Понякога в живота ни възникват моменти на нестабилност, тъга, тревожност, безпокойство, паника, скука, самота, незнание какво да правим и какви ли не още други видове душевна обърканост. И ние имаме заложена концепция в ума си, че тези неща са неприятни, че не е ок да ги изпитваме, че ние трябва да се борим с тях, да бягаме от тях, да не допускаме те да се случат.

В днешната статия искам да обърна внимание на това, че тази концепция е остаряла и не ни помага да живеем добре. Напротив – тя ни пречи да живеем истински, автентично и спокойно живота си такъв, какъвто е – нестабилен.

Ние имаме нужда да възприемем нова концепция, която да ни помага да вървим спокойно и уверено по пътя си напред, дори в най-хаотичните и в най-нестабилните ни моменти. И новата концепция, която ви предлагам да прегърнем от тук насетне се нарича: „да се сприятелим с настоящия момент„. :)

Да се сприятелим с настоящия момент означава да започнем да се упражняваме да сме Ок с каквото и да възниква в настоящия момент. Не да сме Ок само с хубавите неща, само с радостта и веселите моменти, но да започнем да се упражняваме да сме Ок и с дискомфорта, с хаоса, с нестабилността, с паниката, с тъгата, със самотата и т.н., когато те се случат за нас. 

Някои от вас може да помисли, че тази нова концепция е глупава. Защо трябва да се учим да сме ок и да приемаме тези неприятни неща? Не трябва ли просто да намерим начин да ги изхвърлим от живота си? Да ги няма?!

Подобни въпроси са много релевантни и важни да им се обърне внимание.

Ние години наред сме живели с парадигмата, че моментите, в които се чувстваме зле не са Ок. Дори понякога се чувстваме виновни когато те се случат за нас. Мислим си, че това не е нормално. Че на нас нещо ни има щом се чувстваме зле. Че нашият живот не е Ок.

Истината е, че идеята за живот изпълнен само с радост и удоволствия е фантазия. В реалния живот постоянно, понякога всеки ден, понякога много пъти на ден в нас възниква тъга, страх, самота, нестабилност, не знание какво да правим и т.н. Със или без причина, няма значение – тези усещания със сигурност възникват в абсолютно всеки от нас. И вместо да се държим сякаш това е нещо ужасно, сякаш сме болни и нещо ни има, е най-добре най-накрая да осъзнаем, че това е съвсем нормално да се случва.

Вместо да се държим здраво за някаква фантазия, че животът трябва да е цветя и рози, може да видим, че в реалността животът освен цветя и рози има кактуси и бодили. И това е ОК! Не е нужно да бягаме от тези моменти, не е нужно да се паникьосваме, не е нужно да си създаваме страшни истории за тях в главата си. Нужно е единствено да ги приемем като нещо естествено. Да позволим на това, което е дошло с настоящия момент, да се случи. Да се отворим за него. Да му позволим да бъде. И да премине.

Ако например настоящия момент ни донесе тъга и ние не я прием, не искаме да ни се случва, искаме да избягаме от нея – тогава ние блокираме настоящия момент да се случи. Спираме движението на живота, защото не позволяваме на тъгата да се случи.

Защо?

Защото някой ни е казал, че тъгата не е хубаво нещо.

Но какво ако това не е истина?

Какво ако тъгата е чувство като всяко друго?

Какво ако всъщност може да се насладим на тъгата, така както бихме се насладили на най-вкусното капучино в света? :)

Какво ако опитаме да се отпуснем в тъгата и й позволим да бъде?

Ако направим това – ако вместо да искаме да избягаме от тъгата, всъщност й позволим да ни се случи – първото, което ще установим е, че по този начин тъгата отминава много по-бързо отколкото ако й се съпротивляваме. И второто, което ще установим е, че тъгата не е никак лошо чувство!

Ние мислим, че тъгата, страхът, усилието, самотата, дискомфорта, паниката са нещо лошо. Но ако съзнателно останем за малко с тях, ако проявим любопитство към тях, ако им позволим да бъдат в живота ни, ще установим, че те всъщност не са толкова страшни. Те са усещания като всяко друго усещане и ние вместо да бягаме от тях, можем да минем спокойно през тях. И може да забележим, че те ни носят доста добро заземяване и уравновесяване в живота ни. И така ни помагат да се придвижим по-мъдри напред.

Да се научим да приятели с настоящия момент, независимо какво той носи за нас, е ценно, именно защото това ни носи успокоение и възможност да се придвижим по-лесно напред през това, което ни се случва. Ето как може да практикуваме това:

1. Забелязваме когато в настоящия момент възникне нещо, което не харесваме – страх, тъга, паника, тревожност или друг дискомфорт. При съзнателността, първата стъпка винаги е да забележим какво се случва в настоящия момент. Ако не забележим какво се случва – ние просто влизаме в автоматичните си заучени реакции, стресираме се и навлизаме още повече в дискомфорта. Затова нашата първа цел е да започнем да забелязваме когато някакво дискомфортно чувство възникне в нас или може би да забележим, че вече от известно време това чувство присъства за нас.
2. Паузираме. След като забележим, че някакво дискомфортно чувство се случва в настоящия момент за нас –  втората най-важна стъпка е паузата. Т.е. вместо да реагираме както сме реагирали до сега (вместо да се шашкаме, паникьосваме, самосъжаляваме, вместо да си разказваме истории как не трябва да е така, както е и т.н.) ние паузираме за няколко секунди. Може да вдишаме и издишаме няколко пъти, може да сложим ръце на сърцето си. В тези няколко секунди пауза опитваме да си спомним, че това, което се случва е Ок да се случва. Ок е да имаме тъга, ок е ни възникне страх, ок е да ни възникне тревожност, ок е да имаме моменти, в които не знаем какво правим и т.н. Когато си спомним, че дискомфорта е ок да се случва, отпускането се случва естествено за нас. И така, вместо да бягаме от тъгата, ние й позволяваме да ни се случи. Тези няколко секунди пауза отварят за нас възможността да започнем да упражняваме своята нова концепция, която е да се сприятелим с настоящия момент. :)
3. Сприятеляваме се с настоящия момент. Усмихваме се и приемаме това, което се случва за нас, каквото и да е то. Хубаво, лошо, няма значение – то се случва и ние му позволяваме да се случи. Пускаме историята, която си разказваме за това, което се случва (колко е лошо, колко е стресиращо, как не искаме да го има и т.н.) и просто опитваме да усетим какво е физическото усещане. Какво е всъщност усещането да те е страх? Какво е усещането да ти е тъжно, да си в паника, да не знаеш какво става? Ако вместо да искаме да избягаме от дискомфорта, проявим любопитство към него – ще установим, че физическото усещане не е чак толкова лошо. Даже напротив – то е доста разбуждащо! Плюс това то е интензивно само за няколко минути и след това отшумява. И така – ако вместо да избягаме, останем с тъгата (или с което и да е друго трудно чувство) ще установим, че ние всъщност можем да се отпуснем в нея и тя да премине. И в този момент се случва магията! Тук се случва едно от най трансформиращите неща, които могат да ни се случат в целия ни живот и то е да разберем, че в страха, в хаоса, в безнадеждността, в паниката си – ние вместо да бягаме, може да останем в тях. И да им позволим да минат. Когато дискомфорта възникне в настоящия момент – колкото по-бързо му позволим да ни се случи, толкова по-бързо влизаме отново в спокойно състояние. А само от спокойното си състояния ние можем да взимаме по-адекватни, смислени, творчески решения, с които по-уверено, бързо и вдъхновено да продължим напред.
4. Усмихваме се и продължаваме с деня си напред. :) Усмивката не е задължителна, но помага. Тя винаги помага. Затова – усмихваме се и правим следващата си малка крачка напред към това, което искаме да бъде. В крайна сметка – вътрешната работа със себе си е чудесна дейност, но действията са тези, които носят резултати. :)

Целта на тези стъпки е да ни помогнат да разберем, че е нормално да имаме неприятни моменти и че ние можем да минем през тях спокойно. Те са част от опитността на живота и го правят цялостен. Дават ни възможност да преживеем повече неща и целия спектър емоции. И вместо да им се съпротивляваме, просто им позволяваме да ни се случат. Това не означава да стоим постоянно в тях и да се чувстваме зле. Това означава просто да им позволим да ни се случат, когато възникнат за нас. Да им позволим да ни научат на нещо, да ни заземят, да ни разтърсят, да ни обърнат внимание на нещо… и да продължим напред.

Да се сприятелиш с настоящия момент, какъвто и да е той, е трансформираща практика. Тя ни дава възможност каквото и да възникне в деня ни, и хубаво, и лошо, ние да можем да се отпуснем в него и да продължим напред. Така започваме с все по-голямо спокойствие да преминаваме дори и през много трудни и сложни ситуации. :)

Не е ли това една чудесна възможност за нас? :)

1. Забелязваме когато имаме някакъв дискомфорт.
2. Паузираме. Спомняме си, че това е ок да се случва. Успокояваме се там където сме.
3. Сприятеляваме се с настоящия момент. Вместо да бягаме, опитваме се да се отпуснем в това, което се случва и да го позволим.
4. Усмихваме се и продължаваме напред към това, което искаме да бъде. :)