В тази статия ви споделям една история по истински случай, която силно ме впечатли и която показва нагледно лечебната сила на благодарността. :)

Повечето от вас може би познават Джо Витале – той е много харизматичен човек, автор на книги, понякога наричан „Буда на Интернет“ заради  комбинацията от духовност и бизнес нюх, които притежава. :) Чрез поредица от странни „съвпадения“, той намира различни свои призвания, започва да реализира всяко от тях и това му помага да стигне до огромна слава и успехи. :)

Разказът, който днес ви споделям е именно от живота на Джо Витале. Това е история по истински случай за един терапевт, който през 1984г. кандидатства за работа в клиника за криминално проявени и психично болни хора в Хавай. Този терапевт твърдял, че може да излекува всички ментално, емоционално и физически болни хора, осъдени като криминални лица в тази клиника, ползвайки някакъв неконвенционален, алтернативен, лечебен метод.

Пациентите в тази болница били толкова агресивни, арогантни и несъзнателни в действията си, че в повечето случаи се налагало да ги връзват за краката и ръцете, най-вече когато имало някой на посещение при тях, за да не го нападнат. Повечето сестри и психиатри в клиниката просто не успявали да се справят с напрежението и стреса от всичко това и в повечето случаи напускали работа. В резултат, в болницата постоянно имало огромно текучество на персонал, което управителите просто недоумявали как да променят.

Един ден се появил въпросният терапевт, който кандидатствал за работа в клиниката, твърдейки, че може да излекува абсолютно всички пациенти. Той казал, че докато е в клиниката е съгласен да се среща и общува с пациентите в местата където се обядва, по коридорите или навън при разходките, но няма да работи с тях лице в лице по единично. Хората от клиниката се почудили как този доктор ще работи с този ти пациенти отдалечено, но се съгласили и го назначили, защото и без това били отчаяни. Приели го в болницата и го оставили да си върши неговите неща както той си прецени.

Няколко месеца след това пациентите, повече от които било наистина нужно да бъдат връзвани и упоявани, за да не буйстват (всеки, който има или е имал познат с подобно заболяване знае, че нещата в някои случаи наистина излизат извън всякакъв контрол – казвам това и от свой собствен опит), започнали да се държат по-добре и вече нямало нужда всеки ден да бъдат упоявани. Месец след месец тяхното положение все повече и повече се подобрявало, докато в един момент лекарите дори били склони да обявят доста от пациентите за излекувани и съвсем нормални! В рамките от година до две години, повечето от пациентите били освободени. След точно 4 години всички пациенти били пуснати на свобода, а клиниката затворила врати!

Когато някой човек чуе тази история и разбере, че тя е реален случай, първото, което му идва на ум е:

Как по дяволите това е възможно?!? Това е лъжа!

Дори и за хората, които се занимават с алтернативни терапии, лечения, различни практики за подобряване на здравето, дори и за тези, за които подобни чудеса са нещо нормално и са свикнали да виждат какво ли не в своя живот, дори и те биха се зачудили как това изобщо се е случило. Как така някакъв терапевт, отива в толкова тежка психиатрична клиника в Хавай и излекува ментално, емоционално и физически всички криминално проявени пациенти без дори да се среща и говори с тях.

:)

Джо Витале чува няколко поредни пъти тази история от различни източници и накрая решава, че трябва да намери този терапевт, за да го разпита какво всъщност се е случило в тази болница, защото до този момент тази история се разказвала само като някаква далечна легенда, за която просто приемаш, че се е случило и толкоз – без реално някой да проучи фактите и да документира случая. Витале намира контактите на терапевта и се свързва с него по телефона. Човекът потвърждава, че всичко това е пълната истина и всичко се е случило така както „легендата” разказва. Витале разбира се, настоял  терапевтът да му разкаже повече за случая и да му обясни как точно се е случило всичко това. Терапевтът му отговорил, че както в тази клиника, така и  във всичко друго, единственият метод, който прилага е да … разчиства. :)

Д-р Хю Лен, терапевтът, разказал, че работата, която трябвало да свърши в клиниката била само да разчисти всички негативни програми, ограничаващи убеждения, лоши нагласи, изживени болки, подтиснати емоции и чужди непотребни мнения, които някога от някъде всеки пациент бил придобил и които по някакъв начин са успели да го разболеят – физически, емоционално, ментално или духовно. Терапевтът казал, че единственото, което е направил в клиниката е да разчисти тези негативни програми и ограничаващи убеждения от пациентите, и така те са оздравели. Неговият метод работел така – взимал болничния лист на всеки отделен пациент, за да разбере какъв е конкретния проблем при него. По този начин той започвал да усеща страха, агресията, мъката, болката, уплахата, негативността в този пациент и знаел, че ако той успеел да изчисти … да разтреби тези усещания от самия себе си, това по някакъв начин директно изчиствало тези негативности в пациента, което пък веднага подобрявало състоянието му.

Витале, разбира се, като всеки „трезво мислещ“ човек искал някакво по-логично обяснение. Но колкото повече задълбавал с въпроси как точно действа този метод на практика, толкова повече терапевтът му казвал, че за да излекуваш един човек от някаква болест просто трябва да усетиш неговите негативни програми и да успееш да ги изчистиш в себе си. :)

Д-р Хю Лен обяснил, че този метод на лечение се нарича Ho’oponopono и всъщност представлява нищо друго освен начин всеки от нас да поеме 100% отговорност за своя живот. Това значи, че ако нещо или някой се появи в нашето поле, в което се намираме в момента (с други думи – който и да се появи и каквото и да се случи в нашия живот), ние сме 100% отговорни за това нещо! И независимо дали то ни харесва или не – ние трябва да го приемем и да го „изчистим/отработим”. Терапевтът Хю Лен добавил, че методът Ho’oponopono е част от метода да създаваш своята собствена реалност, за която са писали изключително много хора.

Наясно съм, че всичко описано по горе няма да бъде прието от много хора, дори може би и от тези, които привидно приемат концепцията, че ние сами създаваме своята реалност. Каквото и да си говорим, умът на човек, в своите по-дълбоки убеждения отхвърля мисълта, че хората наистина могат да създават реалността около себе си. Отхвърляйки това обаче, човек реално отхвърля и не поема тази 100% отговорност за своя живот, която методът Ho’oponopono изисква, за да бъде ефективен и да може чрез себе си да излекуваме всеки друг човек.

Идеята за метода Ho’oponopono предполага, че ако в нашия живот се появи болен човек (независимо дали той е бегъл познат или много близък роднина), то ние трябва да поемем 100% отговорност за това и да осъзнаем, че появата на този човек значи, че ние имаме някаква „болна” програма (мисъл, вярване, убеждение, модел на поведение, реакция, думи ползвани ежедневно и прочие), която го е „създала” в нашата реалност. Тази „болна” програма може да е изградена в нас от нас самите или да сме я наследили от родители, баби, дядовци, средата, в която сме избираме да се движим или от другаде. Д-р Хю Лен казва, че тези негативни програми са по-силни, по-дълбоки, по-влиятелни и по-наслоени върху нас, отколкото изобщо може да си представим. Но истината е, че в момента, в който един болен човек се появи в нашата реалност, няма значение от къде сме придобили болната програма, която го е създала. Единственото, което има значение е да поемем 100% отговорност и да изчистим тази програма в себе си, за да излекуваме както нас самите, така и болния човек, появил се в нашия свят. Терапевтът казва, че за да изчистим всяка негативна програма чрез метода Ho’oponopono е нужно единствено и само да ползваме 4 фрази, които ежедневно да си повтаряме като утвърждения с мисъл към болния човек. Тези 4 фрази са:

Извинявай;

Моля те, прости ми;

БЛАГОДАРЯ!

Обичам те.

Д-р Хю Лен споделя, че в тези 4 фрази е цялата есенция на метода Ho’oponopono. И, че тези 4 фрази са средството за цялостно почистване на абсолютно всички негативни програми в съзнанието ни.

Когато хората, независимо дали вярват или не в този метод, все пак решават да го тестват и да започнат да си повтарят тези утвърждения, в началото обикновено възниква отхвърляне на тези фрази. Умът веднага започва да бъде изключително рационален и да поставя всичко, което му се вижда невъзможно под въпрос и критика. Например ако вземем „Извинявай”, то някой би казал – „Ами, че аз какво съм направил, че да се извинявам?”. Или пък „За какво да искам някой да ми прости при положение, че нищо не съм му направил?”, „Изобщо не искам прошка от никого, за нищо не съжалявам!” е друго доста често изказване за много хора. :)

Всъщност обаче, казвайки тези послания те не са насочени към някой друг, а към нас самите. Чрез тях всеки един от нас иска извинение от самия себе си за това, че не е бил достатъчно осъзнат и е допуснал в съзнанието си различни негативни програми и ограничаващи убеждения. Чрез „Моля те, прости ми.”, всеки един от нас иска прошка от самия себе си, че е пропуснал да поддържа чисто своето пространство на любов, изобилие, радост, разбирателство и чистота в съзнанието си. С „Благодаря” ние се обръщаме към Вселената, Бог, висшия разум или както искате го наречете – с Благодарност за това, че все пак сме стигнали до осъзнаването, че тези ограничаващи модели съществуват и че ние имаме 100% възможност да ги премахнем.  И накрая завършваме с „Обичам те!”, защото … кажете вие защо? Представете си само за една секунда, ако целия този вътрешен диалог, който постоянно се върти във вашата глава включва единствено и само фразата „Обичам те”. Можете ли изобщо да си го представите? Можете ли да си представите какви биха били последствията? Обичам те, обичам те, обичам те! Да, за някой хора не е проблем да казват „Обичам те” на друг, но как стои въпросът когато трябва да го кажем сами на себе си? Цялата ни нагласа към нас самите би могла да се промени само ако тази фраза присъства поне малко в ежедневния ни мисловен диалог. Не само това – ами и отношението ни към другите драстично би се променило. Представете си само ако преди да започнете разговор с когото и да е, независимо дали харесвате този човек или не – представете си ако започвате всеки ваш разговор с едно мислено „Обичам те” към отсрещния. Помислете. Как това би променило ежедневието ви, нагласата ви към вас самите и хората около вас? Има ли изобщо нужда да отговарям защо завършваме с „Обичам те!„? Завършваме с него, защото „Обичам те!” е всичко, което ни е нужно.

Това е другари. Цялата философия на метода Ho’oponopono е, че повтаряйки си тези четири фрази, ние може да излекуваме себе си и хората около нас. И моля ви … изобщо няма значение дали точно вие вярвате или не, че това е възможно. Това е реален случай от преди 30 години. Опитайте се да изчистите ума си от всички свои вярвания, минали опити, „доказателства” за това какво може и какво не. Опитайте се, както будистите казват – да поддържате ум на начинаещ – човек, който във всеки момент забравя всичко, което знае, всичко, което някога от някого е научил и просто се оставя на настоящия момент. Ако успеем да забравим всичко и да видим настоящия момент с вече наистина трезв поглед – ще видим, че това, което настоящия момент ни предлага е именно благодарност и любов, защото те са най-добрите ни лекарства! Нашите най-целебни лекарства са една мисъл разстояние. :) Думите на благодарност и любов ни променят из основи. Нагласите, излъчването, усещанията, чувството ни за пълноценност – всичко във и около нас се променя! Поддържайки практиката на благодарност и любов в ежедневието си ние постоянно лекуваме негативните програми, които са се натрупали с времето – в себе си, в близките си, в познатите си, в града си, в държавата си, в света…  Чрез всяка една от тези фрази ние почистваме съзнанието си, пространството си, живота си, съдбата си! Пречистващата сила, която има един човек простил всичко на себе си и другите, и изпълнен изцяло с „Благодаря” и „Обичам те!” е огромна. Той има силата да влияе позитивно на всички около него и следователно всеки от нас трябва да се стреми да бъде такъв човек чрез всяка мисъл, дума и действие! 

А ако искаме да помогнем на свой близък, който има физически или психосоматични проблеми, вместо да се опитваме да му помогнем с думи и „наливане на ъкъл“ как да си живее живота, по-добре да ограничим максимално напътствията си, може би дори да се отдалечим физически от човека и просто да отделяме няколко момента всеки ден в размисъл за този човек, използвайки четирите фрази на метода Ho’oponopono:

Извинявай;

Моля те, прости ми;

БЛАГОДАРЯ!

Обичам те;

Няколко години по-късно д-р Хю Лен става съавтор на Джо Витале и те заедно издават книгата „Без граници“, която описва детайлно метода Ho’oponopono и неговото приложение. Книгата се разпространява безплатно и ако ви интересуват повече детайли и фактология за метода – може да я изтеглите от ТУК и да се информирате (книгата е на английски).

В Програмата за изграждане на полезни навици цял април месец ще отделим, за да изграждаме навика за Благодарност, утвърждения и любов в живота ни. :) Дори и ако мислите, че всичко това е „вятър работа” ви каня да опитате поне за един месец в живота си да поддържате ум на начинаещ и се включете заедно с нас в тази практика на благодарност и любов. След това сами ще прецените дали ще я запазите дългосрочно в живота си или не. Всичко е 100% ваш избор. :) Очакваме ви в Програмата ни за полезни навици – може да се регистрирате ТУК.