Едно от нещата, които най-силно ни пречат да постигаме целите си с повече лекота и удоволствие е това, че ние, съзнателно или не, проявяваме поведения, които ни пречат да постигаме целите си с лекота и удоволствие. Понякога не забелязваме тези свои поведения и как те ни пречат. А понякога ги забелязваме, чудим се на себе си защо проявяваме тези поведения, но продължаваме да ги правим въпреки това. Сякаш те са по-силни от нас.

Може би продължаваме да ядем, въпреки че вече сме се нахранили и искаме да отслабнем. Може би продължаваме да пренебрегваме себе си в работата или любовта, въпреки решението си да установим ясни граници кое е ок за нас и кое не. Може би продължаваме да критикуваме близки за нас хора, въпреки, че виждаме как това наранява взаимоотношенията ни с тях, а нашата реална цел е да се сближим с тях. Може би не може да се ангажираме на 100%, за да създадем нещо, което знаем и разказваме на всички колко е важно за нас.

Ако не разберем какво точно се случва с тези наши поведения, може да стигнем до там никога да не постигнем това, което искаме (въпреки, че в нашите очи ежедневно полагаме усилия за това!) Или да започнем да мислим, че това, което искаме е просто невъзможно за нас и да се откажем.

Затова, днес искам малко по-подробно да разгледаме от къде точно идват тези наши поведения и защо е толкова трудно за нас да ги променим (дори когато ясно ги забелязваме и виждаме, че ни пречат).

А след това искам да разгледаме начинът, по който може да се справим с тях!

Първия важен въпрос е: От къде идват тези наши непродуктивни поведения?

Тези поведения са изградени от нас механизми, чрез които ние се опитваме да задоволим наши емоционални нужди, които са останали незадоволени в нас като деца. Когато сме били малки, нашите родители се е очаквало да задоволят нашите емоционални нужди за внимание, любов, уважение и чувство за безопасност. Но дори и да сме имали най-добрите родители на света, тези нужни често остават незадоволени, просто защото това, което родителите ни са могли да ни дадат често не съвпада с това, от което ние сме имали нужда, но не сме могли ясно да осъзнаем и изразим, за да получим от тях. Така, някои от нашите нужди остават силно незадоволени и ние сме създали механизми/поведения, чрез които да задоволим тези наши нужди и да получим от другите това, което искаме. Поведения като плачене, сърдене, криене, правене неща на пук, манипулиране, отхвърляне, спиране на контакт и т.н. Тези поведения са работели, когато сме били на 2-3-5 години, но когато вече сме възрастни – тези поведения не само не работят, но и ни отдалечават от това да получим нещата, които искаме (в работата, в любовта, в приятелството, в живота). Понеже обаче, тези поведения са силно гравирани в нас, ние продължаваме да ги повтаряме, защото все още си мислим, че те ще ни дадат това, което искаме (независимо, че хиляди пъти до сега ние сме видели как те всъщност не ни помагат).

За да стане по-сяно, нека разгледаме нашите основни емоционални нужди, около които създаваме тези непродуктивни поведения. Това ще ни помогне да разберем какво точно се случва с нас. Основните 4 нужди, които имаме и на база на които през детството създаваме компенасторни поведения са:

        1. Нужда от внимание, валидиране и признание. Ако нашите родители не са ни дали вниманието, от което сме имали нужда и тази нужда остава незадоволена в нас занапред, механизмът който най-често развиваме, за да получим внимание е че се превръщаме в човек „угаждащ на всички“. Превръщаме се в много мил човек, добър към всички, опитващ се да направи всичко по „правилния“ начин, за да задоволи другите, те да го признаят и в крайна сметка така да получим внимание, валидиране и признание. В тези случаи може да намерим себе си, правейки неща, които изобщо не обичаме да правим, но ги правим, защото си мислим, че по този начин другия ще се зарадва и ще ни даде вниманието и признанието, от което ние имаме нужда. Например в едни любовни взаимоотношения може да започнем да готвим, чистим, оправяме неща по дома и т.н. дейности, които не обичаме да правим, но започваме да правим, просто защото си мислим, че така ще зарадваме другия и в крайна сметка ще получим внимание и признание от него.

В тези случаи често се превръщаме в човек без силна лична персоналност, защото постоянно се нагаждаме спрямо персоналността на другия – ако другия е ядосан, ние чувстваме, че „трябва“ и ние да сме ядосани. Ако другия е весел, ние мислим, че ние също трябва да сме весели, защото ако не сме, той ще ни отхвърли. Страх ни е да не разочароваме другия и по този начин правим неща, които иначе не приемаме и не харесваме. За съжаление, по този начин ние изгубваме себе си. Другите започват да не ни ценят, започват да ни избягват и в крайна сметка нашето „добро“ поведение, с което сме искали да задоволим нуждата си от внимание и признание е именно поведението, което води до още по-голяма дупка в тази наша нужда.

В работата ни, незадоволената нужда от валидиране често се изразява в това, че постоянно мислим как трябва да пробваме нови и нови тактики, за да постигнем целите си, вместо да останем ангажирани с една и съща стратегия. Това е така, защото ако родителите ни никога не са ни давали обратна връзка кое правим добре и кое не, ние развиваме усещането, че това, което правим не работи и „трябва“ да пробваме нещо ново. Проблемът е, че дори и когато пробваме нещо ново, ние пак сме с усещане, че то не работи (защото дори и да получим одобрение от някой, това не задоволява нашата нужда от валидиране и ние пак мислим, че не го правим както трябва) и решаваме, че пак трябва да пробваме нещо ново. За съжаление, при изпълнение на една идея или проект, това поведение създава само хаос и непостоянни резултати.

        2. Нужда от любов. Когато нашите родители не са могли да задоволят нашата нужда от любов, най-честият механизъм/поведение, което изграждаме е да станем „високо продуктивни хора“ или „бунтари“. Т.е. или постигаме много успехи, защото си мислим, че така ще покажем на хората, че сме достойни за любов и ще получим тази любов. Или ставаме бунтари, които създават проблеми, дават крайни мнения, развиват нови нестандартни идеи,  отчаяно искат да са различни, защото си мислим, че така ще получим вниманието и любовта от другите. Във взаимоотношнията с другите хора често тестваме, лъжем или манипулираме, за да получим любов. Когато сме в компания опитваме да покажем колко сме готини. Създаваме ситуации, в които другите да трябва да изкажат или да проявя любов към нас. Често се превръщаме в тотално друг човек от себе си, защото си мислим, че ако сме определен тип човек, само тогава ще получим любов.

Ние правим всичко това, защото си мислим, че така ще накараме другите да ни обичат и ще задоволим нуждата си от любов. Докато в реалността, тези поведения ни отдалечават от създаването на истински дълбока връзка с другите, за която е нужна силна автентичност. И още повече ни карат да не се чувстваме обичани, защото ние реално не сме себе си.

     3. Нужда от уважение. Когато родителите ни не са обръщали внимание на исканията ни, не са приемали на сериозно това, което е било важно за нас, било им е все едно когато сме споделяли ценни за нас неща – тогава, когато порастваме ние развиваме силна нужда от уважение. Механизмът/поведението, което развиваме, когато имаме незадоволена нужда от уважение е бързо да си тръгваме от хора и ситуации, когато не усещаме уважението, което имаме нужда да усещаме. В много случаи уважението от другата страна го има, но просто ние сме склонни да интерпретираме почти всичко като липса на уважение и тъй като това чувство е много болезнено за нас, ние просто си тръгваме. Без обяснения и без фамфари. Вместо да проведем честен и уязвим разговор с другия/другите за ситуацията/действията, които приемаме за неуважителни за нас и да им дадем възможност да посрещнат тази наша нужда, по начина, по който е приемлив за нас. Ние просто си тръгваме (от приятелства, от работа, от проекти, от любовни взаимоотношени и т.н.)

Аз например, съм истински професионалист в това поведение – да си тръгваш бързо и без обяснения от хора и ситуации. Едва от около година успях да забележа как в основата на почти всички ситуации, които ме предизвикват стои чувството за липса на уважение. И започнах да осъзнавам, че моето тръгване без обяснения не само не е решение на тези ситуации, но и изцяло ме отдалечава от създаването на нещо, което е силна ценност за мен – изграждане на дълбоки взаимоотношения с важни за мен хора.

Друг механизъм, който създаваме, когато имаме незадоволена нужда от уважение е, че не приемаме другите хора на сериозно. Или интерпретираме поведението на другите хора като че ли те не ни приемат на сериозно. И започваме постоянно да искаме доказателства, че всъщност те ни уважават и приемат на сериозно. Което обаче е мнгоо натоварващо за другите и създава още повече проблеми във взаимоотношенията ни.

          4. Нуждата да се чувстваме в безопастност. Има различни причини, заради които развиваме липса на усещане за безопасност. Може би родителите ни са се развели твърде рано или са нямали пари, или е имало липса на нещо базово в семейтвото, или е имало насилие и т.н., което създава в нас усещане, че няма безопасност. Механизмът/поведението, което развиваме в този случай е, че ставаме хора, които не могат да се ангажират и отдадат 100% на нещо (цел, проект, приятелство, любовни взаимоотношения, и т.н.). Просто защото не се чувстваме в безопасност да отдадем 100% от себе си.

Това, което виждам с хората, с които работим по реализиране на идеи е, че в тези случаи те се опитват да организират и направят всичко около тях да е „сигурно“, преди да предприемат действието, което реално е нужно да се направи. Те мислят, че това ще им помогне да се почувстват в по-голяма безопасност да правят това, което искат да правят. Проблемът е, че по този начин те правят много неща, които няма нужда да се правят и губят много време. Заедно с това, колкото и неща да опитват предварително да „подредят“, за да им дадат усещане за сигурност, те реално никога не им дава това усещане за безопастност, което търсят. Те просто се поддържат заети с неща, които си мислят, че ще им помогнат да се почувстват в по-голяма безопасност да правят това, което наистина искат да направят.

В личните ни взаимоотношения, когато нуждата ни от безопасност не е задоволена, ние обикновено не можем да вярваме 100% на другите хора. Затова често се фокусираме върху неща в живота си, които не включват други хора и мислим, че може да контролираме сами (финанси, кариера, хобита, творчество и други). Ние мислим, че ако първо подредим тези области, това ще ни даде усещане за сигурност, на база на което по-лесно да създаваме взаимоотношения. Но в реалността, каквото и да правим, ние не получаваме това усещане за сигурност и често никога не стигаме до там да изградим дълбоки и удовлетворяващи взаимоотношения с другите хора.

 

Обобщено, това което искам да кажа е следното – Когато не постигаме дадена цел за дълго време, значи ние, съзнателно или не, правим нещо, което ни пречи да постигнем тази цел. А когатo поддържаме такива поведения, които ни пречат да постигнем дадена цел – в над 90% от случаите, някоя от горе споменатите нужди, по един или друг начин, ръководи шоуто. Т.е. ние имаме някаква силна незадоволена емоционална нужда и при навлизане в ситуации, които предизвикват тази нужда, ние инстинктивно действаме според заучените си детски поведения, защото си мислим, че те ще ни помогнат да получим това, което искаме. Но в реалността, тези поведения са вече непродуктивни и ни отдалечават от това, което искаме. Защото ни карат да бъдем изискващи, постоянно под напрежение, влизащи в ненужни полемики, създаващи излишни проблеми, настояващи, че другите или живота „трябва“ да задоволят нуждите и т.н.

Ценно осъзнаване тук е, че тези нужди, не са истински нужди. Те са повече нещо като несъзнателно силно изискване, отколкото реална нужда. Но те са толкова силни и вкоренени в нас, че ни карат да действаме и да се въвличаме в поведения, които понякога сами се чудим защо правим.

Ок!

Вторият важен въпрос е: Как може да преодолеем тези непродуктивни поведения?

И отговорът е: Като забележим какви са нашите незадоволени нужди, какви са непродуктивните поведения, които сме създали около тези нужди и съзнателно да променим тези поведения.

Ето процес, по който бихме могли да направим това:

1. Съзнателност за нуждите, които имаме незадоволени в себе си и какви механизми/поведения сме развили за задоволяване на тези нужди. Повечето от вас знаят, че не съм фен да дълбаем ненужно в миналото си. Тук е валидно същото. За мен е изцяло несъществено да ровим какво точно, защо точно, как точно и т.н. една нужда е останала незадоволена в нас. Единственото важно за нас е само ясно да видим кои нужди имаме незадоволени в нас и какви точно непродуктивни механизми/поведения сме развили около тези незадоволени нужди, защото си мислим, че ще ни помогнат да имаме това, което искаме, но реално ни пречат (опитване да контролираме всичко, критикуване, твърде много говорене да получим внимание, показване колко сме важни и умни, правене на всичко, за да се харесаме на друг човек, пренебрегване на себе си, създаване на излишна драма, създаване на излишни проблеми, изискване към себе си да сме винаги на ниво, изоставяне на хора и ситуации без обяснение и взаимни дискусии, искане всичко да ни е подредено и сигурно преди да предприемем нещо важно за нас и т.н.). Първата стъпка е винаги да забележим какво точно се случва. Да имаме яснота. Ако нямаме яснота какво точно се случва с нас, ние ще продължаваме да действаме непродуктивно и да се чудим защо нямаме желаните резултати. Когато обаче имаме яснота – ние знаем какво точно се случва и за нас се отваря възможността да го променим.
2. Комуникиране на нашите незадоволени нужди и непродуктивни поведения с важните за нас хора. Нашите нужди са наша отговорност. Другите не са на този свят, за да задоволяват нашите незадоволени детски нужди. И все пак – когато знаем, че някаква ситуация или поведени в другите е голям тригер на нашите непродуктивни поведения – ние е добре да комуникираме това с важните за нас хора това. За да може те да знаят защо понякога реагираме не толкова адекватно, да не го приемат лично и да ни дадат разбиране и подкрепа в тези ситуации. Независимо дали това са важни за нас приятели, бизнес партньори, любовен партньор или други важни за нас взаимоотношения – ценно е, след като ние самите сме наясно с нуждите и поведенията си, които може да създадат проблеми, да комуникираме това с тях. И до колкото за тях е възможно – да не ни поставят в твърде предизивикателни за нас ситуации. Тук е добре да обърнем внимание, че има разлика между тези силни незадоволени нужди, за които говорим и една нормална, здравословна нужда от внимание, любов, уважение и безопасност, която очакваме от другите. Разликата е, че незадоволената нужда е изискваща, инициираща непродуктивни, понякога неадекватни поведения от нас. Докато една нормална, здравословна нужда не е изискваща и ако не й бъде отговорено веднага ние сме ок с това, а не се въвличаме веднага в непродуктивни истории и поведения.
3. Лично задоволяване на нашите незадоволени нужди. Идеята тук е сами да откриваме начини, по които да задоволяваме своите незадоволени нужди. Ако ние съзнателно не правим неща, които да ни помагат да задоволим тези нужди – те ще продължават да се усещат като огромни дупки в нас и ще продължават да ръководят поведението ни, и да провалят целите и взаимоотношенита ни. Ето защо е нужно съзнателно да създаваме ситуации, събития, действия, които задоволяват тези наши нужди. По този начин те не се усещат толкова изискващи и не стартират веднага артилерия от непродуктивни поведения. Аналогия може да направим със ситуциите, в които сме изключително гладни. Тогава често може да се хвърлим да ядем каквото и да е, само за да задоволим нашата нужда от храна. Но, ако сме нахранени, тази нужда не е толкова силна – тогава доста по-съзнателно може да изберем какво да ядем и да се нахраним с удоволствие, а не да се хвърляме на каквото и да е около нас.
4. Съзнателност в ситуациите, които са предизвикващи за нашите незадоволени нужди. Когато ясно знаем какви са нашите незадоволени нужди и непродуктивни поведения, които имаме около тях – ние започваме по-ясно да забелязваме ситуациите, в които тези поведения се случват. В тези моменти, когато усетим, че започваме да се въвличаме в подобно непродуктивно поведение, вместо да се оставим на инерцията и да продължим това поведени, ние се учим да паузираме. Просто си даваме няколко секунди време, в които по-ясно да видим какво точно се случва с нас, да си спомним, че това поведение не е продуктивно за нас и съзнателно да изберем да реагираме по нов, по-адекватен начин за съответната ситуация. Например ако пратим съобщение на някой и той не отговори в „приемливо“ за нас време, вместо веднага да си помислим, че той не ни уважава достатъчно и веднага да го отпишем като човек, с който може да имаме ценни взаимоотношения – може да паузираме и да си спомним, че липсата на отговор не значи липса на уважение. И ако преценим, че за нас е наистина важно другия да отговаря в определено време, преди да си правим изводи и да действаме спрямо тях, е нужно ясно да комуникираме нуждата си с другия човек и да намерим взаимно работещ вариант, без да изискваме или налагаме нашите виждания как другия трябва да отговаря.

 

Докато имаме вътрешно изискване, че някой или нещо трябва да задоволи дадена наша нужда и се въвличаме в непродуктивни поведения само и само да задолим тази нужда – значи нещо не е ок. Всяка от посочените по-горе нужди e нормалнa, но в нормалния им вариант тези нужди не са изискващи. Когато нуждата е изсикваща и въвличаща ни в непродуктивни поведения – нужно е тази нужда да бъде забeлязана и задоволена от нас самите (като ендовременно с това комуникираме тази нужда с другите и позволяваме те също да я задоволят).  Иначе те ще продължават да движат поведнеието ни и да ни отдалечават от целите ни.

Разбираме, че една наша незадоволена нужда е покрита и вече не ръководи поведнието ни, когато вече не я усещаме като изискваща и бутаща ни към непродуктивни поведения – да не бъдеш себе си, да манипулираш, да си тръгваш, да създаваш излишни задачи и т.н. Тогава ние нямаме това силно желание да изискваме от друг или от живота да задоволи тази наша нужда. Ние спираме да изискваме внимание, любов, уважение и сигурност. Просто защото ние вече се усещаме валидирани, обичани, уважавани и в безопасност.

 

Да забележим кои са нашите незадоволени нужди, да видим ясно непродуктивните поведения, които сме създали около тях и съзнателно да променим тези поведения. Това е начинът, по който може да постигаме много по-лесно и приятно целите си. 

В началото, когато съзнателно видим тези нужди и непродуктивни поведения, е лесно веднага да скочим в осъждане. Към родителите си. Към себе си. Към живота. Но моята покана е да пуснем лесното и увличащо осъждане и да видим всичко това като още една стъпка, част от пътя на всеки един от нас. Объркано, непрефектно и хаотично е да бъдеш човек. Да навигираш живота си, нуждите си, целите, взаимоотношенията си. И заедно с това е вдъхновяващо. Отварящо пространство да забелязваме, променяме и съзнателно да създаваме себе си и живота си.

Възможност, която никое друго същество освен човешките същества нямат на този свят. :)

Каква невероятна възможност е това за нас, нали?

Радвам се, че сме заедно по пътя напред.

Запиши се да получаваш други ценни статии от мен ТУК. 🍀