Експериментът на Полгар или защо не е нужно да си талантлив, за да станеш супер успешен

Експериментът на Полгар или защо не е нужно да си талантлив, за да станеш супер успешен

VelinKoychev

Това е гост статия на Велин Койчев – софтуерени инженер, лектор, предприемач, пътешественик, който беше част от хората помогнали да се създаде Програмата за полезни навици Alephia. :) 

Чрез тази статия може да се запознаете малко повече с него, с неговите успехи и с изключително интересния експеримент на Полгар, който доказва, че таланта наистина няма никакво значение за това дали ще бъдеш успешен или не! Eдинствено правилните навици, тренировките и действието, ежедневното малко действие  напред, водят до успех!

Ето я и статията:

Много често слушаме по телевизията за някой нов супер талантлив младеж, от който се очаква да стане следващия много успешен футболист на отбор Х. С най-голяма радост споделяме новините за успехите на талантливите български ученици, които са спечелили поредни златни медали от международните олимпиади по физика, математика или информатика. Тези истории са популярни не само в областта на спорта и науката, но и във всякакви други области, като изкуство, финанси, музика…

Всичко това винаги ме е карало да считам, че за да стана наистина добър в дадена област, аз задължително трябва да притежавам талант в съответната сфера.

Какво обаче да правя ако не се чувствам талантлив? Истината е, че съм успявал да постигна успехи в най-различни, често напълно противоположни области, в които съм смятал, че нямам абсолютно никакъв талант, което все повече ме караше да се съмнявам в силата на таланта. С времето установих, че основната причина за успехите ми, а вярвам и за успехите на много други хора, стои не в друго, а в постоянството и отдаването на нужното време и внимание, за да успея да развия точните умения и навици, които да ме отведат до успех!

За пример мога да дам своите успехи в областта на бягането. Почти без каквито и да е усилия, само в рамките на месец и половина, аз успях да се подготвя за планинския супермаратон Обиколка на Витоша 100 км  и да го завърша успешно. Малко след това успях да завърша и Софийския Маратон. За да дам малко перспектива – до 12 клас в училище изпитвах истински страх от бягането и буквално сънувах кошмари, че ще ни изпитват на бягане 600 метра на следващия ден. Една от причините за този страх беше нежеланието ми да се проваля и да завърша с твърде слаб резултат. Няколко години по-късно, когато вече не се налагаше да се доказвам пред другите хора, че мога да тичам бързо, преодолях този страх от бягането като постепенно започнах да го практикувам за удоволствие. Дългото ходене и бягането се превърнаха в навик, който ежедневно изпълнявах. Започнах да си следя какво разстояние изминавам среднодневно и се стараех то да е винаги над 10 километра на ден. Ако мога да вярвам на приложението си на телефона S Health, както и на fitbit устройството ми, през последните 4-5 години изминавам средно по над 11 километра на ден.  Капка по капка, ден след ден, само за 1-2 години, успях да постигна нещо, което преди това считах за абсолютно невъзможно – в рамките само на 1 ден да измина 100 километра!

Оказа се, че областта, в която съм мислел, че най-много ми липсва талант, мога да я развия до толкова, че всички хора около мен да ме наричат талантлив в нея.

Всички тези неща ме накараха да се замисля какво е това талант и има ли той наистина толкова решаващо значение за нашия успех? Прочетох много и най-различни книги за таланта и за хората, които считаме за гении. Някои от най-интересни сред тях бих посочил, че са Talent is Overrated: What Really Separates World-Class Performers from Everybody Else, както и  The Genius in All of Us: New Insights into Genetics, Talent, and IQВсяка една от тези книги и истории все повече разколебаваше увереността ми относно това колко важно е да си талантлив.

Може би най-доброто доказателство за това колко малко значение има талантът е експериментът на Полгар, започнал през 1987. В този експеримент Унгарският педагог Ласло Полгар решава да докаже на света, че за да постигнеш върхови успехи, е необходимо само и единствено да си здрав и да използваш правилната методика на обучение и възпитание, и правилни навици. Той пуска национална обява, че си търси жена, която да му роди деца, с които да проведе емпиричен експеримент относно тази нова методика за обучение. Една жена отговаря на обявата на Полгар, Клара, която в крайна сметка го дарява с три дъщери – Сюзън, София и Юдит. Двамата родители могат да изберат която и да е област на развитие на дъщерите си, за да проведат експеримента, но се спират върху шаха – игра, която по това време се е считала за изцяло мъжки спорт, а в същото време лесно може да се проследи нивото на развитие на съответния играч, използвайки световната шахматна класация.

Няколко години по-късно, с постоянно обучение върху философията на шахматната игра, формиране на постоянство и непрекъснато ежедневно осъвършенстване – и трите дъщери стават изключително успешни шахматистки! Сюзън става международен гросмайстор и световна шампионка, а Юдит става най-силната шахматистка в света за всички времена и първата жена в десетката на световния рейтинг.

Как ви се струва това като постижения за хора, за които е било най-малко вероятно да успеят в тази област?

За мен лично експериментът на Полгар е поредното доказателство, че талантът е нещо, което има наистина минимално значение и единствено и само от нас самите зависи най-силно дали ще бъдем успешни в живота си или не. А едни от най-важните неща, които са в основата на нашия успех са нашите навици. Защото именно те “създават таланта”. Те предопределят дали ние ще отделяме нужното време и внимание да се самообучаваме, дали ще прилагаме най-добрите методи за обучение, дали ще сме достатъчно организирани, последователни, целенасочени и в крайна сметка… успешни!

Надявам се експериментът на Полгар да ви е замислил и впечатлил, и никога повече да не мислите, че липсата на талант е нещо, което може да ви спре. Единственото, което е необходимо за успех е да бъдем наблюдателни, постоянни и целенасочени. Ако искате да изграждате тези качества заедно с нас – очаквам ви в Програмата за изграждане на полезни навици, където изграждаме 12 от най-вдъхновяващите навици, които са в основата на успеха на всеки един от нас. Цената за целия месец участие е 40лв! Очаквам ви заедно с мен ТУК! :)

4 thoughts on “Експериментът на Полгар или защо не е нужно да си талантлив, за да станеш супер успешен

  1. Славка Ченчева каза:

    Благодаря за интересната статия и за всички, които получавам. Смятам, че всяка от тях добавя към мен самата по малко истина, доброта и желание да вървя напред!

    1. Радвам се, че статията ти е била вдъхновяваща, Славка. <3 Благодаря за готиния коментар и че сме заедно по пътя напред. :)))

  2. Много интересна статия, много съдържателна, накара ме да си припомня някои случки в миналото за неща, за които хората са ми казвали, че не мога да направя, защото съм нисичка, но аз съм ги опровергавала, именно защото съм отделяла с дни за практика.

    Чудесен пример към тази статия е и случаят с известния футболист Кристияно Роналдо. За Меси, неговият голям конкурент, всички казват: „Той е роден талант!“ и по този начин обясняват всичките му успехи на терена. За Кристияно пък всички са категорични – 99% труд и постоянство, 1% талант – и ето ви още един голям футболист.

    Навиците са от изключително значение за постиженията на хората – независимо дали говорим за личен, или професионален план. Ето защо се включих в програмата – за да сверя часовника си, и за да науча нещо ново. Дано повече хора се замислят за тези неща.

    1. Супер, Гери! Статията на Велин и мен ме накара да се замисля и сякаш още веднъж да си затвърдя мнението, че с постоянство и целенасоченост може всичко да се постигне. :) И че точно навиците „създават таланта“. Това ми даде още едно доказателство, че Програмата за полезни навици е нещо наистина ценно! :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *