Идеята да направим живота си по-лесен винаги звучи секси. Тя е възможна и невъзможна едновременно. Невъзможна е, защото ние не може да направим самия живот по-лесен. Той е такъв какъвто Е.

Нещото обаче, което може да направим е, ние да минаваме по-лесно през това, което Е. И това е, което прави живота (да изглежда и да се усеща) по-лесен. Не, че той самият се променя в неговата същност. А нашата способност да минаваме по-лесно през него го прави да се усеща много по-лесен.

Може да постигнем това по два начина – (1) различни стратегии, които са подравнени лично към нас и улесняват ежедневието ни и (2) възпитаване на начин на мислене в себе си, който ни помага да възприемаме и интерпретираме нещата от живота така, че да минаваме по-леко през тях (вместо да се вкопчваме, циклим и създаваме негативни истории около тях).

Т.е. най-важното нещо за осъзнаване тук е, че лекота в живота е най-вече стратегия и начина на мислене, отколкото „реалност“. В реалността, животът е хаос. И ако ние не изградим подходящи за себе си стратегии и начин на мислене, животът винаги ще се усеща хаотичен, тежък и труден.

Днес искам да споделя с вас 10 насоки, свързани най-вече с начина на мислене, с които може да направим живеенето си доста по-лесно (и приятно) :)

1. Позволяваме си тотално да объркваме нещата и да грешим. Едно от нещата, които правят живота бавен и труден е страхът да не объркаме нещо. Обмисляме, пресмятаме, изчакваме, обмисляме пак, пресмятаме пак. И в един момент, заради всичкото това обмисляне започваме силно да циклим. Колкото повече обмисляме, толкова повече неща изникват, които си мислим, че има нужда да обмислим „още малко“. Не, че не е хубаво да помислим и пресметнем една ситуация, но следва и да сме съзнателни, че от един момент натам, нашето обмисляне вместо да е полезно, започва да създава тежест, обърканост, съмнения, мозъчна мъгла, негативно мислене и т.н. Идеята тук е, когато този момент дойде, вместо да продължим да циклим и да си мислим, че ще го измислим – просто съзнателно да пуснем нуждата от допълнително обмисляне и да продължим напред, бъдейки тотално Ок, че може да сгрешим. Просто взимаме едно решение и продължаваме напред. Отваряйки се изцяло за възможността, че не сме сигурни дали е правилно и че нещата може да се объркат. И това е Ок. Защото дори и да се объркат, ние ще ги поправим.

Т.е. ние си даваме тотално позволение да объркваме нещата и да грешим, защото знаем, че дори и да се случи, ние сме в пълна готовност да поправим всичко, което се окаже, че е било „грешка“.