7 принципа в умението да довършваме нещата до край

7 принципа в умението да довършваме нещата до край

Completion

Ако умът ти не е замъглен от несъществени дейности, значи си в най-добрия сезон от твоя живот.

 ~Wu-Men

Когато някой приятел ми сподели своя идея, която смята да реализира, аз се вдъхновявам. Чувствам вътрешно нетърпение да видя тази идея изпълнена на практика. Вярвам, че един от най-раздвижващите и израстващи начини да прекарваме времето си е именно като работим за това наш проект да бъде реализиран. :)

Когато обаче след няколко месеца попитам докъде е стигнала тази идея – обикновено тя или изобщо не е започнала, или ако е започнала – не е помръднала и една стъпка напред към изпълнението си.

Кофти ситуация, нали?

Искаш да реализираш своя идея, но просто не се получава!

Защо се случва така?

Като човек, който доста е наблюдавал подобни сценарии, както в другите така и в себе си – мога да ви кажа, че идеите не се превръщат в реалност и проектите се влачат безкрайно дълго, поради една единствена причина – прекалена сложност. :)

Например, искаш да напишеш статия или дори кратка книжка – започваш, пишеш някои основни неща, но се сещаш, че трябва да добавиш и това, и онова, и трето, и пето. Добавяш материали от един автор, от друг, от трети. Добавяш свои размисли. Всичко ти се вижда „много важно“ да бъде споменато и следователно ти „не можеш“ да го пропуснеш въпреки, че вече се чувстваш изгубен в хаоса на цялата тази информация.  Заедно с това всеки ден се събуждаш с нова идея как статията да стане още по-добра – и започваш да редактираш, да редактираш, да редактираш. В крайна сметка се изморяваш и изоставяш всичко. Да напишеш няколко страници статия може да се превърне в толкова натоварваща дейност, че да отнеме дни, дори седмици, и накрая да се откажеш да пишеш каквото и да е.

Или пък искаш да създадеш курс и освен съдържанието на своя курс, започваш да правиш сайт за него, подходящ дизайн, структура, да търсиш опции за маркетинг, партньорства, методи за разрастване. Започваш да четеш и слушаш идеи на специалисти, неспециалисти, приятели, колеги и т.н. и т.н. В един момент всички тези странични дейности около курса стават толкова много, толкова неприятни и натоварващи, че ги чувстваш като бреме на гърба си, от което се оказваш неспособен да направиш дори една крачка напред! И така изпълнението просто спира!

Другият вариант е да се впрегнеш и да започнеш да бачкаш по всичко така, че да е изпипано до най-малкия детайл, и след месеци работа да откриеш себе си в ситуация, в която твоят продукт все още не е „достатъчно добър“.

По същия начин може да срещнете програмист, които работи по свой софтуер не месеци, а години наред (имам няколко такива случая), само за да разбере, че Google вече са пуснали продукт, който прави неговия софтуер изцяло нерелевантен и остарял. Проблемът: програмистът е разширявал и разширявал сложността и функциите на своя продукт, но така и не го е пуснал на пазара, защото иска да бъде перфектния продукт, който някога е правен.

Разбрахте какво имам предвид, нали?

Сложността, която ние сами си създаваме или позволяваме да ни бъде наложена от другите около нас – създава такъв огромен товар върху нас, че ние рано или късно (повече рано отколкото късно) стигаме до момент, в който просто се отказваме да довършим своя проект до финал.

Този проблем другари, има решение!

През последните години реализирах няколко важни за мен проекта и през това време много съзнателно наблюдавах кои са принципите, които ми помагат да довършвам нещата до край. Днес споделям тези принципи с вас и вярвам, че ако ги приложите за свой проект – ще имате постоянен прогрес с него и той скоро ще бъде изпълнен до край!

7 принципа в умението да довършваме нещата до край

1. Хващаш вълната на енергията. Когато една идея дойде при теб, тя идва с енергията, която ти е необходима, за да я изпълниш. Проблемът тук е, че когато идеята дойде, ние използваме генерираната енергия не, за да започнем да действаме по нея, а за да мислим дали тази идея е правилна, как точно ще се справим, какво ще кажат хората, дали идеята ще ни донесе достатъчно смисъл, слава, пари. Обсъждаме идеята си със знайни и незнайни приятели, и познати какво мислят, пък какво не мислят за нея. Накрая, понякога месеци, а често и години след като идеята ти е възникнала – цялото това мислене и говорене те е изморило толкова много, че просто нямаш енергия за изпълнение. А когато нямаш енергия за изпълнение – всяка дейност ти се вижда като „усилена работа“ и в крайна сметка се отказваш.

Да хванеш вълната на енергията означава да си достатъчно съзнателен да действаш по изпълнението на своята идея докато тя е все още силна и енергизираща за теб. Тогава изпълнението все още се усеща като игра и можеш бързо да набереш инерция, която в бъдеще да те движи дори когато стане по-трудно. Затова – зае**ваш прекаленото обмисляне, подготвяне и чакане, и започваш да действаш! Всеки ден си залагаш да работиш 40 минути по изпълнението на твоята идея и действаш с реални стъпки напред. Действайки, дори и с миниатюрни крачки, поддържаш енергията си на ниво за довършване на проекта до край.

2. Поддържаш обхвата на проекта си възможно най-простичък. Когато започнеш да правиш нещо ще ти дойдат хиляди идеи как може да го направиш още по-добре. Заедно с това хората около теб ще се надпреварват да ти дават акъл как може да подобриш и това, и онова, и трето, и десето. Твоята задача в този момент е да игнорираш абсолютно всички и абсолютно всичко, и да се съсредоточиш върху изпълнението на екзистенциалния минимум на твоята идея.

Искаш да имаш перфектен сайт, да имаш готино съдържание, подкаст, добре поддържана ФБ страница, нюзлетър, мембършип план и т.н.? Зарежи всичко и се концентрирай единствено и само върху създаване на готино съдържание!

Искаш видеата ти да са с красив фон, да имат надписи върху тях, да имаш перфектния стайлинг, музиката да бъде перфектно подбрана, да си подготвен с рекламна стратегия за тези видеа? Зарежи всичко и се концентрирай единствено и само върху това да си пуснеш телефона, и да снимаш видео!

Да, разбира се, че идеята ти може да се надгражда с хиляди мега яки подобрения, но е много важно да осъзнаеш, че докато твоят проект не е финализиран в основният му базов вариант, всичко допълнително ти създава усещане за по-голям товар върху теб. А колкото по-голям товар усещаш върху себе си, толкова по-голяма е вероятността да се откажеш. Затова още сега изхвърли всички розови фантазии, които си насъбрал за своя проект и започни да изпълняваш базовата версия. Когато базовата ти версия е финализирана – чак тогава може да си позволиш да подобряваш.

Ако в даден момент усещаш, че проектът ти започва да става прекалено натоварващ – веднага се върни към екзистенциалния минимум!

3. Прегръщаш философията „достатъчно добро“. Перфекционизмът е враг №1 на това да довършваме нещата до край. Да сме прекалено загрижени или критични към незначителни подробности и да се притесняваме как всичко трябва да е „изпипано“ – това е рецептата, по която никога не довършваме нещата до край.

Мантрата, която е важно да си повтаряш докато вървиш към финала е следната – done is better than perfect. Затова – ако се хванеш, че забиваш в подробности, които те парализират, изнервят и зациклят – кажи си: „Майната му на перфекционизма!“ и го направи да е просто „достатъчно добро“.

Да е „достатъчно добро“ означава да видиш, че нещо е изпълнено не на 100%, а на 80% както „трябва“ и ти съзнателно избираш да продължиш напред, а не да коригираш до безкрай оставащите 20%. Спомняш си, че винаги може да подобриш своя проект в следващата му версия и просто продължаваш към финала!

4. Създай си увереност, че умът ти ще измисли това, което в момента не знаеш. При изпълнението на един проект хората често блокират от мисълта, че не знаят как ще изпълнят до край идеята си. Казват си: „По дяволите, как ще направя Х, У или Z?„. И понеже не им идва на ум как ще изпълнят тези дейности, те се отказват преди изобщо да са започнали да ги правят.

За щастие аз още преди години се натъкнах на клипче на една от любимките ми – Мариса Пиър, в което тя сподели как очакването, че умът ще измисли какво трябва да направи, му помага той наистина да измисли решение когато има нужда от него. Например, първата книга на Мариса Пиър предизвиква огромен интерес и от издателството й предложили договор за издаване на втора книга. Тя си нямала на идея какво ще пише във втората си книга, но приела договора, защото знаела, че когато седне и започне да пише, умът й ще измисли какво да има в тази книга.

Така и станало! :)

По същият начин когато вечер заспивам и усетя, че влизам в прекалено притеснение какво ще пиша на следващия ден или как точно ще изпълня някаква дейност, си спомням, че умът ми ще го измисли когато седна и започна да го правя. Това ме успокоява и аз с увереност мога да продължа своя проект без предварително да се парализирам, че не знам какво и как ще направя.

5. Изгаряш всички мостове назад. Преди около 5 години слушах интервю с един от най-известните комедианти Луис СК:

  • Кога за последно ти се прииска да се откажеш? – попита репортерката;
  • Тази сутрин – отговори Луис СК – Все пак оцелях и съм тук отново! :)

Истината е, че колкото и да обичаш своя проект, и каквито, и тактики да прилагаш – идва момент, в който става трудно и ти се отказва. И ако още в началото не си се договорил много ясно и категорично със себе си, че няма да се върнеш назад каквото и да става – ти ще се откажеш. 99% от хората се отказват, защото техния проект е в графата „може би“ и в съзнанието си те държат опцията да се откажат. Така, когато трудният момент дойде – те винаги избират по-лесното и просто спират изпълнението!

За кратки проекти това може би не е от решаващо значение, но за по-дългосрочни проекти  – още със започването е нужно да вземеш ясно и категорично решение, че започваш изпълнението на своя проект и продължаваш докато го финализираш! Да, по време на изпълнението може да делегираш много от дейностите, които са започнали да те дразнят на някой друг, но ти съзнателно изгаряш всички мостове назад и отрязваш всяка опция да се откажеш. Твоята единствена посока е напред! Приемаш това като нещо, което не подлежи на никакви уговорки или компромиси. И довършва идеята си до край.

6. Създаваш си ясен план за изпълнение. Повечето хора оставят реализирането на своята идея когато имат свободно време или когато имат вдъхновение да работят по нея. Това е аматьорският начин да работиш по изпълнението на своите идеи.

Ако наистина искаш да видиш идеята си реализиране ти трябва много прост и ясен план. И планът е следния – избираш си тригер и се договаряш със себе си, че независимо какво се случва – след като тригера се случи сядаш и работиш по проекта си 40 минути на ден, всеки ден. Това е! Приемаш тези 40 минути когато важен и неотменим ангажимент от своя ден. Няма чудене, няма умствени уговорки дали да работиш по проекта си или не – когато тригера се случи, каквито и да са условията – просто сядаш и 40 минути работиш за изпълнението му. Изморен си, спи ти се, ядосан си, болен си, тъжно ти е, празнува ти се – няма значение какво се случва – когато тригерът се случи, каквито и да са условията – просто сядаш и 40 минути работиш по проекта си.

Разбира се – тук също не търсим перфекционизъм, а работим по позната вече формула – 80% спазваме правилото, 20% съгрешаваме с кеф! :)

7. Правиш проекта си публичен. Бързо. В крайна сметка твоята цел е да изпълниш своя проект в някакъв работен вариант и да го пуснеш към хората, които ще го ползват възможно най-бързо.

Ама как така? Аз искам да го направя да е хубав, да има и това, и онова? Трябва ми време!

Дишай! Така или иначе никога няма да бъде перфектно. Така или иначе само 33% от хората ще го харесат! Това са закони. Дори и когато си мислиш, че си направил нещо перфектно – ще се събудиш след два месеца, ще го погледнеш и ще имаш поне 300 идеи за подобрение. Затова е важно още сега да се концентрираш върху екзистенциалния минимум на своята идея, да прегърнеш философията „достатъчно добро“, да финализираш основната версия на проекта си и да го направиш публичен. От там нататък ако искаш цял живот подобрявай каквото ти скимне по него!

Та, така. Това са моите 6 принципа да довършвам нещата до край. Ако в момента имате идея, която събужда енергия във вас – изпробвайте тези принципи и бих се хванала на бас, че скоро вашата идея ще има значителен прогрес! :)

Ако стане така – пишете, ще се радвам да чуя за вашия напредък! :)

А ако искате да развивате своята увереност, постоянство и умение да довършвате нещата до край – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, която започва от 01.01.2018г. Това е Програма, в която всеки месец изграждаме различен полезен навик. По този начин подсилваме вътрешната си среда, трупаме вяра в себе си и кураж да реализираме целите си до край, въпреки оправданията и разсейванията си. :) От 05-ти до 30.12.2017г. може да се включите на намалена цена от 20лв. на месец и 210лв за цялата Програма – за всички модули надграждащо, интересно и разбуждащо обучение по изграждане на полезни навици. :) Очаквам ви заедно с нас да си създаваме живот, който си струва да бъде изживян в alephia.net! :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *