Тишината в думите.

Тишината в думите.

tishinata-v-dumite

В средата на 2015-та година „случайно“ се озовах в Communication Academy сред няколко човека подредени в кръг. Не беше замислено такова събитие, но такова се получи.

Правилата бяха следните: Емилия, главен обучаващ и основател на Communication Academy задава въпрос на групата и всеки трябваше да отговори на него по неговия си начин. Уловката беше, че имаше компас. И само, който държеше компаса имаше право да говори. Всички останали трябваше само да слушат, без да го прекъсват. И чак когато човека прецени, че няма какво повече да каже по дадения въпрос – чак тогава предава компаса на следващия човек, който придобива правото да говори. Ако пък Еми удари малкия гонг след нечие споделяне – това значи, че е време да помълчим и да поразмишляваме малко върху това, което сме чули.

За човек със сравнително голямо его като мен, в началото това беше доста досадно и … безсмислено упражнение. Не съм от хората, които имат търпение да изслушват всеки. Но поставена в тези условия и тези правила – в един момент мълчанието, слушането и тишината си свършиха работата. Те винаги, винаги си вършат добре работата!

Това, което разбираш когато оставиш тишина в думите е, че да замълчиш след като някой е казал нещо – много често е хиляди пъти по-ценно и важно от това да отговориш веднага на казаното. Когато запазиш кратък момент на тишина – имаш време да осмислиш думите на другия, да се успокоиш, да се опиташ да го разбереш, да помислиш как е най-добре да реагираш. Запазването на малко тишина в думите ти дава право на избор. Дава ти време да избереш кой искаш да бъдеш тук и сега в тази ситуация, в този разговор. Тишината помага да разберем по-добре себе си, чрез думите на другия. Разбираш, че егото, което изисква от теб да се изразиш пред другия, може да спечели много повече ако оставиш него да се изрази пред теб, а не ти пред него! Велико усещане, казвам ви! Особено за хора като мен, които са свикнали в по-голямата част от времето да бързат да се изкажат. :)

Една толкова проста, а всъщност гениална практика. в 21 век, когато почти всичко е проблем в комуникацията – тази практика може да спаси брака ви, бизнеса ви, връзката с децата ви! Като просто решите, че ще изпробвате какво може да откриете в тишината на думите. :) Задаваме тема на разговор, подготвяме компас (символ на вътрешния ни учител, който ни помага да бъдем искрени и автентични в думите си) и от там насетне – в който е компаса казва всичко, което мисли по темата, като другия няма право да го прекъсва, осмива или осъжда. Просто слуша и чува. След като първият свърши – даваме тишина за осмисляне на казаното и другия поема компаса.

Когато имате предизвикателен въпрос, който искате да обсъдите с важен за вас човек – опитайте тази практика. Отделете 30 минути и седнете с него. Ще видите, че мълчанието, слушането и тишината ще си свършат работата. Защото те винаги, винаги си вършат добре работата! :)

Съгласна съм – трудно е това да се практикува винаги. Често не ти е до слушане. Не ти е и до мълчане. Искаме да си кажем нашето си! Нормално е! Но за важните въпроси и за важните хора в живота ви – отделяйте от време на време по 30 минути за тази практика. Когато веднъж си усетил силата на тишината в думите, тя винаги ще ти напомня за себе си и ще те предизвиква да се връщаш към нея все по-често и по-често. Защото там е място за голямо израстване. А човек винаги има вътрешна потребност от израстване.

Ако на някой му е интересно – може да разгледа събитията и блога на Communication Academy, кито се занимават с различни и доста вдъхновяващи теми. Вярвам, че всеки ще намери нещо за себе си, защото както обичам да казвам, Емилия, основателката на Communication Academy се занимава с много неща – от справяне с трудни деца до справяне с трудни шефове :) така или иначе разликата между тези два образа не е голяма :D

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *