Да спрем да сравняваме живота си с другите. И да започнем да го живеем.

Да спрем да сравняваме живота си с другите. И да започнем да го живеем.

Super U 005

Ако следите блога ми знаете, че темата за Благодарност е нещо, което често споменавам и което цял месец упражняваме в Програмата за полезни навици. Ако вашето намерение е съзнателно да се поддържате в по-продуктивно и творческо състояние, то навикът за благодарност не е пожелателен, той е задължителен. :) Въпросът е обаче, че изграждането и поддържането на този навик е трудно. И една от основните причини, която осезаемо пречи да култивираме благодарност в ежедневието си е това, че постоянно сравняваме себе си с другите хора. Постоянно сравняваме нашия живот с живота на другите хора и ако този процес на сравнение не е съзнателен – той обикновено ни кара да мислим как ние не сме постигнали достатъчно в този живот, как не сме достатъчно талантливи, как нашият живот не е достатъчно хубав, не е достатъчно интересен, не е достатъчно богат, няма достатъчно любов и т.н. Всички тези истории, които си разказваме възникват незабелязано в главата ни като резултат от процеса сравнение и ние без да се замислим започваме да преживяваме тези истории като истина, което в крайна сметка ни кара да се чувстваме зле.

Сравнението с другите е нормален, естествен процес – той просто се случва в някакви ситуации и всъщност може да ни служи като двигателна сила да мечтаем, да се вдъхновяваме и да вървим напред. Проблемът е обаче, че когато се сравняваме то обикновено става на несъзнателно ниво и това сравнение провокира нашите страхове. Основно засяга най-дълбокия страх, който всички имаме – че не сме достатъчни такива каквито сме. Т.е. когато се сравняваме нашата несъзнателна, автоматична реакция е да си кажем: „Той/тя е постигнал повече от мен, значи аз не ставам, аз не мога като него/нея.„, вместо да използваме логичност и съзнателност, и да си кажем: „Той/тя е постигнал повече от мен, значи и аз мога да постигна повече„.

Ето как изглежда процеса на сравняване, когато се случва несъзнателно:

  • Виждаме, че някой човек има нещо, което е хубаво, но ние го нямаме в този момент. Например аз си вървя по улицата, облечена с клин и кецове, и виждам жена, която е изключително женствено облечена с красива рокля, токчета, прическа и изглежда супер секси.
  • Започваме да се чувстваме зле заради това, че нямаме това, което искаме или заради това, че не сме като другия човек. Както споделих – най-дълбокият страх, който всеки от нас има е: „аз не съм достатъчен“ – не сме достатъчно хубави, не сме достатъчно успели, не сме достатъчно годни за обичане, не сме достатъчно можещи и т.н. Този страх не е истина, но понеже е вярване, което е наслагвано в нас чрез хиляди ситуации – ние вярваме, че е истина и преживяваме света от позицията на този страх, без да забележим, че го правим. Затова, когато в някой друг видим нещо повече от нас – автоматичната ни, несъзнателна реакция е веднага да си помислим: „значи аз не съм достатъчен, аз не ставам!“ Това автоматично и съвсем естествено ни кара да изпитваме негативни емоции. В примера от по-горе – разминавайки се с готината мацка, ако аз не съм съзнателна за това какво се случва в мислите ми – посланието, което най-вероятно ще приема за мен е: „аз не съм достатъчно женствена, аз не се обличам достатъчно добре, аз не съм достатъчно секси, аз не заслужавам да бъда забелязана, защото има много по-красиви жени от мен, срам ме е от мен…“ и т.н. Реално ако се оставя на тази негативна спирала, мозъкът ми може да придаде на тази иначе невинна ситуация милиони значения, които в основата си значат „аз не съм достатъчна“ и ще ме накарат да страдам без изобщо да разбера какво ми се случва. А най-тъпото е, че аз ще страдам заради нещо, което всъщност не е истина, а е просто история, която си разказвам. :)
  • Задълбочаване усещането ни за незначителност. Посочената по-горе ситуация може да ме накара да се почувствам зле само за няколко минути, само докато се разминавам с красивата мацка и после да забравя какво се е случило. Това обаче, което обикновено се случва е, че след като се сравним с някой друг и сме се почувствали зле, това усещане ни държи дни, а понякога и месеци напред. Т.е. аз може няколко дни след това да си разказвам истории, че не съм достатъчно хубава, че трябва да се променя, че трябва да си купя токчета и всъщност наистина да тръгна да правя това и всичките останали глупости, които мозъка ми може да измисли и аз да повярвам. И това все повече ще задълбочава усещането ми за незначителност. Така, сравнявайки се несъзнателно с другите хора и техния живот – това постепенно води до хронично усещане, че ние и животът ни, не сме достатъчно значими. Ние възприемаме и живеем живота си през тази призма. Това, разбира се, не е истина, но ние без да се замислим вярваме и преживяваме това вярване като истина. В резултат освен, че това ни пречи да сме благодарни, но и ни пречи да се поддържаме в творческо, вдъхновено и продуктивно състояние, от което състояние ние всъщност сме способни да вършим най-добрата си работа и да се свързваме най-вдъхновяващо с хората около нас. Разбира се, има хиляди други ситуации, които могат да ни накарат да се чувстваме зле, но сравняването с другите хора е едно от основните неща, които много незабелязано и постоянно внасят негативни емоции в живота ни и ни кара да мислим, че не сме достатъчно добри.

