започнеш да мисли като човека, който искаш да бъдеш.

Ако искаш да печелиш 6 цифрена сума на месец, мислиш ли като човек, който печели  6 цифрена сума на месец? Държиш ли се като човек, който печели 6 цифрена сума на месец? Обличаш ли се като човек, който печели  6 цифрена сума на месец? Говориш ли като човек, който печели  6 цифрена сума на месец?


Интуицията е енергията, която те движи, но ти достатъчно подвижен ли си? Отговаряш ли на поканите за танц от живота? Правиш ли своите крачки танцът да продължи?


333 – 3 неща за благодарност, 3 неща, които трябва да направиш днес, за да си успешен, 3 неща, които искаш деня да ти предостави. :)


Отпусни се, наслаждавай се на всичко и запомни: което на теб не ти харесва, на подсъзнанието ти му харесва! Подсъзнанието е невинно.


Аз съм ОК такава каквато съм. Да се пуснеш не означава да се примириш. Означава да се успокоиш там където си и от тази позиция на спокойствие да действаш смело и с кураж напред.


Ако нещо спре да ми доставя радост, започвам да мисля за промяна. Животът е твърде кратък, за да го живеем с кисела физиономия.

Моето мото е: Живей весело, а парите ще дойдат.

Ричард Брансън


Вижте къде се намирате по тази скала и как бихте могли да се качите по-нагоре:

  • срам – това, което съм аз не е ок. От какво ме е срам?
  • вина – това, което правя не е ок. За какво чувствам вина?
  • обвиняване – кой обвинявам за това, което се случва?
  • тъга – какво ми се искаше да бъде, за какво тъгувам?
  • страх – от какво точно ме е страх в този момент?
  • желание – ако имах магическа пръчка какво щях да създам за себе си?
  • гняв – когато желаното не се случи
  • самообладание – поемане на отговорност и осъзнаване, че мога да променя нещата.
  • неутралност – разбирам, че каквото е, Е.
  • кураж – Ако имах кураж, какво бих направил? Ако не те беше страх, че ще те отхвърлят, че ще ти се смеят, че ще се провалиш – какво щеше да направиш? Нашите ограничаващи вярвания и страхове ни пречат да се отдадем на вдъхновението. Какво би направил ако имаше повече кураж?
  • готовност, решителност – когато сме готови, когато решим наистина да действаме, когато тръгнем напред, тогава ще намерим начин да го направим! Даваш най-доброто от себе си, всеки ден, колкото и малко да е то понякога.
  • приемане – може ли да приемеш това, което се случва? Ок ли си да приемеш резултата какъвто и да е той? Ти си направил всичко по твоите сили, дал си най-доброто от теб – тогава можеш ли да приемеш, че това, което се случва е най-правилното и да приемеш резултата за правилен какъвто и да е той? Сигурен си, че ако си дал най-доброто от себе си, резултатът ще бъде най-добрия за теб.
  • пускане, потокът
  • любов
  • радост
  • просветление

Как се качваме нагоре по стълбата – като си задаваме по-вдъхновяващи въпроси. Ако си задаваме по-вдъхновяващи въпроси започвам да мислим по-различно, да се чувстваме по-различно, да действаме по-различно и следователно – да получаваме по-различни резултати. :)


Един чудесен въпрос е: Какво трябва да направя днес, за да… (получа това, което искам)?


Here’s an overview of the five steps to Energy Clearing according to Christie Sheldon:
1. Connect to a higher power
2. Identify the problem you need to solve. Find from whom did you get it – your father, mother, yourself?
3. Locate the energetic source of the problem on your body
4. Clear the „heavy“ or „stuck“ energy
5. Install a new empowering belief

The clearer you are, the more connected to life you are.


Извинявай. Моля те, прости ми. Благодаря. Обичам те.

Това е универсален начин да държим чисто пространството си. Няма значение последователността на думите.

Колко по-чист си от негативни убеждения, толкова по-бързо постигаш резултати.


Write down often about your dreams and goals. Maybe every morning.
You can write them in present tense.
Write down what needs to HAPPEN in order for you to achieve your dreams.
Write down your plans and strategies.
Write down people you need to meet who will help you along your way.
Write down the knowledge, skills, and abilities you’ll need to develop to make it happen.


Създаваш си яснота какво искаш. И работиш по това да махаш вярванията, които те спират да действаш. Всеки път когато нещо те спира – това е мястото, в което е нужно да се вгледаш. Знаеш какво искаш. Не си измисляй причини защо не го правиш.


Продължаваш да следваш целите си и своята истина когато другите се съмняват в теб. Продължаваш да следваш целите си и когато ти самия се съмняваш в себе си.


Какво прави Джо Витале, за да генерира успехи постоянно?

  1. Активна благодарност.  Хубаво е да се отделя по един час на ден за благодарност. Също така през целия ден съзнателно спираме, за да изразим благодарност за всеки момент. „Активна благодарност“ значи, че наблюдаваш, забелязваш и изразяваш благодарност за различни моменти през целия ден. Благодариш преди да си получил. Защото осъзнаваш, че ти вече живееш чудото. Всичко е ок. И от тази позиция, че всичко е наред се молим, а не умоляваме;
  2. Молим, но не се вкопчваме. Пускаме, защото Бог може да ти донесе нещо по-подходящо – не се вкопчваш, ти психологически си спокоен, благодарен;
  3. Осигуряваме си време насаме – отваряме се за получаване на идеи, иначе не ги забелязваме. От целия шум идеите не могат да стигнат до нас, не може да ги различим. Затова трябва целенасочено да създадем време и пространство за това. Създаваме време, за да получаваме идеи – далеч от хора, от телефон, от интернет. Време, в което не говориш с друг, не си говориш сам, не си пееш, просто позволяваш идеите да дойдат. Може да дойде идея за книга, за музика, за статия, за програма, за лекция, за продукт, за услуга, за сайт…
  4. Вдъхновено действие ВЕДНАГА. Когато имаме подтик да направим нещо – да го направим – то идва от вдъхновението. Веднага щом получим идеята – правим някакво действие по нея, защото идеите са подарък. Третираме ги като свещено нещо, като съобщение от Вселената за нас. Когато действаме веднага – по този начин се качваме на енергийната вълна, която е дошла с идеята, за да бъде тя изпълнена. Ако оставим идеята за после – тя губи от енергията си. Затова задължително правим първата крачка – за да хванем енергията, иначе се ако я оставим за после ще се усеща като усилена работа;
  5. Учим се да сме ОК с това да поискаме помощ от видими и невидими сили. Молим от позиция на благодарност. Не ни е срам да поискаме помощ от други хора. Казваме и молитва към онова, в което вярваме – насочете ме, помогнете ми.

Ако знаеш, ако вярваш, ако си убеден, че няма нищо невъзможно – започваш да гледаш на света по съвсем различен начин.


Опитвай се да усещаш кога вълната на живота е нагоре и кога надолу. Когато е нагоре – давай всичко от себе си, сърфирай. Когато е надолу – изчакай спокойно.


За част 2 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК.

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :)

Шон Акхор и 5-те начина, по които може да подобрим щастието си

Шон Акхор и 5-те начина, по които може да подобрим щастието си

 

За да бъдем щастливи ни трябват точно две неща – (1) да си създаваме щастие тук и сега и (2) да имаме визия за бъдещето, по която да работим с вдъхновение. Като винаги започваме първо от създаване на щастие тук и сега, и след това ъпгрейдваме като си създаваме визия, по която да работим занапред. Без щастие тук и сега половината ни ум все едно не работи и в такава ситуация ние обикновено дори не може да видим каква визия бихме могли да имам занапред.

Когато вече постигнем задоволително щастие тук и сега, за да разширим това усещане е нужна визия. Този пост обаче е за това как да положим основата – щастливи в настоящето. :)

Споделям едно изключително забавно и смислено видео на Шон Акхор – автор на книгата „Предимството да бъдеш щастлив“ и общо взето отдал голяма част от живота си в изучаване на щастието.

Това, което много ми харесва в това видео е как Шон Акхор казва, че не трябва да се задоволяваме с това какво е средното ниво на щастие (или на каквото и да било друго) е да се опитваме да се приравним към него. Защото точно това правят средните стойности – изтриват the wirdows, които са над тях и все едно ги няма. За целите на статистиката, представете си – „нормално“ значи „средно“?! Вместо това идеята е да видим какво правят малкото, които са над средното ниво и да търсим начини как всички хора да се приравнят към тях. Така цялото „средно ниво“ ще се качи по-нагоре и това ще стане нашето ново „нормално“. :) Това е Великанска идея! :)

В крайна сметка – само 10% от щастието ни зависи от външните обстоятелства и 90% зависи от това как интерпретираме тези обстоятелства. И за да ги приемаме позитивно, следва освен да преследваме визията си напред, да си набавяме щастие тук и сега. Как? Шон Акхор дава 5 начина:

  • изразяване на благодарност :)
  • писане на дневник
  • физически упражнения
  • някакъв вид медитация, визуализация
  • спонтанни жестове на доброта към хората около нас :)

Ако правим някое от тези дейности поне по 2 минути на ден е установено, че умът променя структурата, невронните си връзки и започва да сканира света повече за позитивните моменти, отколкото за негативните, което го кара да работи по-успешно, творчески и продуктивно. :) Науката нарича това невропластика – способността на ума да се променя.

Изключително забавно и смислено видео. :) Има субтитри и на български. :)

Кажете сега – от кога започвате да упражнявате своята благодарност? :) Ако желаете включете се заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици където заедно упражняваме благодарност всеки ден. :)

 

Какво е това „духовна практика“ и има ли тя почва у вас?

Какво е това „духовна практика“ и има ли тя почва у вас?

Другари, иска ми се да се опитам да обясня значението на понятието „духовна практика”, защото имам чувството, че се предава/приема не много ясно.

Духовната практика не е нещо анормално или хипер езотерично. Духовна практика е най-вече практика свързана с дъха. Инструментът на тази практика е кислород, енергия, прана… както искате го наречете. Цел на тази практика е да внесе по-голяма „будност”, осъзнатост, щастие в ежедневието ни.

В този смисъл всяко вдишване и издишване сами по себе си са духовна практика, която всеки извършва постоянно. Колко дълбока е духовната практика, зависи от това колко дълбоко човек обръща внимание на дъха си. И колко добре може да приеме и канализира кислорода, енергията, праната…

Всичко е свързано с дъха ни.

На начина на дишане се основава ефекта от наркотиците (при прием, се променя начина на дишане), ефекта на някои добавки като клемботерол (ползван преди от плувци за по-добри резултати при състезания), на ефективните методи ребъртинг и холотропно дишане в психологията, на йога дишанията, на медитацията и т.н. Дори пристрастеността към цигарите в много голяма степен е резултат от ефекта на дишане при пушене – дърпаш си (вдишваш), леко задържаш, издишваш, леко задържаш – именно това е едно от основните циклични дишания в йога за успокояване на нервната система (пушила съм, знам какво е). Всеки вид дишане отговаря на някакво наше емоционално, ментално състояние. По един начин дишаме когато сме забързани, по-друг, когато сме спокойни, по трети – когато ни е страх, по четвърти когато сме влюбени и т.н. Всичко е свързано с дъха. И това не е нещо имагинерно, това е научно доказано сигурно милиони пъти.

Та в крайна сметка искам да кажа, че не трябва да правите смеси от пера на сова, кориандър и леблебия, да се мъчите в поза лотус или да медитирате по 2 часа, за да се каже, че вие правите духовни практики за по-голяма будност в ежедневието си. Да, тези неща може и да помагат, но вие дишайки и издишайки вече практикувате. И колкото увеличавате осъзнатостта и качеството на дъха си, толкова увеличавате осъзнатостта и качеството на духовната си практика. Изобщо, едно от най-неосъзнатите действия, който прави човек – дишането, е всъщност пътя към най-голяма будност за всеки от нас. И е въпрос на навик да обръщаме по-голямо внимание на дъха си. Така, че … просто дишайте and keep it simple. Може да се упражнявате ТУК. :)

А ако искате заедно с нас да изграждате по-голяма осъзнатост в ежедневието си – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)