Наскоро попитах една приятелка, на която истински се възхищавам, как успява да поддържа живота си на такова високо ниво с толкова подреденост и спокойствие.

Тя ми каза, че просто прави всичко с усмивка. Прави нещата, които харесва с усмивка. Прави нещата, които не харесва с усмивка. И прави нещата, които брутално няма желание да прави… с усмивка.

Повечето от нас сме свикнали да мислим, че „свобода“ е да правим това, което искаме, когато искаме. Проблемът е, че от ниско ниво на съзнателност, нашите искания и неискания отразяват нашия оцеляващ начина на мислене, базиран единствено на „бягане от болка“ и „бягане към удоволствия“. Искаме това, което свързваме с удоволствие и не искаме това, което свързваме с болка – двете неща, които изграждат рамките на нашия ментален затвор. От друга страна, когато сме на високо ниво на съзнателност, ние отваряме себе си за взаимодействие с Живота и тогава преминаваме от „това, което искам да правя“ към „това, което е нужно да бъде направено“. Т.е. тук пускаме рамките на индивидуалността (егото – моите искания и неискания) и излизаме на терена на безкрайността (живота), където вече истинската свобода живее.

Може би, а може би не, от горното става ясно следното: истинска „свобода“ не е да правиш каквото искаш, а да правиш това, което е нужно да бъде направено. Животът обикновено има много по-голяма интелигентност от нашият индивидуален ум.

Нека създадем по-ясно разграничение между това, което искам и това, което е нужно да бъде направено.

Помислете за едно важно решение, което е нужно да вземете.

.

.

.

Наистина, помислете – кое е едно важно решение, за което силно мислите и трябва да вземете?

.

.

.

Ако пуснете драмите си, фантазиите си, желанието си да се доказвате, мисленето как „трябва“ да бъде, как „не трябва“ да бъде, неудобството кой какво ще си помисли за вас, страхът, че може да се провалите, вкопчеността в това, което искате или не искате да се случи – ако пуснете всичко това (което формира нашите искания и не искания), ще забележите, че вие знаете какво е нужно да се направи. Обикновено хората знаем какво е нужно да направим, но не го виждаме, просто защото това, което е нужно да направим е по някакъв начин дискомфортно за нас. Така ние започваме да рационализираме, да мислим как да го направим по-комфортно, по-„както го искаме“, по-„както трябва да е“. И малко по малко изцяло се изгубваме.

Моята приятелка не се изгубва често. Защото има смелостта ясно да вижда какво е нужно да се направи (отвъд това, което тя или някой друг иска да се направи) и го прави с усмивка (дори, когато не й се усмихва).

Усмивката значи просто „приемане“ на това, което е нужно да бъде направено.

Несигурността, хаосът, неудобството, стресът, срещнати с усмивка (приемане) се трансфорнират в присъствие. A присъствието е мястото, в което знаеш със сигурност, че си в най-доброто си състояние, взимаш най-добрите си решения и получаваш най-добрите си резултати (дори и да не са тези, които си искал).

Моята приятелка има едно от най-вдъхновяващите и сплотени семейства, които някога съм срещала. Имат огромен успешен бизнес, който скоро ще стигне 1 милиард. Ежедневно са от полза на хиляди хора по света. И това не е просто маска за тези, които ги наблюдаваме овън. Това е начинът, по който тя наистина живее и успява да поддържа живота си на такова високо ниво с толкова подреденост и спокойствие. Не защото всичко в живота й е подредено и спокойно, а защото тя приема това, което Е и прави това, което е нужно да бъде направено с усмивка.

Нищо не коства. Усмихни се и ти. Създай истинско приемане в себе си на това, което Е за теб в този момент. И усети как това веднага намалява тежестта от предизвикатекствата в живота ти. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)