Често може да забележим в себе си и в другите хора, моментна или винаги съществуваща надежда за безпроблемен живот. Ние не искаме да възникват проблеми. Не искаме да възникват грешки. Не искаме неща, които не ни харесват. И всеки път, когато това се случи, ние се напрягаме, изнервяме, разочароваме. Пак трябва да се занимаваме с нещо, което не ни харесва.

После, разбира се, прекарваме доста време изнервени, оправяйки всичко, което има нужда да се оправи. :)

Мисля, че именно това е проблемът със стратегията „надежда за безпроблемен живот“ – ние се надяваме, че проблеми няма да възникнат, а те възникват постоянно.

Животът се създава всеки момент от неизвестността, от нищото, от хаоса. Всяка минута нещо се пренарежда според намеренията на милиарди хора по света. „Проблемите“ са част от случването на живота и преминаването му от хаос в ред. Те са част от пренареждането и придвижването на света напред.

Някои от проблемите са чист хаос, който просто презентира себе си пред нас в този момент и бързо си отива. Други от тях, вярвам, са там за нас, да минем през тях и да израстем към това, което искаме да случим в живота си. Разбира се, независимо дали са просто хаос или точно за нас, някои от тези проблеми са изключително неприятни. На никой не му се занимава с подобни неща. Те обаче са част от придвижването на живота напред. И ако ние искаме също да вървим напред, следва съзнателно да им позволяваме да ни придвижват и по възможност – просто да минаваме по-лесно (а защо не и по-приятно) през тях.

Днес искам да споделя три насоки, с които може да направим именно това. :) Ето как изглежда процесът, който предлагам (както винаги – преценете кое да вземете за себе си в своя личен процес при среща с проблеми и оставете това, което не се усеща ок за вас):

1. Задълбочаваме доверието в себе си. Може би на повърхността не го забелязваме, но истината е, че проблемите ни изнервят не само защото са „неприятни“, но и защото ние ги приемаме като препядствия, за които нямаме достатъчно доверие в себе си, че може да минем през тях. Ние често сме с усещането, че при следващото възникнало препядствие вече наистина ще се сринем и няма да издържим.  И това създава голям интензитет около всяка ситуация, която ние дефинираме като „проблем“. Усещането, че ще се сринем не е истина. То е само симптом, че нямаме достъчно доверие в себе си. Истината е, че ние не само няма да се сринем, ами ние всъщност можем много спокойно, стъпка по стъпка да минем през всичко, което се случва. Ето защо първата стъпка в умението ни да се справяме с всеки проблем е да усетим своето дълбоко, изключително силно доверие в себе си. Т.е. когато и да възникне проблем, първото нещо е да си спомним, че ние вярваме в себе си, без никакво съмнение, че можем да минем през него със спокойно отношение. Ние знаем и разбираме, че проблемите са част от хаоса, от който живота се случва и придвижва напред. И дълбоко вярваме в себе си, знаем, че може да минем през тях, каквото и да ни поднесат те. И просто опитайте да усетите отпускането и спокойствието, което възниква в нас, само като си спомним, като знаем, като изберем, че дълбоко да вярваме в себе си, знаейки, че малко по малко може да минем през всичко, което се случи. Уникално усещане за стабилност, сигурност, отпускане. Това е състоянието, в което искаме да живеем.
2. Минаваме неутрално през проблема. Когато възникне проблем, ние обикновено автоматично влизаме в нежеланието си този проблем да се случва. Нашето нежелание създава много неприятни емоции вътре в нас, а нашата цел с вас изобщо не е да държим себе си в подобни турболентни негативни емоции. Проблемът вече е там, случва се и нашето недоволство ще ни накара не само да се чувстваме зле, но и ще направи проблема да изглежда доста по-голям и по-неприятен отколкото всъщност е. Затова, след като си спомним, че ние дълбоко вярваме в себе си, че малко по малко може да минем през всичко, което се случва – усещайки това спокойствие вътре в себе си, ние вече може да минем по-неутрално през проблема. Тогава правим каквото е нужно, за да го решим. Някои проблеми са наистина трудни и в такива случаи е нужно може би да спираме за момент, да вдишаме и издишаме няколко пъти, за да се подравняваме по-често към спокойно състояние и да си спомняме отново и отново, че можем да вярваме в себе си, и че можем да минем по-неутрално през това, което се случва. И така, малко по малко, ще намерим себе си с този проблем, вече решен и отминал. Тогава, може да си отдъхнем и да си спомним, че не си е заслужавало да се изнервяме още от началото. :)
3. Решение как да направим проблема по-лесен за следващия път. След като сме решили проблема, е добре да помислим какво може да направим занапред, за да намалим вероятността той да се случи пак или ако е неизбежно – може би някой друг да се заеме с него, който работата му е да се занимава с такива проблеми или би му било приятно да го прави. Може да се запитаме: „Какво ми е необходимо, за да се справя по най-добрия начин за мен с този проблем занапред?“ Някой проблеми са си еднократни проблеми, без да има какво да подобрим за следващия път – това си е чистата форма на хаос и тук може просто да подходим с разбиране към живота и процеса на случването му. Но за други проблеми – ние ще има какво да направим или на кого да делегираме подобни ситуации занапред и може да го направим веднага. Каквото и да изберем, ако сме следвали тези 3 стъпки – браво!, минали сме много по-умно и много по-успешно през това, което се е случило (вместо да се изнервяме и стоим в негативно състояние, карайки проблема да изглежда твърде голям и минавайки през него твърде дълго).

Да стоим и да се надяваме, че даден проблем (или подобен) никога повече няма да възникне и после да се ядосваме, че е възникнал, не е добра стратегия. Затова, когато възникне проблем – първо отделяме няколко секунди да си спомним, че ние всъщност имаме силно доверие в себе си, че стъпка по стъпка, може да минем през всичко, което се случва със спокойно отношение. След това, съзнателно минаваме спокойно и правим каквото е нужно да се направи, за да се реши проблема. И накрая – ако има какво да направим занапред или на кого да делегираме този проблем – правим го. Ако не – пускаме случилото се бързо и продължаваме напред.

По този начин ние всъщност живеем в истинско сътрудничество с живота, защото съзнателно позволяваме на живота да се случва по-лесно (с неговите „хубави“ и „проблемни“ страни), и едновременно с това, позволяваме на себе си по-лесно да минаваме през него. Вместо да сме вкопчени в надеждите си или изискванията си да не възникват проблеми, всичко да е както ние го искаме и че животът трябва да ни предлага само това, което е лесно и желано. :)

Обобщено, тези три стъпки по-горе ни помагат да увеличим разбирането си към начина, по който се случва живота, да упражняваме дълбоко вярата в себе си и да оптимизираме следващия епизод от света, който сами създаваме за себе си.

Каква чудесна възможност да живеем в сътрудничество с живота и да упражняваме вярата в себе си, нали? :)

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)