Влюбен в трудностите на живота

Влюбен в трудностите на живота

Влюбен в трудностите на живота
Mountain biking in the Kathmandu and Lower Mustang Valleys, Nepal.

Повечето, да не кажа всичките ни проблемите са причинени от това, че бягаме от трудното. Бягаме от това да проведем труден разговор, да вземем трудно решение, да започнем труден проект, да го довършим до край, да се поставим в трудна ситуация и т.н. А понякога трудността е в това просто да съумеем да се успокоим, да намерим начин да се вдъхновим или да поседим насаме със себе си и объркаността си. Хората сме си измислили хиляди стратегии да бягаме от трудното – пушене, пиене, трева, наркотици, пазаруване, безсмислени разговори на по бира, безцелстване в интернет. Всичко това са инструменти, с които се разсейваме от трудното. Инструменти, които ни помагат да се разсеем от онова, което е твърде болезнено да преодолеем – трудното.

Стигнали сме до там, че изобщо не мислим как да преодолеем трудното. Вместо това, когато то дойде – ние автоматично бягаме от него. Проблемът е, че както повечето от нас вече знаем от опит – бягането от трудното не работи. Нито един от инструментите за разсейване от трудното не работи. Нещо повече. В дългосрочен план те правят животът ни още по-неприятен. Карат ни да се чувстваме зле по отношение на себе си и на живота като цяло.

Както разбирате, за нас с вас е важно да започнем да заменяме бягането от трудното с нова, по-адекватна и работеща стратегия.

И истината е, че има само една адекватна и работеща стратегия да преодолеем трудното. Тя е да минем през него. Тук няма shortcut. Това е shortcut-а.

За някои хора това звучи твърде усилно, неприятно и отблъскващо, но в основата си умението да минаваме през трудното е израз на умението ни да обичаме живота. Колкото по-добри са взаимоотношенията ни с трудното, толкова по-добър е животът ни.

Някой може да си помисли: „Защо пък добрият живот да е труден живот?

И аз веднага ще ви отговоря: „Защото стигаш до същността на добрия живот със задълбочаване. А задълбочаването е трудно. То изисква справяне с нестабилното, с несигурността, с хаоса.“ 

Добрият живот не е за всеки. Трябва да си го заслужиш.

Но ако решиш да подобриш взаимоотношенията си с трудното, откриваш нещо много интересно – откриваш, че когато задълбочиш, когато опознаеш трудното, то спира да е трудно. Тогава то започва да става просто поредния тик, който с увереност отмяташ в графика си. Тик, който отмяташ с любов. С благодарност, че имаш възможност да преживееш живота в неговата пълнота, а не единствено и само в повърхностната лекота. И изведнъж започваш да се увличаш по трудното. Започва да ти става хубаво в него. Да се влюбваш. Усещаш как то те кара да се чувстваш по-жив. :) Така в края на поредното трудно тикче в графика ти, добрият живот се отваря като възможност за теб. То е като магия. Или както казва един от любимците ми, Том Корли: „Асансьорът за успеха те чака на последния етаж.

:)

За да се влюбим в трудното е нужно само да подобрим взаимоотношенията си с него. След това любовта идва от самосебе си. Както и при взаимоотношенията с хората, няма един начин, по който да подобриш взаимоотношенията си с трудното, но по-долу споделям с вас примерен процес, който може да ни служи като guide line. То е нещо като „6 стъпки, чрез които да се влюбим в трудното“. :) Ето кои са те:

  1. Пишем списък с всички трудни неща, които имаме (или искаме) да свършим. Те може да са неща, които са ни актуални в момента, а може и да са неща, които сме отлагали дълго време. Разговор, който искаме да проведем, но ни е страх. Съобщение, което искаме да напишем, но се притесняваме. Проект, който искаме да довършим, но все ни липсвало вдъхновение. Книга, която искаме да напишем. И т.н.
  2. Правим ясен и конкретен план за работа с трудното. Поемаме 100% ангажимент, че в следващите 7 дни ще работим по едно нещо от списъка ни с трудности и си определяме конкретен тригер и конкретна продължителност, в която ще го изпълняваме. Планът може да изглежда така: Следващите 7 дни, всеки ден, след като сутринта си направя кафе, сядам и 40 минути работя по трудното. Или: Следващите 7 дни, всеки ден, след като се върна от обяд, сядам и 30 минути работя по трудното. Изберете кой е най-подходящия момент от деня за вас и си направете конкретен план. Сложете си тази задача в графика, направете си напомняния ако трябва и гледайте на нея като на един от най-важните ви ангажименти за следващата седмица!
  3. Когато дойде времето за сесията ни – започваме веднага. Третираме момента на започване като най-великия момент във Вселената. Учим се за нас да няма нищо по-важно на света от това просто да седнем и да започнем. Нищо друго не съществува. Усъвършенстваме максимално момента на започване. Защото, другари, ако не започнем – нищо друго няма значение.
  4. Работим по трудната задача. Когато започнем сесията си, от сега с вас се уговаряме, че думата „трудно“ спира да съществува за нас. Нашето време за работа по трудното е време, в което забравяме, че трудното е трудно и започваме директно да го правим. Понякога това ще изисква от нас просто да вдигнем телефона или да напишем някакъв мейл, а понякога ще трябва да седнем и да направим план за стъпките, по които да изпълним трудното си начинание. Каквото и да изисква от нас – гледаме на времето си за работа по трудното като на съкровено време. Не позволяваме на никой и на нищо да ни разсее. Концентрираме се единствено и само върху изпълнението на задачата си. Това за нас става мисия! За нас това е шанс, привилегия да работим по трудното. Затова, защитаваме тези 30-40 минути от всичко останало, което иска да открадне вниманието ни.
  5. Тренираме съзнателност по време на сесията си. Времето, което сме си отредили за работа по трудното, освен време за изпълнение е и време, в което да тренираме съзнателност. Както знаете – да изпълниш нещо трудно… не е лесно. :) Затова наблюдаваме с голямо любопитство какво точно се случва с нас в тази сесия. Изтръпване на крака, свит корем, желание да идем до тоалетна, да пием вода, да хапнем нещо, усещане, че спешно трябва да си проверим мейла или фейсбук – всичко това са знаци, че ние сме в трудното. Когато е трудно умът използва тялото ни, за да ни накара да избягаме. Нашата работа в тези 30-40 минути е да забележим тези подтици и да не им се поддаваме толкова лесно. Нашата работа е да забележим съзнателно как те се случват и вместо да избягаме, вместо да се разсеем – да останем. Дори и да ни е изключително трудно да работим по заложената си трудна задача, не прекъсваме сесията си, а оставаме и наблюдаваме какво се случва с нас. Питаме се: Кое точно ми създава толкова голяма трудност в тази задача? Какво предизвиква съпротивление в мен? От какво точно искам да избягам в този момент? Наистина ли е толкова трудно или това е просто историята, която си разказвам? Как мога да се успокоя? Как мога да продължа да изпълнявам трудното с любов, с отдаденост, с благодарност, че правя нещо наистина специално? Кажете си: „Това са само още 20 минути, мога да го направя!“ След това проверете дали може да продължите с изпълнението на трудното. Ако можете – продължете. Ако не – стоите си на мястото, наблюдавате какво се случва с вас, изчаквате времето на заложената сесия да мине и чак тогава ставате от мястото си. Просто стоите и наблюдавате какво се случва с вас.
  6. Когато времето свърши, приключваме. Вдишаме, издишаме и ставаме. Независимо дали сме изпълнили докрай трудното или не – ако сме седнали и сме стояли на мястото си в уреченото време – броим го за успех. Защото след една такава сесия ние вече сме променени. Ние вече сме една стъпка напред в изграждане на по-близки взаимоотношения с трудното. Започваме взаимно да се опознаваме. Започваме да се влюбваме. Започваме да ставаме професионалисти. Професионалист е човек, който кара трудното да изглежда лесно. :)

Изпълнявайки горните 6 стъпки, малко по малко започваме да се влюбваме в трудното. Не с усилие, а с любопитство. Ние хората сме родени с вътрешен стремеж за израстване, а трудностите са важен инструмент, чрез който удовлетворяваме тази нужда. Разбира се, както и при взаимоотношенията с хората, ще ви се иска понякога „да теглите една“ на трудното :) и е Ок да го направите. Знаете – 80% спазваме правилата, 20% ги нарушаваме. :) Но човек, който веднъж е заобичал трудното, никога не може да се върне за дълго към мястото, в което заспало е бягал от него.

Нали? :)

Може би ти вече знаеш всичко това.

Може би сега ти е време за малко почивка от трудното. Ако е така – не почивай дълго. Ще се измориш! :)

А може би току що си си припомнил любовта към трудното и нямаш търпение да се свържеш отново с него. Да задълбочиш. Да бъдеш професионалист. :) Ако е така – кое е следващото трудно нещо, което се ангажираш да направиш?

Ами, хайде де, действай! :)

Ако тази статия ти е била полезна, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. А ако искаш да се упражняваш с нас в това да заобичаш трудното – включи се заедно с модула за повече движение от Програмата за изграждане на полезни навици. Движението е един от най-лесните и ефективни начини да подобрим взаимоотношенията си с трудното – регистрирай се ТУК. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *