Любовта и секса

Любовта и секса

BcyR3dVIQAA5vLy.jpg large

Всичко започва тогава, когато хората изкуствено смесваме любовта и секса. Най – тъпото е, че го правим, защото казват – „така трябва да е”…но нищо повече.

Получава се един абсурден хибрид!

А всъщност ако забравим за правилата и стандартите, всичко е много просто. Представете си скала, нулата е по средата, наляво са деленията „ласки”, а надясно – „агресия”. И така, когато стрелката се отклонява наляво, това е любов, а когато се отклонява надясно – това е секс. Харесва ли ви или не – сексът е много повече агресия, отколкото ласки. Смятате го за противоестествено? Наистина – срещат се две нормални души, отначало се държат съвсем естествено, но после в очите им се появява някакъв хищен блясък и те започват да вършат такива неща, които никак не се вписват в рамките…..в рамките на какво? Общоприетите рамки на приличие? В тези рамки не е възможно да се получи удоволствие от секса…:) Любов – може би! Обаче ти се иска някакси и двете ако може да ги натъкмиш. За да се вместят в стандартите, хората започват да играят роли. Разводняват секса с любов…..

                     „Не остарявай любов – чуваш ли, много те моля!
                      Кой те гримира така в тази изтъркана роля?
                      Кой в този смешен костюм, глупаво те е облякъл – всичко е само игра, всичко е само спектакъл….“

Да – двете едновременно може, но любовта не е секс и сексът не е любов. Ако някой смята, че това е животинско, нека ми обясни кой е установил границата къде свършва човешкото и къде започва животинското? Въпросът дори не е в самите граници, а че ние трябва да определяме нашите правила. Всеки има право на свои критерии за човечност и приличие. Всеки има право в любовта да получи това, което сексът дава.

И все пак – ако стелката отива твърде далеч в частта на агресията, тутакси възниква необходимостта от потвърждение:„Обичаш ли ме???” :)

Да пуснем стрелката – нека се движи свободно в съответствие с чувствата на душата, а не с идеите на разума.

Съставено по текст на В. Зеланд

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *