Независимо дали искаш да започнеш да спортуваш, да започнеш да ставаш рано сутрин, да започнеш да пишеш книгата, за която отдавна мислиш, да бъдеш по-постоянен в изпълнението на свой проект или каквото и да било друго, има само едно единствено нещо, което ти пречи да го направиш.
Това нещо е съпротивлението.
Колкото и много да искаме да реализираме плановете си, съпротивлението е нещото, което незабелязано изскача и ни отдалечава от правенето на нещата, които искаме да правим и които обикновено даже ни доставят радост да правим.
Ако в графика си имаш спорт, но не отидеш да тренираш, защото „имаш много работа“ – това е форма на съпротивление. Ако на всичките си приятели разказваш колко много се вдъхновяваш от своята идея, но не залагаш време в графика си, в което реално да седнеш и да започнеш да реализираш тази идея – това е форма на съпротивление. Ако много искаш да се развиеш в професията си, но така и не се записваш на никакво обучение – това е форма на съпротивление. Накратко – ако не поемаш ясен и категоричен ангажимент да правиш това, което искаш да правиш – това е форма на съпротивление.
Съпротивлението, в някоя от неговите форми винаги се появява и то е причина номер 1, заради която не изпълняваме целите си.
Ако полюбопитстваме малко повече и погледнем какво точно стои зад съпротивлението, това което ще открием е страх. Страхът от това „какво ли ще си кажат хората… какво ще стане ако не съм достатъчно добър… какво ако не се справя… какво ако хората не ме харесат… какво ако се проваля… какво ако… ако… ако„. Всички тези наши страхове съвсем незабелязано активират инстинктивната ни система „бягай или се бий“. Т.е. – веднага щом някой от тези страхове бъде засегнат на несъзнателно ниво, моменталната ни, автоматична реакция е да избягаме. Не в буквалния смисъл „да избягаме“, но реално правим същото – вместо да се заемем с това, което сме планирали, се захващаме да правим нещо друго, което ни е познато, удобно и лесно – отиваме да хапнем, звънкаме на приятел да си побъбрим, четем безцелно статии в интернет, решаваме, че точно сега има нужда да идем до магазин или до тоалетна, скролваме фейсбук или правим някое друго любимо наше разсейване, само и само да не започнем дейността, която активира страховете ни. Накрая сме толкова изморени от разсейванията си, че обикновено умората става нашето финално оправдание да не действаме по това, което на съзнателно ниво искаме да действаме.
Този порочен кръг може да продължи години.
Без дори да забележим какво ни се случва.
Хубавото е, че когато знаем, че съпротивлението съществува, когато го назовем и започнем да бъдем съзнателни за него, т.е. когато започнем да го забелязваме – ние можем да го преодолеем. Ние можем да създаваме, да започваме и да довършваме нещата до край, въпреки съпротивлението. :)
Днес искам да разгледаме именно това – как да преодоляваме съпротивлението така, че да започваме и да бъдем постоянни в проектите, които искаме да изпълним. :)
Ето как се упражняваме:
- Планираме време, в което ще работим единствено и само по проекта, по който иска да ме работим. Няма значение дали е свързано с учене, с работа по своя идея, с трениране, с творчество, с оптимизиране на някаква вече съществуваща стратегия или каквото и да е. Просто определяме конкретно време в графика си, в което ще работим само и единствено върху това. Може да е 20 минути на ден, може да е два пъти седмично по 2 часа или 4 пъти седмично по 40 минути, или друго време, което съответства на вашия график и особености на дейността. Много често преодоляваме съпротивлението и отлагането като просто поставим задачата си в графика. Лично аз толкова много съм свикнала с графика си, че ако нещо не е записано в него – 99% сигурно е, че няма да го направя, защото ако не е записано най-вероятно ще го забравя. А дори и да си го спомня – моята нагласа е, че нещата в графика ми са с приоритет и следователно всичко останало ще бъде пренебрегнато. Така че, запишете задачата в графика си и започнете да гледате на този ангажимент като на един от най-важните ангажименти за деня ви! Тренирайте да защитавате времето за тази своя важна задача от всичко останало, което изскача и изисква вашето внимание.
- Когато дойде време за задачата – веднага започваме изпълнението й. Не отлагаме, не се разсейваме, не си намираме нещо друго „по-важно“ за вършене. Когато дойде времето да започнем нашата задача си спомняме, че тази задача всъщност е важна за нас. Спомняме си, че това са само няколко минути и тези минути са едни от най-важните в деня ни. Учим се да третираме момента на започване като най-великият момент във Вселената и започвайки, се опитваме да потънем в това, което правим. Да му се отдадем изцяло.
- Когато ни възникне импулс да прекъснем/да се разсеем, вместо да последваме този импулс автоматично – паузираме! Не бягаме, а паузираме и забелязваме какво се случва с нас в този момент! Забелязваме съпротивлението, което иска да ни отдалечи от изпълнението на нещо, което е важно за нас. Забелязваме желанието си да избягаме от изпълнението на задачата си. Забелязваме импулса да се разсеем. Ако не забележим съпротивлението и автоматично последваме импулса си за разсейване – ние оставаме в порочния кръг. Но ако забележим съпротивлението, се случва нещо велико – тогава се появява нещото наречено избор – тогава вече имаме избор дали да се поддадем на съпротивлението или да го преодолеем!
- Спомняме си, че можем да преодолеем съпротивлението. Спомяме си, че каквото и да правим, съпротивлението със сигурност се появява в някоя от неговите форми. То винаги присъства в дейности, които си струват да бъдат изпълнение. Особено в дейности, които са значими и важни да бъдат изпълнение. И когато се появи, когато го забележим – единственото, което е нужно да направим е да си спомним, че вместо да му се поддадем, ние всъщност може да го преодолеем. Да си спомним, че имаме още няколко планирани минути работа и можем да поработим още малко. Спомняме си, че ние искаме да изпълним своята задача. Че тя е наистина важна за нас. Казваме си: „Хей, имам още 20 минути, мога да се справя! Аз мога да продължа с изпълнението на задачата си!“ :)
- Продължаваме изпълнението на задачата си с усмивка. :) Връщаме се към задачата си и опитваме отново да потънем в това, което правим. Да му се отдадем изцяло. Продължаваме дейността си с благодарност за възможността в тези няколко минути да правим нещо, което ни развива, нещо което докосва сърцето ни, което ще ни донесе радост и което може би ще бъде от полза на други хора. Да работим по значим за нас проект, независимо колко е малък, е едно от най-красивите неща, които имаме възможността да ни се случи в този живот. :)
Всеки от нас е способен на доста неща, но ако постоянно се поддаваме на съпротивлението, те никога няма да се родят на този свят! Никога няма да докоснат и подобрят живота ни. Никога няма да усетим вътрешното удовлетворение, онова усещане за стойност, което ни изпълва само когато започваме и довършваме до край идеите, които ни вълнуват.
Единственото, което трябва да направим, за да реализираме тези идеи е да се упражняваме да преодоляваме съпротивлението! И с всеки път ще ставаме все по-добри в тази не лека, но вълнуваща задача! С времето и практиката преодоляването на съпротивлението става наша присъща природа, която ни помага по-смело и отдадено да изпълняваме целите си до край. Разбира се, позволени са 20% съгрешения, но както знаем – те са само за заигравка! :)
Един от най-впечатляващите ефекти на тази практика е, че когато ти започнеш да преодоляваш съпротивлението, започваш да вдъхновяващ и хората около теб да правят същото!
Домашното за следващата седмица е да поставите в графика си точно и конкретно време за изпълнение на ваш проект или промяна, която искате да направите. А когато дойде време за изпълнение – следвайте горните стъпки, спомняйки си: „Аз мога да се справя. Аз мога да изпълня задачата си за днес!“ :)
Ако тази статия ви е харесала – запишете се да получавате други мои статии ТУК. :) Или се включете в Програмата за изграждане на полезни навици където с всеки полезен навик тренираме да преодоляваме съпротивлението съзнателно и най-вече – с усмивка. :) Може да се запишете заедно с нас ТУК. :)