Категория: Реализиране на идеи

3-те качества, които са ти нужни, за да бъдеш наистина продуктивен

3-те качества, които са ти нужни, за да бъдеш наистина продуктивен

 

Продуктивността е любима тема на голяма част от нас. Отваряш google, пишеш „продуктивност“ и може да прекараш следващите 30-40 години от живота си, опитвайки се да организираш графика и ежедневието си по най-добрия възможен начин. Гледаш, анализираш, планираш, подреждаш. По някое време дори може да си помислиш, че вече наистина си подредил всичко по най-перфектния начин за теб. И точно тогава, хоп – нещо се обърква и ти отново си на опашката да търсиш как „още малко“ да подобриш продуктивността си.

Светът е пълен със системи, стратегии, тактики, софтуери, приложения и т.н., които да ни превърнат в продуктивни машини. И аз вярвам, че с учене, експерименти и адаптация всеки от нас може да създаде за себе си система, която наистина да му помага да се движи бързо и целеустремено напред.

И все пак, до момента не съществува система за продуктивност, която да може да ти инжектира вдъхновение, когато стоиш пред монитора и нямаш желание да се захванеш с абсолютно нищо от това, което те очаква. Няма система за продуктивност, която да може да се справи с чувството ти на обърканост и несигурност, за това от къде изобщо да започнеш и как да продължиш. Няма система за продуктивност, която да може да те успокои от неуспешните ти опити до сега и да може да те убеди, че всъщност си заслужава да опиташ отново.

Това, което със сигурност мога да ви кажа е, че колкото и да търсите, едва ли ще откриете най-добрата система за продуктивност, която да ви гарантира сигурен успех. Има обаче 3 качества, които всеки от нас може да развива в себе си, и които смятам, че биха могли да превърнат почти всяка една система за продуктивност, в наистина работещ инструмент за постигане на цели. Ето кои са тези 3 качества:

  1. Да се научим да работим с любов. Наложеното обществено вярване, което хората следваме без да се замислим как ни влияе е, че работата е нещо неприятно. Всеки иска да бъде айляк. Всеки иска да бъде „свободен“. Модерно е. Затова ние бягаме от работата. Чакаме да стане 17ч. да си тръгнем от работа. После чакаме да стане сряда. После чакаме да стане петък. И междувременно, докато чакаме, докато вършим работата си, дори и тя да ни харесва, ние си разказваме истории в главата и помежду си как нямаме търпение да свършим работа. Другари, ние можем да бъдем наистина продуктивни само ако правим това, което искаме да правим. Но ако постоянно си разказваме, че не искаме да работим – ние няма как да сме максимално продуктивни. Интересното е, че дори когато всъщност си харесваме работата, ние често отново си разказваме как не искаме да работим, просто защото несъзнателно следваме наложеното обществено вярване. Да, човек не е създаден да работи. Но работата е създадена за човек, за да може той да израства. За да може той да изрази себе си. Работата е основен инструмент, чрез който хората даваме своя принос и получаваме незаменимо удовлетворение. Затова за нас е важно да започнем съзнателно да си променяме отношението към работата. Как обаче да стане това? Като започнем да се упражняваме да работим с любов. Като приемем работата си като подиум, на който може да покажеш кой всъщност си ти. Като тренираме умението да работим с благодарност от възможността да изразим себе си. Да работиш с любов не значи да се напъваш да работиш нещо, което изобщо не ти харесва. Ако правиш нещо, което тотално не те кефи или вече изцяло ти е омръзнало, никой не ти е виновен. Тогава твоята задача е да се махнеш от там възможно най-скоро. Да работиш с любов не означава и да ходиш на работа винаги ентусиазиран и готов да покориш света. Защото няма как да си винаги „топ“. Да работиш с любов означава просто да можеш всеки ден да откриваш смисъл и радост в това, което работиш. Да се научиш да обичаш това, което си избрал да правиш. Един добър въпрос, който може да ни възникне е: Добре, а как да работим с любов когато имаме да изпълняваме задача, която изцяло не ни харесва? Отговорът е – като тренираме да работим с любов дори когато задачата, която изпълняваме не ни харесва. Някои хора си залагат „награди“, за да се мотивират да изпълнят някаква дейност, която не им харесва, но това не работи за новото поколение по-съзнателни хора. При минимализма например, хората търсим удовлетворение не през притежаването, а през живеенето на самия живот. И тъй като работата е много голяма част от живота ни, тогава за нас основна практика става да тренираме да работим с любов, дори когато не обичаме това, което е нужно да направим. В такива моменти нашата задача не е да изпълним това, което не ни харесва. А наша задача става да намерим смисъл и радост в това да изпълним задачата дори и тя да не ни харесва.  Изисква се зрялост, за да може човек да поддържа две изцяло противоположни идеи в главата си и да е Ок, че и двете са истина. Но с практика се получава. Тогава моята награда не е телефонът, колата, пътешествието или там каквото някой ми казва, че трябвало да си заложа. Моята награда става изпълнението на самата дейност. Уча се това, което правя да бъде възнаграждаващо само по себе си. Ако ти не се научиш да обичаш процеса, през цялото време ще страдаш. И дори да постигнеш целта си, ще го чувстваш като някакъв вид изнасилване, само и само да постигнеш някаква си награда. Ако ние с вас можем да се научим да работим с любов, ако можем да обичаме процеса на изпълнение – ние ще можем нещо, което е невъзможно за над 80% от хората – ние ще можем да изпълняваме целите си с усмивка и удовлетворение, дори когато изпълняваме задачи, които не ни харесват. Помисли тогава – как ти днес можеш да започнеш да тренираш да работиш с любов? Какво например ако днес приемеш за привилегия да изпълняваш задачите в графика си? Какво ако приемеш работата си днес като подиум да изразиш себе си? Като възможност да покажеш кой си. И обърни внимание какво за теб е усещането да даваш най-доброто от себе във всяка задача? Какво е усещането да обичаш това, което правиш? Как можеш да се влюбваш всеки ден в това, което правиш? Как от тук насетне можеш да тренираш да работиш с любов?
  2. Да тренираме вярата си. Преди около 5 години започнах да тренирам да правя стойка на ръце. За всеки, който тренира стойка на ръце идва един наистина интересен момент, когато ти вече можеш да правиш стойката на ръце, но можеш да я правиш само ако имаш стена зад себе си. Ако например си посредата на някоя стая или на поляна – не можеш да застанеш на ръце. Но ако зад теб има стена – стойката ти се получава перфектно. :) Реално, на теб стената изобщо не ти трябва, за да си направиш стойката на ръце, но самата мисъл, че имаш стена зад себе си, ти дава спокойствието и сигурността да успееш да застанеш с лекота на ръце. Известно време наблюдавах тази интересна ситуация и си казах, че ако аз намеря някакъв вид стена в живота си, която да ми дава спокойствието и сигурността както стената при стойката на ръце, тогава аз ще имам феноменално добра опора, от която да изпълнявам абсолютно всички мои цели с много повече смелост и увереност! Като помислих малко реших, че мога да имам тази стена ако си създам група от близки приятели, с които имаме общи интереси, заедно се развиваме и които ми помагат, и подкрепят. Или ако имам подходящ партньор, който наистина ме разбира и окуражава. Или ако имам повече пари, които да ми дават сигурност. В последните 5 години се опитвах да намеря стена в тези насоки, но се оказа, че никое от тях не ми дава постоянното спокойствие и стабилност, от които имам нужда. В един момент може да намериш опора в тях, но в следващия – това, на което разчиташ да те държи прав, може да се окаже нещо, което за секунди да те срине и да те накара да се чувстваш в пъти по-нестабилен, отколкото си бил преди. Истината е, че всичко, което е извън нас е плаващи пясъци. И в същото време, кой изобщо го устройва варианта, в който, както една приятелка банално каза: „да намериш стената вътре в себе си„. Защото как по дяволите да намериш стабилност в себе си, като се чувстваш тотално нестабилен? Нали именно за това търсиш стена! Тогава, вече не се сещам какво точно четох, когато изведнъж зацепих, че моята стена наистина не е нещо вътре в мен. Не е и нещо извън мен. Моята стена е моята вяра. Вярата в мен и вярата в света около мен. Вярата е онова наситено усещане, че каквото и да се случва, ти знаеш, сигурен си, убеден си, че можеш да се справиш. Това не е вярата, че всичко ще бъде напред. Това е вярата, че всичко Е наред сега, в този момент, такова каквото е. Страх те е, чувстваш се нестабилен, объркан, може би дори отчаян, но едновременно с това знаеш, че всичко е наред. Дори и да съм посредата на най-големия хаос в живота ми, ако аз вярвам, че всичко е наред, такова каквото е – това вече ми дава спокойствието да продължавам да изпълнявам моите цели, давайки най-доброто от себе си. А ако аз давам най-доброто от себе си, колкото и малко да е то в някои дни, аз имам пълното право да вярвам, че това, което получавам като резултат е най-доброто за мен. And that’s it! В един свят, построен изцяло от несигурност и хаос, вярата, колкото и ефимерно и нематериално да звучи, е единствената стабилна опора, на която човек би могъл да стъпи. Помисли само – как се чувстваш когато наистина вярваш в себе си? Как се чувстваш когато сякаш целия свят стои зад гърба ти и ти помага да реализираш себе си? Какво е усещането да се чувстваш напълно отчаян и въпреки това да знаеш, без никакво съмнение, че всичко всъщност Е напред? Какво е усещането да се отпуснеш с доверие в това, което се случва сега? Опитай съзнателно да почувстваш какво е усещането да вярваш безрезервно в себе си. И в света около теб. И опитай да запомниш това усещане на доверие, на вяра и да го използваш в ежедневието си, докато взимаш решенията си и докато правиш всяка следваща стъпка напред.
  3. Да умеем да започваме отново. Да създаваш живот, който си струва да бъде изживян не е лесно. Най-сигурното нещо по този път е, че ще се проваляш. Може би не супер брутално, може би не на 100%, но ще се проваляш. Ще измисляш нови пътища. Ще експериментираш. Ще работиш с любов. Ще вярваш в себе си. Ще даваш най-доброто от себе си. И въпреки това ще се проваляш. В момента, в който започнеш да работиш по изпълнението на целите си, ти вече си абониран за някакъв вид провал. И ако в така устроения сигурен сценарии, ти не усъвършенстваш умението си да започваш отново –  ти много бързо ще изгубиш кураж. Ако си тръгнал да постигаш нещо в живота си, но не си готов много пъти да започваш отново, по-добре се откажи още сега. Животът не дава кредит на хора, които не могат да започват отново! Често в Програмата за полезни навици обръщам внимание, че най-великият момент в цялата Вселена е започването. Защото ако не започнеш, ако не направиш първата крачка, нищо друго няма значение. Но освен започването, има и още един наравно велик момент в нашата Вселена. И вторият най-велик момент във Вселената е започването отново. Това не е започване отначало, а е започване отново. Защото то не е някакво ново начало, а е продължение. Да умееш да започваш отново, означава когато нещо не се получи – не да се критикуваш. Не да си разказваш истории колко си зле и как няма смисъл да пробваш отново. А вместо това да проявиш разбиране, че не всеки опит е успешен. И това е Ок. Тогава, без да се отчайваш, без да носиш на гърба миналите си грешки – започваш отново. Подкрепяш се така както би подкрепил най-добрия си приятел в опита му отново да бъде смел. Защото твоят най-добър приятел си си ти. Време ти е да започнеш да се държиш като такъв!

Та, накрая другари, искам да ви кажа следното: Въобще не ме интересува каква система за продуктивност ползвате. Не ме интересува дали целите, които си залагате са умопомрачително гигантски или твърде малки. Не ме интересувам колко ви е неясно, страшно или несигурно изпълнението на вашите проекти. Ако нямате горните 3 качества – всяка система за продуктивност ще бъде безполезна и най-вероятно ще се провалите. Затова моето най-искрено пожелание към себе си и към всички вас е във всеки удобен момент, в който си спомним да го правим – да тренираме да работим с любов. Да тренираме да вярваме в себе си. И когато (не ако, а когато) нещо не се получи – да тренираме с усмивка да започваме отново. Това ще изисква от нас доста съзнателност, доста вътрешна сила и доста кураж. Но ако задобреем достатъчно в тези три умения, ние с вас, другари, ще бъдем unstopabble, сигурна съм! :)

А това според мен е една наистина вълнуваща възможност за нас! :)

Нали?

Разбира се, че е!

Хайде сега да се захващаме за работа, че от много приказки полза няма! :)

Днес е последният ден, в който може да се запишете на намалена цена в 90-дневния курс по минимализъм и опростяване на ежедневието! :) Ако ви е време да разтребите непотребното от дома си и да внесете повече яснота, ред и целенасоченост в ежедневието си – очаквам ви ТУК. Днес е последния ден с 30% намаление и може да се регистрирате за 97лв. :)

7 начина да подобрим дисциплината си

7 начина да подобрим дисциплината си

 

„Дисциплина“ не е най-секси думата на света. Повечето хора мислят, че дисциплината ограбва свободата им и я приемат като нещо, което внася повече напрежение отколкото радост в живота им.

В реалността обаче е точно обратното. Живот, в който не развиваш качеството дисциплина обикновено е живот, в който се въртиш в кръг. Живот, който не води до никъде, защото стоиш единствено на повърхността.

Именно дисциплината е нещото, което ти помага да задълбаеш в някакви насоки и така имаш възможност да усетиш дълбочината, интензитета, наситеността, богатството на това, което присъства под повърхността. Под лесният и удобен слой на реалността, който е достъпен за всички. Дисциплината ни помага да навлезем в сърцето на нещата. Независимо за какво става дума.

Когато живеем с разбирането, че дисциплината е това, което ни помага да се докосваме и да взимаме повече от живота, тогава самото качество дисциплина се превръща само по себе си в цел за нас. А всяка цел ни помага да се чувстваме много по-будни и живи в ежедневието си.

Днес искам да споделя няколко начина, по които аз упражнявам дисциплина в моето ежедневие и с които вие може да експериментирате и да тренирате дисциплина във вашия си живот. :)

  1. Изпълнявам планираните си задачи, дори когато не съм в настроение да ги изпълнявам. Отлагането да изпълняваме заложените си цели е толкова често срещан проблем, че вече хората са го приели за нещо „нормално“. Основната рационализация, с която отлагаме обикновено е нещо от сорта на: „Точно сега не съм в подходящо състояние да свърша това.“ или „Точно сега не усещам, че е момента да започна“.  На повърхността ти имаш добро оправдание да отложиш, но това, което реално се случва е, че задачата, която си си планирал да направиш най-вероятно е трудна, прекалено неясна или неприятна за вършене, и ти без да мислиш автоматично я отлагаш и започваш да вършиш нещо друго, което е лесно и което вече ти е ясно как става. Започваш да чистиш къщата, да си лакираш ноктите, да четеш поредната „много важна“ статия в интернет и т.н. вместо просто да започнеш с това, което си си обещал да направиш. Ето как стоят нещата – ако постоянно чакаш да си в настроение или да си уверен, за да изпълниш планираните си задачи, ти никога няма да довършваш целите си до край. Даже и до средата не е ясно дали ще стигнеш. Затова, вместо да отлагаш, превърни в своя практика следното: избираш важна за теб задача, залагаш си конкретно време за изпълнението й в графика ти и когато това време дойде – веднага започваш да работиш по задачата си, независимо в какво настроение си, независимо дали нещо друго „спешно“ изисква вниманието ти, независимо дали се чувстваш уверен или не. Когато настъпи заложеното врем – твоя мисия става да изпълниш заложената ти задача. През това време – не си позволяваш да влизаш във ФБ, в мейла си, не си позволяваш да чистиш, да хапнеш нещо малко и т.н. Просто сядаш и си изпълняваш задачата. Твоята е твопта мисия. Да, трудно е, неясно е, може би дори е неприятно. И въпреки това, гарантирам ти, че ти можеш да започнеш и да изпълниш задачата си.
  2. Спортуваш дори когато изобщо не ти се спортува. Това е подобно на отлагането. Ние постоянно отлагаме спортуването поради хиляди причини (чувала съм ама наистина много добри оправдания защо човек не спортува). Движението обаче е нещо феноменално важно за менталното, емоционалното и физическото ни здраве. То е като да си миеш зъбите. Дори и да не си ги миеш всеки ден, би ли останал без да си миеш зъбите две седмици? По същия начин, ако не се упражняваш физически седмица, две – тялото ти започва да атрофира. Затова, вместо постоянно да отлагате спорта – изберете си конкретни дни от седмицата и конкретно време, и си заложете това време за спортуване. Когато това време дойде – ставаш и отиваш да спортуваш. Независимо дали се чувстваш отпаднал, независимо дали те мързи, независимо колко е лошо навън времето, независимо колко „спешни“ неща имаш за вършене. Ще видиш, че след тренировка ще се чувстваш мнооого по-добре! Но дори и да не се чувстваш осезаемо по-добре от тренировката си – ти осезаемо задобряваш в качеството си дисциплина, което ежедневно подобрява животата ти с грандиозни стойности.
  3. Оставете се да почувствате малко глад. Обикновено хората се паникьосваме когато огладнеем, ставаме като crumpy cat и веднага отиваме да си хапнем нещо, каквото и да е, за да потушим глада. Това, което мога да ти кажа със сигурност е, че ти можеш да постоиш гладен и това да не е края на света. Затова, когато ти се появи глад, паузирай за момент и прояви малко любопитство към глада. Какво е усещането да си гладен? Как точно се чувстваш? Мога да те уверя, че да си гладен не е толкова страшно. Всъщност даже, да си гладен е доста разбуждащо усещане! Разбира се, целта на тази практика не е да се умориш от глад (не го препоръчвам!). Целта е да покажеш на себе си, че малко дискомфорт няма да съсипе живота ти. А дори напротив – ще го ободри! В този смисъл – когато огладнееш и особено когато си свикнал веднага да хапнеш нещо боклучаво – нека твоя практика бъде да не консумираш тази джънк храна, а да изчакаш малко и после да хапнеш нещо качествено. Упражняваш се едновременно да си съзнателен какво слагаш в тялото си и да си ок с малки еприоди на дискомфорт.
  4. Говори с някого за нещо, за което ти е трудно да говориш. За мен последната година беше изпълнена с нуждата от провеждане на трудни разговори. През това време основна цел за мен беше не да си заравям главата в пясъка и да отбягвам тези разговори, а да поема инициативата тези разговори да се случат. Понякога ми е отнемало седмица, две докато уточня със себе си какво точно искам да кажа и какъв точно резултат искам от всеки разговор. Но аз знам, че е важно този разговор да се проведе и просто го правя. Повечето хора избягваме трудните разговори, защото те не са никак забавни. Те са си направо страшни! Особено, когато става дума за близки хора. Но, това да ги избягваш води до най-различни видове проблеми – поддържане на напрежение от дадена ситуация, неизясняване на обидни взаимоотношения, неясни договорености, оставане във връзки, които не ни развиват и т.н. Така че, вместо да си заравяме главата в пясъка, нашата практика е следната: Когато имаш проблем с нещо или някой, вместо да си разказваш този проблем в главата, да се дразниш и да си създаваш дългосрочно напрежение в себе си – покани човека да изговорите конкретния въпрос. Бъди мил и да прояви разбиране към другата страна. Да видиш ситуацията с очите на другия, спрямо неговата позиция и място, в което се намира в момента. Но проведи този разговор със сигурност, независимо колко ти е трудно. Може просто да кажеш: „Хей, имам желание да обсъдим с теб… “ и започваш. Кажи как се чувстваш, без да обвиняваш другия, без да го караш да се чувства виновен или да го караш да влиза в отбранителна позиция. Попитай как той се чувства в тази ситуация. И опитайте заедно да намерите решение, което е ок и за двете страни. Аз не съм никак добра в комуникацията и съответно често прецаквам здравата някои от тези разговори, но въпреки това опитвам да се подобрявам и виждам прогрес. Най-важното от цялата работа е, че ако наистина започнеш разговор по една наболяла за теб тема или тема, която просто искаш да изкажеш и изясниш с другия – само тази крачка вече изключително помага да намалиш напрежението в себе си по въпроси, които иначе ти създават огромна тежест. Да провеждаш трудни разговори е един чудесен начин да тренираш дискомфорт и дисциплина.
  5. Поддържайте в ежедневието си някакъв полезен навик. Едно от най-предизвикателните неща за хората е да поддържат в ежедневието си даден полезен навик дългосрочно. Лесно е да изпълняваш един полезен навик за седмица, две, дори за месец. Но какво мислите за това да поддържате един навик за 2 месеца? Или за 3? След тези три месеца реално става доста по-лесно да се поддържа този навик, но голяма част от хората се отказват прекалено рано. Вместо това, вие може да направите следното – изберете един полезен навик, който искате да изградите и поемете отговорност да го спазвате за 2 месеца. Може да е само 5 минути на ден, но го изпълнявате по едно и също време всеки ден. Когато часа за изпълнение настъпи – ставаш и изпълняваш навика, дори да е само за 5 минути. В моята Програма за изграждане на полезни навици всеки месец упражняваме по един полезен навик, но тъй като са 12 навика, обикновено хората след месец, два започват да се отказват. И именно това е идеята и една от най-голямите ползи на Програмата за полезни навици – да започнеш, да ти стане трудно, да се откажеш, но след това следейки ежедневните послания от Програмата – отново да започнеш с изпълнението на поредния полезен навик. Защото поддържането на дългосрочни полезни навици има малко общо с изграждането на навика и много общо с връщането към навика, когато неминуемо отпадаме от него. :) Именно и затова хората, които са цяла година в Програмата за полезни навици имат възможност да усетят реално как се случва този процес и да задобреят в това след като отпаднат да се връщат отново в играта и да продължат напред! Което пък отваря за тях пространство да създават хиляди други чудесни промени в живота си. :)
  6. Обръщаме се с лице към проблемите си. Когато имаме проблем, много често съвсем старателно избягваме да мислим за него. Провери дали някое от следните твърдения е валидно за теб: имаш повече излишни килограми, които все отлагаш да адресираш, протакаш работата по важен за теб проект от твърде много време, отлагаш да седнеш и най-накрая да внесеш малко повече яснота и ред във финансите си, изморен си и наистина неудовлетворен от някаква насока в твоя живот, но не ти се занимава да решиш този въпрос. Всичко това са изключително некомфортни ситуации, за които на нас изобщо не ни се мисли. Отбягвайки ги обаче, задълбаваме още повече проблемите си и животът ни става още по-неприятен. Вместо това, опитай се да прегърнеш проблема като възможност да преминеш към следващия етап от живота си. Т.е. – не се правиш, че проблема го няма, не бягаш от ситуациите, в които този проблем възниква, а се обръщаш директно лице в лице с него. Позволяваш си да видиш този проблем. Признаваш, че този проблем съществува в твоя живот. И започваш да внасяш яснота около него. Изясняваш си какво всъщност представлява този проблем? От къде точно идва? Как можеш да преодолееш този проблем? Какви са възможните опции за теб? Коя е следващата ти крачка? Когато застанеш лице в лице с проблемите си ще установиш, че това никак не е приятно. Но не е толкова неприятно колкото си си мислил, че е! После дори ще се радваш, че си го направил. И по-важното – ще развиеш сила, кураж и дисциплина да се справяш с проблемите си и занапред.
  7. Упражнявай се да обичаш процеса, а не само резултата. Да си дисциплиниран до голяма степен означава да си изградиш разбирането, че ти не се нуждаеш от някаква невероятна награда (резултат), за да си свършиш работата, която е наистина важна за теб. И да осъзнаеш, че във всяка дейност има вградена награда. Т.е. изпълнението на дейността е възнаграждаваща сама по себе си. Например, ако си си заложил да се храниш здравословно, не е необходимо в края на седмицата за „награда“ да отидеш да се наядеш с пържени картофи и бишкотена торта. Твоята реална награда е да се наслаждаваш на това, че си избрал да се храниш с подхранваща тялото ти храна. Твоята награда не са пържените картофи накрая на седмицата. Твоята награда не са дори свалените килограми. Твоята награда е процесът да се храниш със здравословна храна и така да показваш уважение към тялото си. Ако спортуваш, твоята награда не е това, че коремът ти може би ще стане по-плосък след няколко седмици. Твоята награда е радостта от движението, което за теб е възможност да внесеш повече будност и раздвиженост в тялото и ума си. Ако изпълняваш свой проект, твоята награда не е това, че може би ще спечелиш хиляди левове от този проект. Твоята истинска награда е възможността да изразиш себе си правейки това, което сърцето ти те насочва да направиш. Та, идеята е да започнем да обичаме процеса, а не само резултата. Каквато и дейност да правим, всяка минута да откриваме радостта от изпълнението на тази дейност. Да усещаме как самата дейност е възнаграждаваща сама по себе си за нас. Дори в моментите когато тази дейност е ужасно неприятна. Тогава става малко по-трудно да усетиш радостта от процеса, но нас това не ни притеснява, защото ние с вас не сме хора, които бягат от трудното! :)

Ок, другари, това са 7-те насоки, които смятам за феноменално чудесни в практикуването на повече дисциплина в ежедневието ни. В началото никоя от тях не е лесна, но в крайна сметка – нали за това практикуваме! :)

Означава ли всичко написано дотук, че животът ни трябва да бъде само дисциплина, без никакво забавление? Разбира се, че не! :) Но ако може да направим така, че животът ни да бъде по-наситен, интензивен и радостен, защо да не изберем да задобреем в нещо като дисциплината, което със сигурност ще ни се отплати в дългосрочен план? :)

Аз съм all in! :)

А ти? :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

Какво е важно да знаем когато трудното дойде в живота ни

Какво е важно да знаем когато трудното дойде в живота ни

 

Миналата седмица споделих с вас статия относно умението да се влюбим в трудностите на живота и как това може да внесе наистина качествена и позитивна промяна в начина, по който живеем и изпълняваме целите си. :)

Тази седмица искам да продължа темата, като споделя 5 насоки, които смятам, че е важно да имаме предвид когато трудното се появи в живота ни и когато започнем да работим по него. :)

Ето кои са те:

1. Вършим трудното само ако наистина има защо да го вършим. Когато трудното се появи в живота ни, първата ни работа е да проверим дали наистина има нужда да го изпълним. Т.е. не просто дали има нужда да правим трудното, а дали наистина има нужда да го правим. :) Това на пръв поглед изглежда лесна задача, но истината е, че много често съзнанието ни е замъглено от различни фалшиви нужди, от обществени предразсъдъци, от излишен перфекционизъм и т.н., които ни карат да мислим (автоматично, а не обосновано), че има нужда трудното да бъде изпълнено. Затова нашата задача е да оставим първоначалната си автоматична оценка настрана (колкото и категорична да ни изглежда тя) и да изследваме дали наистина има нужда трудното да бъде изпълнено?

 

Как изследваме дали трудното наистина има нужда да бъде изпълнено?

 

Лесно. Чрез въпроси! :)

 

Просто си задаваме няколко въпроса и си даваме време за размисъл. Такива въпроси може да са: „Това трудно наистина ли има нужда да го изпълня или е просто израз на някакъв обществен (или на друг човек) натиск към мен да го изпълня? Това трудно наистина ли има нужда да го изпълня или е просто израз на моя излишен перфекционизъм? Защо всъщност трябва да изпълня това трудно? Какво точно ще ми донесе? Как това ще ми помогне в моя прогрес? Наистина ли ще получа достатъчно важен и ценен за мен резултат, за да влагам енергията, времето и може би парите си в тази трудна задача?“ За да разберем дали наистина има нужда да изпълним трудното – подобни са въпросите, върху които е добре да поразсъждаваме. :)

 

Това, че трудното ще е трудно за изпълнение ни е вече ясно и нас това не ни интересува, защото както разбрахме, ние не сме хора, които бягат от трудното. Но ако след по-задълбочено изследване разберем, че трудното е израз на някаква наша фалшива или чужда нужда, или на излишен перфекционизъм – зарязваме трудното. Не го приемаме. То значи не е автентично за нас трудно. Много често трудното идва просто като покана към нас да се свържем с наистина ценното за нас и да опростим – да изхвърлим ненужните си „цели“ и да се концентрираме върху наистина важното. Трудното, което наистина има нужда да бъде изпълнено е това, което би донесло истински прогрес в живота ни, а не е фантазия на нашия ум. Например, наскоро се запознах с 35 годишен мъж, който преди 10 години е изкарал само една година в университета и сега е решил да довърши образованието си. Когато го попитах защо – той каза, че е защото така е добре да се направи, защото някога може да му е от полза, защото така ще почувства вътрешно удовлетворение и т.н. Както се оказа – той няма достатъчно значима причина да изхаби 4 години от живота си, за да завърши университет. Това е фантазията, която той има поради обществения предразсъдък, че човек „е добре“ да има диплома. В същото време този мъж стартира собствен бизнес и в реалността нещото, което най-малко му трябва в този момент е да хаби време в изпълнение на нещо абсолютно ненужно за него. Времето, енергията и парите, които смята да вложи за диплома, може да са ресурси, които да вложи за компактно образование, което да му помогне да напредне по-бързо в новото си начинание.

 

В живота е като в работата – ако покажеш на Шефа, че може да вършиш всичко трудно каквото ти се подхвърли, той просто ще го включи в длъжностната ти характеристика. :) Затова много внимателно избираме битките, които да водим. Внимателно избираме трудното, което наистина да изпълним. Защото ако хабим ресурсите си за несъществени битки, няма да ни остане сила за наистина значимите битки за нас. Ако постоянно приемаме в живота си трудно, което няма нужда да бъде изпълнено, тогава животът ни се превръща в безсмислено труден.

 

2.  Ако установим, че трудното наистина има нужда да бъде изпълнено – първо търсим дали може да го делегираме на някой друг. Трудното, което наистина има смисъл да бъде изпълнено от нас е само трудното, което би донесло значим прогрес в живота ни. Всяко друго трудно е предназначено за някой друг. Затова, следващия важен въпрос, който е нужно да си зададем е: „Кое от това трудно наистина има нужда да изпълня аз и кое мога да делегирам?“ Тук най-същественото е да изхвърлим историите, които си разказваме за това, че единствено и само ние може да изпълните нещо по най-добрия начин и да се отворим за възможността, че може би друг човек може чудесно да го изпълни вместо нас. Ако някой може да изпълни трудното на 80% добре колко нас или на достатъчно задоволително ниво – делегирайте го веднага, колкото и пари да ви струва това! Ако можете да делегирате трудното, но не го направите, за да си спестите време или пари, това което ще разберете накрая е, че вие всъщност сте изгубили много повече време и пари, като не сте го делегирали. Това е урок, който в един или друг момент, всеки от нас научава.

 

Вярно е, че много от „ненужното трудно“ ни учи на важни уроци, но ако усещате, че тези уроци вече сте ги научили – пробвайте някое ново ненужно трудно. :) Такова, което поне да ви научи на нещо ново, а не да повтаряте един и същи урок. :) А ако осъзнаете, че някое трудно няма нужда да бъде изпълнено от вас – делегирайте го и наблюдавайте как делегирането ви помага да имате достатъчно енергия, за да се справите адекватно с трудното, което наистина е предназначено за вас – т.е. трудното, което носи истински, значим прогрес във вашия живот. Имайте предвид също, че за човека, на който делегирате вашето ненужно трудно – това за него може да е нещо лесно или да е трудно, от което той има нужда в този момент, за да израсте. :)
Човек не е създаден, за да работи.
Работата е създадена за човека, за да може той да израства.
Боб Проктър
3. Ако установим, че трудното наистина има нужда да бъде изпълнено лично от нас – това е моментът, в който изпълнението на трудното става не работа, а наша мисия! :) Ако установите, че изпълнението на трудното ще донесе значим прогрес в живота ви, значи вече сте сигурни, че това трудно е вашето си трудно – нещо, което е предназначено за вашето развитие. Тогава поемате 100% отговорност за трудното, съзнателно го избирате в живота си, взимате категорично решение да го изпълните и екшънът започва! И това е моментът, в който следва да стартирате процеса по влюбване в трудното. :)

 

В основата си трудното винаги е свързано с някакъв хаос (непродуктивен модел, въртене в кръг, създаване на нещо ново), който е нужно да бъде подреден (разчистване, оптимизиране на модела или процеса, създаване път напред) и в резултата да направи твоя живот (и може би живота на други хора) по-добър. Т.е. когато установиш, че трудното е твоето си трудно – тогава трудното идва с покана към теб да създадеш от хаоса ред, който да послужи като основа за прогрес. Тогава трудното се превръща в твоя мисия! В този случай нашата задача е да си направим много ясен и конкретен план-график за изпълнение на трудното и да започнем да го изпълняваме. :)

 

Когато мозъкът види, че имаме нещо трудно за изпълнение, той веднага започва да ни убеждава и да намира изключително добри аргументи защо трудното няма нужда да се изпълни, че може да се отложи и т.н., и т.н. Това е естествената природа на ума – да бяга от трудното и да тича към удоволствията. Ние следва да бъдем съзнателни за това, че  мозъкът иска да ни накара да избягаме от трудното и не просто да не му се поддаваме толкова лесно, но и да го накараме да работи в наша полза. Как става това? Като покажем много логични и обосновано на мозъка си, че трудното може да бъде изпълнено и че е важно за нас да бъде изпълнено. Как правим това? Като седнем и си създадем много ясен и конкретен план за изпълнение на трудното.

 

Всяко трудно нещо, в началото не е ясно как ще бъде изпълнено. И ако ние не създадем за мозъка си яснота, тогава той запълва неяснотата с нашите страхове, държи ни постоянно в стрес, намира все по-рационални причини да се откажем и ние най-вероятно, рано или късно, наистина ще се откажем от изпълнение на трудното. Но когато създадем много ясен и конкретен план за изпълнение на трудното (и тук не е важно да сме 100% убедени в плана си, а просто да покажем някакъв възможен път на мозъка си), тогава мозъкът ни се успокоява и вместо постоянно да ни кара да се откажем, той всъщност започва да мисли как да изпълним плана си по-бързо и по-лесно. And guess what? Ние наистина започваме да измисляме начини, по който да изпълним трудното по-лесно. Реално, влюбването в трудното, за което пиша, до голяма степен опира до умението ни да създаваме яснота/план в изпълнение на трудното и по пътя да мислим за начини, по които да помагаме на мозъка си да изпълнява по-лесно и вдъхновено трудното.

 

Ааах, скъпа когнитивна неврология – ти правиш животът ни толкова по-осъзнат и лек! :)
Как да си правим ясен и конкретен план за изпълнение на различни трудни цели разглеждаме през август в модула „Управление на времето“ от Програмата за полезни навици, затова тук няма да задълбавам. Когато имаме ясен и конкретен план, най-важното (особено при дълги проекти) е да не гледаме колко дълго ще отнеме трудното, а да живеем, както Дейл Карнеги казва – „в херметизирания участък на днешния ден“. Т.е. когато е трудно, не гледаме пътя напред, а гледаме в краката си. Интересувани ни само да изпълним плана за деня. Веднъж месечно правим по-голяма ревизия и ако трябва донастройваме плана. През останалото време следваме графика си като кон с капаци и единствено може да откриваме начини, по които да помагаме на мозъка си да изпълнява по-лесно трудното. :)
Не питай колко време ще отнеме изпълнението на една цел.
Това време така или иначе ще мине, независимо дали работиш по нея или не.

 

4. Внасяме доза удоволствие в ежедневието си. Това е една чудесна стратегия да помогнем на мозъка ни да се успокои допълнително и да изпълнява по-лесно трудното. В йога философията има една доста разпространена мантрата, че е нужно да правим асаните едновременно с усилие и с лекота. С всичко останало в живота е по същия начин. Т.е. – когато сме в прекалено лесното, когато сме се пуснали „по течението“ е нужно да приложим усилие да се задвижим и да задействаме прогрес в живота си. Но когато сме влезли прекалено в усилието (както когато работим по трудното) – тогава е добре внесем лекота. Правим дейности, които внасят удоволствие и релакс в дните ни. Такива дейности за мен например са: да гледам изгрева сутрин, да си направя фантастично вкусно капучино сутрин, да имам чудесна закуска, да хапна много вкусен обяд, да слушам вдъхновяваща музика докато работя, да потанцувам в почивките от работа, да поспортувам за 30 минути в деня, да имам поне 1 час в деня, в който уча нещо ново или гледам вдъхновяващо youtube клипче, интервю с интересен човек или отивам на такова събитие. За теб удоволствията може да са 20 минути рисуване на ден, разхождане на кучето, импровизиращ театър, пеене, свирене и т.н. В идеалния случай тези удоволствия не са свързани с пилеене на пари, за да компенсираме трудното, а просто съзнателно внасяме елегантност в деня си с нещата, които вече са на наше разположение или изискват малка инвестиция. Експериментирай и съзнателно наблюдавай кои са моментите, дейностите които внасят лекота, удоволствие, благодарност, вдъхновение в твоя ден. След това внимателно внедри тези моменти в твоя ден! :) Това са моменти, които помагат на мозъка ни да презареди и по-лесно да изпълнява трудното. :)

 

5. От време на време, бъди близо до човек с добро сърце. Това звучи малко wo-wo, но всъщност е една доста ценна насока, по която много нежно трансформираме трудното в живота си. Идеята е, поне веднъж седмично да се виждате с някой ваш приятел, който има наистина искрено и добро сърце – това е човек, който умее да обича, който е автентичен, естествен и когато говориш те чува и разбира. Вие може би не сте забелязали, но когато сме до човек, който има добро сърце, ние влизаме в едно пространство на спокойствие, в което може да си отдъхнем, да се възстановим от трудното и да почувстваме подкрепата, че може да продължим. Това е пространство, в което се отпускаме и имаме възможността да усетим, че „всичко е наред“, дори и ментално да си разказваме, че не е така. Да имаш възможността да се докоснеш до човек, който има истински добро сърце е трансформиращо. Всеки от нас има минимум един такъв човек около себе си, на който може да се обади и веднага да влезе в това спокойно пространство и да си почине. Дори един час, прекаран с човек, който има добро и мъдро сърце е време, в което се възстановяваме и събираме сили занапред. Вие може би сте били в това пространство на трансформация, но не сте забелязали, че се случва и сега, когато вече знаете за него – следващия път ще го забележите и съответно ще го преживеете по-истински. Едно такова преживяване е хиляди пъти по-ценно от всяко друго преживяване. :)  А най-красивото е, че ние също може да създадем това пространство за някой друг. Може би не винаги, но от време на време – да. Когато ние самите наистина чуем, разберем, помогнем на друг в трудна ситуация, от доброто си сърце, това отново създава същото пространство на любов и спокойствие, в което трудното се трансформира. Наистина велико усещане! :)

 

Това, което искам да кажа е, че понякога трудното е подтик да проявим уязвимост и да се сближим с някой  човек около нас.  Или подтик да бъдем от полза за някой друг. Да си спомним, че каквото и да се случва на повърхността – под нея, всеки от нас носи едно наистина добро сърце. Всеки води собствените си трудни битки и също като нас, има нужда от разбиране, и подкрепа по пътя. Може би сме забравили това и сега, чрез трудното, имаме шанс да си го припомним. :) 

 

Ами, другари, това е допълнението, което исках да направя относно влюбването и работата ни с трудното. :)

 

Не приемайте нищо от написано тук на 100%. Пробвайте, изследвайте, наблюдавайте как е при вас, във вашия живот и чак тогава изберете в кое да вярвате и в кое не. Ако някое правило, съвет или насока ви създава тревога, страх и не ви води към израстване – променете я, така че да работи за вас. Откривайте собствени си начини да работите и да се влюбвате в трудното. :)

 

Това обаче, до което съм сигурна, че всички стигаме, независимо по кой път поемем, е че трудното, ако е нашето си трудно, е всъщност възможност за качествен прогрес в нашия и може би живота на хората около нас. Или както е казал Чърчил: „Овладените трудности са спечелени възможности.„

 

Ок, да действаме! План, яснота, изпълнение на трудното с благодарност и усмивка! :)

 

Ако тази статия ти е била полезна, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. А ако искаш да се упражняваш с нас в това да заобичаш трудното – включи се в модула за повече движение от Програмата за полезни навици. Движението е един от най-лесните и ефективни начини да подобрим взаимоотношенията си с трудното – регистрирай се ТУК. :)
Влюбен в трудностите на живота

Влюбен в трудностите на живота

 

Повечето, да не кажа всичките ни проблемите са причинени от това, че бягаме от трудното. Бягаме от това да проведем труден разговор, да вземем трудно решение, да започнем труден проект, да го довършим до край, да се поставим в трудна ситуация и т.н. А понякога трудността е в това просто да съумеем да се успокоим, да намерим начин да се вдъхновим или да поседим насаме със себе си и объркаността си. Хората сме си измислили хиляди стратегии да бягаме от трудното – пушене, пиене, трева, наркотици, пазаруване, безсмислени разговори на по бира, безцелстване в интернет. Всичко това са инструменти, с които се разсейваме от трудното. Инструменти, които ни помагат да се разсеем от онова, което е твърде болезнено да преодолеем – трудното.

Стигнали сме до там, че изобщо не мислим как да преодолеем трудното. Вместо това, когато то дойде – ние автоматично бягаме от него. Проблемът е, че както повечето от нас вече знаем от опит – бягането от трудното не работи. Нито един от инструментите за разсейване от трудното не работи. Нещо повече. В дългосрочен план те правят животът ни още по-неприятен. Карат ни да се чувстваме зле по отношение на себе си и на живота като цяло.

Както разбирате, за нас с вас е важно да започнем да заменяме бягането от трудното с нова, по-адекватна и работеща стратегия.

И истината е, че има само една адекватна и работеща стратегия да преодолеем трудното. Тя е да минем през него. Тук няма shortcut. Това е shortcut-а.

За някои хора това звучи твърде усилно, неприятно и отблъскващо, но в основата си умението да минаваме през трудното е израз на умението ни да обичаме живота. Колкото по-добри са взаимоотношенията ни с трудното, толкова по-добър е животът ни.

Някой може да си помисли: „Защо пък добрият живот да е труден живот?„

И аз веднага ще ви отговоря: „Защото стигаш до същността на добрия живот със задълбочаване. А задълбочаването е трудно. То изисква справяне с нестабилното, с несигурността, с хаоса.“ 

Добрият живот не е за всеки. Трябва да си го заслужиш.

Но ако решиш да подобриш взаимоотношенията си с трудното, откриваш нещо много интересно – откриваш, че когато задълбочиш, когато опознаеш трудното, то спира да е трудно. Тогава то започва да става просто поредния тик, който с увереност отмяташ в графика си. Тик, който отмяташ с любов. С благодарност, че имаш възможност да преживееш живота в неговата пълнота, а не единствено и само в повърхностната лекота. И изведнъж започваш да се увличаш по трудното. Започва да ти става хубаво в него. Да се влюбваш. Усещаш как то те кара да се чувстваш по-жив. :) Така в края на поредното трудно тикче в графика ти, добрият живот се отваря като възможност за теб. То е като магия. Или както казва един от любимците ми, Том Корли: „Асансьорът за успеха те чака на последния етаж.„

:)

За да се влюбим в трудното е нужно само да подобрим взаимоотношенията си с него. След това любовта идва от самосебе си. Както и при взаимоотношенията с хората, няма един начин, по който да подобриш взаимоотношенията си с трудното, но по-долу споделям с вас примерен процес, който може да ни служи като guide line. То е нещо като „6 стъпки, чрез които да се влюбим в трудното“. :) Ето кои са те:

  1. Пишем списък с всички трудни неща, които имаме (или искаме) да свършим. Те може да са неща, които са ни актуални в момента, а може и да са неща, които сме отлагали дълго време. Разговор, който искаме да проведем, но ни е страх. Съобщение, което искаме да напишем, но се притесняваме. Проект, който искаме да довършим, но все ни липсвало вдъхновение. Книга, която искаме да напишем. И т.н.
  2. Правим ясен и конкретен план за работа с трудното. Поемаме 100% ангажимент, че в следващите 7 дни ще работим по едно нещо от списъка ни с трудности и си определяме конкретен тригер и конкретна продължителност, в която ще го изпълняваме. Планът може да изглежда така: Следващите 7 дни, всеки ден, след като сутринта си направя кафе, сядам и 40 минути работя по трудното. Или: Следващите 7 дни, всеки ден, след като се върна от обяд, сядам и 30 минути работя по трудното. Изберете кой е най-подходящия момент от деня за вас и си направете конкретен план. Сложете си тази задача в графика, направете си напомняния ако трябва и гледайте на нея като на един от най-важните ви ангажименти за следващата седмица!
  3. Когато дойде времето за сесията ни – започваме веднага. Третираме момента на започване като най-великия момент във Вселената. Учим се за нас да няма нищо по-важно на света от това просто да седнем и да започнем. Нищо друго не съществува. Усъвършенстваме максимално момента на започване. Защото, другари, ако не започнем – нищо друго няма значение.
  4. Работим по трудната задача. Когато започнем сесията си, от сега с вас се уговаряме, че думата „трудно“ спира да съществува за нас. Нашето време за работа по трудното е време, в което забравяме, че трудното е трудно и започваме директно да го правим. Понякога това ще изисква от нас просто да вдигнем телефона или да напишем някакъв мейл, а понякога ще трябва да седнем и да направим план за стъпките, по които да изпълним трудното си начинание. Каквото и да изисква от нас – гледаме на времето си за работа по трудното като на съкровено време. Не позволяваме на никой и на нищо да ни разсее. Концентрираме се единствено и само върху изпълнението на задачата си. Това за нас става мисия! За нас това е шанс, привилегия да работим по трудното. Затова, защитаваме тези 30-40 минути от всичко останало, което иска да открадне вниманието ни.
  5. Тренираме съзнателност по време на сесията си. Времето, което сме си отредили за работа по трудното, освен време за изпълнение е и време, в което да тренираме съзнателност. Както знаете – да изпълниш нещо трудно… не е лесно. :) Затова наблюдаваме с голямо любопитство какво точно се случва с нас в тази сесия. Изтръпване на крака, свит корем, желание да идем до тоалетна, да пием вода, да хапнем нещо, усещане, че спешно трябва да си проверим мейла или фейсбук – всичко това са знаци, че ние сме в трудното. Когато е трудно умът използва тялото ни, за да ни накара да избягаме. Нашата работа в тези 30-40 минути е да забележим тези подтици и да не им се поддаваме толкова лесно. Нашата работа е да забележим съзнателно как те се случват и вместо да избягаме, вместо да се разсеем – да останем. Дори и да ни е изключително трудно да работим по заложената си трудна задача, не прекъсваме сесията си, а оставаме и наблюдаваме какво се случва с нас. Питаме се: Кое точно ми създава толкова голяма трудност в тази задача? Какво предизвиква съпротивление в мен? От какво точно искам да избягам в този момент? Наистина ли е толкова трудно или това е просто историята, която си разказвам? Как мога да се успокоя? Как мога да продължа да изпълнявам трудното с любов, с отдаденост, с благодарност, че правя нещо наистина специално? Кажете си: „Това са само още 20 минути, мога да го направя!“ След това проверете дали може да продължите с изпълнението на трудното. Ако можете – продължете. Ако не – стоите си на мястото, наблюдавате какво се случва с вас, изчаквате времето на заложената сесия да мине и чак тогава ставате от мястото си. Просто стоите и наблюдавате какво се случва с вас.
  6. Когато времето свърши, приключваме. Вдишаме, издишаме и ставаме. Независимо дали сме изпълнили докрай трудното или не – ако сме седнали и сме стояли на мястото си в уреченото време – броим го за успех. Защото след една такава сесия ние вече сме променени. Ние вече сме една стъпка напред в изграждане на по-близки взаимоотношения с трудното. Започваме взаимно да се опознаваме. Започваме да се влюбваме. Започваме да ставаме професионалисти. Професионалист е човек, който кара трудното да изглежда лесно. :)

Изпълнявайки горните 6 стъпки, малко по малко започваме да се влюбваме в трудното. Не с усилие, а с любопитство. Ние хората сме родени с вътрешен стремеж за израстване, а трудностите са важен инструмент, чрез който удовлетворяваме тази нужда. Разбира се, както и при взаимоотношенията с хората, ще ви се иска понякога „да теглите една“ на трудното :) и е Ок да го направите. Знаете – 80% спазваме правилата, 20% ги нарушаваме. :) Но човек, който веднъж е заобичал трудното, никога не може да се върне за дълго към мястото, в което заспало е бягал от него.

Нали? :)

Може би ти вече знаеш всичко това.

Може би сега ти е време за малко почивка от трудното. Ако е така – не почивай дълго. Ще се измориш! :)

А може би току що си си припомнил любовта към трудното и нямаш търпение да се свържеш отново с него. Да задълбочиш. Да бъдеш професионалист. :) Ако е така – кое е следващото трудно нещо, което се ангажираш да направиш?

Ами, хайде де, действай! :)

Ако тази статия ти е била полезна, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. А ако искаш да се упражняваш с нас в това да заобичаш трудното – включи се заедно с модула за повече движение от Програмата за изграждане на полезни навици. Движението е един от най-лесните и ефективни начини да подобрим взаимоотношенията си с трудното – регистрирай се ТУК. :)

Двете главни предпоставки да постигаме по-лесно целите си

Двете главни предпоставки да постигаме по-лесно целите си

 

Когато говорим за постигане на цели, едно от първите неща, които може да чуем е „нужни са ти мотивация и воля„. Мотивацията и волята обаче са ментални ресурси, които много бързо се изчерпват. Те могат да послужат за стартиране и задвижване на една цел, но ако целта е дългосрочна – волята и мотивацията ни постепенно намаляват, докато в един момент обикновено намираме себе си в ситуация, в която трябва да полагаме прекалено големи усилия, за да правим дори и минимални крачки напред. Разбира се, ние може да продължим да бутаме нещата да се случват, дори и когато мотивацията и волята ни са много ниски, но това е сигурна рецепта да направим живота си изключително неприятен и тежък.

Излиза, че старата парадигма да разчитаме на мотивация и воля за изпълнение на целите си, не работи!

И в същото време хората продължаваме да разчитаме на тях и очакваме прогрес.

Защо се получава така? Защо разчитаме на мотивация и воля, за да постигаме целите си, при положение, че те очевидно не са оптималните инструменти за нас?

Ако изследваме малко по-задълбочено този въпрос ще забележим, че в живота ни възниква нуждата от мотивация и воля, за да изпълним една цел, само в два случая:

  • Когато не сме взели категорично решение, че искаме да постигнем конкретната цел.
  • Когато не сме създали подходяща среда, в която тази цел да се изпълнява по-естествено, бързо и лесно.

Когато човек не е взел категорично решение дали иска да постигне дадена цел или не, то в главата му постоянно присъства чудене: „Да го направя ли, да не го ли направя. Дали има смисъл. Дали е подходящо. Колко ли време ще ми отнеме, дали си заслужава.“ и т.н. Когато това чудене присъства в твоята глава, ти вместо реално да изпълняваш целта си, голяма част от твоето време и енергия се изхабява единствено и само в това да обсъждаш вътрешно със себе си дали искаш тази цел или не. Ти, най-вероятно без да разбереш, се заставяш всеки ден да взимаш едно и също решение, което е изключително изморително (всяко решение за мозъка е стрес, а когато взимаш едно и също решение всеки ден е още по-голям стрес). Ако не си взел категорично решение да постигнеш една цел, на теб постоянно ще ти трябва мотивация и воля да се убеждаваш, „че има смисъл, че можеш, че е хубаво да се случи“ и т.н. безумни неща, които идват в следствие от постоянното чудене. Това е като да работиш в голяма компания и 80% от времето ти да е заето в заседаване на глупави срещи и само 20% да е реална работа. Тъпо, нали?

Каква е алтернативата на това чудене и тегаво изпълнение на целите ни?

Алтернативата е да вземем категорично решение дали действаме към постигане една цел или не. Че не си сигурен, че имаш колебания, че не знаеш дали си заслужава – това е ок да присъства, но не е ок да се превръща в спирачка на изпълнението. Ако седиш в чуденето няма как да разбереш дали си заслужава. По-добре да действаш и в движение да решаваш колебанията си, и да откриваш дали си заслужава.

Да вземеш категорично решение означава да изхвърлиш от главата си всички уговорки „дали или“ и да приемеш, че решението е взето – действаш по изпълнение на целта без колебание, без връщане назад. И в момента, в който се хванеш, че отново се чудиш: „Дали да го направя или да не го направя?“ – спомняш си, че ти вече си взел категорично решение, моментално прекратяваш всякакви умствени уговорки и се концентрираш върху действието – правиш следващата крачка напред.

 

Паузирай за няколко секунди сега и помисли за конкретна твоя цел – постоянно се чудиш дали, или, как, кога, защо да я изпълниш, или си взел категорично решение да я изпълниш и просто действаш?

Може би си мислиш, че точно ти не си човек, който умее да взима категорични решения?

Чудесно!

Време е да разбереш, че никой от нас не е! Дефолтната настройка на всеки човешки мозък е да се чуди, да запълва неяснотата със страх, да бяга от промяната. Ако ти избираш мозъка да те контролира – продължавай да се чудиш и да си мислиш, че „ти си си такъв“. Ако обаче си решил ти да контролираш мозъка си – тогава започвай да се упражняваш да взимаш категорични решения. И на мен не ми е лесно да застана срещу 300 мил. години еволюирала негативност и чудене (демек нашия мозък), но се упражнявам и колкото повече се упражнявам, толкова повече задобрявам в това умение.

 

Ок.

Продължаваме!

Втората причина, заради която хората използваме неефективните си ресурси мотивация и воля за постигане на цели е защото не си изграждаме среда, която да подпомага изпълнението на целите ни. Дори нещо повече – обикновено, без да си даваме сметка, оставаме в среда, която всъщност доста забавя, а понякога и изцяло пречи на изпълнението на целта ни.

Писала съм подробно за фактора „среда“ в живота ни. Сега само ще обърна внимание на това как 3-те елемента на средата могат да пречат или подпомагат постигането на една цел. Трите елемента на външната среда са (1) физическата среда, (2) хората, с които общуваме и (3) менторите (хората, от които се учим и взимаме съвети):

  • Физическата среда. Ако целта ти е да спортуваш, но си избрал да тренираш в зала, която е на 20 минути с кола от твоя дом/офис, или ако трябва да пътуваш с реис до там в час пик – в началото ще си мотивиран и ще го правиш, но дългосрочно тези пречки във физическата среда, които трябва да минеш, за да стигнеш до залата най-вероятно ще те откажат да спортуваш или ще трябва да изкараш от някъде голямо количество воля, за да ходиш на тренировки въпреки препядствията, което е доста неприятно усещане. Ако обаче намериш зала, която е на минути от дома или офиса ти, или решиш да тренираш вкъщи – тогава средата около теб прави по-лесно и естествено изпълнението на твоята цел да спортуваш. Друг пример – ако искаш да създадеш повече яснота за приоритетите в живота си, но в дома ти имаш хиляди непотребни вещи и е постоянно разхвърляно – тази среда, тази външна бъркотия създава объркване и стрес на мозъка ни и на нас би ни било доста трудно да работим за яснотата си, ако умът ни хаби енергия да се бори с целия този външен хаос. На повърхността обикновено хората си мислят, че бъркотията не е кой знае какъв проблем, но истината е, че мръсотията, трупането на непотребни вещи, разхвърляността, и бъркотията не са само физически, те са просто отражение на бъркотията в менталното, емоционалното и духовното ни състояние. Когато съзнателно създаваш за себе си по-свежа, по-чиста, по-опростена и по-подредена физическа среда, това автоматично създава в главата ти ново, чисто, подредено пространство, в което приоритетите ти по-ясно и осезаемо да изпъкват и да те вдъхновят. Домът ни, офисът ни, колата ни, дрехите ни, храната ни, чашата, от която си пием кафето – ако тези „дребни“ детайлни не подкрепят ментално, емоционално и физически нашата цел да се случи, то голяма част от времето и енергията ни ще отива просто в преодоляване на пречките, които тези уж малки детайли създават. От друга страна – съзнателното подбиране на всички тези елементи на външната физическа може да помогне много за това нашата цел да се случи по-лесно и бързо.
  • Хората, с които общуваме (тук включвам книгите, които четем и видеата, които гледаме). Ако твоята цел е да постигнеш финансова свобода, но хората, с които общуваш са хора, които правят неразумни покупки, харчат пари несъзнателно, не следят финансите си,  не мислят как да оптимизират разходите си, казват, че „веднъж се живее“ и си купуват скъпи неща с различни оправдания и т.н., то по някое време и ти ще започнеш да вярваш в тези неща и да мислиш, че целта да постигнеш финансова свобода е доста трудна или дори глупава. Ще започнеш да се чудиш дали има смисъл да продължаваш, да убеждаваш наново себе си,ч е има смисъл, да полагаш големи усилия, за да направиш дори и минимална крачка по тази цел. Представи си обаче ако си смениш средата и общуваш само с хора, които вече са постигнали финансова свобода, с такива, с които е нормално да работиш за финансовата си свобода, с такива, за които е наистина важно да я постигнат. Ако си в такава среда за теб също ще бъде „нормално“ да работиш за финансовата си свобода, за теб това ще е взето категорично решение – всички около теб го правят и за теб става естествена част от ежедневието ти да мислиш и да действаш в тази посока. Всеки от нас има огледални неврони в мозъка си, чрез които само за няколко седмици, съвсем незабелязано, прихващаме мисленето, маниерите, изразяването, куража, смелостта, подхода, стратегиите на хората около себе си. Хората, с които избираме да общуваме определят какво е за нас „нормално“ и от там нататък ние виждаме и действаме в света на базата на това, което за нас е „нормално“. Ако за хората около теб не е „нормална“ целта, която си тръгнал да постигаш – ти ще трябва да ползваш мотивация и воля да се бориш (вербално или не) с възгледите на тази среда, за да оправдаваш целта си. А ако за хората около теб твоята цел е нещо нормално, постижимо, реално, ако за тях подобна цел е ежедневие – тогава за теб стъпките към тази цел ще се случват съвсем естествено и по-лесно – няма да има пред кой да защитаваш целта си, да обясняваш смисъла й, да губиш време да убеждаваш другите и себе си, че си струва и т.н. Разбирате каква огромната разлика има между двата типа приятели, нали? За повечето хора е много стресираща идеята да сменят средата си, да сменят хората с които общуват, но истината е, че за всяко изкачване на ново ниво, на нас ни трябват ново ниво хора. И ако другите са избрали да не вървят напред, то ти също трябва да направиш своя избор – да останеш с тях или да вървиш напред за реалното изпълнение на целите си.
  • Менторите – хората, от които учим (или липсата им). Забелязвам и в себе си, и в другите как прекарваме дни наред да се чудим дали да направим нещо или да не го направим, как да го направим, кое е правилното нещо да направим и т.н. Реално ние можем да си спестим всичкото това време и цялото това чудене като просто си организираме среща с двама, трима човека, които вече са по-напред от нас и могат да ни дадат конкретни насоки, по които да вземем своето решение в пъти по-бързо. Ако ние не се свързваме да черпим опит от тези, които вече са напред, това значи, че разчитаме на себе си постоянно да откриваме топлата вода, което е абсолютна загуба на време. На каквото и ниво да си, над теб винаги, винаги има поне двамата, трима човека, с които може да се свържеш, да поискаш съвет и това да те придвижи по-бързо напред. Ако сам откриваш топлата вода – ти ще се движиш бавно и ще са ти необходими доста мотивация и воля да продължаваш напред. Да откриваш сам топлата вода освен, че е тъпо, но и е много трудно и обезкуражаващо. Ако обаче се свържеш с правилните (наблягам на това „правилните!“) ментори за теб – няма да е нужно да прекарваш дни наред в чудене, няма да измисляш топлата вода, тогава много по-бързо ще се придвижваш напред и това ще подновява ентусиазма и вдъхновението ти да постигаш целта си.

Ако не искаме да разчитаме на воля и мотивация за постигане на целите си, трябва да седнем и съзнателно, с намерение да създадем среда около нас, която е подкрепяща и правеща лесно изпълнението на нашата цел. Да създадеш правилна среда за изпълнение на целта си е като да подготвиш правилната почва за покълване и израстване на едно растение. Не може да засееш лале в пясък. Това е подготовка, неподлежаща на коментар.

 

Хората често споделят „мъдростта“, че мислите създават живота ни. Но ако изследваме това послание в дълбочина ще разберем, че то не е изцяло правилно, защото би следвало да има нещо, което създава мислите ни, нали така? Има нещо, което определя дали на мен ще ми възникне качествена мисъл или тъпа мисъл? И това нещо, което е предпоставка за нашите мисли, е средата!

Ако аз съм в качествена среда на мен ще ми възникват повече качествени мисли и идеи. Ако аз съм в некачествена среда, на мен ще ми възникват повече несъздаващи стойност мисли и идеи. Логично е – какъвто е input-a, такъв е и output-a.

Ние сме продукти на средата, в която съзнателно или несъзнателно избираме да живеем.

Огледай се сега около теб. Това е твоят свят.

В каква среда покълват твоите мисли, вярвания, твоят живот?

Тази среда подходяща ли е за постигането на твоята цел?

 

Двете главни предпоставки да постигаме по-лесно целите си са умението да взимаме категорични решения относно изпълнението на целите си и с намерение да създадем среда около себе си, която да прави изпълнението на тези цели по-лесно и естествено. Тези две стъпки са начин да автоматизираме изпълнението на целта си без да разчитаме на мотивация и воля. Така прогресът ни ще се случва много по-естествено и вдъхновяващо дори за нас самите. 

 

Каква е твоята цел?

Ще продължаваш ли да водиш вътрешни дебати в главата си дали ще я изпълниш или не, или взимаш категорично решение да реализираш тази цел?

Ако взимаш категорично решение – какво е нещото, което ще промениш в своята среда, за да направиш тази цел по-лесна и естествена за изпълнение? :)

Ако тази статия ти е била полезна, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. Или директно се включи заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, където всеки месец работим по това да оптимизираме вътрешната и външната си среда – регистрирай се ТУК. :)

Живот без умствени уговорки.

Живот без умствени уговорки.

 

Всички знаем как все повече хора чувстват, че са изгубили себе си. Не знаят какво искат, а дори и да знаят – все нещо не им достига да се мобилизират и да го реализират на практика.

Наблюдавала съм тази ситуация при доста хора и смея да твърдя, че основната причина, заради която се случва това е следната – постепенно и неусетно позволяваме на важното в живота ни да бъде задушено от незначителното. Без да усетим, позволяваме това, което ни носи енергия, радост и разнообразие да избледнее в ежедневието ни и на негово място поставяме сигурното, рутинното, познатото, несъщественото.

Когато потънем в незначителното се случва нещо много интересно – всичко в живота започва да ни се струва незначително. И тъй като всичко ни се вижда незначително – губим мотивация да се пънем за каквото и да било, дори и за нещата, които наричаме „важни“. Започваме да търсим пътя на най-малкото усилие – започваме да искаме много, но да даваме малко.

Навикът да обръщаме внимание на незначителното постепенно осквернява съзнанието ни дотам, че накрая всяка наша мисъл бива белязана от незначителност. Ако сме извършили такова светотатство над себе си – а кой ли не го е правил? – нашият лек би бил чрез будност и съсредоточеност да си възвърнем святостта, да съградим наново храма на мислите и действията си.

Хенри Дейвид Торо

Светът е хаос. Естествената склонност на нещата е да падат, да се разрушават, да деградират. Това е природен закон. Така действа гравитацията. И ако в този хаос ти нямаш ясна и категорична система, която да те държи на повърхността, ти със сигурност ще затънеш в посредствеността на дните, вероятно без изобщо да разбереш какво ти се случва.

Днес искам да ви разкажа за системата, която на мен ми помага да стоя на повърхността. Може би не е най-перфектната система на света и не мога да кажа, че действа винаги и на 100%, но това, което със сигурност мога да ви кажа е, че за последните 3 години това е системата, която ми помага да съм в поне 70…80% от времето си на повърхността. А това е достатъчно, за да бъда над средното ниво. Ето защо смятам, че тази система може да бъде от полза и на вас.

Системата се казва: „Живот без умствени уговорки“ и включва само две стъпки:

  1. Решаваш ясно какво е важно за теб;
  2. Изпълняваш това, което е важно за теб без умствени уговорки!

Преди да кажем няколко думи за тези две точки, искам първо да разгледаме какво значи „Живот с умствени уговорки„.

Да речем решил си, че е важно за теб да започнеш да спортуваш или да започнеш да работиш по свой личен проект, или да заделяш повече време за социален живот, или каквато друга позитивна промяна си решил да създадеш в живота си. Определяш си някакви параметри на тази промяна – например решаваш, че в понеделник, сряда и петък в 17:00ч започваш да спортуваш. Може дори да си избрал в коя зала ще ходиш и вече си спокоен, че планът ти е готов и всичко е измислено!

Първата, втората седмица всичко е наред, защото си мотивиран! Идва третата, четвъртата седмица обаче и в понеделник, малко преди 17:00ч в теб започва да се прокрадва едно чудене: „Спортува ли ми се днес? Май съм малко уморен. Чак до залата да ходя? В този студ? В тази жега? В този дъжд? Пък и тъкмо преди малко хапнах, може би не е най-удобният момент?„

Стоп кадър!

Нека изследваме какво точно се случва в тези няколко минути чудене.

Нашата фантазия в този момент е, че чуденето ще ни помогне да вземем най-правилно решение за себе си. Това обаче, което се случва в реалността е, че чудене ни обърква и ни хаби енергия. Чрез чуденето умът ни се опитва да избяга от дискомфорта, усилието, което трябва да положим. В момента на чудене се случват две неща:

  • Когато се чудим дали да направим едно действие, което изисква усилие нашият ум винаги ще измисли много категорични „доказателства“, че е по-добре да не положим това усилие. Защо? Защото такава е природата на ума – той бяга от дискомфорта към удоволствията, от трудното към лесното, от работата към разсейванията;
  • Когато се чудим, това което всъщност правим е да взимаме решение за нещо, за което вече сме взели решение. Лошото е, че функцията „взимане на решение“ е стрес за психиката ни и едно 10 минутно чудене хаби доста ментална енергия, което ни създава усещане за умора и „истинска“ неспособност да положим усилие да направим това, което сме решили да направим. В реалността, мисленето дали да направиш нещо или не, често отнема повече време и ни уморява повече, отколкото ако просто станем и го направим. :)

Ако сега се върнем в горната ситуация, в която към 17 без 10ч. започваме да се чудим дали да спортуваме или не и оставим чуденето да ни омагьоса, то до 17 и 10 умът ни ще е измислил достатъчно причини да не спортуваме, а ние ще сме се изморили толкова от мислене, че ще сме със замъглено съзнание кое е наистина важно за нас да направим и кое не.

Както става ясно, ако се оставим на чуденето – ние може би ще започнем своята позитивна промяна в живота, но едва ли ще можем да я поддържаме за дълъг период от време.

Битката между Човекът и Чуденето/Умствените уговорки дали да направиш нещо, което изисква усилие е предварително решена. 

И единственият начин да спечелиш дългосрочно тази битка е да елиминираш изцяло чуденето!

Живот без умствени уговорки означава да вземеш решение кое е важно за теб и когато дойде време за изпълнение на важното, просто ставаш и го правиш. Не се чудиш дали имаш желание или не. Не се чудиш дали моментът е подходящ или не. Не се чудиш дали имаш вдъхновение да го направиш или не. В момента, в който си решил, просто ставаш и правиш това, което е важно за теб.  Уморен си, болен си, спи ти се, мързи те, наял си се, жена ти те е изнервила, мъжът ти те е ядосал – няма значение. Просто ставаш и го правиш.

Ето няколко примера за това как аз следвам системата: „Живот без умствени уговорки“:

  • Спорт. Движението е изключително важно за мен. Имам изкривявания по гръбнака и ако не поддържам тялото си гъвкаво, това ме сковава физически, емоционално, психически, всякак. Затова спортът е част от моя живот без умствени уговорки. Взела съм решение, че ще спортувам всеки ден в 16ч. Това е категорично решение – т.е. спортът е в графика ми като задача, която не подлежи на уговорки. Когато стане 16ч. – спирам да правя каквото и да правя, обличам се и започвам да спортувам. Не се чудя, не позволявам на друга задача да измести спорта като нещо „по-важно“, не позволявам някое увличащо разсейване да ме омагьоса и да „забравя“ за важното. Просто ставам и започвам спорта. Дали ми се спортува всеки ден? Естествено, че не! В доста случаи ме мързи, искам да правя нещо по-интересно, по-забавно, да не полагам усилие. Но аз разбирам, че това е гравитацията, мързелът, който ме подканя да склоня глава, да удавя важното в блатото на незначителното. Затова – щом забележа, че започвам да се чудя – веднага спирам умствените си уговорки и започвам да спортувам;
  • Хранене. Това да съм съзнателна с какво точно храня тялото си е нещо наистина важно за мен вече почти 20 години. Усещането за чистота и лекота, която ми създават простите и естествени храни е нещо, което ми дава будност, жизненост и гъвкавост. Затова когато отида в магазина аз не се чудя дали да си купя вафла, сникърс, меденка, някаква консерва или нещо такова. Този въпрос е предварително решен за мен и аз го следвам… без умствени уговорки;
  • Творчество. Творчеството за мен е една от най-важните дейности в този свят, защото развива мисленето ни на създател. То активира дясната част на мозъка ни, което ни помага буквално да мислим с повече умствен капацитет. Когато имаме творчество в живота си, въображението ни се събужда и започваме да забелязваме неща, които иначе изобщо не бихме видели. В моят живот творчеството се изразява основно в писане, но човек може да упражнява всяка друга творческа дейност, която му харесва. Писането е част от моя живот без умствени уговорки. Преди съм писала изключително много, но към настоящия момент пиша веднъж седмично. Дали ми се пише всяка седмица? Разбира се, че не! Понякога грам не ми се сяда! Но ако се оставя на течението, на гравитацията, на мързела – аз може да не пиша цял месец. Или два месеца. Не се знае! Когато позволиш умствените уговорки в живота ти – ти никога не знаеш дали аджаба някога ще направиш това, което е важно за теб!

Спорт, хранене, творчество – това са част от сферите в живота ми, които са в системата: „Живот без умствени уговорки“. В тази система може да сложиш всичко, което прецениш за важно за теб – отношения с партньора, с децата, социален живот, приключения, работа по личен проект, писане на книга и т.н.

Ако е важно за теб да работиш по личен проект – решаваш наример, че ще ставаш в 6:30ч, за да работиш по своя проект 30 минути преди работа и изпълняваш това свое решение без умствени уговорки до тогава докато не приключиш проекта си.

Ако е важно за теб да имаш повече социален живот – решаваш например, че работното ти време приключва в 17:00ч и изпълняваш това свое решение без умствени уговорки.

Живот без умствени уговорки означава да определиш петте или десетте неща, които са важни за теб, да определиш кога ще ги изпълняваш и когато това време дойде – просто сядаш и го правиш. За всичко останало може да си позволиш да бъдеш посредствен. Но за важното – трябва да вземеш категорично решение и да го изпълняваш в 80% от времето си. Ако следвате блога ми или сте в Програмата ми за полезни навици, знаете, че 20% съгрешения са задължителни навсякъде! :)

Та, така!

Животът без умствени уговорки е това, което ти помага да се превърнеш от мечтател в човек, който наистина постига целите си.

Животът без умствени уговорки е това, което ти помага да излезеш от мъглата на незначителното и пред себе си да видиш ярко откроени важните и смислени неща в живота ти, които да бъдат твоята пътеводна светлина занапред.

А не е ли това, което искаш – да имаш ясен ориентир кое е важно за теб и да вървиш уверено към него? :)

Ако е така – определи още сега 5-те категории, които са важни за теб и вземи решение в следващата година да ги изпълняваш без никакви умствени уговорки! :)

Навикът да обръщаме внимание на незначителното постепенно осквернява съзнанието ни дотам, че накрая всяка наша мисъл бива белязана от незначителност. Ако сме извършили такова светотатство над себе си – а кой ли не го е правил? – нашият лек би бил чрез будност и съсредоточеност да си възвърнем святостта, да съградим наново храма на мислите и действията си.

Хенри Дейвид Торо

Ако искате да създадете повече будност, енергичност и кураж за действие в себе си – очаквам ви заедно с мен в Програмата за изграждане на полезни навици! :) Това е Програма, в която всеки месец изграждаме различен полезен навик и по този начин тренираме постоянство, доверие в себе си и кураж да създаваме живота си такъв какъвто за нас си струва да бъде изживян! :) Цената за целия месец участие, за всеки полезен навик е 40лв. на месец, а Програмата се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да я изпълнявате в свое собствено темпо. Очаквам ви заедно с мен ТУК. :)

7 принципа в умението да довършваме нещата до край

7 принципа в умението да довършваме нещата до край

 

Ако умът ти не е замъглен от несъществени дейности, значи си в най-добрия сезон от твоя живот.

~Wu-Men

Когато някой приятел ми сподели своя идея, която смята да реализира, аз се вдъхновявам. Чувствам вътрешно нетърпение да видя тази идея изпълнена на практика. Вярвам, че един от най-раздвижващите и израстващи начини да прекарваме времето си е именно като работим за това наш проект да бъде реализиран. :)

Когато обаче след няколко месеца попитам докъде е стигнала тази идея – обикновено тя или изобщо не е започнала, или ако е започнала – не е помръднала и една стъпка напред към изпълнението си.

Кофти ситуация, нали?

Искаш да реализираш своя идея, но просто не се получава!

Защо се случва така?

Като човек, който доста е наблюдавал подобни сценарии, както в другите така и в себе си – мога да ви кажа, че идеите не се превръщат в реалност и проектите се влачат безкрайно дълго, поради една единствена причина – прекалена сложност. :)

Например, искаш да напишеш статия или дори кратка книжка – започваш, пишеш някои основни неща, но се сещаш, че трябва да добавиш и това, и онова, и трето, и пето. Добавяш материали от един автор, от друг, от трети. Добавяш свои размисли. Всичко ти се вижда „много важно“ да бъде споменато и следователно ти „не можеш“ да го пропуснеш въпреки, че вече се чувстваш изгубен в хаоса на цялата тази информация.  Заедно с това всеки ден се събуждаш с нова идея как статията да стане още по-добра – и започваш да редактираш, да редактираш, да редактираш. В крайна сметка се изморяваш и изоставяш всичко. Да напишеш няколко страници статия може да се превърне в толкова натоварваща дейност, че да отнеме дни, дори седмици, и накрая да се откажеш да пишеш каквото и да е.

Или пък искаш да създадеш курс и освен съдържанието на своя курс, започваш да правиш сайт за него, подходящ дизайн, структура, да търсиш опции за маркетинг, партньорства, методи за разрастване. Започваш да четеш и слушаш идеи на специалисти, неспециалисти, приятели, колеги и т.н. и т.н. В един момент всички тези странични дейности около курса стават толкова много, толкова неприятни и натоварващи, че ги чувстваш като бреме на гърба си, от което се оказваш неспособен да направиш дори една крачка напред! И така изпълнението просто спира!

Другият вариант е да се впрегнеш и да започнеш да бачкаш по всичко така, че да е изпипано до най-малкия детайл, и след месеци работа да откриеш себе си в ситуация, в която твоят продукт все още не е „достатъчно добър“.

По същия начин може да срещнете програмист, които работи по свой софтуер не месеци, а години наред (имам няколко такива случая), само за да разбере, че Google вече са пуснали продукт, който прави неговия софтуер изцяло нерелевантен и остарял. Проблемът: програмистът е разширявал и разширявал сложността и функциите на своя продукт, но така и не го е пуснал на пазара, защото иска да бъде перфектния продукт, който някога е правен.

Разбрахте какво имам предвид, нали?

Сложността, която ние сами си създаваме или позволяваме да ни бъде наложена от другите около нас – създава такъв огромен товар върху нас, че ние рано или късно (повече рано отколкото късно) стигаме до момент, в който просто се отказваме да довършим своя проект до финал.

Този проблем другари, има решение!

През последните години реализирах няколко важни за мен проекта и през това време много съзнателно наблюдавах кои са принципите, които ми помагат да довършвам нещата до край. Днес споделям тези принципи с вас и вярвам, че ако ги приложите за свой проект – ще имате постоянен прогрес с него и той скоро ще бъде изпълнен до край!

7 принципа в умението да довършваме нещата до край

1. Хващаш вълната на енергията. Когато една идея дойде при теб, тя идва с енергията, която ти е необходима, за да я изпълниш. Проблемът тук е, че когато идеята дойде, ние използваме генерираната енергия не, за да започнем да действаме по нея, а за да мислим дали тази идея е правилна, как точно ще се справим, какво ще кажат хората, дали идеята ще ни донесе достатъчно смисъл, слава, пари. Обсъждаме идеята си със знайни и незнайни приятели, и познати какво мислят, пък какво не мислят за нея. Накрая, понякога месеци, а често и години след като идеята ти е възникнала – цялото това мислене и говорене те е изморило толкова много, че просто нямаш енергия за изпълнение. А когато нямаш енергия за изпълнение – всяка дейност ти се вижда като „усилена работа“ и в крайна сметка се отказваш.

Да хванеш вълната на енергията означава да си достатъчно съзнателен да действаш по изпълнението на своята идея докато тя е все още силна и енергизираща за теб. Тогава изпълнението все още се усеща като игра и можеш бързо да набереш инерция, която в бъдеще да те движи дори когато стане по-трудно. Затова – зае**ваш прекаленото обмисляне, подготвяне и чакане, и започваш да действаш! Всеки ден си залагаш да работиш 40 минути по изпълнението на твоята идея и действаш с реални стъпки напред. Действайки, дори и с миниатюрни крачки, поддържаш енергията си на ниво за довършване на проекта до край.

2. Поддържаш обхвата на проекта си възможно най-простичък. Когато започнеш да правиш нещо ще ти дойдат хиляди идеи как може да го направиш още по-добре. Заедно с това хората около теб ще се надпреварват да ти дават акъл как може да подобриш и това, и онова, и трето, и десето. Твоята задача в този момент е да игнорираш абсолютно всички и абсолютно всичко, и да се съсредоточиш върху изпълнението на екзистенциалния минимум на твоята идея.

Искаш да имаш перфектен сайт, да имаш готино съдържание, подкаст, добре поддържана ФБ страница, нюзлетър, мембършип план и т.н.? Зарежи всичко и се концентрирай единствено и само върху създаване на готино съдържание!

Искаш видеата ти да са с красив фон, да имат надписи върху тях, да имаш перфектния стайлинг, музиката да бъде перфектно подбрана, да си подготвен с рекламна стратегия за тези видеа? Зарежи всичко и се концентрирай единствено и само върху това да си пуснеш телефона, и да снимаш видео!

Да, разбира се, че идеята ти може да се надгражда с хиляди мега яки подобрения, но е много важно да осъзнаеш, че докато твоят проект не е финализиран в основният му базов вариант, всичко допълнително ти създава усещане за по-голям товар върху теб. А колкото по-голям товар усещаш върху себе си, толкова по-голяма е вероятността да се откажеш. Затова още сега изхвърли всички розови фантазии, които си насъбрал за своя проект и започни да изпълняваш базовата версия. Когато базовата ти версия е финализирана – чак тогава може да си позволиш да подобряваш.

Ако в даден момент усещаш, че проектът ти започва да става прекалено натоварващ – веднага се върни към екзистенциалния минимум!

3. Прегръщаш философията „достатъчно добро“. Перфекционизмът е враг №1 на това да довършваме нещата до край. Да сме прекалено загрижени или критични към незначителни подробности и да се притесняваме как всичко трябва да е „изпипано“ – това е рецептата, по която никога не довършваме нещата до край.

Мантрата, която е важно да си повтаряш докато вървиш към финала е следната – done is better than perfect. Затова – ако се хванеш, че забиваш в подробности, които те парализират, изнервят и зациклят – кажи си: „Майната му на перфекционизма!“ и го направи да е просто „достатъчно добро“.

Да е „достатъчно добро“ означава да видиш, че нещо е изпълнено не на 100%, а на 80% както „трябва“ и ти съзнателно избираш да продължиш напред, а не да коригираш до безкрай оставащите 20%. Спомняш си, че винаги може да подобриш своя проект в следващата му версия и просто продължаваш към финала!

4. Създай си увереност, че умът ти ще измисли това, което в момента не знаеш. При изпълнението на един проект хората често блокират от мисълта, че не знаят как ще изпълнят до край идеята си. Казват си: „По дяволите, как ще направя Х, У или Z?„. И понеже не им идва на ум как ще изпълнят тези дейности, те се отказват преди изобщо да са започнали да ги правят.

За щастие аз още преди години се натъкнах на клипче на една от любимките ми – Мариса Пиър, в което тя сподели как очакването, че умът ще измисли какво трябва да направи, му помага той наистина да измисли решение когато има нужда от него. Например, първата книга на Мариса Пиър предизвиква огромен интерес и от издателството й предложили договор за издаване на втора книга. Тя си нямала на идея какво ще пише във втората си книга, но приела договора, защото знаела, че когато седне и започне да пише, умът й ще измисли какво да има в тази книга.

Така и станало! :)

По същият начин когато вечер заспивам и усетя, че влизам в прекалено притеснение какво ще пиша на следващия ден или как точно ще изпълня някаква дейност, си спомням, че умът ми ще го измисли когато седна и започна да го правя. Това ме успокоява и аз с увереност мога да продължа своя проект без предварително да се парализирам, че не знам какво и как ще направя.

5. Изгаряш всички мостове назад. Преди около 5 години слушах интервю с един от най-известните комедианти Луис СК:

  • Кога за последно ти се прииска да се откажеш? – попита репортерката;
  • Тази сутрин – отговори Луис СК – Все пак оцелях и съм тук отново! :)

Истината е, че колкото и да обичаш своя проект, и каквито, и тактики да прилагаш – идва момент, в който става трудно и ти се отказва. И ако още в началото не си се договорил много ясно и категорично със себе си, че няма да се върнеш назад каквото и да става – ти ще се откажеш. 99% от хората се отказват, защото техния проект е в графата „може би“ и в съзнанието си те държат опцията да се откажат. Така, когато трудният момент дойде – те винаги избират по-лесното и просто спират изпълнението!

За кратки проекти това може би не е от решаващо значение, но за по-дългосрочни проекти  – още със започването е нужно да вземеш ясно и категорично решение, че започваш изпълнението на своя проект и продължаваш докато го финализираш! Да, по време на изпълнението може да делегираш много от дейностите, които са започнали да те дразнят на някой друг, но ти съзнателно изгаряш всички мостове назад и отрязваш всяка опция да се откажеш. Твоята единствена посока е напред! Приемаш това като нещо, което не подлежи на никакви уговорки или компромиси. И довършва идеята си до край.

6. Създаваш си ясен план за изпълнение. Повечето хора оставят реализирането на своята идея когато имат свободно време или когато имат вдъхновение да работят по нея. Това е аматьорският начин да работиш по изпълнението на своите идеи.

Ако наистина искаш да видиш идеята си реализиране ти трябва много прост и ясен план. И планът е следния – избираш си тригер и се договаряш със себе си, че независимо какво се случва – след като тригера се случи сядаш и работиш по проекта си 40 минути на ден, всеки ден. Това е! Приемаш тези 40 минути когато важен и неотменим ангажимент от своя ден. Няма чудене, няма умствени уговорки дали да работиш по проекта си или не – когато тригера се случи, каквито и да са условията – просто сядаш и 40 минути работиш за изпълнението му. Изморен си, спи ти се, ядосан си, болен си, тъжно ти е, празнува ти се – няма значение какво се случва – когато тригерът се случи, каквито и да са условията – просто сядаш и 40 минути работиш по проекта си.

Разбира се – тук също не търсим перфекционизъм, а работим по позната вече формула – 80% спазваме правилото, 20% съгрешаваме с кеф! :)

7. Правиш проекта си публичен. Бързо. В крайна сметка твоята цел е да изпълниш своя проект в някакъв работен вариант и да го пуснеш към хората, които ще го ползват възможно най-бързо.

Ама как така? Аз искам да го направя да е хубав, да има и това, и онова? Трябва ми време!

Дишай! Така или иначе никога няма да бъде перфектно. Така или иначе само 33% от хората ще го харесат! Това са закони. Дори и когато си мислиш, че си направил нещо перфектно – ще се събудиш след два месеца, ще го погледнеш и ще имаш поне 300 идеи за подобрение. Затова е важно още сега да се концентрираш върху екзистенциалния минимум на своята идея, да прегърнеш философията „достатъчно добро“, да финализираш основната версия на проекта си и да го направиш публичен. От там нататък ако искаш цял живот подобрявай каквото ти скимне по него!

Та, така. Това са моите 6 принципа да довършвам нещата до край. Ако в момента имате идея, която събужда енергия във вас – изпробвайте тези принципи и бих се хванала на бас, че скоро вашата идея ще има значителен прогрес! :)

Ако стане така – пишете, ще се радвам да чуя за вашия напредък! :)

А ако искате да развивате своята увереност, постоянство и умение да довършвате нещата до край – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, която започва от 01.01.2018г. Това е Програма, в която всеки месец изграждаме различен полезен навик. По този начин подсилваме вътрешната си среда, трупаме вяра в себе си и кураж да реализираме целите си до край, въпреки оправданията и разсейванията си. :) От 05-ти до 30.12.2017г. може да се включите на намалена цена от 20лв. на месец и 210лв за цялата Програма – за всички модули надграждащо, интересно и разбуждащо обучение по изграждане на полезни навици. :) Очаквам ви заедно с нас да си създаваме живот, който си струва да бъде изживян в alephia.net! :)

My rules are my game changers #3

My rules are my game changers #3

 

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)

Бъди естествен в бизнеса, в това, което правиш и в начина, по който го правиш – сякаш говориш с близък приятел.

Мисли в 10х размер! If you have a 10-year plan of how to get [somewhere], you should ask: Why can’t I do this in 6 months?

Take a deep breath. Enjoy life. You are never gonna be perfect.

Тренирай да бъдеш куражлия! Дори хората да ти се смеят на това, което опитваш, какво от това? След 100 години нищо няма да има значение освен дали си се веселил и дали създал нещо стойностно.

Тренирай умението си да се доверяваш. Довери, че Вселената ще се погрижи за теб. Ако ти дадеш най-доброто от себе си и тя ще направи същото за теб.

Поддържай висок стандарт! Ако приемеш нещо по-малко от най-доброто, най-вероятно ще го получиш. Внимавай мислите, думите и действията ти да са в съответствие с високия стандарт, който искаш да поддържаш.

Когато страдаш спомни си формулата: Болка + Съпротивление = Голяма болка. И тогава опитай да махнеш съпротивлението от уравнението. Опитай да се отвориш за болката. Опитай да я оставиш да мине през теб. Когато съпротивлението го няма, болката не е толкова голяма.

Когато имаш труден период – грижи се повече за себе си. Умението да живееш добре е да живееш не въпреки болката, а заедно с нея.

If you are not on the scene, in the discomfort, sweating with me – then I am NOT interested in your feedback!

Рамките, критериите и правилата не просто ограничават възможностите ти. Те ти пречат изобщо да ги видиш.

Усмивката не е задължителна. Но много помага.

Приемаш, че другите са прави, дори и да не са прави. Харесваш другите, дори и да не ги харесваш. Те са част от историята, в която играеш.

Няма правила. Правилата се създават в действие и се променят според ситуацията.

Не е проблем да не знам какво се случва, защото знам, че каквото и да се случва аз мога да го превърна в добра история.

Аз мога да съм всякакъв. Ако не знам кой съм – просто започвам да правя нещо и в правенето откривам кой съм.

Не съществува такова нещо като блокаж. Съществува единствено мисълта, че съм блокирал.

Ти си на сцената, за да помагаш и да се радваш заедно с другия.

Хората са Богове, които спят и сънуват, че не са Богове. Събудете се.

Не е нужно да делим, не е нужно да се борим един друг – има ресурси за всички нас. Има за всички!

Живей живота си с ясно и категорично намерение. Живей деня си с ясно и категорично намерение. Например, кажи си „Днес възнамерявам да бъда радостна!“. И всеки път когато в деня намериш 1 свободна секунда – спомняй си това намерение.  Казвай си го отново. Ще познаете кое е правилното намерение за вашия ден ако то създава ентусиазъм, енергия и трепет във вас – тогава ум и сърце се синхронизират в едно.

Не споделяме своите намерения с другите хора! Това хаби от енергията ни и после нямаме енергия за изпълнение, за докарване на нещата до край. Споделяме единствено когато вече е станало.

Щастието изисква дисциплина на ума. Изисква се увереност, категоричност, решителност. Чуденето разклаща енергията ни.

Всеки човек има вграден механизъм за щастие. Нарича се съвест.

Не давайте прекалено голям кредит на щастието. Не е нужно винаги да си щастлив, за да живееш добре. Нещастието е неразделна част от живота ни. И нашата работа е просто да се научим да го преживяваме по-здравословно.

При времето всяка една минута е ценна минута. Ти как прекарваш минутите си?

Фокус към целта. Към теб самия. За останалото бъди кон с капаци. Никой друг и нищо друго не те интересува. За да бъдеш успешен трябват жертви. Една от тези важни жертви е да се освободиш от реакцията си към това какво ще кажат другите.

Човекът с харизма е ярък, слънчев, знае какво иска и го постига с любов. Заразява другите с ентусиазъм. Не се обижда, не се доказва, не оставя неща, за които да се обръща назад. Просто върви напред.

You are working hard 20% and rest 80% ot the time. This 80% is time for leaning and active rest. When you dedicate 80 percent of your energy to rest and self-improvement, then you have a lot of fodder and a very sharp saw to use during the time you’re actually working. You’re thinking 10X bigger than everyone else. You’re operating under short timelines and high pressure. You can tax yourself to extremes while you work because you spend lots and lots of time resting and preparing.

You need to rest when thing are bad AND when things are good. Because something will always come NEXT if you let it. Be very intentional about building rest into your business. If needed – take one week off every month and don’t accept calls on Fridays.

When you show up for yourself, success will show up for you.

If you want healthy relationships, you need to become the kind of person that has healthy relationships.

In a world you can be anything, be king.

Ние имаме забележителната възможност да бъдем тук, на тази планета, и да творим. Ти какво искаш да създадеш? Направи си план и започвай още сега!

Хората по целия свят гледат нагоре и чакат Бог.

А Бог чака нас.

Концентрирай се върху това, което можеш да направиш и дай най-доброто от себе си. Ако ние изпълним нашата част и Бог ще изпълни неговата. Бог не прави грешки.

Умението да се доверяваш, да си взаимодействаш с живота. С нулева гаранция. Можеш ли го? Упражняваш ли го?

When you are wondeing how to act ask these:

  1. How will I feel about my decision in 10 minutes?
  2. How will I feel about my decision in 10 months?
  3. How will I feel about my decision in 10 years?

Уязвимост означава да имаме интелигентността да останем в сърцето си. Отварянето от сърцето е плавно, бавно движение. Интелекта обаче изисква бързо движение. Умът и сърцето действат в различен ритъм. Нашата работа е от тези два различни ритъма да създадем увличаща и мелодична песен. :)

Ако искаме да задълбочим, но в сърцето ни има прекалено много гордост, прекалено много доказване, правота, защита – връзката няма как да се задълбочи. Няма значение дали другия е уязвим – ти самият трябва да си уязвим. Свързването на ниво ум (доказване, правота, его) е готино за интелекта, но свързването на ниво сърце (уязвимост) е великолепно, тогава е истинска интимност. Всичко това – да го кажеш е едно нещо, но да го позволиш в себе си – съвсем друго.

„Vision“ is the ability to talk about the future with such clarity it is as if we are talking about the past.

So, my suggestion as a tool to help you move forward, is to get clear — What are you trying to do, broadly in your whole life? Then reduce it down to this year… This month… This week… This day… This hour… And right now.

Целите трябва да събуждат сетивата – ресурсите ни. Целите оздравяват тялото когато са силни, когато са лично твои, когато те събуждат.

Каквото и да правиш – внедри удоволствие в деня си. Това следва да е задължителна част от твоя ден. Задължителна част от графика ти. Още от сутринта да знаеш – какво удоволствие ще имам днес – любима музика, масаж, игра с котката, спорт или… какво?

Вселената е изобилна, а ако ти не си – колко точно си свързан с Вселената?

Ако мисленето ти е, че финансовата част е решена, тогава може да правиш каквото искаш.

Get clear on your priorities.

Говорим на себе си като на приятел, без автоматичен негативен диалог! Вярваме в себе си! Не се саботираме, а се подкрепяме. Откачаме се от историите, които си разказваме за себе си и които не ни служат.

Създаваме си образ на себе си, който е приятен, горд, успешен. Харесваме си се! Чувстваме, че заслужаваме да бъдем обичани, да реализираме целите си. Вярваме в себе си. Нищо друго не ни интересува.

Когато се хванем с негативна мисъл – веднага я заменяме веднага с нещо приятно, окуражващо. Съзнателно отделяме време за това да имаме приятен вътрешен диалог!

Забелязвам негативните си вярвания (придобити от семейството, хората около нас, обществото, от нас самите).

И не им вярвам!

Когато говорим – обръщаме внимание да използваме приятни, свежи, спокойни думи. Думите въздействат върху емоционалното и физическото ни тяло.

Поддържаме неутралност – нещо хубаво се случва – ок! Нещо лошо се случва – пак ок! намаляваме важност за исканото. Имаш или нямаш – хубаво ти е! Независимо от килограми, от това или онова, имам или нямам – хубаво ми е. Ако аз давам най-доброто от себе си  вярвам, че Вселената е мъдра и прави най-доброто.

Животът е красив в своята неочакваност и постоянни промени.
Обичам го за студ, обичам го за топлина.
Обичам приятелите си и неприятелите също.
Обичам да обичам. Това право е моето и на никой не го давам.

За част 3 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК. Втора част ТУК.

Ако тази статия ви допада – харесайте страницата ми във Фейсбук ТУК и се запишете да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :) Традиционно в началото на декември ще пусна промоционална цена за записване в Програмата за 2018-та година. За мен е важно натрупването, което се получава от всички модули, затова ако имате желание да се включите е най-добре да преминете през всички навици. Очаквам ви заедно с нас да създаваме живот, който си струва да бъде изживян! :)

My rules are my game changers #2

My rules are my game changers #2

 

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)

Всяко вдъхновение идва с енергията, която ни е необходима да го реализираме. За да грабнем и запазим тази енергия обаче е нужно да действаме ВЕДНАГА по изпълнението. И след това да правим последващи, ако ще и малки крачки напред. В другия случай – ако вдъхновението дойде и ние отложим – например запишем си някъде идеята и нищо не правим по нея – енергията нужна ни за изпълнение се губи. И ако някой ден се върнем да прочетем написаното и искаме да го изпълним – ще се усеща като „трудна работа“ :)

Ако едно вдъхновение дойде и вие не реагирате веднага, това вдъхновение ще иде при друг човек. Вдъхновението търси хора с вдигната ръка, готови веднага да действат по реализацията. Живота няма време да се бави и да ни чака. Той иска да се случва.

Have long term vision, but focus on immediate action.

Личностното развитие се състои само в две последователни стъпки:
  1. Поемане на лична отговорност – че твоя живот зависи от теб, че можеш да правиш това, което искаш и можеш да променяш света около теб. И е твоя отговорност да го правиш;
  2. Обединяване с други хора, за да създавате по-големи неща.

Само желание да правиш нещо не стига. Трябва да можеш да преодоляваш гравитацията. Трябва да можеш да преодоляваш естествената склонност на нещата да падат, да се разрушават, да деградират. Трябва да умееш да преодоляваш граници – своите собствени и тези, които светът ти поставя регулярно.

Човек е своето най-голямо ограничение – за бизнеса си, за връзките си, за приятелствата си, за приключенията си. Ако искаме да получим повече – ние самите трябва да станем повече. Tова понякога значи да изхвърлиш старите си дрехи, да изоставиш старата си среда, да идеш на места, на които до сега не си ходил и т.н. Да започнеш да мисли като човека, който искаш да бъдеш.

Ако искаш да печелиш 6 цифрена сума на месец, мислиш ли като човек, който печели  6 цифрена сума на месец? Държиш ли се като човек, който печели 6 цифрена сума на месец? Обличаш ли се като човек, който печели  6 цифрена сума на месец? Говориш ли като човек, който печели  6 цифрена сума на месец?

Интуицията е енергията, която те движи, но ти достатъчно подвижен ли си? Отговаряш ли на поканите за танц от живота? Правиш ли своите крачки танцът да продължи?

333 – 3 неща за благодарност, 3 неща, които трябва да направиш днес, за да си успешен, 3 неща, които искаш деня да ти предостави. :)

Отпусни се, наслаждавай се на всичко и запомни: което на теб не ти харесва, на подсъзнанието ти му харесва! Подсъзнанието е невинно.

Аз съм ОК такава каквато съм. Да се пуснеш не означава да се примириш. Означава да се успокоиш там където си и от тази позиция на спокойствие да действаш смело и с кураж напред.

Ако нещо спре да ми доставя радост, започвам да мисля за промяна. Животът е твърде кратък, за да го живеем с кисела физиономия.

Моето мото е: Живей весело, а парите ще дойдат.

Ричард Брансън

Вижте къде се намирате по тази скала и как бихте могли да се качите по-нагоре:

  • срам – това, което съм аз не е ок. От какво ме е срам?
  • вина – това, което правя не е ок. За какво чувствам вина?
  • обвиняване – кой обвинявам за това, което се случва?
  • тъга – какво ми се искаше да бъде, за какво тъгувам?
  • страх – от какво точно ме е страх в този момент?
  • желание – ако имах магическа пръчка какво щях да създам за себе си?
  • гняв – когато желаното не се случи
  • самообладание – поемане на отговорност и осъзнаване, че мога да променя нещата.
  • неутралност – разбирам, че каквото е, Е.
  • кураж – Ако имах кураж, какво бих направил? Ако не те беше страх, че ще те отхвърлят, че ще ти се смеят, че ще се провалиш – какво щеше да направиш? Нашите ограничаващи вярвания и страхове ни пречат да се отдадем на вдъхновението. Какво би направил ако имаше повече кураж?
  • готовност, решителност – когато сме готови, когато решим наистина да действаме, когато тръгнем напред, тогава ще намерим начин да го направим! Даваш най-доброто от себе си, всеки ден, колкото и малко да е то понякога.
  • приемане – може ли да приемеш това, което се случва? Ок ли си да приемеш резултата какъвто и да е той? Ти си направил всичко по твоите сили, дал си най-доброто от теб – тогава можеш ли да приемеш, че това, което се случва е най-правилното и да приемеш резултата за правилен какъвто и да е той? Сигурен си, че ако си дал най-доброто от себе си, резултатът ще бъде най-добрия за теб.
  • пускане, потокът
  • любов
  • радост
  • просветление

Как се качваме нагоре по стълбата – като си задаваме по-вдъхновяващи въпроси. Ако си задаваме по-вдъхновяващи въпроси започвам да мислим по-различно, да се чувстваме по-различно, да действаме по-различно и следователно – да получаваме по-различни резултати. :)

Един чудесен въпрос е: Какво трябва да направя днес, за да… (получа това, което искам)?

Here’s an overview of the five steps to Energy Clearing according to Christie Sheldon:
1. Connect to a higher power
2. Identify the problem you need to solve. Find from whom did you get it – your father, mother, yourself?
3. Locate the energetic source of the problem on your body
4. Clear the „heavy“ or „stuck“ energy
5. Install a new empowering belief

The clearer you are, the more connected to life you are.

Извинявай. Моля те, прости ми. Благодаря. Обичам те.

Това е универсален начин да държим чисто пространството си. Няма значение последователността на думите.

Колко по-чист си от негативни убеждения, толкова по-бързо постигаш резултати.

Write down often about your dreams and goals. Maybe every morning.
You can write them in present tense.
Write down what needs to HAPPEN in order for you to achieve your dreams.
Write down your plans and strategies.
Write down people you need to meet who will help you along your way.
Write down the knowledge, skills, and abilities you’ll need to develop to make it happen.

Създаваш си яснота какво искаш. И работиш по това да махаш вярванията, които те спират да действаш. Всеки път когато нещо те спира – това е мястото, в което е нужно да се вгледаш. Знаеш какво искаш. Не си измисляй причини защо не го правиш.

Продължаваш да следваш целите си и своята истина когато другите се съмняват в теб. Продължаваш да следваш целите си и когато ти самия се съмняваш в себе си.

Какво прави Джо Витале, за да генерира успехи постоянно?

  1. Активна благодарност.  Хубаво е да се отделя по един час на ден за благодарност. Също така през целия ден съзнателно спираме, за да изразим благодарност за всеки момент. „Активна благодарност“ значи, че наблюдаваш, забелязваш и изразяваш благодарност за различни моменти през целия ден. Благодариш преди да си получил. Защото осъзнаваш, че ти вече живееш чудото. Всичко е ок. И от тази позиция, че всичко е наред се молим, а не умоляваме;
  2. Молим, но не се вкопчваме. Пускаме, защото Бог може да ти донесе нещо по-подходящо – не се вкопчваш, ти психологически си спокоен, благодарен;
  3. Осигуряваме си време насаме – отваряме се за получаване на идеи, иначе не ги забелязваме. От целия шум идеите не могат да стигнат до нас, не може да ги различим. Затова трябва целенасочено да създадем време и пространство за това. Създаваме време, за да получаваме идеи – далеч от хора, от телефон, от интернет. Време, в което не говориш с друг, не си говориш сам, не си пееш, просто позволяваш идеите да дойдат. Може да дойде идея за книга, за музика, за статия, за програма, за лекция, за продукт, за услуга, за сайт…
  4. Вдъхновено действие ВЕДНАГА. Когато имаме подтик да направим нещо – да го направим – то идва от вдъхновението. Веднага щом получим идеята – правим някакво действие по нея, защото идеите са подарък. Третираме ги като свещено нещо, като съобщение от Вселената за нас. Когато действаме веднага – по този начин се качваме на енергийната вълна, която е дошла с идеята, за да бъде тя изпълнена. Ако оставим идеята за после – тя губи от енергията си. Затова задължително правим първата крачка – за да хванем енергията, иначе се ако я оставим за после ще се усеща като усилена работа;
  5. Учим се да сме ОК с това да поискаме помощ от видими и невидими сили. Молим от позиция на благодарност. Не ни е срам да поискаме помощ от други хора. Казваме и молитва към онова, в което вярваме – насочете ме, помогнете ми.

Ако знаеш, ако вярваш, ако си убеден, че няма нищо невъзможно – започваш да гледаш на света по съвсем различен начин.

Опитвай се да усещаш кога вълната на живота е нагоре и кога надолу. Когато е нагоре – давай всичко от себе си, сърфирай. Когато е надолу – изчакай спокойно.

За част 2 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК.

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :)

10-те най-големи пречки пред създаването и как да ги преодолеем.

10-те най-големи пречки пред създаването и как да ги преодолеем.

 

Когато създаваме нещо, независимо дали то е някакъв текст, видео, картина, бизнес, личен проект или каквото и да е друго – ние всички срещаме някакви пречки по пътя си. Тези пречки пред създаването на нещо значимо за нас винаги ще съществуват, винаги ще възникват и ще ни подканват да забавим, да отложим или изцяло да забравим за своя проект.

Но ние, вместо да забавим, отложим или забравим за своя проект – ние всъщност може да продължим.

Единственото най-важно нещо, което следва да си спомним когато някаква пречка възникне е, че ние можем да започнем да работим с тази пречка, може да си изградим процедура, по която да се справим с нея, може да я преодолеем. И така да продължаваме да създаваме.

Нека сега поговорим за това кои всъщност са най-големите пречки пред създаването и как бихме могли да ги преодолеем. Някои от тях може би вие сами сте забелязали в своя процес на създаване, а някои може би ще осъзнаете в редовете по-долу.

Ок, да започваме! :)

1. Разсейвания. Абсолютно всички срещаме този проблем и всички, малко или много падаме победени от него. Единственият начин да се справим с разсейванията е като ги ограничим до нула, zero, nada! Това означава, че преди да седнете да пишете, рисувате, създавате – изгасяте всички излишни табове на браузера, затваряте всички ненужни програми, слагате си телефона на самолетен режим, предупреждавате всички хора около вас, че имате нужда от време без разсейвания, сядате и отваряте само и единствено програмата, която ви е необходима да работите. Само един word файл, само скицника, нищо друго. Ако не работите на компютър – разчистват всичко около вас и оставяте само материалите, които са ви необходими. Само тях. Настройват си таймера за 30 минути, приемате, че това са най-важните 30 минути на света, които са ви отредени за създаване и започвате. Ако ви възникне подтик да се разсеете (да отворите фейсбук, да се обадите на някого, подтик да започнете да правите нещо друго, да пикаете, да ядете или ви възникне някаква разсейваща история за това как „той/тя постъпи с мен, защото …. така и така, ама така и така“ … – не се поддавате на разсейването, не следвайте историята, а само запишете на лист какво разсейване ви се е появило и продължете със създаването. След 30-те минути, когато таймера звънне – браво! Вие имате успешна сесия по създаване! Похвалете си и си позволете да се разсеете с каквото си искате за 10 минути. :) След 10 минути настройте отново таймера си за 30 минути създаване, създайте си усещане за спешност за работа по своя проект и започнете втората си сесия. :) Така може да направите 2, 5, 8 или колкото прецените сесии по създаване. И на всяка сесия гледаме като на свещено  време. Време изцяло и само за създаване. Все едно в тези няколко минути няма нищо по-важно на света от това да създаваме.

2. Фантазиите ни за това колко лесно и приятно ще бъде когато създаваме нещата, които обичаме. Много хора се появяват и казват колко лесно и приятно е да правим нещата, които обичаме и ние си изграждаме едни истории, фантазии, че видиш ли – като започнем и всичко ще ни върви по мед и масло. Така, когато срещнем първата пречка се стъписваме и блокираме. Или пък започваме да се съмняваме, че изобщо това, което правим може би не го обичаме, защото нали… ако го обичаме ще е лесно и приятно. Не. В реалността създаването не е лесно – то е трудно, хаотично и нестабилно. И когато нашата фантазия срещне реалността – нашите надежди рухват. Вместо обаче да позволявате надеждите ви да рухват и да спрете да създавате – вие можете да забележите, че просто вашата фантазия не е реална. И тогава да се обърнете към реалността с благодарност, че е такава каквато е. Че изобщо имате възможност да създадете нещо, което може да подобри живота на хората около вас. Трудно е и хаотично, но въпреки това е прекрасно, вдъхновяващо и дори възбуждащо. Погледнете създаването като дейност, която вкарва живот в нас. Кара ни да се чувстваме живи. Осмисля съществуването ни. С времето и практиката трудното, хаотичното и нестабилното започват да ни изглеждат лесни. И някой ден може би ние също ще разказваме как създаването е нещо лесно. Но то е станало лесно само, защото много пъти вече сме минали от там.

3. Дискомфорт от трудностите и объркването в процеса на създаване. Не е най-комфортното нещо да се занимавам с дейност, която ни създава объркване, не знаем какво точно правим, какво ще излезе и на всичкото отгоре е трудно. Единственият начин да се справим с това е да останем там където сме, правейки това, което правим, а не да бягаме. Когато усетите, че искате да се откажете – паузирайте за момент и усетете дискомфорта. Позволете на ума си да се оплаква. Позволете си да се посамосъжалявате ако ви се иска. Просто останете с тези чувства, усетете ги, вместо да бягате от тях. И докато седите и усещате дискомфорта, това което ще осъзнаете е, че той не е кой знае колко голяма работа. Дискомфорта, трудностите, объркването – срещата с тях не е кой знае какво. Ние можем да продължим да пишем, да създаваме въпреки тях. Заедно с тях! :) Усещаш, че ти се отказва, но просто продължаваш и осъзнаваш, че е ОК да не ти е винаги комфортно. Усещаш, че ти е объркано, но продължаваш и разбираш, че все пак може да намериш ред в хаоса. Че ти можеш да създаваш докато не ти е комфортно и объркано. :)

4. Прекъсванията от други хора. Кажете на хората около вас, че всеки ден от толкова до толкова часа вие работите по важен проект и не може да бъдете прекъсвани. Помолете ги да ви разберат и да се съобразят с вас. Ако работите в open space и усещате, че шумът от другите хора ви създава разсейвания – сложете си слушалки и слушайте инструментална музика (не музика с текст, защото текста разсейва). Или просто излезте и идете някъде където ще имате спокойствието да създавате, дори това да е само за една сесия от 30 минути. :)

5. Не достатъчно време. Всички сме заети. Кой изобщо има време да се фокусира за час или два? Много от хората не започват да създават или се отказват, защото са се хванали на историята, че като почнат трябва да създават 3, 5, 6, 10 часа. Иначе „няма смисъл“ или „не си заслужава“. И тази тежка мисъл, че трябва да се създава толкова време създава такъв товар, че ние не можем дори да започнем. Никога не подценявайте какво може да се постигне с много малки крачки. Мястото, на което бихме могли да стигнем с малки крачки е много по-далеч отколкото ако направим една голяма крачка. Затова – изхвърлете представите си, че трябва да създавате по 3 часа на ден и си заделете само 30 минути на ден. Вие със сигурност имате 30 минути на ден. Намалете малко разсейванията, телевизията, фейсбук, четенето на „важни“ книги и статии, и ще намерите 30 минути. Това са вашите 30 най-важни минути на света, защото са минутите, в които вие ще създавате. Пазете ги от всичко друго, което иска да открадне вашето внимание.

6. Умората. Невъзможно е да се фокусираш и да потънеш в създаването ако си уморен, без вдъхновение, без страст и т.н. нали така? Грешка! :) Ако искаш, ти можеш да създаваш дори и да си уморен, дори ако си без вдъхновение или без страст. Хората можем да бягаме в парка когато сме уморени. Може да проведем важна за нас среща докато сме уморени. Може да помогнем на някой, който спешно има нужда от нас, когато сме уморени. Просто трябва да е достатъчно важно за нас, за да го направим. Така че – запитайте се – Защо искам да създавам? За да помогна на други хора да подобрят нещо в техния живот? За да изразя себе си и творчески порив, който имам? За да постигна свобода? За спечеля пари, които ми трябват за детето ми? За да бъда независим? За да създам нещо свое? Колко важно е това твое намерение за теб? До толкова ли ти е важно, че да го приоритизираш, да отделиш време за него, да преодолееш объркването и разсейванията си? Достатъчно ли е важно за теб, че да оставиш настрана умората си и все пак да отделиш 30 минути? Ако осъзнаеш, че не ти е достатъчно важно – остави го, откажи се. Но ако ти е важно – ти можеш да създаваш, дори и когато си уморен. Когато създаването ти е важно, това, което ще забележиш е, че когато започнеш да създаваш – умората малко по малко преминава, а вдъхновението се появява! :)

7. Перфекционизъм. Ние искаме това, което създаваме да бъде велико! Не просто „добро“, а велико! Съответно, каквото и да започнем да правим ние никога не сме доволни от резултата. Сядаме, започваме и един глас се появява: „Това е пълна тъпотия. Нищо смислено няма да излезе от това. Трябва да се редактира отново. И отново. Невъзможно е да се пусне така, трябва да се коригира. Всичко трябва да е изпипано перфектно!“ Перфекционизмът ни блокира. Тежестта, която той създава е непреодолима! Затова – нашата задача е да смачкаме перфекционизма и да прегърнем идеята за „достатъчно добро„. Завършено е по-добре от перфектно. Всеки път когато усетите, че перфекционизма буквално ви парализира да започвате или завършвате нещо – направете го да е „достатъчно добре“ и го пускайте, публикувайте, пращайте или каквото и там да е действие, което ще направи публично създаденото от вас. Независимо дали все още има грешки, независимо дали има неща за дооправяне, функции за добавяне – правите го публично и го споделяте с другите. След това може да се върнете се и да го коригирайте, ако наистина има нужда от това.

8. Страх от провал. Да представиш пред света това, което идва от сърцето ти е страшно. Да не бъдеш добър в това нещо и да бъдеш отхвърлен ни плаши. Но как изобщо ставаш добър ако не опиташ? И да, не всичко, което правиш ще бъде върха и прието от другите хора. И това е ОК. Не е нужно да гледаме на всичко, което правим все едно е най-важната ни работа, а по-скоро да гледаме на него като на експеримент. Ние просто играем, пробваме, експериментираме. Ако тръгнем с идеята, че просто експериментираме, тогава идеята да се провалим не ни изглежда толкова страшна. Защото всички знаем, че някои експерименти така или иначе се провалят. И това е ОК. След това може да извлечем какво не се е получило и да направим нов експеримент. И после нов. Не казваме на децата – „Човече, спри да пробваш да ходиш, не виждаш ли, че не ти се получава„, нали? Провала, също както дискомфорта не е кой знае колко голяма работа, затова не му придавайте излишна тежест. Погледнете на създаването като на експеримент, като на игра.

9. Грешен фокус. Една от причините, заради които много хора не започват или не довършват това, което създават е, че имат грешния фокус. Те се фокусират не върху тяхното важно „защо пиша, рисувам създавам„, а се фокусират върху това „какво писането, рисуването, създаването ще ми донесе на мен„. Когато имаме този фокус не създавам заради радостта от самото създаване, а натоварваме създаването с нашите очаквания за това колко пари може или не може да спечелим, какви връзки ще ни донесе или няма да ни донесе, колко овации ще получим или няма да получим. Т.е. фокусираме се към това как създаването ще ни се издължи, че сме му отделили време. Това е грешният фокус за човек, който създава нещо стойностно за него. А и перспективата на един човек е толкова ограничена, че той от сегашната си позиция няма как да каже как едно нещо може да се развие занапред и какво може да му донесе.

10. Негативен вътрешен диалог. Ние всички сме изпечени до съвършенство разказвачи на истории в главата си. И едни от най-честите истории, които си разказваме са: „Не мога да направя това. Не ставам за това. Не ми се получава. Ти за кой изобщо се мислиш.“ или „Може да изчака още малко. Не съм сигурен, трябва да го обмисля още малко.“ И т.н. Този тип вътрешен диалог, често оставащ незабелязан, има силата да ни събори, да ни остави провалени! Как се справяме с това? Като започнем да забелязваме! Да забелязваме какво си говорим на нас самите за нас самите. Когато не искате да започнете или да довършите 30 минутната си сесия, вместо веднага да станете от стола и да избягате към своите разсейвания, останете и чуйте какво си казвате. „Не мога да направя това. Не ставам за това. Не ми се получава.“ Слушайте, но не вярвайте непременно на това, което чувате. Умът ви ще измисли всякакви истории, за да ви убеди да избягате от дискомфорта, но вие погледнете на него като на хлапе, което хленчи за 5-тата си близалка. Не е нужно да вярвате на историите, които чувате. Измислете нови истории, които ви помагат да създавате. Когато ви възникне подтик за разсейване в сесията, кажете си: „Ок, имам подтик да се разсея, но аз мога да остана още 20 минути до края. Това са само 20 минути, мога да се справя. Това е важно за мен и мога да го направя.“ Започнете да говорите на себе си така, както бихте говорили на най-добри си приятел, който има нужда от подкрепа и окуражаване в процеса на създаване. Вие така или иначе сте си най-добрия приятел. Следете да си играете ролята добре! :)

 

Създаването на нещо важно за вас е важно за вашият живот. Важно е повече от разсейванията, страха, дискомфорта и дори повече от това, което може да спечелите вие като индивид. Затова – създайте си усещане за спешност за създаване и след това просто започнете – изключете разсейванията, сложете си слушалките, настройте си таймера, забелязвайте подтиците си да прекратите, но не им се поддавайте и просто довършете своята 30 минутна сесия. И така всеки ден. :)

Сложете си тази 30 минутна сесия в графика още сега и гледайте на нея като на един от най-важните ви ангажименти за деня! :)

Ако искате да експериментирате със създаване на нещо, което отлагате отдавна, заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици alephia.net. През януари е модула за творчество и кретивност, в който всеки ден ще се упражняваме да изразяваме себе си чрез създаване на нещо, което усещаме за значимо в нашия живот. :) За повече информация и регистрация – може да видите ТУК. :)

Как да се справим с отлагането чрез съзнателност

Как да се справим с отлагането чрез съзнателност

 

На света няма система за продуктивност, която да решава някои от най-фундаменталните проблеми, с които се сблъскваме ежедневно в изпълнението на задачите си. Такива са например:

  • Да се захващаме с различни маловажни задачи, вместо да започнем работа по важен за нас проект.
  • Постоянно да се отдаваме на разсейвания, вместо да останем фокусирани и да довършим трудната задача, която сме започнали.
  • Умората и нежеланието да се захванем с някоя трудна и сложна задача.

В основата си, всички тези проблеми се свеждат до едно и също нещо – имаме някаква задача за правене, но бягаме от нея (разсейваме се с нещо несъществено, заемаме се с някаква дребва задача или просто не правим нищо, защото нямаме енергия).

Всеки от нас се е сблъсквал с някои от горните феномени и е оставал разочарован от себе си, че не може да се справи адекватно с тях. Затова днес искам да разгледаме малко по-подробно тези ситуации и да опитаме да забележим какво точно се случва в тях.

Съзнателност е именно това – умението да забележим какво реално се случва с нас в дадена ситуация и да направим съзнателен избор как да реагираме на това, което се случва. Изборът е функция на съзнателността. Ако нямаме съзнателност, ние нямаме избор, а просто реагираме автоматично според инстинктите и заучените си модели. Целта днес е да забележим по-ясно какво се случва с нас и така да може да направим по-добър избор за себе си.

В ситуациите, в които се сблъскваме с нашето отлагане и то ни оставя победени (или твърде изморени) обикновено причината е или нашата стратегия, или нашият майндсет. Ето двата най-чести сценария:

  1. В графика си имаме повече задачи, които НЕ ни радват, не отразяват силните ни страни и не ни създават естествена мотивация и вдъхновение. Ако е така – това е стратегически проблем и нашата главна цел следва да бъде разтребване и организиране графика ни. Да направим нужните изтривания на задачи, автоматизации и делегиране, за да може тези неприятни за нас задачи, които не отразяват нашите силни страни, да заемат максимум 20-30% от графика ни (дори 10% е добра цел, към която да се стремим!). Ако в графика си имаме важни и вдъхновяваща за нас задачи е много по-лесно да се справяме с менталните съпротивления, които ни възникват по пътя и да напредваме. Но ако в графика си имаме неприятни и безинтересни за нас задачи, става твърде тежко и почти невъзможно да работим с майндсета си, за да поддържаме мотивацията си и да продължаваме дългосрочно напред.
  2. Имаме задачи, които ни вдъхновяват в 70-80% от графика си, но въпреки това отлагаме. Ако ние сме наясно, че графика ни е зает със задачи, които са наистина ценни за нас, имаме точно определно време за тяхното изпълнение И въпреки това ние отлагаме – тогава е ясно, че отлагането е свързано не със стратегията или организацията ни, а с майндсета ни. Това, което се случва в тези ситуации е, че мозъкът ни възприема тези задачи като твърде сложни, трудни, неясни, стресиращи, не знаем от къде да започнем, не знаем как другите ще реагират и мозъкът ни започва да генерира негативни мисли, разсейвания, съмнения и страхове. Ние приемаме тези разсейване, съмнение и страх като истина и отлагаме (бягаме от трудното). Всички правим това и то е естествено да се случва винаги, когато предизвикваме себе си с изпълнение на задачи, които са важни за нашето сърце (ако не бяха важни, приеснението нямаше да е там и мозъкът ни нямаше да бяга от трудното). В тези ситуации, най-ценният (и бих казала единствено работещ) инструмент, чрез който можем да минем през тези пречки и да напредваме по една малка стъпка напред всеки ден, е съзнателност. Това е частта, която ще разгледаме днес. :)

 

Ако обърнем внимание на нашия ден, ще забележим, че ние се сблъскваме с отлагането постоянно, по много пъти на ден, но обикновено не забелязваме какво се случва с нас.

Ето как изглежда несъзнателното изпълнение на важна за нас задача и процеса на отлагане:

  1. Избираме важна задача, която да изпълним в дадения ден.
  2. Започваме да изпълняваме задачата.
  3. Възниква ни желание да се разсеем – идва ни мисъл, че спешно трябва да се заемем с някоя друга „дребна“ задача, да си проверим мейла, да хапнем нещо, да пием вода. Или телефонът ни звъни и ние мислим, че е много важнод а отговорим. Или някой ни пише във фейсбук. Или колега идва да ни каже нещо и ни разсейва. Или нещо друго се случва.
  4. Ние НЕ забелязваме какво се случва с нас и без да се замислим автоматично отговаряме и последваме разсейването.
  5. След известно време се сещаме, че преди това сме започнали нещо важно, но вече сме във въртележката на хаоса (или мързела, или умората) и просто няма как да продължим…

На следващия ден се случва същото.

Така не само не напредваме по това, което е важно за нас, но малко по малко губим доверие в себе си, че изобщо може да се справим с тази важна за нас задача. Или важната задача вече не ни изглежда толкова важна и я изоставяме.

 

Когато използваме съзнателност, за да се справим с отлагането, това което реално правим е да се упражняваме да забелязваме подтиците си да се разсеем и желанието си да избягаме от трудното, и да не им се поддаваме толкова лесно. :)

Ето как практикуваме съзнателност в изпълнението на важна за нас задача без да отлагаме:

  1. Избираме важна задача, която да изпълним в дадения ден.
  2. Изчистваме бюрото си от всички разсейващи елементи, листчета и т.н. Оставяме само това, което ни е нужно за изпълнението на нашата задача. Затваряме всички браузери, освен този, с който работим. Слагаме телефона си на самолетен режим.
  3. Настройваме таймера за 50 минути и си задаваме намерение, че това са нашите 50 минути за концентрирана работа.
  4. Започваме изпълнението на задачата.
  5. Когато умът ни иска да се разсее с някое от изброените по-горе неща или с някое друго наше любимо разсейване – ние забелязваме, че това се случва и паузираме за момент.
  6. Паузираме. Вдишаме, издишаме и си спомняме, че това всъщност са нашите 50 минути за фокусирана работа. Оптваме да забележим – защо ни е възникнало желание да се разсеем? Може би задачата е твърде сложна, може би изпитваме несигурност, може би мислим, че не се справяме добре, може би се усещаме уморени и недостатъчно фокусирани? Може би ни дразни това, което правим? Каква точно е историята, която си разказвате за това, което се случва? Опитайте да пуснете историята, която си разказвате. В реалността това е просто още една задача – дали е трудна или лесна няма значение. Тази задача е важна за нас. Дискомфортът не е кой знае колко страшен и не е нужно да бягаме от него. Ние със сигирност може да се справим с тази задача.
  7. Съзнателен избор. Спомняме си, че вместо да се поддадем на желанието си за разсейване – ние може да изберем да продължим с изпълнението на важната за нас задача. Ние имаме само още може би 30 минути изпълнение, а след това може да се разсейваме с каквото искаме. Сзънателно избираме да се върнем към изпълнението на важната за нас задача, защото знаем, че това е важно за нас. Усмихваме се и продължаваме работата си по нея с благодарност, че имаме възможност да работим по нещо, което вълнува сърцето ни. И сме горди със себе си, защото всеки момент на съзнателност е момент на победа за нас! :)
  8. Таймерът звъни, 50-те минути са свършили и ние може да се разсеем с каквото си искаме. :)

След почивка от около 10 минути, в които може да се разсеете с каквото си искате, може да настроите таймера за още една серия от 50 минути и да продължите работата си по важния за вас проект. Но дори и една 50 минутна сесия е огромен успех и ние знаем, че сме направили своята важна стъпка напред за днес по нашия важен проект. И това е успех за нас.

Обобщено – когато използваме съзнателност, за да се справим с отлагането първо задобряваме в това да забелязваме подтиците си да се разсеем и да избягаме от трудното. И след това се упражняваме вместо да следваме тези подтици – да изберем да се върнем към нашия фокус и да продължим с изпълнението на важната за нас задача. 

Това е изключително вдъхновяващ и съзнателен начин да се справим с отлагането. Все пак, имайте предвид, че никой от нас не е перфектен в тази практика, така че не очаквайте от себе си от днес за утре да минавате 50 минути без никакво разсейване и отлагане. :) Най-вероятно отначало изобщо няма да забелязвате подтика си за разсейване и ще се хващате чак след като вече сте се разеяли и отложили. А дори и когато забележите подтика си за разсейване – ще срещате съпротивление да се върнете към задачата си. Това е част от играта! Това е част от процеса, в който ние постоянно упражняваме избора си да присъстваме повече във важното, отколкото за несъщественото в живота си. И с всеки наш избор, ние задобряваме в оставането и довършването до край на важните за сърцето ни задачи.

С времето и опита, ние неусетно развиваме задълбочено наблюдение върху себе си и дисциплина да изпълняваме важните за нас задачи – две качества, които не само ще ни помагат да изпълняваме целите си без отлагане, но и могат да ни помогнат да подобрим всички останали сфери в живота си! :)

Каква чудесна възможност за нас, нали?!

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

От 01.08. започваме изграждането на навика за управление на времето, енергията и продуктивността си. Това е един от най-важните, но и интензивни модули в Програмата за изграждане на полезни навици. Ще съставим свой цялостен план – довършване на недовършеното, визия напред и работа с график за по-продуктивно изпълнение на задачите ни. :) Ще работим всеки ден по малко и накрая на месец август ще имаме много по-голяма яснота каква е визията ни занапред и как да я изпълним. :) Цената за целия месец участие с ежедневни насоки, статии по най-важните теми и чудесен уебинар е 30лв. Заповядайте заедно с нас ТУК. :)