Ок! Разбрахме, че сравняване, ако се случва несъзнателно, ни създава пречки пред това да живеем с благодарност, вдъхновено и продуктивно.

Но и както споменах сравняването е нещо нормално и всъщност, ако се случва съзнателно – то може да ни служи като инструмент, чрез който да затвърждаваме своята значимост и да се мотивираме да постигаме повече. :)

За да избегнем негативните последствия от сравняването с другите хора е нужно само едно единствено нещо. :) Нужно е съзнателно да изберем кой точно искаме да бъдем, какъв точно живот искаме да живеем и да сме наясно, че всичко останало, колкото и хубаво да ни изглежда то – то не е в съответствие с теб като човек и с това, което съзнателно си избрал да правиш с живота си в този етап. 

 

Например, виждайки мацката на токчета, изглеждаща супер секси, аз вместо автоматично да се почувствам зле и да започна да си разказвам как аз не се обличам добре, как аз не съм достатъчно готина, вместо това аз мога да си спомня, че всъщност аз не обичам да нося токчета, че аз обожавам да си нося кецовете и че тези готини кецове ме правят не по-малко секси от нея! Ако аз предварително и съзнателно съм избрала, че моят стил на обличане е по-естествен и за себе си съм избрала да ми е удобно в дрехите и обувките – то аз няма за какво да съжалявам. Аз просто мога да си спомня какво съм избрала, че аз искам за себе си. Аз просто мога да си спомня, че това, което виждам отсреща… всъщност не го искам за себе си.

Или например когато видя хора лежерно да си пият по три часа кафето, три пъти седмично в кварталното барче, аз вместо автоматично да се почувствам зле, че нямам време да пия лежерни кафета всеки ден и да си разказвам как трябва да работя по-малко, аз мога да си спомня, че съм избрала да се занимавам с много други дейности, които всъщност са много по-значими за мен от това да бича айляк по кафетата всеки ден.

Или например вместо да се чувствам зле когато виждам хората да се забавляват навън в събота, аз мога да си спомня, че съм избрала да имам почивен ден в сряда и всъщност за мен сряда е по-хубав ден, защото няма толкова много хора навън.

Вместо да се сравнявам с другите и това да ме кара да се чувствам зле, аз мога да си спомня, че аз съм избрала друго за себе си и че всъщност в много от случаите аз реално изобщо не искам да съм като тези други хора и да правя това, което те правят. И тогава идва едно наистина голямо отдъхване. Едно огромно освобождаване. Един прекрасен мир. :)

Аз просто съзнателно сключвам договор със себе си каква избирам да бъда и какъв живот избирам да водя, и заставам зад този свой избор на 100%. Тогава всеки път когато се сравнявам с някого и забележа, че това ме кара да се чувствам зле – единственото, което е нужно е да си спомня коя всъщност избирам да бъда и какъв живот избирам да живея. Ако това, което виждам в другия не съответства на това, което съм избрала за себе си – усмихвам се и подминавам. А ако това, което виждам го искам за себе си – мога да се зарадвам за другия и да намеря в себе си смелост, надскачаща завистта, за да помечтая и помисля за варианти как мога и аз да постигна това.

Ето как изглежда процеса на сравнение, когато той е съзнателен:

  • Предварително се договарям със себе си какъв човек избирам да бъда и какъв живот избирам да живея на този етап от живота си. Може да имаме и различен сценарий от горните – може например в този етап от живота си една година да избера да не работя толкова много и ако това е мой осъзнат избор, аз нямам никакво основание да се сравнявам с хора, които на този етап преследват кариера или бизнес и да се чувствам зле, че аз не го правя. Просто си спомням, че в този момент аз съм избрала друго за себе си и приключвам процеса на сравнение. Единственото важно е да си наясно, съзнателно да избереш кой си и какво избираш за себе си в този момент;
  • Случва се ситуация, която провокира стартиране на процеса на сравнение – виждам в някой човек нещо, което е хубаво, но аз го нямам в този момент.
  • Забелязвам, че започва процеса на сравнение и забелязвам дали това ме кара да се чувствам зле. Ако не забележим, че процеса на сравнение се случва в главата ни, то тогава всичко става автоматично и аз ще започна да се чувствам зле, без да забележа, че това се случва. Аз просто реактивно си влизам в негативно състояние, заради заучения сценарии „аз не съм достатъчен“. Съзнателност означава да започнем да забелязваме това, което по принцип остава незабелязано. В случая съзнателност означава да забележим, че се сравняваме и да забележим какви мисли предизвиква това в нас, как се чувстваме, какви истории започваме да си разказваме;
  • Давам си стоп кадър и си спомням „кой съм избрал да бъда и какъв живот съм избрал да водя„. Какъв избирам да бъда и какъв живот избирам да водя на този етап от живота си?
  • Питам се: „Това, което виждам в съответствие ли е с това, което съм избрал за себе си?“ Да, харесва ми мацката с токчета, но аз искам ли да съм с токчета в този момент? По дяволите  – Не! Не искам.
  • Ако след проверката се окаже, че това, което виждаме всъщност не го искаме за себе си – тогава си позволяваме да се успокоим там къде сме, съзнателно пускаме негативното усещане дошло от сравнението и продължаваме с усмивка напред, заради това, че аз ясно знам коя съм и какво искам;
  • Ако това, което виждаме всъщност го искаме – опитваме да намерим мотивация, вдъхновение, пример, че щом другия го има – то ние също може да го имаме! Надскачаме лесната и увличаща завист, и позволяваме това, което другия има да ни ентусиазира, да събуди стремеж вътре в нас, да ни разбуди да сътворим този живот и за себе си. Това в основата си означава да проявим уважение и доверие към себе си, че можем и че заслужаваме да се развиваме напред. :)

Най-важният извод от тази статия е следния – за да премахнем негативните ефекти от сравняването с другите хора – ние следва да вземем категорично решение: „кой избирам да бъда в този етап от живота си и какво избирам да правя с живота си.“. Да застана изцяло зад това решение и да пусна фантазиите си за всичко останало кое „бих могъл да бъда“. Тогава негативното усещане от сравнението намалява, дори изчезва и вече се отваря пространство, в което се появява възможността наистина да преживеем благодарност затова, че съм си аз и че живея така както съм избрал да живея.

Това е и моментът, в който намираме смелост, кураж, вдъхновение да спрем да се сравняваме с другите и да започнем да живеем живота си такъв какъвто съзнателно сме избрали да бъде. :) И тогава вече всичко започва да има повече смисъл. Защото животът е пътешествие, а не конкуренция.

Ако тази статия ви е харесала – запишете се да получавате други мои статии ТУК. :) А ако искате да упражнявате съзнателност и други ключови полезни навици – елате заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *