Как да стартираме по-бързо проекта си

Наскоро се видях с приятел, който много отдавана иска да започне един свой проект… но се чувства блокирал.

Като много хора, които искат да започнат блог, да снимат видеа или да стартират някакъв друг творчески или бизнес проект – той се чувства блокирал от претоварването, от нуждата да взима хиляди решения, от бездействието си и какво ли още не.

По-долу ще споделя 3 стъпки, които могат да ви помогнат да преодолеете тези бариери и да стартирате по-бързо проекта си. Защото в крайна сметка единственото, което има значение е да реализирате проекта, който сърцето ви подсказва. Това е, което ще създаде смисъл и ще промени живота ви. Какво ще кажат другите, как ще изглеждате пред тях, какво някой ще си помисли и т.н. – всичко това е второстепенен булшит, който няма никакво значение.

Ок.

Нека накратко видим кои са основните бариери, които спират хората да стартират бързо  проекта си и как може да ги преодолеем:

  • Усещане за претрупаност. Ясно е, че всички имаме много неща за вършене, но ако се концентрираме върху огромната купчина, която стои пред нас – това със сигурност създава непреодолимо усещане за товар, което просто те блокира. Ключът към преодоляване на това препятствие е да вземете само една стъпка. Концентрирате се единствено върху нея. Избирате едно малко действие и започвате. Вие знаете къде искате да стигнете занапред. А може би не знаете – все едно. Важното е фокусът да е изцяло върху правенето на текущата една стъпка. После следващата. И т.н.
  • Не знаете как да започнете. Истината е, че няма значение как ще започнете. Това, което има значение е да предприемете действие и да започнете. Веднъж започнете ли – вие по всяко време може да промените посоката, ако по пътя се окаже, че нещо друго трябва да се направи. Например: Не знам как да стартирам блог – дали да започна да пиша статии, дали да си купя домейн, дали да избера тема за сайта ми, дали да чета първо статии как се блогва??? Няма значение с какво точно ще започнеш. Просто избираш едно и започваш. 
  • Нерешителност при трудни избори. За да преодолеете тази пречка – при труден избор, просто изберете опцията, която ви създава вдъхновение и вътрешен мир/отпускане, и действайте. Аз често казвам, че е по-добре със 100км/ч в грешната посока, отколкото да стоим блокирали на кръстопът. Да, вие може да вземете грешно решение (макар че ти никога не знаеш дали едно решение е наистина „грешно“), но взимайки решение и действайки – ти поне ще научиш дали това решение е правилно за теб или не и ще продължиш напред, а няма да седиш и да се чудиш, блокирайки се още повече. Ние винаги учим по-бързо чрез правене. По-късно ти винаги може да вземеш друго решение и да промениш посоката. Освен това – тренирайте да не се обвинявате толкова ожесточено за недобрите си решения и по-бързо да си прощавате за тях. Абсолютно никой друг не ви съди толкова строго за тях, колкото вие самите.
  • Нуждата да направим нещата по най-правилния начин (перфекционизъм). Перфекционизмът е просто отговор на нашето усещане за несигурност. Че може би няма да бъдем приети. Че може би ще бъдем отхвърлени. Нуждата всичко да е перфектно е фантазия. Никой няма нужда от твоя перфекционизъм. То е единствено и само еротична идея в твоя си ум. Единственото, от което имаме нужда е да започнеш и да пуснеш проекта си – след това може да доизкусуряваш колкото си искаш.
  • Чакаме подходящия момент. Това е още отлагане и несъзнателно реагиране на нашата несигурност. Ето я изненадата  (която, разбира се, не е никаква изненада) – всеки момент е едновременно неподходящ и подходящ. Всеки момент е просто… момент. Действайки, ние правим този момент подходящ. Т.е. ние не чакаме момента, ние чакаме себе си. Да действаме.
  • Страх от провал. Ние всички имаме този страх. Не знаем как ще се развият нещата, защото просто не е възможно да знаем. Ние искаме да можем да контролираме резултата. Но не можем. И честно казано – би било доста скучно ако винаги можехме да контролираме резултата от това, което правим. В реалността има нещо красиво в това да не знаем, ако прегърнем това незнание и се концентрираме върху това просто да реализираме нещото, което сърцето ни подканва да реализираме. Да започнем и да направим първата крачка. А по пътя даваме достатъчно любов и съчувствие към себе си. И доверие, че каквото и да се случи, ти ще си Ок. Дори и нещо да се обърка – ти можеш да се справиш с това. Ние винаги може да измислим нещо, да се справим и да продължим напред.
  • Не знаеш как да го направиш и дали изобщо можеш да го направиш. Това отново е следствие от несигурността. Напомни си, че никой не знае дали може или не може да направи нещо предизвикателно. Ние просто опитваме и разбираме. Просто започваме. Правим една крачка. После следващата. Това всеки може да го направи. И разбира се, потърси помощ, когато не знаеш нещо или имаш нужда от това. 
  • Отлагане на започването, за да четеш/учиш всичко за това как да започнеш. Отново несигурност, която ни кара да отлагаме. Цялото подготвяне на света не е сравнимо с действието и реалното правене. Нещо повече: колкото повече четем – толкова повече се блокираме и толкова повече бариери ни възникват. Може да се справите с тази пречка, използвайки горните съвети – просто започвате, правите първата крачка, доверявате се, че каквото и да стане – може да се справите и продължавате напред. 

