От една страна е щастието в живота. Голямо. Желано. Преследвано.
От другата страна са презвикатествата. Проблемите. Понякога дребни. А понякога големи, възникващи накуп и изнервящи те.
Да имаш и двете наведнъж изглежда невъзможно. Но днес ви предлагам да направим точно това – да изследваме какви са начините да оставаме наистина щастливи, докато едновременно с това навигираме всички неприятни предизвикателства, които понякога се струпват накуп в живота ни. :)
В днешната статия ви предлагам две стъпки да направим тази иначе „навъзможна“ задача, възможна. Ето ги и стъпките:
- Осъзнаване на дихотомията в живота. Когато мислим за щастие и за много неприятни неща в живота, е важно да забележим, че това не е ситуация, в която „или съм щастлив, или имам проблеми“. На повърхността се усеща странно да бъдеш щастлив докато имаш неприятни проблеми, които ти се случват в момента, но в реалността тези две неща могат да съществуват едновременно. Именно това е дихотомията на живота – да приемем, че две иначе противоречиви идеи могат да съществуват едновремнно. И че ние хората, сме достатъчно емоционално комплексни, за да може да изпитваме едновременно две противоречиви чувства в себе си.
Това, което прави опита ни да изглежда едностраннчив е нашият фокус. Ние или сме фокусирани в хубавото, което се случва или сме фокусирани в проблемите, които се случват. Другото не, че не съществува, но то не в нашия фокус и затова ние не го забелязваме => не го усещаме, че присъства интензивно за нас.
Ето защо, първата стъпка в това да имаме своето щастие докато навигираме много неприятни предизвикателства в живота си е да осъзнаем дихотомията на живота и да забележим, че заедно с нашите неприятни проблеми, тук в този момент за нас присъстват много други неща, за които се чувстваме щастливи и дори благодарни. И не само това! Ние може да забележим, че дори проблемът, който ни е възникнал е нещо, което всъщност ни помага да вървим към това, което искаме, но до сега може би ни е било страх да направим. Друг път това, което ще забележим е, че ние толкова искаме да правим това, което правим, че каквито и предизвикатествата да ни възникват по пътя, ние винаги ще сме благодарни, че правим това, което правим (и не бихме избрали друго, дори ако идва „без проблеми“).
Когато увеличим перпективата си и забележим, че заедно с проблемите, за нас присъстват и много други неща, които правят живота ни в този момент наистина красив, ние започваме да се отваряме за възможността, че заедно с предизвикателствата, за които да се ядосваме, ние имаме и красивите ситуации, за които да бъдем щастливи. Тогава дихотомията на живота, от една интелектуална концепция, се превръща в нещо реално, което започваме да живеем и което започва да създава повече спокойствие и мир вътре в нас. Чувства, които ако позволим в себе си, ни помагат да се справим с предизвикателствата си по много по-неутрален и адекватен начин. :)
2. Гледане на предизвикателствата като на нормална част то живота ни. Когато нещо, което не искаме да се случи, се случи, ние бързо влизаме в осъждане на това, което се случва. Наричаме „проблем“ и след това започваме да си разказваме, че „не трябва“ да се случва, че „не е Ок“ да се случва или мислим, че ако проблеми се случват, значи „нещо не е наред“ с нас или с живота ни.
Но, какво ако всичко е наред?
Какво ако е тотално Ок да се случва това, което се случва?
Е един още по-предизвикателен въпрос: Какво ако това, което се случва, се случва, за да ти помогне да си създадеш по-голяма яснота и детайлност за това, какво искаш и какво не искаш? И да те придвижи напред!
Ние често мислим, че проблеми възникват само за нас и всички други хора нямат проблеми като нас. Но „проблеми“ възникват на всеки човек на света. Хората, към които гледаме за пример и вдъхновение всеки ден навигират хиляди предизвикателства в живота си. Това не значи, че те не са ок или живота им не е хубав. Това значи, че просто предизвикателства възникват всеки ден и това е тотално ок да се случва. Не значи нищо лично за теб или за живота ти. Така че спокойно може да пуснем първо съпротивлението, което имаме към това, което се случва и второ да пуснем истории, които си разказваме за това, че нещо с нас не е наред. След това може да отдъхнем и да минем през това, което живота ни предлага в този момент с присъствие и… неутралност. С разбиране, че проблеми възникват и е ок да възникват. Ние може да се справим с това!
Другата перспектива, която е изключително ценно да й обърнем внимание е, че само когато преживеем това, което не искаме, ние ставаме все по-детайлно наясно с това какво искаме. Т.е. когато една неприятна ситуация се случи, ние вместо да я използваме, за да се ядосваме, ние може да я използваме като информация какво не харесваме и така да дефинираме по-добре какво искаме. По този начин възникналия дискомфорт ни придвижва към това, което искаме! Но ако ние сме вкопчени да се борим с това, което не искаме, тогава нашето време и енергия отива в борене, а не придвижване напред.
Това са моите две насоки как да оставаме наистина щастливи, докато навигираме неприятни предизвикателства в живота си. Първо – осъзнаване и отпускане в дихотомията на живота. Позволяването да бъдем и да усещаме две противоречиви чувства едновременно. И второ – минаване през проблемите неутрално, използвайки ги като информация да дефинираме по-добре какво искаме и да се задвижим по-бързо в тази посока.
Разбира се, написаното по-горе не значи да не оптимизираме това, което може да оптимизираме, за да намалим вероятността проблеми да възникват. НО ако прекарваме времето си, опитвайки се да отпимизираме всичко така, че този или подобен проблем никога повече да не възникне – това е рецепта за нервна криза, а не за поддържане на щастие в трудни моменти.
Животът е хаос. Пълен е с красиви моменти. Пълен е и с хиляди неприятни проблеми. И това е изцяло Ок. Позволено ни е да се смеем, да плачем, да бъдем ядосани. И заедно с това ни е позволено бъдем истински щасливи, докато всичко това се случва. Позволено ни е да трансформираме невъзможното във възможно и каквото и да се случва, да се наслаждаваме на движението си напред.
Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)
Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)
Благодаря за статията. Накара ме да се замисля. И се сетих за книгата на В. Синелников „Ваксина против стрес“. Авторът казва, че има два вида ситуации – такива, които ни носят удоволствие и такива, които ни учат на нещо. Много съзнателност и работа със себе си е необходима, за да се достигне това ниво на възприемане. Мога да изпратя книгата в електронен вариант. Струва си да се прочете (ако, разбира се, вече не си я прочела)
Аз самата имам нагласата, че нещата се случват по най-добрия начин в повечето случаи. Когато обаче се объркат или се появат предизвикателства, тогава е момента да се видят възможните решения и да се избере някой вариант за действие. Това е времето за използване на мозъка, да проявим гъвкавост, адаптивност. Така израстваме и ставаме по-силни.
И третото, което бих искала да вметна, че когато човек е много изморен или се натрупат много негативни ситуации една след друга за много кратък период, тогава част от продуктивните модели на мислене и действие много често спират да действат.
Благодаря за коментара, Славка. :))) Благодаря и за препоръката на книга. Да, определено е нужна съзнателнст за такова ниво на възприемане и честно казано мисля, че всеки има такова ниво, но често слизаме надолу. Та, целта е, с различни неща да се поддържаме на по-добра съзнателност. И наистина – предизвикващите ситуации са най-трудни, но без тях няма как да развиваме тази съазнателност.
Иначе, да, когато си изморен и се натрупат много негативни неща – губиш всякака съзнателност. На мен наскоро ми се случи. Когато се случи, това което правя е стоя вкъщи и правя неща, които обичам. Чакам хаоса да поотмине, защото ако в този момент започна да правя много неща да се „справя“ със ситуциите, става още по-зле. :) Така че пускам всичко, стоя си вкъщи и чакам да поотмине. До сега кажи речи винаги отминава и аз след това мога д амина през това, което е останало по-ясно и съзнателно. :)