В долните няколко реда споделям част от писмото на Христо Ботев до Киро Тулешков, ноем.–дек. 1868, в което той описва съвместния си живот с Левски и неговия несломим и радостен дух! :)

„…Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности…„

Така е, нали? Приятно е човек да живее с такива личности. :) А още по-приятно е ние самите да сме тези личности. Което не е чак пък толкова трудно! Както Левски ни дава пример – каквото и да става, човек винаги има избор за това как да гледа на случващото се около себе си, независимо дали то е лошо или добро.

Та … пожелавам ви да сте като Левски. Безгрижни и с несломим от обстоятелствата дух. Опитайте! Може пък да ви се получи. :)