3 стъпки за безопасен и градивен разговор – „Имаго диалог“

3 стъпки за безопасен и градивен разговор – „Имаго диалог“

 

Днес искам да разгледаме една допълваща стратегия, която ни помага да комуникираме нуждите, очакванията и проблемите си с важните за нас хора по един наистина градивен и съзнателен начин, отчитайки интересите и на двете страни. Тази стратегия се нарича „имаго диалог“ и първоначално е създадена с цел подобряване на комуникацията между любовни партньори, но реално може да се използва във всеки друг вид взаимоотношения – бизнес партньорство, близки приятелства, членове от семейството и всеки друг, с който прецените, че искате да имате по-ясни взаимоотношения и по-добро разбирателство.

Имаго диалог е процес на водене на структуриран разговор, разработен от Харвил Хендрикс и Хелен Лакели (автори на книгата „Да получиш любовта, която желаеш“), който се състои от три части. Идеята е, че всеки път, когато усетим някакво неразбирателство или нарастващ конфликт с другия човек, почувстваме се наранени или обидени от някаква ситуация, или просто за нас е важно нещо да бъде обсъдено – ние може да използваме тези три стъпки, за да изчистим ситуацията с другия по максимално адекватен и обогатяващ за двамата начин. Харвил и Хелен са убедени, че всеки конфликт и всяка ситуация на неразбирателство са всъщност изключителна възможност за нас да разберем по-добре и да се сближим още повече с другия човек. Имаго диалогът ни помага да направим именно това. :)

По-долу описвам трите части на диалога, като преди да започнем разговора по важната за нас тема е нужно да попитаме другия дали е отворен за обсъждане на този въпрос в настоящия момент. Това, че ние сме готови да говорим не означава, че другия е готов да слуша, затова е нужно да поискаме потвърждение. Може да попитаме нещо такова:

„Николай (тук слагаме името или нашето обръщение към човека, с който ще разговаряме), удобно ли е за теб да обсъдим сега ситуацията с…“

или

„Николай, отворен ли си да поговорим относно…? Има нещо, което ме притеснява и предпочитам да го обсъдим заедно.“

Ако другия сподели, че в момента например е изморен и просто не е в настроение за обсъждане на конкретната тема, ние проявяваме разбиране и отлагаме разговора за по-удобен случай. Ние искаме другия наистина да присъства и да е ангажиран във важния за нас разговор, затова ако той не е в настроение, за нас също е по-добре да отложим обсъждането.

Ако другия обаче отговори, че в този момент е отворен за обсъждане на ситуацията – минаваме през трите стъпки на имаго диалога. В идеалния случай – другия човек също е запознат със стъпките на диалога и в процеса на разговор се редуваме – първо единия изразява гледната си точка по въпроса, а другия слуша. След това обратното. Но ако отсрещната страна не знае за имаго диалога – ние може да го приложим само за себе си. :)

  1. Първата част се нарича „Огледало“. В тази част ние опитваме да слушаме на по-задълбочено ниво какво другият човек иска да ни каже, без в този момент да си правим прибързани интерпретации и заключения в нашата глава за това какво ние си мислим, че той иска да ни каже. Присъстваме за другия и опитваме наистина да чуем какво той казва. След това, за да се уверим, че сме разбрали добре казаното, сумаризираме това, което сме чули и питаме другия за потвърждения дали наистина това е имал предвид той. Казваме нещо такова:

„Нека видя дали разбрах добре. Ти казваш, че… (разказваме това, което сме чули)… . Правилно ли съм разбрал?“ И тук очакваме другият човек да потвърди, че наистина това е искал да каже или да ни направи корекция. Обсъждаме казаното, докато се уверим, че ясно сме разбрали гледната точка на другия, без шума на своите интерпретации.

След това питаме: „Има ли нещо повече, което искаш да споделиш по отношение на тази ситуация?“ . Този въпрос е важен, тъй като в повечето случаи другият човек има още какво да каже и това за нас е важно, защото казаното може да ни помогне дори още по-добре да разберем гледната точка на другия.

От своите наблюдения, Харвил и Хелен споделят, че в процеса на една комуникация, повечето от нас не водим диалог, а по-скоро водим монолог със себе си. Според тях само около 13% от това, което чуваме от другия е нещо, което другия наистина има предвид. Останалите 87% са шума от нашето мнение и интерпретации за това какво другия иска да каже, което ние автоматично възприемаме, че другия наистина е имал предвид. Ето защо първата стъпка (Огледалото) е изключително важна. Тя ни помага да се уверим, че наистина сме разбрали какво другия човек иска да ни каже, без нашите замъгляващи филтри и интерпретации.

  1. Втората част се нарича „Валидация“. В тази част ние приемаме гледната точка на другия без да я осъждаме, а дори напротив – опитваме да видим логика и смисъл в нея, независимо дали сме съгласни с тази гледна точка или не. След това устно потвърждаваме на другия, че сме способни да видим ситуацията от неговата перспектива. Казваме нещо от сорта на:

„Виждам смисъл в това, което казваш, защото…“

или

„Това, което казваш е наистина логично и разбираемо, защото…“ и тук може да кажем едно, две неща, които наистина приемаме за логични и смислени в гледната точка на другия човек.

Валидацията е изключително важна, тъй като помага на другия човек да се почувства наистина чут и разбран. И че неговото мнение е значимо за нас. Тогава той се отпуска да бъде себе си и да бъде истински с нас, а не да влиза в отбранителна позиция, в която се опитва да ни доказва, че неговата гледна точка е важна и значима.

По време на разговора с другия човек опитваме да не го гледаме намръщено, осъдително, оценяващо или присмехулно, а се стараем да гледаме другия с приятелски, приемащ и разбиращ поглед. :)

  1. Третата част е „Емпатия“. В тази част ние освен логично да разбираме какво иска да каже другия, ние опитваме да разберем как се чувства другия човек спрямо конкретната ситуация. Казваме нещо от сорта на:

„Предполагам, че тази ситуация те е накарала да се почувстваш…“

или

„Разбирам, че когато те изкритикувах, това те е накарало да се почувстваш наранен и ядосан.“ Вие може да не сте били с намерение да критикувате другия и дори може изобщо да не приемате казаното от вас като критика, но чрез емпатията вие показвате на другия, че сте способен да видите ситуацията така както те са я възприели.

След като преминем през трите части на имаго диалога (за двамата човека или само от наша страна) може да приключим разговора или може да продължим ако има нужда да обсъдим някакво решение и последващи стъпки от ситуацията. Но дори и разговорът да приключи на този етап, важното е че като следствие от имаго диалога във връзката ни с другия човек възниква усещане за по-голяма сигурност и спокойствие, само поради факта, че между нас има по-голяма яснота, разбиране и приемане на отсрещната страна. При приключване на разговора се препоръчва двамата човека да се усмихнат и прегърнат, тъй като физическият контакт създава допълнително усещане за свързаност между нас.

Когато някакъв малък или голям конфликт (неяснота, неразбирателство) възникне, ако ние вместо да го пренебрегнем, спрем и инициираме няколко минути разговор с другия човек, в които минем през посочените по-горе три стъпки – огледало, валидация и емпатия, ние по този начин създаваме пространство на сигурност и спокойствие, в което възникналият конфликт може да се разреши по най-адекватния и градивен начин. Дори ако двамата човека са на изцяло различно мнение. Реално, ако и двамата човека са с усещане, че са чути, разбрани и тяхната гледна точка е приета без осъждане, без критика и без обвинение – тогава различието в гледните точки се оказва, че не е от такава същественост.

По думите на Харвел и Хелен имаго диалогът е структура на разговор, която е помогнала на хиляди двойки да изградят повече разбирателство във взаимоотношенията си и да създадат среда за безопасно изразяване на себе си, което съвсем естествено им помага да се почувстват много по-близки и свързани помежду си. Разбира се, като всяка нова практика и тази в началото най-вероятно ще ви изглежда малко странна и дори може би дискомфортна за вас. Но имаго диалогът е като всяка друга практика – нужно е да се упражняваме отново, отново и отново, докато задобреем в нея и се почувстваме естествено и комфортно докато я изпълняваме. Случи ли се това ще усетим как енергията, която до скоро е била използвана за поддържане на малки и големи конфликти в двойката, сега е свободна и може да бъде използвана за създаване и развитие на нещо наистина конструктивно. :)

Като завършек на тази статия бих искала да направя едно важно уточнение. Когато се чувстваме обидени или засегнати от някого, отговорността да изчистим ситуация е наша, а не на другия човек. Ние сме отговорни за това как ние се чувстваме, а не другия човек. Той може дори да не е разбрал, че ни е обидил, а ние да чакаме той евентуално да се сети и евентуално да ни се извини. Да очакваме обаче някой друг да изяснява начина, по който ние се чувстваме е проява на несъзнателност във взаимоотношенията ни, която води до натрупване на негативни емоции в нас, разклащане на вътрешният ни мир и създаване на напрежение към другия човек. Ако аз се чувствам зле, защото ти си ми казал нещо или си направил нещо, и това нарушава моя мир – аз не чакам ти да дойдеш при мен и да ми се извиниш. Моя е отговорността да дойда при теб и да изчистя ситуацията. Независимо дали ще използваме имаго диалог или някаква друга стратегия, идеята е да изчистваме навреме възникналите търкания и неясноти. В основата си да изчистим една ситуация означава – да ти споделя как аз съм приела ситуацията, да те попитам какво ти си имал предвид и взаимно да опитаме да разберем и приемам за валидна гледната точка на другия. Разбираме, че една ситуация е изчистена, когато всичко за всеки е ясно и двамата имаме усещане за мир. Независимо дали на работа или в личен план – нашите чувства са наша отговорност. Поддържането на мир вътре в нас е наша отговорност. Затова, ако се чувстваме засегнати, обидени или в неяснота за нещо – отговорността да изчистим ситуацията е наша. :)

Това е статия, която е част от курса ми по изграждане на съзнателност относно мисленето, емоциите и поведението ни. Запишете се да получавате други мои статии ТУК.

Как да разпознаваме „Своите хора“

Как да разпознаваме „Своите хора“

 

Забелязали ли сте как е сякаш твърде натоварващо да бъдеш около някои хора.

Сякаш, когато си около тях ти просто не можеш да бъдеш най-добрия себе си.

Усещаш енергията си буквално срината след като си прекарал време с тях.

Много често ние пренебрегваме това вътрешно усещане, защото не искаме да бъдем груби или защото сме били приятели с този човек от преди много дълго време.
⁠⠀
Но, запитайте се: Защо цените чувствата на този човек повече от това да цените своята собствена жизнена енергия?

Когато усетите, че някой ви сваля енергията – обърнете внимание. Вие явно просо не резонирате един с друг.

Резонанс се получава, когато две вълни пътуват с еднаква скорост и в еднаква посока. Сложи двама човека заедно, които си резонират и те веднага взаимно ще си дават енергия и ще се вдигат взаимно.

Но ако две вълни пътуват с различна скорост и/или в различна посока, те са дисонансни и реално ще отнемат енергия една от друга.
⁠⠀
Когато ние се променяме или според етапа, в който се намираме – хора около нас естествено ще отпадат. Това не е нищо лично. Те просто не резонират с нас. И е Ок да се махнем от тези хора. Да не искаме да прекарваме време с тях – нарича се „различност“ и е едно от най-нормалните неща на Земята. Не бива да се чувстваме виновни за това, че се отдръпваме от хората, около които не се чувстваме най-добрия себе си.

⁠От друга страна – добре е да обръщаме внимание на хората, които ни „вдигат“ и ни създават вдъхновение. И да се обграждаме с тях. Ако прекарваме колкото се може повече време с хора, с които резонираме – толкова повече енергията ни се увеличава. И толкова повече нашата собствена гениалност ще има възможност да се покаже и задвижи.

⁠Във всичко това няма нищо лично. Става дума единствено за екология и култивиране на нашата собствена енергия. Която понякога несъзнателно потискаме (когато сме покрай хора, които не ни резонират) и на която помагаме да расте (когато сме покрай хора, които ни резонират, които ни създават усещане за спокойствие, усмивка, вдъхновение).

Другари, вие обграждате ли се с хора, които усещате, че ви създават енергия? :)

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. Или директно се запишете за Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)
⁠⠀

Предизвикай се с 21 дни без нито едно оплакване, критика и клюки

Предизвикай се с 21 дни без нито едно оплакване, критика и клюки

 

Проблемът с липсата на свободно време не е това, че хората не могат да си освободят време. Голяма част от проблемът е, че хората не знаят с какво точно да запълнят това свободно време или ако знаят – нямат достатъчно физическа, емоционална и ментална сила, за да го реализират на практика. Така, хората подсъзнателно се държат заети с хиляди глупости (които, разбира се, мозъкът им ги е убедил, че са изключително важни и неотложни за вършене), за да не се сблъскат с феномена наречен „свободно време“. А дори и да се сблъскат с него – те го запълват с поредната, както ги наричам аз, обществена мечта – дейностите, които обществото ни е заложило като нужни, готини, успешни – да получиш диплома, да се ожениш, да купиш апартамент, да родиш дете, да изплащаш кредит, да попътуваш, да напуснеш работа и да живееш лятото на морето, да ходиш всяка вечер по барове, за да покажеш висок статус и ниво на свобода, да имаш много обувки, да поддържаш добър „баланс“ между работа и личен живот и т.н.

Някои от тези „мечти“ всъщност са супер, но само ако си много наясно защо правиш това, което го правиш – какъв смисъл ти носи, каква е същинската полезност за теб, до какво реално те води. А не да го правиш автоматично – просто, защото „така се прави“, защото така е прието, защото ще изглеждаш готин в очите на другите, защото няма какво друго да правиш или защото бягаш от това да седнеш и да си дадеш много ясна сметка какво не е наред в живота ти и да се постараеш да го коригираш.

Ако вие сте от този тип хора – спрете да четете тази статия, едва ли ще ви е от полза.

Но ако сте от хората, които са готови не просто да си освободят време, но и реално да оползотворят това свободно време с нещо наистина градивно за себе си (а защо не и за всички нас) – това е статия за вас. „Градивно“ означава да заемете освободеното си време с нещо, което наистина имате желание да започнете или да довършите. Нещо, което би ви донесло смисъл и удовлетворение. Нещо, което вероятно отлагате от прекалено дълго време. Или, ако нямаш конкретна цел  за изпълнение – начин да прекарваш градивно свободното си време е учене, грижа за здравето ти, обогатяващи приключения, изграждане на връзка с хора, на които се кефиш, съзнателно отглеждане на дете, изграждане на повече разбиране за себе си, за вътрешните ти конфликти, за неяснотите ти, за това какво точно ти се случва, какво точно искаш занапред и как точно да го постигнеш.

Ок, нека сега видим как да си освободим време за всичко това!

И аз ви предлагам да си освободим не просто „малко“ свободно време. Предлагам ви директно да си осигурим 30-40% повече свободно време.

Да, точно така!

Как?

Като премахнем от разговорите си оплакване, критика и клюки. Това е една от насоките, които упражняваме този месец в Програмата за полезни навици и ви каня да се упражнявате заедно с нашата група. :)

Статистиката показва, че ако човек съзнателно не следи качеството на разговорите, които води, то 30-40% от всички разговори, които водим (в главата със себе си и с другите хора) са оплакване, критикуване или клюки. Ако не вярвате, просто в следващите 24 часа следете и си записвайте колко хора около вас (или вие самите в главата си) започват разговор, който е насочен към някакъв вид оплакване, критика и клюкарстване.

Това, което ще забележите е, че процентите на този вид разговори може дори да са повече.

Проблемът тук е, че оплакването, критиката и клюките не са градивни за нас. Нещо повече – те задействат амигдалата (центъра в мозъка, който отговаря за негативни емоции) в следствие на което ние влизаме в хроничен fight or fligth mode и буквално оперираме с половината си мозък. Т.е. ние с вас следва съзнателно да премахнем тези насоки от общуването със себе си и другите. Може да се каже още много по тази тема, но накратко обобщавам:

  • Оплакването няма да оправи проблемите ви. То просто хаби времето и енергията ни, и ни направи реактивни. Оставя ни изморени. Оплакванията раждат още оплаквания, който ни правят все по-песимистични и по-песимистични към себе си и живота, а песимизмът и негативните емоции, както уточнихме буквално изключват половината ни мозък. А най-тъпото е, че обикновено се оплакваме за напълно несъществени неща.
  • Критиката е безполезна. Няма нито един паметник, построен на някой, който само е стоял и е критикувал другите за грешките им. Някои хора твърдят, че има и „градивна“ критика, но истината е, че навикът да критикуваш е признак на собствена ниска самооценка, на болен перфекционизъм и на недобро разбиране на мотивите и ситуацията на другия. Критиката е тихият терор, който упражняваме върху себе си и хората около нас, прикрит под маската на „добри намерения“. Критиката си е критика, другари – нараняваща, отдалечаваща, смазваща.
  • Клюките са израз на желание за движение в живота ни, което не сме способни сами да създадем. Клюките са нещо, което повечето от нас харесваме да слушаме, а често и да разказваме. Клюките обаче не носят никаква стойност в разговорите ни. Нито са полезни, нито правят живота ни по-добър. Те просто задоволяват емоционалния ни глад от движение в живота, което би следвало ние да генерираме и преживяваме в своя личен живот, а не само да седим и обсъждаме как другите хора действат. Заедно с това, разказвайки клюки, другите хора започват да ни възприемат като човек, който не пази споделеното му, а го разпространява, без да се съобрази с другия. Едва ли бихте споделили тайните си на човек, който знаете, че е доста вероятно да ги разказва зад гърба ви на много други хора, нали така?

Наскоро един приятел ми каза: „Ама, Венета, няма как всички разговори да са обогатяващи.

Разбира се, ако участвате в Програмата ми за навици знаете, че ние имаме 20% задължителни съгрешения, в които съм съгласна, че с кеф и дори задоволство може да покритикуваме, да се пооплакваме и поклюкарим. Но всеки е добре да изследва за себе си и много ясно да установи къде това съгрешение преминава границата от „внасяне на разнообразие“ към „упадък“.

Аз например съм направила това изследване за себе си няколко пъти и знам, че ако 3 поредни дни общувам на теми свързани с оплакване, критика или клюки, това веднага ме превръща в един човек, който изобщо не харесвам. Ставам негативна, песимистична, нервна, критикуваща, неприятна за общуване със себе си и другите. Това са характеристики, които всеки от нас притежава. И когато по някакъв повод те се надигнат в теб, ако не си достатъчно съзнателен да се премахнеш от подобна среда, разговори, мисли – малко и съвсем неусетно потъваш, точно така както жабата бавно и съвсем неусетно се сварява в тенджерата под нагряващия се котлон. Ако обаче си съзнателен за негативния ефект, който оплакването, критиката и клюките внасят в живота ти – ти веднага променяш средата, разговорите и мислите си, точно така, както жабата веднага скача от врящата вода. При мен, след точно 3 дни с песимистични и безсмислени разговори, после ми трябват около 4 дни насаме, да гледам вдъхновяващи видеа или да общувам с вдъхновяващи хора, за да си възстановя радостта и оптимизма в ежедневието.

И, не, не съм само аз.

Свещеник на име Уил Боуен направил няколко експеримента и открил, че ако в течение на 21 дни човек не се оплаква, не критикува и не клюкарства – животът му се променя към по-добро! Той измайсторява една виолетова гривна, на която пише „Свят без оплаквания“ и всеки, който я сложи приема за правило да не се оплаква, критикува и клюкарства в рамките на 21 дни. Ако в някой от тези дни човекът забрави и произнесе оплакване, критика или клюка – той трябва да премести гривната от едната ръка на другата и да започне броенето на 21 дни отново! :) Продължава се до тогава, докато гривната се задържи на едната ръка за 21 дена поред. :)

Всъщност това предизвикателство е толкова популярно,  че вече над 11 милиона човека от 106 държави са се включили в него и са регистрирали, че така са подобрили живота си и качеството на взаимоотношенията си. :)

Та, другари, това е нашето предизвикателство този месец! :)

Ако искате да се включите и да усетите как тази малка, но съществена разлика ще промени живота ви, задайте си намерение в следващите 21 дни да не говорите за:

  • Оплакване, без да сте предложили някакво решение. Това, което ще забележите е, че постепенно мисленето ви ще еволюира от просто оплакване към мислене на идеи и решения на проблеми. Ще можете да превръщате „негативни“ събития във възможности да продължите напред. Което, най-малко, ще ви помогне да спите по-добре и да бъдете по-интересен събеседник. :)
  • Критика, без да сте дали ясен и спокоен съвет как да се подобри. Трудна работа, но знам, че с практика можем да задобреем. Нали? :)
  • Клюки за другите хора. Никой не иска да е обграден с клюкари. Хората, от които наистина се впечатляваме и които остават в сърцето ни са хора, които проявяват разбиране, които осъществяват целите си, които помагат на екипа си да върви напред, които учат и споделят нови и интересни открития… които нямат време за клюки. :) 

Ок!

Приемете това предизвикателство и просто наблюдавайте как целият ви живот се променя. :) Ако се хванете, че говорите или толерирате оплакване, критика или клюки – започвате 21-дните отначало. :) (След това, знаете – 80% поддържаме добрата рутина, 20% можем да съгрешаваме.)

Предстоят ни едни доста интересни 21 дни! Дни, в които може чрез невропластика – способността на мозъка да се префокусира, да променим филтрите, през които виждаме и преживяваме света. Да променим историите, които си разказваме. Това е една от най-красивите и стойностни промени, които може да направим в живота си! :)

Нека помогнем целият свят да се освободи от оплакването, критиката и клюките. Като започнем от себе си.

Let’s do this! :)

Ако смятате, че ви е дошло време малко по-съзнателно да си създадете повече ред, яснота и вдъхновение в ежедневието – очаквам ви заедно с нас в Програмата за полезни навици! :)  В Програмата всеки месец усвояваме по един полезен навик, който ни помага да бъдем по-будни, енергични и целенасочени. :) Програмата се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да я изпълнявате в свое собствено темпо, а цената е 30лв на месец! Може да се регистрирате ТУК. :)

Предизвикай се с 21 дни без нито едно оплакване, критика и клюки

Изграждане на по-голямо разбиране към себе си и другите

Изграждане на по-голямо разбиране към себе си и другите

 

Мъдростта е основното нещо, затова търси мъдрост. С всичко, което придобиваш, изграждай си разбиране за него.

Когато не разбираш нещо – то е сложно. Но когато го разбираш – то е просто. Следователно – единствената разлика между сложно и просто е степента на разбиране, която имаме. :)

Един от най-любимите ми цитати е този: „With All Thy Getting, Get Understanding„. Това е изречение взето оригинално от Библията и може да бъде срещнато с различни нюанси в различни източници, но смисълът е такъв: С всичко, което придобиваш, изграждай си разбиране за него.

Нашият мозък е машина за търсене на смисъл. И когато нещо не му е ясно, той търси разбиране. Ако ние не му дадем това разбиране, той запълва неяснотата със страх. Той започва да мисли, че това нещо/тази ситуация е сложна и страшна, и веднага влиза във fight or flight mode. Ако обаче му дадем разбиране, той придобива яснота за конкретното нещо или ситуация и се успокоява, т.е. влиза в rest and digest mode. Дори достига до „аха“ моменти, които често запалват интересите ни и ни вдъхновяват. Можем да кажем, че според това до каква степен си изграждаме разбиране за себе си, за работата си, за другите хора, за това, което ни се случва, зависи колкото време ще пребиваваме във fight or flight mode и колко време в rest and digest mode.

Смятам, че една от най-важните задачи на човек е да отделя време, в което да си изгражда по-голямо разбиране за всичко, което е важно за него. Без разбиране, няма яснота. Без яснота, няма спокойствие, няма вдъхновение, няма мъдрост.

Този принцип е валиден за абсолютно всичко. За книгите, които четем, работата, която вършим, начина, по който се храним, начина, по който живеем. Всичко. Човек може да размишлява върху този цитат и постоянно да открива нов смисъл в него. :) Реално, едно от най-ценните неща, които правим в Програмата за полезни навици е, че си изграждаме по-голямо разбиране за начина ни на живот и важните сфери в него.

А една от насоките, в които е най-съзидателно да изграждаме разбиране е относно себе си и хората около нас.

Наскоро говорих с моя позната относно някои страхове, които са я налегнали и няколко пъти й казах: „Всички имаме тези страхове. Абсолютно всички.

И това е истина. Страховете и слабостите, които ти имаш не са уникални и единствени само за теб. Ние всички ги изпитваме. Обикновено тайно от другите, а по-често – дори скрити от нас самите.

Мислим си, че сме сами в страховете си, но не сме. Всички имаме едни и същи страхове – страх от провал, страх от несигурността, страх от дискомфорта, от това да не се изложим прекалено много. Страхът, че не заслужаваме и че не сме достатъчно достойни. Ние всички споделяме тези страхове. Те са обща нишка, която ни свързва като хора.

Мислим си, че сме по-зле от другите в нашите слабости, но не сме. Всички имаме едни и същи слабости – отлагане, егоизъм, несигурност, не достатъчна задоволеност от себе си и живота си, бягане от трудното, неуспяване да направим всичко, което искаме. Всички имаме тези слабости. Всички се срамуваме от тях. Никой не може да ги предотврати изцяло. Те са част от нас като човешки същества. Да не искаме да имаме тези слабости е също част от това да сме човешки същества. :)

Ти не си по-зле от другите. Ти си човешко същество. Чрез твоите страхове и слабости, ти си свързан с мен и с всеки друг в този свят. 

Да си изградим достатъчно добро разбиране за това, че ние не сме сами в страховете и слабостите си, създава в нас отпускане, спокойствие, съчувствие, прошка, кураж. Към себе си. И от тази позиция на разбиране към себе си, ние сме доста по-смели и склонни да опитаме всъщност да преодолеем тези свои страхове и слабости. 

Аз често пиша за това, че ти самият трябва да се научиш да бъдеш своя най-добър приятел. Да можеш да се успокоиш, когато се нуждаеш от успокояване. Да можеш да се подкрепиш, когато имаш нужда от подкрепа. Да можеш да помълчиш със себе си, когато нямаш нужда нещо да бъде казано. Но ти не можеш да бъдеш своя най-добър приятел ако не си изграждаш и не проявяваш достатъчно разбиране към себе си, каквото и да преживяваш.

Разбирането е субстанцията, от която създаваш по-дълбока връзка със себе си.

Разбирането е и субстанцията, от която създаваш по-дълбока връзка с хората около теб. Разбирането, че другият човек преживява същите страхове и слабости, точно както ти самия. Когато ние страдаме, ние обикновено мислим, че ние сме жертва на другите хора, че ние сме единствените, които изпитваме страх и болка, че нашите проблеми са най-големи, най-належащи. Това не е истина. Другият човек също страда. Той също си има неговите трудности в живота, неговите страхове, неговите притеснения. Ако можехме да видим това страдание в него, ние бихме могли да започнем да го разбираме. И когато това разбиране възникне, истинското съчувствие и истинското свързване стават възможни. 

Да отделяме по малко време да изграждаме повече разбиране за себе си и важните хора за нас е една от най-ценните инвестиции, които бихме могли да направим през този изключително кратък живот, който сме благословени да имаме. :)

Ако искате за един месец да се поупражнявате в изграждане на по-голямо разбиране към себе си и хората около вас, заповядайте в нашата група – през целия ноември практикуваме модула за по-хармонични взаимоотношения. Започнахме на 01.11.2018г и днес може да се включите заедно с нас. :) Програмата се изпълнява онлайн, така че може да се включите от всякъде. Таксата за целия месец, за всички материали е 30лв и може да се регистрирате ТУК. :)

Как да спрем нараняващото си осъждане към хората около нас

Как да спрем нараняващото си осъждане към хората около нас

 

Една от най-полезните промени, които може да подобри в пъти живота на всеки от нас е да се научим да виждаме осъждането към другите хора като червен флаг. Като нещо, което ни кара да паузираме и обмислим малко по-добре какво точно се случва в нашите взаимоотношения с другите.

Аз съм доста критичен човек и би било смешно да кажа, че не осъждам другите. Мисля си, че да осъждаме другите е вграден механизъм в нас като хора или е нещо, което развиваме, заради всичките ни вградени механизми. Ние всички, малко или много, осъждаме другите. И ако обърнем внимание какво точно се случва когато осъждаме другите, ще забележим, че осъждането всъщност е нещо много нараняващо.

Т.е., осъждането само по себе си не е нещо лошо. Но то е симптом, че най-вероятно се случват някои други неща, които са нараняващи.

Ето няколко примера какво обикновено се случва в ситуации, в които ние проявяваме осъждаме:

  • Не ме интересува кой знае колко това, през което преминава другия човек.
  • Не разбирам достатъчно добре ситуацията, в която е другия човек.
  • Имам нереалистични очаквания към него.
  • Мисля си, че съм нещо повече от другия човек.
  • Мисля само от моята позиция, без да се поставя на мястото на другия.
  • Не съм отворен за други възможни варианти – мисля, че моята гледна точка е единствена.
  • и т.н.

Ето една измислена, но типична ситуация, за да обясня какво имам предвид – виждам моя роднина, която е много зле със здравето си, има много излишни килограми, има диабет и въпреки това продължава да пуши, да пие и да яде джънк храна. Аз знам, че тя може да подобри здравето си като подобри навиците си, затова автоматично я осъждам за това, което прави. Ядосвам й се, дразня се и евентуално, по някое време започвам да я отбягвам, защото тя ме натоварва и нямам желание да общувам с нея.

Подобна ситуация се случва и на мен, и на всички около мен – просто променете „роднина“ със съпруга, колега, дете, приятел и вместо „нездравословен живот“, те най-вероятно правят нещо друго, което вие не харесвате.

Ок, нека сега видим какво всъщност се случва в тази ситуация.

Първо, аз няма достатъчно информация за това, което реално се случва с моята роднина и това, през което преминава тя на този етап от живота си. Затова аз автоматично я осъждам. В същото време – тя е притеснена от здравословните си проблеми, чувства се виновна, страх я е, не знае какво да прави и дори е изгубила доверие в себе си, че изобщо може да се справи с тази ситуация. И заради тези свои неприятни чувства, тя избягва изобщо да мисли за здравето си, а вместо това си доставя „поне малко удоволствие“ с пушене, „сладка“ храна и други иначе нездравословни неща. Реално – тя просто се опитва да бъде щастлива. И истината е, че ние всички, доста често, правим абсолютно същото. Проваляме се в някаква насока, чувстваме се зле и бягаме към нещо, което ни е комфортно и което може поне за малко да ни утеши. В тази област никой не е по-добър от другия. Дори и когато си мислим, че сме.

Но има и нещо повече. В тази ситуация, моето осъждане ми пречи да бъда благодарна за добрия човек, който всъщност е моята роднина, въпреки нейните здравословни проблеми. Тя е човек с истински добро сърце. Тя е прекрасен човек. А аз, фокусирайки се в това да я осъждам, не стигам до там да оценя подобаващо този прекрасен човек. Вместо това си мисля, че аз съм нещо повече от нея или мисля как тя ме дразни. Т.е., в този момент аз позволявам на моето желание за превъзходство или моето дразнение да е по-важно от истинската болка, която тя преживява.

Аз дори не съм се поинтересувала каква точно е нейната ситуация. Вместо това просто автоматично осъждам – that’s it. И тъй като аз оперирам от позицията си на осъждане, аз дори не мога да й помогна, не мога да й бъда полезна, защото в моята глава диалогът е приключен и присъдата е вече издадена.

Та, от този пример се вижда как осъждането е нараняващо. То ни кара да се дразним, да изпитваме разочарование от другите, да не бъдем емпатични към болката на другия, да се затворим за богатството на общуването, което другия може да ни даде и дори може да спрем да общуваме с някой, който иначе е много важен за нас човек.

Сигурна съм, че ако помислите, може да се сетите за случаи, в които някой друг се е държал така с вас самите. Случаи, в които вие самите сте били наранени от някой, който несъзнателно ви осъжда, че в една или друга ситуация сте се провалили, въпреки вашите усилия и желание да имате успех. Аз със сигурност мога да се сетя за няколко такива ситуации. Изобщо не е приятно.

Ок, за хората, които не са толкова важни за нас, може би не е нужно да размишляваме толкова задълбочено. В такъв случай просто разделяме пътищата си с тях, защото няма смисъл да се натоварваме и да влагаме усилия в нещо, което и без това не ни е от значение. Но, заради онези хора, които са наистина важни за нас, нека обърнем внимание как бихме могли да спрем това автоматично и несъзнателно осъждане, за да може поне от наша страна да спрем да нараняваме взаимоотношенията си с тези важни за нас хора.

Първо следва да започнем да забелязваме когато го правим, когато осъждаме и да започнем да го виждаме като червен флаг. Както уточнихме, осъждането само по себе си не е лошо, но то е знак, че някакви други неща се случват, които най-вероятно нараняват връзката ни с човека, който осъждаме.

Да започнем да забелязваме, че осъждаме някого изисква малко време. Но има някои симптоми, които ни помагат да забележим по-ясно когато осъждаме. Например когато започнем да се чувстваме ядосани, разочаровани, пренебрежителни към някого. Или когато се оплакваме от някого, клюкарстваме за него. Всичко това са знаци, че ние осъждаме другия. Опитайте да започнете да забелязвате когато това се случва.

След като забележите този червен флаг, паузирайте и опитайте да проявите любопитство. Не се изнервяйте на себе си, че пак сте се хванали да осъждате, а просто проявете любопитство и се запитай:

  • Какво точно осъждаш в другия?
  • Какви очаквания имаш към другия и дали те са реалистични?
  • Какво би могъл да предположиш за ситуацията, в която другия се намира и това, през което той преминава?
  • Може ли да разбереш повече за човека и ситуацията? (Това не винаги може да стане, но все пак понякога може.)
  • Какво в другия човек би могъл да оцениш похвално, какво е хубаво в него?
  • Можеш ли да премахнеш себе си от центъра на света и да опиташ да влезеш в обувките на другия?
  • Можеш ли да си спомниш момент, в който ти самият си преминавал през подобна трудна ситуация?

И когато проявиш любопитство за отговорите на тези въпроси, запитай се: Как бих могъл да помогна? От какво наистина има нужда този човек?

Понякога този човек просто има нужда някой да го изслуша, да усети, че има кой да го чуе. Че има кой да бъде до него. Да усети, че няма да бъде отхвърлен или осъден в тази негова не толкова приятна ситуация. Да усети, че ще бъде приет, въпреки слабостта си.

А понякога човекът може да има нужда от конкретен съвет и насока. Или от прегръдка.

Но ние няма как да разберем всичко това от позицията си на осъждане. Ние няма как да разберем от какво точно има нужда другия и няма как да му помогнем от позицията си на осъждане. Само когато пуснем осъждането, което се надига в нас и преминем в позиция на приемане, любопитство, емпатия, чак тогава бихме могли наистина да разберем и да бъдем от полза за другия. А по случайност, това е и начинът, по който ние самите може да се почувстваме по-щастливи и вдъхновени във взаимоотношенията си с важните за нас хора. :)

Ако искате за един месец да поупражнявате умението си да общувате по-хармонично с важните хора около вас, очаквам ви в нашата група през ноември, когато практикуваме модула за по-хармонични взаимоотношения. Започнахме в петък, 01.11.2019г, а вие може да се включите днес ТУК. :) Програмата се изпълнява онлайн, така че може да се включите от всякъде и да я изпълнявате в свое темпо. Таксата за целия месец е 30лв и може да се регистрирате днес ТУК. :)

Двете главни предпоставки да постигаме по-лесно целите си

Двете главни предпоставки да постигаме по-лесно целите си

 

Когато говорим за постигане на цели, едно от първите неща, които може да чуем е „нужни са ти мотивация и воля„. Мотивацията и волята обаче са ментални ресурси, които много бързо се изчерпват. Те могат да послужат за стартиране и задвижване на една цел, но ако целта е дългосрочна – волята и мотивацията ни постепенно намаляват, докато в един момент обикновено намираме себе си в ситуация, в която трябва да полагаме прекалено големи усилия, за да правим дори и минимални крачки напред. Разбира се, ние може да продължим да бутаме нещата да се случват, дори и когато мотивацията и волята ни са много ниски, но това е сигурна рецепта да направим живота си изключително неприятен и тежък.

Излиза, че старата парадигма да разчитаме на мотивация и воля за изпълнение на целите си, не работи!

И в същото време хората продължаваме да разчитаме на тях и очакваме прогрес.

Защо се получава така? Защо разчитаме на мотивация и воля, за да постигаме целите си, при положение, че те очевидно не са оптималните инструменти за нас?

Ако изследваме малко по-задълбочено този въпрос ще забележим, че в живота ни възниква нуждата от мотивация и воля, за да изпълним една цел, само в два случая:

  • Когато не сме взели категорично решение, че искаме да постигнем конкретната цел.
  • Когато не сме създали подходяща среда, в която тази цел да се изпълнява по-естествено, бързо и лесно.

Когато човек не е взел категорично решение дали иска да постигне дадена цел или не, то в главата му постоянно присъства чудене: „Да го направя ли, да не го ли направя. Дали има смисъл. Дали е подходящо. Колко ли време ще ми отнеме, дали си заслужава.“ и т.н. Когато това чудене присъства в твоята глава, ти вместо реално да изпълняваш целта си, голяма част от твоето време и енергия се изхабява единствено и само в това да обсъждаш вътрешно със себе си дали искаш тази цел или не. Ти, най-вероятно без да разбереш, се заставяш всеки ден да взимаш едно и също решение, което е изключително изморително (всяко решение за мозъка е стрес, а когато взимаш едно и също решение всеки ден е още по-голям стрес). Ако не си взел категорично решение да постигнеш една цел, на теб постоянно ще ти трябва мотивация и воля да се убеждаваш, „че има смисъл, че можеш, че е хубаво да се случи“ и т.н. безумни неща, които идват в следствие от постоянното чудене. Това е като да работиш в голяма компания и 80% от времето ти да е заето в заседаване на глупави срещи и само 20% да е реална работа. Тъпо, нали?

Каква е алтернативата на това чудене и тегаво изпълнение на целите ни?

Алтернативата е да вземем категорично решение дали действаме към постигане една цел или не. Че не си сигурен, че имаш колебания, че не знаеш дали си заслужава – това е ок да присъства, но не е ок да се превръща в спирачка на изпълнението. Ако седиш в чуденето няма как да разбереш дали си заслужава. По-добре да действаш и в движение да решаваш колебанията си, и да откриваш дали си заслужава.

Да вземеш категорично решение означава да изхвърлиш от главата си всички уговорки „дали или“ и да приемеш, че решението е взето – действаш по изпълнение на целта без колебание, без връщане назад. И в момента, в който се хванеш, че отново се чудиш: „Дали да го направя или да не го направя?“ – спомняш си, че ти вече си взел категорично решение, моментално прекратяваш всякакви умствени уговорки и се концентрираш върху действието – правиш следващата крачка напред.

 

Паузирай за няколко секунди сега и помисли за конкретна твоя цел – постоянно се чудиш дали, или, как, кога, защо да я изпълниш, или си взел категорично решение да я изпълниш и просто действаш?

Може би си мислиш, че точно ти не си човек, който умее да взима категорични решения?

Чудесно!

Време е да разбереш, че никой от нас не е! Дефолтната настройка на всеки човешки мозък е да се чуди, да запълва неяснотата със страх, да бяга от промяната. Ако ти избираш мозъка да те контролира – продължавай да се чудиш и да си мислиш, че „ти си си такъв“. Ако обаче си решил ти да контролираш мозъка си – тогава започвай да се упражняваш да взимаш категорични решения. И на мен не ми е лесно да застана срещу 300 мил. години еволюирала негативност и чудене (демек нашия мозък), но се упражнявам и колкото повече се упражнявам, толкова повече задобрявам в това умение.

 

Ок.

Продължаваме!

Втората причина, заради която хората използваме неефективните си ресурси мотивация и воля за постигане на цели е защото не си изграждаме среда, която да подпомага изпълнението на целите ни. Дори нещо повече – обикновено, без да си даваме сметка, оставаме в среда, която всъщност доста забавя, а понякога и изцяло пречи на изпълнението на целта ни.

Писала съм подробно за фактора „среда“ в живота ни. Сега само ще обърна внимание на това как 3-те елемента на средата могат да пречат или подпомагат постигането на една цел. Трите елемента на външната среда са (1) физическата среда, (2) хората, с които общуваме и (3) менторите (хората, от които се учим и взимаме съвети):

  • Физическата среда. Ако целта ти е да спортуваш, но си избрал да тренираш в зала, която е на 20 минути с кола от твоя дом/офис, или ако трябва да пътуваш с реис до там в час пик – в началото ще си мотивиран и ще го правиш, но дългосрочно тези пречки във физическата среда, които трябва да минеш, за да стигнеш до залата най-вероятно ще те откажат да спортуваш или ще трябва да изкараш от някъде голямо количество воля, за да ходиш на тренировки въпреки препядствията, което е доста неприятно усещане. Ако обаче намериш зала, която е на минути от дома или офиса ти, или решиш да тренираш вкъщи – тогава средата около теб прави по-лесно и естествено изпълнението на твоята цел да спортуваш. Друг пример – ако искаш да създадеш повече яснота за приоритетите в живота си, но в дома ти имаш хиляди непотребни вещи и е постоянно разхвърляно – тази среда, тази външна бъркотия създава объркване и стрес на мозъка ни и на нас би ни било доста трудно да работим за яснотата си, ако умът ни хаби енергия да се бори с целия този външен хаос. На повърхността обикновено хората си мислят, че бъркотията не е кой знае какъв проблем, но истината е, че мръсотията, трупането на непотребни вещи, разхвърляността, и бъркотията не са само физически, те са просто отражение на бъркотията в менталното, емоционалното и духовното ни състояние. Когато съзнателно създаваш за себе си по-свежа, по-чиста, по-опростена и по-подредена физическа среда, това автоматично създава в главата ти ново, чисто, подредено пространство, в което приоритетите ти по-ясно и осезаемо да изпъкват и да те вдъхновят. Домът ни, офисът ни, колата ни, дрехите ни, храната ни, чашата, от която си пием кафето – ако тези „дребни“ детайлни не подкрепят ментално, емоционално и физически нашата цел да се случи, то голяма част от времето и енергията ни ще отива просто в преодоляване на пречките, които тези уж малки детайли създават. От друга страна – съзнателното подбиране на всички тези елементи на външната физическа може да помогне много за това нашата цел да се случи по-лесно и бързо.
  • Хората, с които общуваме (тук включвам книгите, които четем и видеата, които гледаме). Ако твоята цел е да постигнеш финансова свобода, но хората, с които общуваш са хора, които правят неразумни покупки, харчат пари несъзнателно, не следят финансите си,  не мислят как да оптимизират разходите си, казват, че „веднъж се живее“ и си купуват скъпи неща с различни оправдания и т.н., то по някое време и ти ще започнеш да вярваш в тези неща и да мислиш, че целта да постигнеш финансова свобода е доста трудна или дори глупава. Ще започнеш да се чудиш дали има смисъл да продължаваш, да убеждаваш наново себе си,ч е има смисъл, да полагаш големи усилия, за да направиш дори и минимална крачка по тази цел. Представи си обаче ако си смениш средата и общуваш само с хора, които вече са постигнали финансова свобода, с такива, с които е нормално да работиш за финансовата си свобода, с такива, за които е наистина важно да я постигнат. Ако си в такава среда за теб също ще бъде „нормално“ да работиш за финансовата си свобода, за теб това ще е взето категорично решение – всички около теб го правят и за теб става естествена част от ежедневието ти да мислиш и да действаш в тази посока. Всеки от нас има огледални неврони в мозъка си, чрез които само за няколко седмици, съвсем незабелязано, прихващаме мисленето, маниерите, изразяването, куража, смелостта, подхода, стратегиите на хората около себе си. Хората, с които избираме да общуваме определят какво е за нас „нормално“ и от там нататък ние виждаме и действаме в света на базата на това, което за нас е „нормално“. Ако за хората около теб не е „нормална“ целта, която си тръгнал да постигаш – ти ще трябва да ползваш мотивация и воля да се бориш (вербално или не) с възгледите на тази среда, за да оправдаваш целта си. А ако за хората около теб твоята цел е нещо нормално, постижимо, реално, ако за тях подобна цел е ежедневие – тогава за теб стъпките към тази цел ще се случват съвсем естествено и по-лесно – няма да има пред кой да защитаваш целта си, да обясняваш смисъла й, да губиш време да убеждаваш другите и себе си, че си струва и т.н. Разбирате каква огромната разлика има между двата типа приятели, нали? За повечето хора е много стресираща идеята да сменят средата си, да сменят хората с които общуват, но истината е, че за всяко изкачване на ново ниво, на нас ни трябват ново ниво хора. И ако другите са избрали да не вървят напред, то ти също трябва да направиш своя избор – да останеш с тях или да вървиш напред за реалното изпълнение на целите си.
  • Менторите – хората, от които учим (или липсата им). Забелязвам и в себе си, и в другите как прекарваме дни наред да се чудим дали да направим нещо или да не го направим, как да го направим, кое е правилното нещо да направим и т.н. Реално ние можем да си спестим всичкото това време и цялото това чудене като просто си организираме среща с двама, трима човека, които вече са по-напред от нас и могат да ни дадат конкретни насоки, по които да вземем своето решение в пъти по-бързо. Ако ние не се свързваме да черпим опит от тези, които вече са напред, това значи, че разчитаме на себе си постоянно да откриваме топлата вода, което е абсолютна загуба на време. На каквото и ниво да си, над теб винаги, винаги има поне двамата, трима човека, с които може да се свържеш, да поискаш съвет и това да те придвижи по-бързо напред. Ако сам откриваш топлата вода – ти ще се движиш бавно и ще са ти необходими доста мотивация и воля да продължаваш напред. Да откриваш сам топлата вода освен, че е тъпо, но и е много трудно и обезкуражаващо. Ако обаче се свържеш с правилните (наблягам на това „правилните!“) ментори за теб – няма да е нужно да прекарваш дни наред в чудене, няма да измисляш топлата вода, тогава много по-бързо ще се придвижваш напред и това ще подновява ентусиазма и вдъхновението ти да постигаш целта си.

Ако не искаме да разчитаме на воля и мотивация за постигане на целите си, трябва да седнем и съзнателно, с намерение да създадем среда около нас, която е подкрепяща и правеща лесно изпълнението на нашата цел. Да създадеш правилна среда за изпълнение на целта си е като да подготвиш правилната почва за покълване и израстване на едно растение. Не може да засееш лале в пясък. Това е подготовка, неподлежаща на коментар.

 

Хората често споделят „мъдростта“, че мислите създават живота ни. Но ако изследваме това послание в дълбочина ще разберем, че то не е изцяло правилно, защото би следвало да има нещо, което създава мислите ни, нали така? Има нещо, което определя дали на мен ще ми възникне качествена мисъл или тъпа мисъл? И това нещо, което е предпоставка за нашите мисли, е средата!

Ако аз съм в качествена среда на мен ще ми възникват повече качествени мисли и идеи. Ако аз съм в некачествена среда, на мен ще ми възникват повече несъздаващи стойност мисли и идеи. Логично е – какъвто е input-a, такъв е и output-a.

Ние сме продукти на средата, в която съзнателно или несъзнателно избираме да живеем.

Огледай се сега около теб. Това е твоят свят.

В каква среда покълват твоите мисли, вярвания, твоят живот?

Тази среда подходяща ли е за постигането на твоята цел?

 

Двете главни предпоставки да постигаме по-лесно целите си са умението да взимаме категорични решения относно изпълнението на целите си и с намерение да създадем среда около себе си, която да прави изпълнението на тези цели по-лесно и естествено. Тези две стъпки са начин да автоматизираме изпълнението на целта си без да разчитаме на мотивация и воля. Така прогресът ни ще се случва много по-естествено и вдъхновяващо дори за нас самите. 

 

Каква е твоята цел?

Ще продължаваш ли да водиш вътрешни дебати в главата си дали ще я изпълниш или не, или взимаш категорично решение да реализираш тази цел?

Ако взимаш категорично решение – какво е нещото, което ще промениш в своята среда, за да направиш тази цел по-лесна и естествена за изпълнение? :)

Ако тази статия ти е била полезна, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. Или директно се включи заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, където всеки месец работим по това да оптимизираме вътрешната и външната си среда – регистрирай се ТУК. :)

Вредните навици, които ни пречат да бъдем добри събеседници

Вредните навици, които ни пречат да бъдем добри събеседници

По време на пост един човек отишъл при свещеника и го попитал: „Отче, ако заедно с този пост карам още един, ще се пречистя ли повече?“

Отчето отвърнал: „Не те замърсява само това, което влиза в устата ти. Замърсява те и това, което излиза от нея„.

Много пъти са ме питали защо в Програмата за изграждане на полезни навици няма модули за отказване от лоши навици. :) Причината е, че един от най-силните принципи, който ме движи е да се борим „ЗА“ нещо, а не да се борим „СРЕЩУ“ нещо. Да се бориш „за“ и да се бориш „срещу“ са два много различни подхода, по който човек би могъл да живее живота и отразяват две различни направления, към който влагаме енергията си. Мнението ми е, че чрез изграждане и поддържане на полезни навици в ежедневието си, човек постепенно повдига нивото си на съзнателност и с времето той сам и съвсем лесно се отказва от лошите си навици – то се случва като естествено продължение на развитието му, защото толерантността му към „замърсяващите“ елементи постепенно намалява и той е склонен без усилие да ги отхвърли. :) Звучи може би малко имагинерно, но съм наблюдавала този процес както в себе си, така и в много други хора и смея да твърдя със сигурност, че окупираш ли живота си с 80% полезни навици, вредните започват да ти изглеждат много лесно преодолими и дори незначителни. Тогава използваш лошите навици само за заигравка, само за разнообразие в рамките на 20%-те съгрешение, което задължително упражняваме в Програмата за полезни навици (все пак прекален светец и Богу не е угоден :)).

И все пак, при изграждане на полезни навици понякога е добре да обърнем внимание и на вредните навици, защото това ни помага по-ясно да ги забележим и по-съзнателно да ги избягваме. По този начин създаваме още малко пространство на добрите навици да израстат в нас. :)

Днес бих искала да обърна внимание на вредните навици, които хората поддържаме в комуникацията си. Сигурна съм, че всички ги знаете, но е хубаво да си припомним кои точно са те и колко наистина погубващи могат да бъдат за взаимоотношенията ни. Тези вредни навици не само оставят неприятно усещане в другия, но и замърсяват самите нас като преносител на недобро, на неискрено, на неразбиращо сърце.

Ако искаме около себе си да имаме успешни, позитивни и вдъхновяващи хора – ние задължително трябва да се научим да избягваме тези лоши навици в комуникацията си, защото стойностните и преуспяващи хора не търпят замърсители в средата си.

Ето кои са основните вредни навици в общуването, на които да обърнем внимание и да положим усилие да ги премахнем:

  • Клевети към други хора. Клеветенето е лош навик, поддържан от хората хиляди години. Но ако човек иска да бъде заобиколен от стойностни и добронамерени хора – трябва да премахне клеветенето, обидите и ругатните от речта си. Клеветенето ни прави да изглеждаме глупави, дребнави и непочтени. Принизява ни и ни вкарва в образа на жертва. Успешните хора не взимат на сериозно тези, които постоянно клеветят другите и постепенно ги изхвърлят от средата си;
  • Клюкарене и постоянно критикуване към другите. Ако голяма част от комуникацията ти включва клюкарене и критикуване към другите – това веднага оставя впечатление, че ти не си лоялен човек и не може да ти се има доверие. Успешните хора не търпят подобна комуникация. Те имат нужда от хора, на които могат да разчитат и избягват тези, които постоянно критикуват и обсъждат другите зад гърба им;
  • Лъжи. Лъгането е един от тези много, много неприятни навици, който директно се залепва за твоята репутация и говори вместо теб. Никой успешен човек няма да иска партньорство с вас и дори няма да направи минимално усилие да ви помогне, ако репутацията ви е, че лъжете. В средите на успешните хора доверието не е просто дума, а основен критерий на базата, на който се случва една комуникация;
  • Нескопосани обноски. Етикетът, обноските, които имаме и с които си взаимодействаме с хората около нас са нашата визитна картичка, която 24 по 7 е закачена на челото ни. Тя веднага показва на хората дали ти си човек с характер, с добри обноски и добри социални умения или тези неща са непознати за теб. И имайте предвид, че успешните хора избягват тези, които биха ги изложили в социалната им среда;
  • Използване на жаргон. Предполагам може да срещнете думи като „човече“ или „братле“ в речника, но ако използвате подобни думи пред еродирани хора, това автоматично значи за тях, че вие нямате богат речник и че ви липсват умения да се изразявате правилно. В този смисъл – винаги е за предпочитане да се изразяваме добре. Пък и все пак никога не знаеш кой точно те слуша и какви точно изводи може да си направи за теб от изказа ти;
  • Прекъсване. Да прекъсваш другия докато той говори е един от най-често срещаните вредни навици. Независимо дали човекът отсреща приема прекъсването или не, имайте предвид, че то винаги е обидно за него. Особено ако човекът наистина иска да каже нещо и иска да бъде чут. Да прекъсваме другия е много неприятен навик, който е добре да премахнем… особено когато говорим с хора, които могат да ни отворят врати и възможности, които никой друг не би могъл да отвори за нас. А истината е, че често не знаеш кой точно може да е този човек;
  • Не отдаване внимание на името на човека, с който се запознаваме. Много хора свикнаха да казват: „О, за съжаление аз не помня имена“ и си мислят, че това ги освобождава от отговорността на добрите маниери.  Истината е, че рядко някой успешен човек би си позволил да не запомни името на този, с когото общува. Запомнянето на името е едно екстра усилие, което човек прави и което след това кара другия да се чувства значим и уважаван. Другите хора винаги, абсолютно винаги се впечатляват ако запомним тяхното име. А направим ли им впечатление, вратата към тяхното доверие е наполовина отворена. :)
  • Избягване на погледа или прекалено втренчване. Хубаво е да бъдем любезни и да показваме интерес към другия, гледайки го в очите, но ако се взираме прекалено в него – това става смущаващо и неприятно за нашия събеседник. По-лошото от това е да избягваш изцяло погледа на другия. :) Това показва пълна липса на самоувереност. Т.е. – добре е да гледаме другия в очите докато си общуваме, но е нужно да намерим тази продължителност на контакта, която е комфортна и приятна за двама ни;
  • Недаване на обратна връзка. Ако в един разговор дадеш дори и най-малкото обещание да направиш нещо – след това ти задължително трябва да дадеш обратна връзка към другия за това обещание. С даването на обратна връзка ти показваш на отсрещния човек, че спазваш думата си, че го уважаваш, че си честен и че си консистентен в това, което приказваш. А когато другия човек разбере това – той започва да ти вярва. Така, ако някой ден този човек трябва да помогне на някого – той ще избере да помогне на теб. Защото си му показал, че си отговорен. Да връщаш обратна връзка за направено дори и най-малко обещание е навик, който привлича другите към теб и те прави харизматичен. Разбира се – нужно е да сме много внимателни какви точно обещания даваме и дали наистина можем да ги спазим;  :)
  • Избягване на екстра усилието. Extrаordinary relationships requires extraordinary people. If you want one, you need to be one. Разликата между транзакционни взаимоотношения и трансформиращи взаимоотношения е в това екстра усилие, което ти ежедневно решаваш дали да направиш или да не направиш за другия. Независимо дали става дума за интимни, партньорски, приятелски или каквито и да е взаимоотношения – това правилно е валидно. Например – всички се прибираме вкъщи изморени в петък, в края на седмицата и единственото, което искаме е да си починем и никой да не ни занимава с нищо. Точно в този момент има хора, които правят екстра усилие и готвят нещо вкусно и добре аранжирано за своя партньор. Или слагат чудесен тоалет, за да го зарадват. Теб те мързи, изморен си, нищо не ти се прави, но въпреки това избираш да направиш това екстра усилие за другия, защото разбираш, че това е инвестиция в твоите взаимоотношения с него.  По същия начин правиш или не правиш (обикновено изцяло несъзнателно) това екстра усилие с всички други хора около теб. Ако правиш това екстра усилие, особено за хората, които са ценни за теб – това автоматично те поставя една крачка пред всички останали. Това автоматично те отличава от който и да било друг в очите на отсрещния. Успешните хора винаги забелязват тези, които са готови да направят и наистина правят това екстра усилие. :)

Е, това бяха някои от вредните навици в комуникацията ни, на които исках да обърна внимание. Ако това е тема актуална за вас и искате да поработите малко върху социалните си умения – прегледайте описаните по-горе точки, харесайте си една (само една) и през следващата седмица започнете съзнателно да я наблюдавате в себе си и да я променяте в желаната посока. :) Когато усетите, че сте овладели тази една насока, изберете си друга, и надградете. Едно от най-вълнуващите неща на този свят е, че можем да превърнем всеки ден в приключение като просто си дадем насока за усъвършенстване, на подобряваме характера и уменията ни. И така, малко по малко превръщаме живота си в интересно преживяване, което си струва да бъде изживяно. :)

Ако тази статия ви е харесала – запишете се да получавате други мои статии ТУК. :) Или се включете в Програмата за изграждане на полезни навици където с всеки полезен навик повишаваме съзнателността си и бавно, но сигурно си създаваме живот, който си струва да бъде изживян. Може да се запишете заедно с нас ТУК. :)

Х-факторът на позитивната промяна

Х-факторът на позитивната промяна

 

Доброто е враг на Великото. Малко хора не постигат велик живот, до голяма степен, просто защото е прекалено лесно да се задоволиш с добър живот.

Джим Колинс, „От добър към велик“

Има много рецепти за това как да постигнем велик живот. Интернет е пълен с приложения, софтуери и системи как да постигнем позитивна промяна и да преуспяваме във всяка сфера на живота си. И все пак често се случва така, че нещо ни спира и просто не можем да реализираме желаната промяна.

Това, което ни липсва, за да създадем и поддържаме една желана промяна не може да ни се осигури от никой app в google play, от никоя система и от никой софтуер. То е нещо, което зависи изцяло от нас и изисква ние съзнателно да го създадем и поддържаме в ежедневието си. То е единственият фактор, който прави всяка рецепта за успех, независимо каква е тя, много бърза и лесна за изпълнение.

Наричам го Х-факторът на позитивната промяна. И този Х-фактор е – Средата около нас.

Среда около нас, обикновено без изобщо да забележим, или внася хармония в живота ни, или ни създава напрежение, хаос и обърканост. Среда около нас или ни кара да се чувстваме уверени, смели и способни, или ни кара да се чувстваме свити, незначителни и дребни. Средата около нас определя дали използваме ежедневната си енергия, за да се борим с нея, защото вътрешно не я харесваме или използваме енергията си, за да се развиваме. Средата около нас постоянно, 24 по 7 ни влияе на физическото, емоционалното и менталното състояние и по този начин или подкрепя изпълнението на нашите цели, или блокира тяхното реализиране. 

Свикнали сме да мислим, че средата около нас е такава каквато е и че ние просто трябва да се примирим с нея. Всъщност ние рядко изобщо мислим за нея като значим фактор в живота си. Но средата около нас е фактор, който е на 100% в наш контрол и ако достатъчно добре осъзнаем грамадното влияние, което тя има върху нас и върху качеството ни на живот, ние можем целенасочено да си създадем такава среда, в която не просто да оцеляваме, не просто да живеем добре, а среда, която ни помага да сме вдъхновени и да преуспяваме!

Средата около нас се състои от 3 елемента:

  1. Неодушевена среда – тук се включват дрехите, които носим, предметите около нас, състоянието на дома, в който живеем, колата, която караме, офисът, в който работим и т.н. Ако пространството около вас е неутрално или ви дразни – това означава, че то генерира във вас неприязън и недоволство, което автоматично означава, че вие използвате голяма част от енергията си, за да се борите със средата около вас, за да се справяте с вътрешното си недоволство. Например ако ви дразни, че шкафчето в банята ви е счупено – това всеки ден, по няколко пъти на ден, бeз изобщо да забележите, предизвиква във вас дразнение, емоции на недоволство и гняв. Ако ви дразни разхвърляността в дома ви – това създава още вътрешно недоволство във вас. Дрехите, които обличате карат ли ви да се чувствате красив, уверен, смел или обличате нещо колкото да не е без хич? Всеки детайл от средата около вас или подхранва вашето продуктивно състояние или го потиска. Ако живеете с хора, които ви натоварват – вие постоянно генерирате недоволство. Ако колата, която карате не ви харесва – всеки път когато седнете в нея вие изживявате микро момент на недоволство. Ако отидете на работа, която не харесвате – още 8 часа тренирате недоволство в живота си. Така малко по малко цялата ви енергия отива в борба със средата. Алтернативата на тази неосъзната борба е съзнателно да си създадем средата около себе си така, че тя да генерира в нас не недоволство, а моменти на радост и вдъхновение. Представете си да се обличате само с дрехи, в които се чувствате красиви, уверени и смели. Не само за пред другите, но и вкъщи. Представете си да имате в дома си малки кътчета с цветя, картини, свещи – предмети, които когато погледнете да ви карат да се усмихнете и да ви генерират моменти на радост. Представете си да имате не какъв да е душ гел, а да се къпете с душ гел, чийто аромат направо ви омагьосва от кеф – хоп още един съзнателно създаден момент на вдъхновение. :) Представете си, че офисът ви е чист, подреден и хармоничен – хоп още един съзнателно създаден детайл в средата около вас, който ви кара да се чувствате просторен, чист, подреден. Освен да генерира неприятни или приятни моменти в живота ни, средата около нас определя на какво тренираме мозъкът си да обръща внимание повече в света около нас. Ако средата около нас е вдъхновяваща с всеки малък детайл, ние тренираме мозъкът ни да забелязва повече от същото – повече вдъхновение, възможности, хармония, красота в света около нас. Ако средата около нас е посредствена, хаотична и мръсна – ние тренираме мозъкът си да толерира и с лекота да се примирява с тази неглижираност. Помислете – детайлите, домът, колата, офисът, предметите в средата около вас – вдъхновяват ли ви или ви потискат? Ако средата около вас ви генерира вдъхновение – вие ще сте повече вдъхновен. Ако средата около вас е безразлична – вие тренирате безразличие. Ако средата около вас ви дразни и потиска – вие 24 по 7 губите от своята енергия, за да се справяте с вътрешните си конфликти спрямо нея и не ви остава грам енергия да обърнете внимание на идеите си и тяхната реализация.
  2. Хората, с които общуваме. Другото нещо, което работи 24 по 7 срещу или „за“ нашия успех са хората, с които общуваме. Дори и да имаш най-готината неодушевена среда около себе си, ако хората около теб те потискат, безинтересни са или те дразнят – това постепенно те проваля. Ако животът ти е скучен или безцветен, най-вероятно повечето хора около теб са скучни и безцветни. Ако имаш нужда да пиеш алкохол, за да се забавляваш с компанията си, значи компанията ти не е достатъчно интересна. Ако те е страх да споделиш мечтите си с хората около теб, защото ще ти кажат, че искаш прекалено много или, че исканото от теб е невъзможно и прекалено трудно – тези хора потискат потенциала ти. Те обикновено наричат това реализъм, но в действителност това е потискане. Обикновено всичко това се случва изцяло без да усетиш, че се случва, но тези хора те карат да се примиряваш с посредственото. Карат те да вярваш, че няма смисъл да искаш повече. Тогава ти започваш да третираш живота и всичко в него през това посредствено вярване. И така изгубваш себе си. Или може би е по-правилно да кажа – така изоставаш от себе си. Защото себе си изисква постоянно обновление, изисква цветност, изисква любопитство, изисква действия, изисква риск, изисква живеене, създаване. Ако ти се примириш и циклиш на едно и също място, вече не си себе си, защото не се развиваш. „Себе си“ е нещо, което се създава само в движение напред. Изцяло наша отговорност е да сме съзнателни с какви хора позволяваме да общуваме и какви вярвания позволяваме да формира живота ни. Ако думите, вярванията, животът на хората около вас не подкрепя вашите цели – използвайте двата си най-ефективни инструмента – ляв и десен крак, и се махайте от там! Измислете как и го направете, защото цената да си заобиколен с хора, които не те подкрепят, които са ти неприятни или които не внасят раздвижване и вдъхновение в живота ти е прекалено, прекалено, прекалено висока.
  3. Ментори. Обикновено хората искаме съвет от своите приятели и приемаме тяхното мнение за факт. Проблемът е, че често нашите приятели нямат нито опита, нито знанието, нито съзнателността и разбирането по съответния въпрос. И така, лутайки се в неправилни отговори, прогресът за нас става прекалено бавен, а понякога и обезкуражаващ. От друга страна – човечеството има регистрирани над 2000 години история и очевидно животът, които искаме да живеем, проблемите, които срещаме и целите, които искаме да постигнем вече са изживени, вече има решения за тях. И ние може да достигнем по-бързо до тези изводи и решения като общуваме с хора, които вече са направили това, което ние искаме да направим. Това ни спестява време и прави прогресът ни по-бърз. Ментор е човек, с който да говориш когато имаш труден момент или нужда от съвет. Ние трябва да сме много внимателни кои точно хора избираме за свои ментори. За да преуспяваме, тези ментори не просто трябва да ни подкрепят, те трябва да ни вдъхновяват и да ни предизвикват! Те трябва да ни показват, чрез техния собствен пример, че успехът е постижим. Да ни показват, чрез техния собствен пример, че проблемите, които срещаме са абсолютно нормално да ги сещаме и че сме напълно способни да ги преодолеем. Менторът е човек, който ти помага да разбереш, че е ОК да искаш повече и сам вече да го е постигнал. Аз лично спазвам следния принцип: „Не приемай съвет от човек, с който не си готов да си смениш мястото в съответната област, за която той те съветва.“ Второто правило, което следвам е: „Ако не си на сцената до мен, в дискомфорта, в преодоляването на проблемите и предизвикателствата на живота – твоят съвет не ме интересува.“ :) Но ако ясно виждам, че човекът срещу мен наистина живее това, което аз искам да живея – неговото мнение слушам с висок интерес. Менторите правят желаната от нас промяната не просто по-бърза, но и по-лесна и естествена. Те са един от най-важните елементи на средата около нас.

На много места може да срещнете твърдението, че един навик се изгражда за 21 дни или за 30 дни, или за 90 дни. Основен фактор, който определя колко бързо ще изградите един навик и дали ще го запазите дълготрайно в живота си е това каква среда ще създадете около себе си. Средата или подкрепя позитивната промяна или я потиска. Вие използвате енергията си или за да се борите със средата около вас и хората в нея, или използвате енергията си, за да преуспявате. И ако по цял ден, без да забележите, вътрешно се борите със средата си, защото не ви кефи, няма как да имате енергия да се развивате, да откликвате на идеите си и да ги реализирате.

Ако средата не ви харесва, вие използвате воля, за да постигнете позитивна промяна. Проблемът е, че волята е нещо, което бързо се изчерпва и следователно позитивната промяна няма да се задържи дълго. От друга страна, ако всеки от посочените по-горе 3 детайла от вашата среда ви подкрепя и вдъхновява – тогава промяната не просто изглежда лесна и възможна, но се случва съвсем естествено и се задържа дългосрочно. Тогава нашата енергия вече се използва не за борене със средата ни, а за генериране на радост от реализирането на нашия потенциал.

Х факторът на великия живот е да изберем да създадем средата около себе си, която да е подкрепяща и вдъхновяваща – от най-големия до най-малкия детайл. Това става бавно и с малки стъпки. Изисква кураж и готовност да пуснем това, което вече не ни служи и което вече не ни радва! Изисква се да вземем ясно решение, че искаме да живеем велик живот и да изпълняваме това решение, дори и в моментите си на съмнение.

Запитайте се сега: Средата около мен вдъхновява ли ме? Дрехите, домът, офисът, колата, близките до мен хора – вдъхновяват ли ме? Средата, в която живея ме кара да се свивам или ме кара да се отпусна?

И, разбира се, имайте смелостта да си отговорите честно! :) Имаме още 60-80 години живот и нямаме абсолютно никакво време да се залъгваме и да поддържаме вътрешните си борби!

Ако има нужда – започнете да подобрявате средата си малко по малко. Започнете от нещо дребно – вместо да използвате какъвто и да е шампоан, купете си такъв, чийто аромат ви вдъхновява. Изхвърлете дрехите, които не ви харесват и оставете само тези, които ви карат да се чувствате красиви, уверени, смели – и за навън и за вкъщи. Изхвърлете непотребните си вещи, които само събират прах в дома ви. Животът има нужда от постоянно обновление! Почистете и подредете дома си така, че да ви вдъхновява, създайте пространство, свежест, хармония, красота. Или ако трябва – сменете изцяло дома си. Спрете да излизате на кафе с хора само, за да изгубите някой друг час. Вместо това се свържете със смислени за вас хора и започнете да водите смислени и вдъхновяващи разговори.

През 2018-та един от най-големите ми приоритети е именно да подобря трите елемента на своята среда. Ако и вие сте решили, че е време да предприемете тази стъпка – ще се радвам да знам, че има и други, които тръгват по този път. Вярвам, че с всяко израстване на личността – промяната на средата е нужна, за да минеш на следващото ниво от развитието си. :)

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. :) От началото на месец март в Програмата за изграждане на полезни навици започваме с модула за разтребване на непотребното, което е изключително важна стъпка към създаването на една по-свежа и хармонична среда, която подпомага израстването ни. Може да се запишете заедно с нас ТУК. :)

Методът на ненасилствената комуникация – езикът на уважението

Методът на ненасилствената комуникация – езикът на уважението

 

По-долу ви представям гост статия от Нина Памукчиева. Нинка е част от Програмата за полезни навици още от самото й начало, вече почти две години и вдъхновена от ноемврийския ни модул за създаване и поддържане на по-хармонични взаимоотношения, тя реши да напише статия за нас, в която да сподели красотата на метода на ненасилствената комуникация. :)

Щастлива съм да споделя тези ценни насоки и с вас! Прочетете, експериментирайте и се радвайте на резултатите, които постигате с тази семпла, но работеща методика. Да започваме! :)

Ненасилствената комуникация е метод за подобряване на взаимоотношенията между хората, създаден от американския психолог Маршал Розенберг. Наричат я още “езикът на жирафа”, защото се счита, че в природата това е сухоземният бозайник с най-голямото сърце, а при ненасилствената комуникация се учим да слушаме и говорим именно през своето голямо сърце. :) В основата на този модел стои осъзнатото, искрено изразяване и активно слушане на другия с емпатия, и уважение.

Като структура този модел има само четири основни компонента:

  1. Наблюдение – най-напред наблюдаваме действията на другия и при разговора с него ги описваме конкретно и неутрално, без да даваме оценки дали ни харесва или не. Например „Виждам, че в последните три дни когато се прибереш вкъщи си оставяш дрехите на земята.“ Т.е. – само описваме действието, без да даваме оценка за него.
  2. Чувства – втората стъпка е да определим какво чувстваме, когато наблюдаваме даденото действие. Например може да чувстваме болка, страх, радост, удивление и т.н. Така към изразяването добавяме как ние се чувстваме: „… аз се чувствам раздразнена…“
  3. Нужди – третата стъпка е да изразим нуждите, ценностите, потребностите, които пораждат нашите чувства. Към изразяването добавяме: „… защото се нуждая/имам потребност от ред в къщата…“
  4. Молба – последната стъпка е да кажем какво искаме, какви са конкретните действия, за които молим събеседника си, без обаче да изискваме. Тогава цялото изразяване придобива следната структура „Когато аз (виждам, чувам), че ти (правиш така и така)… аз се чувствам… защото се нуждая от… Би ли… (постъпвал по този и този начин, казвал това и това и т.н.)?“. В по-горния пример това би изглеждало по следния начин: „Виждам, че в последните три дни когато се прибереш вкъщи си оставяш дрехите на земята и това ме кара да се чувствам раздразнена, защото се нуждая от ред в къщата ни. Би ли опитал от утре да слагаш дрехите в коша за пране?“

Всъщност целият метод на ненасилствената комуникация се състои само в тези 4 прости стъпки. :) Както виждате изобщо не е толкова сложно да се изразяваме от сърце – просто казваме какво наблюдаваме без оценка, какво чувстваме, от какво се нуждаем и за какво молим другия така, че животът ни да стане по-добър. След това събеседникът ни споделя какви са неговите наблюдения, чувства, нужди и молби, и така започваме да общуваме по един по-любезен, разбиращ и взаимно израстващ начин. :)

Методът на ненасилствената комуникация може да се приложи буквално във всички типове взаимоотношения, без значение дали става въпрос за лични, приятелски, професионални, семейни отношения, справяне с конфликтни ситуации и всичко друго, за което се сетите.

Сега, по-долу ви каня да разгледаме малко по-подробно четирите съставки на общуването от сърце. Това ще ни даде възможност да ги разберем по-ясно и да ги прилагаме по-съзнателно. :)

Наблюдение

Да наблюдаваш без да осъждаш е най-висшата форма на човешката интелигентност. 

Кринамурти – индийски философ  

Наблюдението е език, чрез който описваме процеса, който наблюдаваме. В основата си чистият метод на наблюдение е да опишем с думи това, което някои прави или не прави, като опишем какво се случва, кой го прави, къде го прави и колко често го прави. Най-важното в изразяването на наблюдение е да назовем само факти – такива каквито са, ясно и конкретно, без оценка и придържайки се към настоящия момент. Т.е. най-важно е да разграничим наблюдението от даването на оценка. Например: „Ти се прибра 3 пъти тази седмица в 21 ч. от работа.“ е наблюдение, а „Ти се прибираш късно от работа“ е оценка. „Ти не си изми чиниите нито веднъж тази седмица и мивката е пълна“ е наблюдение. „Ти си мързелив и никога не си миеш чиниите след себе си“ е оценка.  

Даваме оценка, а не правим чисто наблюдение, винаги когато:

  • казваме кой какъв е – тя е мързелива, той е непохватен“ и т.н.;
  • не сме конкретни: „Тя не се грижи за къщата си“ – това не дава никаква информация какво конкретно действие имаме предвид, че е нужно другия да направи, за да приемем ние, че той/тя се грижи за къщата;
  • използваме думите “рядко, често, винаги, никога”. „Ти никога не искаш да излизаш с мен!” е оценка. „Последните три пъти, когато ти предложих да излезем на разходка, ти ми отказа.“ е наблюдение.

Идеята тук е да тренираме умението да наблюдаваме в най-чистата му форма, без примесите на личното си мнение и оценки. По този начин не се изказваме обвинително към другия и той се чувства по-спокоен да изрази какво е било неговото намерение или липсата на такова за действията му. Изразяването чрез наблюдение, а не чрез оценка ни помага да запазим добрия тон, любопитството си към другия и доброто усещане в комуникацията още от началото на разговора.

Чувства

При тази стъпка най-важно значение има това да умеем да разпознаваме чувствата си, да ги изразяваме правилно и да поемем 100% отговорност за тях. :)

1. Умението да разпознаваме кое е чувство и кое не. Думата „чувствам“ често се употребява съвсем автоматично без действително да се назовава конкретно чувство. Според ненасилствената комуникация не може да се каже, че става дума за ясно изразени чувства, ако след думата чувствам, поставим някоя от следните:

  • Думите: че, като, сякаш. Например: „Чувствам, че сделката, която направих, не е много изгодна“ – тук вместо думата „чувствам“, по-подходяща би била „мисля“ –  “Мисля, че сделката не е много изгодна.
  • Мислите за себе си. Има разлика между между това, което мислим за себе си и това, което чувстваме. НапримерЧувствам, че съм слаб футболисте оценка на способностите ми да играя футбол, а не на чувствата ми. Изразяване на чувство би било:Чувствам се разочарован от себе си заради постиженията ми като футболист.“  
  • Чуждото поведение. Говорим не за чувство, а за отношението на другите спрямо нас винаги когато казваме: “чувствам се маловажен, неразбран, пренебрегнат, измамен, нежелан, нечут, изолиран, атакуван, заплашен, измамен, изоставен, използван, манипулиран, недооценен, уплашен, унижен и т.н.” Всичко изброено по-горе изразява нашата интерпретация за поведението на другите, а не нашите чувства. Например: „Чувствам се неразбран.“ – тук с думата “неразбран” правя оценка на степента на разбиране от страна на другия човек и не споделям какво в действителност чувствам. В случая, бих могъл да се чувствам “притеснен” или “раздразнен” поради това, че мисля, че другият не ме е разбрал достатъчно добре.

2. Умението да изградим речник на чувствата сиСлед като забележим чувствата си можем да започнем да ги назоваваме с техните реални имена, а не да се изразяваме общо, не достатъчно конкретно както често го правим, казвайки: „Чувствам се добре/зле”, “Криво ми е“, „Стана ми тъпо/кофти“ , „Супер съм“, „Дразня се“. Изразявайки се по този начин другият няма как да разбере какво точно се случва с нас, а ще разчита на неговите си предположения какво значи „добре, зле, кофти или супер“. Затова е нужно да се научим да изразяваме чувствата си с техните истински, конкретни имена, а не обобщено.

Ето няколко думи, с които може да обогатим речника си така, че да назоваваме чувствата си по-ясно и конкретно:

  • Как се чувствам, когато нуждите ми са удовлетворени: безгрижен, благодарен, ведър, весел, вдъхновен, влюбен, възхитен, възбуден, горд, доволен, енергичен, ентусиазиран, жизнерадостен, изумен, любопитен, невъзмутим, нежен, облекчен, обнадежден, окуражен, оптимистичен, отпочивал, очакващ, очарован, привързан, радостен, развеселен, развълнуван, разгорещен, свободен, смаян, спокоен, страстен, трогнат, увлечен, уравновесен, щастлив;
  • Как се чувствам, когато нуждите ми не са удовлетворени: безутешен, болезнено, вбесен, виновен, възмутен, гневен, загрижен, засрамен, изморен, изтощен, напрегнат, недоверчив, недоволен, нервен, нерешителен, несигурен, неспокоен, нетърпелив, нещастен, обезверен, огорчен, опечален, отегчен, песимистичен, подозрителен, притеснен, равнодушен,  разгневен, раздразнен, разочарован, самотен, скептичен, ужасен, уплашен, ядосан.

Сами виждате каква богата палитра на чувствата има. Когато започнем да ги разпознаваме първо в себе си и после в другия, и след това започнем да ги назоваваме с реалните им имена, е голяма крачка към по-съзнателно, разбиращо и качествено общуване. Често пъти когато назовем дадено чувство, само от това, че то е разпознато и изказано с неговото име, то намалява силата си! Т.е., използвайки реалното име на едно чувство, то често спира да ни притиска с големия интензитет, с който чувствата често ни притискат.

  1. Да поемем отговорност за собствените си чувства. Според Маршал Розенберг действията на другите могат да бъдат стимул, но не могат да бъдат причина за нашите чувства. Чувствата ни зависят от това как избираме да възприемем думите или поведението на другите, според това какви са нуждите и очакванията ни в дадения момент.

Нужди

Според Маршал Розенберг причината за нашите чувства са нашите нужди и потребности. Затова третата стъпка от метода на ненасилствената комуникация е комуникирането на нашите нужди. За целта е нужно да имаме разбиране кои са базовите ни нужди и как правилно да ги изразим.

Т.е. след като сме изразили наблюдението си и сме казали сме как се чувстваме – след това казваме от какво всъщност се нуждаем. Обръщам внимание, че осъждането и критиката често са прикрит, но неправилен начин да изразим своите нужди. Например когато някой ни каже: „Ти никога не ме разбираш!“ – онова, което в действителност иска да каже е, че нуждата му от разбиране не е била удовлетворена. Или например когато жената казва на съпруга си: „През изминалата седмица всеки ден работиш до късно вечерта и не прекарваш време с мен, обичаш работата си повече от мен!“ – тогава онова, което иска да сподели жената е, че нуждата й от близост не е била удовлетворена.

Примерите по-горе ясно показват, че голяма част от неразбирането помежду ни е това, че ние самите не умеем да разпознаваме и изразяваме ясно от какво точно имаме нужда. Затова е необходимо да се запознаем и да си изградим разбиране за основните си нужди. А те са:

  • физически нужди: вода, въздух, храна, движение, докосване, подслон, защита, почивка, секс, ред;
  • нужда от лична свобода: свобода да избираме своите собствени мечти и цели, свобода да избираме начина за осъществяването им, празнуване на живота и сбъднатите мечти по наш начин, скърбене (загубите на близки, на мечти);
  • нужда от цялостност: значимост, смисъл, творчество;
  • нужда от свързаност: близост, доверие, емоционална сигурност, приемане, емпатия, любов, общност, одобрение, признателност, принос към обогатяването на живота, разбиране, спокойствие, топлина, уважение, честност, яснота;
  • нужда от духовно свързване: вдъхновение, мир, красота, порядък, хармония;
  • нужда от от игра: забавление, смях, радост.

След като сме дефинирали за себе си от какво точно имаме нужда и сме го казали на другия, тогава ние вече може да помолим другия да се съобрази с това и да опита да задоволи нашите нужди.

Молбата

Да помолиш другия за нещо, което смяташ, че ще обогати живота ти е последната стъпка в ненасилствената комуникация. Тя идва след 1. Наблюдение 2. Чувства 3. Нужди и 4. молба. Молбата трябва да следва своето място, т.е да сме спазили първите три компонента и вече да сме ги изразили, преди да помолим. В метод на ненасилствената комуникация молбата е единственият начин да поискаме онези неща, които смятаме, че биха обогатили живота ни и биха го направили по-щастлив. :)

Но как да помолим така, че да имаме най-голям шанс да получим това, което искаме? :)

Ето кои са тънкостите при молбата:

  • Формулирай молбата си положително. Обикновено сме свикнали да казваме „Не искам да играеш компютърни игри„. Когато обаче изразяваме молбите си чрез забрани те често предизвикват желание да бъде направено напук. Затова опитвайте да формулирате молбите си положително, например: „Имам нужда от твоето внимание. Моля те, нека отидем на разходка заедно тази вечер.
  • Формулирайте молбата си ясно и конкретно, в изпълнима форма. Молби като „Искам да си по-отговорен и по-внимателен вкъщи.“ са твърде общи и е малко вероятно събеседникът ни да ви разбере какво точно имаме предвид, за да може да ги изпълни. Затова е много важно да изкажем молбата си максимално ясно и конкретно. Например: „Моля те, пази тези чаши, когато ги ползваш, защото са ми много скъп подарък и са важни за мен„.
  • Правете разлика между молба или изискване. Ако другият откаже да изпълни наша молба и ние започнем да го обвиняваме, критикуваме или осъждаме – тогава молбата вече се превръща в изискване. Изискването не е част от общуването със сърце. Ако другият ви откаже – единственото, което може да направите е да го помолите да обоснове отказа си и да го приемете с разбиране, и съчувствие. Да, може да го помолите за същото и занапред, и да видите дали ще се съгласи, но молбата може да бъде изпълнена само ако човекът има желание да я изпълни в този момент.
  • Накрая изразете своята благодарност за това, че събеседникът ви е изслушал и особено ако се е опитал да изпълни вашата молба. :)

Ненасилствената комуникация включва само 4 стъпки, но тези 4 стъпки могат тотално да променят качеството на взаимоотношенията ни. Единственото, което се изисква от нас е да се упражняваме да изказваме наблюдения, а не оценки, да изразяваме чувствата си, нуждите, които създават тези чувства и да формулираме молбите си към другия в ясни и изпълними действия. Тези 4 стъпки ни дават много конкретна структура на общуване, която може да използваме винаги, на всякъде и с всеки човек. В началото може да ви е трудно, да забравяте структурата, но колкото повече я използвате толкова по-добри ще ставате. :)

Този метод на общуване развива в нас умението да се свързваме както със себе си така и с другия на по-сърцато и разбиращо ниво. Място, от което комуникацията може би няма да бъде на 100% идеална, но със сигурност ще бъде по-съзнателна и свързваща. А това е напълно достатъчно да създаваме и поддържаме много по-хармонични и устойчиви във времето взаимоотношения с важните за нас хора. :)

Задачи за практикуване занапред:

  1. Когато изпълнявате своята 10 минутна сесия по съзнателно общуване – опитайте да следвате структурата на ненасилствената комуникация.  Опитвайте да подредите изразяването си в този ред – наблюдение (когато ти правиш, говориш)… аз се чувствам (радостен, доволен/ огорчен, ядосан)…, защото имам нужда от (уважение, любов, ред). Моля те за…
  2. Ако ви възникне конфликт с някого – опитайте отново да спазите модела на ненасилствената комуникация. Изразете наблюдение, кажете как се чувствате, кажете ясно от какво имате нужда и помолите за това в положителна форма, без да изисквате. В началото е трудно, но което се упражняваме – това развиваме, така че нека малко по малко да напредваме заедно в това да се изразяваме по един по-осъзнат и неагресивен начин. :)

Нина Памукчиева. :)

На 20.11.2017 в Програмата за полезни навици ще проведем уебинар на тема „Приложение на емпатията и не насилствената комуникация в човешките взаимоотношения“ с гост Емилия Илиева-Крайнова – лицето на ненасилствената комуникация за България. С нея ще задълбочим още в този метод и ще видим трансформиращия ефект, който има той в свързването ни с другите. :)

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :)

My rules are my game changers #3

My rules are my game changers #3

 

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)


Бъди естествен в бизнеса, в това, което правиш и в начина, по който го правиш – сякаш говориш с близък приятел.


Мисли в 10х размер! If you have a 10-year plan of how to get [somewhere], you should ask: Why can’t I do this in 6 months?


Take a deep breath. Enjoy life. You are never gonna be perfect.


Тренирай да бъдеш куражлия! Дори хората да ти се смеят на това, което опитваш, какво от това? След 100 години нищо няма да има значение освен дали си се веселил и дали създал нещо стойностно.


Тренирай умението си да се доверяваш. Довери, че Вселената ще се погрижи за теб. Ако ти дадеш най-доброто от себе си и тя ще направи същото за теб.


Поддържай висок стандарт! Ако приемеш нещо по-малко от най-доброто, най-вероятно ще го получиш. Внимавай мислите, думите и действията ти да са в съответствие с високия стандарт, който искаш да поддържаш.


Когато страдаш спомни си формулата: Болка + Съпротивление = Голяма болка. И тогава опитай да махнеш съпротивлението от уравнението. Опитай да се отвориш за болката. Опитай да я оставиш да мине през теб. Когато съпротивлението го няма, болката не е толкова голяма.


Когато имаш труден период – грижи се повече за себе си. Умението да живееш добре е да живееш не въпреки болката, а заедно с нея.


If you are not on the scene, in the discomfort, sweating with me – then I am NOT interested in your feedback!


Рамките, критериите и правилата не просто ограничават възможностите ти. Те ти пречат изобщо да ги видиш.


Усмивката не е задължителна. Но много помага.


Приемаш, че другите са прави, дори и да не са прави. Харесваш другите, дори и да не ги харесваш. Те са част от историята, в която играеш.


Няма правила. Правилата се създават в действие и се променят според ситуацията.


Не е проблем да не знам какво се случва, защото знам, че каквото и да се случва аз мога да го превърна в добра история.


Аз мога да съм всякакъв. Ако не знам кой съм – просто започвам да правя нещо и в правенето откривам кой съм.


Не съществува такова нещо като блокаж. Съществува единствено мисълта, че съм блокирал.


Ти си на сцената, за да помагаш и да се радваш заедно с другия.


Хората са Богове, които спят и сънуват, че не са Богове. Събудете се.


Не е нужно да делим, не е нужно да се борим един друг – има ресурси за всички нас. Има за всички!


Живей живота си с ясно и категорично намерение. Живей деня си с ясно и категорично намерение. Например, кажи си „Днес възнамерявам да бъда радостна!“. И всеки път когато в деня намериш 1 свободна секунда – спомняй си това намерение.  Казвай си го отново. Ще познаете кое е правилното намерение за вашия ден ако то създава ентусиазъм, енергия и трепет във вас – тогава ум и сърце се синхронизират в едно.


Не споделяме своите намерения с другите хора! Това хаби от енергията ни и после нямаме енергия за изпълнение, за докарване на нещата до край. Споделяме единствено когато вече е станало.


Щастието изисква дисциплина на ума. Изисква се увереност, категоричност, решителност. Чуденето разклаща енергията ни.


Всеки човек има вграден механизъм за щастие. Нарича се съвест.


Не давайте прекалено голям кредит на щастието. Не е нужно винаги да си щастлив, за да живееш добре. Нещастието е неразделна част от живота ни. И нашата работа е просто да се научим да го преживяваме по-здравословно.


При времето всяка една минута е ценна минута. Ти как прекарваш минутите си?


Фокус към целта. Към теб самия. За останалото бъди кон с капаци. Никой друг и нищо друго не те интересува. За да бъдеш успешен трябват жертви. Една от тези важни жертви е да се освободиш от реакцията си към това какво ще кажат другите.


Човекът с харизма е ярък, слънчев, знае какво иска и го постига с любов. Заразява другите с ентусиазъм. Не се обижда, не се доказва, не оставя неща, за които да се обръща назад. Просто върви напред.


You are working hard 20% and rest 80% ot the time. This 80% is time for leaning and active rest. When you dedicate 80 percent of your energy to rest and self-improvement, then you have a lot of fodder and a very sharp saw to use during the time you’re actually working. You’re thinking 10X bigger than everyone else. You’re operating under short timelines and high pressure. You can tax yourself to extremes while you work because you spend lots and lots of time resting and preparing.


You need to rest when thing are bad AND when things are good. Because something will always come NEXT if you let it. Be very intentional about building rest into your business. If needed – take one week off every month and don’t accept calls on Fridays.


When you show up for yourself, success will show up for you.


If you want healthy relationships, you need to become the kind of person that has healthy relationships.


In a world you can be anything, be king.


Ние имаме забележителната възможност да бъдем тук, на тази планета, и да творим. Ти какво искаш да създадеш? Направи си план и започвай още сега!


Хората по целия свят гледат нагоре и чакат Бог.

А Бог чака нас.


Концентрирай се върху това, което можеш да направиш и дай най-доброто от себе си. Ако ние изпълним нашата част и Бог ще изпълни неговата. Бог не прави грешки.


Умението да се доверяваш, да си взаимодействаш с живота. С нулева гаранция. Можеш ли го? Упражняваш ли го?


When you are wondeing how to act ask these:

  1. How will I feel about my decision in 10 minutes?
  2. How will I feel about my decision in 10 months?
  3. How will I feel about my decision in 10 years?

Уязвимост означава да имаме интелигентността да останем в сърцето си. Отварянето от сърцето е плавно, бавно движение. Интелекта обаче изисква бързо движение. Умът и сърцето действат в различен ритъм. Нашата работа е от тези два различни ритъма да създадем увличаща и мелодична песен. :)


Ако искаме да задълбочим, но в сърцето ни има прекалено много гордост, прекалено много доказване, правота, защита – връзката няма как да се задълбочи. Няма значение дали другия е уязвим – ти самият трябва да си уязвим. Свързването на ниво ум (доказване, правота, его) е готино за интелекта, но свързването на ниво сърце (уязвимост) е великолепно, тогава е истинска интимност. Всичко това – да го кажеш е едно нещо, но да го позволиш в себе си – съвсем друго.


„Vision“ is the ability to talk about the future with such clarity it is as if we are talking about the past.


So, my suggestion as a tool to help you move forward, is to get clear — What are you trying to do, broadly in your whole life? Then reduce it down to this year… This month… This week… This day… This hour… And right now.


Целите трябва да събуждат сетивата – ресурсите ни. Целите оздравяват тялото когато са силни, когато са лично твои, когато те събуждат.


Каквото и да правиш – внедри удоволствие в деня си. Това следва да е задължителна част от твоя ден. Задължителна част от графика ти. Още от сутринта да знаеш – какво удоволствие ще имам днес – любима музика, масаж, игра с котката, спорт или… какво?


Вселената е изобилна, а ако ти не си – колко точно си свързан с Вселената?


Ако мисленето ти е, че финансовата част е решена, тогава може да правиш каквото искаш.


Get clear on your priorities.


Говорим на себе си като на приятел, без автоматичен негативен диалог! Вярваме в себе си! Не се саботираме, а се подкрепяме. Откачаме се от историите, които си разказваме за себе си и които не ни служат.


Създаваме си образ на себе си, който е приятен, горд, успешен. Харесваме си се! Чувстваме, че заслужаваме да бъдем обичани, да реализираме целите си. Вярваме в себе си. Нищо друго не ни интересува.


Когато се хванем с негативна мисъл – веднага я заменяме веднага с нещо приятно, окуражващо. Съзнателно отделяме време за това да имаме приятен вътрешен диалог!


Забелязвам негативните си вярвания (придобити от семейството, хората около нас, обществото, от нас самите).

И не им вярвам!


Когато говорим – обръщаме внимание да използваме приятни, свежи, спокойни думи. Думите въздействат върху емоционалното и физическото ни тяло.


Поддържаме неутралност – нещо хубаво се случва – ок! Нещо лошо се случва – пак ок! намаляваме важност за исканото. Имаш или нямаш – хубаво ти е! Независимо от килограми, от това или онова, имам или нямам – хубаво ми е. Ако аз давам най-доброто от себе си  вярвам, че Вселената е мъдра и прави най-доброто.


Животът е красив в своята неочакваност и постоянни промени.
Обичам го за студ, обичам го за топлина.
Обичам приятелите си и неприятелите също.
Обичам да обичам. Това право е моето и на никой не го давам.


За част 3 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК. Втора част ТУК.

Ако тази статия ви допада – харесайте страницата ми във Фейсбук ТУК и се запишете да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :) Традиционно в началото на декември ще пусна промоционална цена за записване в Програмата за 2018-та година. За мен е важно натрупването, което се получава от всички модули, затова ако имате желание да се включите е най-добре да преминете през всички навици. Очаквам ви заедно с нас да създаваме живот, който си струва да бъде изживян! :)

My rules are my game changers #2

My rules are my game changers #2

 

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)


Всяко вдъхновение идва с енергията, която ни е необходима да го реализираме. За да грабнем и запазим тази енергия обаче е нужно да действаме ВЕДНАГА по изпълнението. И след това да правим последващи, ако ще и малки крачки напред. В другия случай – ако вдъхновението дойде и ние отложим – например запишем си някъде идеята и нищо не правим по нея – енергията нужна ни за изпълнение се губи. И ако някой ден се върнем да прочетем написаното и искаме да го изпълним – ще се усеща като „трудна работа“ :)

Ако едно вдъхновение дойде и вие не реагирате веднага, това вдъхновение ще иде при друг човек. Вдъхновението търси хора с вдигната ръка, готови веднага да действат по реализацията. Живота няма време да се бави и да ни чака. Той иска да се случва.

Have long term vision, but focus on immediate action.


Личностното развитие се състои само в две последователни стъпки:
  1. Поемане на лична отговорност – че твоя живот зависи от теб, че можеш да правиш това, което искаш и можеш да променяш света около теб. И е твоя отговорност да го правиш;
  2. Обединяване с други хора, за да създавате по-големи неща.

Само желание да правиш нещо не стига. Трябва да можеш да преодоляваш гравитацията. Трябва да можеш да преодоляваш естествената склонност на нещата да падат, да се разрушават, да деградират. Трябва да умееш да преодоляваш граници – своите собствени и тези, които светът ти поставя регулярно.


Човек е своето най-голямо ограничение – за бизнеса си, за връзките си, за приятелствата си, за приключенията си. Ако искаме да получим повече – ние самите трябва да станем повече. Tова понякога значи да изхвърлиш старите си дрехи, да изоставиш старата си среда, да идеш на места, на които до сега не си ходил и т.н. Да започнеш да мисли като човека, който искаш да бъдеш.

Ако искаш да печелиш 6 цифрена сума на месец, мислиш ли като човек, който печели  6 цифрена сума на месец? Държиш ли се като човек, който печели 6 цифрена сума на месец? Обличаш ли се като човек, който печели  6 цифрена сума на месец? Говориш ли като човек, който печели  6 цифрена сума на месец?


Интуицията е енергията, която те движи, но ти достатъчно подвижен ли си? Отговаряш ли на поканите за танц от живота? Правиш ли своите крачки танцът да продължи?


333 – 3 неща за благодарност, 3 неща, които трябва да направиш днес, за да си успешен, 3 неща, които искаш деня да ти предостави. :)


Отпусни се, наслаждавай се на всичко и запомни: което на теб не ти харесва, на подсъзнанието ти му харесва! Подсъзнанието е невинно.


Аз съм ОК такава каквато съм. Да се пуснеш не означава да се примириш. Означава да се успокоиш там където си и от тази позиция на спокойствие да действаш смело и с кураж напред.


Ако нещо спре да ми доставя радост, започвам да мисля за промяна. Животът е твърде кратък, за да го живеем с кисела физиономия.

Моето мото е: Живей весело, а парите ще дойдат.

Ричард Брансън


Вижте къде се намирате по тази скала и как бихте могли да се качите по-нагоре:

  • срам – това, което съм аз не е ок. От какво ме е срам?
  • вина – това, което правя не е ок. За какво чувствам вина?
  • обвиняване – кой обвинявам за това, което се случва?
  • тъга – какво ми се искаше да бъде, за какво тъгувам?
  • страх – от какво точно ме е страх в този момент?
  • желание – ако имах магическа пръчка какво щях да създам за себе си?
  • гняв – когато желаното не се случи
  • самообладание – поемане на отговорност и осъзнаване, че мога да променя нещата.
  • неутралност – разбирам, че каквото е, Е.
  • кураж – Ако имах кураж, какво бих направил? Ако не те беше страх, че ще те отхвърлят, че ще ти се смеят, че ще се провалиш – какво щеше да направиш? Нашите ограничаващи вярвания и страхове ни пречат да се отдадем на вдъхновението. Какво би направил ако имаше повече кураж?
  • готовност, решителност – когато сме готови, когато решим наистина да действаме, когато тръгнем напред, тогава ще намерим начин да го направим! Даваш най-доброто от себе си, всеки ден, колкото и малко да е то понякога.
  • приемане – може ли да приемеш това, което се случва? Ок ли си да приемеш резултата какъвто и да е той? Ти си направил всичко по твоите сили, дал си най-доброто от теб – тогава можеш ли да приемеш, че това, което се случва е най-правилното и да приемеш резултата за правилен какъвто и да е той? Сигурен си, че ако си дал най-доброто от себе си, резултатът ще бъде най-добрия за теб.
  • пускане, потокът
  • любов
  • радост
  • просветление

Как се качваме нагоре по стълбата – като си задаваме по-вдъхновяващи въпроси. Ако си задаваме по-вдъхновяващи въпроси започвам да мислим по-различно, да се чувстваме по-различно, да действаме по-различно и следователно – да получаваме по-различни резултати. :)


Един чудесен въпрос е: Какво трябва да направя днес, за да… (получа това, което искам)?


Here’s an overview of the five steps to Energy Clearing according to Christie Sheldon:
1. Connect to a higher power
2. Identify the problem you need to solve. Find from whom did you get it – your father, mother, yourself?
3. Locate the energetic source of the problem on your body
4. Clear the „heavy“ or „stuck“ energy
5. Install a new empowering belief

The clearer you are, the more connected to life you are.


Извинявай. Моля те, прости ми. Благодаря. Обичам те.

Това е универсален начин да държим чисто пространството си. Няма значение последователността на думите.

Колко по-чист си от негативни убеждения, толкова по-бързо постигаш резултати.


Write down often about your dreams and goals. Maybe every morning.
You can write them in present tense.
Write down what needs to HAPPEN in order for you to achieve your dreams.
Write down your plans and strategies.
Write down people you need to meet who will help you along your way.
Write down the knowledge, skills, and abilities you’ll need to develop to make it happen.


Създаваш си яснота какво искаш. И работиш по това да махаш вярванията, които те спират да действаш. Всеки път когато нещо те спира – това е мястото, в което е нужно да се вгледаш. Знаеш какво искаш. Не си измисляй причини защо не го правиш.


Продължаваш да следваш целите си и своята истина когато другите се съмняват в теб. Продължаваш да следваш целите си и когато ти самия се съмняваш в себе си.


Какво прави Джо Витале, за да генерира успехи постоянно?

  1. Активна благодарност.  Хубаво е да се отделя по един час на ден за благодарност. Също така през целия ден съзнателно спираме, за да изразим благодарност за всеки момент. „Активна благодарност“ значи, че наблюдаваш, забелязваш и изразяваш благодарност за различни моменти през целия ден. Благодариш преди да си получил. Защото осъзнаваш, че ти вече живееш чудото. Всичко е ок. И от тази позиция, че всичко е наред се молим, а не умоляваме;
  2. Молим, но не се вкопчваме. Пускаме, защото Бог може да ти донесе нещо по-подходящо – не се вкопчваш, ти психологически си спокоен, благодарен;
  3. Осигуряваме си време насаме – отваряме се за получаване на идеи, иначе не ги забелязваме. От целия шум идеите не могат да стигнат до нас, не може да ги различим. Затова трябва целенасочено да създадем време и пространство за това. Създаваме време, за да получаваме идеи – далеч от хора, от телефон, от интернет. Време, в което не говориш с друг, не си говориш сам, не си пееш, просто позволяваш идеите да дойдат. Може да дойде идея за книга, за музика, за статия, за програма, за лекция, за продукт, за услуга, за сайт…
  4. Вдъхновено действие ВЕДНАГА. Когато имаме подтик да направим нещо – да го направим – то идва от вдъхновението. Веднага щом получим идеята – правим някакво действие по нея, защото идеите са подарък. Третираме ги като свещено нещо, като съобщение от Вселената за нас. Когато действаме веднага – по този начин се качваме на енергийната вълна, която е дошла с идеята, за да бъде тя изпълнена. Ако оставим идеята за после – тя губи от енергията си. Затова задължително правим първата крачка – за да хванем енергията, иначе се ако я оставим за после ще се усеща като усилена работа;
  5. Учим се да сме ОК с това да поискаме помощ от видими и невидими сили. Молим от позиция на благодарност. Не ни е срам да поискаме помощ от други хора. Казваме и молитва към онова, в което вярваме – насочете ме, помогнете ми.

Ако знаеш, ако вярваш, ако си убеден, че няма нищо невъзможно – започваш да гледаш на света по съвсем различен начин.


Опитвай се да усещаш кога вълната на живота е нагоре и кога надолу. Когато е нагоре – давай всичко от себе си, сърфирай. Когато е надолу – изчакай спокойно.


За част 2 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК.

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :)

Умението да проявяваме разбиране към хората около нас.

Умението да проявяваме разбиране към хората около нас.

 

Вие ще бъдете заобиколени от дразнещи хора и разочароващи ситуации, само докато се научите да НЕ се дразните и да НЕ се разочаровате. След това просто ще започнете да ги виждате като обикновени хора и обикновени ситуации.

Тимбър Хоуки

Една от лошите черти, която може да се забележи в характера на почти всеки от нас е нетолерантността. Осъдителни сме към другите, бързо им слагаме етикети, дразним се от това, което правят, дразним се ако имат различни от нашите вярвания и т.н., и т.н.

Понякога всичко това се случва, защото имаме много неща на главата си и абсолютно забравяме да управляваме себе си или просто сме прекалено изморени да се държим „правилно“. Но в повечето случаи когато това се случва дори не осъзнаваме, че проявяваме нетолерантност. Ние мислим, че имаме правото да бъдем осъдителни към другите, да им се дразним, да им се ядосваме. Това обаче е още една лоша черта в характера ни, която вреди не само на отношенията ни с другите, но вреди и на нас самите. Нетолерантността ни кара да преживяваме емоции, които са изключително енергоемки (гняв, яд, обида), оставя ни уморени, пречи ни да се свързваме с хората, изолира ни и заедно с това е ясен признак на неприемане на себе си. Защото ако един човек се приема и с хубавото, и с лошото – той е склонен да разбере не до там перфектните черти в другите и да ги приеме.

Нетолерантността наранява взаимоотношенията ни, създава ни стрес, уморява ни и намалява щастието ни.  И ние може да променим това като просто се упражняваме да проявяваме повече разбиране към хората около нас.

Как може да се отървем от този феномен нетолерантостта? Как може да си изградим разбиране?

Разбира се, лошите черти на характера ни могат да бъдат променени и винаги първата стъпка е просто да започнем да забелязваме когато ги проявяваме. Просто да забележим когато сме нетолерантни.

Ние етикираме и осъждаме хората почти непрестанно:

  • Някой се държи зле, затова ние му се ядосваме и му се дразним;
  • Някой се храни различно от нас и ние мислим, че той следва грешния подход;
  • Някой живее различно от нас и ние мислим, че той е смотан;
  • Някой има различни политически виждания и ние мислим, че той е заблуден;
  • Някой е пълен, беден, има различни религиозни виждания, няма добър речник, не се облича добре, постоянно говори по телефона, прави си прекалено много селфита, сексуално по-освободен е, много е скромен и т.н. и т.н.

Ние не винаги разпознаваме всичко това като нетолерантност, но то е. :) И когато ние се издразним на някого по някой от горните или подобен начин – може да използваме това като нашата червена лампичка, която ни напомня да проверим себе си дали не сме прекалено осъдителни. Дали има нужда да проявим повече разбиране и така да успокоим едновременно себе си, другия и ситуацията. Това, което ще установим с времето е, че в 90% от случаите наистина е по-добре да изберем разбиране, пред която и да било друга емоция или действие.

Ето какво правим когато червената лампичка светне (когато забележим, че се държим нетолерантно):

  1. Забележи какъв е вътрешния диалог, който водиш със себе си когато ти самият ти или някой друг около теб сгреши;
  2. Опитай да проявиш любопитство към другия. Вместо веднага да си изградиш мнение за човека и да го осъдиш, предизвикай себе си да бъдеш любопитен за него. Провери дали може да разбереш човека вместо автоматично да мислиш, че той не е прав. Когато ние осъждаме някого – това, което всъщност се случва е, че ние имаме липса на информация за този човек (защо той се държи така), която ни кара да бъдем осъдителни. Затова е нужно да проявим любопитство;
  3. Помислете как бихте могли да обясните поведението на другия по един по-приятелски начин. Когато сме нетолерантни обикновено е, защото тълкуваме отношението и действията на другия като безпочвени, невежи или погрешни. Но ние може да намерим друго обяснение, което предполага, че другия човек прави това, което прави с добри намерения. Това не винаги е лесно, но да – ако някой се държи дразнещо, ние въпреки това може да предположим, че той изхожда от добри намерения, просто се опитва да бъде щастлив. Винаги има начин да си обясним действията на друг като такива с добри намерения. Дори и когато според нас те са ужасни. Не е нужно да оправдаваме неговите действия, но може да видим, че в крайна сметка те идват от нещо добро;
  4. Спомнете си какво е когато минаваш през труден период. Всички сме изпитвали страх, безпокойство, напрегнатост, стрес, несигурност, желание да избягаме от трудностите и дискомфорта. Ако може да видим доброто намерение на едно „лошо“ според нас действие, ние може да видим трудността, през която може би минава човекът в този момент. И да си спомним какво е усещането когато ние сме били в подобен труден период – да си спомним болката, страха, яда, яростта, самотата,  неадекватостта, които ни обземат когато изпитваме тази трудност;
  5. Дайте своята съпричастност към другия човек. Когато осъзнаеш трудността, която може би човекът изпитва в този момент – тогава вместо осъждане, може да му предложиш своята съпричастност. Ако той изпитва някаква болка или стрес – ти можеш мислено да му пожелаеш тази болка да спре. Може да му пожелаеш повече радост в живота. Дори може да му изпратиш малко любов. И след това просто продължи напред, лек и чист, без емоционално натоварване, без дразнение, без контракцията в тялото, без историята, която си разказваш.

Ето така упражняваме повече разбиране към хората около нас. Само 5 стъпки. :) Всеки момент, в който усетите, че някой ви дразни – може да практикувате. И колкото повече практикувате, толкова по-често ще забелязвате още от началото когато започвате да проявявате нетолерантност и няма да влизате в нейния подкопаващ водовъртеж. Времето и енергията ви са прекалено ценни, за да ги изхвърляте в тази бездънна яма.

Отнема известно време, но ако практикувате ежедневно (или колкото често можете), вярвам, че ще видите резултати. Най-важният резултат от умението да разбираме другите е, че ще бъдем по-спокойни, по-малко раздразними и по-състрадателни. Всичко това ни помага да оставаме за по-дълго време в алфа и тета мозъчни вълни, което повишава креативността, радостта, решителността и ентусиазма ни. Умението да разбираме стои над прошката и буквално действа оздравяващо на ментално, емоционално и физическо ниво.

Да, лошите черти на характера ни могат да бъдат променени и това не просто ни прави по-добри личности, но и ни помага да пестим енергия, която след това бихме могли да използваме за наистина важните неща в живота ни като това да имаме куража да си поставяме вълнуващи цели и смело да ги реализираме до край! :)

Започнете да практикувате разбиране и се наслаждавайте на резултатите. :)

А aко искате да практикувате заедно с нас – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици Alephia.net. :) Запишете се да получавате други мои статии ТУК.

Най-важният човек на света

Най-важният човек на света

 

Днес ви запознавам с една от историите на Аджан Брам, публикувана в книжката му „Отвори сърцето си“. Аджан Брам е англичанин, будист, известен с чудесния си и заразяващ хумор, който  ползва както в лекциите си, така и в книгите си. :)

Бях поканен да изнеса програмната реч на образователен семинар в Пърт. Зачудих се каква ли е причината. Когато пристигнах в центъра, към мен се приближи една жена. От табелката с името й разбрах, че е организатор на семинара.

— Помните ли ме? — попита тя.
Това е един от най-опасните въпроси. Реших да бъда откровен.
— Не — отговорих.

Тя се усмихна и ми каза, че преди седем години съм изнесъл беседа в училището, на което тя била директор. И съм разказал история, която променила посоката на нейната кариера. Тя подала оставка като директор и вложила силите си в създаването на програма за децата, отпаднали от системата — бездомни деца, малолетни проституиращи, наркомани, — за да им даде още един шанс, пригоден към ситуацията им. Разказаната от мен история била сърцето на философията, на която се основавала програмата й.

Тази история всъщност бе от един сборник приказки, преразказани от Лев Толстой, който бях чел като студент.

Някога, преди много година един император търсел житейска философия, която да му вдъхне мъдрост, за да управлява достойно страната и себе си. Не го удовлетворявали религиозните и философските учения от онова време. Затова се обърнал към житейския опит.

В крайна сметка осъзнал, че онова, от което се нуждае, са отговорите на три фундаментални въпроса. Откриел ли тези отговори, щял да разполага с всички мъдри напътствия, които му били необходими. Ето кои били трите въпроса:

1. Кога е най-важното време?
2. Кой е най-важният човек?
3. Кое е най-важното нещо?

След дълго търсене, на което е посветена по-голямата част от оригиналната история, той узнал отговорите на трите въпроса при срещата си с един отшелник. Какви според вас са отговорите? Моля ви, отново прочетете въпросите. Направете пауза, преди да продължите.

Всички знаем отговора на първия въпрос, но твърде често го забравяме. Най-важното време е „сега“, разбира се. Това е единственото време, което имаме. Затова, ако искате да кажете на родителите си колко ги обичате, колко благодарни сте, че са ви родители, направете го сега. Не утре. Не след 5 минути. Сега. След пет минути често е твърде късно. Ако трябва да кажете на партньора си, че съжалявате, не започвайте да изреждате в главата си всички причини да не го направите. Просто го направете сега. Друга такава възможност може и да нямате. Уловете момента.

Отговорът на втория въпрос е изключително дълбок. Малцина са тези, които го отгатват. Когато го прочетох като студент, дни наред бях като зашеметен. Това бе отговор на въпроса в дълбочина, до каквато никога не бях стигал.

Най-важният човек е този, в чиято компания се намирате.

Спомних си как задавах въпроси на професорите, но така и не бях чут. Даваха си вид, че ме слушат, но всъщност искаха да ги оставя на мира. Имаха по-важни неща за правене. Това усещах. Много неприятно чувство. Спомних си също как събрах смелост да отида при един известен преподавател, комуто зададох личен въпрос, и колко приятно изненадан останах, когато той ми посвети изцяло вниманието си. Други преподаватели чакаха да говорят с него, аз бях просто някакъв дългокос студент, но той ме накара да се чувствам важен. Разликата бе огромна.

Любовта и общуването са споделени само ако човекът, с когото сте в момента, който и да е той, е най-важният човек на света за вас в този момент. Той го усеща. Знае го. Откликва на това.

Женените двойки често се оплакват, че партньорът им не ги слуша много-много. Това, което искат да кажат, е, че партньорът им вече не ги кара да се чувстват важни. Адвокатите по бракоразводни дела ще трябва да си намерят друга работа, ако всеки човек, който има връзка с друг, помни отговора на втория въпрос на императора и го прилага на практика; така че колкото и уморени или заети да сме, когато сме с партньора си, трябва да направим така, че той да се чувства най-важният човек на света.

В бизнеса човекът, в чиято компания сме, е потенциален клиент. Ето защо, ако се отнесем към него като към най-важния за нас човек в този момент, продажбите ни ще скочат, а с тях — и заплатата ни.

В оригиналната история императорът се разминал с покушение благодарение на това, че с цялото си внимание изслушал съвета на едно малко момче, което срещнал на път към отшелника. Когато могъщият император бил в компанията на детето, то за него било най-важният човек на света и тъкмо това спасило живота му. Когато след дълъг ден мои приятели дойдат, за да споделят проблемите си, аз си спомням отговора на втория въпрос на императора и им се посвещавам изцяло. Това е себеотрицание. Състраданието придава нужната сила и дава резултати.

Жената, организирала семинара, също се бе ръководила от принципа „Най-важният човек е този, в чиято компания си“ в първите си разговори с децата, на които искала да помогне. Много от тях за пръв път се почувствали важни, и то за влиятелен възрастен човек. Нещо повече, смятайки ги за изключително значими, тя ги слушала много внимателно, без да ги съди. Децата били чути. Програмата била съобразена с тях. Децата се почувствали ценени и това дало резултати. В крайна сметка не аз произнесох програмното слово. Едно от децата стана да говори след мен. Разказа за семейните си проблеми, наркотиците и престъпленията, за това как програмата му върнала вярата в живота и че му предстои да следва в университет. В края на разказа му очите ми бяха пълни със сълзи. Ето кое бе програмното слово.

През повечето време от живота си сме сами. Тогава най-важният човек, този, в чиято компания сме, сме самите ние. Имаме много време, в което да си засвидетелстваме нужното внимание. Кой е човекът, когото забелязваме още щом се събудим? Ние самите! Казвате ли си: „Добро утро. Приятен ден!“? Аз го правя. Кой е последният човек, чието присъствие осъзнаваме, когато заспиваме? Пак ние! Аз си пожелавам лека нощ. Отдавам си нужното внимание в много лични моменти от деня. Това дава резултати.

Отговорът на третия въпрос на императора: „Кое е най-важното нещо?“ е съпричастието. Това означава едновременно да бъдем предпазливи и загрижени. Отговорът показва, че най-важно е кое е в основата на действията ни. Ще повторя трите въпроса на императора заедно с отговорите:

1. Кога е най-важното време? Сега.
2. Кой е най-важният човек? Този, в чиято компания сме в момента.
3. Кое е най-важното нещо? Съпричастието.

Е, драги… най-важният човек не винаги си ти. Най-важният човек е този, в чийто компания си в момента. Така че – отдай му нужното внимание. Така или иначе този човек не отразява никой друг освен теб самия. :)

От 01.11. в Програмата за полезни навици започваме модула за хармонични взаимоотношения, в който ще тренираме именно активно слушане и съзнателно общуване с хората около нас. :) Този модул е различен от всеки друг, защото ще практикувам с друг човек. Ще обсъждаме теми свързани с ефективно справяне с конфликти, как да поднасяме своите съвети така, че да бъдат приети, как ние самите да бъдем интересен за другите човек, как да израстваме заедно с близките на сърцето си хора и много други насоки за създаване и поддържане на хармонични взаимоотношения с хората около нас. ТУК може да видите повече информация за модула и ако прецените да се включите в нашата великолепна група за изграждане на полезни навици в ежедневието ни. :)

Разбирането е същността на любовта

Разбирането е същността на любовта

 

Според будизма, истинската любов има четири аспекта.

Първият е майтри, което можем да преведем като „любяща доброта“, „великодушие“, „доброжелателност“. Любящата доброта не е само желанието ни да направим някого щастлив, а наистина да донесем радост на любимия човек. Това е способността да носим радост и щастие на човека, когото обичаме, защото дори ако намерението ни е да обичаме този човек, любовта ни може да го накара да страда.

За да обичаме правилно, за да можем да даряваме щастие и радост, трябва да се упражняват да се вглеждаме дълбоко в човека, когото обичаме. Да опитаме изцяло да го разберем. Защото ако не разбираме този човек, ние не можем да обичаме правилно. Разбирането е същността на любовта. Ако не можете да разберете, не можете да обичате. Ако един съпруг, например, не разбира най-дълбоките тревоги на жена си и най-съкровените й копнежи, ако не разбира страданието й, той няма да може да я обича както трябва. Любовта е невъзможна без разбиране.

Какво трябва да направим, за да разберем някого?

Да отделим време и да се упражняваме да се вглеждаме дълбоко в този човек. Трябва да бъдем готови да внимаваме, да наблюдаваме, да се взираме в този човек. Плодът на това вглеждане се нарича разбиране. Любовта е нещо истинско, ако е създадена от веществото, наречено разбиране.

Вторият елемент на истинската любов е състраданието, каруна. Това не е само желанието да облекчим болката на друг човек, но и способността наистина да го направим. Трябва да се упражняваме дълбоко да се вглеждаме, за да постигнем добро разбиране за природата на страданието на този човек и да можем да му помогнем да се промени. В основата на тази практика винаги стоят познанието и разбирането. Практиката на разбирането е практиката на медитация. Да медитираш означава да се вглеждаш дълбоко в сърцето на нещата.

Третият елемент на истинската любов е радостта, мудита. Няма ли радост в любовта, тя не е истинска. Ако през цялото време страдате или плачете, или разплаквате онзи, когото обичате, това всъщност не е любов, а даже напротив. Щом няма радост в любовта ви, можете да бъдете сигурни, че това не е истинска любов.

Четвъртият елемент е упекша, самообладание или „свобода“. В истинската любов намираме свобода. Когато обичаме, даваме свобода на човека, когото обичаме. Ако не е така, значи не е истинска любов. Трябва да обичате така, че онзи, когото обичате, да се чувства свободен – не само външно, но и вътрешно. „Любими, имаш ли достатъчно пространство в сърцето си и навсякъде около себе си?“ Това е разумен въпрос, с който можете да проверите дали любовта ви е нещо истинско.

Напомням, че от 01.11.2019г. започнахме модула за по-хармонични взаимоотношения, където се упражняваме да слушаме с пълно присъствие другия, за да си изградим по-добро разбиране за него и така да може да се свържем на едно по-зряло и удовлетворяващо ниво. Програмата се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите от всякъде и да я изпълнявате в свое темпо. Цената за целия месец участие е 30лв. и може да се регистрирате днес ТУК. :)

Христо Ботев за безгрижността и несломимия дух на Левски

Христо Ботев за безгрижността и несломимия дух на Левски

 

В долните няколко реда споделям част от писмото на Христо Ботев до Киро Тулешков, ноем.–дек. 1868, в което той описва съвместния си живот с Левски и неговия несломим и радостен дух! :)

…Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности…

Така е, нали? Приятно е човек да живее с такива личности. :) А още по-приятно е ние самите да сме тези личности. Което не е чак пък толкова трудно! Както Левски ни дава пример – каквото и да става, човек винаги има избор за това как да гледа на случващото се около себе си, независимо дали то е лошо или добро.

Та … пожелавам ви да сте като Левски. Безгрижни и с несломим от обстоятелствата дух. Опитайте! Може пък да ви се получи. :)

Доверието изисква много време и практика. Но винаги, винаги си заслужава.

Доверието изисква много време и практика. Но винаги, винаги си заслужава.

 

Доверието е доста объркващо понятие и усещане. На повърхността изглежда просто, но ако се опиташ да го формулираш точно, изведнъж всеки опит да му дадеш конкретно определение ти се изплъзва.

Пробвайте да си затворите плътно очите, някой да ви хване за ръка и да ви води из вкъщи … за пет минути. Обърнете внимание колко бързо възниква желанието да си отвориш очите. След втората, третата минута идва един момент, в който започваш да си мислиш, че ще се блъснеш или спънеш някъде, независимо, че има човек, който да те води и пази. :)

От този експеримент може нагледно да се види, че доста често е супер трудно да се довериш на някой друг да те води и то независимо колко много му вярваш. Сякаш автоматичната, първоначална, заучена мисъл в нас е съмнението, че ще бъдем прецакани. :) И съответно ние си го излъчваме това усещане, че ще бъдем прецакани и може би именно заради това често си го предизвикваме да ни се случи. :)

И тук има само едно важно нещо за разбиране – проблемът с доверието изобщо не е във водещия, а във водения. :) Целия филм с прецакването, с падането, със спъването е единствено и само в глава на водения. Че може би не е развил достатъчно добре умението си да се доверява.

В една по-голяма картина – доверието отразява нашата връзка с неизвестното. То показва дали избираме да сме изпълнени със страх (недоверие) или по-скоро избираме да сме ентусиазирани (доверие) от това, което ни предстои с този човек, с тази ситуация, с този живот.

В този смисъл – хората много често мислим за това, че няма на кой да се доверим и много рядко се питаме дали всъщност ние самите сме развили способността да се доверяваме. Защото то, доверието, е двустранен процес и ако не си отворен да получиш, никъде не би открил човек, който ще ти даде…доверие или каквото и да било друго.

Да развиеш способността си да се доверяваш изисква наистина много време и практика. Но винаги, винаги си заслужава! Защото тогава осъзнаваш, че доверието зависи изцяло от теб и няма смисъл да го изискваш от другите. А това води до голямо освобождение.

Ок, че ще бъдем прецакани в някои случаи – ще бъдем. Това е част от играта. Обаче когато имаш рози да се фокусираш само върху тръните им, не е най-добрия модел, по който бихме могли да живеем май. Затова исках да споделя, че продължавам да тренирам умението си да се доверявам. Безусловно. До доказване на противното. :) Защото това умение със сигурност ни подпомага да живеем един по-лек и сърцат живот!

По-долу ви споделям любимото ми видео на тема доверие. :) Много е завладяващо. Ще ви хареса. Аня и Гайел от Cirque du Soleil – голям поклон пред труда, отдадеността, концентрацията и …. способността им да се доверяват един на друг! Чуйте и тяхното послание относно доверието. :)

Пробвайте някой да ви води със затворени очи из някоя улица, парк, къща, апартамент за 5 … 10 минути и тествайте до колко вие сте човек, който умее да се доверява. И ако резултатът не ви хареса, винаги може да го промените като обръщате внимание на това да се доверявате повече на хората около вас. :)

А ако искате заедно с нас да развиете своето доверие – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни и здравословни навици.

 

Добрият живот не е нищо друго освен поредица от добри разговори

Добрият живот не е нищо друго освен поредица от добри разговори

 

Добрият живот не е нищо друго освен поредица от добри разговори. Успехът в бизнеса идва от смислени разговори с колеги, клиенти и потенциални клиенти. Успехът в семейството идва от смислени разговори с партньора и децата. А вътрешният успех – не е нищо друго освен непрекъснат разговор и общуване с най-добия ти аз.

Ако не отделиш време, пропуснеш или изгубиш тези разговори, губиш себе си. :)

Заповядай в нашата Програма за изграждане на полезни и здравословни навици, където поставяме ударение именно на смислените разговори помежду си, които ни помагат да развиваме яснота за себе си и света около нас. :)
Не трябва да търсиш любовта, а просто да откриеш преградите в себе си, които си издигнал срещу нея

Не трябва да търсиш любовта, а просто да откриеш преградите в себе си, които си издигнал срещу нея

Обожавам мислите, които ме вдъхновяват, независимо дали са мои или нечии други. :) Да си дадеш време и да останеш за малко насаме с една вдъхновяваща за теб мисъл е сякаш си излязъл на първа среща с някой, в който силно си се влюбил от пръв поглед. Винаги е вълнуващо и имаш чувството, че ще излезе нещо наистина велико от тази среща. И понякога става именно така. :)

Аз съм се влюбвала точно 7 пъти от пръв поглед. И по-долу ви споделям в кои мисли за любовта се е случило това :)

„Не трябва да търсиш любовта, а просто да откриеш преградите в себе си, които си издигнал срещу нея.“ Руми

„Сърцето ви ще бъде разбивано толкова пъти, колкото му е необходимо, за да се разтвори.“ Руми

„Любовта не е нещо голямо. Тя е милион малки неща.“ Незнаен автор

„Любовта не кара света да се върти, любовта просто кара това преживяване да си струва“ Елизабет Браунинг

„Ако твоята любов не може да преодолява всичките трудности, що за любов е това?!“ Петър Дънов

„Казваш, че обичаш дъжда, но отваряш чадър когато завали. Казваш, че обичаш слънцето, но се криеш на сянка когато изгрее. Казваш, че обичаш вятъра, но затваряш прозорците когато духа. Именно затова ме е страх когато казваш, че също ме обичаш.“ :) Уилям Шекспир

„Любовта е начин да продължим, да оцелеем въпреки смъртта. Религиозното учение се базира на желанието на човек да излезе извън себе си. Дрога се взема по същата причина. Напиваш се заради същото. Това е необходимост да избягаш от себе си, от смъртта, която те очаква. Но само една опияняваща, зашеметяваща любов те изважда от теб самия и те спасява… “ Роса Монтеро

А вие? Колко пъти сте се влюбвали? В себе си? В някоя мисъл? В някоя идея? Или в този настоящ миг? :) И колко прегради сте изградили срещу любовта? Не е ли време да ги премахнете…?

Ако искате да изградите навика да разбирате и обичате повече себе си и света около вас, заповядайте в Програмата за изграждане на полезни и здравословни навици. :)

Качете комуникацията си няколко нива нагоре

Качете комуникацията си няколко нива нагоре

Пиша тази статия само, за да се похваля каква просторна гледка имам от терасата (снимката по-горе), затова може да не я взимате много на сериозно. Но ако й обърнете внимание, може да промени живота ви!

5 правила за смислена комуникация:

1. Когато общувате с хората, постарайте се да наблюдавате какви думи използвате и какво всъщност казвате. Има ли смисъл да го казвате? Изразявате ли се добре? Нещо ново ли казвате или нещо, което си говорите от години?!? Принизявате ли някой или хвалите?

Когато казвате нещо, бъдете внимателни, наистина имайте предвид това, което говорите. Преди да обещаете нещо или да поемете ангажимент, бъдете сигурни, че ще можете да го спазите. Празните приказки, глупавите въпроси и изреченията във въздуха са силно изтощаващи и най-вече – изключителна загуба на енергия. Намерете къде другаде да използвате тази енергия. Например може да довършите нещо, което отлагате от месеци и все „нямате време” за него;

2. Не си пишете нещо в телефона, мейла, фб и в същото време да казвате на човека отсреща „Да, слушам те, продължавай!“. Същото важи и когато гледате в страни. Истината е, че това не отразява отношението ви към другия, а отразява отношението ви към вас самите.

Веднъж четох някаква книга за Бил Клинтън. Нищо не помня от нея, освен възхищението, което е предизвиквал той с умението си когато разговаря с някого, да присъства в разговора с другия човек така, сякаш в този момент не съществува нищо друго на света. Велико умение! Опитвали ли сте да го приложите някога? Аз да! Изморително е! Но понякога ми се получава. А и когато общуваш с правилните хора, слушането се превръща в удоволствие.

3. Слушайте човека отсреща, за да разберете какво има да ви каже, а не за да отговорите какво сте ял, пил, направил вчера или да реферирате към някоя своя история като кажете „Ооооо, ти само слушай на мен какво ми се случи….”. Една богата комуникацията е изслушване и разбиране, а не двустранен монолог. Задавайте въпроси. По време на такъв разговор може да ви хрумне идея, която да промени живота ви.

Когато някой ме попита каква е разликата между soft skills и емпатия, обикновено отговарям така: soft skills е да бъдеш любезен и да питаш другия „Как си?“. Емпатия е да бъдеш любезен, да питаш другия „Как си?“ и отговорът наистина да те интересува. Разликата е огромна. Хората печелят доста пари от нея.

4. Не се чудете дали другия ви е разбрал както трябва и не приемайте презумпцията, че вие сте разбрал както трябва. Ако въпросът е наистина важен за вас – и двете трябва да бъдат уточнени, колкото и да „няма нужда“.

Ако искате да бъдете разбран правилно, отговорността на 90% е ваша.
Ако искате да разберете другия човек правилно, отговорността на 90% е ваша.
А ако осигурите тези 2 по 90% и човека отсреща е вашият партньор, вероятността да правите чудесен секс вечерта е доста голяма! :D.

5. Благодарете на другия за срещата! Ако е била полезна за вас, добре. Ако не е била полезна, още по-добре – в днешния свят можете чудесно да разберете себе си чрез хората и нещата, които не ви харесват. И ако имате смелостта да ги загърбите и отстраните от живота си, това ще ви помогне по-бързо да си изясните какъв човек искате да бъдете, на къде сте тръгнали и кой точно искате да е до вас по пътя. Това прави пътуването доста по-лесно и приятно.

Това са правилата! Да, няма как да се спазват винаги и на 100%. Докато говорите с някого, може да мине готина кола, мъж, жена, сладолед и да забравите, че изобщо приказвате с някой, но щом мине този момент на забрава, върнете се отново към правилата. Гарантирам ви, че по този начин ще се чувствате много по-разбрани и уютно в собствената си компания и в тази на другите! Ще разберете, че общуването е нещо повече от „Айде да пием по кафе“.

И може би светът ще стане малко по-добър. И малко по-осъзнат.

Амин!

Любовта и секса

Любовта и секса

Всичко започва тогава, когато хората изкуствено смесваме любовта и секса. Най – тъпото е, че го правим, защото казват – „така трябва да е”…но нищо повече.

Получава се един абсурден хибрид!

А всъщност ако забравим за правилата и стандартите, всичко е много просто. Представете си скала, нулата е по средата, наляво са деленията „ласки”, а надясно – „агресия”. И така, когато стрелката се отклонява наляво, това е любов, а когато се отклонява надясно – това е секс. Харесва ли ви или не – сексът е много повече агресия, отколкото ласки. Смятате го за противоестествено? Наистина – срещат се две нормални души, отначало се държат съвсем естествено, но после в очите им се появява някакъв хищен блясък и те започват да вършат такива неща, които никак не се вписват в рамките…..в рамките на какво? Общоприетите рамки на приличие? В тези рамки не е възможно да се получи удоволствие от секса…:) Любов – може би! Обаче ти се иска някакси и двете ако може да ги натъкмиш. За да се вместят в стандартите, хората започват да играят роли. Разводняват секса с любов…..

                     „Не остарявай любов – чуваш ли, много те моля!
                      Кой те гримира така в тази изтъркана роля?
                      Кой в този смешен костюм, глупаво те е облякъл – всичко е само игра, всичко е само спектакъл….“

Да – двете едновременно може, но любовта не е секс и сексът не е любов. Ако някой смята, че това е животинско, нека ми обясни кой е установил границата къде свършва човешкото и къде започва животинското? Въпросът дори не е в самите граници, а че ние трябва да определяме нашите правила. Всеки има право на свои критерии за човечност и приличие. Всеки има право в любовта да получи това, което сексът дава.

И все пак – ако стелката отива твърде далеч в частта на агресията, тутакси възниква необходимостта от потвърждение:„Обичаш ли ме???” :)

Да пуснем стрелката – нека се движи свободно в съответствие с чувствата на душата, а не с идеите на разума.

Съставено по текст на В. Зеланд