7 сковаващи навика, които тотално ни блокират

Обикновено пиша и говоря за полезни навици, които ни помагат да бъдем по-будни, по-активни и по-живи. От другата страна на уравнението обаче стоят лошите ни навици, някои от които ежедневно сриват самочувствието, потенциала и представянето ни. Днес искам с вас да обърнем внимание именно на тези лоши навици, защото посочването им ни помага по-ясно да ги забележим в себе си и следователно по-лесно да ги преодоляваме, за да може във важни за нас ситуации да продължаваме по-бързо и уверено напред.

Ок!

Ето 7 от най-сковаващите навика, които тотално ни блокират:

  1. Перфекционизъм. Знам, че всички сте усещали сковаването от перфекционизма си и въпреки това в следващи ситуации отново се хващате за него, сякаш не си спомняте вредността му. Вярването, че когато правим нещо то трябва да е перфектно и всеки детайл трябва да е изпипан иначе няма смисъл да го правим. Това е един от най-блокиращите начини на мислене. Всички, които си разнасят перфекционизма на пиадестал или изобщо не започват това, което искат да правят или си създават толкова много вътрешен стрес, че губят време, нерви и енергия, които правят живота им безрадостен, бавен и труден. Когато създадох Програмата за полезни навици, моят перфекционизъм ме накара да я редактирам цялата, защото трябваше да е… перфектна. След като изгубих цяла една година в редакции, намерих себе си на място, в което моят перфекционизъм ми каза, че е добре пак да я редактирам, защото имам нови идеи как да стане още по-перфектна! Тук вече осезаемо усетих напрежението и спирачките от перфекционизма си. Осъзнах, че влизам в цикъл и съзнателно го прекратих. Прекратих и всички редакции. Нещо повече – обещах си, че никога повече няма да редактирам нищо, а просто ще продължавам напред. Като резултат от това решение – вместо да губя още време и да цикля на едно място в безкрайни редакции, аз създадох още два брутално готини курса по минимализъм и съзнателност. Сега, когато хората споделят колко добре им действат тези курсове, на мен ми става ясно едно нещо – никой няма нужда от нашия перфекционизъм, другари! Единственото, което има нужда е да реализираме това, което сърцето ни насочва и правейки го – да бъдем от полза на хората около нас. Да, ще има хора, които ще предизвикват перфекционизма ви отново, но вас ви интересуват хората, на които може да помогнете, а не хората, които ви критикуват за всяка малка грешка. Помислете сега – къде перфекционизмът ви блокира във вашата работа, във вашата връзка, във живеенето ви? Усещате ли напрежението в себе си – от желанието всичко да е перфектно, да се представите перфектно, да бъдете перфектни? И усещате ли как идеята да изхвърлите перфекционизма и да бъдете истински ви отпуска и създава спокойствие?
  2. Постоянно съмнение в себе си. Какво ако не се справя? Какво ако не се получи? Сигурно ще изглеждам тъпо в очите на другите. Малък е шанса да се справя. Аз дори не знам как да започна. Ако нямаме съзнателност какво си разказваме в главата – ние се отказваме още преди да сме се зарадвали, че някаква красива идея ни е навестила! Целият този негативен вътрешен диалог със себе си е изключително обезсърчаващ! Изпълнението на една идея и дори изпълнението на едно действие изисква от нас енергия. И ако ние вкарваме 80% от енергията си в съмнения и истории, че няма да се справим – как очаквате да случите тази идея? Как очаквате да изпълните това действие? Другари, как излизаме от този навик на обезсърчаващо съмнение? Като започнем да си казваме: „Да, мога да го направя!“ Дори и когато не знаем как ще го направим! Ние просто вярваме, че ще намерим начин. Защото вярваме в себе си. Развиваме брутална, непокталима, стоманена вяра в себе си. Ако нещо не се получи – коригираме действията си, подхода си, плана си и  опитваме пак. Ако напълним мозъка си с мисли и вярвания, че можем – съмнението намалява, самоувереността ни се увеличава и от това състояние ние действаме и получаваме резултати.
  3. Отлагане. На повърхността ние може да имаме хиляди причини за отлагане, но в реалността основната причина за отлагането е страх, че няма да се справим с нещо, което ние възприемаме като трудно. А страхът е химична реакция в тялото ни, с която несъзнателният ни ум ни държи в комфортната зона, защото смята, че ако излезем извън нея – ще бъдем наранени. That’s it. Отлагането се преодолява в две стъпки. 1 – създаваме ясен план и график за изпълнение на това, което искаме да изпълним. 2 – когато дойде време за изпълнение според графика ни – просто сядаме и го изпълняваме. Не се борим със страха, не се борим с мислите, че искаме да отложим, не се борим, че „изведнъж“ са възникнали други „важни“ неща за вършене. Не се борим с нищо. Само си казваме: „Да, страх ме… да, усещам, че искам да отложа отново… да, забелязвам, че нещо друго иска да открадне вниманието ми – но аз мога да седна и да изпълня планираната си стъпка. Аз избирам да изпълня графика си. Това е важно за мен.“ И започваме. 
  4. Сравняване с другите хора. Всеки от нас има различен начин, по който реализира това, което иска. Някои хора са по-бързи в едно, по-бавни в друго. За някои хора е добре да действат веднага, за други е важно да си дадат време за размисъл. Безсмислено е да се сравняваме, защото сме различни. Ако гледаме някой успешен човек и си казваме „Кой съм аз, че да се меря с него?“ – това е изключително потискащо и омаловажаващо нас. Ние имаме други предимства, друг начин на представяне, друга харизма, друга очарователност. И вместо да омаловажаваме и блокираме себе си, разказвайки си, че никога няма да сме като този или онзи човек, по-добре да се фокусираме върху това да реализираме себе си, по своя си начин. Друг начин да шифтнем блокиращото сравняване е като видим някой успешен – вместо да се сравняваме и блокираме, да си кажем, че щом той е постигнал този успех – значи това е възможно и за нас. Експериментирайте и вижте кой е вашия начин да неутрализирате парализиращото сравняване!
  5. Натоварване с прекалено много задачи. Аз съм огромен фен на работата с график и първото, което правя с хората, с които работя е да организираме графика им. Един от най-големите проблеми, които виждам е, че хората си слагат твърде голям списък със задачи в графика и понеже съвсем естествено няма как да изпълнят всички задачи, накрая на деня те се чувстват като провалени, неуспешни хора. Хайде сега станете на другия ден, натоварени с усещането, че нямате никакви успехи и опитайте да имате успешен ден. Не става! Увеличете този цикъл за една година и ще имате един отчаян от себе си човек, който постоянно се чувства провален, независимо колко много върши! Просто, защото той вижда само това, което не е направил и тотално не осъзнава какво Е направил. Както казва Дан Съливън от Strategic coach – това не е игра на продуктивност, колкото е игра на това да знаем как да накараме графика си да ни помага да се чувстваме успешни. Започваме ли деня с усещането, че сме успешни и имаме прогрес – това е състоянието, което ни помага да вървим напред и да не се огъваме лесно пред проблемите.
  6. Прибързани предположения и решения. Важно е винаги да вярваме В себе си, но е важно не винаги да вярваме НА себе си. Всеки от нас гледа на света през призмата на своя опит, ограничаващи вярвания, страхове и потиснатости, които често ни карат да правим бързи заключения и да взимаме бързи решения, които ни създават още повече проблеми и сковавания. Ок е да взимаме бързи, инстинктивни решения в области, в които сме добри и се усещаме в силата си. Но в областите, в които усещаме, че имаме някакви спънки или когато сме в нова територия – независимо какво ни казва инстинкта, е добре да си дадем време за размисъл. Защото това, което ни казва инстинкта в тези по-слаби за нас области, много често идва от страха и ограниченията ни, а не от интуицията, която ни насочва. Преспете една вечер. Ако е нужно преспете повече вечери. Кажете на другите, че искате малко време да си помислите и тогава ще им дадете отговор. Даваме си достатъчно време, в което да погледнем на ситуацията от различни ъгли, за да може да вземем адекватно решение, за което след това да не съжаляваме. 
  7. Неспазване на навиците, които ни правят успешни. Това се случва много често и обикновено съвсем без да забележим. Някой започва рутина от полезни навици, в него се заражда усещане за будност, за енергичност, за живот. Започва да действа. Започва да получава добри резултати и… по някое време спира да изпълнява полезните си навици, защото си мисли, че тези навици вече на него не му трябват. Малко по малко будността, яснотата напред и успехите намаляват. Защо? Защото сме спрели да правим това, което ни дава живот. Самата дума „навик“ означава нещо, което правим регулярно. Може би не всеки ден, но достатъчно пъти, за да получим полезния ефект от него. А когато спрем този навик, съвсем естествено полезния ефект от него също изчезва. Аз няколко пъти съм отпадала от полезната си рутина за по-дълго време и от първа ръка знам колко неприятни са последствията. В момента, в който осъзнаем, че това се е случило – просто започваме полезните си навици отново. Описваме какво, как и къде искаме да изпълняваме като зареждаща рутина, слагаме си го в графика и с малки стъпки действаме в посока отново да си изградим зареждащата и вдъхновяващата за нас рутина. Знам, че е неприятно отново да започваме отново, но в крайна сметка животът е приключение, а не организирана екскурзия. :)

Важно е да се фокусираме върху това да изграждаме полезни навици и да поддържаме рутината, която ни дава будност, яснота и усещане за живот. Но понякога е наистина полезно да посочим поведенията, които ни дърпат назад (както 7-те посочени по-горе), за да може да ги забележим по-ясно в себе си и съзнателно да се откачаме от тях, за да продължаваме по-бързо и жизнено напред! :)

Това е другари! :) Запишете се да получавате мои статии ТУК. За всичко останало – очаквам ви заедно с мен в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК, където всеки месец упражняваме по един полезен навик, който създава в нас будност, енергичност и вдъхновение да правим това, което искаме да правим, без да се поддаваме толкова много на страховете и съмненията си. С натрупването на всички навици – те създават в нас много красиво усещане за смелост и дейност в живота ни. Тази Програма всеки ден ми напомня да поддържам своята полезна рутина и да имам куража да продължавам напред дори в трудните и объркани моменти. :) Включете се заедно с мен днес ТУК. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *