Напоследък все повече хора ми казват нещо от сорта на: Венета, трябва да постваш повече готини снимки във Фейсбук. Добре е за маркетинга ти. Добре е за персоналния ти брандинг! :) Дори аз самата се хващам, че все повече ми възникват такива мисли.

И забелязах, че всеки път когато чуя или помисля за това, в главата ми възникват две истории, които прочетох много отдавна, но които са оставили доста голям отпечатък в начина, по който поствам снимки и пиша постовете си във фейсбук. Това са две практики, които смятам, че са ми помогнали да запазя сравнително добра съзнателност в социалните мрежи и да бъда максимално обективна, и истинска. Споделям днес тези практики с вас, защото смятам, че може би биха били полезни и за вас. :)

Първата история е от будизма. В тази история млад будист моли по-възрастните и мъдри будисти в един манастир да го приемат в тяхното общество. Те приемат и той започва да се обучава при тях. След около една година, за да провери дали младежът е напреднал в развитието си, един от учителите го кани със себе си на разходка в планината. Вечерта идва, те остават да спят на открито, а сутринта рано, учителят буди момчето и го кани да гледат изгрева. Сядат на място с прекрасна гледка, тишината е пленяваща, утрото е свежо, небето е чисто и Слънцето започва да изгрява. :) Ученикът, пленен от красотата на изгрева казва: Учителю, какъв прекрасен изгрев! Какъв фантастичен старт на деня, каква благодат за нашите сетива. Това е истинска нирвана! :)

На същият ден, двамата се връщат вечерта в манастира и учителят споделя на другите монаси: Момчето още не е готово да го приемем в обществото си. Ученикът бил изключително разочарован от това решение и помолил негов приятел да отиде и да попита какво е направил грешно, че не го приемат. Тогава учителят споделил, че когато нещо в живота ни се случва, ако човек все още автоматично следва желанието си да му поставя оценки „хубаво“ или „лошо“, да го разказва (на себе си или на друг човек), да създава истории за него – значи този човек все още не умее да живее живота в неговата пълнота. Защото докато живота се случва, ако ти си зает с това да разказваш какво се случва, ти всъщност не го живееш, а живота минава покрай теб. :)

В случая, докато момчето гледа изгрева, вместо да преживее този изгрев с тялото си, със сетивата си, с емоциите си, той се чувства по някакъв начин длъжен да изкаже мнението си за изгрева. И докато това се случва, той не живее дълбочината на този момент, а момента просто преминава покрай него. Ти не можеш едновременно да преживееш истински един момент, докато ментално създаваш оценки и говориш за него. Тогава ти НЕ живееш живота, а просто разказваш това, което виждаш. Тогава животът не минава през теб, а покрай теб. И предвид, че всичко в този живот е временно (точно както момента на изгрева) – ако ние не присъстваме истински за повечето моменти в живота си, всичко ще мине, без изобщо да разберем какво е всъщност усещането да бъдеш жив. Какво е усещането да присъстваш в интензитета на живота. :)

Практика за упражнение:

Когато видите нещо красиво (или грозно), опитайте да забележите какво точно се случва с вас. Опитайте да забележите как умът ви веднага създава история за това, което вижда. Опитайте да забележите желанието си да споделите своята оценка, да я изкажете на глас. Или пък желанието си веднага да снимате момента, за да го публикувате във Фейсбук. И опитайте да не реагирате на това желание. Спомнете си, че вместо да оставите живота да премине покрай вас (разказвайки за него, снимайки го, споделяйки го), можете да присъствате за него. Да усетите какво всъщност ви носи този момент, как ви кара да се чувствате, какъв интензитет създава във вас. Особено ако този момент е наистина красив.

И обърнете внимание – какво е усещането да живееш живота, изцяло да присъстваш за него, докато се случва, вместо да го снимаш, оценяваш, разказваш или споделяш? :) Кои са моментите в ежедневието ви, които са наистина красиви и си струва да преживеете пълноценно? И как може да увеличите тези моменти в деня си?

Ако бихме могли по-наситено да присъстваме за красивите моменти в живота си, те биха оставили по-голям отпечатък в нас. Това всъщност ни помага да започнем да усещаме доста по-дълбока благодарност към живота.

 

Втората история е от едно споделяне на Екхарт Толе. Той разказваше как социалните мрежи са идеалният инструмент за егото постоянно да потвърждава своята значимост и да показва своето превъзходство над другите хора, което винаги (винаги!) води до страдание. Защото всяко превъзходство значи разделение, а всяко разделение носи страдание. Като практика за съзнателност, той беше предложил, преди да публикуваме свой пост във ФБ или където и да е другаде, да направим кратка проверка на себе си – защо всъщност публикуваме този пост? За да се покажем като много готини? За да покажем статус, който мислим, че изглежда готино в очите на другите? Или за да се изтъкнем като жертва на живота си? Питаме се – това, което публикувам всъщност полезно ли е за някой друг или просто искам да изтъкна своето превъзходство? Това, което публикувам показва ли истинския, автентичния, реалния мен или някаква моя фантазия, история, която дори не знам дали искам да живея? 

Практика за упражнение:

Когато публикувате във ФБ, опитайте преди да публикувате да си дадете кратка пауза, в която да помислите какво точно искате да изразите с този пост пред другите хора. Използвате този пост, за да затвърдите пред себе си своята стойност? Да покажете нещо, което смятате, че ще ви помогне да изглеждате готин в очите на другите? Този пост полезен ли е за другите? Как може да напишете този пост с уважение, с разбиране, с полезност? Автентично и от сърце? Как може да напишете този пост, така че да отрази истински вас, а не фантазията, която искате да създадете за себе си?

И обърни внимание – какво е за теб усещането да бъдеш истински? Има ли нужда да проявиш кураж да покажеш това, което си, дори с риск да не изглеждаш готин, а даже напротив – може би ще изглеждаш смотан в очите на някои хора. Това ок ли е за теб? По-важно ли е да покажеш себе си, отколкото да покажеш това, което другите биха одобрили? Какво е усещането да бъдеш истинския себе си, докато живота се случва? :)

 

Идеята на тези две практики е да ни помогнат да живеем по-наситено живота си и да развием в себе си повече смелост да бъдем автентични. Разбира се, не е нужно да бъдем винаги съзнателни – нито в живота, нито в социалните медии. Понякога е готино просто да се изфукаш с нещо във Фб, без притеснения дали си истински или не, без прекалено премисляне, без излишни въпроси за съзнателност. :) Лично аз, със сигурност искам да публикувам повече снимки и постове във Фейсбук, и вървя в тази посока. Но в повечето време, в 80% от времето, искам да го правя съзнателно. За мен това е част от практиката ми да живея истински. И част от практиката ми не просто да разказвам живота (във Фб, на приятел или където и да било), а да мога да го живея. Да усещам интензитета му. Да усещам как минава през мен. И с красивите, и с брутално нараняващите ни моменти. Искам да се науча да живея момента така, че всяка дума да изглежда напълно излишна. Да изглежда твърде малка да опише това, което усещаш докато живееш истински, вътре в живота.

Понякога мисля, че най-силният наркотик в цялата Вселена е интензитета на живота – усещането да бъдеш жив – изцяло трезв и присъстващ за това, което се случва. Съзнателно да участваш в процеса на зачеване и раждане на настоящия момент, на това, което наричаме реалност. Двете практики, които споделих са чудесен инструмент да практикуваме тази съзнателност. :)

Ако тази статия ви е харесала – запишете се да получавате и други мои статии ТУК. :)