Какво е важно да знаем когато трудното дойде в живота ни

Какво е важно да знаем когато трудното дойде в живота ни

Какво е важно да знаем когато трудното дойде в живота ни

Миналата седмица споделих с вас статия относно умението да се влюбим в трудностите на живота и как това може да внесе наистина качествена и позитивна промяна в начина, по който живеем и изпълняваме целите си. :)

Тази седмица искам да продължа темата, като споделя 5 насоки, които смятам, че е важно да имаме предвид когато трудното се появи в живота ни и когато започнем да работим по него. :)

Ето кои са те:

1. Вършим трудното само ако наистина има защо да го вършим. Когато трудното се появи в живота ни, първата ни работа е да проверим дали наистина има нужда да го изпълним. Т.е. не просто дали има нужда да правим трудното, а дали наистина има нужда да го правим. :) Това на пръв поглед изглежда лесна задача, но истината е, че много често съзнанието ни е замъглено от различни фалшиви нужди, от обществени предразсъдъци, от излишен перфекционизъм и т.н., които ни карат да мислим (автоматично, а не обосновано), че има нужда трудното да бъде изпълнено. Затова нашата задача е да оставим първоначалната си автоматична оценка настрана (колкото и категорична да ни изглежда тя) и да изследваме дали наистина има нужда трудното да бъде изпълнено?

 

Как изследваме дали трудното наистина има нужда да бъде изпълнено?

 

Лесно. Чрез въпроси! :)

 

Просто си задаваме няколко въпроса и си даваме време за размисъл. Такива въпроси може да са: „Това трудно наистина ли има нужда да го изпълня или е просто израз на някакъв обществен (или на друг човек) натиск към мен да го изпълня? Това трудно наистина ли има нужда да го изпълня или е просто израз на моя излишен перфекционизъм? Защо всъщност трябва да изпълня това трудно? Какво точно ще ми донесе? Как това ще ми помогне в моя прогрес? Наистина ли ще получа достатъчно важен и ценен за мен резултат, за да влагам енергията, времето и може би парите си в тази трудна задача?“ За да разберем дали наистина има нужда да изпълним трудното – подобни са въпросите, върху които е добре да поразсъждаваме. :)

 

Това, че трудното ще е трудно за изпълнение ни е вече ясно и нас това не ни интересува, защото както разбрахме, ние не сме хора, които бягат от трудното. Но ако след по-задълбочено изследване разберем, че трудното е израз на някаква наша фалшива или чужда нужда, или на излишен перфекционизъм – зарязваме трудното. Не го приемаме. То значи не е автентично за нас трудно. Много често трудното идва просто като покана към нас да се свържем с наистина ценното за нас и да опростим – да изхвърлим ненужните си „цели“ и да се концентрираме върху наистина важното. Трудното, което наистина има нужда да бъде изпълнено е това, което би донесло истински прогрес в живота ни, а не е фантазия на нашия ум. Например, наскоро се запознах с 35 годишен мъж, който преди 10 години е изкарал само една година в университета и сега е решил да довърши образованието си. Когато го попитах защо – той каза, че е защото така е добре да се направи, защото някога може да му е от полза, защото така ще почувства вътрешно удовлетворение и т.н. Както се оказа – той няма достатъчно значима причина да изхаби 4 години от живота си, за да завърши университет. Това е фантазията, която той има поради обществения предразсъдък, че човек „е добре“ да има диплома. В същото време този мъж стартира собствен бизнес и в реалността нещото, което най-малко му трябва в този момент е да хаби време в изпълнение на нещо абсолютно ненужно за него. Времето, енергията и парите, които смята да вложи за диплома, може да са ресурси, които да вложи за компактно образование, което да му помогне да напредне по-бързо в новото си начинание.

 

В живота е като в работата – ако покажеш на Шефа, че може да вършиш всичко трудно каквото ти се подхвърли, той просто ще го включи в длъжностната ти характеристика. :) Затова много внимателно избираме битките, които да водим. Внимателно избираме трудното, което наистина да изпълним. Защото ако хабим ресурсите си за несъществени битки, няма да ни остане сила за наистина значимите битки за нас. Ако постоянно приемаме в живота си трудно, което няма нужда да бъде изпълнено, тогава животът ни се превръща в безсмислено труден.

 

2.  Ако установим, че трудното наистина има нужда да бъде изпълнено – първо търсим дали може да го делегираме на някой друг. Трудното, което наистина има смисъл да бъде изпълнено от нас е само трудното, което би донесло значим прогрес в живота ни. Всяко друго трудно е предназначено за някой друг. Затова, следващия важен въпрос, който е нужно да си зададем е: „Кое от това трудно наистина има нужда да изпълня аз и кое мога да делегирам?“ Тук най-същественото е да изхвърлим историите, които си разказваме за това, че единствено и само ние може да изпълните нещо по най-добрия начин и да се отворим за възможността, че може би друг човек може чудесно да го изпълни вместо нас. Ако някой може да изпълни трудното на 80% добре колко нас или на достатъчно задоволително ниво – делегирайте го веднага, колкото и пари да ви струва това! Ако можете да делегирате трудното, но не го направите, за да си спестите време или пари, това което ще разберете накрая е, че вие всъщност сте изгубили много повече време и пари, като не сте го делегирали. Това е урок, който в един или друг момент, всеки от нас научава.

 

Вярно е, че много от „ненужното трудно“ ни учи на важни уроци, но ако усещате, че тези уроци вече сте ги научили – пробвайте някое ново ненужно трудно. :) Такова, което поне да ви научи на нещо ново, а не да повтаряте един и същи урок. :) А ако осъзнаете, че някое трудно няма нужда да бъде изпълнено от вас – делегирайте го и наблюдавайте как делегирането ви помага да имате достатъчно енергия, за да се справите адекватно с трудното, което наистина е предназначено за вас – т.е. трудното, което носи истински, значим прогрес във вашия живот. Имайте предвид също, че за човека, на който делегирате вашето ненужно трудно – това за него може да е нещо лесно или да е трудно, от което той има нужда в този момент, за да израсте. :)
Човек не е създаден, за да работи.
Работата е създадена за човека, за да може той да израства.
Боб Проктър
3. Ако установим, че трудното наистина има нужда да бъде изпълнено лично от нас – това е моментът, в който изпълнението на трудното става не работа, а наша мисия! :) Ако установите, че изпълнението на трудното ще донесе значим прогрес в живота ви, значи вече сте сигурни, че това трудно е вашето си трудно – нещо, което е предназначено за вашето развитие. Тогава поемате 100% отговорност за трудното, съзнателно го избирате в живота си, взимате категорично решение да го изпълните и екшънът започва! И това е моментът, в който следва да стартирате процеса по влюбване в трудното. :)

 

В основата си трудното винаги е свързано с някакъв хаос (непродуктивен модел, въртене в кръг, създаване на нещо ново), който е нужно да бъде подреден (разчистване, оптимизиране на модела или процеса, създаване път напред) и в резултата да направи твоя живот (и може би живота на други хора) по-добър. Т.е. когато установиш, че трудното е твоето си трудно – тогава трудното идва с покана към теб да създадеш от хаоса ред, който да послужи като основа за прогрес. Тогава трудното се превръща в твоя мисия! В този случай нашата задача е да си направим много ясен и конкретен план-график за изпълнение на трудното и да започнем да го изпълняваме. :)

 

Когато мозъкът види, че имаме нещо трудно за изпълнение, той веднага започва да ни убеждава и да намира изключително добри аргументи защо трудното няма нужда да се изпълни, че може да се отложи и т.н., и т.н. Това е естествената природа на ума – да бяга от трудното и да тича към удоволствията. Ние следва да бъдем съзнателни за това, че  мозъкът иска да ни накара да избягаме от трудното и не просто да не му се поддаваме толкова лесно, но и да го накараме да работи в наша полза. Как става това? Като покажем много логични и обосновано на мозъка си, че трудното може да бъде изпълнено и че е важно за нас да бъде изпълнено. Как правим това? Като седнем и си създадем много ясен и конкретен план за изпълнение на трудното.

 

Всяко трудно нещо, в началото не е ясно как ще бъде изпълнено. И ако ние не създадем за мозъка си яснота, тогава той запълва неяснотата с нашите страхове, държи ни постоянно в стрес, намира все по-рационални причини да се откажем и ние най-вероятно, рано или късно, наистина ще се откажем от изпълнение на трудното. Но когато създадем много ясен и конкретен план за изпълнение на трудното (и тук не е важно да сме 100% убедени в плана си, а просто да покажем някакъв възможен път на мозъка си), тогава мозъкът ни се успокоява и вместо постоянно да ни кара да се откажем, той всъщност започва да мисли как да изпълним плана си по-бързо и по-лесно. And guess what? Ние наистина започваме да измисляме начини, по който да изпълним трудното по-лесно. Реално, влюбването в трудното, за което пиша, до голяма степен опира до умението ни да създаваме яснота/план в изпълнение на трудното и по пътя да мислим за начини, по които да помагаме на мозъка си да изпълнява по-лесно и вдъхновено трудното.

 

Ааах, скъпа когнитивна неврология – ти правиш животът ни толкова по-осъзнат и лек! :)
Как да си правим ясен и конкретен план за изпълнение на различни трудни цели разглеждаме през август в модула „Управление на времето“ от Програмата за полезни навици, затова тук няма да задълбавам. Когато имаме ясен и конкретен план, най-важното (особено при дълги проекти) е да не гледаме колко дълго ще отнеме трудното, а да живеем, както Дейл Карнеги казва – „в херметизирания участък на днешния ден“. Т.е. когато е трудно, не гледаме пътя напред, а гледаме в краката си. Интересувани ни само да изпълним плана за деня. Веднъж месечно правим по-голяма ревизия и ако трябва донастройваме плана. През останалото време следваме графика си като кон с капаци и единствено може да откриваме начини, по които да помагаме на мозъка си да изпълнява по-лесно трудното. :)
Не питай колко време ще отнеме изпълнението на една цел.
Това време така или иначе ще мине, независимо дали работиш по нея или не.

 

4. Внасяме доза удоволствие в ежедневието си. Това е една чудесна стратегия да помогнем на мозъка ни да се успокои допълнително и да изпълнява по-лесно трудното. В йога философията има една доста разпространена мантрата, че е нужно да правим асаните едновременно с усилие и с лекота. С всичко останало в живота е по същия начин. Т.е. – когато сме в прекалено лесното, когато сме се пуснали „по течението“ е нужно да приложим усилие да се задвижим и да задействаме прогрес в живота си. Но когато сме влезли прекалено в усилието (както когато работим по трудното) – тогава е добре внесем лекота. Правим дейности, които внасят удоволствие и релакс в дните ни. Такива дейности за мен например са: да гледам изгрева сутрин, да си направя фантастично вкусно капучино сутрин, да имам чудесна закуска, да хапна много вкусен обяд, да слушам вдъхновяваща музика докато работя, да потанцувам в почивките от работа, да поспортувам за 30 минути в деня, да имам поне 1 час в деня, в който уча нещо ново или гледам вдъхновяващо youtube клипче, интервю с интересен човек или отивам на такова събитие. За теб удоволствията може да са 20 минути рисуване на ден, разхождане на кучето, импровизиращ театър, пеене, свирене и т.н. В идеалния случай тези удоволствия не са свързани с пилеене на пари, за да компенсираме трудното, а просто съзнателно внасяме елегантност в деня си с нещата, които вече са на наше разположение или изискват малка инвестиция. Експериментирай и съзнателно наблюдавай кои са моментите, дейностите които внасят лекота, удоволствие, благодарност, вдъхновение в твоя ден. След това внимателно внедри тези моменти в твоя ден! :) Това са моменти, които помагат на мозъка ни да презареди и по-лесно да изпълнява трудното. :)

 

5. От време на време, бъди близо до човек с добро сърце. Това звучи малко wo-wo, но всъщност е една доста ценна насока, по която много нежно трансформираме трудното в живота си. Идеята е, поне веднъж седмично да се виждате с някой ваш приятел, който има наистина искрено и добро сърце – това е човек, който умее да обича, който е автентичен, естествен и когато говориш те чува и разбира. Вие може би не сте забелязали, но когато сме до човек, който има добро сърце, ние влизаме в едно пространство на спокойствие, в което може да си отдъхнем, да се възстановим от трудното и да почувстваме подкрепата, че може да продължим. Това е пространство, в което се отпускаме и имаме възможността да усетим, че „всичко е наред“, дори и ментално да си разказваме, че не е така. Да имаш възможността да се докоснеш до човек, който има истински добро сърце е трансформиращо. Всеки от нас има минимум един такъв човек около себе си, на който може да се обади и веднага да влезе в това спокойно пространство и да си почине. Дори един час, прекаран с човек, който има добро и мъдро сърце е време, в което се възстановяваме и събираме сили занапред. Вие може би сте били в това пространство на трансформация, но не сте забелязали, че се случва и сега, когато вече знаете за него – следващия път ще го забележите и съответно ще го преживеете по-истински. Едно такова преживяване е хиляди пъти по-ценно от всяко друго преживяване. :)  А най-красивото е, че ние също може да създадем това пространство за някой друг. Може би не винаги, но от време на време – да. Когато ние самите наистина чуем, разберем, помогнем на друг в трудна ситуация, от доброто си сърце, това отново създава същото пространство на любов и спокойствие, в което трудното се трансформира. Наистина велико усещане! :)

 

Това, което искам да кажа е, че понякога трудното е подтик да проявим уязвимост и да се сближим с някой  човек около нас.  Или подтик да бъдем от полза за някой друг. Да си спомним, че каквото и да се случва на повърхността – под нея, всеки от нас носи едно наистина добро сърце. Всеки води собствените си трудни битки и също като нас, има нужда от разбиране, и подкрепа по пътя. Може би сме забравили това и сега, чрез трудното, имаме шанс да си го припомним. :) 

 

Ами, другари, това е допълнението, което исках да направя относно влюбването и работата ни с трудното. :)

 

Не приемайте нищо от написано тук на 100%. Пробвайте, изследвайте, наблюдавайте как е при вас, във вашия живот и чак тогава изберете в кое да вярвате и в кое не. Ако някое правило, съвет или насока ви създава тревога, страх и не ви води към израстване – променете я, така че да работи за вас. Откривайте собствени си начини да работите и да се влюбвате в трудното. :)

 

Това обаче, до което съм сигурна, че всички стигаме, независимо по кой път поемем, е че трудното, ако е нашето си трудно, е всъщност възможност за качествен прогрес в нашия и може би живота на хората около нас. Или както е казал Чърчил: „Овладените трудности са спечелени възможности.

 

Ок, да действаме! План, яснота, изпълнение на трудното с благодарност и усмивка! :)

 

Ако тази статия ти е била полезна, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. А ако искаш да се упражняваш с нас в това да заобичаш трудното – включи се в модула за повече движение от Програмата за полезни навици. Движението е един от най-лесните и ефективни начини да подобрим взаимоотношенията си с трудното – регистрирай се ТУК. :)

2 thoughts on “Какво е важно да знаем когато трудното дойде в живота ни

  1. Красимир Дамянов каза:

    По т. 2 – „да делегираме трудното на някой друг“.
    В моята работа съм чувал израза „Да прехвърлиш / ритнеш топката“. Означава да прехвърлим работата на друг и да го прецакаме а ние да се „отървем“. И се прави.
    В последно време, когато персонала се държи на санитарния минимум, делегирането е на „косъм“ от опорочаването си. Цели отдели, ако имат хитър началник, могат гадно да прехвърлят свои задължения на други отдели.
    Просто се питах – доколко това делегиране е полезно за всички и доколко то ще устройва само един хитър индивид за сметка на други ? И дали изобщо „делегиране“ да го няма като вариант за каквото и да било ? То дава опасен съвет на хора, които биха злоупотребили.
    Една идея за бъдеща тема „Щастието за едни равно ли е на нещастие за други“
    И много се радвам на идеята за тези статии, чета / изучавам си ги най внимателно.

    1. Здрасти, Красимир. :) Радвам се, че статиите ти харесват! :)

      Относно въпроса: „доколко това делегиране е полезно за всички и доколко то ще устройва само един хитър индивид за сметка на други ?“
      Според мен това, че някой делегира нещо на друг не означава, че той е хитър (по подразбиране лош) човек, който прецаква други. Щом го е делегирал значи е решил, че така е полезно. А от там насетне, ако на някой друг не му харесва и не се чувства добре прекалено дълго време – може да си тръгне. Т.е. стигаме в т.1. където трудното е покана да опростим – да видим кое е ценно за нас, кое не, и евентуално да направим промяна.

      Ако ти поемеш ненужно трудно в живота си – това е твоя отговорност. Ти може да разказваш на себе си или на някой друг, че някой хитър човек ти е направил труден живота. И дори може наистина да си повярваш. Но това е фантазия, дори бих казала непоемане на отговорност. Защото в реалността това е твой личен избор. Повечето неща, които ни се случват, ние им позволяваме да ни се случат. Значи е наш избор. И ако някой, съзнателно или не, е избрал да му е ненужно трудно – ние не трябва да отнемаме неговото право да му е трудно. Както казва Екхарт Толе: „На човек му е нужно да страда, докато разбере, че може и да не страда“. Да не страдаме е супер, но много често преди това има една работа, която трябва да се свърши. :)

      Началникът, който делегира може да си мисли, че е полезно не само за него, а за всички. Понякога дългосрочно се оказва така, понякога не. Преди години изведнъж напуснаха 3 от колегите ми, по едно и също време. Останахме само аз и шефката ми. Цялата работа трябваше да се разпредели между нас. За мен това се оказа огромна възможност да развия по-добри умения и в последствие да ме повишат. Не винаги се случва така, но понякога – да. Ако твърде дълго не ми е комфортно да ми дават допълнително работа – тръгвам си. Накратко – ако едно трудно не е възможност, значи може би е ненужно трудно. :)

      Относно: И дали изобщо „делегиране“ да го няма като вариант за каквото и да било ?
      Делегирането не е проблем, то е възможност. Ако на мен през годините не ми бяха делегирали работа, която някой друг не иска да върши, аз нямаше да развия качества, с които се гордея сега. Когато обаче усвоих тези качества – вече делегираната работа не ми е от полза и слагам знака „стоп“. Ако някой друг, в случая шефа, види това и ми помогне супер, но реално това си е моя отговорност.

      „То дава опасен съвет на хора, които биха злоупотребили.“
      Хората, които биха злоупотребили, биха злоупотребили дори и да не прочетат тази или която е да е друга статия за делегиране. :) А и много зависи какво един човек приема за „злоупотребяване“. На мен читател на блога ми е писал, че давам някои недобри съвети, като например да бъдем категорични – това също може някой да приеме за злоупотреба от моя страна. Дали е така? Може би! :) За мен – не е. В моята глава аз всъщност искам да помогна като споделя това, което работи за мен. :)

      Една идея за бъдеща тема „Щастието за едни равно ли е на нещастие за други“.
      Тази тема ми създава някакво неприятно разделение между хората, което не ми е много присъщо. Не я припознавам тази тема на този етап. :)

      Финално добавям, че никой от нас не е спасител. Хората сами спасяват себе си. Ако изберът да го направят. И ако докато спасяваш себе си се случи така, че помогнеш на някой друг – супер. Но ако другия, по пътя избира да стада – нашата работа е да уважим този избор. Без да се чувстваме виновни, че този друг страда. Защото да се чувстваме виновни, че на някой му е трудно, а на нас не толкова – не е повод за похвала. По-скоро е просто друга форма да се изживяваме като жертва и липса на разбиране, че всеки има нужда да си мине през това, което е избрал, пък било то и трудно. Пък било то и много трудно. Пък било то и ненужно трудно. :) Затова и когато човек помага на друг човек, най-важното е да преценя много добре на кой точно помага.

      Та, така. Това ми дойде като отговор. Благодаря за възможността да обсъдим тази интересна тема. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *