Днес искам да разгледаме една допълваща стратегия, която ни помага да комуникираме нуждите, очакванията и проблемите си с важните за нас хора по един наистина градивен и съзнателен начин, отчитайки интересите и на двете страни. Тази стратегия се нарича „имаго диалог“ и първоначално е създадена с цел подобряване на комуникацията между любовни партньори, но реално може да се използва във всеки друг вид взаимоотношения – бизнес партньорство, близки приятелства, членове от семейството и всеки друг, с който прецените, че искате да имате по-ясни взаимоотношения и по-добро разбирателство.

Имаго диалог е процес на водене на структуриран разговор, разработен от Харвил Хендрикс и Хелен Лакели (автори на книгата „Да получиш любовта, която желаеш“), който се състои от три части. Идеята е, че всеки път, когато усетим някакво неразбирателство или нарастващ конфликт с другия човек, почувстваме се наранени или обидени от някаква ситуация, или просто за нас е важно нещо да бъде обсъдено – ние може да използваме тези три стъпки, за да изчистим ситуацията с другия по максимално адекватен и обогатяващ за двамата начин. Харвил и Хелен са убедени, че всеки конфликт и всяка ситуация на неразбирателство са всъщност изключителна възможност за нас да разберем по-добре и да се сближим още повече с другия човек. Имаго диалогът ни помага да направим именно това. :)

По-долу описвам трите части на диалога, като преди да започнем разговора по важната за нас тема е нужно да попитаме другия дали е отворен за обсъждане на този въпрос в настоящия момент. Това, че ние сме готови да говорим не означава, че другия е готов да слуша, затова е нужно да поискаме потвърждение. Може да попитаме нещо такова:

„Николай (тук слагаме името или нашето обръщение към човека, с който ще разговаряме), удобно ли е за теб да обсъдим сега ситуацията с…“

или

„Николай, отворен ли си да поговорим относно…? Има нещо, което ме притеснява и предпочитам да го обсъдим заедно.“

Ако другия сподели, че в момента например е изморен и просто не е в настроение за обсъждане на конкретната тема, ние проявяваме разбиране и отлагаме разговора за по-удобен случай. Ние искаме другия наистина да присъства и да е ангажиран във важния за нас разговор, затова ако той не е в настроение, за нас също е по-добре да отложим обсъждането.

Ако другия обаче отговори, че в този момент е отворен за обсъждане на ситуацията – минаваме през трите стъпки на имаго диалога. В идеалния случай – другия човек също е запознат със стъпките на диалога и в процеса на разговор се редуваме – първо единия изразява гледната си точка по въпроса, а другия слуша. След това обратното. Но ако отсрещната страна не знае за имаго диалога – ние може да го приложим само за себе си. :)

1. Първата част се нарича „Огледало“. В тази част ние опитваме да слушаме на по-задълбочено ниво какво другият човек иска да ни каже, без в този момент да си правим прибързани интерпретации и заключения в нашата глава за това какво ние си мислим, че той иска да ни каже. Присъстваме за другия и опитваме наистина да чуем какво той казва. След това, за да се уверим, че сме разбрали добре казаното, сумаризираме това, което сме чули и питаме другия за потвърждения дали наистина това е имал предвид той. Казваме нещо такова:

„Нека видя дали разбрах добре. Ти казваш, че… (разказваме това, което сме чули)… . Правилно ли съм разбрал?“ И тук очакваме другият човек да потвърди, че наистина това е искал да каже или да ни направи корекция. Обсъждаме казаното, докато се уверим, че ясно сме разбрали гледната точка на другия, без шума на своите интерпретации.

След това питаме: „Има ли нещо повече, което искаш да споделиш по отношение на тази ситуация?“ . Този въпрос е важен, тъй като в повечето случаи другият човек има още какво да каже и това за нас е важно, защото казаното може да ни помогне дори още по-добре да разберем гледната точка на другия.

От своите наблюдения, Харвил и Хелен споделят, че в процеса на една комуникация, повечето от нас не водим диалог, а по-скоро водим монолог със себе си. Според тях само около 13% от това, което чуваме от другия е нещо, което другия наистина има предвид. Останалите 87% са шума от нашето мнение и интерпретации за това какво другия иска да каже, което ние автоматично възприемаме, че другия наистина е имал предвид. Ето защо първата стъпка (Огледалото) е изключително важна. Тя ни помага да се уверим, че наистина сме разбрали какво другия човек иска да ни каже, без нашите замъгляващи филтри и интерпретации.

2. Втората част се нарича „Валидация“. В тази част ние приемаме гледната точка на другия без да я осъждаме, а дори напротив – опитваме да видим логика и смисъл в нея, независимо дали сме съгласни с тази гледна точка или не. След това устно потвърждаваме на другия, че сме способни да видим ситуацията от неговата перспектива. Казваме нещо от сорта на:

„Виждам смисъл в това, което казваш, защото…“

или

„Това, което казваш е наистина логично и разбираемо, защото…“ и тук може да кажем едно, две неща, които наистина приемаме за логични и смислени в гледната точка на другия човек.

Валидацията е изключително важна, тъй като помага на другия човек да се почувства наистина чут и разбран. И че неговото мнение е значимо за нас. Тогава той се отпуска да бъде себе си и да бъде истински с нас, а не да влиза в отбранителна позиция, в която се опитва да ни доказва, че неговата гледна точка е важна и значима.

По време на разговора с другия човек опитваме да не го гледаме намръщено, осъдително, оценяващо или присмехулно, а се стараем да гледаме другия с приятелски, приемащ и разбиращ поглед. :)

3. Третата част е „Емпатия“. В тази част ние освен логично да разбираме какво иска да каже другия, ние опитваме да разберем как се чувства другия човек спрямо конкретната ситуация. Казваме нещо от сорта на:

„Предполагам, че тази ситуация те е накарала да се почувстваш…“

или

„Разбирам, че когато те изкритикувах, това те е накарало да се почувстваш наранен и ядосан.“ Вие може да не сте били с намерение да критикувате другия и дори може изобщо да не приемате казаното от вас като критика, но чрез емпатията вие показвате на другия, че сте способен да видите ситуацията така както те са я възприели.

След като преминем през трите части на имаго диалога (за двамата човека или само от наша страна) може да приключим разговора или може да продължим ако има нужда да обсъдим някакво решение и последващи стъпки от ситуацията. Но дори и разговорът да приключи на този етап, важното е че като следствие от имаго диалога във връзката ни с другия човек възниква усещане за по-голяма сигурност и спокойствие, само поради факта, че между нас има по-голяма яснота, разбиране и приемане на отсрещната страна. При приключване на разговора се препоръчва двамата човека да се усмихнат и прегърнат, тъй като физическият контакт създава допълнително усещане за свързаност между нас.

Когато някакъв малък или голям конфликт (неяснота, неразбирателство) възникне, ако ние вместо да го пренебрегнем, спрем и инициираме няколко минути разговор с другия човек, в които минем през посочените по-горе три стъпки – огледало, валидация и емпатия, ние по този начин създаваме пространство на сигурност и спокойствие, в което възникналият конфликт може да се разреши по най-адекватния и градивен начин. Дори ако двамата човека са на изцяло различно мнение. Реално, ако и двамата човека са с усещане, че са чути, разбрани и тяхната гледна точка е приета без осъждане, без критика и без обвинение – тогава различието в гледните точки се оказва, че не е от такава същественост.

По думите на Харвел и Хелен имаго диалогът е структура на разговор, която е помогнала на хиляди двойки да изградят повече разбирателство във взаимоотношенията си и да създадат среда за безопасно изразяване на себе си, което съвсем естествено им помага да се почувстват много по-близки и свързани помежду си. Разбира се, като всяка нова практика и тази в началото най-вероятно ще ви изглежда малко странна и дори може би дискомфортна за вас. Но имаго диалогът е като всяка друга практика – нужно е да се упражняваме отново, отново и отново, докато задобреем в нея и се почувстваме естествено и комфортно докато я изпълняваме. Случи ли се това ще усетим как енергията, която до скоро е била използвана за поддържане на малки и големи конфликти в двойката, сега е свободна и може да бъде използвана за създаване и развитие на нещо наистина конструктивно. :)

Като завършек на тази статия бих искала да направя едно важно уточнение. Когато се чувстваме обидени или засегнати от някого, отговорността да изчистим ситуация е наша, а не на другия човек. Ние сме отговорни за това как ние се чувстваме, а не другия човек. Той може дори да не е разбрал, че ни е обидил, а ние да чакаме той евентуално да се сети и евентуално да ни се извини. Да очакваме обаче някой друг да изяснява начина, по който ние се чувстваме е проява на несъзнателност във взаимоотношенията ни, която води до натрупване на негативни емоции в нас, разклащане на вътрешният ни мир и създаване на напрежение към другия човек. Ако аз се чувствам зле, защото ти си ми казал нещо или си направил нещо, и това нарушава моя мир – аз не чакам ти да дойдеш при мен и да ми се извиниш. Моя е отговорността да дойда при теб и да изчистя ситуацията. Независимо дали ще използваме имаго диалог или някаква друга стратегия, идеята е да изчистваме навреме възникналите търкания и неясноти. В основата си да изчистим една ситуация означава – да ти споделя как аз съм приела ситуацията, да те попитам какво ти си имал предвид и взаимно да опитаме да разберем и приемам за валидна гледната точка на другия. Разбираме, че една ситуация е изчистена, когато всичко за всеки е ясно и двамата имаме усещане за мир. Независимо дали на работа или в личен план – нашите чувства са наша отговорност. Поддържането на мир вътре в нас е наша отговорност. Затова, ако се чувстваме засегнати, обидени или в неяснота за нещо – отговорността да изчистим ситуацията е наша. :)

Това е статия, която е част от курса ми по изграждане на съзнателност относно мисленето, емоциите и поведението ни. Запишете се да получавате други мои статии ТУК.

Забелязали ли сте как е сякаш твърде натоварващо да бъдеш около някои хора.

Сякаш, когато си около тях ти просто не можеш да бъдеш най-добрия себе си.

Усещаш енергията си буквално срината след като си прекарал време с тях.

Много често ние пренебрегваме това вътрешно усещане, защото не искаме да бъдем груби или защото сме били приятели с този човек от преди много дълго време.
⁠⠀
Но, запитайте се: Защо цените чувствата на този човек повече от това да цените своята собствена жизнена енергия?

Когато усетите, че някой ви сваля енергията – обърнете внимание. Вие явно просо не резонирате един с друг.

Резонанс се получава, когато две вълни пътуват с еднаква скорост и в еднаква посока. Сложи двама човека заедно, които си резонират и те веднага взаимно ще си дават енергия и ще се вдигат взаимно.

Но ако две вълни пътуват с различна скорост и/или в различна посока, те са дисонансни и реално ще отнемат енергия една от друга.
⁠⠀
Когато ние се променяме или според етапа, в който се намираме – хора около нас естествено ще отпадат. Това не е нищо лично. Те просто не резонират с нас. И е Ок да се махнем от тези хора. Да не искаме да прекарваме време с тях – нарича се „различност“ и е едно от най-нормалните неща на Земята. Не бива да се чувстваме виновни за това, че се отдръпваме от хората, около които не се чувстваме най-добрия себе си.
⁠
⁠От друга страна – добре е да обръщаме внимание на хората, които ни „вдигат“ и ни създават вдъхновение. И да се обграждаме с тях. Ако прекарваме колкото се може повече време с хора, с които резонираме – толкова повече енергията ни се увеличава. И толкова повече нашата собствена гениалност ще има възможност да се покаже и задвижи.

⁠Във всичко това няма нищо лично. Става дума единствено за екология и култивиране на нашата собствена енергия. Която понякога несъзнателно потискаме (когато сме покрай хора, които не ни резонират) и на която помагаме да расте (когато сме покрай хора, които ни резонират, които ни създават усещане за спокойствие, усмивка, вдъхновение).

Другари, вие обграждате ли се с хора, които усещате, че ви създават енергия? :)

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. Или директно се запишете за Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)
⁠⠀

Една от най-полезните промени, които може да подобри в пъти живота на всеки от нас е да се научим да виждаме осъждането към другите хора като червен флаг. Като нещо, което ни кара да паузираме и обмислим малко по-добре какво точно се случва във взаимодейтвията и във взаимоотношения ни с другите хора.

Аз съм доста критичен човек и би било смешно да кажа, че не осъждам другите. Мисля, че да осъждаме другите е вграден механизъм в нас като хора или е нещо, което развиваме, заради останалите ни вградени механизми. :) Ние всички, малко или много, осъждаме другите. Но днес бих искала да изследваме малко по-подробно какво точно се случва при нашето осъждането. И ако обърнем, ще забележим, че осъждането всъщност е нещо нараняващо.

Т.е., осъждането само по себе си не е нещо лошо. Но то е симптом, че най-вероятно някои други неща се случват вътре в нас или във взаимоотношенията ни, които са нараняващи.

Ето няколко примера какво обикновено се случва в ситуации, в които ние проявяваме осъждаме:

• Не ме интересува кой знае колко това, през което преминава другия човек.
• Нямам желание да разбера достатъчно добре ситуацията, в която е другия човек.
• Имам нереалистични очаквания към него.
• Мисля си, че съм нещо повече от другия човек.
• Мисля, че аз имам право да осъждам другите, че не отговарят на очакванията ми.
• Мисля само от моята позиция, без да се поставя на мястото на другия.
• Не съм отворен за други възможни варианти – мисля, че моята гледна точка е единствена.
• и т.н.

Ето една измислена, но типична ситуация, за да обясня какво имам предвид – виждам моя роднина, която е много зле със здравето си, има много излишни килограми, има диабет и въпреки това продължава да пуши, да пие и да яде джънк храна. Аз знам, че тя може да подобри здравето си като подобри навиците си, затова автоматично я осъждам за това, което прави. Ядосвам й се, дразня се и евентуално, по някое време започвам да я отбягвам, защото тя ме натоварва и нямам желание да общувам с нея.

Подобна ситуация се случва и на мен, и на всички около мен – просто променете „роднина“ със съпруга, колега, дете, приятел и вместо „нездравословен живот“, те най-вероятно правят нещо друго, което вие не харесвате.

Ок, нека сега видим какво всъщност се случва в тази ситуация.

Първо, аз няма достатъчно информация за това, което реално се случва с моята роднина и това, през което преминава тя на този етап от живота си. Затова аз автоматично я осъждам. В същото време – тя може би е притеснена от здравословните си проблеми, чувства се виновна, страх я е, не знае какво да прави и дори е изгубила доверие в себе си, че изобщо може да се справи с тази ситуация. И заради тези свои неприятни чувства, тя може би избягва изобщо да мисли за здравето си, а вместо това си доставя „поне малко удоволствие“ с пушене, „сладка“ храна и други иначе нездравословни неща. Реално – тя просто се опитва да бъде щастлива. И истината е, че ние всички, доста често, правим абсолютно същото. Проваляме се в някаква насока, чувстваме се зле и бягаме към нещо, което ни е комфортно и което може поне за малко да ни утеши в нашата болка. В тази област никой не е по-добър от другия. Дори и когато си мислим, че сме.

Но има и нещо повече. В тази ситуация, моето осъждане ми пречи да бъда благодарна за добрия човек, който всъщност е моята роднина, въпреки нейните здравословни проблеми. Тя може би е човек с истински добро сърце. Тя е прекрасен човек. А аз, фокусирайки се в това да я осъждам, не стигам до там да оценя подобаващо този прекрасен човек. Вместо това си мисля, че аз съм нещо повече от нея или мисля как тя ме дразни. Т.е., в този момент аз позволявам на моето желание за превъзходство или моето дразнение да е по-важно от истинската болка, която тя преживява.

Аз дори не съм се поинтересувала каква точно е нейната ситуация. Вместо това просто автоматично осъждам – that’s it. И тъй като аз оперирам от позицията си на осъждане, аз дори не мога да й помогна, не мога да й бъда полезна, защото в моята глава диалогът е приключен и присъдата е вече издадена.

От този пример се вижда как осъждането е нараняващо. То ни кара да се дразним, да изпитваме разочарование от другите, да не бъдем емпатични към болката на другия, да се затворим за богатството на общуването, което другия може да ни даде и дори може да спрем да общуваме с някой, който иначе е много важен за нас човек (но това е валидно и за хора, които не с ани толкова близки).

Сигурна съм, че ако помислите, може да се сетите за случаи, в които някой друг се е държал така с вас самите. Случаи, в които вие самите сте били наранени от някой, който несъзнателно ви осъжда, че в една или друга ситуация сте се провалили, въпреки вашите усилия и желание да имате успех. Аз със сигурност мога да се сетя за няколко такива ситуации. Изобщо не е приятно.

Ок, за хората, които не са толкова важни за нас, често наистина нямаме време и желание да мислим толкова задълбочено. Но, заради онези хора, които са наистина важни за нас, можем да обърнем внимание как бихме могли да спрем това автоматично и несъзнателно осъждане, за да може поне от наша страна да спрем да нараняваме взаимоотношенията си с тези важни за нас хора.

Ето как може да го направим:

Първо следва да започнем да забелязваме когато осъждаме и да започнем да го виждаме като червен флаг. Както уточнихме, осъждането само по себе си не е лошо. То просто е знак, че някакви други неща се случват, които най-вероятно нараняват и нас, и връзката ни с човека, който осъждаме.

Да започнем да забелязваме, че осъждаме някого понякога изисква време, защото до сега сме го правили автоматично и обикновено без да забележим. Но има някои симптоми, които ни помагат да забележим по-ясно когато осъждаме. Например когато започнем да се чувстваме ядосани, разочаровани, пренебрежителни към някого. Или когато се оплакваме от някого, клюкарстваме за него. Всичко това са знаци, че ние осъждаме другия. Опитайте да започнете да забелязвате когато това се случва.

След като забележите този червен флаг, паузирайте и опитайте да проявите любопитство. Не се изнервяйте на себе си, че пак сте се хванали да осъждате, а просто проявете любопитство и се запитай:

• Какво точно осъждаш в другия?
• Какви очаквания имаш към другия и дали те са реалистични?
• Какво друго би могъл да предположиш за ситуацията, в която другия се намира и за това, през което той преминава?
• Може ли да разбереш повече за човека и ситуацията? (Това не винаги може да стане, но все пак понякога може)
• Какво в другия човек би могъл да оцениш като похвално, като хубаво в него?
• Можеш ли да премахнеш себе си от центъра на света и да опиташ да влезеш в обувките на другия?
• Можеш ли да си спомниш момент, в който ти самият си преминавал през подобна ситуация, която осъждаш в момента?

И когато проявиш любопитство за отговорите на тези въпроси, запитай се: Как бих могъл да помогна? От какво наистина има нужда този човек?

Понякога този човек просто има нужда някой да го изслуша, да усети, че има кой да го чуе. Че има кой да бъде до него. Да усети, че няма да бъде отхвърлен или осъден в тази негова ситуация, такъв какъвто е. Да усети, че ще бъде приет, въпреки слабостта си.

А понякога човекът може да има нужда от конкретен съвет и насока. Или от прегръдка.

Но ние няма как да разберем всичко това от позицията си на осъждане. Ние няма как да разберем от какво точно има нужда другия и няма как да му помогнем от позицията си на осъждане. Само когато пуснем осъждането, което се надига в нас и преминем в позиция на приемане, любопитство, емпатия, чак тогава бихме могли наистина да разберем и да бъдем от полза за другия. А по случайност, това е и начинът, по който ние самите може да се почувстваме по-щастливи и вдъхновени във взаимоотношенията си с важните (а и не толкова важните) за нас хора. :)

Ако тази статия ви е харесала – запишете се да получавате други мои статии ТУК. :) А ако искате за един месец да поупражнявате умението си да общувате по-хармонично с важните хора около вас, очаквам ви в Програмата за изграждане на полезни навици през ноември, когато практикуваме модула за по-хармонични взаимоотношения. Програмата се изпълнява онлайн, така че може да се включите от всякъде и да я изпълнявате в удобно за вас време и темпо. Таксата за целия месец участие с ежедневни послания, статии по най-важните теми и два чудесни уебинара е 30лв. Може да се регистрирате днес ТУК. :)

По време на пост един човек отишъл при свещеника и го попитал: „Отче, ако заедно с този пост карам още един, ще се пречистя ли повече?“

Отчето отвърнал: „Не те замърсява само това, което влиза в устата ти. Замърсява те и това, което излиза от нея„.

Вредните навици, които хората поддържаме в комуникацията си с другите хора. Сигурна съм, че всички ги знаем, но е хубаво да си припомняме кои точно са те и колко наистина неприятни могат да бъдат за взаимоотношенията ни. Тези вредни навици не само оставят неприятно усещане в другия човек към нас, но и „замърсяват“ самите нас като преносител на недобро, на неискрено, на неразбиращо сърце.

Ако искаме около себе си да имаме успешни, позитивни и вдъхновяващи хора – нужно е да се научим да избягваме тези лоши навици в комуникацията си, защото стойностните и преуспяващи хора не търпят замърсители в средата си.

Ето кои са основните вредни навици в общуването, на които да обърнем внимание и да положим усилие да ги премахнем:

• Отворено споделяне на лоши коментари за други хора. Клеветенето е лош навик, поддържан от хората хиляди години. Но ако човек иска да бъде заобиколен от стойностни и добронамерени хора – трябва да премахне клеветенето и обидите към другите от речника си. Клеветенето ни прави да изглеждаме глупави, дребнави и непочтени. Принизява ни и ни вкарва в образа на жертва. Успешните хора не взимат на сериозно тези, които постоянно клеветят другите и постепенно ги изхвърлят от средата си.
• Клюкарене и постоянно критикуване към другите. Ако голяма част от комуникацията ти включва клюкарене и критикуване към другите – това веднага оставя впечатление, че ти не си лоялен човек и не може да ти се има доверие. Успешните хора не търпят подобна комуникация. Те имат нужда от хора, на които могат да разчитат и избягват тези, които постоянно критикуват и осъждат другите зад гърба им.
• Лъжи. Лъгането е един от тези много, много неприятни навици, който директно се залепва за твоята репутация и по някое време започва да говори вместо теб. Никой успешен човек няма да иска партньорство с вас и дори няма да направи минимално усилие да ви помогне, ако репутацията ви е, че лъжете. В средите на успешните хора доверието не е просто дума, а основен критерий на базата, на който се случва една комуникация.
• Нескопосани обноски. Етикетът, обноските, които имаме и с които си взаимодействаме с хората около нас са нашата визитна картичка, която 24 по 7 е закачена на челото ни. Тя веднага показва на хората дали ти си човек с добри обноски и добри социални умения или тези неща са непознати за теб. И имайте предвид, че успешните хора избягват тези, които биха ги изложили в социалната им среда. И също така – тези, които нямат желание да повишат нивото си на представяне към заобикалящия ги свят.
• Използване на жаргон. Предполагам може да срещнете думи като „човече“ или „братле“ в речника, но ако използвате подобни думи пред еродирани хора, това автоматично значи за тях, че вие нямате богат речник и че ви липсват умения да се изразявате правилно. В този смисъл – винаги е за предпочитане да се изразяваме добре. Пък и все пак никога не знаеш кой точно те слуша и какви точно изводи може да си направи за теб от изказа ти.
• Прекъсване. Да прекъсваш другия докато той говори е един от най-често срещаните вредни навици. Независимо дали човекът отсреща приема прекъсването или не, имайте предвид, че то винаги е обидно за него. Особено ако човекът наистина иска да каже нещо и иска да бъде чут. Да прекъсваме другия е много неприятен навик, който е добре да премахнем… особено когато говорим с хора, които могат да ни отворят врати и възможности, които никой друг не би могъл да отвори за нас. А истината е, че често не знаеш кой точно може да е този човек.
• Не отдаване внимание на името на човека, с който се запознаваме. Много хора свикнаха да казват: „О, за съжаление аз не помня имена“ и си мислят, че това ги освобождава от отговорността на добрите маниери.  Истината е, че рядко някой успешен човек би си позволил да не запомни името на този, с когото общува. Запомнянето на името е едно екстра усилие, което човек прави и което след това кара другия да се чувства значим и уважаван. Другите хора винаги, абсолютно винаги се впечатляват ако запомним тяхното име. А направим ли им впечатление, вратата към тяхното доверие е наполовина отворена. :)
• Избягване на погледа или прекалено втренчване. Хубаво е да бъдем любезни и да показваме интерес към другия, гледайки го в очите, но ако се взираме прекалено в него – това става смущаващо и неприятно за нашия събеседник. По-лошото от това е да избягваш изцяло погледа на другия. :) Това показва пълна липса на самоувереност. Т.е. – добре е да гледаме другия в очите докато си общуваме, но е нужно да намерим тази продължителност на контакта, която е комфортна и приятна за двама ни;
• Недаване на обратна връзка след поет ангажимент. Ако в един разговор дадеш дори и най-малкото обещание да направиш конкретно нещо в даден срок – след това ти задължително трябва да дадеш обратна връзка към другия за това нещо. С даването на обратна връзка ти показваш на отсрещния човек, че спазваш думата си, че си честен и че си консистентен в това, което приказваш. А когато другия човек разбере това – той започва да ти вярва. Така, ако някой ден този човек трябва да помогне на някого – той ще избере да помогне на теб. Защото си му показал, че си отговорен. Да връщаш обратна връзка за направено дори и най-малко обещание е навик, който привлича другите към теб и те прави харизматичен. Разбира се – голяма част от това да си спазваме обещанията е още в началото да сме много внимателни какви точно обещания даваме и дали наистина можем да ги спазим.  :)
• Избягване на екстра усилието. Extrаordinary relationships requires extraordinary people. Разликата между транзакционни взаимоотношения и трансформиращи взаимоотношения е в това екстра усилие, което ти ежедневно решаваш дали да направиш или да не направиш за другия. Независимо дали става дума за интимни, партньорски, приятелски или каквито и да е взаимоотношения – това правилно е валидно. Например – всички се прибираме вкъщи изморени в петък, в края на седмицата и единственото, което искаме е да си починем и никой да не ни занимава с нищо. Точно в този момент има хора, които правят екстра усилие и готвят нещо вкусно и добре аранжирано за своя партньор. Или слагат чудесен тоалет, за да го зарадват за вечеря навън. Теб те мързи, изморен си, нищо не ти се прави, но въпреки това избираш да направиш това екстра усилие за другия, защото разбираш, че това е инвестиция в твоите взаимоотношения с него.  По същия начин, съзнателно или не, избираш да правиш или не правиш това екстра усилие с всички други хора около теб. Ако правиш това екстра усилие, особено за хората, които са ценни за теб – това автоматично те поставя една крачка пред всички останали. Това автоматично те отличава от който и да било друг в очите на отсрещния. Успешните хора винаги забелязват тези, които са готови да направят и наистина правят това екстра усилие. :)

Е, другари, това бяха някои от вредните навици в комуникацията ни, на които исках да обърна внимание. Ако това е тема актуална за вас и искате да поработите малко върху социалните си умения – прегледайте описаните по-горе точки, харесайте си една и през следващата седмица започнете съзнателно да я наблюдавате в себе си и да я променяте в желаната от вас посока. :) Когато усетите, че сте овладели тази една насока, изберете си друга, и надградете. Едно от най-вълнуващите неща на този свят е, че можем да превърнем всеки ден в приключение като просто си дадем по една насока за усъвършенстване, за подобряване на характера и уменията ни. И така, малко по малко превръщаме живота си в интересно преживяване, което си струва да бъде изживяно. :)

Ако тази статия ви е харесала – запишете се да получавате други мои статии ТУК. :) А ако искате за един месец да поупражнявате умението си да общувате по-хармонично с важните хора около вас, очаквам ви в Програмата за изграждане на полезни навици през ноември, когато практикуваме модула за по-хармонични взаимоотношения. Програмата се изпълнява онлайн, така че може да се включите от всякъде и да я изпълнявате в удобно за вас време и темпо. Таксата за целия месец участие с ежедневни послания, статии по най-важните теми и два чудесни уебинара е 30лв. Може да се регистрирате днес ТУК. :)

По-долу ви представям гост статия от Нина Памукчиева. Нинка е част от Програмата за полезни навици още от самото й начало, вече почти две години и вдъхновена от ноемврийския ни модул за създаване и поддържане на по-хармонични взаимоотношения, тя реши да напише статия за нас, в която да сподели красотата на метода на ненасилствената комуникация. :)

Щастлива съм да споделя тези ценни насоки и с вас! Прочетете, експериментирайте и се радвайте на резултатите, които постигате с тази семпла, но работеща методика. Да започваме! :)

Ненасилствената комуникация е метод за подобряване на взаимоотношенията между хората, създаден от американския психолог Маршал Розенберг. Наричат я още “езикът на жирафа”, защото се счита, че в природата това е сухоземният бозайник с най-голямото сърце, а при ненасилствената комуникация се учим да слушаме и говорим именно през своето голямо сърце. :) В основата на този модел стои осъзнатото, искрено изразяване и активно слушане на другия с емпатия, и уважение.

Като структура този модел има само четири основни компонента:

1. Наблюдение – най-напред наблюдаваме действията на другия и при разговора с него ги описваме конкретно и неутрално, без да даваме оценки дали ни харесва или не. Например „Виждам, че в последните три дни когато се прибереш вкъщи си оставяш дрехите на земята.“ Т.е. – само описваме действието, без да даваме оценка за него.
2. Чувства – втората стъпка е да определим какво чувстваме, когато наблюдаваме даденото действие. Например може да чувстваме болка, страх, радост, удивление и т.н. Така към изразяването добавяме как ние се чувстваме: „… аз се чувствам раздразнена…“
3. Нужди – третата стъпка е да изразим нуждите, ценностите, потребностите, които пораждат нашите чувства. Към изразяването добавяме: „… защото се нуждая/имам потребност от ред в къщата…“
4. Молба – последната стъпка е да кажем какво искаме, какви са конкретните действия, за които молим събеседника си, без обаче да изискваме. Тогава цялото изразяване придобива следната структура „Когато аз (виждам, чувам), че ти (правиш така и така)… аз се чувствам… защото се нуждая от… Би ли… (постъпвал по този и този начин, казвал това и това и т.н.)?“. В по-горния пример това би изглеждало по следния начин: „Виждам, че в последните три дни когато се прибереш вкъщи си оставяш дрехите на земята и това ме кара да се чувствам раздразнена, защото се нуждая от ред в къщата ни. Би ли опитал от утре да слагаш дрехите в коша за пране?“

Всъщност целият метод на ненасилствената комуникация се състои само в тези 4 прости стъпки. :) Както виждате изобщо не е толкова сложно да се изразяваме от сърце – просто казваме какво наблюдаваме без оценка, какво чувстваме, от какво се нуждаем и за какво молим другия така, че животът ни да стане по-добър. След това събеседникът ни споделя какви са неговите наблюдения, чувства, нужди и молби, и така започваме да общуваме по един по-любезен, разбиращ и взаимно израстващ начин. :)

Методът на ненасилствената комуникация може да се приложи буквално във всички типове взаимоотношения, без значение дали става въпрос за лични, приятелски, професионални, семейни отношения, справяне с конфликтни ситуации и всичко друго, за което се сетите.

Сега, по-долу ви каня да разгледаме малко по-подробно четирите съставки на общуването от сърце. Това ще ни даде възможност да ги разберем по-ясно и да ги прилагаме по-съзнателно. :)

Наблюдение

Да наблюдаваш без да осъждаш е най-висшата форма на човешката интелигентност. 

Кринамурти – индийски философ  

Наблюдението е език, чрез който описваме процеса, който наблюдаваме. В основата си чистият метод на наблюдение е да опишем с думи това, което някои прави или не прави, като опишем какво се случва, кой го прави, къде го прави и колко често го прави. Най-важното в изразяването на наблюдение е да назовем само факти – такива каквито са, ясно и конкретно, без оценка и придържайки се към настоящия момент. Т.е. най-важно е да разграничим наблюдението от даването на оценка. Например: „Ти се прибра 3 пъти тази седмица в 21 ч. от работа.“ е наблюдение, а „Ти се прибираш късно от работа“ е оценка. „Ти не си изми чиниите нито веднъж тази седмица и мивката е пълна“ е наблюдение. „Ти си мързелив и никога не си миеш чиниите след себе си“ е оценка.  

Даваме оценка, а не правим чисто наблюдение, винаги когато:

• казваме кой какъв е – „тя е мързелива, той е непохватен“ и т.н.;
• не сме конкретни: „Тя не се грижи за къщата си“ – това не дава никаква информация какво конкретно действие имаме предвид, че е нужно другия да направи, за да приемем ние, че той/тя се грижи за къщата;
• използваме думите “рядко, често, винаги, никога”. „Ти никога не искаш да излизаш с мен!” е оценка. „Последните три пъти, когато ти предложих да излезем на разходка, ти ми отказа.“ е наблюдение.

Идеята тук е да тренираме умението да наблюдаваме в най-чистата му форма, без примесите на личното си мнение и оценки. По този начин не се изказваме обвинително към другия и той се чувства по-спокоен да изрази какво е било неговото намерение или липсата на такова за действията му. Изразяването чрез наблюдение, а не чрез оценка ни помага да запазим добрия тон, любопитството си към другия и доброто усещане в комуникацията още от началото на разговора.

Чувства

При тази стъпка най-важно значение има това да умеем да разпознаваме чувствата си, да ги изразяваме правилно и да поемем 100% отговорност за тях. :)

1. Умението да разпознаваме кое е чувство и кое не. Думата „чувствам“ често се употребява съвсем автоматично без действително да се назовава конкретно чувство. Според ненасилствената комуникация не може да се каже, че става дума за ясно изразени чувства, ако след думата чувствам, поставим някоя от следните:

• Думите: че, като, сякаш. Например: „Чувствам, че сделката, която направих, не е много изгодна“ – тук вместо думата „чувствам“, по-подходяща би била „мисля“ –  “Мисля, че сделката не е много изгодна.”
• Мислите за себе си. Има разлика между между това, което мислим за себе си и това, което чувстваме. Например „Чувствам, че съм слаб футболист“ е оценка на способностите ми да играя футбол, а не на чувствата ми. Изразяване на чувство би било: „Чувствам се разочарован от себе си заради постиженията ми като футболист.“  
• Чуждото поведение. Говорим не за чувство, а за отношението на другите спрямо нас винаги когато казваме: “чувствам се маловажен, неразбран, пренебрегнат, измамен, нежелан, нечут, изолиран, атакуван, заплашен, измамен, изоставен, използван, манипулиран, недооценен, уплашен, унижен и т.н.” Всичко изброено по-горе изразява нашата интерпретация за поведението на другите, а не нашите чувства. Например: „Чувствам се неразбран.“ – тук с думата “неразбран” правя оценка на степента на разбиране от страна на другия човек и не споделям какво в действителност чувствам. В случая, бих могъл да се чувствам “притеснен” или “раздразнен” поради това, че мисля, че другият не ме е разбрал достатъчно добре.

2. Умението да изградим речник на чувствата си. След като забележим чувствата си можем да започнем да ги назоваваме с техните реални имена, а не да се изразяваме общо, не достатъчно конкретно както често го правим, казвайки: „Чувствам се добре/зле”, “Криво ми е“, „Стана ми тъпо/кофти“ , „Супер съм“, „Дразня се“. Изразявайки се по този начин другият няма как да разбере какво точно се случва с нас, а ще разчита на неговите си предположения какво значи „добре, зле, кофти или супер“. Затова е нужно да се научим да изразяваме чувствата си с техните истински, конкретни имена, а не обобщено.

Ето няколко думи, с които може да обогатим речника си така, че да назоваваме чувствата си по-ясно и конкретно:

• Как се чувствам, когато нуждите ми са удовлетворени: безгрижен, благодарен, ведър, весел, вдъхновен, влюбен, възхитен, възбуден, горд, доволен, енергичен, ентусиазиран, жизнерадостен, изумен, любопитен, невъзмутим, нежен, облекчен, обнадежден, окуражен, оптимистичен, отпочивал, очакващ, очарован, привързан, радостен, развеселен, развълнуван, разгорещен, свободен, смаян, спокоен, страстен, трогнат, увлечен, уравновесен, щастлив;
• Как се чувствам, когато нуждите ми не са удовлетворени: безутешен, болезнено, вбесен, виновен, възмутен, гневен, загрижен, засрамен, изморен, изтощен, напрегнат, недоверчив, недоволен, нервен, нерешителен, несигурен, неспокоен, нетърпелив, нещастен, обезверен, огорчен, опечален, отегчен, песимистичен, подозрителен, притеснен, равнодушен,  разгневен, раздразнен, разочарован, самотен, скептичен, ужасен, уплашен, ядосан.

Сами виждате каква богата палитра на чувствата има. Когато започнем да ги разпознаваме първо в себе си и после в другия, и след това започнем да ги назоваваме с реалните им имена, е голяма крачка към по-съзнателно, разбиращо и качествено общуване. Често пъти когато назовем дадено чувство, само от това, че то е разпознато и изказано с неговото име, то намалява силата си! Т.е., използвайки реалното име на едно чувство, то често спира да ни притиска с големия интензитет, с който чувствата често ни притискат.

3. Да поемем отговорност за собствените си чувства. Според Маршал Розенберг действията на другите могат да бъдат стимул, но не могат да бъдат причина за нашите чувства. Чувствата ни зависят от това как избираме да възприемем думите или поведението на другите, според това какви са нуждите и очакванията ни в дадения момент.

Нужди

Според Маршал Розенберг причината за нашите чувства са нашите нужди и потребности. Затова третата стъпка от метода на ненасилствената комуникация е комуникирането на нашите нужди. За целта е нужно да имаме разбиране кои са базовите ни нужди и как правилно да ги изразим.

Т.е. след като сме изразили наблюдението си и сме казали сме как се чувстваме – след това казваме от какво всъщност се нуждаем. Обръщам внимание, че осъждането и критиката често са прикрит, но неправилен начин да изразим своите нужди. Например когато някой ни каже: „Ти никога не ме разбираш!“ – онова, което в действителност иска да каже е, че нуждата му от разбиране не е била удовлетворена. Или например когато жената казва на съпруга си: „През изминалата седмица всеки ден работиш до късно вечерта и не прекарваш време с мен, обичаш работата си повече от мен!“ – тогава онова, което иска да сподели жената е, че нуждата й от близост не е била удовлетворена.

Примерите по-горе ясно показват, че голяма част от неразбирането помежду ни е това, че ние самите не умеем да разпознаваме и изразяваме ясно от какво точно имаме нужда. Затова е необходимо да се запознаем и да си изградим разбиране за основните си нужди. А те са:

• физически нужди: вода, въздух, храна, движение, докосване, подслон, защита, почивка, секс, ред;
• нужда от лична свобода: свобода да избираме своите собствени мечти и цели, свобода да избираме начина за осъществяването им, празнуване на живота и сбъднатите мечти по наш начин, скърбене (загубите на близки, на мечти);
• нужда от цялостност: значимост, смисъл, творчество;
• нужда от свързаност: близост, доверие, емоционална сигурност, приемане, емпатия, любов, общност, одобрение, признателност, принос към обогатяването на живота, разбиране, спокойствие, топлина, уважение, честност, яснота;
• нужда от духовно свързване: вдъхновение, мир, красота, порядък, хармония;
• нужда от от игра: забавление, смях, радост.

След като сме дефинирали за себе си от какво точно имаме нужда и сме го казали на другия, тогава ние вече може да помолим другия да се съобрази с това и да опита да задоволи нашите нужди.

Молбата

Да помолиш другия за нещо, което смяташ, че ще обогати живота ти е последната стъпка в ненасилствената комуникация. Тя идва след 1. Наблюдение 2. Чувства 3. Нужди и 4. молба. Молбата трябва да следва своето място, т.е да сме спазили първите три компонента и вече да сме ги изразили, преди да помолим. В метод на ненасилствената комуникация молбата е единственият начин да поискаме онези неща, които смятаме, че биха обогатили живота ни и биха го направили по-щастлив. :)

Но как да помолим така, че да имаме най-голям шанс да получим това, което искаме? :)

Ето кои са тънкостите при молбата:

• Формулирай молбата си положително. Обикновено сме свикнали да казваме „Не искам да играеш компютърни игри„. Когато обаче изразяваме молбите си чрез забрани те често предизвикват желание да бъде направено напук. Затова опитвайте да формулирате молбите си положително, например: „Имам нужда от твоето внимание. Моля те, нека отидем на разходка заедно тази вечер.„
• Формулирайте молбата си ясно и конкретно, в изпълнима форма. Молби като „Искам да си по-отговорен и по-внимателен вкъщи.“ са твърде общи и е малко вероятно събеседникът ни да ви разбере какво точно имаме предвид, за да може да ги изпълни. Затова е много важно да изкажем молбата си максимално ясно и конкретно. Например: „Моля те, пази тези чаши, когато ги ползваш, защото са ми много скъп подарък и са важни за мен„.
• Правете разлика между молба или изискване. Ако другият откаже да изпълни наша молба и ние започнем да го обвиняваме, критикуваме или осъждаме – тогава молбата вече се превръща в изискване. Изискването не е част от общуването със сърце. Ако другият ви откаже – единственото, което може да направите е да го помолите да обоснове отказа си и да го приемете с разбиране, и съчувствие. Да, може да го помолите за същото и занапред, и да видите дали ще се съгласи, но молбата може да бъде изпълнена само ако човекът има желание да я изпълни в този момент.
• Накрая изразете своята благодарност за това, че събеседникът ви е изслушал и особено ако се е опитал да изпълни вашата молба. :)

Ненасилствената комуникация включва само 4 стъпки, но тези 4 стъпки могат тотално да променят качеството на взаимоотношенията ни. Единственото, което се изисква от нас е да се упражняваме да изказваме наблюдения, а не оценки, да изразяваме чувствата си, нуждите, които създават тези чувства и да формулираме молбите си към другия в ясни и изпълними действия. Тези 4 стъпки ни дават много конкретна структура на общуване, която може да използваме винаги, на всякъде и с всеки човек. В началото може да ви е трудно, да забравяте структурата, но колкото повече я използвате толкова по-добри ще ставате. :)

Този метод на общуване развива в нас умението да се свързваме както със себе си така и с другия на по-сърцато и разбиращо ниво. Място, от което комуникацията може би няма да бъде на 100% идеална, но със сигурност ще бъде по-съзнателна и свързваща. А това е напълно достатъчно да създаваме и поддържаме много по-хармонични и устойчиви във времето взаимоотношения с важните за нас хора. :)

Задачи за практикуване занапред:

1. Когато изпълнявате своята 10 минутна сесия по съзнателно общуване – опитайте да следвате структурата на ненасилствената комуникация.  Опитвайте да подредите изразяването си в този ред – наблюдение (когато ти правиш, говориш)… аз се чувствам (радостен, доволен/ огорчен, ядосан)…, защото имам нужда от (уважение, любов, ред). Моля те за…
2. Ако ви възникне конфликт с някого – опитайте отново да спазите модела на ненасилствената комуникация. Изразете наблюдение, кажете как се чувствате, кажете ясно от какво имате нужда и помолите за това в положителна форма, без да изисквате. В началото е трудно, но което се упражняваме – това развиваме, така че нека малко по малко да напредваме заедно в това да се изразяваме по един по-осъзнат и неагресивен начин. :)

Нина Памукчиева. :)

На 20.11.2017 в Програмата за полезни навици ще проведем уебинар на тема „Приложение на емпатията и не насилствената комуникация в човешките взаимоотношения“ с гост Емилия Илиева-Крайнова – лицето на ненасилствената комуникация за България. С нея ще задълбочим още в този метод и ще видим трансформиращия ефект, който има той в свързването ни с другите. :)

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :)

Според будизма, истинската любов има четири аспекта.

Първият е майтри, което можем да преведем като „любяща доброта“, „великодушие“, „доброжелателност“. Любящата доброта не е само желанието ни да направим някого щастлив, а наистина да донесем радост на любимия човек. Това е способността да носим радост и щастие на човека, когото обичаме, защото дори ако намерението ни е да обичаме този човек, любовта ни може да го накара да страда.

В долните няколко реда споделям част от писмото на Христо Ботев до Киро Тулешков, ноем.–дек. 1868, в което той описва съвместния си живот с Левски и неговия несломим и радостен дух! :)

„…Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности…„

Така е, нали? Приятно е човек да живее с такива личности. :) А още по-приятно е ние самите да сме тези личности. Което не е чак пък толкова трудно! Както Левски ни дава пример – каквото и да става, човек винаги има избор за това как да гледа на случващото се около себе си, независимо дали то е лошо или добро.

Та … пожелавам ви да сте като Левски. Безгрижни и с несломим от обстоятелствата дух. Опитайте! Може пък да ви се получи. :)

Доверието е доста объркващо понятие и усещане. На повърхността изглежда просто, но ако се опиташ да го формулираш точно, изведнъж всеки опит да му дадеш конкретно определение ти се изплъзва.

Пробвайте да си затворите плътно очите, някой да ви хване за ръка и да ви води из вкъщи … за пет минути. Обърнете внимание колко бързо възниква желанието да си отвориш очите. След втората, третата минута идва един момент, в който започваш да си мислиш, че ще се блъснеш или спънеш някъде, независимо, че има човек, който да те води и пази. :)

От този експеримент може нагледно да се види, че доста често е супер трудно да се довериш на някой друг да те води и то независимо колко много му вярваш. Сякаш автоматичната, първоначална, заучена мисъл в нас е съмнението, че ще бъдем прецакани. :) И съответно ние си го излъчваме това усещане, че ще бъдем прецакани и може би именно заради това често си го предизвикваме да ни се случи. :)

И тук има само едно важно нещо за разбиране – проблемът с доверието изобщо не е във водещия, а във водения. :) Целия филм с прецакването, с падането, със спъването е единствено и само в глава на водения. Че може би не е развил достатъчно добре умението си да се доверява.

В една по-голяма картина – доверието отразява нашата връзка с неизвестното. То показва дали избираме да сме изпълнени със страх (недоверие) или по-скоро избираме да сме ентусиазирани (доверие) от това, което ни предстои с този човек, с тази ситуация, с този живот.

В този смисъл – хората много често мислим за това, че няма на кой да се доверим и много рядко се питаме дали всъщност ние самите сме развили способността да се доверяваме. Защото то, доверието, е двустранен процес и ако не си отворен да получиш, никъде не би открил човек, който ще ти даде…доверие или каквото и да било друго.

Да развиеш способността си да се доверяваш изисква наистина много време и практика. Но винаги, винаги си заслужава! Защото тогава осъзнаваш, че доверието зависи изцяло от теб и няма смисъл да го изискваш от другите. А това води до голямо освобождение.

Ок, че ще бъдем прецакани в някои случаи – ще бъдем. Това е част от играта. Обаче когато имаш рози да се фокусираш само върху тръните им, не е най-добрия модел, по който бихме могли да живеем май. Затова исках да споделя, че продължавам да тренирам умението си да се доверявам. Безусловно. До доказване на противното. :) Защото това умение със сигурност ни подпомага да живеем един по-лек и сърцат живот!

По-долу ви споделям любимото ми видео на тема доверие. :) Много е завладяващо. Ще ви хареса. Аня и Гайел от Cirque du Soleil – голям поклон пред труда, отдадеността, концентрацията и …. способността им да се доверяват един на друг! Чуйте и тяхното послание относно доверието. :)

Пробвайте някой да ви води със затворени очи из някоя улица, парк, къща, апартамент за 5 … 10 минути и тествайте до колко вие сте човек, който умее да се доверява. И ако резултатът не ви хареса, винаги може да го промените като обръщате внимание на това да се доверявате повече на хората около вас. :)

А ако искате заедно с нас да развиете своето доверие – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни и здравословни навици.

Добрият живот не е нищо друго освен поредица от добри разговори. Успехът в бизнеса идва от смислени разговори с колеги, клиенти и потенциални клиенти. Успехът в семейството идва от смислени разговори с партньора и децата. А вътрешният успех – не е нищо друго освен непрекъснат разговор и общуване с най-добия ти аз.

Ако не отделиш време, пропуснеш или изгубиш тези разговори, губиш себе си. :)