Например. Седите си на бюрото сутринта, пълни с енергия, готови за работа и въпреки, че имате ясен график – изведнъж започвате да се чудите от къде да започнете. Стоп кадър! Ето го момента! Това е моментът, в който ако не сте изградили достатъчно добре умението за категоричност е много вероятно да стартират поредица от чудения, който за няколко минути могат да сринат фокуса, енергията и продуктивността ви. С това ли да започна или с онова? Да му звънна ли сега или няма да е удобно? Така ли да го направя или по друг начин? Без да разбереш, за няколко минути чуденето те е хванало на каишката си, поставило те е на колене и те кара да взимаш безброй решения, които обикновено няма абсолютно никакъв смисъл да взимаш, но резултата е налице – ти си изморен и объркан още от сутринта! Чуденето си е свършило работата. То винаги си върши добре работата.

Дали в подобна на горната ситуация или друга – обърнете внимание когато се чудите – всеки може съвсем осезаемо да го почувства – спада на психическа и дори физическа енергия, които чуденето мъкне със себе си. Самата дума „енергия“ значи активност, а чуденето в повечето случаи е боксуване на едно място, затова ни отнема токова много енергия и ни блокира да действаме. Обърква ни и ни кара да си мислим, че пътищата напред са затворени, което въобще не е вярно!

Тук умът отново ще се опита да ви вкара в затвора на чуденето, защото „как да бъда сигурен, че това е най-доброто решение?“ или „може би има по-добър вариант!“ или „аз ще взема решение, но все пак ще си запазя и другите опции“. Пълни глупости. След един момент чуденето е толкова безполезно, че всяка запазена възможност я приемете като въже около врата си, което ви тегли назад и ви пречи да изпълните избора, който сте взели максимално продуктивно и ефективно. Защото … имате „едно на ум“, което пак ви дърпа назад и ви забавя. Да срежем въжетата на чуденето след като сме взели решение – това е втората най-важна стъпка на категоричността.

Че може решението да е „грешно“? Може! Но дори и така да е – ние ще поддържаме скоростта си на изпълнение достатъчно голяма, че да коригираме бързо посоката си в движение. Както се казва: По-добре със 100км/ч в грешната посока отколкото на кръстопът.

Чуденето не просто ни поставя на кръстопът. То ни кара да скръстим крака по средата на пътя, където някой ще мине и ще ни сгази. Ще ни размаже – ментално, емоционално и физически. В момента, в който забележим, че седим прекалено дълго на кръстопът – бързо трябва да вземем категорично решение, по кой път да натиснем газ. Категоричността е ускорител на успеха и щастието ни. То е навик, който ни пести време, фокус и енергия – трите най-важни валути на 21 век. Категоричността е модел на поведение, който може да спаси живота ви! Буквално! Защото ако чуденето ви е докарало да прекалена обърканост и депресия – категоричността може много бързо да ви изкара от там и да направи пътешествието ви цветно и вълнуващо!