Как да спрем нараняващото си осъждане към хората около нас

Как да спрем нараняващото си осъждане към хората около нас

Как да спрем нараняващото си осъждане към хората около нас

Една от най-полезните промени, които може да подобри в пъти живота на всеки от нас е да се научим да виждаме осъждането към другите хора като червен флаг. Като нещо, което ни кара да паузираме и обмислим малко по-добре какво точно се случва в нашите взаимоотношения с другите.

Аз съм доста критичен човек и би било смешно да кажа, че не осъждам другите. Мисля си, че да осъждаме другите е вграден механизъм в нас като хора или е нещо, което развиваме, заради всичките ни вградени механизми. Ние всички, малко или много, осъждаме другите. И ако обърнем внимание какво точно се случва когато осъждаме другите, ще забележим, че осъждането всъщност е нещо много нараняващо.

Т.е., осъждането само по себе си не е нещо лошо. Но то е симптом, че най-вероятно се случват някои други неща, които са нараняващи.

Ето няколко примера какво обикновено се случва в ситуации, в които ние проявяваме осъждаме:

  • Не ме интересува кой знае колко това, през което преминава другия човек.
  • Не разбирам достатъчно добре ситуацията, в която е другия човек.
  • Имам нереалистични очаквания към него.
  • Мисля си, че съм нещо повече от другия човек.
  • Мисля само от моята позиция, без да се поставя на мястото на другия.
  • Не съм отворен за други възможни варианти – мисля, че моята гледна точка е единствена.
  • и т.н.

Ето една измислена, но типична ситуация, за да обясня какво имам предвид – виждам моя роднина, която е много зле със здравето си, има много излишни килограми, има диабет и въпреки това продължава да пуши, да пие и да яде джънк храна. Аз знам, че тя може да подобри здравето си като подобри навиците си, затова автоматично я осъждам за това, което прави. Ядосвам й се, дразня се и евентуално, по някое време започвам да я отбягвам, защото тя ме натоварва и нямам желание да общувам с нея.

Подобна ситуация се случва и на мен, и на всички около мен – просто променете „роднина“ със съпруга, колега, дете, приятел и вместо „нездравословен живот“, те най-вероятно правят нещо друго, което вие не харесвате.

Ок, нека сега видим какво всъщност се случва в тази ситуация.

Първо, аз няма достатъчно информация за това, което реално се случва с моята роднина и това, през което преминава тя на този етап от живота си. Затова аз автоматично я осъждам. В същото време – тя е притеснена от здравословните си проблеми, чувства се виновна, страх я е, не знае какво да прави и дори е изгубила доверие в себе си, че изобщо може да се справи с тази ситуация. И заради тези свои неприятни чувства, тя избягва изобщо да мисли за здравето си, а вместо това си доставя „поне малко удоволствие“ с пушене, „сладка“ храна и други иначе нездравословни неща. Реално – тя просто се опитва да бъде щастлива. И истината е, че ние всички, доста често, правим абсолютно същото. Проваляме се в някаква насока, чувстваме се зле и бягаме към нещо, което ни е комфортно и което може поне за малко да ни утеши. В тази област никой не е по-добър от другия. Дори и когато си мислим, че сме.

Но има и нещо повече. В тази ситуация, моето осъждане ми пречи да бъда благодарна за добрия човек, който всъщност е моята роднина, въпреки нейните здравословни проблеми. Тя е човек с истински добро сърце. Тя е прекрасен човек. А аз, фокусирайки се в това да я осъждам, не стигам до там да оценя подобаващо този прекрасен човек. Вместо това си мисля, че аз съм нещо повече от нея или мисля как тя ме дразни. Т.е., в този момент аз позволявам на моето желание за превъзходство или моето дразнение да е по-важно от истинската болка, която тя преживява.

Аз дори не съм се поинтересувала каква точно е нейната ситуация. Вместо това просто автоматично осъждам – that’s it. И тъй като аз оперирам от позицията си на осъждане, аз дори не мога да й помогна, не мога да й бъда полезна, защото в моята глава диалогът е приключен и присъдата е вече издадена.

Та, от този пример се вижда как осъждането е нараняващо. То ни кара да се дразним, да изпитваме разочарование от другите, да не бъдем емпатични към болката на другия, да се затворим за богатството на общуването, което другия може да ни даде и дори може да спрем да общуваме с някой, който иначе е много важен за нас човек.

Сигурна съм, че ако помислите, може да се сетите за случаи, в които някой друг се е държал така с вас самите. Случаи, в които вие самите сте били наранени от някой, който несъзнателно ви осъжда, че в една или друга ситуация сте се провалили, въпреки вашите усилия и желание да имате успех. Аз със сигурност мога да се сетя за няколко такива ситуации. Изобщо не е приятно.

Ок, за хората, които не са толкова важни за нас, може би не е нужно да размишляваме толкова задълбочено. В такъв случай просто разделяме пътищата си с тях, защото няма смисъл да се натоварваме и да влагаме усилия в нещо, което и без това не ни е от значение. Но, заради онези хора, които са наистина важни за нас, нека обърнем внимание как бихме могли да спрем това автоматично и несъзнателно осъждане, за да може поне от наша страна да спрем да нараняваме взаимоотношенията си с тези важни за нас хора.

Първо следва да започнем да забелязваме когато го правим, когато осъждаме и да започнем да го виждаме като червен флаг. Както уточнихме, осъждането само по себе си не е лошо, но то е знак, че някакви други неща се случват, които най-вероятно нараняват връзката ни с човека, който осъждаме.

Да започнем да забелязваме, че осъждаме някого изисква малко време. Но има някои симптоми, които ни помагат да забележим по-ясно когато осъждаме. Например когато започнем да се чувстваме ядосани, разочаровани, пренебрежителни към някого. Или когато се оплакваме от някого, клюкарстваме за него. Всичко това са знаци, че ние осъждаме другия. Опитайте да започнете да забелязвате когато това се случва.

След като забележите този червен флаг, паузирайте и опитайте да проявите любопитство. Не се изнервяйте на себе си, че пак сте се хванали да осъждате, а просто проявете любопитство и се запитай:

  • Какво точно осъждаш в другия?
  • Какви очаквания имаш към другия и дали те са реалистични?
  • Какво би могъл да предположиш за ситуацията, в която другия се намира и това, през което той преминава?
  • Може ли да разбереш повече за човека и ситуацията? (Това не винаги може да стане, но все пак понякога може.)
  • Какво в другия човек би могъл да оцениш похвално, какво е хубаво в него?
  • Можеш ли да премахнеш себе си от центъра на света и да опиташ да влезеш в обувките на другия?
  • Можеш ли да си спомниш момент, в който ти самият си преминавал през подобна трудна ситуация?

И когато проявиш любопитство за отговорите на тези въпроси, запитай се: Как бих могъл да помогна? От какво наистина има нужда този човек?

Понякога този човек просто има нужда някой да го изслуша, да усети, че има кой да го чуе. Че има кой да бъде до него. Да усети, че няма да бъде отхвърлен или осъден в тази негова не толкова приятна ситуация. Да усети, че ще бъде приет, въпреки слабостта си.

А понякога човекът може да има нужда от конкретен съвет и насока. Или от прегръдка.

Но ние няма как да разберем всичко това от позицията си на осъждане. Ние няма как да разберем от какво точно има нужда другия и няма как да му помогнем от позицията си на осъждане. Само когато пуснем осъждането, което се надига в нас и преминем в позиция на приемане, любопитство, емпатия, чак тогава бихме могли наистина да разберем и да бъдем от полза за другия. А по случайност, това е и начинът, по който ние самите може да се почувстваме по-щастливи и вдъхновени във взаимоотношенията си с важните за нас хора. :)

Ако искате за един месец да поупражнявате умението си да общувате по-хармонично с важните хора около вас, очаквам ви в нашата група през ноември, когато практикуваме модула за по-хармонични взаимоотношения. Започнахме в петък, 01.11.2019г, а вие може да се включите днес ТУК. :) Програмата се изпълнява онлайн, така че може да се включите от всякъде и да я изпълнявате в свое темпо. Таксата за целия месец е 30лв и може да се регистрирате днес ТУК. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *