Доверието изисква много време и практика. Но винаги, винаги си заслужава.

Доверието изисква много време и практика. Но винаги, винаги си заслужава.

doverie

Доверието е доста объркващо понятие и усещане. На повърхността изглежда просто, но ако се опиташ да го формулираш точно, изведнъж всеки опит да му дадеш конкретно определение ти се изплъзва.

Пробвайте да си затворите плътно очите, някой да ви хване за ръка и да ви води из вкъщи … за пет минути. Обърнете внимание колко бързо възниква желанието да си отвориш очите. След втората, третата минута идва един момент, в който започваш да си мислиш, че ще се блъснеш или спънеш някъде, независимо, че има човек, който да те води и пази. :)

От този експеримент може нагледно да се види, че доста често е супер трудно да се довериш на някой друг да те води и то независимо колко много му вярваш. Сякаш автоматичната, първоначална, заучена мисъл в нас е съмнението, че ще бъдем прецакани. :) И съответно ние си го излъчваме това усещане, че ще бъдем прецакани и може би именно заради това често си го предизвикваме да ни се случи. :)

И тук има само едно важно нещо за разбиране – проблемът с доверието изобщо не е във водещия, а във водения. :) Целия филм с прецакването, с падането, със спъването е единствено и само в глава на водения. Че може би не е развил достатъчно добре умението си да се доверява.

В една по-голяма картина – доверието отразява нашата връзка с неизвестното. То показва дали избираме да сме изпълнени със страх (недоверие) или по-скоро избираме да сме ентусиазирани (доверие) от това, което ни предстои с този човек, с тази ситуация, с този живот.

В този смисъл – хората много често мислим за това, че няма на кой да се доверим и много рядко се питаме дали всъщност ние самите сме развили способността да се доверяваме. Защото то, доверието, е двустранен процес и ако не си отворен да получиш, никъде не би открил човек, който ще ти даде…доверие или каквото и да било друго.

Да развиеш способността си да се доверяваш изисква наистина много време и практика. Но винаги, винаги си заслужава! Защото тогава осъзнаваш, че доверието зависи изцяло от теб и няма смисъл да го изискваш от другите. А това води до голямо освобождение.

Ок, че ще бъдем прецакани в някои случаи – ще бъдем. Това е част от играта. Обаче когато имаш рози да се фокусираш само върху тръните им, не е най-добрия модел, по който бихме могли да живеем май. Затова исках да споделя, че продължавам да тренирам умението си да се доверявам. Безусловно. До доказване на противното. :) Защото това умение със сигурност ни подпомага да живеем един по-лек и сърцат живот!

По-долу ви споделям любимото ми видео на тема доверие. :) Много е завладяващо. Ще ви хареса. Аня и Гайел от Cirque du Soleil – голям поклон пред труда, отдадеността, концентрацията и …. способността им да се доверяват един на друг! Чуйте и тяхното послание относно доверието. :)

Пробвайте някой да ви води със затворени очи из някоя улица, парк, къща, апартамент за 5 … 10 минути и тествайте до колко вие сте човек, който умее да се доверява. И ако резултатът не ви хареса, винаги може да го промените като обръщате внимание на това да се доверявате повече на хората около вас. :)

А ако искате заедно с нас да развиете своето доверие – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни и здравословни навици.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *