Когато създаваме нещо, независимо дали то е някакъв текст, видео, картина, бизнес, личен проект или каквото и да е друго – ние всички срещаме някакви пречки по пътя си. Тези пречки пред създаването на нещо значимо за нас винаги ще съществуват, винаги ще възникват и ще ни подканват да забавим, да отложим или изцяло да забравим за своя проект.
Но ние, вместо да забавим, отложим или забравим за своя проект – ние всъщност може да продължим.
Единственото най-важно нещо, което следва да си спомним когато някаква пречка възникне е, че ние можем да започнем да работим с тази пречка, може да си изградим процедура, по която да се справим с нея, може да я преодолеем. И така да продължаваме да създаваме.
Нека сега поговорим за това кои всъщност са най-големите пречки пред създаването и как бихме могли да ги преодолеем. Някои от тях може би вие сами сте забелязали в своя процес на създаване, а някои може би ще осъзнаете в редовете по-долу.
Ок, да започваме! :)
1. Разсейвания. Абсолютно всички срещаме този проблем и всички, малко или много падаме победени от него. Единственият начин да се справим с разсейванията е като ги ограничим до нула, zero, nada! Това означава, че преди да седнете да пишете, рисувате, създавате – изгасяте всички излишни табове на браузера, затваряте всички ненужни програми, слагате си телефона на самолетен режим, предупреждавате всички хора около вас, че имате нужда от време без разсейвания, сядате и отваряте само и единствено програмата, която ви е необходима да работите. Само един word файл, само скицника, нищо друго. Ако не работите на компютър – разчистват всичко около вас и оставяте само материалите, които са ви необходими. Само тях. Настройват си таймера за 30 минути, приемате, че това са най-важните 30 минути на света, които са ви отредени за създаване и започвате. Ако ви възникне подтик да се разсеете (да отворите фейсбук, да се обадите на някого, подтик да започнете да правите нещо друго, да пикаете, да ядете или ви възникне някаква разсейваща история за това как „той/тя постъпи с мен, защото …. така и така, ама така и така“ … – не се поддавате на разсейването, не следвайте историята, а само запишете на лист какво разсейване ви се е появило и продължете със създаването. След 30-те минути, когато таймера звънне – браво! Вие имате успешна сесия по създаване! Похвалете си и си позволете да се разсеете с каквото си искате за 10 минути. :) След 10 минути настройте отново таймера си за 30 минути създаване, създайте си усещане за спешност за работа по своя проект и започнете втората си сесия. :) Така може да направите 2, 5, 8 или колкото прецените сесии по създаване. И на всяка сесия гледаме като на свещено време. Време изцяло и само за създаване. Все едно в тези няколко минути няма нищо по-важно на света от това да създаваме.
2. Фантазиите ни за това колко лесно и приятно ще бъде когато създаваме нещата, които обичаме. Много хора се появяват и казват колко лесно и приятно е да правим нещата, които обичаме и ние си изграждаме едни истории, фантазии, че видиш ли – като започнем и всичко ще ни върви по мед и масло. Така, когато срещнем първата пречка се стъписваме и блокираме. Или пък започваме да се съмняваме, че изобщо това, което правим може би не го обичаме, защото нали… ако го обичаме ще е лесно и приятно. Не. В реалността създаването не е лесно – то е трудно, хаотично и нестабилно. И когато нашата фантазия срещне реалността – нашите надежди рухват. Вместо обаче да позволявате надеждите ви да рухват и да спрете да създавате – вие можете да забележите, че просто вашата фантазия не е реална. И тогава да се обърнете към реалността с благодарност, че е такава каквато е. Че изобщо имате възможност да създадете нещо, което може да подобри живота на хората около вас. Трудно е и хаотично, но въпреки това е прекрасно, вдъхновяващо и дори възбуждащо. Погледнете създаването като дейност, която вкарва живот в нас. Кара ни да се чувстваме живи. Осмисля съществуването ни. С времето и практиката трудното, хаотичното и нестабилното започват да ни изглеждат лесни. И някой ден може би ние също ще разказваме как създаването е нещо лесно. Но то е станало лесно само, защото много пъти вече сме минали от там.
3. Дискомфорт от трудностите и объркването в процеса на създаване. Не е най-комфортното нещо да се занимавам с дейност, която ни създава объркване, не знаем какво точно правим, какво ще излезе и на всичкото отгоре е трудно. Единственият начин да се справим с това е да останем там където сме, правейки това, което правим, а не да бягаме. Когато усетите, че искате да се откажете – паузирайте за момент и усетете дискомфорта. Позволете на ума си да се оплаква. Позволете си да се посамосъжалявате ако ви се иска. Просто останете с тези чувства, усетете ги, вместо да бягате от тях. И докато седите и усещате дискомфорта, това което ще осъзнаете е, че той не е кой знае колко голяма работа. Дискомфорта, трудностите, объркването – срещата с тях не е кой знае какво. Ние можем да продължим да пишем, да създаваме въпреки тях. Заедно с тях! :) Усещаш, че ти се отказва, но просто продължаваш и осъзнаваш, че е ОК да не ти е винаги комфортно. Усещаш, че ти е объркано, но продължаваш и разбираш, че все пак може да намериш ред в хаоса. Че ти можеш да създаваш докато не ти е комфортно и объркано. :)
4. Прекъсванията от други хора. Кажете на хората около вас, че всеки ден от толкова до толкова часа вие работите по важен проект и не може да бъдете прекъсвани. Помолете ги да ви разберат и да се съобразят с вас. Ако работите в open space и усещате, че шумът от другите хора ви създава разсейвания – сложете си слушалки и слушайте инструментална музика (не музика с текст, защото текста разсейва). Или просто излезте и идете някъде където ще имате спокойствието да създавате, дори това да е само за една сесия от 30 минути. :)
5. Не достатъчно време. Всички сме заети. Кой изобщо има време да се фокусира за час или два? Много от хората не започват да създават или се отказват, защото са се хванали на историята, че като почнат трябва да създават 3, 5, 6, 10 часа. Иначе „няма смисъл“ или „не си заслужава“. И тази тежка мисъл, че трябва да се създава толкова време създава такъв товар, че ние не можем дори да започнем. Никога не подценявайте какво може да се постигне с много малки крачки. Мястото, на което бихме могли да стигнем с малки крачки е много по-далеч отколкото ако направим една голяма крачка. Затова – изхвърлете представите си, че трябва да създавате по 3 часа на ден и си заделете само 30 минути на ден. Вие със сигурност имате 30 минути на ден. Намалете малко разсейванията, телевизията, фейсбук, четенето на „важни“ книги и статии, и ще намерите 30 минути. Това са вашите 30 най-важни минути на света, защото са минутите, в които вие ще създавате. Пазете ги от всичко друго, което иска да открадне вашето внимание.
6. Умората. Невъзможно е да се фокусираш и да потънеш в създаването ако си уморен, без вдъхновение, без страст и т.н. нали така? Грешка! :) Ако искаш, ти можеш да създаваш дори и да си уморен, дори ако си без вдъхновение или без страст. Хората можем да бягаме в парка когато сме уморени. Може да проведем важна за нас среща докато сме уморени. Може да помогнем на някой, който спешно има нужда от нас, когато сме уморени. Просто трябва да е достатъчно важно за нас, за да го направим. Така че – запитайте се – Защо искам да създавам? За да помогна на други хора да подобрят нещо в техния живот? За да изразя себе си и творчески порив, който имам? За да постигна свобода? За спечеля пари, които ми трябват за детето ми? За да бъда независим? За да създам нещо свое? Колко важно е това твое намерение за теб? До толкова ли ти е важно, че да го приоритизираш, да отделиш време за него, да преодолееш объркването и разсейванията си? Достатъчно ли е важно за теб, че да оставиш настрана умората си и все пак да отделиш 30 минути? Ако осъзнаеш, че не ти е достатъчно важно – остави го, откажи се. Но ако ти е важно – ти можеш да създаваш, дори и когато си уморен. Когато създаването ти е важно, това, което ще забележиш е, че когато започнеш да създаваш – умората малко по малко преминава, а вдъхновението се появява! :)
7. Перфекционизъм. Ние искаме това, което създаваме да бъде велико! Не просто „добро“, а велико! Съответно, каквото и да започнем да правим ние никога не сме доволни от резултата. Сядаме, започваме и един глас се появява: „Това е пълна тъпотия. Нищо смислено няма да излезе от това. Трябва да се редактира отново. И отново. Невъзможно е да се пусне така, трябва да се коригира. Всичко трябва да е изпипано перфектно!“ Перфекционизмът ни блокира. Тежестта, която той създава е непреодолима! Затова – нашата задача е да смачкаме перфекционизма и да прегърнем идеята за „достатъчно добро„. Завършено е по-добре от перфектно. Всеки път когато усетите, че перфекционизма буквално ви парализира да започвате или завършвате нещо – направете го да е „достатъчно добре“ и го пускайте, публикувайте, пращайте или каквото и там да е действие, което ще направи публично създаденото от вас. Независимо дали все още има грешки, независимо дали има неща за дооправяне, функции за добавяне – правите го публично и го споделяте с другите. След това може да се върнете се и да го коригирайте, ако наистина има нужда от това.
8. Страх от провал. Да представиш пред света това, което идва от сърцето ти е страшно. Да не бъдеш добър в това нещо и да бъдеш отхвърлен ни плаши. Но как изобщо ставаш добър ако не опиташ? И да, не всичко, което правиш ще бъде върха и прието от другите хора. И това е ОК. Не е нужно да гледаме на всичко, което правим все едно е най-важната ни работа, а по-скоро да гледаме на него като на експеримент. Ние просто играем, пробваме, експериментираме. Ако тръгнем с идеята, че просто експериментираме, тогава идеята да се провалим не ни изглежда толкова страшна. Защото всички знаем, че някои експерименти така или иначе се провалят. И това е ОК. След това може да извлечем какво не се е получило и да направим нов експеримент. И после нов. Не казваме на децата – „Човече, спри да пробваш да ходиш, не виждаш ли, че не ти се получава„, нали? Провала, също както дискомфорта не е кой знае колко голяма работа, затова не му придавайте излишна тежест. Погледнете на създаването като на експеримент, като на игра.
9. Грешен фокус. Една от причините, заради които много хора не започват или не довършват това, което създават е, че имат грешния фокус. Те се фокусират не върху тяхното важно „защо пиша, рисувам създавам„, а се фокусират върху това „какво писането, рисуването, създаването ще ми донесе на мен„. Когато имаме този фокус не създавам заради радостта от самото създаване, а натоварваме създаването с нашите очаквания за това колко пари може или не може да спечелим, какви връзки ще ни донесе или няма да ни донесе, колко овации ще получим или няма да получим. Т.е. фокусираме се към това как създаването ще ни се издължи, че сме му отделили време. Това е грешният фокус за човек, който създава нещо стойностно за него. А и перспективата на един човек е толкова ограничена, че той от сегашната си позиция няма как да каже как едно нещо може да се развие занапред и какво може да му донесе.
10. Негативен вътрешен диалог. Ние всички сме изпечени до съвършенство разказвачи на истории в главата си. И едни от най-честите истории, които си разказваме са: „Не мога да направя това. Не ставам за това. Не ми се получава. Ти за кой изобщо се мислиш.“ или „Може да изчака още малко. Не съм сигурен, трябва да го обмисля още малко.“ И т.н. Този тип вътрешен диалог, често оставащ незабелязан, има силата да ни събори, да ни остави провалени! Как се справяме с това? Като започнем да забелязваме! Да забелязваме какво си говорим на нас самите за нас самите. Когато не искате да започнете или да довършите 30 минутната си сесия, вместо веднага да станете от стола и да избягате към своите разсейвания, останете и чуйте какво си казвате. „Не мога да направя това. Не ставам за това. Не ми се получава.“ Слушайте, но не вярвайте непременно на това, което чувате. Умът ви ще измисли всякакви истории, за да ви убеди да избягате от дискомфорта, но вие погледнете на него като на хлапе, което хленчи за 5-тата си близалка. Не е нужно да вярвате на историите, които чувате. Измислете нови истории, които ви помагат да създавате. Когато ви възникне подтик за разсейване в сесията, кажете си: „Ок, имам подтик да се разсея, но аз мога да остана още 20 минути до края. Това са само 20 минути, мога да се справя. Това е важно за мен и мога да го направя.“ Започнете да говорите на себе си така, както бихте говорили на най-добри си приятел, който има нужда от подкрепа и окуражаване в процеса на създаване. Вие така или иначе сте си най-добрия приятел. Следете да си играете ролята добре! :)
Създаването на нещо важно за вас е важно за вашият живот. Важно е повече от разсейванията, страха, дискомфорта и дори повече от това, което може да спечелите вие като индивид. Затова – създайте си усещане за спешност за създаване и след това просто започнете – изключете разсейванията, сложете си слушалките, настройте си таймера, забелязвайте подтиците си да прекратите, но не им се поддавайте и просто довършете своята 30 минутна сесия. И така всеки ден. :)
Сложете си тази 30 минутна сесия в графика още сега и гледайте на нея като на един от най-важните ви ангажименти за деня! :)
Ако искате да експериментирате със създаване на нещо, което отлагате отдавна, заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици alephia.net. През януари е модула за творчество и кретивност, в който всеки ден ще се упражняваме да изразяваме себе си чрез създаване на нещо, което усещаме за значимо в нашия живот. :) За повече информация и регистрация – може да видите ТУК. :)