Ок, това са горе-долу основните бариери, които спират повечето хора да започнах проекта си (понякога с години). Вие може дори да видите някои общи теми: основното е – усещане за страх и несигурност.

Нека видим как бихме могли да се справим с това чрез съзнателност, така че в крайна сметка да стартираме проекта си… по-бързо:

  1. Даваме си позволение да усетим страха и несигурността си. Това е като мини медитация. Когато усетите страх от провал или някакъв вид несигурност, която ви блокира да действате по проекта си (обикновено се усеща като стрес, нерешителност, отбягване на нещо, което уж ви е важно) – паузирайте за 2 минути и си позволете да почувствате това усещане на страх, стрес, несигурност. Не бягаме, не се разсейваме с нещо, а съзнателно оставаме в ситуацията. Не си разказваме истории за това колко лошо се чувстваме, колко сме натоварени, колко е несигурно всичко и т.н., а просто опитваме да усетим как се чувстваме физически в този момент на страх и несигурност. Наблюдаваме какво се случва с тялото ни. С любопитство. Това, което ще забележим за тези 2 минути е, че нашето усещане за страх и несигурност, ако му дадем малко пространство – то постепенно намалява. Ще забележим, че ние сме абсолютно Ок в тази ситуация на страх и несигурност, и вместо да отлагаме и бягаме – ние можем да предприемем стъпка напред. 
  2. Избираме една стъпка, която да направим. Даваме си 1 минута, за да изберем една стъпка: да напишем структурата с няколко точни на курса си, да се обадим на 2-ма, 3-ма човека, които знаем, че могат да ни съдействат, да купим материалите, които са ни необходими или каквото и да е по вашия проект. Вие може да имате 10 неща за правене по този проект (или 100). Това няма значение – просто изберете едно. Което и да е. Дори и да е „грешно“ няма значение. Просто изберете. Съзнателно не позволяваме на страхът и несигурността ни, да ни спират. Осъзнаваме, че може да чувстваме страх и несигурност и да сме тотално Ок с това. Затова просто избираме стъпката, която да направим. 
  3. Действаме. Залагаме си на таймера 20 минути и действаме. Изцяло потъваме в изпълнението на стъпката, която сме избрали. За тези 20 минути не си позволявайте да се разсеете с Фб, мейла или нещо друго. За тези 20 минути единственото, което има значение за вас е вашата стъпка. Фокус единствено върху изпълнението на вашата стъпка с уважение, с потъване в дейността, с усмивка. Това са само 20 минути, така че всичко е наред, може да се справим.

След като 20-те минути свършат – може да си дадете 5- 6 минути почивка, да се поразтегнете, да направите няколко клека и да усетите – как беше за вас тази стъпка. Какво се получи, какво не? Какво повече научихте? Трябва ли следващата стъпка да е различна или да продължите с това? Трябва ли нещо да се адаптира за вас? Усещате ли се добре, че все пак започнахте? След това, ако имате време – може да направите още 20 минути действие. Ако не – запишете си в графика кога ще е следващият път за действие и до този момент – забравете за проекта си (т.е. не се обвинявайте, че нищо не правите, защото имате ясен план в графика си кога ще го правите).

Ето така стартирате вашия проект по-бързо. Като предприемате по една стъпка и поддържате движението си напред. Обръщайки внимание на това, че с времето – от тези уж малки стъпки, вие натрупвате прогрес! И това ви окуражава да продължавате. Всеки. Ден. Търсейки съдействие, когато имате нужда. Проявявайки разбиране и съчувствие към себе си, когато има нужда. Припомняйки си, че единственото, което е важно за вас, е да реализирате проекта, който сърцето ви подтиква да реализирате. Усещайки страха и несигурността по пътя. Но избирайки да продължите напред. С усмивка, посредата на страха и нестабилността си.

Това е една красива история. 

Това е историята за реализиране на твоя важен за теб проект. :)

Най-важната полза от изграждането на полезни навици е именно, че те създават в нас спокойно физическо, емоционално и ментално състояние, на база на което ние имаме повече будност, енергия и решителност да действаме и изпълняваме проектите си. )) Ако до сега не сте опитвали целенасочено да изграждате полезни навици в ежедневието си или искате да надградите вече започнатите – очаквам ви заедно с мен в Програмата за полезни навици Alephia. :) До неделя 29.12. може да се включите на намалена цена от 20лв. за модул или 210лв. за всички модули, за цяла година обучение по изграждане на полезни навици! :))) Запиши се с мен тук: alephia.net 🎉❤️👍 и започваме на 01.01.2020г. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *