2 умствени стратегии за по-голямо спокойствие и продуктивност при изпълнение на проектите ни

2 умствени стратегии за по-голямо спокойствие и продуктивност при изпълнение на проектите ни

2 умствени стратегии за по-голямо спокойствие и продуктивност при изпълнение на проектите ни

Нашата идентичност се състои от мисли, емоции и модели на поведения. Тази наша идентичност създава нашата реалност. Ако искаме да променим нашата реалност е нужно да променим нашата идентичност. Т.е. – да променим нашите мисли, емоции и модели на поведение. Да искаме да създадем нова реалност със старата си идентичност, няма как да се случи. Ние следва, както казва психологът Ерих Фром – „да родим себе си“, да създадем нов аз. Всяко следващо ниво на живота ни, изисква нова версия на нашето аз.

На практика това означава, че когато забележим в себе си мисловен, емоционален или поведенчески модел, който ни пречи да получаваме желаните резултати, нашата работа е веднага да измислим нов, по-ефективен модел, с който да заменим стария и така да се придвижваме напред. Да създаваме ново аз и като следствие – нова реалност.

Изключително просто, но никак не е лесно. :)

Моят стремеж е малко по малко да автоматизирам този процес на постоянно подобрение. Т.е. когато забележа нещо в мисленето ми, в поведението ми или в средата около мен, което ми пречи да се движа напред, първата ми задача е веднага да измисля нов модел, някаква тактика, чрез която да преодолея този бъг във вътрешната или външната си системата, за да мога по-лесно да продължа напред. Понякога заимствам тактики за справяне от други хора, а понякога сама си измислям идеи, чрез които да заменя един неработещ модел с такъв, който ми помага да постигам желаните резултати. :)

Днес искам да ви споделя 2 умствени стратегии, които съм открила и които много ми помагат да работя по-спокойно и по-продуктивно. Мисля, че те са универсални и могат да бъдат от голяма полза и на вас. :) Те са:

  1. Умението да имаме доверие на мозъка си, че ще измисли каквото има да измисли. :)
  2. Умението да вярваме, че ако даваме най-доброто от себе си, ние получаваме най-добрия резултат (какъвто и да е той).

По-долу разглеждам малко по-подробно всяка от тези стратегии.

 

Умението да имаме доверие на мозъка си, че ще измисли каквото има да измисли. :)

Ето ви една стандартна ситуация – когато започнем да изпълняваме дадена цел възникват една камара неща за вършене и много неясни ситуации, което съвсем естествено създава в нас съмнението дали изобщо ще можем да измислим как по дяволите да изпълним всичко, което възниква за изпълнение. В тази ситуация, ако оставим възникналото съмнение да завладее главата ни, то може изцяло да ни блокира и дори да ни спре да изпълняваме своята цел.

Тук първата ни задача е да забележим, че това съмнение, историите които си разказваме колко много неща има за вършене, че не знаем как да изпълним тези задачи, колко много време ще отнеме и т.н. – тези мисли всъщност ни блокират и ние веднага трябва да измислим нов модел, който ни позволява да продължим по-леко напред. Ако не забележим, че съмнението ни блокира – ние слизаме надолу по спирала и най-вероятно се отказваме от изпълнението на целта, но ако забележим, че съмнението ни спира – тогава ние вече може да потърсим, да полюбопитстваме за нови мисловни модели, които да ни помогнат да продължим напред.

Новият полезен модел, с който ви предлагам да експериментирате е да започнете да имате доверие, пълно доверие на мозъка си, че когато тръгнете да изпълнявате една стъпка – той със сигурност ще измисли как да я изпълни. Със сигурност! Представи си например как мислиш за себе си, че ти си българин. Ти това го знаеш, с абсолютна убеденост. Ти не се чудиш „абе аз българин ли съм или не„, ти знаеш, с абсолютна убеденост, че си българин. В нашия нов полезен мисловен модел търсим същото състояние на абсолютна убеденост, че когато започнем да изпълняваме една стъпка, мозъкът ни ще измисли как да я изпълни. Т.е. – ти вече не се чудиш дали ще измислиш как ще стане дадено нещо, дали ще стане и т.н. Ти вече знаеш, ти си убеден, че мозъкът ти със сигурност, когато е необходимо, ще измисли каквото е необходимо да се направи за изпълнение на тази стъпка.

Да имаш доверие в мозъка си, че ще измисли каквото има да измисли създава в нас спокойствие и от позицията на това спокойствие ние можем много по-лесно да продължи напред и реално да изпълняваме целта си.

Как изглежда това на практика?

Когато например аз писах основното съдържание на Програмата за полезни навици трябваше около една година, почти всеки един ден, около 350 дни да пиша нещо ново, което да е едновременно полезно и интересно. Разбира се, първите месеци го карах на вдъхновение, но рано или късно дойде момент, в който съмнението се прокрадна в мен и забелязах, че в главата ми зачестяват мислете от сорта на: „Ами аз утре какво ще пиша? Нямам идея какво да пиша. Ами ако нищо добро не ми хрумне?“ И забелязах, че колкото повече си го мисля, толкова повече се стресирам дали наистина ще измисля нещо. Тези мисли очевидно не ми помагаха, затова веднага започнах да мисля за друг модел, който да ми помага да продължавам напред.

Точно по това време имах „късмета“ (слагам късмет в кавички, защото късметът винаги е заслужен и изработен, той е функция на живота, която възниква като резултат, а не като причина) да попадна на едно видео на Мариса Пиър, може би един от най-известните хипнотерпевти в Лондон. Тя сподели как съмнението действа деструктивно на мозъка, обърква го, шашка го, и нашата задача е единствено да се научим да вярваме в мозъка си. Когато тя издава първата си книга, още на представянето й се появява човек, който й предлага договор за втора книга. Тя споделя, че си няма на идея какво ще пише в тази втора книга, дори на ум не й идва какво съдържание ще пише, но тя казва „ДА, приемам офертата!“ защото знае, сигурна е, че когато седне да пише тази втора книга, мозъкът й ще го измисли.

Yes, is that simple!

Така аз започнах да прилагам абсолютно същата стратегия в писането на Програмата си. Kогато се хванех, че в главата ми възникнат притеснителни мисли какво ще пиша на другия ден, дали ще го измисля, дали ще е интересно, дали ще е полезно и т.н., само като забележа, че съмнението и чуденето се прокрадват в главата ми, веднага спирам всички вътрешни полемики, и категорично заявявам доверието си в мозъка ми.  Казвам си: „Аз знам, че утре като седна да пиша със сигурност ще ми дойде чудесна идея и ще го напиша!„. Това беше основна тактика, чрез която успях да завърша основата на Програмата за полезни навици. :)

Стратегията да вярваш в своя мозък, че ще измисли каквото има да измисли, когато има да го измисли, винаги работи! Винаги. :)

Може да си представите мозъка като най-добрия служител във вашата компания. Най-добрия служител има качествата, има усета, има знанията, има подхода, има контактите да си изпълни работата по най-перфектния начин, но ако шефът му (т.е. ти) не вярваш на този служител (постоянно имаш съмнения дали той ще се справи, постоянно го поставяш под въпрос) – еми, очевидно твоят най-добър служител няма да си върши добре работата. Но ако си спомниш, че ти имаш най-добрия топ пърформър в целия свят за твоята конкретна компания, ако му дадеш своето доверие – тогава ти очевидно може да му имаш доверие, че той със сигурност ще измисли най-доброто решение за теб.

Помисли си сега за нещо, за което се съмняваш, че ще измислиш как ще стане. И опитай да премахнеш съмнението. Изхвърли историите които си разказваш колко е сложно, дълго, тежко и не знам си какво. Осъзнай, че тези истории те блокират. И опитай да повярваш, че мозъкът ти ще измисли решение. Просто знаеш, сигурен си, абсолютно убеден си, че когато започнеш да го правиш – мозъкът ти със сигурност ще намери начин да го изпълниш.

И се усмихни! :)

Какво е усещането за теб да бъдеш напълно убеден, да вярваш без никакво съмнение, че мозъкът ти ще измисли твоите стъпки напред, в момента, в който има нужда да ги изпълни? Какво е усещането да живееш в пълна убеденост, че когато имаш нужда мозъкът ти ще намери правилното решение за теб? Какво е усещането, че ти няма нужда да се притесняваш, а просто да действаш и да имаш доверие, че мозъкът ти ще измисли как да направиш следващата крачка напред? 

Опитайте съзнателно да почувствате какво е усещането на пълна убеденост, на пълно доверие, че мозъкът ти ще измисли каквото е нужно. Дори да усетиш това състояние на убеденост само за 0,00001 секунди, опитай да го забележиш когато се случи, опитай да запомниш какво е това усещане, какво е чувството да бъдеш в състояние на пълно доверие. :)

Тръгнеш ли да вървиш, пътят се появява.

Руми

Ок.

Нека видим втората стратегия.

 

Умението да вярваме, че ако даваме най-доброто от себе си, ние получаваме най-добрия резултат (какъвто и да е той).

Както стана ясно по-горе – ние вече не се чудим, а действаме и имаме доверие, че мозъкът ни в движение ще измисли това, което в момента не ни е ясно. Когато действаме ние получаваме резултати. Когато резултатите ни харесват – всичко е супер готино. :) Когато обаче резултатите не ни харесват често изпадаме в самообвинение или самосъжаление, че не се е получило това, което сме очаквали. И понякога това ни вкара в нова негативна спирала.

Каквото и да правим, ние винаги ще имаме моменти, в които резултатите, които получаваме не са ни по вкуса. Тогава да съжаляваш и да се самообвиняваш, че не си постигнал желания резултат, е още един мисловен модел, който ни блокира и следователно трябва да го заменим с нов по-адекватен модел.

Някой гуру от отминала ера би ни казал просто да намалим очакванията си. Но това не работи! Това е тъпо. Ние не можем да си позволим да живеем с ниски очаквания за себе си и живота си!

На нас ни трябва мисловен модел, с който едновременно да държим високи стандарти, но заедно с това, когато получаваме „не добри“ резултати, да не се отчайваме.

Новият мисловен модел, който ви предлагам е просто да започнем да имаме доверие, че ако ние сме дали най-доброто от себе си, резултатът, какъвто и да е той, е най-добрият на този етап за нас. Може би този резултат е просто междинен, а не краен. Ние може би е нужно да научим нещо по пътя, да придобием някакви нови умения, които да ни подготвят по-добре занапред.

Т.е. – нашата част от сделката със света е каквото и да правим, да даваме най-доброто от себе си. Дори и това „най-добро“ да е много малко за този момент. Ако го правим, ако си изпълняваме нашата част от задълженията, ако даваме най-доброто от себе си, то ние може да сме абсолютно сигурни, че резултатът, който сме получили е най-добрият за нас. Независимо дали според нашите преценки този резултат е добър или не е.

Да вярваме, че ако даваме най-доброто от себе си, получаваме най-доброто за себе си, ни дава огромно спокойствие и ни позволява да продължим напред. Няма вина, няма самобичуване, няма въртене в кръг „дали-или“ – просто знаеш, че това е най-добрия резултат за теб в този момент и продължаваш напред!

Един чудесен въпрос, който може да ни възникне тук и който да опитаме да изследваме за себе си е – Как знаеш, че си дал най-доброто от себе си?

Истината е, че никой не може да ти каже дали даваш или не даваш най-доброто от себе си. То е вътрешно усещане. Ти може да кажеш на всички хора около теб, че си пробвал всички възможни варианти, че си дал всичко от себе си, че си направил всичко, което си могъл. И тези хора може би ще ти повярват. Но ако ти вътрешно знаеш, че е имало дори и едно малко нещо, което не си му обърнал внимание, не си се опитал да направиш – значи не си дал най-доброто от себе си. Значи се самозалъгваш. Но ако знаеш, че наистина си дал всичко от себе си и си пробвал всеки възможен и невъзможен вариант – значи наистина си дал най-доброто от себе си. И тогава може да си позволиш да си абсолютно спокоен, че какъвто и да е резултатът, дори и да „ужасен“ – той е най-добрият резултат за теб в този момент.

Помисли си за някакъв резултат, който си получил наскоро и не си харесал. Дал ли си най-доброто от себе си да получи желания резултат или не? Какво е усещането когато не даваш най-доброто от себе си? Как се чувстваш? И какво е усещането да знаеш вътрешно, убедено, че си пробвал всичко, на което си бил способен на този етап, с тези знания, които си имал?

Ако искаш най-доброто, което светът може да ти предложи, първо предложи своето най-добро.

Нийл Доналд Уолш

Независимо дали става дума за работа, за взаимоотношения, за лични проекти или за каквото и да е друго – това са 2 стратегии, които могат да ви помогнат вместо да навлизате в съмнения и въртене в кръг, да продължавате по пътя си напред. Т.е. – това са стратегии, с които по-спокойно и продуктивно да изпълняваме целите си. В основата си, другари – с тези стратегии ние всъщност тренираме Вярата си. Тренираме умението да вярваме в себе си и да вярваме, че светът около нас ни помага да успяваме. Когато създаваме нова идентичност, нов себе си, нови мисловни или поведенчески модели, дори нови взаимоотношения, ние навлизаме в нестабилна и несигурна зона, и единствено вярата в себе си и вярата в света около нас биха могли да ни дадат стабилността, от която имаме нужда, за да може по-спокойно и по-уверено да създаваме новия себе си и живота си. :)

Да имаш доверие, че мозъкът ти със сигурност ще измисли това, което има да измисли и да имаш доверие че ако даваш най-доброто от себе си, то резултатите, които получаваш са най-добрите за теб (независимодали са „лоши“ или „добри“) – потренирайте тези две стратегии следващата седмица и ми пишете дали ви помагат да работите по-спокойно и по-смело по проектите си! :)

Ако тази статия ти е била полезна, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *