Преди време един познат ми даде да прочета част от книга на Ошо свързана с проблемите. През годините никога не съм имала подтик да науча повече за Ошо, въпреки известността му, затова не мога да дам мнение за него. Но този текст, свързан с проблемите ми остана в мислите и много често се сещам за него с усмивка и интерес. Днес исках още веднъж да мина през този текст по-задълбочено и реших директно да го преведа и да направя статия в блога. Разбира се, едно от най-ценните неща е, че така мога да споделя този текст с вас. Надявам се да ви подейства толкова приятно и замислящо, колкото и на мен. :)

Ето го и него:

„Тряба да повторя: Няма проблеми. Никога не съм срещнал нито един истински проблем – не и до сега.

А може би съм слушал хиляди хора и техните хиляди проблеми. Но никога не съм срещнал истински проблем. И не мисля, че това някога ще стане – защото истински проблем не съществува. „Проблем“ е нещо създадено от нас. Ситуациите са там. Но проблемите ги няма. Проблемите са вашите интерпретации на ситуациите. Една и съща ситуация може да не е проблем за един човек и да е проблем за някой друг човек.

Така че, зависи от теб дали ще създадеш проблем или няма да създадеш проблем. Но проблемите ги няма. Проблемите не съществуват. Те са в психoлогията на човек.

Просто погледни следващия път, когато си под пара и яздиш някой проблем. Просто погледни. Застани отстрани и погледни проблема. Наистина ли е там? Или ти си го създал? Погледни дълбоко в него и това, което с изненада ще установиш е, че той не се увеличава, той намалява. Той става все по-малък и по-малък. Колкото повече енергия вложиш да наблюдаваш (отстрани) проблема, толкова по-малък става той. И накрая идва момент, в който проблема вече не е там… и ти ще се посмееш доста добре.

Когато и да имаш проблем, просто го погледни. Проблемите са фантоми, те не съществуват. Просто обиколи проблема, погледни го от всеки ъгъл – как е възможно да съществува? Той е призрак. Ти го искаш, затова е там. Ти си го поискал, затова е там. То си го поканил, затова е там.

Но хората не харесват, когато им кажеш, че техния проблем не е проблем – те не харесват това. Те се чувстват зле. Ако слушаш техните проблеми, те се чувстват много добре. А ако кажеш: „Да, това е наистина голям проблем„, те са много щастливи. Ето защо психотерапията стана едно от най-важните неща на този век. Психотерапевта не помага на никой – може би помага на себе си, но на никой друг.

Той просто не може. Но хората въпреки това отиват и плащат. Те са радостни – той приема техните проблеми. Колкото и абсурден проблем да споделиш с психотерапевта, той го слуша много искрено и сериозно, сякаш наистина е там!

Той приема, че вие страдате много заради проблема и започва да работи върху него, да го анализира.

И това отнема години!

А дори и след години психотерапия, проблемът не е решен. Защото изначално проблемът никога не е бил там, как може някой да го реши? Но след години психотерапия, ти се уморяваш. Свършваш със стария проблем и сега искаш някой нов проблем. Така един ден изведнъж казваш: „Да, проблемът вече го няма!“ и благодариш на психотерапевта. Но това, което реално е помогнало е времето. Не психотерапевта. Повечето хора просто не обичат да чакат и наблюдават. Те се разсейват. Проблемът може да си е заминал сам за три семдици, но сега няма да си замине, защото с помощта на психотерапевта ще живее три години, или дори повече. Зависи колко богат си. Ако си достатъчно богат, проблемът може да продължи цял живот.

Следващият път, когато имаш проблем, погледни го, погледни дълбоко в него. Няма нужда от какъвто и да е анализ. Не го анализирай, защото анализът е начин да се отклониш от проблема. Когато започнеш да анализираш, ти не гледаш проблема. Ти започваш да питаш защо? Как така? От къде? И започваш да мислиш за детството, връзката с майка ти, връзката с баща ти. И хоп – вече си се заблудил. Сега вече не гледаш проблема. Фройдистката психоанализа е истинска игра на ума. И е играна с велика експертиза.

Не отивай в причините! Няма нужда, защото няма причина. Не отивай в миналото, няма нужда, защото това е отклоняване от проблема, който е в настоящия момент. ГЛЕДАЙ на проблема като нещо, което е тук и сега. Просто гледай в него. Не мисли за причините. Просто наблюдавай проблема такъв какъвто е.

И ще бъдеш изненадан, че гледайки дълбоко в проблема, той започва да изчезва. Иди, погледни го и ще откриеш, че той вече го няма.

Проблемите ги няма. Ние ги създаваме. Защото не можем да живеем без проблеми. Това е единствената причина, поради която ги създаваме. Да имаш проблем е да имаш занимание. Човек се чувства добре – имаш какво да правиш. Когато няма проблем си сам, празен – какво ще правиш? Всички проблеми свършиха!

Само си помисли – един ден Бог идва и казва: „Никакви проблеми повече – всички свършиха! Няма ги.„

Какво ще правиш? Само помисли за този ден. Хората ще са в безизходица. Ще започнат да се гневят на Бог. Ще кажат: „Това не е благословия! Какво се очаква от нас да правим сега? Никакви проблеми?„

Изведнъж никаква енергия не се движи на никъде. И ти се чувстваш застоял. Проблемът е начин за теб да се движиш, да продължаваш напред, да се надяваш, да желаеш, да мечтаеш. Проблемът ти дава изключително много възможности да се държиш зает.

Да бъдеш незает или да умееш да бъдеш незает, е това, което аз наричам медитация. Един незает ум, който се наслъжадава на момент на незаетост е медитативен ум.

Започни да се наслъждаваш на няколко незаети момента в деня ти. Дори и проблема да е там – ти чувстваш, че е там (аз казвам, че не е там, но ти чувстваш, че е там) – остави проблема настрана и му кажи: „Чакай малко! Животът е тук, целият живот е тук. Ще те реша, но точно сега ме остави да имам малко пространство незаето от никакъв проблем„. И така започни да имаш няколко незаети момента на ден. Когато наистина им се насладиш, ще видиш факта, че проблемите са създадени от теб, защото не си способен да се наслъждаваш на незаетите моменти. Проблемите просто запълват празнината.

Не си ли се наблюдавал? Седиш в една стая, ако няма какво да правиш, започваш да се чувстваш малко нервен. Започваш да се чувстваш малко некомфортно, неспокойно. Ще пуснеш радиото или телевизора, или ще започнеш да четеш вестника, който вече три пъти си чел. Или, ако само това ти е останало, ще заспиш, за да може да създадеш сънища и отново да си зает. Или ще започнеш да пушиш. Наблюдавал ли си това? Когато няма какво да правиш, става много трудно да бъдеш, просто да бъдеш.

Ще го кажа още веднъж: Няма проблем, Анандо. Погледни факта, че НЯМА проблем в живота.

Ако искаш да го имаш, твой е – наслъждавай му се с цялата ми благословия. Но истината е, че няма проблем.

Животът не е никакъв проблем – той е мистерия, която да се живее и наслъждава. Проблемите са създадени от теб, защото те е страх да се наслъждаваш на живота и те е страх да живееш. Проглемите са защита СРЕЩУ живота, срещу радостта, срещу любовта. Ти си казваш: „Как мога да се наслъждавам? Имам толкова много проблеми! КАК мога да се наслъждавам? Имам толкова много проблеми! Как мога да обичам този мъж или жена? Имам толкова много проблеми! Как мога да танцувам и да пея? Невъзможно!“ И ти може да намериш причините да не пееш, да не танцуваш. Твоите проблеми ти дават чудесна възможност да предотвратиш всичко това.

Погледни в проблемите и ще откриеш, че те са фикция.

И дори ако имаш проблем и усещаш, че е той истински, аз ти казвам, че това е Ок! Защо казвам, че е Ок?

Защото в момента, в който започнеш да чувстваш, че е Ок, той ще изчезне. Моментът, в който кажеш на проблема, че е Ок, ти вече си спрял да му даваш от енергията си. Ти си го приел. Моментът, в който си приел проблема, той вече не е проблем. Проблемът може да бъде проблем само, когато продължаваш да го отхвърляш. Когато казваш, че не трябва да бъде там… а той е там. Тогава проблемът се подсилва.

Затова казвам, че е Ок.

Хората идват при мен с техните големи проблеми и аз им казвам: „Ок е, много е добре, приеми го.“ Казвам им: „Просто трябва да приемеш и обичаш себе си„. И разбирам, Анандо казва: „Влудяващо е да слушам гласа ти постоянно да казва: Ок е… няма проблем. Просто така?!?!?!? Мисля, че ако отново го кажеш, ще започна да крещя!„

Ти крещиш вече цял живот. Дали сега ще започнеш да крещиш или няма да крещиш, няма значение. Ти крещиш вече цял живот. Ти не си направил нищо друго до сега. Понякога по-силно, понякога по-тихо, но ти до сега само крещиш. Ето така виждам аз хората – крещящи хора. Техните сърца крещят. Тяхното същество крещи. Но това няма да помогне. Ти може да крещиш, но това няма да помогне.

Опитай да разбереш вместо да крещиш. Опитай да чуеш това, което ти казвам. Това, което ти казвам не е теория, то е факт. И ти го казвам, защото знам, че е така. Ако за мен може да няма проблем, защо за теб да не може? Приеми предизивикателството! Аз съм обикновен човек като теб. Аз нямам някакви екстра специални сили.

Единствената разлика между мен и теб е, че ти не казваш Ок на себе си, а аз съм казал абсолютно Ок на себе си – това е единствената разлика. Ти постоянно се опитваш да усъвършенстваш себе си, а аз не опитвам да усъвършенствам себе си. Аз съм си казал: „Несъвършенството е начинът, по който е живота„. Ти се опитваш да бъдеш перфектен, а аз съм приел моите неперфектности. Това е единствената разлика.

Така че, аз нямам никакви проблеми. Когато приемеш твоето несъвършенство, откъде може да дойде един проблем? Каквото и да стане ти казваш: „Ок е„. Тогава откъде може да дойде проблемът?

Когато приемеш границите, от къде може да дойде един проблем? Проблемът възниква от твоето неприемане. Ти не можеш да приемеш себе си такъв какъвто си, и ето ти проблем. И ти никога няма да приемеш себе си такъв какъвто си, така че проблемът винаги ще бъде там. Можеш ли да си представиш някой ден да приемеш, тотално да приемеш себе си такъв какъвто си? Ако можеш да си го представиш, тогава защо не го направиш сега?

Какво чакаш? Кого? Защо?

Аз съм приел себе си такъв какъвто съм и точно в този момент всички проблеми изчезнаха. Точно в този момент всички притеснения изчезнаха. Не че аз станах перфектен, не. Аз просто започнах да се наслъждавам на моите неперфектности. Перфекността не е възможна, защото животът продължава и продължава – той няма край.

Така че, единствения начин да премахнеш т.нар. проблеми е да приемеш живота си точно така, както го намираш в този момент. И да го живееш, да му се радваш, да му се насладиш. Следващият момент ще бъде дори по-радостен, защото ще дойде от този момент. И следващият след това ще бъде още по-радостен. И така нататък, и така нататък. И ти ще станеш все повече и повече радостен. Не че ти ще станеш радостен заради усъвършенстването ти, а заради живеенето на момента.

Ти самият ще си останеш неперфектен. Ти винаги ще имаш граници. И ти винаги ще имаш ситуации, при които ако искаш да създадеш проблем, ти веднага може да го създадеш. Ако не искаш да създадеш проблем, няма нужда да го създаваш.

Ти може да крещиш, но това няма да помогне. Това е което си правил цял живот до сега и не е помогнало.

Дори първичната терапия е показала, че не е от кой знае каква полза. Тя позволява на хората да крещят и да, чувства се от части добре. Позволява ти да изхвърлиш нещо, което имаш в себе си. Усещането е хубаво, защото се чувстваш някак по-лек, по-необременен. Но след няколко дни еуфорията изчезва и ти си същия. Акумулиращ проблеми. Отново отиваш на първична терапия, отново се почувстваш добре за няколко дни и отново същото.

Докато не разбереш, че трябва да спреш да създаваш проблеми, ти ще продължаваш да създаваш проблеми.

Може да ходиш в различни групи, може да правиш първични терапии, може да правиш хиляди други неща и след всяко едно от тях ти ще се чувставаш чудесно, защото си пуснал нещо, което ти е тежало. НО ти не се пуснал механизмът, който го е създал.

Ти си пуснал нещо, което си имал вътре в теб, но не си пуснал фабриката, която го е създала. И следователно ти ще го създадеш отново. Така, че каквото и друго да правиш, няма да е от голяма полза. Ще бъде просто малък отдих, почивка.

Има само едно нещо, което е нужно да разбереш. И това нещо е, че трябва да спреш да създаваш проблеми. Иначе ти ще ходиш от една група в друга група, от един психотерапевт при друг психотерапевт, от един психиатър при друг психиатър, от един вид терапия към друг вид терапия…

И всеки ще ти дава само малко отдих, само малко почивка. И после пак ще стане същото като преди.

Цялото усилие тук е да отрежеш проблемът в корените му.

Моля те, не създавай проблеми – няма проблеми, те не съществуват.

Ти може да крещиш колко искаш, но аз ще повтарям хидяли пъти: Анандо, няма проблем. Просто трябва да приемеш и обичаш себе си.

Да, ПРОСТО това.“

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)