Мъдростта е основното нещо, затова търси мъдрост. С всичко, което придобиваш, изграждай си разбиране за него.

Когато не разбираш нещо – то е сложно. Но когато го разбираш – то е просто. Следователно – единствената разлика между сложно и просто е степента на разбиране, която имаш за това нещо. :)

Нашият мозък е машина за търсене на смисъл и затова, когато нещо не му е ясно, той търси разбиране. Ако ние не му дадем това разбиране/яснота, той запълва неяснотата със страх. Той започва да мисли, че това нещо/тази ситуация е сложна и страшна, и веднага влиза във fight or flight mode. Ако обаче му дадем разбиране, той придобива яснота за това конкретно нещо или ситуация и се успокоява, т.е. влиза в rest and digest mode.

До известна степен може да кажем, че според това до каква степен мозъкът ни има разбиране за нас и света около нас, зависи колкото време ще пребиваваме в режим на стрес и колко време в режим на спокойствие.

Когато знаем това, мисля, че една от най-важните задачи на човек е да отделя време, в което съзнателно да си изгражда по-голямо разбиране/яснота за всичко, което е важно за него и го засяга. Защото по този начин ние може да си осигурим много по-спокойно състояние, от което мислим и действаме много по-целенасочено и градивно.

За всеки човек са различни нещата, които са важни за него и за които е ценно да си изгради разбиране и яснота. Но една от насоките, в които е ценно всички да си изграждаме разбиране е относно себе си и хората около нас.

Наскоро говорих с моя позната относно някои страхове, които има и се хванах, че на няколко пъти й казах: „Всички имаме тези страхове. Абсолютно всички.„

И това е истина. Страховете и слабостите, които ти имаш не са уникални и единствени само за теб. Ние всички ги изпитваме. Обикновено тайно от другите, а по-често – дори скрити от нас самите.

Ние мислим си, че сме сами в страховете си, но не сме. Всички имаме едни и същи страхове – страх от провал, страх от несигурността, страх от дискомфорта, от това да не се изложим прекалено много. Страх, че може би не заслужаваме това, което имаме. Че не сме достатъчно достойни да имаме тоа, което искаме. Ние всички споделяме тези страхове. Те са част от обща нишка, която ни свързва като хора.

Ние мислим си, че сме по-зле от другите в нашите лични слабости, но не сме. Всички имаме едни и същи слабости – отлагане, егоизъм, несигурност, не достатъчна задоволеност от себе си и живота си, бягане от трудното, неуспяване да направим всичко, което искаме. Всички имаме тези слабости. Всички се срамуваме от тях. Никой не може да ги предотврати изцяло. Те са част от нас като човешки същества. И да не искаме да имаме тези слабости е също част от това да сме човешки същества. :)

Ти не си по-зле от другите. Ти си човешко същество. Чрез твоите страхове и слабости, ти си свързан с мен и с всеки друг в този свят. 

Да си изградим достатъчно добро разбиране за това, че ние не сме сами в страховете и слабостите си, създава в нас отпускане, спокойствие, съчувствие, прошка, кураж. Към себе си. И към другите.

И от тази позиция на разбиране, ние сме доста по-смели и склонни да опитаме да преодолеем тези свои страхове и слабости. 

Аз често пиша за това, че ти самият трябва да се научиш да бъдеш своя най-добър приятел. Да можеш да се успокоиш, когато се нуждаеш от успокояване. Да можеш да се подкрепиш, когато имаш нужда от подкрепа. Да можеш да помълчиш със себе си, когато нямаш нужда от говорене.

Но ти не можеш да бъдеш своя най-добър приятел ако не си изграждаш и не проявяваш достатъчно разбиране към себе си, каквото и да преживяваш.

Разбирането е субстанцията, от която създаваш по-дълбока връзка със себе си.

Разбирането е и субстанцията, от която създаваш по-дълбока връзка с хората около теб.

Когато ние страдаме, ние обикновено мислим, че ние сме жертва на другите хора, че ние сме единствените, които изпитваме страх и болка, че нашите проблеми са най-големи, най-належащи. Това не е истина. Другият човек също страда. Той също си има неговите трудности в живота, неговите страхове, слабости, притеснения. И ако можехме да видим това страдание в него, ние бихме могли да започнем да го разбираме. И когато това разбиране възникне, истинското съчувствие и истинското свързване стават възможни. 

Та, може би става ясно, но идеята тук е следната – да отделяме по малко време да изграждаме повече разбиране за себе си и важните хора за нас е една от най-ценните инвестиции, които бихме могли да направим през този изключително кратък живот, който сме благословени да имаме. :) И това разбиране със сигурност ще ни помогне да живеем живота си по-спокойно, по-приемащо и по-смело.

Ако искате да работите по целенасочено с процеса за изграждане на по-голяма съзнателност, може да се включите в 6 месечния курс по Съзнателност ТУК.