2 коментара

  1. Красимир Дамянов

    По т. 2 – „да делегираме трудното на някой друг“.
    В моята работа съм чувал израза „Да прехвърлиш / ритнеш топката“. Означава да прехвърлим работата на друг и да го прецакаме а ние да се „отървем“. И се прави.
    В последно време, когато персонала се държи на санитарния минимум, делегирането е на „косъм“ от опорочаването си. Цели отдели, ако имат хитър началник, могат гадно да прехвърлят свои задължения на други отдели.
    Просто се питах – доколко това делегиране е полезно за всички и доколко то ще устройва само един хитър индивид за сметка на други ? И дали изобщо „делегиране“ да го няма като вариант за каквото и да било ? То дава опасен съвет на хора, които биха злоупотребили.
    Една идея за бъдеща тема „Щастието за едни равно ли е на нещастие за други“
    И много се радвам на идеята за тези статии, чета / изучавам си ги най внимателно.

    • Здрасти, Красимир. :) Радвам се, че статиите ти харесват! :)

      Относно въпроса: „доколко това делегиране е полезно за всички и доколко то ще устройва само един хитър индивид за сметка на други ?“
      Според мен това, че някой делегира нещо на друг не означава, че той е хитър (по подразбиране лош) човек, който прецаква други. Щом го е делегирал значи е решил, че така е полезно. А от там насетне, ако на някой друг не му харесва и не се чувства добре прекалено дълго време – може да си тръгне. Т.е. стигаме в т.1. където трудното е покана да опростим – да видим кое е ценно за нас, кое не, и евентуално да направим промяна.

      Ако ти поемеш ненужно трудно в живота си – това е твоя отговорност. Ти може да разказваш на себе си или на някой друг, че някой хитър човек ти е направил труден живота. И дори може наистина да си повярваш. Но това е фантазия, дори бих казала непоемане на отговорност. Защото в реалността това е твой личен избор. Повечето неща, които ни се случват, ние им позволяваме да ни се случат. Значи е наш избор. И ако някой, съзнателно или не, е избрал да му е ненужно трудно – ние не трябва да отнемаме неговото право да му е трудно. Както казва Екхарт Толе: „На човек му е нужно да страда, докато разбере, че може и да не страда“. Да не страдаме е супер, но много често преди това има една работа, която трябва да се свърши. :)

      Началникът, който делегира може да си мисли, че е полезно не само за него, а за всички. Понякога дългосрочно се оказва така, понякога не. Преди години изведнъж напуснаха 3 от колегите ми, по едно и също време. Останахме само аз и шефката ми. Цялата работа трябваше да се разпредели между нас. За мен това се оказа огромна възможност да развия по-добри умения и в последствие да ме повишат. Не винаги се случва така, но понякога – да. Ако твърде дълго не ми е комфортно да ми дават допълнително работа – тръгвам си. Накратко – ако едно трудно не е възможност, значи може би е ненужно трудно. :)

      Относно: И дали изобщо „делегиране“ да го няма като вариант за каквото и да било ?
      Делегирането не е проблем, то е възможност. Ако на мен през годините не ми бяха делегирали работа, която някой друг не иска да върши, аз нямаше да развия качества, с които се гордея сега. Когато обаче усвоих тези качества – вече делегираната работа не ми е от полза и слагам знака „стоп“. Ако някой друг, в случая шефа, види това и ми помогне супер, но реално това си е моя отговорност.

      „То дава опасен съвет на хора, които биха злоупотребили.“
      Хората, които биха злоупотребили, биха злоупотребили дори и да не прочетат тази или която е да е друга статия за делегиране. :) А и много зависи какво един човек приема за „злоупотребяване“. На мен читател на блога ми е писал, че давам някои недобри съвети, като например да бъдем категорични – това също може някой да приеме за злоупотреба от моя страна. Дали е така? Може би! :) За мен – не е. В моята глава аз всъщност искам да помогна като споделя това, което работи за мен. :)

      Една идея за бъдеща тема „Щастието за едни равно ли е на нещастие за други“.
      Тази тема ми създава някакво неприятно разделение между хората, което не ми е много присъщо. Не я припознавам тази тема на този етап. :)

      Финално добавям, че никой от нас не е спасител. Хората сами спасяват себе си. Ако изберът да го направят. И ако докато спасяваш себе си се случи така, че помогнеш на някой друг – супер. Но ако другия, по пътя избира да стада – нашата работа е да уважим този избор. Без да се чувстваме виновни, че този друг страда. Защото да се чувстваме виновни, че на някой му е трудно, а на нас не толкова – не е повод за похвала. По-скоро е просто друга форма да се изживяваме като жертва и липса на разбиране, че всеки има нужда да си мине през това, което е избрал, пък било то и трудно. Пък било то и много трудно. Пък било то и ненужно трудно. :) Затова и когато човек помага на друг човек, най-важното е да преценя много добре на кой точно помага.

      Та, така. Това ми дойде като отговор. Благодаря за възможността да обсъдим тази интересна тема. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *