Това е част от книгата „Насаме с разделното хранене„

Греховни дни

Истинското значение на думата „грях“ (от гръцкия език: „Hamartama“ и съответния глагол „hamaetanein“) е „пропускам”. Не означава да направиш нещо погрешно или неправилно, а означава семплото „пропускам“, „разсейвам се“. Това е истинският грях – да пропуснеш, да се разсееш.

Подложен на продължително напрежение, стрес и отрицателни емоции, човек започва да се чувства отпаднал, отчаян, нервен, раздразнен и демотивиран. В такива моменти умът ни е в състояние на дисбаланс и силно усещаме нужда от активна почивка. Нужда да си „дръпнем шалтера“ и да се отървем от лудостта на собствения си ум.

Това състояние е съвсем естествено за всеки от нас и умът ни има периодична необходимост да „пропусне“ да бъде толкова активен и да се „разсее“ от външния свят, за да възстановява регулярно вътрешното си равновесие и след това да е в състояние да работи на пълни обороти. Именно способността да се „откъсваме“ и да си почиваме от „шума“ на заобикалящата ни реалност е от главно значение за поддържане на нашето балансирано състояние.

В своята книга „Шлифоващият диаманти“ Геше Майкъл Роуч разказва за будистката практика Tsam. Tsam на тибетски означава граница или разделителна линия. Думата се използва, за да означи умението на човек от време на време да се откъсва от дейността си и в известен смисъл да очертае кръг на усамотение около себе си (т.е. изолиране от работа, хора и всички външни стимули), в който да може да поседи на спокойствие, да не прави нищо, а просто да поразмишлява. Време за откъсване от дейността си в търсене на нов поглед върху същата тази дейност. Може да са няколко часа, но най-добре е да са няколко дни.

За повечето дейни хора в началото подобна практика се оказва затормозяваща. Първата естествена реакция е завладяващото усещане, че си губим времето, защото просто седиш и не правиш нищо. Важното обаче е да гледаме на това откъсване не като на почивка, а като на време за размисъл и време за зареждане с нови източници на вдъховение. Трябва да си припомняме целта на този кръг, а именно да напрегнем нашия ум отвътре, като съвсем целенасочено го лишим от всякаква стимулация отвън. Това е времето, в което не само да позволим на вътрешния си глас да се прояви, но и да чуем и разбрем какво има да ни каже. Тибетците считат, че тишината, мълчанието и отсъствието на всякакъв вид работа форсират вътрешната творческа и съзидателна енергия.

По-късно, когато човек се върне в експреса на дейния живот, част от решенията, които е взел по време на пребиваването си в кръга, може да му се сторят нереалистични и наивни. Точно така един ум, завърнал се в света на шума, реагира на идеите, родени от тишината. Тогава идва време за риск. Защото целият смисъл на „кръга“ е да се завърнем от него готови да изградим един нов свят. А новите светове не се изграждат без известен риск.

Идеята за „откъсване“ от външната среда присъства и в йога, където медитацията е мощно средство за „изключване“ от активността на мисленето и действието с цел съзнанието да си почине и да се зареди с енергия, така че след това да бъдем още по-продуктивни в ежедневието си. Този метод има научно доказани ползи за възстановяване на вътрешното равновесие и за увеличаване капацитета на съзнанието, тъй като чрез медитацията ние способстваме за оросяване на по-голяма част от мозъка (т.е. създаваме повече невронни връзки, следователно започваме да използваме активно по-голяма част от ума си). По този начин се активират нови пътища на мисълта, помагащи на човек да си обяснява въпроси, които до момента не е могъл да разбере, както и да достига до нестандартни и иновативни решения.

Посланието, което изплува на повърхността на тези учения е, че умът работи най-добре тогава, когато е „греховен“ :) – когато пропуска да бъде толкова активен и се разсейва от време на време.

Необходимостта от „изключване” съществува дори и при сърцето. „Повечето хора си мислят, че то работи постоянно, но всъщност след всяко свиване има ясно изразен период на почивка. Когато бие с умерения пулс от седемдесет удара в минута, сърцето работи само девет от двадесет и четирите часа. Общото му времето за почивка е цели петнадесет часа на ден. Резултатът: за двадесет и четири часа сърцето изразходва толкова енергия, колкото е необходима за натоварването на двадесет тона въглища на един метър висока платформа. И върши това невероятно количество работа в продължение на петдесет, седемдесет, дори деветдесет и повече години.“

– Дейл Карнеги

Ако се замислим, във всяка сфера от нашия живот може да срещнем необходимостта от „изключване“ за постигане на по-големи ползи. Ако вплетем тази концепция в контекста на разделното хранене, то една от предпоставките да получим максимални резултати от хранителния си режим е за момент да се „изключим“ от него.  Привидно това „разсейване“ изглежда като безотговорно отношение към изградените ни полезни навици, но всъщност е силен коз за нашия дългосрочен прогрес. Именно такова „разсейване“ са нашите „греховни дни” в разделното хранене или в какъвто и да е режим, който следваме (познати още като cheating days).

Да, взели сме решение да се храним добре и сме приели това да бъде нашият мотив занапред, но средата около нас предлага голямо изобилие, а ние сме човешки същества и понякога имаме нужда да „съгрешим“. Понякога се ядосваме на клиент или на шефа, гаджето ни зареже и страдаме, жената ни е вбесила, прегоряли сме от работа, напрегнати сме до краен предел. Тогава ни се приисква да „теглим една“ и на хранене, и на всичко, и да направим най-нездравословните неща. Добре, направете го :)! В един ден от седмицата пропуснете да бъдете толкова стриктни в храненето си – яжте каквото и както си поискате. Решете, че сряда например е ден за съгрешения и се „разсейте“ изцяло – яжте каквото и както си искате. Направете това изключване, за да постигнете най-добрия си резултат.

Грешките са част от растежа на всяка система и този принцип е валиден и в разделното хранене. В крайна сметка не е важно какво сте яли в сряда, на 01.01.2014г, а с какво се храните в останалите дни от седмицата, месеца, годината. Полезните навици не са такива, които никога не нарушаваме, а такива, които сме приели за част от живота си и ги живеем в по-голямата част от времето си. А в останалата част – на рожден ден, на фирмено парти, на приятелско събиране – разсейте се, ако имате нужда. Хапнете си торта, пиле с картофи, ориз с мляко, баничка или каквото пожелаете.

Ако нямате поводи за „съгрешения“ – създайте си такива! Откъснете се за малко! Хапнете нещо вредно. Ако не сте в добро настроение – позволете си да спите до късно, да не правите нищо, да поплачете примерно, да се самосъжалявате дори. Каквото ви идва отвътре, а не каквото знаете, че трябва да правите.

„Не изисквайте от себе си съвършенство. Ако нещо е съвършено, то растежът му не е възможен. Само несъвършенството може да израства,  да се развива и да се надгражда. Реалността е винаги израстваща, следователно несъвършена.“

– Ошо 

 

Съгрешенията са нашето изключване. Те са необходимите ни несъвършенства в преследване на своя прогрес. Идеята тук е, че „съгрешавайки“ за кратко, ние всъщност забързаме резултатите, към които се стремим :). Звучи парадоксално нали? Парадоксално е, защото всичко в нашия свят е парадоксално. Промяната е единствената постоянната величина в света.

„Единственият начин да навредиш на тялото си, е да не го използваш.”

 – Джак Лалейн

А ако искате заедно с нас да изграждате полезни и здравословни навици, докато изпълнявате и практиката Tsam – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)