За доста от нас, всеки ден се случват малки или големи ситуации, които предизвикват несигурностите ни, чувството, че не сме достатъчно добри в нещо или че не сме достатъчно добри изцяло като хора.

Тези ситуации освен, че ни карат да се чувстваме зле в момента на случването им, но заедно с това ние започваме да си разказваме истории около тях, свързваме ги с предишни ситуации, приемаме ги лично, правим ги да изглеждат големи и така освен, че увеличаваме времето си в негативни емоции, но и още повече подхранваме несигурностите си и чувството, че нещо не е ок с нас.

Например, онзи ден бях за първи път в един ресторант до нас. Сервитьорката, която ме посрещна изглеждаше напълно незаинтересована от мен. Мисля, че дори не ме поздрави и просто автоматично ме насочи към една маса. След това с видимо нежелание ми взе поръчката. А накрая, когато я попитах нещо – тя ме погледна неприятно, престорено се усмихна и отговори нещо тотално друго.

Аз, разбира се, веднага скочих в истории – „Може би нещо аз не изглеждам достатъчно добре, може би в този ресторант хора като мен не са добре дошли, може би им заемам място, което са искали да дадат на друг човек, може би искат да си починат и аз се натрапвам?!? От там започнах да се сещам за всички други ситуации от седмицата, които са предизивкали несигурностите ми, и така още повече да си затъвам в историите?!?

В смисъл… знаете колко негативни истории в минута може да генерира мозъка, нали?

И всичко това от ЕДНА малка предизвикваща несигурностите ни ситуация. Която ако не забележим и позволим да ни афектира – може да ни накара да се чувстваме зле часове и дни наред.

Разбира се, за вас ситуацията може да е изцяло различна, но процесът като цяло изглежда нещо такова:

Някаква дребна или голяма предизвикваща ситуация се случва –> Ние започваме да си разказваме истории как ние сме зле, как другите са зле, как живота е зле –> Започваме да свързваме тази ситуация с отминали ситуации и да си потвърждаме, че ние сме зле, че другите са зле, че живота е зле –> Чувстваме се зле, желанието ни за творческа работа намалява, правим задачите си с неприятно усещане недоволство, защото нали… ние не ставаме, другите не стават, живота не става… нищо не става –> И така може да продължим доста дълго надолу в негативна спирала.

Днес искам да ви споделя ЕДИН въпрос, който може да прекъсне този цикъл още в зародиш. И въпросът е:

Каква би била моята реакция ако АЗ съм най-заслужаващият любов, най-достойният за грижа и най-достойният за уважение човек в света?

Когато чуем този въпрос, всичките ни несигурности сякаш се успокояват. Цялото кълбо от чувства, че нещо с нас не е наред, отшумява. И вече не става дума за НАС. Просто защото е ясно, че ние сме ОК.

По този начин процесът вече изглежда така:

Някаква дребна или голяма предизвикваща ситуация се случва –> Ние започваме да си разказваме истории как ние сме зле, как другите са зле, как живота е зле –> Забелязваме какво се случва и си спомняме, че ние всъщност не искаме да подхранваме несигурности си, а искаме да изградим стабилна подкрепа и вяра в себе си и затова си задаваме въпроса: Каква би била моята реакция ако АЗ съм най-заслужаващият любов, най-достойният за грижа и най-достойният за уважение човек в света?

Тогава вече може да погледнем истината в лицето. Другият човек може би просто има лош ден и не е на кеф, може би му е последният ден на работа и няма търпение да си тръгне, може би снощи се е напил и не може да се контролира добре, може би си е такъв по принцип, може би току що се е ядосал на нещо и т.н. А може би наистина лично нас не ни харесва. Какъвто и да е случая – няма значение. Ние не караме тяхното поведение да значи нещо за нас като личности. Просто защото ние знаем, че ние СМЕ достойни за уважение, достойни за грижа, достойни за внимание.

Повечето от негативните истории, които си разказваме за себе си и ни карат да се чувстваме зле се базират на вярването ни, че не сме достатъчно заслужаващи да бъдем обичани, че не сме наистина достойни да бъдем уважавани, че не сме достатъчно важни някой безусловно да ни отдаде внимание и да се погрижи за нас.

Това е лъжата, през която повечето от нас интерпретираме ежедневните ситуации, които ни се случват.

И днес искам с вас да утвърдим в себе си, че това Е лъжа и да започнем да си разказваме по-подхранващи и окуражаващи истории за себе си. Може да направим това като във всяка една малка или голяма предизвикваща ситиация си зададем въпроса:

Каква би била моята реакция ако АЗ съм най-заслужаващият любов, най-достойният за грижа и най-достойният за уважение човек в света?

На следващия ден отидох за обяд в един друг ресторант до нас. Сервитьорката ме посрещна изключително любезно и красиво. Сякаш съм най-желаният клиент на планетата. Тотално различно преживяване. Тотално различно чувство. И аз съзнателно му позволих да бъде истина за мен, защото знам, че аз заслужавам.

Следващият път, когато сте в малка или голяма предизвикваща ситуация (а може би имате такава сега в този момент), задайте си този въпрос и просто наблюдавайте как несигурностите ни намаляват, как прекъсваме цикъла от негативни истории от себе си за себе си и как съзнателно избираме да овластим себе си като заслужаващ уважение, любов и внимание човек.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Приятен и успешен ден,

Венета