Когато от дълго време искаме да създадем някаква позитивна промяна в живота си, но все се проваляме, хората губим доверие в себе си, спираме да вярваме, че можем да бъдем постоянни и отговорни, търсим си оправдания с времето, с момента, с астрология и кой знае какво още. Но все пак вътрешно се чувстваме виновни и понякога дори отвратени от неспособността си да се справим.

Това със сигурност не е добра основа, от която бихме могли наистина да изградим нещо полезно в живота си.

Когато прекъсваме лош навик или започваме полезен такъв, ако още в началото не вярваме, че може да издържим дълго, то най-вероятно няма да успеем. Ще се съмняваме в себе си във всеки един момент, когато нещата станат малко по-трудни и напрегнати. Когато ни се иска да се откажем, част от нас веднага ще каже: „Ооо, знаех си, че така ще стане. Ти си мекошав, не можеш да се справиш, нали ти казах?!“ И ти се отказваш – палиш цигара, не отиваш в залата, изпускаш си нервите и т.н… вместо просто да се придържаш към позитивната промяна и да пребориш желанието да се откажеш.

Как може да стане това? Как можем да се придържаме към полезните навици и промени в живота си?

Като започнем да вярваме в себе си, че можем! :)

Ако вярваш в себе си, че може да се придържаш към своята полезна промяна, ти ще се чувстваш уверен, че дори и да стане трудно – ти ще се справиш. Ако вярваш в себе си, дори и когато дойде моментът, в който искаш да се откажеш (а той ще дойде… много пъти), знаеш, че ще го преодолееш. А дори и да се провалиш, ако вярваш в себе си – ще започнеш отначало! Ще прецениш какви са били грешките ти преди това, ще намериш как да ги избегнеш и ще опиташ пак. Но най-вече – ти просто вярваш, че ще може да се справиш.

Това e разликата между имането и нямането на доверие в себе си. Голяма е разликата. Решаваща крайния резултат бих казала дори.

Откъде, по дяволите, идва това недоверие към нас самите?

Идва от това, че постоянно се критикуваме, постоянно въртим един тъп вътрешен диалог, че не сме достатъчно ставащи, можещи, обичани, достойни, заслужаващи. И говорейки си по този начин – си създаваме неприятни вярвания за нас самите. Когато стане така, че нещо не ни се получи – което мога да ви кажа без съмнение, че се случва и на най-дисциплинираните, отговорни и любящи хора – тогава използваме тази ситуация, за да се осъждаме и критикуваме отново. „Пак ли? Пак ли не успя да се справиш като хората? Какво не е наред с теб? Искаше ми се поне малко по-добре да се справиш. За нищо не ставаш.“ Това е диалога, който често върви в главите ни.

За някои от нас това е гласът на властните ни, изискващи родителите. Или на единия родител. Или на брат ни, сестра ни, някой съученик, учител, роднина, или това е един общ глас, който приобщава всички хора, които са ни критикували и осъждали през годините. Малко по малко това става нашия начин да общуваме със себе си. Проваляме се в някоя положителна промяна, която започваме и веднага се критикуваме. Не си казваме: „Ок, това е просто нещо, което се случи и трябва да видя как да му въздействам следващия път„, а генерализираме случката и си казваме: „Ето, съвсем ясно е, че аз не съм достатъчно отговорен, просто не ставам.„

И това се повтаря отново. И отново. Всеки път когато се случи се чувстваме още по-зле с нас самите, доверието ни към себе си все повече намалява и така увеличаваме възможността отново да се провалим. Ако изобщо се престрашим да пробваме. Този модел на поведение може да е изразен само в една или няколко области в живота ни, а в останалите да се чувстваме успешни. Но случили се – може да продължи с години.

Как да върнем доверието в себе си, че може да се справим?

Ето 4 насоки за това:

1. Изгради си най-накрая разбирането, че провалът НЕ Е причина да се критикуваш. Това е много важно да се осъзнае. Ако само едно нещо запомните от тази статия – нека бъде това: когато нещо не се получи, не означава, че ние не ставаме, а означава, че трябва да променим нещо. Само това, нищо повече. Ако хвърлиш топка, която да мине в обръч, но не успееш – това не значи, че за нищо не ставаш. Значи, че трябва да промениш нещо. Може би да се приближиш малко. Може би да хвърлиш топката по различен начин. Може би да се засилиш. Или да уголемиш отвора на обръча. Или да намериш някой, който да помогне. Тази игра няма правила. Ние можем да намерим различни пътища, по които нещо да се случи. Това, че не сме се справили е просто индикатор, че нещо в нашия досегашен метод трябва да се промени;
2. Прости си за миналите грешки. Преди да започнеш да вярваш в себе си отново трябва да минеш през изминалите си провали и лошите усещания, които те ти носят. Отделете 10-20 минути за това. Повечето от нас сме се хванали за някакви свои грешки и стискаме здраво само и само да си напомняме, че не ставаме. Да, прецакал си се, провалил си нещо, не си се представил добре, не си успял отново да останеш постоянен в нещо. Това е ОК. Това не е причина веднага да се критикуваш и да се чувстваш зле от себе си. Разбери, че това е ОК. И го пусни. Кажи си, че ти си ОК, че грешката не е в теб, а метода, който си ползвал. И просто трябва да промениш подхода. Само това.
3. Започни да даваш и да спазваш обещания към себе си. Тази част изисква повече време, защото доверието не е нещо, което се възстановява за един ден. Давайте някакви малки обещания към себе си. Ама наистина малки. Например ако искате да започнете да спортувате, кажете си, че е нужно само да качвате стълбите до апартамента си. Само това. След това направете всичко възможно да спазите това обещание. Или ако искате да се храните по-здравословно, кажете си, че е нужно да изядете само един плод на ден. Само това. След това направете всичко възможно да спазите това обещание. Правим малки обещания и големи усилия да ги спазим. С времето това дава възможност да усетиш себе си като човек, на който може да се има доверие. И това доверие нараства всеки ден.
4. Започни да разпознаваш глупавите истории в главата си. Когато започваме някаква позитивна промяна в живота си, обикновено сме мотивирани и започваме да си разказваме как ще бъдем на 100% изпълнителни, как „от утре никога повече няма да…“ и т.н. Това са прекалено идеалистични представи, които след това ни карат да се чувстваме зле когато „съгрешим“. Истината е, че ако ще правим дългосрочна позитивна промяна още от началото е ясно, че ние няма да бъдем на 100% изрядни, а ще се проваляме, ще чийтваме, ще има трудни моменти и т.н. И това е ОК. Просто трябва да сме с ясен поглед от начало и да даваме най-доброто от себе си, а не да изискваме да бъдем перфектни. Ако си дал най-доброто, на което си бил способен в този момент, колкото и да е било малко то – това е успех.
5. Научи се да минаваш спокойно през трудните периоди. Когато създаваш някаква позитивна промяна в живота си винаги ще има моменти когато „не се чувстваш сякаш ти се прави това“, когато ти се отказва, когато пропуснеш два, три дни, заради всякакви причини. И не ти се започва отначало. Първо, осъзнай, че тези моменти са моменти на ниска мотивация и ще е нужно да вложим още малко екстра усилие, за да ги преодолеем. Второ, забележи негативните мисли, които може би ще ти дойдат на ум, че не можеш да се справиш или рационалността на ума, който може би ще опита да те убеди, че няма нужда да го правиш. Не обръщай внимание на тези мисли. Трето – кажи си, че единственото, което е нужно да направиш е да вложиш само малко екстра усилие – помоли приятел за помощ, влез в някоя група, в която хората вече правят това и ще ти дадат кураж, сложи си някаква голяма награда, направи го като предизвикателство с други хора или нещо друго, което ще ти помогне да намериш това екстра усилие в себе си. То е там. :)

Това са 5 не много лесни за упражняване стъпки, но всъщност хич не са и много трудни. :) Нали разбирате? Можеш да си върнеш доверието към себе си, а когато наистина вярваш в себе си – нищо не може да ти се опре. :)

Ако искате да получавате мои статии на своя мейл, може да се запишете ТУК.