Днес искам да разгледаме една допълваща стратегия, която ни помага да комуникираме нуждите, очакванията и проблемите си с важните за нас хора по един наистина градивен и съзнателен начин, отчитайки интересите и на двете страни. Тази стратегия се нарича „имаго диалог“ и първоначално е създадена с цел подобряване на комуникацията между любовни партньори, но реално може да се използва във всеки друг вид взаимоотношения – бизнес партньорство, близки приятелства, членове от семейството и всеки друг, с който прецените, че искате да имате по-ясни взаимоотношения и по-добро разбирателство.

Имаго диалог е процес на водене на структуриран разговор, разработен от Харвил Хендрикс и Хелен Лакели (автори на книгата „Да получиш любовта, която желаеш“), който се състои от три части. Идеята е, че всеки път, когато усетим някакво неразбирателство или нарастващ конфликт с другия човек, почувстваме се наранени или обидени от някаква ситуация, или просто за нас е важно нещо да бъде обсъдено – ние може да използваме тези три стъпки, за да изчистим ситуацията с другия по максимално адекватен и обогатяващ за двамата начин. Харвил и Хелен са убедени, че всеки конфликт и всяка ситуация на неразбирателство са всъщност изключителна възможност за нас да разберем по-добре и да се сближим още повече с другия човек. Имаго диалогът ни помага да направим именно това. :)

По-долу описвам трите части на диалога, като преди да започнем разговора по важната за нас тема е нужно да попитаме другия дали е отворен за обсъждане на този въпрос в настоящия момент. Това, че ние сме готови да говорим не означава, че другия е готов да слуша, затова е нужно да поискаме потвърждение. Може да попитаме нещо такова:

„Николай (тук слагаме името или нашето обръщение към човека, с който ще разговаряме), удобно ли е за теб да обсъдим сега ситуацията с…“

или

„Николай, отворен ли си да поговорим относно…? Има нещо, което ме притеснява и предпочитам да го обсъдим заедно.“

Ако другия сподели, че в момента например е изморен и просто не е в настроение за обсъждане на конкретната тема, ние проявяваме разбиране и отлагаме разговора за по-удобен случай. Ние искаме другия наистина да присъства и да е ангажиран във важния за нас разговор, затова ако той не е в настроение, за нас също е по-добре да отложим обсъждането.

Ако другия обаче отговори, че в този момент е отворен за обсъждане на ситуацията – минаваме през трите стъпки на имаго диалога. В идеалния случай – другия човек също е запознат със стъпките на диалога и в процеса на разговор се редуваме – първо единия изразява гледната си точка по въпроса, а другия слуша. След това обратното. Но ако отсрещната страна не знае за имаго диалога – ние може да го приложим само за себе си. :)

1. Първата част се нарича „Огледало“. В тази част ние опитваме да слушаме на по-задълбочено ниво какво другият човек иска да ни каже, без в този момент да си правим прибързани интерпретации и заключения в нашата глава за това какво ние си мислим, че той иска да ни каже. Присъстваме за другия и опитваме наистина да чуем какво той казва. След това, за да се уверим, че сме разбрали добре казаното, сумаризираме това, което сме чули и питаме другия за потвърждения дали наистина това е имал предвид той. Казваме нещо такова:

„Нека видя дали разбрах добре. Ти казваш, че… (разказваме това, което сме чули)… . Правилно ли съм разбрал?“ И тук очакваме другият човек да потвърди, че наистина това е искал да каже или да ни направи корекция. Обсъждаме казаното, докато се уверим, че ясно сме разбрали гледната точка на другия, без шума на своите интерпретации.

След това питаме: „Има ли нещо повече, което искаш да споделиш по отношение на тази ситуация?“ . Този въпрос е важен, тъй като в повечето случаи другият човек има още какво да каже и това за нас е важно, защото казаното може да ни помогне дори още по-добре да разберем гледната точка на другия.

От своите наблюдения, Харвил и Хелен споделят, че в процеса на една комуникация, повечето от нас не водим диалог, а по-скоро водим монолог със себе си. Според тях само около 13% от това, което чуваме от другия е нещо, което другия наистина има предвид. Останалите 87% са шума от нашето мнение и интерпретации за това какво другия иска да каже, което ние автоматично възприемаме, че другия наистина е имал предвид. Ето защо първата стъпка (Огледалото) е изключително важна. Тя ни помага да се уверим, че наистина сме разбрали какво другия човек иска да ни каже, без нашите замъгляващи филтри и интерпретации.

2. Втората част се нарича „Валидация“. В тази част ние приемаме гледната точка на другия без да я осъждаме, а дори напротив – опитваме да видим логика и смисъл в нея, независимо дали сме съгласни с тази гледна точка или не. След това устно потвърждаваме на другия, че сме способни да видим ситуацията от неговата перспектива. Казваме нещо от сорта на:

„Виждам смисъл в това, което казваш, защото…“

или

„Това, което казваш е наистина логично и разбираемо, защото…“ и тук може да кажем едно, две неща, които наистина приемаме за логични и смислени в гледната точка на другия човек.

Валидацията е изключително важна, тъй като помага на другия човек да се почувства наистина чут и разбран. И че неговото мнение е значимо за нас. Тогава той се отпуска да бъде себе си и да бъде истински с нас, а не да влиза в отбранителна позиция, в която се опитва да ни доказва, че неговата гледна точка е важна и значима.

По време на разговора с другия човек опитваме да не го гледаме намръщено, осъдително, оценяващо или присмехулно, а се стараем да гледаме другия с приятелски, приемащ и разбиращ поглед. :)

3. Третата част е „Емпатия“. В тази част ние освен логично да разбираме какво иска да каже другия, ние опитваме да разберем как се чувства другия човек спрямо конкретната ситуация. Казваме нещо от сорта на:

„Предполагам, че тази ситуация те е накарала да се почувстваш…“

или

„Разбирам, че когато те изкритикувах, това те е накарало да се почувстваш наранен и ядосан.“ Вие може да не сте били с намерение да критикувате другия и дори може изобщо да не приемате казаното от вас като критика, но чрез емпатията вие показвате на другия, че сте способен да видите ситуацията така както те са я възприели.

След като преминем през трите части на имаго диалога (за двамата човека или само от наша страна) може да приключим разговора или може да продължим ако има нужда да обсъдим някакво решение и последващи стъпки от ситуацията. Но дори и разговорът да приключи на този етап, важното е че като следствие от имаго диалога във връзката ни с другия човек възниква усещане за по-голяма сигурност и спокойствие, само поради факта, че между нас има по-голяма яснота, разбиране и приемане на отсрещната страна. При приключване на разговора се препоръчва двамата човека да се усмихнат и прегърнат, тъй като физическият контакт създава допълнително усещане за свързаност между нас.

Когато някакъв малък или голям конфликт (неяснота, неразбирателство) възникне, ако ние вместо да го пренебрегнем, спрем и инициираме няколко минути разговор с другия човек, в които минем през посочените по-горе три стъпки – огледало, валидация и емпатия, ние по този начин създаваме пространство на сигурност и спокойствие, в което възникналият конфликт може да се разреши по най-адекватния и градивен начин. Дори ако двамата човека са на изцяло различно мнение. Реално, ако и двамата човека са с усещане, че са чути, разбрани и тяхната гледна точка е приета без осъждане, без критика и без обвинение – тогава различието в гледните точки се оказва, че не е от такава същественост.

По думите на Харвел и Хелен имаго диалогът е структура на разговор, която е помогнала на хиляди двойки да изградят повече разбирателство във взаимоотношенията си и да създадат среда за безопасно изразяване на себе си, което съвсем естествено им помага да се почувстват много по-близки и свързани помежду си. Разбира се, като всяка нова практика и тази в началото най-вероятно ще ви изглежда малко странна и дори може би дискомфортна за вас. Но имаго диалогът е като всяка друга практика – нужно е да се упражняваме отново, отново и отново, докато задобреем в нея и се почувстваме естествено и комфортно докато я изпълняваме. Случи ли се това ще усетим как енергията, която до скоро е била използвана за поддържане на малки и големи конфликти в двойката, сега е свободна и може да бъде използвана за създаване и развитие на нещо наистина конструктивно. :)

Като завършек на тази статия бих искала да направя едно важно уточнение. Когато се чувстваме обидени или засегнати от някого, отговорността да изчистим ситуация е наша, а не на другия човек. Ние сме отговорни за това как ние се чувстваме, а не другия човек. Той може дори да не е разбрал, че ни е обидил, а ние да чакаме той евентуално да се сети и евентуално да ни се извини. Да очакваме обаче някой друг да изяснява начина, по който ние се чувстваме е проява на несъзнателност във взаимоотношенията ни, която води до натрупване на негативни емоции в нас, разклащане на вътрешният ни мир и създаване на напрежение към другия човек. Ако аз се чувствам зле, защото ти си ми казал нещо или си направил нещо, и това нарушава моя мир – аз не чакам ти да дойдеш при мен и да ми се извиниш. Моя е отговорността да дойда при теб и да изчистя ситуацията. Независимо дали ще използваме имаго диалог или някаква друга стратегия, идеята е да изчистваме навреме възникналите търкания и неясноти. В основата си да изчистим една ситуация означава – да ти споделя как аз съм приела ситуацията, да те попитам какво ти си имал предвид и взаимно да опитаме да разберем и приемам за валидна гледната точка на другия. Разбираме, че една ситуация е изчистена, когато всичко за всеки е ясно и двамата имаме усещане за мир. Независимо дали на работа или в личен план – нашите чувства са наша отговорност. Поддържането на мир вътре в нас е наша отговорност. Затова, ако се чувстваме засегнати, обидени или в неяснота за нещо – отговорността да изчистим ситуацията е наша. :)

Това е статия, която е част от курса ми по изграждане на съзнателност относно мисленето, емоциите и поведението ни. Запишете се да получавате други мои статии ТУК.